петък, 13 декември 2013 г.

КУКЛОВОДИТЕ – ЧАСТ 3




Миризмата на корупция на кръга “Капитал”

Вече 20 години кръгът “Капитал”, създаден около едноименния седмичник, разнася из България тежката миризма на корупция. Рожба на добре платена любов с властта, този емблематичен за българския преход финансово-политически кръг е обслужвал безскрупулно силните на деня и е получавал сериозни облаги.

В поредицата “Миризмата на кръга “Капитал” в. “Репортер” ще се опита да представи развитието на темата.

Младите хищни  лъвчета

Наричали ги “младите хищни лъвчета”. Или поне така твърдят самите Те. А кои са Те? Иво Прокопиев, Филип Харманджиев и компания. За миловидното сълзливо обръщение признава самият Прокопиев в интервю за българското издание на списание BusinessWeek през 2007 г. Авторите на обръщението пък би трябвало да са колегите им от в. “Пари”, където Прокопиев, Харманджиев и останалите двама от карето Бисер Боев и Петко Шишков заработват през вече далечната 1991 г.

Макар във в. “Пари”, който Прокопиев спря да издава след като го придоби преди година, да не си спомнят за подобно обръщение, историята си я бива. Защото години по-късно ще стане ясно, че наричащите себе си “лъвчета” хора успяват да оглозгат доста от държавната софра при това при не една власт.

Началото

Но да се върнем в началото. В същото напоително и пасторално интервю Прокопиев изрича една фраза, която е често цитирана за него: “Човек не може да стане Някой, ако е Никой”. Но продължението, което е доста по-непопулярно, е още по-сигнално: “Има нужда от някой по-голям да застане зад тебе.” Това Прокопиев явно е осъзнал още в “репортерските си години”, както обича да нарича периода в “Пари”. По това време той и Филип Харманджиев пишат по теми, свързани с българските брейди облигации.

Според публикация на “Вашингтон таймс” в работата си двамата успяват да изманипулират данните по такъв начин, че да заблудят анализаторите от Ройтерс. Говори се, че това е поръчано от силната фигура на деня по това време – собственика на “Мултигруп” Илия Павлов, застрелян от неизвестен убиец пред офиса си в София през 2003 г. Прокопиев и Харманджиев извършват подобни услуги и за друг богат български бизнесмен, който също не е сред живите. Това е банкерът Емил Кюлев, застрелян в колата си в София през 2005 г.

Ако има нещо, което трябва безспорно да се признае на Прокопиев, това не е умението да прави бизнес, а способността по хамелеонски да сменя цвета си и да е близък до всяка власт. Така след падането на Виденовото правителство през 1997 г. и идването на власт на коалицията, водена от СДС, “хищните лъвчета” стават сини и съвсем се сливат със символа на демокрацията.

Заелото позиции правителство на Иван Костов хич не гледа с добър поглед към Прокопиевите покровители от “Мултигруп”. И – изненада! Станалият по това време вече издател на седмичник – “Капитал”, Прокопиев услужливо предлага изданието си за изпълнението на журналистически икономически екзекуции – “разследвания”, “анализи” и други “независими” публикации. Срещу това печели правото да се нареди сред богопомазаните да участват в приватизацията. По това време тя се организира от вицепремиера и министър на икономиката, вече покойния Александър Божков.

Човекът, известен с  прозвището “господин 10%” и прочут със своето забележително изказване, че “няма заплата, по-голяма от подкуп”. Под зоркия поглед на Божков и разработената от него концепция за работническо-мениджърска приватизация (известна и като разбойническо-мениджърска приватизация) – РМД, стотици държавни предприятия минават в частни ръце. Групата на “лъвчетата”, които вече са се превърнали в хиени, също се домогва до апетитните държавни активи.

Автор на първата “голяма сделка” за групата е Филип Харманджиев, който приватизира най-големия винопроизводител в Югозападна България “Дамяница”. През лятото на 1997 г. Министерството на земеделието включва държавната фирма “Дамяница” в списъка на дружествата за раздържавяване. Веднага след това винарната минава под контрола на Министерството на промишлеността с министър Александър Божков. За целите на приватизацията в “Дамяница” e основано обичайното РМД – “Винарна Дамяница”.

То подписва приватизационния договор с Министерството на икономиката през декември 1997 г. Министерството намалява цената на фирмата наполовина – от 3 млн. USD на 1,5 млн. USD. На тази цена компанията е буквално подарена, тъй като договорено не покрива дори наличните 2.4 млн. бутилки вино от новата реколта, складирани в избата, всяка от които е на цена 1-2 USD за бутилка. Приватизационният договор определя, че при подписването купувачът е задължен да плати още същия ден 10% от приватизационната цена, т.е. 300 000 USD.

Харманджиев плаща 5 пъти по-малко, а останалата част е платена по-късно със ЗУНК-ове, придобити на минимална част от номинала им. Така цялата компания преминава в частни ръце на смешно ниска цена и в криминални измерения на процедурата. Но тази “сделка” не спира със скандалите дотук. Без да имал и ден стаж в “Дамяница”, каквито са условията за участие в РМД,  Филип Харманджиев става акционер и изпълнителен директор в компанията. През февруари 1998 г. под ръководството на Харманджиев във винзавода, без да е свикано общо събрание, е приет нов акционер – “Англо-Бългериън Винтнърс”.

Директор на новоприетото дружество е Петко Шишков, който по онова време е главен редактор на вестник “Капитал”. Собственик на компанията пък е “Капитал консулт” със съдружници Константин Ненов, Петко Шишков и Иво Прокопиев. Така е нарушена една от клаузите на приватизационния договор, според която купувачът се задължава в срок не по-малък от три години да не прехвърля акции от дружеството в размер, който би намалил участието му в капитала, осигуряващо му мнозинство при вземането на решения.

Покровителите са силни

Новите собственици обаче имат силен политически гръб, защото както казва Прокопиев, “без някой голям си никой”. За окончателното превземане на “Дамяница” кръгът “Капитал” използва класическата схема с увеличение на капитала. След две такива през септември 1999 г. и декември 2000 г., записани изцяло от юридически лица, различни от РМД, участието на работниците от избата се свежда до 7%. Някои бивши работници се жалват в районната прокуратура. Но нито районната, нито касационната прокуратура могат да развалят тази сделка, нито която и да е друга. През 1997 г. НС приема поправка на чл. 27 от ГПК, според която прокурор вече не може да предлага в съд разваляне на приватизационни сделки.

Глинени опори

Далаверите покрай приватизацията на “Дамяница” изглеждат като невинна детска приказка в сравнение със следващия удар, подготвен от Николов и Прокопиев. Аферата “Каолин” е най-яркият пример за механизма на привидно законния начин, по който приятелски и братовчедски кръгове приватизират печеливши и перспективни предприятия на безценица.

Предприятието е създадено до най-голямото находище на ценната бяла глина в Европа. Неслучайно дълго време то беше определяно като перлата в активите на Прокопиев, а цялата му бизнес империя е наричана “с глинени крака” заради важността на “Каолин”. Предприятието попада под контрола на политико-икономическия кръг “Капитал” през 1999 г. След една неуспешна приватизационна процедура, при която е отблъсната офертата на белгийската компания “Сибелко” – световен лидер в бранша, е стартиран нов процес по раздържавяване. Белгийците предлагат 20 млн. щатски долара за 60% участие в съвместно дружество с държавата. Разговорите със “Сибелко” се водят в кабинета на тогавашния шеф на икономическата комисия в парламента Никола Николов. Те обаче приключват без резултат. Защото очевидно фаворитът на държавата е бил друг.

Аферата “Каолин”

На 28 септември 1999 г. разградският съд регистрира РМД “Каолин 98″. Скоро след регистрацията, на 14 октомври, АП открива процедура за приватизация. 75% от капитала на предприятието вече са оценени на 5.5 млн. лв. Предвиденото ефективно плащане обаче е 50%. Останалото са компенсаторки – обичаен модел на Прокопиев, използван по-късно и при БТК. Оценката на предприятието, забележете, е дело на “Булброкърс” на Иво Прокопиев.

Условията за участие в търга са публикувани на 7 декември, а крайният срок за подаване на офертите е 17.30 ч. на 27 декември, показва публикация на в. “Стандарт”. В България 7 от предвидените 20 дни не са работни, а в повечето страни на Запад половината от тях са празници. Въпреки това чешката “Хорни Брижя” подава документите си, но впоследствие отпада. Печели РМД-то. Както е и предвидено. Във ведомостите сред работниците на “Каолин” пък внезапно се появяват имената на Александър Прокопиев – брат на Иво, и на Даниела Шишкова – съпруга на Петко Шишков. За покупката на предприятието, колкото и да е евтино, обаче трябват пари.

На 26 май 2000 г. СД взема решение капиталът на дружеството да бъде увеличен от 567 205 лв. на 3.4 млн. лв. чрез емитиране на нови акции. Финансирането става благодарение на средства, осигурени от “Алфа финанс”. Компания, създадена в края на октомври 1999 г. в синхрон с регистрацията на РМД-то и приватизационните процедури и в която съсобственици и до ден днешен са Иво Прокопиев, Константин Ненов и Иван Ненков. В резултата от сделката РМД губи контрола над “Каолин”. В началото на август АП одобрява фактическото изкупуване на “Каолин” от “Алфа финанс”.

Миграция в жълто

И тази сделка попада в полезрението на прокуратурата. Още тогава се заговаря, че в дъното й е Никола Николов. Самият той призна, че са го викали в прокуратурата заради “Каолин”. Резултати обаче няма, а политико-икономическият кръг “Капитал” придобива сериозен икономически ресурс за експанзия, както и за стабилизиране на медийните си канали, които пък използва за влияние и “купуване” нови политически контакти.

И лостове за влияние, които не се променят със смяната на властта. През 2001 г. изборите печели НДСВ, премиер вече е Симеон Сакскобургготски. СДС на тогавашния лидер Иван Костов плаща тежка цена за загубата на изборите и за разцеплението в партията. За него с немалък принос е и групата “агнешки главички” на Николов. По-рано през управлението пък са отлюспени бившият главен секретар на СДС Христо Бисеров и Йордан Цонев. Серията скандали на различните кръгове в СДС приключва с катастрофа на изборите.

Но “хищните сини лъвчета” са готови с отговора си – бързо стават жълти акули, готови да дооглозгат останалото след приватизацията на Божков и Николов. При това бързо намират подкрепа в новата власт на достатъчно високо ниво в правителството на НДСВ.

 

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

ЪНДЪРГРАУНД 23




Килърите 5 ликвидирали Фатик, отвлякли сина на Венци Стефанов и стреляли по Киро Японеца?

07.11.2013

    Разбитата днес от полицията престъпна група на Йоско Костинбродския била заподозряна в убийството на Филип Найденов-Фатик и Николай Зарев-Данкина, както и за отвличането на сина на Венцислав Стефанов, който и до днес още не е открит. Това съобщи БНР, позовавайки се на свои източници.От МВР съобщиха, че проведената акция е под кодовото наименование"Килърите 5".
    Задържаната групата е ръководена от Йоско Костинбродския, а в нея са участвали убитите преди време Асен Петров-Шаки /през 2004 година/ и Борис Арсов - Борчо, който беше застрелян през 2003.
    Сред другите престъпления, за които се разследва бандата са стрелбите срещу Кирил Кирилов - Японеца и убийството на няколко чужди граждани по време на така наречената амфетаминова война в София.
    Акцията е проведена вчера от служители на Главна дирекция "Национална полиция" и специализирания отряд за борба с тероризма.
    Установено е, че бандата е действала от 2003 до 2010 година, когато участниците в нея са били задържани по друго дело.
    Самият Йоско Костинбродския пък беше арестуван в началото на тази година от полицията в Солун, Гърция. При акцията е намерено и огнестрелно оръжие със заглушител, което се проверява за използване при неразкрити до момента убийства.
    "Хоризонт" потърси за коментар на тази информация президента на ФК "Славия" Венцислав Стефанов. Той заяви, че научава за акцията от БНР.

Босове над Самоковеца поръчали разстрела на Фатик



Докато цял отдел антимафиоти от “Стокова контрабанда” в ГДБОП работи не за държавата, а за Косьо Самоковеца, а Иван Тодоров-Доктора играе карти с действащи министри на яхта в Монако, камиони, натъпкани с контрабанда, минават границата ни “на вдигната бариера” с 50 км в час, без да намаляват.
Тези тирове обаче не са нито на картофения бос от Самоков, нито на завършилия медицина перач на пари, а на друга митична фигура от подземния свят, смятан за Кръстника на контрабандата - Филип Найденов-Фатик.

Това си спомнят както полицаи, така и контрабандисти, запознати с този “бизнес” в първите години на XXI век.

До последния ден от живота си Малкия Фатик или Баба (баща, от турски - бел. ред.), както е известен в подземния свят, е най-силният играч сред контрабандистите у нас.
Именно ключовата му позиция във всички големи нелегални канали  му коства живота.
На 19 август 2003 г. Фатик излиза от луксозния си дом в кв. “Бояна” в сребрист “Мерцедес 600” и потегля към центъра. Шофьорът му, бивш борец, обичайно вози богаташа по т.нар. трасе на властта “Мизия”, което се смята за най-безопасно в София. На светофара на булевардите “България” и “Гоце Делчев” колата спира. Последното, което Найденов вижда, са двама души с маски на главите, които изскачат от тъмносин “Фолксваген Голф” и изпразват по едни пълнител от десантен автомат “Калашников” към задната седалка на колата. По късно дошлите на място полицаи и следователи събират една лопата гилзи от асфалта. В тялото на Фатик попадат над 20 куршума.

Преразпределение на хората, които контролират най-големите контрабандни канали в България, създадени още от Държавна сигурност, взимат главата на Филип Найденов - Фатик.

10 години след убийството на емблематичния бизнесмен криминалисти и антимафиоти, работили тогава по случая, са категорични, че убийството му е поръчано от набралата по това време най-голяма мощ групировка сред контрабандиститие, в чиито редици бе Констатин Димитров-Самоковеца.

“Застреляният в Амстердам контрабандист е от явните  лица, но той далеч не беше на върха. Хората, които дърпаха конците и се отчитаха в централите на партиите, и сега продължават да са сред живите”, твърдят служители от спецслужбите, които са следили тези процеси.

Разследващи са убедени, че поръчката за екзекуцията е поета от арестуваната отново преди дни банда на Йоско, като дори се смята, че единият от стрелците, екзекутирали Фатик, е бил Борис Арсов-Борчо, убит на свой ред месеци по-късно.

В началото са държавата и баща му Фатик дължи известността си на легендарната за Държавна сигурност фигура от сирийско-кюрдски произход Фатик Исмет Шабан, наричан Стария или Големия Фатик.

Според дългогодишни офицери от МВР най-силните контрабандни канали, които действат и днес, са всъщност създадени преди повече от 24 години от икономическото направление на Държавна сигурност и Исмет Шабан. Синът му е роден на 7 юли 1963 г. в Турция. Смята се, че някъде по това време българските спецслужби са влезли в контакт и са вербували Исмет Шабан в южната ни съседка. Но десетина години по-късно заради изтичане на секретна информация или по друга причина за семейство Шабан става опасно в Турция. Бащата заедно със съпругата и децата си пристига в България. Скоро след това Стария Фатик започва активна служба в българската ДС и става водеща фигура в т. нар. специфични търговски операции “Скрит транзит”, извършвани по това време под контрола на държавата.

Шабан Тюркмен получава псевдонима Фатик, което на турски означа “човекът, който отваря врати”. Твърди се, че кръстник му е шеф на икономическото направление на Второ главно управление, което по това време координира целия чуждестранен контингент от вносители и износители на контрабандни стоки.

Стария Фатик успява да разгърне търговията на оръжие, наркотици, каптагон и други стоки, като е осъществявал транзита през Турция, и с личните си връзки го е доставял чак до арабските страни.
Властите предоставят на семейство Шабан специална къща в “Бояна”, която е строена за член на Политбюро. Чуждата фамилия разполага с изключителни привилегии, а малкият Фатик от рано свиква с луксозния начин на живот.
Говори се, че пак по това време била поискана екстрадицията на Шабан в САЩ. Когато научил за това, Тодор Живков дълго се смял и се чудел как си представят американците от България да бъде екстрадиран един български гражданин, при това носител на орден “Кирил и Методий I степен” за заслуги.
Връзките на бащата отървават Фатик, след като малко преди демократичните промени блъска с кола дъщерята на висш офицер от службите на столичния булевард “9 септември” ( сега “Цар Борис III”- бел. ред.). За 10 месеца виновникът за катастрофата бил покрит, според различни източници скрит или в затвора, или в чужбина. От това време и до смъртта си Филип Найденов запазва вкуса си към изключително скъпи и луксозни автомобили. Още тогава той вече разполага със служебна карта на ДС, която му отваря почти всички врати.

Разглезен от специалното внимание, Шабан-младши израства със самочувствието на човек, който разполага с много от всичко - пари, протекции, връзки и възможности.

В годините след 10 ноември 1989 г. Фатик отново попада сред силните на деня.
Запознати са категорични, че още през 90-а - 91-а година той създава много добри контакти не само с набиращите сила подземни босове, но и с ключови фигури от службите. По това време се развива близката му дружба с шефа на “Мултигруп” Илия Павлов и Малкият Фатик се прекръства на Филип Павлов Найденов, в знак на уважение към бащата на Илия. Още през 1992 г. в НСС е изготвена справка, според която Шабан-младши се занимава с трафик на луксозни крадени коли за Сирия, а автомобилите се изнасят през Капитан Андреево, Варна и Бургас.

Всеки контрабандист с човек в службите

Въпреки оперативните данни за престъпления още от онова време до смъртта на Фатик срещу него няма нито едно повдигнато обвинение, смята се, че заради чадър от служби в МВР.

По същото време, когато НСС разработва Найденов, той вози в колата си действащия шеф на антимафиотите Тихомир Стойчев, съобщава по-късно тогавашният вътрешен министър Йордан Соколов.

Според неофициална информация Фатик е имал карта на нещатен сътрудник на НСС.

Твърди се, че не е имало случай, в който да се подготвя акция срещу Фатик, и той да не разбере предварително.

Легалният бизнес на фамилията е с компактдискове и гъши дроб. Заради изтеглен кредит за строителство на завод семейство Шабан става една от причините за фалита на ямболската банка Филип Павлов Найденов наследява изцяло делата на баща си, който умира през 1998 г. след продължителна и тежка болест. По каналите на бившата ДС вече вървят крадени автомобили, контрабандни цигари, дрога, китайско карго и всякакви стоки, носещи незаконна печалба. Фатик успява да получи уважението на всички босове от силовите групировки, като по-близък става с ексшефове от СИК. И досега в ъндърграунда си спомнят как само споменаването на името на Фатик е било достатъчно, за да предизвика смут в душите на хора от всички нива в престъпния свят у нас. В потвърждение на това се разказва и прочутата история как автоапаши задигнали колата на майка му.

Бандитите проверили за всеки случай стоката, преди да я пласират, и установили с ужас кого са уцелили. Няколко часа по-късно колата била намерена, изоставена на бул. “Патриарх Евтимий” в София с надпис с разкривен почерк: “Извинявай, Баба”.

По същото време в края на 90-те години от по-дребни контрабандисти в по-едри играчи се превръщат бившето пиколо Константин Димитров - Самоковеца, и димитровградчанинът Иван Тодоров-Доктора. Близки на Фатик твърдят, че именно семейство Тюркмен помага на Тодоров да разгърне мащабите на нелегалния си бизнес.

В началото на новия век е и най-големият възход на ВИС в контрабандата по времето на Самоковеца. През 2001 г. гръмва скандалът с отдел “Стокова контрабанда” на ГДБОП, който е опънал чадър над Самоковеца и вместо да го разследва, го пази. Димитров и хората му по същото време имат много сериозни позиции на митници Горубляне, Варна и Бургас. Същата година НСС гони зетя на Фатик - Денис Тюркмен от България, твърди се, че това е по поръчка на Самоковеца, който така разчиства територии.

Конкурентната му групировка, контролирана от Доктора, също успява да завладее част от оборотните канали. Слухове по това време вкарват във вражда Тодоров и Найденов заради старо отвличане, но по-късно този конфликт не е потвърден.

В това време Фатик се опитва да бъде балансьор. Неговият подход е да работи добре с всички контрабандисти, независимо дали пренасят цигари, дрога, или друго нещо. От години той действа и със старите играчи в занаята Тенчо Свинаря и Николай Паскала. В много близки отношения е и със собственика на цигарената фабрика край Харманли Тодор Толев, която също е включена в схемите за контрабанда на папироси.
До последния си ден Фатик не се безпокои за живота си и не вярва, че някой ще му посегне.

В началото на 2003 г. войната между двете основни по това време групировки контрабандисти се разгаря с пълна сила. Разследващи смятат, че взривяването на колата на Доктора през април същата година е поръчано от Константин Димитров. Иван Тодоров оцелява, но край него става доста напечено, след като от багажника му изскачат снимки на яхта в Монако, където играе карти с двама министри от правителството на Симеон Сакскобургготски. 60 дни след това наемници разстрелват “съдружника на властта” Толев пред офиса му, следите на поръчителите отново водят към върховете на контрабандните канали. Фатик обаче продължава спокойно да води охолния си бохемски живот. Пръска хиляди левове по нощни клубове и казина, кара последните модели автомобили, които понякога сменя само след седмица.

Месец преди убийството му става публично известен доклад на МВР за контрабандните канали на Държавна сигурност. Още в първите часове след екзекуцията основните заподозрени са Самоковеца и Доктора, но доказателства в тази посока не са събрани. Проверява се и хипотезата, че зад покушението стои зетят Денис Тюркмен, но също не се потвърждава.

Днес, 10 г. по-късно, шанс да бъдат наказани за екзекуцията има само за смятаните за физически извършители. Задържаната зловеща костинбродска група на Йосиф Йосифов - Йоско Безденския, е отново в ареста. Сред случаите, за които ги разследват, е и убийството на Фатик. Източници от обвинението разкриха, че нов свидетел е дал показания срещу килърите Единственият шанс да се докаже поръчителят е някой от тези силоваци да проговори, което е почти невъзможно, твърдят от МВР.

Антимафиоти допълват, че основният заподозрян - Самоковеца, както и конкурента му, вече са получили смъртна присъда, но и до днес същите контрабандни канали, създадени от ДС, продължават да се експлоатират от нови играчи и техните стари покровители. Разликата е, че печалбите само се увеличават.

Вдовица и любовница се съдиха заради наследство за милиони

Убитият Филип Найденов-Фатик, остави две вдовици - официалната си съпруга Адриана Тюркмен и любовницата си Невена Стойчева, с която последно живееше и чието дете бе признал. Двете жени се съдеха за луксозна къща в кв. “Бояна” на ул. “Кумата”.

Този имот обаче бе само една от перлите в короната от имоти, които приживе придобива Фатик и неговото семейство. Фамилията Тюркмен имат имущество за десетки милиони, показва справка в Имотния регистър.

Фатик притежава общо 11 имота на улица “Цар Самуил” в столицата. Има и две къщи. Освен застроената площ собственост на Фатик са и отделни парцели. Имотите заедно образуват огромен парцел на едно от най-скъпите места в центъра на столицата - на бул. “Тодор Александров”, край метростанция “Сердика”. На името на Филип Найденов се водят 3100 кв. метра дворно място в Горна баня и още имоти в “Бояна”. Найденов купува приживе и апартаменти в елитния кв. “Лозенец”, където е съсед в нова кооперация с любовницата си Невена Стойчева.

Запознати с делата на семейството припомнят, че последната любима на Фатик е дъщеря на висшия офицер от милицията и ДС Ангел Стойчев. Друг неофициално съобщен факт е, че Невена е била осъдена за престъпление, свързано с наркотици в Германия, а брат  пък е арестуван заради дрога в България преди години. След смъртта на Фатик Невена Стойчева става съдружник с осъдения за наркотрафик Будимир Куйович, като според някои източници двамата живеели заедно.

Семейството на официалната вдовица на Фатик - Адриана, пък последно влезе в медиите с побоя над малката дъщеря на убития бизнесмен, която е кръстена на майка си. Бившият собственик на ЦСКА и съдружник в сметосъбиращата фирма “Титан” Димитър Борисов бе обвинен, че е нападнал и ударил 16-годишната Адриана в столично заведение. Голямата дъщеря Александра Тюркмен пък вече е сред известните млади таланти в НАТФИЗ. Тя учи в класа на Стефан Данаилов.


Митьо Очите прекрати примирието с Кела


07.11.2013

    Соченият за безапелационен бос на подземието в региона Димитър Желязков-Очите е скъсал примирието с Кела, подкрепено с твърдата им мъжка дума по време на вечеря в Гранд Хотел Поморие. Преди два месеца, когато Кела бе настанен в най-хубавия балнеосанаториум, за да долекува тазобедрената си става, първият гост, който бе поканен бе именно Очите. По това време Кела все още се водеше затворник и не бе ясна съдбата му за следващите десетина години, тъй като делото за убийството на Мастара все още не бе върнато на прокуратурата. Тогава Очите и Кела направили разбор на старите времена на вражда и според присъствали на масата, си били простили.Обстановката обаче сега е различна, пише “Флагман”. Кела продължава да живее в Гранд Хотел Поморие, където с неговата блондинка Виктория са резервирали апартамента до Нова година. След което двойката смята да се премести в сърцето на Бургас, където пък стягат друг луксозен апартамент с преддверие за охраната.
    Апартаментът ще се намира в 16-етажна сграда. Ситуирането на Кела в центъра на Бургас обаче не било само с цел кротко семейно живуркане, но и завръщане към реалния бизнес с горива, строителство и някои други специфични дейности. Това никак не се харесвало на Очите, тъй като трябва да свие част от териториите си.
    Митьо Очите е свободен гражданин от около година, но не е известно с какви средства издържа денонощната си многобройна охрана, както и суперлуксозния живот с екскурзии по чужбина. Той не се показва с по-малко от петима гарда. Истината е, че съвсем доскоро Очите не харесваше Бургас като дестинация за разходка и посядане в заведения и предпочиташе да шета из Поморие и Несебър.
    „След като Кела вече официално е на свобода, взе си брониран мерцедес за разходки и започна да се оглежда за възстановяване на старите позиции, Очите смята да отвърне на удара и затова показва, че в Бургас не е случаен“, докладва ни отлично информиран източник.
    По тези причини всеки ден компанията на несебърския Ал Капоне демонстрира присъствие в най-големия ресторант на града за обед. Преди това се правят дълги разходки край морето, по бул.“Богориди“ и по главната ул.“Александровска“.
    Днес Очите бе със старата си вярна изгора Антигона, която е сменила цвета на косите си. Стройната красавица разхождаше кученце, докато Очите – с шапка, с потник, по анцуг и със слънчеви очила, се припичаше на хубавото ноемврийско слънце. Той дотолкова се бе разнежил от топлите есенни лъчи, че тихо подвикваше на Антигона: „Миличка, хайде идвай, ще те гушна!“, разказват очевидци. Групата натопи крачета в морската вода, а после пи кафе в култов ресторант на плажа.


Свидетел: Гръмва държавата, ако се разкрие всичко по делото ”Килърите”.   Свидетелите обясниха, че са работили за Петър Стоянов - Сумиста по 16 часа, не били доволни от него.

stat23.09.2012
    Ключови свидетели по делото "Килърите" отхвърлиха обвиненията, че са сключили сделка със съда и отговориха на твърденията, че на техните показания не може да се вярва с думите: "Надеждни сме".

    Боян Джамалов, Лозан Цеков, Георги Петков-Космоса и Велизар Младенов са нови свидетели по едно от най-знаковите дела у нас - "Килърите". Те гостуваха в предаването на ТВ7 "Насреща Люба Кулезич". Всички те са работели за Петър Стоянов-Сумиста, който е обвинен за ръководител на престъпната група за поръчкови убийства, заловена при акция "Килърите".
    Велизар Младенов, който е работил като шофьор на Сумиста, разказа, че е водил манекенки от "Визаж" при баровци на морето. Бил сигурен, защото ги взел от офиса на фирмата в София. Той занесъл 3000 лв. на Сумиста от клиентите -  по 1000 лв. на момиче. Случило му се само веднъж, карал три момичета.
    Освен това купувал SIM карти по поръчка на Сумиста, чието предназначение не знаел.
    Георги Петков-Космоса призна, че е бил съден за наркотици, но си е изтърпял наказанието. Нямало никакви договорки "под масата", за което го обвиняват. Той също работел като шофьор и не знаел с какво се занимава шефът му. Когато обаче го карали да разбере адреса и да следи някого, а после същият човек  изчезвал или бил убит, той разбирал за какво става въпрос. Такъв бил случаят с бизнесмена Борислав Георгиев, когото трябвало да следи, а после бил намерен убит.
    Лозан Цеков пък бил шофьор на жената и детето на Сумиста. Той потвърди, че шефът на "Килърите" имал любовница. На Цеков било поръчано да запали бус, но някой друг свършил работата вместо него. Свидетелят потвърди, че Сумиста се държал много лошо с работниците. Давал им много малко пари, а за останалото винаги казвал: "Утре ще оправим нещата". За 4 години работа при Сумиста Цеков взел 2 хил. лв.

    Боян Джамалов разнасял минерална вода. В процеса на работа установил, че има много нередни неща и разбрал, че ако не внимаваш,"можеш да попиеш вода, но не минерална - подпочвена". Според Джамалов, ако всичко по делото излезе наяве, държавата ще гръмне. Той обаче не пожела да каже кой в държавата ще бъде засегнат. "Ако няма осъдителни присъди, късам паспорта и бягам в Албания", каза той.

    Всички те работили по 16 часа за Сумиста и никой от тях не бил доволен от него. "В нашата фирма най-малкият проблем ти е уволнението", казвал шефът им.
    Делото "Килърите" продължава в понеделник в Шуменския Окръжен съд. То започна на 27 юни 2011 година и обвиняеми по него са Петър Стоянов-Сумиста, Васил Костов-Кеца, Янко Попов-Туцо, Георги Вълев, Петър Атмаджов и Райчо Стойнев. Срещу тях са повдигнати обвинения за участие и ръководене на организирана престъпна група, умишлени убийства и палежи.

 

Покойни босове на СИК шефове на Килърите 4


10.11.2013

Покойни босове на разпадналата се групировка СИК са ръководили през годините групата на Йосиф Йосифов-Йоско Костинбродския, станала известна още като Килърите 4.
Сред шефовете на бандата за поръчкови убийства и отвличания срещу откуп са били спрягания за кокаинов бос Поли Пантев, който беше застрелян на остров Аруба и взривеният в асансьор бизнесмен Стоил Славов. В даден момент бригадата била и под крилото на сочения за наследник на Поли Пантев – Евгени Стефанов-Женята, също показно застрелян пред фитнесцентър на столичния бул. „Ситняково”.
След смъртта на различните шефове Йоско започнал да действа самостоятелно. Групата му е получавала поръчки и от дупнишките бизнесмени Братя Галеви, които в момента са в неизвестност, както и от човек, известен като Киро Боята. Тази информация станала ясна от показанията надвама защитени свидетели,скрити под номерата 53 и 54.
5-членната банда беше арестувана от тежковъоръжени барети при акция на МВР в сряда сутринта, а вчера в Специализирания наказателен съд бяха гледани мерките за неотклонение на заподозрените.Йоско заедно с Ивайло Симеонов са обвинени, че са стреляли по ромския бос Кирил Киролов-Японеца от мотор, след което избягали. С обвинения за участие в престъпната група са още Вергил Славов, Александър Йорданов и Марян Атанасов.
Ден след ареста им източници от МВР и прокуратурата неофициално съобщиха, че групата се разследва за ликвидирането на сочения за амфетаминов бос Филип Найденов-Фатик. Поради тази причина делото за стрелбата срещу Японеца е ‘обединено с това за убийството на Фатик.
Освен това групата се разследва за разстрела на автокрадеца Николай Христов-Данкина и за покушенията срещу двама араби, по които било стреляно след избухването на т.нар амфетаминова война  преди около 12 години. Отвличанията, за които бандата се разследва, са на Димитър Стефанов, син на президента на ФК „Славия”, и това на братовчеда на Фатик – Християн Валю.
Според оперативна информация 24-годишният Димитър е бил похитен с цел откуп, но е убит, защото видял лицето на един от извършителите, а Валю е отвлечен и изтезаван, за да даде информация за амфетаминовите каналиИ до днес той се води безследно изчезнал, като се предполага, че също е ликвидиран, защото похитителите му са били без маски.
До момента обаче членовете на групата са обвинени само за покушението срещу Киро Японеца, за което са събрани и най-много доказателства. На престъплението свидетели са станали ученици, които описали облеклото и мотора на извършителите. Анонимен свидетел номер 59, който познавал Йоско и Ивайло, обяснил, че докато вървял по мост, видял мотор и хора със същото описание като тези, които видели и учениците.
След това свидетелят научил за стрелбата по новините и навързал събитията.Вчера адвокатите на заподозрените попитаха в съда защо над 10 години след покушението защитеният свидетел е решил да говори. Адвокат Илия Павлов, който представлява Вергил Славов, обясни, че в показанията на анонимните свидетели е изброен целият криминален контингент без основателите на ВИС Георги и Васил Илиеви. Според защитника показанията са по слухове.

 

Откриха как е убит Мишо Бирата


 

20.11.2013

Героят от СРС-гейта Михаил Михов – Бирата е бил умъртвен чрез смъртоносния газ зарин през март 2011 г. в хотелски апартамент на „Правец ризорт“, твърди вестник „Всеки ден“.  Официалната версия за смъртта на бизнесмена, покровителстван от Бойко Борисов, е инфаркт.

Само една молекула зарин обаче, инжектирана в кръвта, може да симулира сърдечен удар, твърдят специалисти. 20 часа преди смъртта си Миков е погълнал зарин, вероятно през течност, обявява изданието. Тогава той действа до 24 часа.

Без да има подробна информация, точно това твърдеше приживе и вдовицата на Бирата, която също почина внезапно по-малко от година след съпруга си. Тя разкри, че е получила съобщение за смъртта на мъжа си още предната вечер, когато той е бил в хотела. Случайно или не, огледът на апартамента, в който Михов умира, е прекратен веднага след откриването на трупа, подновяват го няколко часа по-късно. Времето, което е необходимо на зарина, за да изчезне напълно от кръвта, е 3-4 часа.

Твърди се, че заринът е бил внесен през Русия, където все още съществуват нелегални фабрики за производството му. Газът бе забранен официално през 1993 г.

 

сряда, 20 ноември 2013 г.

КУКЛОВОДИТЕ – ЧАСТ 2


Кръгът „ ОРИОН ”
 
„Приятелският“ кръг „Орион“ се създава в началото на управлението на кабинета „Виденов“. Редица политическите анализатори твърдят, че „кръгът“ е бил създаден още преди да се сформира правителството на БСП. Акционери в него били Веска Меджидиева, съпругът й Румен Спасов, Николайчо Кривошиев, Красимир Райдовски и адвокат Стефан Павлов. "В това дружество са събрани всички орионски фирми", твърди "Нет". Според радиото фирмата функционирала на принципа "чистите финансови активи се изнасят в чужбина, а чрез други приятели се участва в приватизацията". "До момента резултатът е един ВЕЦ до Монтана, закупен през 1999 г., и втори, който се "пече" и е по пътя към Хасково", съобщи "Нет".
"Направихме "Доплелор", за да търгуваме със зеленчуци, ама работата не тръгна", коментира обаче Румен Спасов по телефона от ЮАР.
Освен чрез "Доплелор" орионци въртели бизнес чрез ред други фирми - "Орион комерс", застрахователно дружество "АТЛАС", акционерни дружества "АЛПИА", "Техтест", "Хатиса Транспорт", както и чрез "Новини-5", "Бетелхайзе комерс", "Звезда К97" и издателски център "Импулс".
Според радиото преселилият се в ЮАР Румен Спасов участвал и "в един от най-успешните бизнеси - търговията с месо". Това ставало през фирмата "ЕЛСИ" ООД с шеф Румен Николов. Николов е собственик на месокомбината в Свищов, който е единственият в България с лиценз за износ на месо в ЕС, съобщи още "Нет".
В началото на 90-те пък бил търговски представител на държавната "Родопа комерс" в Атина.
В самото начало на дейността на „Орион“ медиите са склонни да минимализират значението му, както и подозираните, нерегламентираните бизнес апетити.
Това поведение на медиите е обяснимо от гледна точка на влиянието на авторитета на усвоената власт. Анализите, посветени на групировката, водят до извода, че липсата на работа по корпоративни комуникации при „Орион“ довежда до ефекта на насищане на медийното пространство с негативна информация. Тя е неконтролируема от страна на субекта („Орион“) и довежда до негативно отражение върху дейността му и бъдещото му съществуване.
На практика кризисната ситуация, в която попада „Орион“ в първоначалния си етап (в началото на управлението на БСП) е преживявана, а впоследствие и — реална криза. Основен акцент в кризисната ситуация са обвиненията в липса на морал.
 Нещо, към което обществото е особено чувствително. Следва консумиране на политически негативи, отразили се по-късно и спрямо политическата дейност на БСП. В началото на този процес, втората по сила политическа сила СДС използва натрупаните от БСП негативи в своя полза. Така кризисната ситуация довела до провал на авторитета (на БСП) при липса на работа по корпоративни комуникации се използва именно чрез методите на корпоративните комуникации от политическия опонент (СДС). За краха на групировката „Орион“, според повечето от изследователите на подобни процеси при преходните общества се сочат следните причини:
— Ограниченост на политическа подкрепа. Липсва в цялост поддръжка на политическата сила.
— Липса на бизнес политика по смисъла на общоприетите правила.
— Липса на политика по корпоративни комуникации. Нещо повече — липса на каквато и да било адекватна медийна политика.
Последното води и до редица проблеми пред политическата сила, идентифицираната с „приятелския“ кръг. Един от тях е нарушеният образ на социална партияВпоследствие се налага БСП да пристъпи към изискващи време и трудоемки мерки във възстановяването на имиджа си. От гледна точка на конкретната политическа ситуация, натрупаните негативи в общественото съзнание, представянето на БСП като партия на широките народни слоеве се налага изграждането на качествено нова информационна среда. И тъй като не е налице достатъчна дистанция на времетосе оказва невъзможно да се работи по цялостния образ на партията. Започва търсене на нов имиджов носител. В рамките на тази концепция се налагат два основни сегмента, донякъде осъществени във времето:
А/ „Добрата лява група“.
Започва лансиране на тезата, че съществува „добра лява група“, като реалия, и се състои от „неопетнени“, водещи политически фигури. На тази база се пропагандира, че в рамките на партията има хора, които са отишли по-далеч в мисленето си от своите съпартийци. Всичко това се основава на адекватна публична и медийна политика, като се използват всички лостове, които са характерни за политическата дейност и в частност от състоянието на политическата сила в опозиция. Използват се всички носители на съвременното политическо битие: присъединяването към НАТО; присъединяването към ЕС; тезата „България — фактор на стабилизация“ и т.н. Особено характерно за този сегмент е оформянето на визия за очаквания образ от обществотоТова означава формиране и адекватно налагане на мнение от страна на обществото спрямо „добрата група“ базирано на очаквано поведение на тази група. В периода 2001-2003 г. това е премереният и в рамките на новата европейска култура национализъм (Заб. Някои автори предпочитат термина „патриотизъм“).
По този начин провежданата политика по корпоративни комуникации постига ефекта на утвърждаващо се обществено мнение, че реално съществува „добра лява група“, която вече е в състояние да работи за националния интерес. В рамките на този национален интерес, част от обществото вижда и образа на партията на „широките народни“ слоеве.
Б/ „Човешки образ на водещите политически фигури“
Основният момент при този втори сегмент е внушението, че членовете на „добрата лява група“ не са многобройни. Търси се преди всичко ефектът на обособената персонална отговорност пред обществото. В този смисъл, работата по корпоративни комуникации се съсредоточава в налагането в публичното и медийно пространство на внушението, че всеки един от членовете на групата е безспорен авторитет в различни области, не е конфликтен политик, но в същото време не е и пасивен по отношение на важните обществени проблеми. По отношение на персоналните медийни прояви, се налага виждането, че не партийната оцветеност е най-важната, а споделеният принцип „По-малко критики, повече работа.“
Без съмнение, липсата на работа по корпоративни комуникации в периода на обвързаност на БСП с кръга „Орион“ довежда до тежки имиджови последици за партията. Включително и до нарушаване на комуникационния статут партия-общество. И обратно, провеждането на адекватна политика по корпоративни комуникации след краха на групировката от страна на лявата партия води до, макар и изискващо време, стабилизиране на статута партия-общество. На практика са елиминирани факторите, формиращи кризисна ситуация:
—       липсата на комуникативност между субектите;
—       грешки при менажирането на управленския процес;
—       неяснота на намеренията и действията, според гледната точка на медиите;
—       изчерпване на неприкосновеността на авторитета на държавните институции и техните временни представители;
—       отказ от граждански контрол върху действията и позициите на субекта (в конкретния случай БСП).
Три години след убийството на Андрей Луканов МВР е пред прага или на един от най-големите си успехи, или на един от най-големите си провали. Вече четири месеца в ареста на Специализираната следствена служба има поне 6 човека, за които се твърди, че имат отношение към покушението на депутата от БСП и бивш премиер на България. А седмият беше освободен през лятото, след като престоя в помещенията на бул. “Насър” 2 години. Засега обвиненият за убийството е един и той се казва Ангел Василев, бивш президент на близката до приятелския кръг “Орион” фирма “Колонел”.
Андрей Луканов беше застрелян на 2 октомври 1996 г. с четири куршума пред дома си на ул. “Латинка” 15. Пистолетът, с който е било извършено убийството, беше намерен 40 дни по-късно зад радиатор на площадката между етажите в кооперация на съседната улица “Димчо Дебелянов”. В деня на покушението на същото място бяха открити и захвърлените дрехи на убиеца, с които той се беше маскирал на скитник. Веднага след смъртта на бившия премиер в печата се появиха много и различни версии – от покушение на енергийната мафия до битови причини. Луканов имаше много врагове, но един беше особено експониран през 1996 – кръгът “Орион”. И на БСП, и на СДС винаги им е харесвало, по различни причини да наричат убийството на депутата политическо.
Мотивите на “Орион” за убийството
Засега екипът,  разследва смъртта на Луканов, работи усилено по една единствена версия – че то е поръчано от приятелския кръг “Орион”. За Луканов веригата от фирми на Румен Мирчов Спасов и неговите приятели, обединени с имена от съзвездието “Орион”, беше мародерски кръг. За Румен Спасов Луканов беше “политически интригант” и един от “убийците на баща му, в преносния смисъл на думата”. Твърди се, че версията за поръчано от Румен Спасов убийство се е избистрила след внимателна проверка на всички възможни. Според показания на различни съратници на депутата той е имал намерение да направи всичко възможно да свали правителството на Жан Виденов от власт през ноември 1996, да извади пред обществеността документи за корупция и за връзки на управляващата тогава БСП, заговори се за “папката на Луканов”, където са доказателствата. Три години тази папка не беше изнесена. Предполагаемият опит за смяна на властта в БСП и предстоящи разкрития, както и личната неприязън на Румен Спасов към Луканов засега са единствените мотиви за евентуално поръчителство от страна на “Орион”.
Приятелският кръг – единствената следа
Тя започва от подслушан телефонен разговор във Варна, в който се твърди, че оферта за убийството на Луканов е имало и към други хора, но те не се съгласили. Стига се до зърнения търговец Райко Петров, който е търсел извършители. Райко Петров е задържан в края на август 1997 г., а през декември същата година е обвинен в подбудителство за убийството на Луканов. Той беше освободен преди 2 месеца от ареста. Вината му не беше доказана, но засега той остана обвиняем по делото. Заради приятелството си и контакти със заподозрения беше атакуван шефът на следствието Бойко Рашков.
Според източници от следствието Петров е трябвало да намери физическите изпълнители на убийството. Той е направил опит да открие килъри, но тъй като е трябвало да се бърза, неговият план е бил изоставен. Райко Петров не е от кръга “Орион”. Той е имал контакти покрай бизнеса си с фирми на Румен Спасов и дори е дължал около 200 000 долара заради неизпълнена сделка. Секретарката на Райко Петров при разпити в следствието пък споменава името на Николайчо Кривошиев – другата емблема на “Орион”. Вероятно засичането на информациите е довело до убеждението, че зърненият търговец е съпричастен към убийството, или най-малкото има достатъчно информация за поръчителя.
Пистолетът като пътеводител
Откритото оръжие на престъплението се явява основният пътеводител в разследването за атентата срещу Андрей Луканов. Балистичната експертиза доказва, че 7 месеца преди стрелбата на ул. “Латинка”, то е било използвано при убийството на украинеца Сергей Шанин в столицата. Доказва се, че Шанин е бил част от бригада за мокри поръчки, действала на територията на България, и е бил убит от свои заради предателство. Постепенно се стига до разкриване на цялата група, която започва дейността си в Русе при арменския гражданин Артур Торосян. (Той също беше задържан и пуснат след разпит.) Руски говорещите килъри извършват няколко убийства в столицата, където гравитират около Иво Карамански. МВР се добира до техните имена и на 23 май след полицейска комбинация двама от тях са “докарани” в България.
Украинските килъри
Александър Алексеев Акимов и Владимир Ярославович Шевчук бяха арестувани на ГКПП Капитан Андреево. С тяхното задържане разследването по убийството на Луканов получава невероятен тласък напред. Седмица след това в Елин Пелин е арестуван трети украинец – Алексей Владимиров Кчатов, с прозвище Льохата. Вероятно разплитането на групата е започнала след проговаряне на някой от двамата украинци. Акимов беше освободен след по-малко от месец в ареста, след като се разбра, че по време на убийството на Шанин и Луканов е отсъствал от България. За убийството на Шанин е привлечен като обвиняем Алексей Кчатов-Льохата. Шевчук пък остава в ареста, тъй като според следователи той е застрелял бившия съратник на Карамански Иван Кудев.
Льохата, чието задържане МВР дълго време крие, ще се окаже истинският коз в ръцете на разследването. Вече няколко източника споменаха, че той е насочил следствието към племенниците на Ангел Василев и неговия шофьор.
Най-важният свидетел
Според тях Льохата е пряко свързан с убийството на Андрей Луканов, но засега няма улики, че той е натиснал спусъка. Дори се твърди, че дрехите, с които е бил облечен клошарят-убиец, са били негови. Въпреки рисковете той останал в държавата заради любовта си към някаква българка, с която живеел. Кчатов отричал той да е физическият убиец, но твърдял, че го познава. По негови показания е бил открит неидентифицираният труп в кладенец край Нови хан. Два дни след ареста на Льохата са били задържани и племенниците на Ангел Василев – Георги Малчев-Гопето от Елин Пелин и Иван Крумов-Ванко Немото от Сандански. След тях е прибран и шофьорът на Василев – Юри Ленев. Твърди се, че Гопето и Ленев са направили самопризнания. Близки на Юри Ленев обаче алармираха в пресата, че той е бил зверски пребит от полицаи, преди да направи признанията. Същото се твърди и за племенниците на Ангел Василев, които били закарани в база на МВР в Копривщица и там били физически малтретирани.
Твърди се, че Василев е дал поръчка на племенниците си да намерят човек за мокри поръчки. След като те изпълнили заръката му, той дал пари за капаро на шофьора си да им ги предаде. Това личало от признанията на тримата близки на Ангел Василев.
“Колонел” е пътят към Румен Спасов
Арестът на бившият шеф на “Колонел” Ангел Василев и екстрадицията му от Чехия показват, че разследването се движи по посока Румен Спасов. Василев е бил приближен на боса на “Орион” и е имал много общ бизнес с него. Според хора от обкръжението на “Орион” Ангел Василев впоследствие е разбрал, че Спасов многократно го е мамел с парите, срещал се е с него в Прага и в ЮАР. Ако се докаже, че Василев е намерил убийците на Луканов, той неминуемо ще бъде принуден да посочи и истинския поръчител на убийството, за когото се предполага, че е Румен Спасов.
Но за всичко това има прекалено много условности.