петък, 24 април 2020 г.

АНТОЛОГИЯ НА НЕОКОМУНИЗМА 74




Мъжът на Лечева ощетил държавата с милиарди, брат ѝ върти незаконни казина в помещения на БСП .

Днес депутатът на БСП Весела Лечева заяви, че всеки трети българин едва свързвал двата края, но всеки трети член на ГЕРБ имал нов апартамент и нова къща за гости. Било така защото се крадяло от парите, които Европа ни дава, е заключението на Лечева.
Когато се говори за кражби и морал, историята около нея разказва интересни неща.
Да проследим фактите около имуществото и роднините на Весела Лечева, която днес се обявява за „алтернатива“.
На 30 януари 1998г. тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев уволнява Весела Лечева от системата на МВР заради грехове на съпруга ѝ Манол Велев. Мотивите за уволнението са "нелоялност към държавните институции в страната" и "уронване престижа на МВР пред обществеността" . Според колеги на Лечева, тя е уволнена заради мъжа си, чието име бе замесено в скритата приватизация на "Черноморски солници".
Година по-рано тогавашният вицепремиер Александър Божков заявява: "Казах на Лечева, че мъжът ѝ е бандит и продължавам да го твърдя. Ощетил е държавата с милиарди".
През 1997 г. чрез фирмата си „Мартимор“ Велев влиза в държавното предприятие „Черноморски солници“ – Бургас, където придобива дял от 33 процента. Директор на „Черноморски солници“ по време на правителството на БСП е Костадин Буковски. Една година по-късно, през февруари 1998 г., той е задържан в столичното Първо РПУ за измама. Обвиняват го, че е задигнал от наивни граждани 60 000 долара.
Александър Божков обявява: „Съдът може да реши, че сделката за „Черноморски солници“ е законна, но това няма да промени факта, че тя е неизгодна за държавата и че някой е подарил на Манол Велев „Черноморски солници“ за 20 млн. лв. и 1 багер втора употреба“.
2000 година става ясно, че Манол Велев строи ВИП-база за ловен и риболовен туризъм край резервата "Кастракли". Теренът бил закупен от бившето АПК, в него били разположени отделни вили, в които се предвижда да отсядат платежоспособни любители на туризма и ловните спортове.
Манол Велев беше тежко ранен в главата от наемник в центъра на София на 11 юли 2007, когато жена му бе с ранг на спортен министър, а той беше съветник на президента Първанов. Двамата живееха в огромна къща в Симеоново.
Лекарите извършват спешна няколкочасова операция, след която съобщават, че състоянието на Велев е много тежко, тъй като куршумът е влязъл през тила и заседнал в лявото слепоочие. Следва дълго лечение във ВМА и Израел. Състоянието му се подобрява леко, но той така и не се връща към нормален живот. Оттогава близките му се грижат за него у дома с помощта на медицински сестри.
Няколко години след трагедията със съпруга й, Весела Лечева, която сега е депутат от БСП, обявява, че има до себе си друг мъж - бившият шеф на НОИ Сотир Ушев.
Преди време финансовият министър Симеон Дянков нареди да се направят внезапни проверки на 40 казина за нелегална дейност. Така през февруари “изгоря” Боян Петракиев-Барона. Оказа се, че той е организатор на нелегално казино в помещение на БСП на улица “Опълченска”. То било дадено за клуб по благотворителни курсове по танци.
Тогава медии писаха, че братът на Весела Лечева – Дидо е дърпал конците на разбитото казино на Барона, функционирало повече от половин година в клуб на БСП в центъра на София. Според източници от МВР, пожелали анонимност, именно Даниел Лечев – Дидо е реалният бос на нелегалното казино, а арестуваният гангстер Боян Петракиев – Барона е само „изпълнителен директор“ в действащата хазартна империя, съобщава тогава senzacia.net.
От червената централа на „Позитано“ 20 първо отрекоха клубът да е техен, но по-късно председателят на районния съвет на партията Орлин Димов подаде оставка заради скандала с незаконното казино. 



Мафиотски уроци: Как се краде завод пред цяла държава.

15.10.2015

Сагата с КТБ взе още една жертва. Откраднат беше цял завод. Става дума за предприятието „Рубин” в Плевен за производство на стъкло. Първата си кражба заводъэт преживя след приватизацията му през 1998 г., после бе спасен от фалит и стабилизиран от КТБ, а сего отново бе окраден от банда мафиоти.
Заводът е със сериозен потенциал, но има нужда от инвестиции. През 2012 г. КТБ АД рефинансира дружеството и изкупува дълга му от, натрупан в друга банка. Постепенно, с големи усилия от страна на КТБ и новоназначения екип на завода,  дейността му се стабилизира, редовно се изплащат заплатите на няколкостотин работници и служители. Нещата тръгват нагоре.
През 2014 г. КТБ е атакувана и ликвидирана. След което започа плячкосването. Спирането на кредитната дейност на КТБ означава и замразяване на оборотните и инвестиционните кредити за завода. Няма финансиране, няма производство, няма пари. „Рубин” спира да обслужва кредитите си, подобно на редица други клиенти на КТБ, пряко ударени от атаката срещу банката.
Вместо да изпълнят основното си законово задължение - да запазят активите на банката, като дообезпечат вземанията си по влошените кредити, квесторите сякаш бяха изпратени, за да доубият КТБ. Може да се предположи защо не са наложени забрани върху имотите на длъжниците – те трябва да отидат в „правилните” хора.
Кои са те? Александър Сталийски от кръга "Котараците" е един от тях. Той не попада често във фокуса на медиите, макар че някои го считат за неофициален ковчежник на ГЕРБ. Той и половинката му – Вили Сечкова, натрупват доста тлъсти пачки по линия на т. нар. „външни” продукции на ТВ7, които са изцяло под контрола на самата Сечкова. А парите идват основно от Цветан Василев, който по този начин изплаща вид политически рекет. Платените суми се депозират при изключително изгодни условия в КТБ. Лихвите от порядъка на милиони левове се плащат авансово – нетипично за банков депозит, но характерно за рекетьорската практика в България. Извън тези потоци за десетки милиони, Александър Сталийски определя всички резултати от търговете за инфраструктурно строителство, провеждани от Софийска голяма община и Летище „София” (включително търговете, свързани със строителните работи по метрото, улиците, пътищата и т. н.); държи басейна „Дианабад” (където КТБ плаща огромни суми за безсмислена реклама, като пореден рекет), къпалнята „Мария-Луиза”, езерото „Ариана” и заведенията около него. Заведенията, които Сталийски контролира, са дадени от общината срещу обещани инвестиции. Инвестициите, естествено, не се правят с пари на инвеститора, а на щедри спонсори, които „доброволно” плащат необичайно високи суми за реклама около заведенията. Така „инвестицията” излиза без пари, а изходящите парични потоци текат в "правилната" посока.
Въпреки всичките „спонсорства”, заведенията периодично фалират, явно поради некадърността на тези, които ги управляват и поради прекомерната им алчност.
Става дума за третия Александър Сталийски. Преди него има още баща и дядо със същото име.
Макар и добре планиран, атентатът срещу КТБ заварва Сталийски и Сечкова неподготвени. Двойката по това време отмаря на Черноморието. Може в бързината Пеевски да е пропуснал да ги предупреди, а може и умишлено да си е премълчал, за да знаят кой командва парада и да не се взимат много насериозно. В КТБ им остават 30 милиона. Правят опит в последния момент да спасят парите през клона й в Бургас, но безуспешно – банката е поставена под специален надзор. Вдигат грандиозен скандал. За тяхно учудване, този път - без резултат. Всеки разумен човек би задал въпроса: откъде Сталийски-младши има толкова пари? С пот на челото ли ги е изкарал или от далавери? Интересно защо НАП, например, не проявява никакъв интерес за произхода на тези пари.
В крайна сметка двойката Сталийски-Сечкова сключват договор за продажба на вземането им от КТБ с една специално създадена за целта фирма – „Кепитъл инвестмънт” АД, с която формално нямат нищо общо. Това е първата стъпка към кражбата на активите назавод „Рубин”. На 11.12.2014 г. (половин година след поставянето на КТБ под специален надзор) „Рубин” продава на новосъздаденото дружество „Кепитъл инвестмънт” АД множество свои недвижими имоти. Управителният съвет на дружеството обаче не знае нищо за сделките. Те са незаконно сключени от изпълнителния директор Валери Филипов, който няма правото да продава активи без решение на УС.
Тук възниква въпросът, с какви средства „Кепитъл инвестмънт” АД заплаща на „Рубин инвест” АД цената на имотите в размер на 25 000 000 лева? Отговорът: през м. ноември 2014 г. квесторите осчетоводяват прихващане на част от задълженията на завода към банката, с депозитите, прехвърлени на „Кепитъл инвестмънт” АД от Сталийски и Сечкова. Така никому неизвестното, новосъздадено дружество става основен кредитор на завод с милиони левове обороти, изхранващ стотици работници и техните семейства.
Явно е станала грешка – в завод „Рубин” няма рубини, а само просто стъкло. Така че Сталийски се задоволява с имотите на завода. След като ги придобива чрез „Кепитъл инвестмънт”, на 30.01.2015 г. той ги вкарва в капитала на друго новосъздадено дружество, с което отново няма нищо общо - „Рубин пропърти” АД. Капиталът на последното дружество е 25 000 000 лева, колкото е стойността на закупените имоти. За да се заличат докрай следите от поредната кражба, през май 2015 г. „Кепитъл инвестмънт” АД продава на трети лица своите акции от капитала на „Рубин пропърти” АД. И край. Активите на завода са собственост на трето, „добросъвестно” лице и нищо не може вече да бъде направено. Далаверата завършва с хепи енд, а прокуратурата и НАП дори не реагират. Срещу останалите задължения на „Рубин” към КТБ не стои нищо. Жалките останки – два апартамента и нива са запорирани от „Булгаргаз“ поради задължения на завода по доставки на природен газ. Квесторите „проспиват” и тези активи. Така хитрият котарак Сталийски се сдобива с имоти за милиони, а заводът остава без собственост, ако не се броят задълженията към банката, доставчиците и работниците. На печелившите Сталийски и Сечкова честито, а другите да духат супата.
Всичко това се случва пред безучастния поглед на квесторите на банката. Информацията за всички тези сделки и движения е публично достъпна – в Търговския регистър и в Имотния регистър. Квесторите харчат по 2.5 милиона лева месечно за какво ли не, но не могат да осигурят поне един служител да следи сделките с имоти на длъжниците на КТБ. Защо ли? Отговорът е, че активите на длъжниците трябва да бъдат разграбени от когото трябва – защитения свидетел на прокуратурата Бисер Лазов, ДПС - чрез техните обръчи от фирми под контрола на Делян  Пеевски, кръга на „котараците”...
Освен Сталийски-младши, кръгът "Котараците" включва още пернишките бизнесмени Людмил Стойков, Иван Алексиев - Котарака (от него идва името на групата по интереси) и неговият братовчед Богомил Гьорев, наричан още Божо Измамата. Последните двама са известни като „общите работници" на силните на деня. Хвалят се навсякъде, че са първи приятели с премиера Борисов.
Людмил Стойков пък е приближен на Георги Първанов. Освен това, той се говори, че е близък със знакови хора като ген. Любен Гоцев от кръга „Монтерей”, Красимир Михайлов – един от ковчежниците на Първанов и АБВ, изтеглил десетки милиони от КТБ в последния момент, пловдивския олигарх Георги Гергов и др. Неслучайно Стойков придобива редица сериозни активи: завод „Стомана”, Перник (построен специално за преработка на скрап, с коетосе затваря цикъла на бизнеса с черни метали); „Бесттехника” ТМ-Радомир; „Чугунолеене” – Ихтиман; курорта „Дюни”, перла от короната на „Мултигруп”...
С такива учители младият Сталийски едва ли ще остане само с едно откраднато „бижу” от КТБ – това ще е пълен провал. Все пак, сред активите на КТБ има и още един стъкларски завод – в съседна Сърбия. Атаките срещу него в пеевските медии са всекидневни. Вероятно това е подготовка към „пакетирането” и кражбата на следващия „скъпоценен камък” от колекцията.



12 апартамента в актива на един от закопчаните инспектори от ДАИ – Пловдив .Оставени зад решетките са трима инспектори, подкупите които са взимали – от 300 лева до 10 000 лева .
04.10.2019

12 апартамента има като своя собственост един от тримата задържани инспектори от ДАИ – Пловдив. Тримата са на възраст от 41 до 54 години, като най-имотният от тях е и най-възрастният, който има и най-дълъг стаж в инспекцията. Това съобщи на нарочна пресконференция в Пловдив окръжният прокурор Румен Попов.
Всичките 12 апартамента били в различни новостроящи се сгради из целия град. Отделно инспекторът имал основно жилище, което обитавал със семейството си. Новите жилища в различен етап на строеж били записани на имената на майка му, която е пенсионерка, на баща му, който е социално-слаб, че и на брат му, който бил безработен. За тези жилища не са плащани и данъци, така че вероятно ще се стигне и до повдигане на обвинения за данъчни престъпления, каза Попов.Тримата инспектори са взимали различни рушвети от транспортните фирми. Започвало се е от 300 лева и се е достигало до 10 000 лева. Фирмите са проявявали истински бизнес мазохизъм, каза още Румен Попов. Вместо да се оплачат в полицията и прокуратурата за това, че са рекетирани, те с години са броели исканите от тях суми. Затова според прокуратурата тяхната вина дори е по-голяма, отколкото на самите инспектори. По време на разследването обаче станало ясно, че никой от давалите рушвети от фирмите не искал да си признае за това. „Налага се да молим хората да си кажат”, признаха от прокуратурата. Били изнудвани десетки фирми, станало ясно в хода на разследването.Тримата арестувани инспектори са от отдела за издаване на транспортни лицензи. Срещу тях са повдигнати обвинения за приемане на подкупи чрез изнудване, в качеството си на длъжностни лица, в условията на продължавано престъпление. За това законът предвижда от 3 до 10 години затвор, глоба до 20 хиляди лева и лишаване от право да се заема държавна длъжност, посочи наблюдаващият случая прокурор Георги Гешев. Арестуваната в сряда за 24 часа изпълняваща длъжността директор на ДАИ Пловдив Анна Генова била освободена поради липса на доказателства срещу нея, че тримата арестувани инспектори са се отчитали пред нея, въпреки че те твърдели обратното. Още трима от първоначално арестуваните също били освободени.
По схемата оставените в ареста са ощетили държавата с около 300 000 лева от неналожени санкции. До момента било доказано, че от управителя на голямо транспортно дружество с холандски собственик, извършващо товарен транспорт с тирове до европейски държави, са поискани на два пъти подкупи в размер на 5000 лева по време на комплексни проверки. Първият път това е направено през 2017 година, а вторият път - тази година. Междувременно са искани и други, по-малки подкупи за по-дребни нарушения.  Дружеството е било изнудвано с аргумента: „Или даваш, или ти спирам 300 тира”.  Сред дружествата има и такова за самостоятелен превоз, което е работело без документи, отчети и пътни листове. Като цяло от фирмите са искани различни подкупи, в зависимост от това колко са големи и колко мащабна е дейността им. В част от случаите се е пристъпвало към съставяне на акт за около 50 лева за едно нарушение, а всъщото време фирмата е имала 20 други нарушения. В други случаи не са съставяни актове. Основно ставало дума за липса на психологическа годност на шофьорите - тираджии, липса на пътни листове, шайби, чрез които се отчитат почивките на шофьорите и др. „Възможно е кръгът на обвиняемите да се разшири”, заяви окръжният прокурор Румен Попов. По думите на шефа на пловдивската полицейска дирекция ст.ком. Йордан Рогачев при започване на акцията от страна на прокуратурата били сформирани седем екипа за разследване, които извършили  обиски и изземвания от 7 адреса в пловдивска и хасковска области. Иззети били определени суми пари и малко количество марихуана. По време на акцията в сряда са участвали и служители от инспектората на ДАИ, които са направили ревизия на извършваните през годините проверки на всички транспортни дружества, които са десетки. 


Милионери в имоти са ВиК шефове с държавни заплати .

12.01.2020

В разгара на водната криза у нас лъснаха факти около завидното имотно състояние на онези, които отговарят за кранчето, пише Банкеръ. Оказва се, че шефовете на ВиК от иначе бедния Северозапад успяха да натрупат недвижимост и прилични влогове в банки. Става въпрос за началниците държавните дружества във Видин и Монтана. На тяхното благополучие със сигурност могат да завидят дори и мениджърите на едни от най-големите и успешно работещи частни фирми у нас, посочва изданието.
Монтанснкият ВиК шеф Валери Иванов оглавява водната компания от 2006 г., а работи в нея от 1990-а. Той е спряган за приближен до БСП, но очевидно това не му е попречило да си запази мястото и когато властта бе в ГЕРБ. Една година след назначаването му за управител Иванов купува заедно с жена си Цеца апартамент от 102 кв. м в Монтана за 37.2 хил. лева. Това обаче е само началото.
След още година той се сдобива и с жилище в София (56 кв. м) срещу 27.2 хил. лева. През 2010-а пък става собственик на втори имот в столицата (59 кв.м), за който плаща 44 735 лева - нереално ниска за пазара цена. После идва една втора от къща с двор в Монтана за малко над 19 хил. лв., както и две-трети от друга вила с голям двор (420 кв.) в с. Смоляновци, за която са платени 1626 лева. През 2011-а шефът на държавното ВиК дружество си купува нова кола от ловешкия завод на Грейт Уол за 16.3 хил. лева. През 2012 г. той става съсобственик в още една къща - в село Сумер, чийто двор е над два декара, а в началото на тази година плаща 5500 лв. за гараж в Монтана. След всички тези покупки Иванов даже е успял да спести над 310 хил. лв., които държи на депозити в банки.
Шефът на водната компания във Видин - Георги Владов също успя да се замогне на поста си. През 2006 г., а след това и през 2009 г. той си купува 2 апартамента в София (съответно от 71 и от 91 кв.м). За първия плаща близо 46 хил. лв., а за втория - 86.6 хил. лева. И макар да не е теглил кредити, през 2008-а Владов става собственик и на нова кола - Тойота, за 32 хил. лева. Въпреки това той успява и да спести над 100 хил. лв., които е сложил на депозити. Може би голяма част от парите са дошли от проектантския хонорар от 80 хил. лв., които Владов взима от частната фирма Водоканалпроект - София.
Всичко това на фона на ниските заплати на редовите служители, лошото качество на водата, амортизирана мрежа, плачевно финансово състояние на самото дружество. Така например ВиК-Перник където е епицентърът на водната криза е пред фалит. Припомняме, че градът от края на м.г. е в състояние на воден режим. Ексшефът на дружеството в Перник Иван Витанов, който получи прякор Сушата бе уволнен лично от зам.-регионалният министър Николай Нанков. Последва и арест на Витанов, който преди срещата си с Нанков отказваше да освободи поста си.
В момента ВиК-Перник не плаща заплати, няма работници, масово напускат и малкото останали служители.На този фон шефът на младежката структура на ГЕРБ град Радомир Борислав Иванов оглави скандалното пернишко държавно предприятие ВиК Перник.



Партиен лидер се сдоби с тузарски имот на брега на Варненското езеро .

28.01.2020

Костадин Костадинов от „Възраждане” се представя като „човека от народа”, но рязко повиши стандарта си на живот веднага след като беше кандидат-кмет
Лидерът на малката партия „Възраждане” Костадин Костадинов се е сдобил с тузарски имот във вилна зона на южния бряг на Варненското езеро. Сделката става факт само месец след местните избори миналата есен, на които напористият политик се кандидатира за кмет на Варна с подкрепата на знаковата фигура на БСП Борислав Гуцанов.
Самият Гуцанов се превърна в едно от лицата на вътрешната съпротива в редиците на социалистите, но получи „червен картон“ от съпартийците си заради опитите да издигне протежето си Костадинов за кмет. Впоследствие остана дори извън Общинския съвет на Варна, а Костадинов все пак се яви без БСП и победи кандидата им Анелия Клисарова, стигайки до балотажа вместо нея.
Големият печеливш от предизборната кампания обаче се оказа точно Костадин Костадинов, който след смяната на множество партии от целия политически спектър, явно намери подходяща формула за личен успех. Той влезе в кметската надпревара, представяйки се за „човек от народа”,  живял и израснал в панелка от крайния квартал, а излезе с чисто нова къща в скъпарска част на вилната зона „Лазур” край Варна.
Интересен факт е, че сделката е осъществена на 10.12.2019 г. – буквално месец след балотажа. Имотът е вила на два етажа, с веранда, с площ 82 кв.м. Състои се от дневна с кухня, баня с тоалет на първия етаж, две спални, санитарен възел, тераса на втория етаж.
Апетитният имот в луксозен комплекс е закупен за около 215 000 лв., а продавачът по документи е… червена активистка, близка до Борислав Гуцанов. Името ѝ е Невяна Иванова и се води (на документи) управител на „Медийна компания” ЕООД, чийто собственик всъщност е съпругата на Гуцанов – Моника.

Документи, публикувани на фейсбук страницата „Девня – древна и модерна”, които потвърждават сделката
По време на изминалата предизборната кампания Костадин Костадинов, добил известност във Варна и с прозвището „Костя Копейкин“, така и не разкри как финансира изобилните си агитационни материали и медийни участия. Ликът му буквално грееше от всеки ъгъл в града, а той по-рано гръмко афишира, че е изхарчил получената партийна субсидия за благотворителност.
Остава въпросът как скромното момче от крайния квартал на Варна – „Кайсиева градина”, се е сдобило със средства за нов скъп дом, при положение че доходите му като общински съветник от около 850 лв. не отговарят на този стандарт, а още по-малко на строгите банкови изисквания за теглене на ипотечен кредит.   
Снимки на комплекса и интериора на къщите са публикувани на интернет страницата на агенция за недвижими имоти. Офертата за новия комплекс само на 12 км от топ центъра на Варна вече не е актуална, но предлага „спокойствие и прекрасни панорамни гледки в района и съвременен архитектурен стил на всяка от къщите“. 



Властта крие 17 млн. лв. далавери на майката на убиеца на Милен от ЕС. Брюксел спи ли? Подсъдими разписват еврофондове в ДФЗ!

23.04.2020

Майката на Кристиян Николов – убиеца на  Милен Цветков е участвала в схема за злоупотреби за еврофондове, заедно с Миню Стайков, въпреки гръмките обвинения срещу алкохолния бос, пише Биволъ. Проучване на 19 минути пък показа, че дори високопоставени служители в институцията не са били известени за далаверите, които са били ясни само на обилно награждавалия и снималия се с майката на наркомана министър Румен Порожанов.   Той беше отстранен, след като 19 минути разкри неверните данни в имотните му декларации. С многомилионните поръки на жена му от държавни институции обаче и досега никой не се занимава. Фирмата на Николова, с която тя е кандидатствала да точи европейски средства се казва  Десислава Пешева – Комерс. На нейно име се води автомобилът Ауди Q7, с който бе убит при катастрофа Мирен Цветков. Ако ДФЗ и Прокуратурата си бяха свършили работата по противодействие на измамите, този автомобил би трябвало отдавна да е запориран. Като част от престъпна схема за източване на еврофондове за 17 МИЛИОНА ЛЕВА.
„Сега разбираме, че тези хора не са предоставяли цялата информация. Буквално са ни лъгали, за да си правят схемите. Хората, които най-много говореха за репутацията на Държавен фонд Земеделие“, разказват от институцията.
Те напомнят, че във ДФЗ все още РАЗСЛЕДВАНИ И ПОДСЪДИМИ СЕ РАЗПИСВАТ ПОД ЕВРОСРЕДСТВА ЗА МИЛИОНИ!
А Биволъ напомня: „В началото на май миналата година Миню Стайков се сдоби с второ обвинение за престъпно сдружение с основна търговска дейност злоупотреба с европейски средства, наказуемо деяние по 248а от Наказателния кодекс. Заедно с още 7 души той трябва да отговаря за източване на европейски фондове от ПРСР – съобщи тогавашният зам.-главен прокурор Иван Гешев, който даде и име на делото – “Империята Карнобат”.
През юли 2019 Специализираната прокуратура повдигна обвинения и
на шестима служители на ДФЗ – директори на дирекции, сред тях заместник – изпълнителният – директор на ДФЗ и директори на дирекции. Според Гешев те са виновни, че са отпуснали пари на фирми свързани с Миню Стайков по програмата “Млад Фермер”, а също и по програмата за конверсия на лозята, част от Програмата за развитие на селските райони – ПРСР.
Биволъ се сдоби с документи, които доказват, че в “Империята Карнобат” има няколко фирми, свързани с Миню Стайков, на чиито собственици са повдигнати обвинения, но има и други, които не са разследвани, защото ДФЗ е покрило данните за престъпления. Сред тях е и Десислава Николова, която е миноритарен съдружник на Миню Стайков в основния му бизнес с производство на алкохол и директор на завода му в Карнобат.
Проверка на ДФЗ разкрива свързаните фирми
През 2017 г. вътрешна проверка на ДФЗ разкрива свързаност на група еднолични търговци, които кандидатстват едновременно за еврофондове:
    ЕТ “ЯНА СТАЙКОВА – КОМЕРС” (на дъщерята на Миню Стайков) кандидатства за 1 725 260,40 лв. (проекти)
    “ГРОЗД- НАСЯ НЯГОЛОВА- 1″ ЕООД кандидатства за 1 883 169,38 лв. (проекти)
    ЕТ “АГРОКОМЕРС-ЖОЗЕФ ФЕГАЛИ” (на съдружник на Стайков) кандидатства за 1 951 707,31 лв.  (проекти)
    ЕТ “РЕНИ СТАЙКОВА -КОМЕРС”  (на роднина на Стайков) кандидатства за 1 791 701,89 лв. (проекти)
    ЕТ “СТЕФАН ГОРИНОВ -КОМЕРС” кандидатства за 1 808 894,29 лв. (проекти)
    ЕТ “ДЕСИСЛАВА ПЕШЕВА -КОМЕРС” (на Десислава Николова, директорката на Винпром Карнобат и съдружник на Стайков), кандидатства за 1 327 208,46 лв. (проекти)
    ЕТ “ГРОЗД -БЕЛУН ХАЗЪРБАСАНОВ” (на служител на Стайков)  кандидатства за 1 722 697,96 лв. (проекти)
    ЕТ “ТОПАЗ – ДИМИТЪР БАЛДЖИЕВ” (на съдружник на Стайков) кандидатства за 1 420 230,78 лв. (проекти)
    ЕТ “ЗЛАТЕН ГРОЗД – ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ” (на свързано лице) кандидатства за 1 641 621,22 лв. (няма инфо за проекти)
    ЕТ “МИНЮ СТАЙКОВ-КОМЕРС” на самия Стайков кандидатства за 1 828 934,62 лв. (проекти)
Общата сума е над 17 милиона лева.
Служителите на ДФЗ работили по кандидатурите на тези фирми са установили, че са налице индикатори за потенциално наличие на изкуствено създадени условия във връзка с чл. 2, an. 36, an. 37 от Регламент (ЕС) 1303/2013 и чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, а именно, фирмите са декларирали, че са независими предприятия, но не са.
Чрез справки в Търговския регистър и Агенцията по вписванията се установява, че повечето от тези са съсобственици във Винитера Карнобат. Освен това заявленията за подпомагане са за съседни парцели, а и всички фирми ползват общ консултант.
Инвестиционните намерения на част от дружествата, явяващи се кандидати, за получаване на безвъзмездна финансова помощ, са сходни и са разположени в съседни имоти в землищата на с. Венец и гр. Карнобат, община Карнобат, област Бургас. Към заявленията за подпомагане, включващи разходи за създаване на трайни насаждения, са приложени договори за аренда/преаренда, в който арендодател е някое от изброените по-горе дружества, което създава съмнения за изкуствено разделяне на стопанствата и инвестициите по проектите. Установени са както еднакви изпълнители на разходите за консултантски услуги, свързани с подготовка и управление на проекта, така и еднакви контраоференти. Същото е в сила и за разходите за извършване на строително-монтажни работи и създаване на трайни насаждения. Някой от кандидатите имат едно и също седалище и адрес на управление, като дори са посочили един и същ адрес и телефон за кореспонденция. – пишат проверяващите.
От доклада за проверката, с който Биволъ разполага, става ясно също, че
всички тези фирми ползват обща счетоводна кантора.
Допълнителните проверки за свързаност, които направихме в Търговския регистър напълно потвърждават изводите на проверяващите от ДФЗ, като се наблюдават и роднински връзки между кандидатите, които те очевидно не са изследвали. Всички фирми споделят също така един и същ телефон 02 962 20 30. Действително на този контактен номер са навързани 32 фирми, които иначе са с различна адресна регистрация, собственици и предмети на дейност. Всички те са обаче свързани с лица и бизнеси около Сис Индустрийс, Винпром Карнобат и Миню Стайков. Същият номер за контакт е посочила и ЕТ “Десислава Пешева Комерс”.
Създаването на “изкуствени условия за финансиране” се счита за измама с еврофинансиране в целия ЕС, според стандартите на ОЛАФ. Обикновено то се използва, за да се заобиколят ограниченията за получаване на помощи от едно и също предприятие в рамките на един програмен период. Простото обяснение, че собствениците прибягват до измамата да създават изкуствени микропредприятия, които се използват само като платформа за кандидатстване за допълнителни евросубсидии. По този начин се заобикалят ограниченията, които се налагат пред кандидатите за получаване на субсидии и се създава предпоставка за неправомерно получаване на средства извън регулаторните норми. Тези “микропредприятия” обикновено се създават на името на подставени лица, които с т.нар. “обратни писма” или “контра летър” декларират, че действителният бенефициент всъщност е друго лице, което стои в сянка. При всички случаи подобна практика е с престъпен характер и се преследва като злоупотреба с обществени /в случая европейски/ средства.
Трябва да се отбележи, че Десислава Пешева не кандидатства за пръв път за евросубсидии с тази фирма. През миналия програмен период тя е получила два пъти финансиране по ПРСР и е взела съответно 242 098 лв. за закупуване на гроздокомбайн и 250 117 лв. за закупуване на земеделска техника. Биволъ установи, че осем от десетте фирми, изброени в доклада за злоупотреби на ДФЗ, са кандидатствали и са получили финансиране и при предишния програмен период 2007-2013. Тази схема от по-старо време обаче е останал изцяло извън вниманието на разследващите органи. Все още не е късно да се направят проверки и да се започне разследване.
Така става ясно, че и при предишния и при сегашния програмен период фирмите около Миню Стайков правят едно и също – раздробяват дейностите в няколко отделни фирми, за да получат повече пари, заобикаляйки ограниченията. За тяхна сметка многоизрядни земеделски производители не получават нищо, защото няма достатъчно финансиране за тях. Парите са отишли при големите в бранша, майстори на тези схеми.
“Противодействие на измамите” в ДФЗ не вижда индикатори за свързаност
Всички открития на инспекторите на ДФЗ са докладвани на дирекция Противодействие на измамите в ДФЗ, която излиза със становище, че… няма индикатори за свързаност на фирмите, защото те имали отделно счетоводство и не били създадени специално за тези проекти.  
Обяснението на управителя на счетоводната кантора, която обслужва всички посочени по-горе кандидати звучи правдиво, реалистично и житейски логично. В случая, при проверката на дирекция ПИ, не може категорично да бъде определено, че съществуват съмнения за измама, защото не са налице онези умишлени деяния от страна на управляващите и представляващите кандидатите, при кандидатстването им пред Фонда, водещи до определен престъпен резултат и заради които е необходимо да бъде започната проверка по НПК от компетентен за това орган. Те. в случая и към момента не са налице достатъчно данни, факти или обстоятелства, определящи съмнение за извършено престъпление по НК – пишат от Дирекцията в становище за случая.
Така декларациите на всички тези фирми, че нямат нищо общо помежду си, са приети за чиста монета, а не за декларации с невярно съдържание, които ангажират наказателна отговорност и е трябвало да бъдат докладвани на Прокуратурата.
В крайна сметка работна група на ДФЗ, председателствана от  Атидже Алиева – Вели, се събира 01.12.2017 и обсъжда доклада за нередностите. След гласуване с 5 гласа За и 4 гласа Против работната група решава работата по засечените измами да бъде преустановена и да се продължи обработката на заявленията за подпомагане. Биволъ разполага с протокола от заседанието на работната група.
Членовете на групата, освен Атидже Вели, са Димитър Димитров, Иван Боянов (отсъства при заседанието), Калоян Костадинов, Гьоксел Кошуджу, Ангел Ревенетов (отсъства) Албена Пиналска, Божидар Попов, Христо Зарев, Ваня Славянова, Марияна Стойчева (отсъства), Стефан Гачев и Танчо Кацаров.
Все пак гласувалите “Против” изразяват позиция, че описаните случаи по т.2 и т.З
    абсолютно се идентифицират с класическите случаи на измами и нередности, описани и в официално публикуваните насоки на ЕК.
Четиримата членове на работната група, гласували против смачкването на проверката, са изложили своите аргументи.
Биволъ зададе на ДФЗ въпроса кои са членовете на ДФЗ гласували За и кои са гласували Против, но до редакционното приключване на статията отговор не се получи.
Прокуратурата не отговори на запитването ни дали Десислава Николова протича като обвиняем или свидетел по някое от делата, свръзани с Миню Стайков. Но от медийните съобщения се разбра, че тепърва ще се проверява произхода на средствата за закупуването на луксозния SUV Ауди Q7, с който дрогираният син на Николова отне живота на Милен Цветков.
И новото ръководство на ДФЗ не вижда проблем с Пешева – Николова
Биволъ изпрати до директора на ДФЗ Васил Грудев няколко въпроса, от които стана ясно, че и новото ръководство не вижда проблем със свързаността на фирмите около Миню Стайков, която е открита, изследвана и надлежно докладвана още през 2017 г. И по-специално с ролята и свързаността на Десислава Пешева – Николова.
На въпроса “Колко са проектите, които са свързани с Миню Стайков, изобщо, които са одобрени и финансирани от ДФ „Земеделие“ се получи следния отговор:
По ПРСР 2014-2020 г. по подмярка 4.1. общо 5 /пет/ проекта (ЕТ „Милена Пилева Екофорест“, ЕТ „Агрокраси Красимир Йоранов“, ЕТ „Агрика Камелия Димитрова“, ЕТ „Алекс Ананиев“, ЕТ „Селда Ананиева“) са свързани с Миню Стайков чрез т.нар. „обратни писма“. Същите са одобрени от ДФ „Земеделие“, но не са финансирани, тъй като договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са прекратени през август и септември 2019 г. От тези 5 бр. проекти в нито един не е заявено, съответно не са одобрявани разходи за консултантски услуги и/или изготвяне на бизнес план.
За “обратните писма” се разбра и от медийното изявление на шефа на Специализираната прокуратура Димитър Франтишек: „Както знаете сумите не са малки, към момента сме установили 7 млн. Следователно да участват в обратни писма, в които предявяват, че придобитите от тях суми, ще бъдат предадени на Стайков”.
На друг въпроса “Колко са проектите, които са свързани с Яна Минева Стайкова и Рени Михайлова Стайкова?” отговорът изброява повечето от фирмите, които са обект на проверката от 2017 г., но без тези на Миню Стайков и на Десислава Николова:
Проектите, свързани с посочените от Вас лица са общо десет. Те се кандидатствали по ПРСР 2014- 2020 г. със следните дружества:

    – „Сис-Индустрийс“ ООД ЕИК 040275584, одобрен проект по подмярка 4.1., но не е финансиран, тъй като договорът е прекратен през август 2019 г. Консултантът изготвил бизнес плана е „Дим – Аба“ ООД.
    – ЕТ „Стефан Горинов Комерс“ ЕИК 131055686, одобрен проект по подмярка 4.1., но не е финансиран, тъй като договорът е прекратен през август 2019 г. Консултантът изготвил бизнес плана е „Вин.С. ИНДУСТРИЙС“ ООД.
    – „Топаз Мел“ ООД ЕИК 121772636, одобрен проект по подмярка 4.2., но не е финансиран, тъй като договорът е прекратен през февруари 2017 г. Консултантът изготвил бизнес плана е „Дим – Аба“ ООД.
    – ЕТ “Топаз – Димитър Балджиев“ ЕИК 131303263, одобрен проект по подмярка 4.1., но не е финансиран, тъй като договорът е прекратен през август 2019 г. Консултантът изготвил бизнес плана е „Вин.С. ИНДУСТРИЙС“ ООД.
    – ЕТ „Рени Стайкова – Комерс“ ЕИК 131055711, одобрен проект по подмярка 4.1., но не е финансиран, тъй като договорът е прекратен през август 2019 г. Консултантът изготвил бизнес плана е „Дим – Аба“ ООД.
    – ЕТ „Грозд – Белун Хазърбасанов“ ЕИК 131254695,  одобрен проект по подмярка 4.1., но не е финансиран, тъй като договорът е прекратен през ноември 2019 г. Консултантът изготвил бизнес плана е “Сънливите лозя“ ЕООД.
    – ЕТ „Грозд – Белун Хазърбасанов“ ЕИК 131254695,  отказан проект през юли 2017 г. по подмярка 4.1. Консултантът изготвил бизнес плана е „Дим – Аба“ ООД.
    – „Топаз Трейд“ ЕООД ЕИК 202912262, одобрен проект по подмярка 4.2., но не е финансиран, тъй като договорът е прекратен през януари 2017 г. Консултантът изготвил бизнес плана е „Дим – Аба“ ООД.
    – ЕТ „Яна Стайкова – Комерс“ ЕИК 102957256, одобрен проект по подмярка 4.1., но не е финансиран, тъй като договорът е прекратен през октомври 2019 г. Консултантът изготвил бизнес плана е „Дим – Аба“ ООД.
    – „Вин.С. ИНДУСТРИЙС“ ООД ЕИК 831280490, подаден проект през 2015 г. по подмярка 4.2. Проектът не е разглеждан по същество поради ниския брой точки, получени на предварително класиране, което означава, че не е получил както одобрение, така и финансиране. По тази причина не фигурира в наличната база данни с всички атрибути, сред които е и информацията за неговия консултант.
Така става ясно, че и до ден днешен ДФЗ не вижда свързаност между Миню Стайков и Десислава Николова, въпреки очевидните данни за престъпление, които са засечени, обсъждани и дискутирани в работната група през 2017 г. Изглежда необяснимо как така именно субектът Десислава Николова, която играе фундаментална роля в цялата бизнес мрежа на Стайков, изведнъж е отпаднала от групата на обвързаните и обвинени от прокуратурата лица!?

Свързаността обаче е налице и се открива в многобройните общи фирми на Николова и Стайков. Както и в общия им консултант.
От отговор на въпроси зададен на ДФЗ се разбира, че консултантът “изготвил бизнес плана на единствения подаден и в последствие одобрен проект на  ЕТ „Миню Стайков-Комерс“ по ПРСР 2014-2020 е “Сънливите лозя“ ЕООД”. Същата фирма е и консултант на “единствения подаден и в последствие одобрен проект на  ЕТ „Десислава Пешева – Комерс“  по ПРСР 2014-2020” казват от Фонда.
Собственик на “Сънливите лозя” е Красимир Йорданов. Същият, който е собственик на ЕТ „Агрокраси Красимир Йоранов, доказано свързана с Миню Стайков чрез “обратните писма”. Освен като консултант на проектите на Стайков и Николова, Красимир Йорданов чрез “Агрокраси” кандидатства също за средства по ПРСР.
Бащата на Красимир Йорданов, Георги, притежава една от засечените в свързаност фирми – “Златен Грозд – Георги Йорданов”. Фирмата има един и същ адрес с дежурните консултанти на групата: “Сънливи лозя” и “Агрокраси”. Освен това бащата на Красимир се явява и съсобственик с Миню Стайков и Десислава Николова в общата им карнобатска фирма “Винитера Карнобат” ООД.
Няколко свързани фирми около алкохолния бос Миню Стайков се откриват във фирмата Винитера Карнобат.
Последната е нещо като обща за основните обвиняеми лица в мрежата за евроизмами, а неин управител е именно Десислава Николова. Въпреки ръководната си роля в дейността на свързаните фирми и лица, въпреки че е засечена и описана в Доклад №7 от 1.12.2017 г., точно тя специално остава… извън периметъра на констатациите на ДФЗ и прокурорските разследвания!
Покрай обвиненията срещу Миню Стайков бяха запорирани активи за над 300 милиона лева, похвали се Прокуратурата. Но активите на удобно пропуснатите от ДФЗ фирми са си в тяхно разпореждане и до днес, включително колата, с която беше убит Милен Цветков. Защото разследването е смачкано от ДФЗ, а прокуратурата си е затворила очите за очевидните свързаности на Николова и Стайков.
Вероятно, ако днес беше жив, Милен Цветков би задал логичният въпрос: Защо? и Как така?
Защо при толкова данни за свързаност и деклариране на невярна информация прокуратурата не е разнищила целия този обръч от фирми, свързани с карнобатския алкохолен бос, а само част от тях? Дори само декларациите на фирмите, че нямат връзка помежду си, са достатъчни да се повдигнат обвинения за опит за злоупотреба със средства на Европейския съюз.

Ако разследването на Прокуратурата, ДАНС и АФКОС беше задълбочено и изчерпателно, то нямаше да се ограничи само с бушоните в ДФЗ и с част от присъдружните фирми на Миню Стайков.
Но въпросът е дали такова разследване изобщо е възможно, след като на най-видно място в документите, доказващи прикриването на престъпленията, личи името на недосегаемата активистка на ДПС Атидже Алиева – Вели. Именно тя председателства работната група, която укрива данни за злоупотреби на мрежата от фирми свързани с Миню Стайков“. Отваряме скоба, за да посочим: 19 минути многократно е писал за всякакви съмнителни неща около тази госпожа, която по ирония на съдбата днес е евродепутат. Дали, за да покрива вече разкритите нередности баш по еврофондовете?
Работната група, която смачква разследването за злоупотреби срещу Десислава Николова, е с председател Атидже Вели „Същата дама беше и герой на разкритията на Биволъ в скандала Апартаментгейт. Стана ясно, че тя обитава луксозен апартамент в София, който не е по джоба и, но е закупен на името на нейния баща, който пък е с още по-скромни доходи.

В крайна сметка, вместо да бъде разследвана, Атидже – Вели беше сложена на избираемо място в листата на ДПС и благополучно се сдоби с пост на евродепутат, замествайки  избрания за евродепутат, но впоследствие отказал се от поста Делян Пеевски“, завършва разследването на Биволъ.



сряда, 22 април 2020 г.

ГЕРБ ХРОНИКА 64






СКАНДАЛНО ГЕРБ ШЕФЪТ НА КОМИСИЯТА ПО ОТБРАНА НАЗНАЧИ СИНЪТ НА ОРЪЖЕЕН ТЪРГОВЕЦ ЗА СВОЙ СЪВЕТНИК! В КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ! ЛОБИЗЪМ ЗА НАДУВАНЕ НА СМЕТКИТЕ ЗА САМОЛЕТИТЕ „ПИЛАТУС“ И ТЕЖЪК ДЪХ НА КОРУПЦИЯ!

14.10.2019

Защо шефът на комисията по отбрана от ГЕРБ обича да се заиграва с оръжейни търговци?
По неясни критерии, с дъх на лобизъм, о.з. ген. Константин Попов си назначи нещатен сътрудник, син на бизнесмен от отбранителния сектор. Лобирал ли е бившият командир на ВВС за надуване на сметките за поддръжка на учебните самолети „Пилатус”?
Нещатните сътрудници в Народното събрание са над 400. Полагат се на всеки депутат, парламентарна група и парламентарна комисия. Като се изключат тези, които се водят към комисиите, за които се иска профилирана експертиза, няма никакво изискване за ценз за това що за човек може да стане нещатен сътрудник. Затова не е изненадващо, че из Народното събрание щъкат среднисти, роднини на депутати и бивши партийни величия с неясни цели и задачи. На теория нещатните сътрудници трябва да подпомагат работата на депутатите, но на практика повечето от тях се стрпемят да получат допуск за Народното събрание и топла връзка с депутатите и министрите там.
В последните години скандалите с нещатните сътрудници понамаляха, но ето че май се задава един, свързан с отбраната и харченето на милиони там.
До януари 2017г. Константин Попов бе началник на отбраната, но след като изкара по-малко от година на поста реши да се гмурне в политиката, като водач на листата на ГЕРБ в 17-ти многомандатен избирателен район Пловдив- област. Впоследствие амбициите на Попов бяха насочени към поста министър на отбраната, но той не успя да се пребори с Каракачанов и получи утешителния пост на председател на председател на комисията по отбрана в НС, с право да си назначи до трима сътрудници.

За разлика от много свои колеги, Попов е „скромен” и при разрешени трима е назначил само един сътрудник – Калоян Росенов Панчелиев, който трябва да подпомага депутата, забележете – във военната област.
Калоян Панчелиев е име, което не говори нищо на обществото, а той самият е известен най-вече с това, че е син на баща си Росен Калудов Панчелиев.
И тук започва да става интересно. Панчелиев баща се представя като писател и издател на няколко списания с военна тематика, но реално повече от десетилетие основните му доходи идват от търговия с оръжия, консултантска и посредническа дейност в областта на отбраната.
През 2009г. основава фирмата „Хронекс” ООД, в която държи половината капитал. Другата половина е на Христо Минков- бивш офицер от ВВС, който в последните години на службата си работи в разузнаването. Двамата правят първия си удар с покупката на танкове Т-55 от Сърбия, ремонта им у нас и пласирането им в Камбоджа.
Дейността на мощната фирма „Хронекс” ООД в последните години е свързана със самолетите Пилатус, с които разполагат нашите ВВС. Българската фирма е официален представител на швейцарците у нас.
Разбира се, бащите не са отговорни за заниманията на пълнолетните си синове, но в МО има редица явни документи, които ясно показват, че цялата кореспонденция между швейцарската компания и българското МО минават през „Хронекс”, а на значителна част от тях за лице за контакт е посочен не друг, Калоян Панчелиев.
Синът редовно посещава и военното летище в Долна Митрополия, където влиза, като официален представител на самолетите Пилатус. Това обаче не му пречи да парадира с близките си отношения с Константин Попов и позицията му в парламента.
Бизнесът на „Хронекс”, който не се ограничава само до швейцарските самолети, явно върви добре. За 2017г., по данни на Българската търговско-промишлена компания, фирмата има приходи от почти 3,6 млн. лв. и печалба от над 1,2 млн. лв.
Назначаването на сина на виден оръжеен търговец от шефа на комисията по отбрана за негов съветник е явен проблем, защото създава видим конфликт на интереси и предпоставки за корупция и търговия с влияние, но въпросите около това назначение не приключват тук.
Откакто Константин Попов е депутат фирмата Пилатус е сключила договори с МО на стойност от почти 13 млн. швейцарски франка, което е близо 23 млн. лв. На фона на вечното нямане на пари за армията и постоянните критики на опозицията за приземената военна авиация, наливането на десетки милиони за поддръжка на самолетите Пилатус би трябвало да е повод за хвалби от страна на военното министерство и министър Каракачанов., но от там идва само гузно мълчание. И май има защо.
Харченето на почти 23 млн. лв. за поддръжката на самолетите Пилатус в рамките на няма и две години е абсолютен рекорд.
Бърза справка на сайта на Агенцията за обществени поръчки показва, че толкова пари общо не са давани за периода 2011г.- 2016г. За това време в поддръжка са вложени под 16 млн. лв., които са счетени за адекватни, за да се осигурят полетите с три-четири ПС-9 и един ПС-12. Но за какво отиват толкова пари накуп? Единият от трите договора, който е на стойност близо 2 млн. швейцарски франка или към 3,4 млн. лв. е за ремонт на разбилия се през 2010г. самолет ПС-9М. Самолетът бе сериозно потрошен при аварийно кацане след повреда в двигателя. С друг договор пък се купуват тренажори и компютърни класове за обучение.
Самият Попов на 08.10. 2019г. в Долна Митрополия заявява: „Ние, в комисията по отбрана, настоявахме да се вложат достатъчно средства за възстановяване на техниката в Долна Митрополия за подготовка на летците като летателни апарати, но и за закупуване на такъв вид съвременна техника”, явно визирайки новозакупените тренажори.
Възникват няколко въпроса: имат ли права членовете на комисията, които да им дават основание да настояват за закупуване на тренажори и не е ли това намеса на законодателната власт в правомощията на изпълнителната.? Кои са народните представители, членове на комисията за отбрана, притежаващи компетенции, позволяващи им да настояват какво да се купи или не за нуждите на ВВС? Защо Попов като командир на ВВС, а след това заместник и началник на отбраната не настояваше за закупуване на тази техника, а точно сега? Може би някой го съветва правилно… Въпросите са много, дано скоро получим и отговори.
Запознати от МО споделят, че никой не е искал да влага толкова пари в поддръжката на самолетите Пилатус, а ВВС са имали съвсем други приоритети, свързани с осигуряването на наличните самолети и хеликоптери. Твърди се, че натискът за надуване на поръчката за швейцарските самолети е дошъл отвън. А ремонтът на разбилия се преди осем години самолет въобще не е бил желан от МО и от ВВС, като вместо това е имало планове от него да се направи тренажор с малка част от парите, които сега се дават за швейцарски тренажор.
Проблемите не свършват дотук. Рамковото споразумение от 2013г. въобще не предвижда извършване на ремонт на разбилия се ПС-9М и сключването на този договор е фактическо нарушение на Закона за обществените поръчки.
Няма как да не се постави въпросът дали назначаването за нещатен сътрудник на Калоян Панчелиев от депутата Попов не е свързано с резкия разцвет на бизнеса на баща му и сериозен натиск за наливане на пари в швейцарските самолети.
Не е ясно дали щвейцарците в Пилатус имат въобще представи какви ги вършат местните им представители, което прави скандала и международен. Точно заради проблеми от страна на бизнес-етиката и възможността за повдигане на обвинения в корупция на местните представители е строго забранено да имат официални контакти с политически лица. А по-официален контакт от това местният ти представител да се мотае безпрепятствено в парламента в ролята си на нещатен сътрудник на шефа на комисията по отбрана, здраве му кажи.
В момента Пилатус са затънали в корупционен скандал в Индия, като индийското правителство прекрати всякакви контакти с швейцарската фирма и там тече сериозно разследване. Прокуратурата в алпийската държава пък разследва компанията за отношенията й със Саудитска арабия и Обединените арабски емирства.
Ясно е и друго - на местните посредници се полага процент от всяка успешно сключена сделка. Процентът варира около 5-10, а предвид дадените почти 23 млн. лв. вече говорим за една доста сериозна сума вече, която ще отиде в джобовете на собствениците на „Хронекс”, а може би и не само там.
Знае се обаче откъде идват тези пари- от джобовете на българските граждани, които плащат за неясни посреднически услуги. Порочна практика, за която министър Каракачанов говореше доста в началото на мандата си, но изглежда сега е на друго мнение. В годините, когато Попов бе командващ ВВС, след това заместник-началник и началник на отбраната бе известно, че той е много внимателен и предпазлив в контактите си. Попов се стараеше нищо да не цапа биографията му., а където имаше петна, се изчистваха старателно.

Точно около това лъскане на имиджа му е и причината за топлите отношения между Попов и семейство Панчелиеви.
Един от бизнесите на Панчелиев- баща е издателската къща „Еър груп 2000” ООД, която държи и популярния сред военните сайт pan.bg. Сайтът най-често препечатва текстове от други издания, но служителите на МО се възползват от анонимността на коментарите под публикациите и често изливат нелицеприятни истини за началниците си във военното ведомство.
Собствениците на сайта пък обожават да пишат фалшиви коментари, за да атакуват една или друга личност от военните кръгове съобразно моментните им бизнес интереси. Из коридорите на МО е пресен споменът за това как Попов е изчитал коментарите под всяка публикация за него и след това е звънял на Панчелиеви с молба за триене на коментари и дори вземане на IP- адресите на публикувалите ги, а публикуването на отрицателни новини и коментари по негов адрес е било повод за скандали.
Когато през лятото на 2017 г. се видя, че Попов е назначил Панчелиев – син за свой нещатен сътрудник тръгна приказката, че така той си осигурява медиен комфорт.
През миналата есен Панчелиеви, през тяхната частна фондация „Български криле”, издават книга за Попов, която го представя в героични краски.
Тогава бившият генерал имаше амбиции за евродепутатско място или в краен случай кметско място в голям областен център, а книгата трябваше да му служи за рекламна брошура.
Близките му връзки с отлюспения втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов обаче му изиграха лоша шега.
Изглежда апетитите в тази топла връзка между български законодатели и оръжейни босове са по-големи от книгоиздателската дейност.
През средата на септември на сайта pan.bg се появи рекламен текст, който хвали дейността на Пилатус у нас и системата, която е изградила в страната ни. Текстът завършва с многозначителното изречение: „ Работилите в тази система днес вече се реализират като генерали, полковници, военни аташета, инструктури и авиационни школи, а в гражданския сектор като президенти, началници на кабинети, зам.-министри, народни представители, председатели на комиии в Народното събрание, директори на дирекции и експерти в дирекции, учени в университети и др.”
При всички случаи на Константин Попов му предстоят тежки обяснения- от това защо назначава човек като Панчелиев-син и какви компетенции има той, през това дали е упражнявал влияние за надуване на парите, давани за Пилатус, до това дали е наясно как оръжейни търговци боравят с името му, когато се опитват да си осигурят повече бизнес.


Изнасилвач и крадец с присъди е шефът на НЗОК от ГЕРБ .

05.12.2016

Крадец и изнасилвач управлява нашите 3,5 млрд.лв. в Здравната каса. Назначеният от ГЕРБ директор на НЗОК Глинка Комитов има две наказателни присъди. На 20 юли 1977 г. в Плевен осъждат тогавашния студент по медицина на 1 година затвор с 3 години изпитателен срок. Членът, по който е наказан е за изнасилване. А в конкретния случай става дума за изнасилване на МАЛОЛЕТНО МОМИЧЕ. Глинка влиза в затвора, откъдето е освободен предсрочно само след 5 месеца. Според в. Уикенд, който извади документите, доказващи Комитов като рецидивист, вероятно той е подписал с Държавна сигурност декларация за сътрудничество и това му е помогнало не само в конкретния случай, а и по-късно. Иначе как да си обясним, че при соца, където моралният облик е от първостепенна важност, на него е позволено не само да продължи, но и да завърши обучението си.
През 1983 г. той е съден и осъден за кражба. Уикенд разкрива, че става въпрос за облаги не откъде да е, а от сиропиталище – дом Майка и дете. Въпреки че делото е вписано като Наказателно от общ характер, дали заради могъщ тъст или по друга причина, но лекарят рецидивист се отървава само с административно наказание – глоба в размер на 350 лв. Така приключва делото на 21 октомври 1983 г. Изходът е сензационен, тъй като при строгата соцсистема, когато човек се е превърнал в рецидивист, е невероятно присъдата му за второ престъпление да бъде по-лека от първата. В 100% от случаите тя е по-тежка.
Той успява да изчисти тъмното си минало след 1989 г. През 90-те години отново е разследван – този път за източване на средства в Пловдивската болница, в която е станал началник. Причината да няма последствия е, че се ползва с гръб от СДС. Сините го издигат чак до зам.-управител на Касата. Името му нашумява и по царско време, когато е замесен в скандал с луксозни автомобили, поднесени в подарък на шефовете на НЗОК, сред които е. Незнайно защо разследването е стопирано през 2007 г. След това като шеф на Втора градска болница, където работи сестрата на Борисов. Там ревизия доказва нередности със закупуване на апаратура за 12,6 млн. лв.
На 12 март 2015 г.,  ГЕРБ внася кандидатурата му и Глинка Комитов е определен за нов управител на НЗОК с гласовете на партията на Борисов, на РБ, на ПФ, БДЦ и АБВ.
Забавно е, че в биографията му, където естествено грижливо са изпуснати присъдите за престъпления, е вписана сензационната новина, че докторът е ЗАВЪРШИЛ И ПРАВО. Вярно, в УНСС, но не пречи на тази впечатляваща ирония на съдбата. 


Кмет от ГЕРБ купил 8 телефона за 20 000 лева на любовницата си с пари от общинската хазна .

18.02.2020


Като носни кърпи с парите на благоевградчани е сменявала скъпи телефони бившата зам. кметица на Благоевград Христина Шопова.
Смартфоните са от най-висшия клас на техниката.
Техника за 20 820 лв. само за година е използвана от служители на висши постове в Община Благоевград.  Три смартфона само за месец е получила бившата заместник-кметица Христина Шопова от Община Благоевград, а стойността на „покупките“ надхвърля 16 000 лв. В медиите отдавна се появи информация, че тя е била любовница на бившия кмет Атанас Камбитов от ГЕРБ.
Инвентаризационен опис на дълготрайните активи разкрива сумите, похарчени от общинския бюджет за техника, която е ползвана от хората на висши постове – тоест служебни телефони, таблети и лаптопи.
Само през януари 2018 зам.-кмет Шопова е придобила три телефона за общо 5 967 лв. Смартфоните са от най-висшия клас на техниката и най-търсени модели за 2018, затова и два от телефоните струват по 2 699 лв., а третият е 1 369 лв.


Кметът на Стамболийски напусна пост в ГЕРБ след имотен скандал .
Георги Мараджиев категорично отхвърли обвиненията към него .

18.02.2020

Кметът на Стамболийски Георги Мараджиев е подал оставка пред Изпълнителната комисия на ГЕРБ като областен координатор на партията в област Пловдив, съобщиха от партията. Той е изтъкнал като мотив, че държи името на ПП ГЕРБ да не бъде опетнявано, докато тече проверката на всички факти и обстоятелства около сделките му. Мараджиев бе координатор на ПП ГЕРБ Пловдив-област от септември 2018 г.  
По-рано днес разследване на bTV разкри, че кметът на Стамболийски е
придобил 5 апартамента на морето по време на мандата си.
Имотите са в елитен комплекс в курорта Слънчев бряг, като три от тях са купени на името на съпругата му, един е на сина му и един - на малолетна внучка. Кметът, който управлява града втори мандат, също така е декларирал 2,5 млн. лв. лични приходи само за година.
Мараджиев е бивш бизнесмен, притежавал предприятията за полиетиленови чували, различни видове фолио и пластмасови изделия в Цалапица, край Стамболийски. Скандалните подробности за него изнася Илия Иванов, бизнесмен от Стамболийски. Според него, Мараджиев прехвърля собствеността и управлението на фирмите си към сина си през 2015 г. Тогава оставя неплатен кредит и овърдрафт на стойност 3.3 млн. лв.
"Той във встъпителната си декларация показва 3,3 млн. лв. задължения, около 600 000 лв. пари по сметка, с други думи той има 2,2 млн. лв. задължения грубо. Проблемът не е откъде са парите на Георги Мараджиев, а
откъде са парите на кмета Георги Мараджиев,
защото просто такива цени не съществуват, на които са придобити имотите му", обяснява Илия Иванов.
Два от апартаментите са купени през 2017 г., един през 2018 г. и два през 2019 г. Всичките са с площ малко над 50 кв. м., на цени, според имотния регистър, между 58 000 лв. и 131 000 лв. Има и друга подробност - Мараджиеви са купили в същия комплекс други 4 жилища преди кметския му мандат.
"В община Несебър данъчните оценки са между 900 и 1000 лв. на квадратен метър. Имотите придобити от кмета Мараджиев са
декларирани по данъчна оценка, а някои и под нея.
Реално данъчната оценка на това, което той е продал е някъде между 60 и 70 000 лв., това също е много странно", допълва Илия Иванов.
Кметът отказа коментар пред телевизията. Пред нея е посочил само, че в имотните му декларации ставало ясно, че има достатъчно пари за покупките. През 2016 г. Мараджиев и съпругата му са придобили 2,5 млн. лв. от продажба на близо 6 декара имоти (земи под халетата и производствените сгради) на бившата фирма на кмета край Цалапица. Интересното обаче е, че купувач е... синът им.
Обвиненията към Мараджиев реално
се появиха още през октомври
в сайта "Пловдив 24". Тогава те бяха част от предизборната кампания и не доведоха до последствия.
Днес по обед Мараджиев излезе със специална позиция в социалните мрежи. В нея той се защитава, припомня предизборните страсти и остро критикува телевизията. Ето основната част от нея:
"Тази сутрин се събудих приятно изненадан от новина по телевизия БТВ, че имам девет апартамента в Слънчев бряг. След като гледах репортажа и аз, и съпругата ми вече се чудим колко апартамента имаме – пет ли са, четири ли са, девет ли са. Докато подготвяше този репортаж, от който става ясно, че е по сигнал на двама граждани от Стамболийски – единият
осъден на втора инстанция на две години условно
с четири години изпитателен срок, а другият не плащал години наред данъци и даден на ЧСИ, който му отнема имота бившето Лятно кино, посъветвахме репортера да си провери източниците. Но той не го направи и с риск да пусне невярна информация, я пусна. А за лъжите, които говорят двамата граждани в репортажа, аз ще ги осъдя за клевета. Тези, които ме познават, знаят откъде съм тръгнал и какво съм постигнал през живота си. За тези, които знаят единствено, че съм кмет на Стамболийски, искам да кажа, че преди това от 1990 г. се занимавам с бизнес и първият кредит, който изтеглих е от 1992 година на стойност 100 000 лева с лихва 58 процента (публикувам снимки на документите за това). Бизнесът ми не е от сега и всеки може да си направи сметка откога е и колко години не съм работил друга работа освен тази, с която се занимавах преди да стана кмет.
Изградих една семейна фирма, една фабрика,
която осигурява препитание на семейството ми вече толкова години, както и осигурява препитание на 50 души работници. Въпросът, който най-много се повтаряше тази сутрин в репортажа, беше откъде са парите ми. А моят въпрос е: защо аз самият не разбрах колко апартамента имам? Аз ще ви кажа: имам четири апартамента в Слънчев бряг – по 50-60 кв. м. всеки. Показвам долу декларацията си от 2015 г., от която става ясно, че имам три апартамента в комплекса, закупени отпреди да стана кмет. Четвъртият е от 2019 г. и ще го декларирам тази година. По-важното е защо в репортажа не е показана декларацията ми от 2015 г., която отговаря на всички зададени въпроси. Това е встъпителната ми декларация, в която
пише колко пари и какви имоти имам преди а стана кмет.
Снимана е, всички могат да я видят под поста. Можете да видите и стойността на трите ми апартамента. Публикувам и линкове, от които става ясно колко струват в Слънчев бряг апартаментите. Другото, което искам да кажа е, че никога Георги Мараджиев като физическо лице не е имал кредити. Кредити има фирмата, която управлявах преди да стана кмет, а сега я управлява синът ми. Това е съвсем друго нещо, защото няма фирма в България, която да не работи с кредити. Другото, което искам да съобщя, и което отново не бе казано от репортера на БТВ е: декларирал съм средствата, които съм имал, когато встъпих в длъжност. Виждат се в декларацията - 665 000 лв., а съпругата ми е разполагала с 45 000 лв. Откъде са тези пари: от дивиденти на фирмата от 2013 г., така че сумите, с които аз съм разполагал преди да стана кмет са пределно ясни и точни. (...)  Аз съм може би единственият кмет,
който е ползвал личния си автомобил толкова време,
за да върши работата си в кметството. Имам декларирани 665 000 лв. в началото на мандата, с които ако искам мога да си купя не четири, а повече апартаменти. И произходът на парите е съвсем ясен и точен. Ако съм имал някакви притеснения, щях ли да подавам данъчна декларация. Другото, което искам да кажа е: цитирани сме аз и съпругата ми, че сме продали имот за 2 200 000 лв. Да това става ясно от декларацията ми за 2016 г. Декларирам като кмет на община Стамболийски една сума от 1 250 000 лв. и съпругата ми има 1 000 000 лв. декларирани. Искам да попитам аз
като кмет на община нямам право да продавам ли?
Като кмет нямам право да си купя апартамент ли? Нямам право да живея нормален живот ли? Откъде са тези 1 250 000 лв. – от продажбата на имот. Този имот е целият ми живот. Този имот е цялата фабрика и това не са 6 декара земя в землището на Цалапица, в декларацията точно и ясно е описано – това е парцел, офис и производствена база. Това е граденото от мен в продължение на 20 години. И тъй като тази собственост е на мое име и на съпругата ми, беше продадена на фирмата, която управлява синът ни и парите не са дадени от Рангел Мараджиев, а са дадени от фирмата, която той добре управлява. За да продадеш един имот на свързани лица, си длъжен да направиш пазарна оценка. Така че и този мит е разбит –
има пазарна оценка на имота, това не е нива,
това е производствена фабрика, а на каква цена ще продавам си е лично моя работа, дали ще го продам за 2 000 000 и да си гарантирам старините или за 3 000 000 – това си е моята фабрика, която съм изградил със собствените си ръце, и мога да я продавам на каквато цена искам, стига да не е под пазарната. И пак казвам, абсолютно не се притеснявам за доходите си. Искам да благодаря на избирателите си, че са с мен, а винаги ще има двама-трима, които няма да разбират какво е да си кмет и никога няма да го разберат, и те
винаги ще са в предизборна кампания
с мечтата си да седнат на кметския стол. Но, както винаги съм казвал за мен най-важният капитал са хората и когато изляза на улицата и видя безплатния транспорт и пълния безплатен детски център, новите асфалтирани улици – това което съм постигнал за четири години, за мен по-голяма радост от това няма".
Няколко часа по-късно Мараджиев свика пресконференция. Тя премина при твърде високи градуси на напрежение.
Най-напред кметът заяви, че хората, които го атакуват, са общинският съветник Атанас Мавродиев и бизнесменът Илия Иванов, който сутринта бе в bTV. Посе изреди дивидените от фирмата му "Полипласт", платени в годините назад на него, съпругата му и сина им - така обясни произхода на семейните средства. Мараджиев разказа и за придобиването на апартаментите, в които нямало нищо нередно.
В истински екшън обаче се превърна точката "земя, продадена на сина".
Кметът отрече да е продавана нива, както твърди телевизията. Ставало дума за парцел с производствената база на семейния бизнес - фирмата "Полипласт". Съпругът и съпругата Мараджиеви продават терена през 2016 г. на фирменото дружество, което пък се управлява от сина им Рангел. Всичко това било надлежно описано в документите. Сделката за 2.2 млн. лв. била малко над данъчната оценка. Продажбата била продиктувана от желанието на родителите имотът да остане в семейството им, тоест в сина, който отдавна работел във фирмата. Единият от враговете на Мараджиев обаче - Атанас Мавродиев, се оказа, че присъства на пресконференцията и размаха нотариалния акт на имота. В него пише - заяви Мавродиев - че е продадена именно нива, тъй като складовете и офисите били ипотекирани. Мараджиев отрече. Между тях избухна яростен спор, подплатен от многократни припомнания на кмета, че Мавродиев е осъден на две инстанции.
"Трябва или не да се платят данъци по сделката" -
това пък бе финалния акорд на кавгата. Според Мараджиев - не, затова не е плащал. Според опонента му обаче е трябвало да се внесат 250 000 лв. ДДС.
Но и това не бе всичко на скандалната пресконференция. В края й по желание на местен журналист бе обсъдено състоянието на общински преливник. Според журналиста съоръжението било лошо от 7 месеца насам. Мараджиев отрече, завихри се спор. В края кметът къде на шега, къде наистина, стрелна, че имал подхвърлени записи, в които събеседникът му иска пари от друг общинар за медиен комфорт. "Това ще бъде на друга пресконференция", заяви с полуусмивка Мараджиев.