четвъртък, 23 февруари 2017 г.

ЗА НИСКОТО КАЧЕСТВО НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛ 31




Бойко Борисов по време на Националната среща на ГЕРБ.

„Сиреч, тази е истинската същност на БСП, да руши, да взривява линии, да взривява църкви. Тяхната метаморфоза е чудовищна. Нали виждате вчера докъде стига г-жа Лъжа“

„Втора лъжа – казват ние ще строим, но няма да крадем. „Я вижте какво сте строили“? Отидох и показах 5 км и Люлин. Това е магистралата. 160 млн. за верисията „Цанков камък“. „Абе ей, вие окрадохте милиарди, нямало да крадат“. В България 1 км магистрала е 1.5 – 1.9 млн. на километър. „Люлин“ е най скъпа -4.85 млн.“

„ БСП атакува Цачева, да не би пък те да са големи хубавици и хубавици там .“



Бойко Борисов коментира твърдения на опозицията за възможно спиране на оперативни програми за България .

„Европейската комисия много ясно каза, че няма спиране на еврофондовете. Но понеже колегите от БСП вече два пъти им се случва – като се удариш един път в една дъска, втори път, знаеш, че ще се удариш и трети път. И те сега предварително, за да не им се смеят хората, отсега подготвят общественото мнение, че ако се случи това нещо ще е заради нас. Това им е тактиката, деструктивна. Факт е, че при нас всички фондове работят”.

„ Кажете едно „Благодаря“, защото толкова много направих за България.“



Борисов за санирането

“На пролет, като съм по-свободен, ще си санирам у Банкя къщата. Сега викам да дойдат Корнелия и другите да ми я санират, ... знаеш ли колко хубаво... ама не щат“.

„Аз това им казвам - на Корнелия и другите - че това е най-контролираното строителсто. Защото цял ден си тук и го гледаш майстора. И казваш, че е изпитано“.



За пустеещите казарми в Айтос

“Аз не знам докога ще стоиме, ако стоим до сряда, да вземеме да ви я прехвърлиме (на общината), да си я праите нещо“



Бойко Борисов обяснява защо партията е решила да включи в предизборната си програма доброволно военно обучение за младежите.

„Мечтата ми като ученик беше да марширувам по плаца.“



Борисов на брифинг след среща с КНСБ по повод журналистически въпрос за охраната на границите на страната .

„Три дни чета, че жената на президента ходела с охрана. Ами, напълно нормално е, когато президентът отива някъде да знае къде е жена му и да е спокоен.“



Бойко Борисов за предизборната ситуация .

„При това себеотричане, като гледам и на ДПС листите, и на всички останали, като слушам и какви раздори има в другите партии, това, което виждам пък – нови лица в БСП. Всъщност аз ги знам от 25 години. Те ни четяха в школата в Симеоново. Като бях в пожарната, Тома Томов ни водеше политинформацията и ни обясняваше колко е хубав комунизмът“.

„Дали съм врабче, дали съм гълъб, няма да влизам в тона на тази дама (Корнелия Нинова – б.р.), защото съм джентълмен, ако не бях щях да я сравня с някоя птица, но не ястреб“ „Тези хора използват много каруцарски речник, както му казват в Банкя, и не желая да го правя“.

„На мен хич не ми се участваше да съм водач на листа. И ние вървим по модата – летци, генерали, зенитно – двизионни . Търсихме кавалерист, но не намерихме. „



С годините човек губи всичко: младост, красота, здраве, честолюбиви пориви – само глупостта никога не напуска хората.

Ариостотел


вторник, 21 февруари 2017 г.

ЖИВИТЕ МЪРТВИ ...4



18 страници интервю със спрягания ту като “човек на Огнян Дойнов”, ту като “дясна ръка на Андрей Луканов” бизнесмен Бисер Димитров е единственият български експонат в Музея на компютрите в Силиконовата долина. Димитров е проговорил пред Джим Портър на 7 юли 2005 г. в Маунтийн Вю, Калифорния. Изповедта му е любопитно свидетелство за първите стъпки на компютрите в България и за състезанието на технологичния фронт през студената война.
 “Потвърждавам всяка дума от казаното”, заяви Димитров за “24 часа” при краткия си престой в София тези дни (Текстът е публикуван в "24 часа" през 2014 г.), преди да отлети за Силиконовата долина, където живее от 24 г.
(Целия разговор с него в София през 2014 г.-  четете тук)
 А интервюто за американския музей е пълно с любопитни детайли как България станала №1 във високите технологии в СИВ, каква била ролята на Живков и Дойнов и защо в края на 80-те г. Димитров е тикнат в затвора, а по-късно - арестуван във Франция.
“Свободният свят имаше технологии, които ги нямаше в източния блок, затова Източноевропейците се опитваха да ги вземат. Единственият начин бе да придобием техника от Запад, да я копираме и да продължим напред. Това не бе редно, но бе единственият начин”, признава Димитров пред Портър.
Двамата се познават от 80-те г., когато Димитров многократно е командирован в САЩ в търсене на високи технологии, а Портър идвал в България, за да ги продава.
“По онова време България контролираше 95% от бизнеса с дискове в Източна Европа и Китай. Имаше подобни усилия в “Роботрон” в Източна Германия и в Чехословакия, но не много успешни.
Българите доминираха бизнеса с дискове”, хвали ни Димитров. Казва, че е роден в България, където през 1967 и 1973 г. завършил инженерство и икономика, а през 1970 г. почнал работа. “Първото ми работно място бе ВТО “Изот” - нещо като основател на “Изотимпекс”, където постъпих през 1974 г., казва Димитров. Организацията внасяла ноу-хау и лицензи за БАН и за Комитета за технически прогрес. Години по-късно той почнал в IBM и установил първия клон на фирмата в България. Понеже продажбата на високи технологии от Запад била забранена в източноевропейските страни, нарекли структурата “Технически услуги за IBM”. “Управлявах тази организация и се справях с всички бюрократични затруднения”, спомня си Димитров.
Едно от тях било, че западни страни въвели ограничения за оборудването, което имат право да изнасят в Източна Европа. Затова IBM внасяли в България всичко без високотехнологичните си продукти. Веднъж погрешка доставили висококачествен процесор, но след като машината била вече тук, нямало какво да се направи.
Напуснал IBM през 1981 г., защото бил поканен от Огнян Дойнов,
който по онова време полагал основите на компютърния бизнес в България. “Това бе голямо предизвикателство - не знаех нищо за персоналните компютри, а и трябваше да съчетая американския начин на мислене с българските и източноевропейските бюрократи. Но бе интересно”, спомня си Димитров. Той нарича Дойнов “№1 във високотехнологичния бизнес в Източна Европа”. Един от първите им продукти и големи постижения бил 8-битов процесор, подобен на такъв на “Моторола”. По думите му през 60-те г. СССР дислоцирал технологичния бизнес в различни страни от Източния блок. Понеже била по-близо до Русия,

България била избрана да бъде високотехнологична страна. “Имахме и шега по този повод, че най-голямото събитие след II световна война е, че германците станаха търговци, евреите - войници, а българите - спецовe по високи технологии. Но бяхме избрани и започнахме да развиваме този бизнес”, припомня си българинът.
 Дотогава, по думите му, високите технологии се придобивали чрез своеобразна кражба по специфични канали, “контролирани от КГБ във връзка може би с ЦРУ”. “Не знам - това не бе моята част от бизнеса, но бях информиран”, признава Димитров. Стандартният подход, разпространен в страните от източния блок, бил да се вземе продукт от САЩ, да се разглоби на части, а после да се организира новото производство, което да доминира на пазара на източния блок. Така от вземането на продукта от Запад до произвеждане на еквивалент на Изток минавали от 3 до 5 г. “Моят подход бе различен. Когато бях поканен да развивам новите технологии, казах, че или ще ги въвеждаме веднага, или няма да го правим. Водих голяма битка, когато представих своята революционна идея западните технологии да се вземат през парадния вход”, разказва Димитров. Първият въпрос бил “наистина ли искаме персонални компютри, защото идеологически в страните от източния блок човек не може да има нещо персонално”. Така се стигнало до компромисно название индивидуален компютър. Когато приел работата при Дойнов, отишъл и му казал: “Ще правим нещо различно. Трябва ми време да помисля и ще дойда с идеи.” Една от идеите била да наеме западни консултанти. “Веднага ме попитаха кого имам предвид и им отговорих: “Хората, които управляват компютърния бизнес.” Предложих да идем до Калифорния и да наемем консултант, но казаха: “Не може, те са ни врагове." Тогава отвърнах: “Врагове, неврагове - искате ли компютри или не?, а те: “Искаме”, и ми дадоха бюджет да наема консултанти", казва Димитров.
 Първият, когото наел, бил Денис Уейд през 1982 г. Двамата отишли при американски производители на флопидискови устройства. “Така почнахме и завършихме с купуването на 3 компании. А когато купуваш компания с оборудване и технология, няма нужда да чакаш 3 или 5 г. - имах продукта веднага. Той не бе най-добрият, но бе много по-добър от съществуващия в Европа или Източна Европа. Това бе голямата разлика с подхода преди. Този подход го въведох аз”, казва Димитров.
 Той бил човекът, създал първия джойнт венчър между Източна Европа и “Ксерокс” и сключил договори с IBM и японската “Сумитомо” за производство в България на продукти, изнасяни на Запад. “Имах заводи в цялата страна - 27 завода и около 35-40 хил. души. Имахме най-големия принос в бюджета, понеже бяхме най-печелившата организация.

Приходът ни бе около 6,6 млрд. долара”, казва Димитров. Той потвърждава, че ДЗУ-Стара Загора, бил най-големият подобен завод не само в България, но и в СИВ. “Нямаше такава структура в Германия, Унгария, Чехия.” Фабрика с подобна големина в СССР била доста поназад в технологично отношение.
 Запитан трудно или лесно са продавани продуктите на ДЗУ в страните от Източния блок, Димитров отговаря: “Нямаше продажби, понеже имаше централно планирана икономика и план, който идваше от Москва, и всички знаеха как трябваше да се изпълни”, казва Димитров. 
 България трябвало да доставя стотици хиляди дискови устройства, за които получавала конвертируеми рубли. Те нямали стойност, но чрез тях купувала петрол, коли или други части. Цените били предмет на договорка и това се правело от Централната планова комисия. “На практика нямаше пазар. Трябваше да бъде изпълнен държавният план. Но това не бе моя работа. Аз преговарях главно със Запада”, казва Димитров. Преговорите с Източна Европа били чиновническа работа. “Нужна бе плавна бюрократична организация, която следва правилата, плановете и поръчките и това бе всичко. И трябваше да издържаш на много водка, защото на тези срещи се пиеше яко”, разкрива той. Когато производството на едно флопи струвало $ 25, СССР плащал $ 617. “Това си бе сделка, защо да продавам на Запада?”, казва бизнесменът. На въпроса дали е имал подкрепата на управляващите отговаря: “Имах подкрепата на моя бос - втория в йерархията в България. Всичко, което правех, бе невъзможно без него - прилагахме пазарна икономика, преди хората да говорят за нея”, казва Димитров.
Босът, който го подкрепял, бил Огнян Дойнов. “Той бе секретар на ЦК на БКП, което на практика бе изпълняващ премиер. Помагаше ми да преодолея някои от ограниченията, защото бе мисия невъзможна да се боря със системата”, откровен е Димитров.
Интервюиращият Портър си припомня, че в средата на 80-те, когато всяка година идвал в България, Димитров настоявал да се среща с неговия шеф - Дойнов искал да чува нещата от първа ръка, защото често получавал информация от не съвсем коректни източници. Портър му давал кратко описание на компютърната идустрия на Запад. Години по-късно американецът казва, че Дойнов е бил добър лидер, щом е могъл да създаде тази организация. Димитров потвърждава: “Това бе човекът, който създаде модерната българска индустрия и я поведе към пазарна икономика. Източна Германия, Чехословакия и Унгария се опитваха да вземат нашата роля, но ние бяхме с години напред”, казва Димитров.
Портър любопитства: “Какви бяха взаимоотношенията между вашия бос и неговия бос - комунистическият диктатор на страната повече от 30 г.”? Става въпрос за Тодор Живков. Димитров го определя като противоречива личност: “В известен смисъл Живков тотално подкрепяше нашата работа със Запада, но, от друга страна, трябваше да танцува в рамките на правилата и ограниченията, в които СССР и Източният блок действаха. Моят бос бе отговорен за индустрията и докладваше само на президента Живков. Бяхме добри приятели с руснаците и СССР, но действахме успешно със Западна Европа и особено с Япония. Аз бях по-ориентиран към САЩ и се справяхме добре. Всичко трябваше да бъде в съответствие със закона, защото знаете колко строги бяха правилата по онова времее. Отне ни 18 месеца да вземем лиценз за износ на флопита”, споделя Димитров.
Конкуренцията от другите източни страни била много малка. “Източногерманците казваха: “Ние сме техничарите на Източния блок, българите са селяни, какво, по дяволите, знаят те за дисковете”, спомня си Димитров. Но след два неуспешни опита от страна на Източна Германия да произведе високотехнологични продукти за германците не било лесно да признаят, че българите водят в сферата на дисковете.
Димитров разказва любопитна случка за износа на твърди дискове в Северна Корея. “Те не плащаха. Даваха ни цимент и аз го продавах на ООН да го ползва в Бангладеш. Правехме добри пари, но южнокорейците ни разкриха и спряха корабите с цимента, който стоя няколко дни под дъжда”, разказва Димитров. До 1988 г.
България изнасяла компютри дори за Китай
Интервюиращият показва американски доклад, според който през 1978 г. България изнасяла чрез ДЗУ и ИЗОТ дискове за $ 10,6 млн., а през 1985 г. тази цифра стига $ 164 млн. Димитров с гордост допълва, че през 1988 г. българският износ на дискове е стигнал космическата стойност от $ 2 млрд.! “Но след това всичко колабира, замина. Живков бе изместен от екстремисткото крило в БКП. С това се борехме аз и моят бос затова напуснахме страната през януари 1990 г.”, казва Димитров. Преди се пресели в Калифорния обаче той е съден и тикнат в затвора.

Почина Бисер Димитров - българският Бил Гейтс

Бисер Димитров, основателят на българската социалистическа компютърна индустрия и един от световните пионери в запаметяващите устройства - от хард-дискови устройства до облаци, е починал на Бъдни вечер в дома си в София, съобщиха от семейството му.
Бисер Димитров последно живееше на Западния бряг в Съединените щати и подготвяше купуването на целия дисков бизнес на "Тошиба" от негова компания, както съобщи приживе самият той пред "24 часа" в началото на декември.
Той е бивш служител на Научно-техническото разузнаване. Свързан е с т. нар. проект "Нева" за заобикаляне на техническото ембарго срещу комунистическия блок.
През деведесетте бе съден във Франция за корупция заради проекта на неговата фирма "Гигасторидж" във френския град Белфор.
Въпреки противоречивия му живот, Бисер Димитров се отличаваше с голям мащаб и е пряко свързан с развитието на компютърната индустрия у нас в края на социалистическата епоха. След краха на комунизма разви бизнес в САЩ и Китай.

ЖИВИТЕ МЪРТВИ ...3



ОГНЯН ДОЙНОВ – ИЗГНАНИКЪТ, КОЙТО СЕ ПРЕВЪРНА В ОЛИГАРХ .

26.05.2016

Пътят на неизвестния Огнян Дойнов от гара Бов, до най-високите етажи на комунистическата йерархия, е повече от шеметен.

През 1964 г. завършва ВМЕИ и скоро след това е директор на кантора “Внос на кораби” в „Техноекспорт”. Шансът му го отвежда в Япония като зам. търговски представител, а през 1970 г. в Осака, на световното изложение ЕКСПО изгрява и звездата му.
Тодор Живков е един от официалните гости на японската страна и вижда невероятния им напредък в развитието на най-новите технологии.

Живков забелязва един напорист, интелигентен младеж, обсебен от японското чудо и го изтегля в София. Така Дойнов става съветник на Тодор Живков в Държавния съвет.

След три години е член на ЦК на БКП, след още три става секретар на ЦК и член на Политбюро, в продължение на 11 години.
От 1984 г. до 1986 г. е министър на машиностроенето, а след това е заместник министър-председател и председател на Стопанския съвет.

Израстването на Дойнов не е свързано с политическия актив на родителите му или негов такъв по комсомолска линия. Това е издигане на признат технократ.

Далече още преди 10 ноември 1989г., сред застарелите членове на висшето партийно ръководство, интелигентните и амбициозни кадри като Андрей Луканов и Огнян Дойнов, рязко се открояват.

Но те се различават в разбиранията си за насоките на развитието на България и стоят на два противоположни полюса.

И двамата се превръщат във водещи лидери на икономическото ни развитие, на индустриалното и търговско ориентиране и преразпределение, особено на капиталите. Те станаха идеолозите на входно-изходната икономика, и на трансформирането на властта от политическа в икономическа, прекроявайки по свой начин социализма.

Всеки от тях действаше от различна позиция и с различни средства.

Луканов, с подкрепата на Москва, стана премиер и лидер на имитиращата реформи комунистическа партия, като пое изкъсо контрола върху бизнеса, определяйки кой да е търговец и кой банкер.

Той събра в БИСА на ул. ”Раковски” 300 души подбрани партийни кадри и ги „назначи за милионери”, като им каза, с куфарите да отиват в държавните банки и по списък да получат милионите.

Такова признание направи по БТВ ”фараона” Иво Недялков, получил и той 17 милиона.

Така, Луканов създаде червените богаташи, които сега кротко развиват успешен бизнес и подкрепят дискретно „столетницата”.

Това са те – новият български ”елит” – рожбите на Лукановия „списък  300″.

Но Луканов знаеше и за “посветените фамилии от списък 108” на висшата партийна номенклатура, които започнаха да прехвърлят милиони от държавния бюджет и валутния резерв зад граница, много преди 10-ти ноември 1989 г.

Те пък станаха новите „олигарси” повечето от тях зад граница, един от които е и Огнян Дойнов.

Още от 1985 г. започна интензивното прехвърляне на пари, което надмина огромната сума от 10 млрд. долара.
Луканов също използва валутния резерв и изнесе зад граница повече от 2 млрд. Това го доказа ревизията на БНБ, но след малко шум в пресата, всичко заглъхна.

Дойнов имаше друг подход.

До 1988 г. той изграждаше крупни заводи като СО ДЗУ и други такива, купуваше от японците ”ноу-хау” или крадеше такова чрез УНТР и внедряваше ембаргови технологии.

Голяма е неговата заслуга да станем лидер в социалистическия лагер в областта на електрониката, изправарвайки дори Съветския съюз.

Със завода за тежко машиностроене в Радомир и подписания Договор за коопериране с япониците, Дойнов си навлече гнева на Москва.
Той също предприе рисковано навлизане на западните пазари чрез изкупуване на проблемни чуждестранни фирми. Наливаше пари за тяхното стабилизиране и превръщането им в ”неявни”, за да преодолява ембаргото.

Не винаги успяваше, доста пари потънаха и нерядко съзнателно.

Дойнов е ключовата фигура във всички прехвърляния и преобразувания на фирмите на УНТР, обикновено със санкцията на Живков или с участието на неговия верен племенник Огнян Бозаров.

Избягвайки в не малко случаи традиционното съветско коопериране, той си създаде доста врагове и най-вече Андрей Луканов. И в крайна сметка, това му костваше кариерата.

През 1988 г. Дойнов е свален от всички държавни постове, а на пленум на ЦК на БКП е изваден и от Политбюро. Обясненията за освобождаването му е, че е един от главните виновници за националната катастрофа и за натрупания голям външен дълг на България.

Голямото доверие, с което се е ползвал пред Живков и мнението, „че ориентира България към Запада”, предадено от Луканов в Москва, са всъщност истинската причина за отстраняването на Дойнов.

Скоро след това, самият Андрей Луканов ще завърти кормилото на страната ни също към Запад, но за това той ще плати с живота си, а България ще се мъчи дълги години криволичейки ту наляво, ту надясно.

За утешение, Огнян Дойнов е изпратен посланик в Норвегия и Исландия, но след кратък престой го връщат и му налагат забрана да напуска страната.

Принуден да избяга в чужбина, Дойнов отново показва икономическия си усет и опит на обигран бизнесмен, който знае как да прави пари.

Но истинският капитал на Дойнов не са парите, а контактите и връзките му.

През 1988 г. Огнян Дойнов се установява в Лондон и започва работа при милиардера Робърт Максуел. Първоначално, като съветник по африканските въпроси (Дойнов е бил председател на няколко междуправителствени комисии със страни от черния континент), а по-късно става консултант за Източна Европа.

Веднага след промените у нас, в Лондон се срещат Максуел и Илия Павлов.

През април 1990 вече са договорени инвестиции на “Максуел корпорейшън” в България за над 10 млн. долара. Той иска също втори канал на БНТ – националната телевизия, между 30-40% дял от в-к “Дума” и от други вестници.

Купува бизнесцентъра в Бистрица, който по-късно на безценица продава на Илия Павлов. Два месеца след посещението на магната у нас, във Вадуц – Лихтенщайн е регистриран “Мултинтернешънъл холдинг” на Илия Павлов.

През септември 1990 г като представител на същия холдинг във Виена е назначен братът на Дойнов – Емил.

След смъртта на Максуел, опитният бизнесмен Огнян Дойнов става консултант на не безизвестния Григорий Лучански – президент на скандалната руска фирма “Нордекс”, с централен офис във Виена.

В отговор на питане в Камарата на представителите на САЩ за “Нордекс”, директорът на ЦРУ Джон Дойч отговаря: “Тя е пример за организация свързана с криминална дейност, която от Русия се премества във Виена. Но за повече подробности мога да говоря на закрито заседание”.

Според немския журналист Юрген Рот, който описа структурата на “Нордекс” в книгата си “Руската мафия – най-опасният престъпен синдикат в света”, тя контролира 40 компании в Европа и света и над 200 в бившия Съветски съюз.

Фирмата е обвинявана от трафик на наркотици и оръжие до търговия с ядрени товари. С решение на немски съд, името на “Нордекс” е заличено от книгата на Юрген Рот, както и това на Лучански. От книгата на Рот се разбира, че във фирмената структура на „Нордекс” е било и името на Огнян Дойнов, но то също е заличено.

В книгата има цяла глава за мафиотските структури в България, като централно място е отделено на „Мултигруп” и „Кинтекс”.

През 1994 г. Огнян Дойнов влиза в съдружие с Атанас Тилев чрез фирма CIS TDS Ltd., регистрирана в Никозия. В нея съдружници са също “Нордекс” и „Aкуабланка” холдинг, регистриран на Вирджинските острови.

През септември 1996 г. името на “Нордекс” се появи като посредник при продажбата на акциите на “Мобилтел”.

Сто процента от акциите са били препродадени на “Глобус инвестмънт” – Лондон, с посредничеството на Огнян Дойнов.

В края на август 1996 г., тогавашният председател на КПД Любомир Коларов е разрешил продажбата и се смята, че Огнян Дойнов е посредничел при преоформянето на разрешението за “Мобилтел”.

Година по-късно акциите на “Мобилтел” са били прехвърлени на швейцарския фонд “Ийстърн маркет телеком” и фирма “Бул Сим” ЕООД на Владимир Грашнов.

Така става ясно, че собственик на GSM-а в същност е Михаил Чорни  с което се потвърждава, че  “Нордекс” и Чорни имат общи интереси в тази сделка.

Според някои икономически анализатори, на 18 февруари 2000 г., със смъртта на Дойнов, си отива и физическата връзка между „късния социализъм и новобългарския капитал”.

Бившият член на Политбюро на ЦК на БКП е енигматична личност, с която се свързва, както бързия технологичен напредък на България в средата на 80-те години, така и натрупването на външния дълг.

Дойнов е автор на схемата за създаването на десетки задгранични фирми и дружества и тяхното скрито приватизиране.

Името на Дойнов неизменно се споменава при разграбването на СО ДЗУ, при създаването на Мултигруп, също така за преоформяне собствеността на единствения GSM-оператор и настаняването на скандалния руснак Михаил Чорни в България.

Съветник на двама милиадери – Максуел и Лучански, участник или посредник в различни български и чуждестранни, явни и неявни фирми, Огнян Дойнов, като добър търговец, несъмнено на добра цена е успял да капитализира своя принос.

За банковите му сметки може да се съди от това, което е оставил на наследниците си. Но сигурно те не изчерпват всичките му задгранични авоари.
Английският министър на финансите Браун, купува от Дойнов апартамент в центъра на Лондон за 175 000 англ.лири – с 30 000 под реалната му цена. Браун трябва да дава обяснение в правителството за този голям отбив от цената. Това говори, че Дойнов не е бил от категорията на „нуждаещи се”.

Бавшият главен прокурор Иван Татарчев, два пъти е искал официално австрийските власти да екстрадират Огнян Дойнов, за да бъде съден в България, но и двата пъти му отказват.

След изтичане на мандата му, Татарчев заминава за Австрия. Има уговорка да се срещне с Дойнов, който е обещал да му предаде материали, компрометиращи Андрей Луканов. На срещата проведена в ресторант, Дойнов отказва да предаде материалите, след като Татарчев не му обещава прекратяване на разследването. Татарчев задава единствен въпрос: ”Откъде направи толкова много пари”? След като не получава отговор Татарчев си тръгва.

Типичен олигарх, макар и в сянка, Огнян Дойнов е създателят на много явни и прикрити олигарси, израсли под негово покровителство. Един от тях е и наследникът му – Росен.

Комплекс “Магнолия” в Бояна е изграден от фирмата “Тера груп”, която е собственост на Росен Дойнов.

Построен е върху земята на Димитър Ламбовски – бивш царски депутат от партията НДСВ, който има шокиращата бизнесбиография на типичен “сикаджия”. Фирмите му са свързани с тези на СИК и е от най-близкото обкръжение на бившата застрахователна компания. Ламбовски е новият представител на легализираните хора от силовите структури чрез политиката, което Симеон Сакскобургготски направи. След легализирането им, последва срастването с новите олигарси. С тази странна ”симбиоза” се роди по-голямата част от новия ”елит”.

Комплексът “Магнолия” е затворен, има охрана и камери.

В съседство се строят още две „блокчета”. Има парк от 5 дка. Бившият премиер и лидер на БСП Сергей Станишев е наел под наем срещу 600 евро луксозен апартамент в комплекса, който е в съседство със сараите на лидера на ДПС Ахмед Доган. Апартаментът на Станишев има собствена градина, в която той ще пуска свободно двете си кучета. Жилището има 2-3 спални, 2 бани, джакузи. Изцяло е луксозно обзаведен, в кухнята има дори и специален хладилник за вино.

Съседи на соцлидера са Стоян Марков – бившият висш партиен кадър и тъст на брата на зам.шефа на НДСВ Милен Велчев. Там е и Георг Цветански – фармацефтичен бос и олигарх – зетът на друго бивше партийно величие- Георги Атанасов. С тези нови олигарси ще се занимаем отделно.

Синът на Огнян Дойнов инвестира големи суми, освен в строителството и в гробарския бизнес и отново с Ламбовски.

Двамата са създатели на първото супер луксозно частно гробище в страната. Наречено “Бояна парк София”, то има 4500 места и не е за простосмъртни, защото погребение ”лукс” струва 7000 евро, а урната само 700. Но пък гробарите са със фракове и ръкавици. Вече над 40 известни бизнесмени са си откупили тази екстра за отвъдното. Малко бързат, но сигурно има причина да се замислят за спокойствието на „отвъдното”…

За милионерът Росен Дойнов не е проблем да си купи в красив блок голям и луксозен апартамент, в тузарското село Лозенец край Царево. Негов съсед е зам. министъра на транспорта Камен Кичев, който е известен с това, че държи т.н. ”Златна акция” на държавата в монополиста”Лукойл”.

“Откъде са парите на Дойнов? Как откъде? Отговаря си сам прокурорът Татарчев. Парите на Дойнов са нашите пари. Това са парите, които заграбиха комунистите от България!

ЖИВИТЕ МЪРТВИ ...2



През 1960 година по идея на стрелчанина Георги Найденов е създадена фирмата „Тексим”.

03.12.2014

По идея на известния стрелчански общественик и партиен деец Георги Найденов на тази дата през 1960 година Министерският съвет създава външнотърговското предприятие “Тексим” за доставки на специални производства, в т. ч. и оръжия. Това е революционно решение в дните на твърд комунистически режим. Някои определят решението за „Тексим” като политически експеримент, но безспорно това е уникално и дръзко стопанско начинание в условията на соца.  Надали някой от по-младото поколение е чувал нещо за този скандал, но през 60-те години той тресе управляващата българска върхушка, имайки трагични последици за част от участниците в него, обвинени и превърнати в изкупителни жертви. А всичко започва с най-добри намерения.

В началото на 60-те години на миналия век управляващата България БКП търси нов подход за развитие на икономиката ни. Той се осъществява основно чрез свободното предприятие „Тексим”, чийто инициатор и създател е Георги Найденов.

Найденов попада в полезрението на вицепремиера Живко Живков през 1960 г., когато работи в „Инженерно управление” на Министерството на външната търговия.

По това време България активно подпомага алжирската революция, насочена срещу френските колонизатори, и не е случайно, че от българска страна именно Георги Найденов е определен да осъществява контактите с алжирския Фронт за национално освобождение, да го снабдява с оръжие и да получава в замяна необходимата за страната ни твърда валута. От алжирска страна партньор на Найденов е Мабет Шареф, известен още като д-р Хашеми.

При удачно подбраните партньори се решава дейността по въоръжаването на алжирците да се канализира посредством легална търговска организация у нас, наречена „Тексим”, и чрез смесено българо-алжирско дружество с 50 на сто участие на всяка страна. През 1961 г. в Лихтенщайн е създадена фирмата „Имекстраком”, като тя е регистрирана от двамата партньори Найденов и Хашеми в качеството им на частни лица. Георги Найденов получава високо държавно доверие и след години, при развръзката, прехвърля всички активи на страната.

Работата потръгва. Независимо че е рискована и свързана с опасността от международен скандал. Корабът „Родина”, натоварен с 10 000 тона оръжие, минава през Средиземно море и е разтоварен в Мароко през 1961 г. след личното разпореждане на крал Хасан Втори.

Българското оръжие безпрепятствено стига до Алжир

През 1961 г. Найденов и Живко Живков се виждат в Тунис с алжирския премиер Бен Бела, като се стига до пълно разбирателство в изгода на двете страни. След освобождението на Алжир през 1962 г. става актуален въпросът каква ще е бъдещата съдба на „Тексим”.


Живко Живков и Георги Найденов решават „Тексим” да продължи да съществува като свободна стопанско-търговска организация за износ, внос, реекспорт, техническа помощ, стопански инициативи и валутни сделки при използване на натрупания опит от кадрите и установените международни връзки.


Чрез новаторски принципи на ръководство и дейност „Тексим” се издига на най-високо ниво в своята дейност, сравнено с всички стопански държавни организации, провеждащи реформи и експерименти.


В своето развитие „Тексим” преминава през три етапа:


1961 – средата на 1965 г. Предприятието в сътрудничество с „Имекстраком” развива активна стопанска, външно-търговска и реекспортна дейност, създавайки 8 задгранични фирми. Организира транспортна дейност и формира морска търговска флотилия.


От средата на 1965 до началото на 1967 г. – в „Тексим” се влива Държавно стопанско предприятие „Български минерални води”, като по този начин се създава ДСО (Държавно стопанско обединение). Към него се присъединява къща „Мода и лукс”, търгуваща с вносни стоки на българския пазар в родни левове. Стопанската дейност се разгръща убедително и на широк периметър.


”Тексим” доказва правотата на икономическата си целесъобразност в конкуренция с другите стопански организации. На 20 януари 1967 г. с постановление на МС се извършва обединение на ДСО „Корабостроене и корабоплаване” и Дирекция „Балкантранс” с „Тексим”, като по този начин се създава първият роден концерн – групировката „Български търговски флот”, наричан от хората отново „Тексим”. Това са години на най-активна дейност на българския търговски флот, достигайки обем на работа 1 млн. тона.


Развива се международният автотранспорт. Големите товарни и хладилни коли се увеличават десетократно – от 100 на 1000, закупени са 6 пътнически самолета „Ил 18”, построени са 5 завода за безалкохолни напитки, вкл. и за кока-кола. Закупен е завод за боракс, създава се селскостопанска авиация, работеща в Сирия, Египет и Судан, изгражда се Морска търговска банка с оборот от 1,5 млрд. лева, застрахователно дружество и др.


Ефикасното ръководство на концерна се потвърждава от факта, че 17 души началници направляват 45 000 работници и специалисти!


Ефектът от дейността на „Тексим” за 7 години е поразителен – по баланс за 1962 г. “Тексим” разполага със 7000 лв., а през 1969 г. има чиста печалба от 27 271 000 лв., като само за 1967 г. преотстъпва на държавата 2,5 млн. долара!


„Имекстраком” през 1961 г. получава от България и Алжир 10 000 франка, равни на 2314 долара. През 1969 г. фирмата има чист актив от 11 900 000 долара, изразени в имущества, пари и ценни книжа. „Тексим” осигурява на ДСО „Корабоплаване” кораби на стойност 60 млн. валутни лева. Групировката подпомага балансът на навлата в западна валута от пасивен да стане активен, като през 1968 г. получената валута надминава разходваната с 5,5 млн. долара.


Така концернът започнал с 2314 долара, завършва дейността си със 136 млн. долара активи, без да се броят множеството капиталовложения.


Възходът на групировката, разглеждана вече като държава в държавата, се дължи както на нейния особен статут на дейност, така и на общия икономически подем на България в тези години, на големия ръст на износа и вноса. Държавата има полза от групировката и тя получава подкрепата на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков, но само за известно време.


Експериментът „Тексим” не се харесва на част от влиятелните членове на Политбюро на ЦК на БКП в лицето на Гриша Филипов, Тано Цолов и Пенчо Кубадински. Основен противник на „Тексим” се явява Пенчо Кубадински, който наблюдава транспорта и е засегнат от вливането на Български морски флот с „Тексим”.


Трагичната развръзка за групировката започва през 1969 г. По нареждане на Тодор Живков финансовото министерство формира работна група начело с Иван Палийски, която трябва да извърши диктуваната от него ревизия, като още преди това през март чрез Административния отдел на ЦК на БКП нарежда на прокуратурата да започне следствие срещу „Тексим” с цел да се дадат под съд нейните ръководители.


Заседанието на Политбюро на ЦК на БКП за разглеждане доклада от ревизията на БТФ “Тексим” се провежда през есента на 1969 г. Авторите на доклада критикуват дейността на групировката за неспазване на бюрократични формалности, от които тя е освободена. Повиканият на заседанието Георги Найденов дава изчерпателни обяснения без никакъв резултат.


Живко Живков защитава експеримента „Тексим”, но не смее да се опълчи срещу корекция на ревизията, приемайки с неохота предложението на Тодор Живков двамата с Тано Цолов да проверят всички факти и данни, свързани със статута на „Тексим”.


Започва сложната проверка, но само след един ден Тодор Живков извиква членовете на Политбюро, занимавайки ги с измисления сигнал на Георги Найденов до него, че в Политбюро и ЦК на БКП има формирана опасна мафия, целяща смяната на сегашното ръководство на партията и държавата, и че в нея влизат Тано Цолов, Пенчо Кубадински и други членове на Политбюро. Тодор Живков приема сигнала за провокация, спира финансовата ревизия и праща документите от нея в съда и прокуратурата.


Пристъпва се към брутална разправа с „Тексим”


Главните действащи лица от групировката са хвърлени в затвора. Цяла година следовател Никола Орешаров търси виновните, за да разбере накрая, че няма никакво престъпление или злоупотреба в групировката. След доклада пред Живков той е уволнен и остава дълго време без работа.


Процесът в Софийски градски съд с председател на състава Илия Байчев приключва с решение, че деветимата обвиняеми по делото „Тексим” са невинни. Байчев е уволнен, а Георги Найденов и осемте му колеги са върнати неправомерно в затвора. Ядосан от оправдателната присъда на Софийски градски съд, Тодор Живков се обръща за помощ към главния прокурор Иван Вачков и към председателя на Върховния съд Ангел Велев.


Състав на Върховния съд отменя решението на Софийски градски съд ипраща за 20 години в затвора Георги Найденов, от които излежава пет.
Всички, свидетелствали в полза на обвиняемите, са уволнени. Имуществото на групировката „Тексим” е разпределено безвъзмездно на различни държавни ведомства и организации.


Две са главните причини за трагичния край на първия български концерн – сериозният конфликт между новаторския експеримент на свободната инициатива и командно-административния ред, почиващ на централизирана планова икономика, и съпротивата срещу новите икономически идеи, особено след чехословашката драма от 21 август 1968 г.


Разгромът на „Тексим” вади от властта поддръжниците на експеримента – Лъчезар Аврамов, министър на външната търговия, Ангел Солаков – на вътрешните работи, и Живко Живков, вицепремиер и председател на Комитета за стопанска координация.


А България губи цели 20 години за своето възходящо икономическо развитие!


Тексимбанк е наследник на съществувалата в годините на социализма икономическа империя „Тексим“. Тя е създадена от голям брой физически лица през 1992 г. Георги Найденов в интервю за вестник „Антени“: „Разчитам на онези 45 000 бивши служители на „Тексим“ и на многократно повече техни симпатизанти, които помнят годините на могъществото ни да станат наши клиенти и акционери“.

Основателят Георги Найденов е наричан „първият капиталист“ в България и е известен като човека, довел „Кока Кола“ в България. В държавното стопанско обединение (ДСО) „Тексим“ влизат:

  • кораби – от 400 хил. тона достига 1 млн. бруто регистър тона
  • тирове – от 100 нарастват до 1000 бр.
  • самолети – 6 самолета „Ил-18“, годни за презокеански полети
  • въвеждане на „Кока-Кола“ в България (първата страна в Източния блок, станала производител на напитката по лиценз), вкл. 5 завода за безалкохолни напитки
  • селскостопанска авиация – работи в Судан, Сирия и Египет
  • банки и застрахователни дружества – в България и чужбина

Георги Найденов умира през 1998 г.


Борислав ГЪРДЕВ


ЖИВИТЕ МЪРТВИ



Босът на “Орион” издъхна в ръцете на жена си .

30.07.2009


"Румене, Руме", простенал в предсмъртен вопъл името на сина си босът на "Орион" Румен Спасов в нощта срещу понеделник. Стиснал ръката на 16-годишното момче, надигнал се, опрял се на лакти, извикал и жена си Веска Меджидиева. Тримата седели безмълвно, хванати за ръце. След минути Спасов се отпуснал върху жена си - вече не дишал.
Така завършва пълният с обрати жизнен път на бившия контраразузнавач, а после бизнесмен и бос на Виденовия приятелски кръг. Румен Спасов умря като емигрант в Кейптаун, Южна Африка, на 63 години, след 2-годишна мъчителна борба с рака.
Днес в Кейптаун в тесен кръг ще има опело в негова памет, казаха близки на Спасов. Преди 6 месеца той се помирил с Меджидиева, с която бяха в тежка разпра и развод. Преди смъртта му обаче се събрали пак под един покрив.
През февруари Спасов се върнал от поредна операция в клиника в Швейцария, където често ходел и на химиотерапия.
Веска Меджидиева е с Румен 23 г. "Много ми е тежко, сама съм, но трябва да го погреба както трябва", сподели тя вчера.
"Поиска ми своеобразна прошка. Заради детето и заради мен се събрахме. От февруари го гледам денонощно. Последните му думи бяха: "Руме, Весе!", сподели с неохота по телефона примата на "Орион" вчера.
Къщата в Южна Африка, в която живя и почина Румен Спасов. Тя е купена на кредит и ще бъде част от наследството на бизнесмена. СНИМКИ: "24 ЧАСА"
"Тръгнала съм към моргата да занеса дрехи. Искам да го погреба, да го изпратя както трябва - добре. 23 години сме живели заедно."
Със сина й решили да кремират мъртвия.
"Един ден, живот и здраве, като се приберем в България, ще го погребем в гроба на свекър ми", обясни Меджидиева.
Румен Спасов е син на ген.-лейтенант Мирчо Спасов. Той бе зам.-министър на вътрешните работи по времето на Тодор Живков, а след 1989 г. бе подсъдим по делото за лагерите в Ловеч и Скравена. Майката на Румен - Кина, катастрофира през 1973 г. и дълго е в инвалидна количка. Умира 3 месеца след мъжа си през 1993 г. На нея е кръстена дъщерята на Румен от първия му брак с Венета Спасова. Младата Кина живее в София.
"Не искам да коментирам", каза вчера дъщерята в отговор на въпрос знае ли каква е съдбата на баща й.
Спасов е зодия Близнаци. Завършва английска гимназия в София, военното училище в Търново и Висшия икономически институт "Карл Маркс". Уволнява се през 1968 г. и постъпва в контраразузнаването. През 1982 г. е уволнен оттам. По думите му - защото нарекъл пред свидетели тогавашния вътрешен министър "дришльо". Бил вбесен, че са пенсионирали баща му. Няколко години остава безработен, после подхваща бизнес.
Името му нашумя покрай приятелския кръг "Орион" - той бе президент на фирмата "Орион Комерс", но през 1992 г. формално излезе от нея.
Биографията му е белязана от два скандала - единият с орионските фирми и съмненията за поръчителство при убийството на бившия премиер Андрей Луканов на 2 октомври 1996 г.
Другият - с парите на Българска земеделска и промишлена банка (БЗПБ) и 6-те милиона на руския бизнесмен Майкъл Чорни. Те бяха причината орионското семейство да напусне България и да се установи в ЮАР. Меджидиева заминава през 1996-а, а Спасов - през 1997 г.
Виновни за убийството на Луканов до днес няма. За разстрела бяха обвинени 5-има души. Прокуратурата твърдеше, че са участвали в заговор, предизвикан от това, че Луканов бил във война с "Орион" и пречел на шефа на "Колонел" Василев и негови бизнес партньори. В съда тази теза не издържа. Румен Спасов бе само свидетел по делото, разпитван е веднъж, и то само в следствието.
В края на декември 2005 г. той осъди висш следовател заради публично изявление на 29 ноември 2003 г., че "мотивът за убийството е прекалената омраза между Румен Спасов и Луканов" и че босът на "Орион" не е между обвиняемите само защото е напуснал България.
Спасов заведе дело за клевета и поиска 50 000 лв. за морални вреди. Спечели 5000 лв. обзщетение. До последно отричаше да има пръст в смъртта на Луканов. "Утрепаха го неговите хора. Изпокараха се, затова", твърдеше Спасов.
Въпреки благоприятната за него развръзка Спасов не се върна в България. Заяви, че няма да го направи, и когато поведе семейна война с Меджидиева. През септември 2008 г. той изпрати писмо до "24 часа", с което декларира, че е готов да свидетелства по делото за парите на БЗПБ и да разкрие нови факти за присвоени $ 3 млн. Тогава той не скри, че предприема отчаяната стъпка по лични причини. Едната бе, че е получил призовка за развод по-рано през пролетта. Другата, че е болен от рак.
Болестта на Спасов е открита през 2007 г. Опериран е през юли и се лекува в Мексико. Често ходи на консултации и химиотерапия в клиника край Цюрих. Отсяда в скъп ходел до една от централните пешеходни зони в града. По това време Спасов поддържа интензивни контакти с първата си съпруга Венета, която е ученическата му любов. Двамата се разделят през април 1981 г. След 12 г. Спасов се жени за Меджидиева. Звездното семейство не се разделя, когато е под прицела на прокуратурата. Спасов защитава жена си, когато Татарчев иска да я екстрадират от ЮАР. Но се изправя срещу нея, когато тя иска развод.
По ирония на съдбата обаче в последната нощ от живота му именно Веска е до леглото на Румен. Тя казва, че в последните месеци двамата са изгладили недоразуменията си, говорили много, но не за миналото, а за настоящето. Спасов се притеснявал, че не е свършил много неща, че трябвало да помага на сина си Румен.
Меджидиева не желае да каже дали покойникът е оставил прощални писма и завещание.
"Има процедури, които трябва да се следват. Предварително не мога да коментирам", казва тя.
За наследството на Спасов се носят легенди. Той казваше - "не е толкова голямо", но има "едно-две неща, които децата ми ще наследят". Притежава апартамент в София и парцел в Резово. Двете му къщи в Кейптаун според печата струват 280 000 долара и били купени на кредит. До 2008 г. той не е бил изплатен. Спасов работил като консултант. Твърдял, че е претърпял финансови загуби.
Тайните около богатството на Спасов може да си отидат с него, но може и да излязат на светло. Приближени на боса на "Орион" казват, че той се е подсигурявал с документи от всякакъв характер. Според близките му много от тях са пренесени в ЮАР, а една част са оставени на доверени хора. Смятал, че през годините много от приятелите му около БСП са станали негови врагове.
"Ако започна да говоря, най-малко един човек ще се притесни", каза той пред "24 часа" през миналия октомври. В лични писма ругаел 3-4-ма от старите си другари. Днес малцина ще го изпратят в последния му път. Други ще останат с надеждата, че Спасов е отнесъл тайните им в гроба.