понеделник, 30 юли 2012 г.

ФУТБОЛ , ЧЕРЕП И ДУХОВА МУЗИКА 9



"ЛОКОМОТИВ", ПЛОВДИВ: НАЙ-КЪРВАВАТА "ПЕРАЛНЯ" В БЪЛГАРИЯ



30.05.2007


Убийството на Александър Тасев, президент на пловдивския футболен клуб "Локомотив" и бизнесмен от типа "тихата стъпка", за сетен път доказа два факта. Първо, че в България, още от самото начало на прехода преди 15-16 години винаги си е имало мафия от класически тип. Тоест - срастване на организираната престъпност и политическата класа с цел влияние върху националната икономика. И второ, че т. нар. правоохранителни и правозащитни органи - МВР, следствието, прокуратурата и съдът, никога не са се хващали сериозно да разкриват, разследват и осъдят някого за организирана престъпна дейност.

За съжаление професионалната екзекуция на Александър Тасев също е на път да заеме своето достойно място в безкрайната редица на неразкритите мафиотски престъпления, защото никой няма интерес от разобличаването на поръчителите и на физическите изпълнители на убийството. Доказателствата за тази песимистична прогноза са много, затова днес "Параграф 22" ще отдели място само на няколко от тях.

Едва ли има друга държава в Европейския съюз и в нормалния бял свят, в която високопоставените мутри и техните "топли връзки" с политическия елит си пазаруват футболни клубове така, както обикновения данъкоплатец си купува домати и краставици от кооперативния пазар. Иначе казано - без т. нар. компетентни органи да проверят откъде, аджеба, въпросният господин е натрупал толкова много пари, та с усмивка на лице всяка година да харчи по два, три или пет милиона лева за издръжката на своята "детска мечта". И то с ясното съзнание, че е обречен да хрантути 20-25 юначаги с ниска двигателна култура, чийто житейски и интелектуален хоризонт се простира не по-далеч от силиконовите цици на поредната чалга фурия и кожения салон на еди-коя си марка джип.

Тук не говорим за елитните тимове като ЦСКА, "Левски", "Литекс" и софийския "Локомотив" ("Славия" трудно може да бъде класиран в тази група, защото в него все още продължава да налива пари най-скандалната фирма на Столична община "Софийски имоти", която държи 34% от клуба). Изброените все пак имат някакви основания да претендират за законен произход на парите, с които съществуват: реклами, спонсори, приходи от европейски турнири, трансфери на футболисти, мощен бизнес на техните собственици и т. н. Става дума по-скоро за т. нар. селски и второразредни отбори, които са създадени по времето на социализма с единствената идея да крепят самочувствието на кметовете и партийните секретари "по места" и да не позволяват на младежта да го удари на порочен живот. Както и за онези отбори в "А" и "Б" групите, които съществуват само и единствено заради съмнителния бизнес на техните собственици и президенти.

Трябва да напомним още нещо: по закон Агенцията за финансово разузнаване и Националната агенция за приходите са подчинени на финансовия министър. С други думи - наред с Министерството на вътрешните работи и неговите национални и специални служби, те също подлежат на парламентарен контрол. По необясними причини обаче през последните десетина-петнайсет години депутатите нито веднъж не се поинтересуваха какво точно правят въпросните ведомства, за да пресекат прането на мръсни чрез футбола.

Нещо повече. Открай време е известно, че в Българския футболен съюз рамо до рамо работят откровени мутри, високопоставени мафиоти, висши слуги на Темида, високопоставени ченгета и политически шефове на МВР. Нито веднъж досега обаче Висшият съдебен съвет и правителството не се престрашиха и не попитаха своите хора какво точно правят "около кръглата топка" с хората, които всъщност би трябвало да разследват, да съдят и да осъждат.

Един от най-показателните примери за пораженческото търпение, което проявява държавата по отношение на мутрите и мафиотите в българския футбол, е драматичната история на пловдивския "Локомотив". За последните 12 години през управителните органи на този "славен железничарски тим" се извъртяха общо... шестима покойници (виж хрониката на стр.4-5), без т. нар. компетентни органи да разнищят до дъно нито техните убийства, нито бизнеса им.

ПЪРВИЯТ СНОП

Кървавото хоро на "локомотивците" под тепетата бе поведено от Георги Калапатиров-Жоро Италианеца, преселен в отвъдното с един куршум преди 12 години. Според легендите, той е един от първите бивши борци, които след демократичните промени заминава на гурбет в Италия. Връща се оттам през 1992 г. - улегнал, забогатял и... пазещ дълбоко в сърцето си спомените от буйните младежки вечери в спортните лагери.

На 30 ноември 1993 г. той и приятелите му Петър Петров-Пешо Патерицата и Николай Петров Попов-Мартеницата регистрират единственото дружество, в което Калапатиров участва като съдружник - "Ж. Н. П. Корпорейшън" ООД. Предметът му на дейност е "производствена, търговска, комисионна, складова, спедиторска, превозна, хотелиерска, туристическа, рекламна и информационна дейност, покупко-продажба на стоки и т. н."

Малко по-късно тримата регистрират още едно свое дружество - "Мултиспорт", и поемат издръжката на "Локомотив". Като човек с необременено минало президент на клуба става Николай Попов-Мартеницата, а Калапатиров и Петров влизат в управителния съвет.

По това време Жоро Италианеца (макар и да не фигурира сред съдружниците) е един от пловдивските стълбове на новосъздадения "Клуб 777". Неговият публичен дебют е на 20 или 21 октомври 1993 г., когато се учредява прословутата Асоциация за самозащита на населението "Защита" в столичния Парк хотел "Москва". Тази структура възниква по идея на покойния доц. Цветан Цветанов (разстрелян на 30 август 1994 г.) и на днешния евродепутат и архонт с черен пояс Слави Бинев, който по онова време е некоронован лидер на всенародната съпротива срещу т. нар. борческа мафия.

Какво точно са свършили учредителите на "Защита" през следващите три седмици не е известно. Но на 16 ноември същата година, когато 40-50 бивши "борци" нахлуват в столичния спортен комплекс "Дескрим" и пребиват Слави Бинев, гребеца Борислав Цветков и още двама-трима от "каратистите", сред нападателите са и куп пловдивски "борци", начело с Жоро Италианеца и неговия пръв приятел Пешо Патерицата.

В началото на 1995 г., когато "борческите" застрахователни империи "ВИС -2" и "СИК" все още набират скорост, Жоро Италианеца и Пешо Патерицата напускат "Клуб 777" и стават представители на "ВИС - 2" за Южна България. А пък друга една видна "седмица" под тепетата - Стоян Ненчев-Цеко, става представител на "СИК" в региона.

Георги Калапатиров обаче няма никакво време да се порадва на новото си жизнено и професионално поприще. На 6 април 1995 г. през нощта той е разстрелян край гребната база в Пловдив с един куршум в сърцето, а убийството му остава неразкрито.

ГАЗ, СПИРАЧКИ И... ПОГРЕБЕНИЕ

Втората свидна жертва, която "Локомотив" (Пловдив) дава в "онези смутни времена", е Георги Иванов Проданов. Неговата кариера започва като собственик на Финансово-брокерска къща "Икар - 2000" ЕООД и на "Електронна търговско-посредническа къща "Икар" ООД, регистрирани от Пловдивския окръжен съд на 27 януари 1993 година.

И двете дружества са с абсолютно еднакъв предмет на дейност: "брокерство и маркетинг; кредитиране, изкупуване на дългове, сконтиране, поръчителство, валутен обмен, акцептиране и изкупуване на ценни книжа, управление на финансови активи, представителство, посредничество и агентство, сделки по депозити и финансови инвестиции, търговия, внос и износ, консултации". Но тънката разлика между тях се състои в това, че ФБК "Икар - 2000" ЕООД получава разрешение от БНБ да извършва подобни услуги, докато ООД-то започва да работи съвършено незаконно.

За отрицателно време Георги Проданов завърта такава "финансово-кредитна" дейност, че в началото на 1994 г. двете фирми вече са съвсем недостатъчни за реализиране на съкровената му мечта в пълния й блясък: да се превърне в единствения конкурент под тепетата на т. нар. брокери от АГРОБИЗНЕСБАНК - Христо Александров-Ицо Салфетката и Христо Данов.

Устремът на пловдивчанина е толкова бурен, че привлича вниманието на тогавашния управител на БНБ - проф. Тодор Вълчев, който на няколко пъти пише предупредителни писма до Проданов да прекрати незаконните си сделки с валута и раздаването на кредити срещу високи лихви. Накрая на банкер № 1 му омръзва да се разправя с вироглавия пловдивчанин и на 4 април 1994 г. БНБ отнема лиценза на ФБК "Икар - 2000" ЕООД.

Този факт по никакъв начин не препъва Георги Проданов по пътя му напред и нагоре. На 31 май 1994 г. той регистрира в Пловдивския окръжен съд Взаимоспомагателна и взаимоосигурителна каса "Икар", а на 7 септември същата година регистрира и Кооперация "Популярна банка Икар". По това време Георги Проданов става член на управителния съвет на "Локомотив" (Пловдив), с което затваря кръга и се превръща в... първата класическа финансова пирамида под тепетата: взема от наивниците пари срещу висока лихва, дава ги на други - по-големи наивници, срещу още по-висока лихва и... така нататък.

За да изглежда всичко като истинско, на 3 февруари 1994 г. Проданов регистрира в Софийския градски съд още една своя фирма - "Технокомерс Икар", с предмет на дейност "консултации по валутно-финансови и кредитни операции, икономически и правни обосновки, търговско представителство, комисионерство и агентство, лизингови операции, производствена и търговска дейност". А на 7 февруари 1995 г. Георги Проданов регистрира и последната си перла в короната - "Нике Консулт" ООД.

На 15 юли 1995 г. Георги Проданов загива при автомобилна катастрофа. По време на първоначалния оглед на местопроизшествието е установено, че спирачните маркучи на колата му са прерязани. Този извод по-късно е потвърден и от съдебно-техническата експертиза, но от този факт не произлиза нищо съществено.

Според една от версиите на негови близки, във фаталния ден Георги Проданов е тръгнал за София, за да си получи обратно няколко крупни суми, раздадени по-рано срещу лихва. С тези пари той е трябвало да потуши гнева на част от собствените си вложители, но прерязаните спирачни маркучи осуетяват това му намерение. Поръчителите и извършителите на зловещото посегателство срещу Георги Проданов остават неразкрити.

ГАНЕЦА ПРЕКЪРШИ ПАТЕРИЦАТА

За част от биографията на третия покойник от "Локомотив" (Пловдив) - Петър Петров-Пешо Патерицата вече стана дума по-горе. До 1991 г. той е национален състезател по борба в категория до 90 килограма, два пъти е бил европейски вицешампион за младежи и два пъти е печелил среброто на балканския шампионат. През 1992 г. слага край на спортната си кариера, защото катастрофира и в продължение на шест месеца ходи с патерици, откъдето идва и "екзотичния" му прякор.

По какви причини Патерицата не се влива в мощния "борчески" поток, залял София през 1992-1993 г., никой не знае, въпреки че е е роден в гр. Белово, Пазарджишко, и е земляк с Димитър Джамов, който пък е проплакал за първи път в съседното с. Семчиново. Освен това Петър Петров е бил дългогодишен приятел не само с тарторите на "ВИС" и "СИК", но и с две трети от ударните им бригади по онова време. И точно заради тези две причини през първата половина на 90-те години бившите "седмици" по-често бяха бити и гърмени от униформени и цивилни ченгета, отколкото от конкурентите им в охранителния или застрахователния бизнес.

Според информационна система Дакси, в периода 1992-1998 г. Петър Петров има участие в пет търговски дружества (в тази сметка на влиза "Клуб 777" ООД), които се занимават с... почти всичко възможно: търговия на едро и дребно, хотели, дърводобив, внос и износ, питейни заведения и т.н. Най-известното от тях (след ООД-то на "седмиците", естествено) е "Мега прес Холдинг" ООД, в което Пешо Патерицата е съдружник с Юрий Нанев Стайков, който заедно с шуменския "шогун" - Гриша Топалов, навремето доведоха КРИСТАЛБАНК до просешка тояга.

Най-известното "нещо", надживяло Патерицата, е хотел "Дюк' с Плейс" в курорта "Пампорово", който той вдига заедно с колегата си от "Клуб 777" Стоян Ненчев-Цеко. Но... това става по времето, когато единият е представител на "ВИС - 2" за Южна България, а пък другият защитава интересите на "СИК" от Пловдив до гръцката граница и обратно.

А най-интересната случка от "силовия" живот на Патерицата се разиграва през декември 1994 година. По време на коледна софра в една пловдивска таверна, в която участват Патерицата и неколцина негови приятели, в заведението нахлува един от най-скандалните и сприхави пловдивски "седмици" Атанас Кантарев-Насо Кантара. Още от врата той вдига лют скандал на собственика, който постепенно прераства в опит за въоръжена саморазправа. В смисъл такъв, че Патерицата изпраща двама-трима от сътрапезниците си да озаптят "колегата", но той вади пищов и го насочва срещу собственика на таверната.

Миг преди Кантарев да натисне спусъка, Петър Петров вади мобифона си ("Нокия", тежащ към 350-400 грама), с всички сила замеря "агресора" и го уцелва в главата. Въпреки внезапната загуба на ориентация Насо Кантара все пак успява да произведе един изстрел, но вместо собственика на таверната уцелва един от "седмиците", който се опитва да го озапти - Димитър Карев-Карото.

Крайният резултат е повече от трагичен. Пет-шест минути след изстрела в опразнената кръчма нахлуват полицаи, които задържат Патерицата и неговата компания, докато Кантарев е пуснат да си ходи. След дълго писане на обяснения всички са освободени, преписката е изпратена на прокуратурата и след няколко дни срещу Петър Петров е образувано следствено дело. По това време обаче той, явно предусещайки какво му се готви, вече е потънал в дълбока нелегалност (т.е. в София) и е обявен за общодържавно издирване. Което е прекратено няколко месеца по-късно, когато между "Клуб 777" и органите на реда е постигнато "споразумение": те няма да закачат провокатора Атанас Кантарев, а обвиненията срещу Патерицата ще бъдат свалени.

Все пак по-късно - на 24 март 1998 г., Петър Петров е разстрелян от упор с автомат "Калашников" пред дома му в Пловдив. А още тринайсет месеца след това оръжието е открито в колата на Ганчо Въчков-Ганеца, който на 6 юни 1999 г. се бил самоубил след бясно преследване и стрелба по улиците на София.

ПРОКЪЛНАТАТА МАРТЕНИЦА

Първият президент на "Локомотив" (Пловдив), който предава Богу дух, е Николай Попов-Мартеницата. Той е застрелян на 2 март 2005 г. в София, но преди това е удрян поне седем-осем пъти по главата с тъп предмет. Според източници от СДВР (днес Столична дирекция на полицията), Мартеницата е дължал голяма сума пари на "известна фигура от подземния свят в столицата". По данни на полицията, Попов е бил криминално проявен, занимавал се е с измами в особено големи размери и с кражби на коли, бил е осъждан.

Щастливата звезда на възпитаника на техникума по машиностроене изгрява през 1992 г., когато той регистрира в Пловдивския окръжен съд фирма на свое име. Година по-късно той става президент на "Локомотив" (Пловдив), защото финансирането е поето от фирма "Мултиспорт", в която съдружници са Николай Попов-Мартеницата, Георги Калапатиров-Жоро Италианеца и Петър Петров-Пешо Патерицата.

Според бившата шефка на следствието в Пловдив Християна Вангелова, по онова време Попов се занимава с търговия на автомобили и е уличен, че е продал краден "Мерцедес" на Цар Киро. В началото на юни 1995 г. Попов е хвърлен зад решетките, защото пловдивският бизнесмен Благовест Стойков е пуснал жалба срещу него за присвояване на лек автомобил "Пежо". Докато е в ареста, Мартеницата продава личния си "Мерцедес" и с парите изплаща част от траншовете и заплатите на играчите си. По-късно Стойков оттегля жалбата си, а Николай Попов се разминава с 6-месечна условна присъда.

Втората "простъпка" на футболния бос е далеч по-сериозна. Обвинен е и е съден за невърнати кредити в размер на 35 млн. стари лева, получени в периода 1993-1994 г. от седем банки чрез многократно ипотекиране на три камиона, едно "БМВ 600" и вилата си в елитното пловдивско с. Марково. По тогавашния курс завлечената сума е равна на над 1 млн. долара, а единственият трезор, направил проверка дали действително кредитът е обезпечен, е несъществуващата вече Стопанска банка.

По това дело Николай Попов е обвинен и за изготвяне на документи с невярно съдържание, но докато следствието и прокуратурата да си свършат работата, Мартеницата продава камионите, беемвето и фирмите кредитополучателки - "Николай Попов-70" и "Мултиспорт", а вилата прехвърля на свой братовчед. В крайна сметка през 2000 г. той постига споразумение със съда, получава тригодишна условна присъда и запазва за себе си тайната къде точно е инвестирал първия си милион в зелено, заработен чрез т. нар. лоши кредити.

В биографията на Николай Попов като бизнесмен и футболен бос фигурира още една тригодишна условна присъда, издадена му от Пловдивския районен съд на 24 септември 2004 година. Поводът звучи познато: в края на 1993 г. Мартеницата взема назаем 3 млн. тогавашни лева от Михаил Касабов (бивш вицепрезидент на Българския футболен съюз) и от Коста и Благой Хаджиеви с обещанието да използва парите за трансфер на футболисти и за закупуване на екипи. По-късно, без изобщо да дава обяснения къде и за какви нужди е похарчил трите милиона, Николай Попов отказва да върне кредита и срещу него е образувано наказателно производство за присвояване.

По време на делото Касабов и братя Хаджиеви доказват, че на 12 декември 1993 г. са дали на Попов общо 150 000 г. марки, които тогава са се равнявали на 3 млн. лв. и които той е похарчил за някакви си свои нужди. Пловдивските районни магистрати обаче отново помилват Мартеницата по главата и го осъждат на три години лишаване от свобода условно, плюс възстановяване на взетите милиони по "новия курс на деня" към 24 септември 2004 година. Тоест да изплати по 1000 нови лева на всеки от измамените. Нещо, което приживе Мартеницата въобще не прави...

ЕПИЛОГ

На пръв поглед "подминаването" на последните двама президенти на пловдивския "Локомотив", преселили се в отвъдното по неестествени причини - Георги Илиев и Александър Тасев, изглежда несправедливо. През годините на прехода и двамата дадоха всичко от себе си (както се казва на спортен жаргон) за плавното сливане на криминалния бизнес с легалната икономика и политическата власт, така че мястото им наистина е тук - в пантеона на покойните бизнесмени, станали неделима част от "железничарската футболна машина" под тепетата.

В същото време обаче екипът на "Параграф 22" ясно осъзнава, че ако трябва дори повърхностно да опише задкулисния живот на Георги Илиев и Александър Тасев, в оставащите 31 броя до края на годината ще трябва да отделя на тази тема поне по страница и половина, а това - от вестникарска гледна точка - е чист абсурд.

Всъщност, има и още нещо. Ако в три или четири поредни броя направим опит да опишем най-важното, което превръща "Локомотив" (Пловдив) в един от най-атрактивните футболни отбори за бизнесмените, свързали живота си с бившата "борческа" империя "ВИС" (чудно, но така се получава: от край време около този отбор се навъртат единствено "висаджии", сякаш той е тяхна запазена територия), като нищо "колегите" им от другите силови групировки ще се... засегнат на чест. И ще бъдат прави, защото през годините на прехода "кожения овал" се оказа едно от най-универсалните средства за легализиране на "мръсни" и "кървави" капитали, за избелване на престъпни биографии и за... срастване на организирана престъпност с политическата власт.

Така че очаквайте новата поредица на "Параграф 22" - "Кръв около зеления килим". И помнете, че когато ходите на мачове и си дерете гърлата за любимия отбор, вие пълните банковите сметки на част от мафията и викате "Ура!" на главорези и "бели якички", които в нормалния свят отдавна да са изгнили в затвора



01.12. 2012


Новият собственик на Локо Пд е Веселин Марешки

Варненският бизнесмен Веселин Марешки, който има бизнес с аптеки в повечето големи градове на България, включително и в Пловдив, ще бъде представен на официална пресконференция утре като новия собственик на "Локомотив" (Пд), съобщи клубният сайт lokomotivpd.com.

Брифингът започва в 18,30 часа на "Лаута", а половин час по-късно феновете на черно-белият отбор ще могат да аплодират новия силен човек в клуба в демонстративен мач с участието на други популярни личности.

Богатството на Веселин Марешки е трудно да се оцени, но предполагаемата му стойност е около 95 милиона лева. Бизнесменът е собственик на 2 фирми за търговия с фармацевтични и козметични стоки - „Лиафарм" и "Варна фарма холдинг". Бизнесът на Марешки се разраства изключително бързо и освен с фирмите за търговия с фармацевтични стоки, той се занимава и със строителство.

Бойко стана „адреналинка” на Веселин Марешки?!

Бойко ще уважи с присъствие „сефтето” на Веселин Марешки на мястото на Жоро Илиев и Коко Динев

Новият собственик на „Локо”(Пд) ще бъде представен днес, и то – от премиера.

По неизвестни причини Бойко Борисов ще отклони вниманието от висо-чайшата си персона, за да може бизнесменът да се появи в пълен блясък. Премиерът ще зарадва феновете на пловдивския “Локомотив” с чисто нов добре облечен собственик.

Не всеки може да си позволи “Локо”(Пд)

Варненският бизнесмен Веселин Марешки ще поздрави почитателите от терена. След това като император ще гледа от трибуните своите „гладиатори” както навремето Георги Илиев и Коко Динев

На стадион “Лаута”, половин час след появата на тандема Марешки-Борисов ще започне мача на “черно-белите” срещу бойковите тигри от “Витоша” (Бистрица).

Може би с идването на Марешки да се върнат златните времена на отбора. Бизнесменът може и да не случи в политиката с поредицата провали на кметските избори във варна, но пък е повече от успял бизнесмен.

На ефектното представяне на стадиона е поканен да присъства и бившият президент на клуба Коко Динев. Пак премиерът е звънял на любимия на Емилия, за да го покани на тържеството.





неделя, 29 юли 2012 г.

ВИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХТЕ ...79


Тази поредица се посвещава на функционерите на неокомунистическата престъпна мрежа, загинали при реализирането на налудничавата и престъпна политика, провеждана в годините на прехода от партии и структури , произлезли от бившата БКП.



30.07.2004


Застреляха Милчо Бонев - бай Миле и 5 бодигарда

Според информация на пресцентъра на МВР, няколко маскирани мъже, въоръжени с дългоцевно оръжие, са нахлули във вътрешния двор на ресторант-градина „Славия” малко преди 15,30 часа. Единствените посетители в ресторанта са били Милчо Бонев /43 г./, известен като Бай Миле, и неговите охранители. Нападателите открили огън срещу тях, след това успели да избягат.

Бонев и петима от гардовете са загинали на място. Други двама от охраната му са ранени и откарани в болница.

Българските съдебни власти получиха от сръбската прокуратура документи за организацията на убийството на Милчо Бонев - Бай Миле. Това съобщават източници от прокуратурата в Белград, цитирани от местната преса.

Българските власти смятат, че Сретен Йосич, по-известен като Йоца Амстердам, стои зад убийството на наркотрафиканта Милчо Бонев-Бай Миле, убит в края на юли 2004 г. в София в ресторант-градина "Славия". При атентата бяха убити и петима от охранителите му.

Йосич е в ареста в Белград, ровят го за Бай Миле

48-годишният Йосич се намира в ареста на Белград от средата на 2009 г. Съмненията на съдебните власти в София за участието на Йоца Амстердам в убийството на Бай Миле се увеличиха след показанията на Томислав Марянович пред специалния съд в Белград. Според него кумът на Йоцич - 58-годишният Слободан Джурович - Кардинал, е поръчал убийството на Бай Миле с цел да поеме контрола над наркотрафика, търговията с оръжие и поръчковите убийства, пише вестник "Ало".

Томислав Марянович е защитен свидетел по делото за убийството на хърватския журналист и собственик на вестник "Национал" Иво Пуканич. Марянович е хърватин, с 55 регистрации за кражби, фалшификации на пари и други криминални прояви.

Миналата година той заяви пред Специалния съд за организираната престъпност в Белград, че Бойко Борисов (по времето, когато е бил главен секретар на МВР), е бил човекът на Сретен Йосич и на дясната му ръка Слободан Джурович в България.

В края на ноември м.г., чрез видео-връзка от хърватската столица Загреб, Марянович обвини кума на Йосич, че в края на 2004 г., след ареста на Сретен Йосич в София, е поръчал убийството на Бай Миле. Целта е била след това да поеме изцяло контрола над бизнеса му.

"В българския подземен свят тогава се шушукаше, че от затворническата си килия Йосич е поръчал ликвидирането на командира на българските спецслужби, защото не е предотвратил екстрадирането му в Холандия, за което негов приятел е платил 3 млн. долара. Йосич смятал, че е попаднал в капан. Поради тази причина е бил изстрелян и един куршум в диамантения му часовник, което означавало, че времето му е изтекло и че е искал да получи нещо, което не му принадлежи", пише още днешния си брой сръбският вестник "Ало".

Марянович: Нашият човек в България беше Бойко Борисов...

По време на показанията Марянович каза, че Сретен Йосич стои зад всяко второ убийство в България и отново повтори предишни свои изявления, че техният човек в България е бил тогавашния главен секретар на МВР и сегашен премиер Бойко Борисов, пише още изданието. "Йосич отхвърли обвиненията на Марянович и каза, че никога не го е виждал и предложи двамата да се изправят пред детектора на лъжата. Защитата на Сретен Йосич и на Джурович също отхвърли обвиненията на Томислав Марянович, който според тях, е един обикновен лъжец и наркоман.

На разпита в Загреб Слободан Джурович каза, че Марянович поискал от брат му 300 000 евро, за да промени показанията си пред съда, в които той ги обвинява за участие в убийството на журналиста Иво Пуканич.

Иво Пуканич и директорът на маркетинга в изданието бяха взривени в двора на редакцията на списание "Национал" на 23 октомври 2008 година в центъра на Загреб. Йосич се смята за основния организатор на атентата.



30.07.2005


Клюна ликвидиран в тройно убийство в центъра на София, версиите - дрога

31-годишният Антон Милтенов, наричан Клюна, многократно сочен от полицията и медиите за един от големите наркобосове в България, и двама негови съдружници - Иван Тодоров-Призрака и Николай Добрев-Цайса - бяха разстреляни към 21,30 ч. в събота в центъра на София.

31-годишният Антон Милтенов, наричан Клюна, многократно сочен от полицията и медиите за един от големите наркобосове в България, и двама негови съдружници - Иван Тодоров-Призрака и Николай Добрев-Цайса - бяха разстреляни към 21,30 ч. в събота в центъра на София. Смъртта им е настъпила веднага.

Жертвите са били целени от упор в главата на пресечката между ул. "Ангел Кънчев" и "Солунска" (място, наричано от софиянци "площад "Такев") пред сладоледена къща "Джимис", когато излизали от заведението. Наблизо били съпругата на Клюна заедно с едно дете.

Двамата убийци избягали с бял опел "Вектра", който бил открит призори опожарен в столичния кв. "Света Троица".

Предполагаемите извършители са били задържани от полицията и, подобно на жертвите си, имат сериозни досиети за участие в наркопазара.Работи се по три версии, свързани с наркотици, съобщи директорът на СДВР ген. Румен Стоянов. И тримата убити са криминално проявени.

Главният секретар на МВР Бойко Борисов заяви пред БТА веднага след убийството, че ако по делата, водени срещу Милтенов имаше присъди, той щеше да е в затвора, но жив.

Не за първи път генералът прави подобно изявление, критикувайки съдебната система.

Пред БНР Борисов коментира, че у нас няма изградена класическа йерархична вертикална структура в престъпния свят: "И това е проблемът, както в целия ни обществен живот - има много вождове. Такива от нивото на Клюна са поне 10-15 в страната и още 30-40 има на по-ниските нива, но с много "остри" структури, които винаги могат да бъдат активирани и "да скочат" на по-горната структура."

Щом задържим голяма транзитна пратка с дрога, гарантите по наркосделката стават трупове, обясни той на пресконференция във Варна.

По думите му подсигуряването на коридор за транзитни пратки с дрога през страната е бизнес с много малко инвестиции, който обаче носи големи печалби. Нужно било само да се осигури митничар и граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП).

Гарантът по даден коридор веднага получава голяма сума пари, но когато задържим пратката, следват стрелби като снощната, посочи главният секретар на МВР.

Антон Милтенов-Клюна е роден на 28 октомври 1973 г. и се сочи за един от големите наркобосове в България през последните години, припомня БТА.

Според МВР е наследил бизнеса на убития през декември 2003 г. в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца, но е смятан и за един от доверениците на Мето Илиянски, който изчезна безследно.

На 28 юни 2002 г. Клюна бе прострелян от снайперист в къщата си в столичния кв. "Княжево".

Той е разследван за умишлено убийство, за разпространение на наркотици, неверни данни в официални документи. Задържан е многократно.

Едно от най-тежките дела срещу Милтенов е за опита за покушение срещу Илиян Версанов на 16 август 2002 г. в столичния кв. "Белите брези".

През февруари т.г. съдът му даде 1 година условно. Няма правосъдие, видяхте какво стана - признаха ме за виновен, беше тогава коментарът на Клюна пред журналисти.

В края на 90-те Милтенов и Версанов са дилъри към групировката около СИК. Предполага се, че са подчинени на Димитър Вучев-Демби, който работи тогава за убития на остров Аруба Поли Пантев.

През есента на 2001 г. Клюна и Демби са обявени за общодържавно издирване заради убийството на Леонид Фотев-Льонито Джуджето.

Един от големите случаи, с които ще се запомни Милтенов, е побоят на 7 ноември 2003 г. в столичната дискотека "Ескейп", намираща се на метри от снощното лобно място.

Тогава се сбиха хората на Клюна и на Красимир Маринов-Големия Маргин, а в заведението по същото време се намираха Самоковеца, Дмитрий Минев-Димата Руснака (също убит наскоро) и Йордан Гиздов.

В първите дни на 2004 г. е целен с гранатомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът засяда.

Срещу брат му Камен стреляха на 10 юни 2004 г. в кв. "Надежда".

Според справка от регистъра АПИС Антон Милтенов е собственик на фирма "Капитал дубъл", която се занимава с много дейности.

Той притежаваше 52% от "Нет Рънър", занимаваща се с търговия. Съсобственици са Николай Иванов Тонев и Калин Светлинов Пенков.

На 1 април 2005 брат му Камен вече е собственик на 48% от фирмата, а Тонев и Пенков не участват.

Клюна притежаваше и 99% от фирмата "РСБ Комюникейшън", където съуправители са радиоводещият Боби Цанков и Полина Сергеева Тодорова.

Милтенов и Тодорова притежават равни части от фирмата "Ултимат спийд технолоджис" ООД, която подобно на "РСБ Комюникейшън" се занимава с далекосъобщения.

Друг от убитите снощи - Иван Тодоров-Призрака (35 г.), е от Монтана и през последните години е задържан няколко пъти с наркотици в родния си град и Враца, съобщи директорът на РДВР-Монтана полк. Вихрен Тончев.

През ноември е било последното му задържане, при което първоначално бил изпратен в затвора, но два месеца по-късно е бил освободен срещу парична гаранция 1000 лева.

От пролетта на тази година Окръжният съд в Монтана е започнал да разглежда дело срещу Тодоров за притежание на наркотици, но към момента то не е завършило, тъй като на два пъти в деня на разглеждането му са получавани анонимни сигнали за бомба в съдебната палата и заседанието е било отлагано.

Призрака има луксозна къща в Монтана, женен е, има двама сина. В месеците след пускането му от затвора обаче живеел предимно в София, съобщиха негови съседи.

До края на миналата година той бе смятан от местната полиция за най-големия разпространител на наркотици в Монтана.








ВИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХТЕ ...78


Тази поредица се посвещава на функционерите на неокомунистическата престъпна мрежа, загинали при реализирането на налудничавата и престъпна политика, провеждана в годините на прехода от партии и структури , произлезли от бившата БКП.


Убиха Бореца пред дома на родителите му


29.07.2008

34-годишният Тотьо Тотев, известен в Казанлък като Тотьо Бореца, е бил прострелян в областта на главата и гърдите, става ясно от първоначалния оглед на изпратения на място полицейски екип на Районното полицейско управление в Казанлък, който е дошъл до тялото на мъжа след подаване на сигнала.

В 07.45 часа в РПУ-Казанлък е получено съобщение от гражданин, че е забелязал мъж да лежи между паркирани автомобили пред жилищна сграда на улица "Вардар". Изпратеният на място полицейски екип е открил трупа на 34-годишен казанлъчанин с огнестрелни рани в областта на главата и гърдите.

„Не знаем защо убиха Бореца. Нямаме обяснение за случилото се. „ -
така коментираха убийството на 36-годишния Тотьо Тотев - Бореца в Казанлък негови приятели, цитирани от Дарик.
Тялото на убития мъж бе открито на ул. „Свобода” 11 в южната част на града с две огнестрелни рани - в гърдите и в главата. Бореца е намерен пред жилищния блок, където живеят родителите му, но според съседи самият той не е живеел там. Жителка на блока, поддържала приятелски отношения със съпругата му Сиса, твърди че семейството е водело нормален живот и никой не ги е заплашвал. Имат дъщеря – Симона, на 4 г.
Официално Тотьо Бореца е въртял бизнес с опаковането на вишни и череши. В града се говори, че е бил близък на кръга на Златко Баретата, с когото се познавали от спортното училище в Стара Загора. Неофициално
Бореца е спряган за сутеньор и наркодилър.
Тялото на 36-годишния мъж бе транспортирано в катедра "Съдебна медицина" от мястото на произшествието преди обед. Районът е отцепен. Продължават следствените действия.
Убитият в Казанлък Тотю Бореца е тартор на група за мокри поръчки в района и има присъда за хулиганство, твърдят разследващите.Освен това бил близък на Златомир Иванов, известен като Златко Баретата и участвал в трафика на наркотици и проституция.
Официално бизнесът му е свързан с опаковането на вишни и череши.
По непотвърдени данни, възможно е покушението да е извършено от така наречената "черешова мафия".





четвъртък, 12 юли 2012 г.

ВИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХТЕ ...77

Тази поредица се посвещава на функционерите на неокомунистическата престъпна мрежа, загинали при реализирането на налудничавата и престъпна политика, провеждана в годините на прехода от партии и структури , произлезли от бившата БКП.


Съпругата и 2-годишната дъщеря на концесионера на плажа в Обзор Рали Пенков загинаха при взрив на автомобила им.


13.07.2005


Концесионерът на централния плаж в Обзор Рали Пенков загуби 2-годишната си дъщеричка и съпругата си в бомбен атентат на 13 юли 2005 година. Адското устройство бe поставено в семейния автомобил "Фолксваген Туарег" и гръмна секунди след като Пенков и съпругата му се качили в скъпия джип. Колата бе паркирана на ул. "Черковна" в курортното селище, където семейство Пенкови бяха наели къща. Кървавият атентат станал на метри от хотел "Хелиос бей" и ранил две случайно минаващи жени. Тогава целият Обзор бе скован от бомбения ад. На място загина 2-годишната дъщеря на Пенков, а той и съпругата му Златина бяха настанени в болницата в критично състояние. Жената на Рали така и не излезе от кома и поради сериозната кръвозагуба почина два дни по-късно. По време на престоя й в болницата лекарите не даваха шанс за живота й. За атентата тогава бе арестуван Димитър Желязков-Очите. Обвинение и присъда по случая обаче няма.

Рали Пенков е концесионер на плажа в Обзор от 5 години, а преди това е участвал в създаването на първата голяма охранителна фирма в Бургаски регион - Първа частна милиция. Единият от съдружниците му там Георги Николов-Мечката беше застрелян през 1995 г. В деня на инцидента полицейски източници съобщиха, че взривът има връзка със заложената през февруари т.г. бомба пред заведение “Чевермето” в Бургас. Собственикът Христо Кисьов е приятел на Пенков. Атентатът срещу концесионера е резултат от финансов конфликт с местен силов бос.

Междувременно полицията блокира цялото Южно Черноморие и задържа над 20 души- всички от криминалния контингент. Правят се натривки за следи от взривно вещество. До момента няма повдигнато обвинение. Показните арести стават направо по улиците в Бургас, пред погледа на граждани и туристи.

По неофициална информация джипът на Рали е бил взривен с 600 грама тротилов еквивалент. Специалистите все още не могат да кажат дали бомбата е задействана дистанционно, или е била свързана с елзахранването на автомобила и се е взривила след завъртането на ключа.

Три са основните версии, по които работят криминалистите. Според първата от тях зад покушението стоят конкуренти на Пенков, които са искали да му отнемат плажния бизнес. Другата версия е свързана с неуредени финансови отношения между Пенков и негов бизнес партньор. Неотдавна двамата се разделили и Рали му платил неговия дял. Той обаче останал крайно недоволен от получените пари.

сряда, 11 юли 2012 г.

ВИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХТЕ ...76


Тази поредица се посвещава на функционерите на неокомунистическата престъпна мрежа, загинали при реализирането на налудничавата и престъпна политика, провеждана в годините на прехода от партии и структури , произлезли от бившата БКП.


Гард на Демби се взриви в кола.Адската машина била за конкурент, Димитър Вучев сам докладва на полицията.


12.07.2005

Бомба се взриви в "Ауди" на пътя към Долна баня след гр. Костенец и вдигна полицията на крак. Адската машина гръмна в скута на един от гардовете на сочения от МВР за наркобос Димитър Вучев-Демби малко след 14 ч вчера. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с няколко тежки криминални престъпления и наркотрафик. Според полицията той е сред наследниците в бизнеса на убитите Антон Милтенов-Клюна и Константин Димитров-Самоковеца.



Охраната на Вучев - Иван Иванов, Георги Нацев, Христо Кънчев и Пламен Дойчинов, пътувала към София с лек автомобил "Ауди А6". След тях се движела колата на Демби. На 2 км след Долна баня адската машина, която била в скута на Иван Иванов, избухнала. Той и Георги Нацев, който шофирал колата, са пострадали най-тежко. Веднага след взрива Димитър Вучев и един от аверите му хукнали към РПУ-Ихтиман да съобщят за инцидента. МВР съобщи, че най-вероятно бомбата е била за конкурент. Районът в радиус от 5 км веднага бе отцепен от десетки полицаи. На мястото бяха изпратени и 2 кучета, които да проверят дали наоколо има още бомби. Четиримата ранени гардове първо бяха откарани до болницата в Ихтиман. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.

До късно снощи лекарите се бореха за живота на Иван Иванов, Пламен Дойчинов и Христо Кънчев, които са приети във ВМА, съобщи пред "Стандарт" шефът на болницата ген. Стоян Тонев. Иванов е с над 30 осколки в тялото и главата, а Дойчинов - в белите дробове. С тежка контузна рана на коля-ното е и Кънчев, допълни ген. Тонев. С опасност за живота в "Пирогов" бе приет и Георги Нацев, когото по-късно лекарите оперираха, съобщи шефът на института доц Спас Спасков.





вторник, 10 юли 2012 г.

ВИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХТЕ ...75

Тази поредица се посвещава на функционерите на неокомунистическата престъпна мрежа, загинали при реализирането на налудничавата и престъпна политика, провеждана в годините на прехода от партии и структури , произлезли от бившата БКП.


30-годишният криминално проявен сърбин Йовица Лукич е прострелян в главата късно вечерта в столичния квартал "Белите брези". В инцидента пострадаха още един мъж, една жена и шестмесечно бебе.

11.07.2007


Двама от ранените чужденци при престрелката в столичния квартал "Белите брези" са издирвани от Интерпол сръбски наркотрафиканти. Йовица Лукич и Жарко Момчилович-Власинац обаче били с фалшиви документи на македонски граждани, издадени им от III РПУ в столицата.

Това съобщи директорът на Национална служба "Полиция" главен комисар Валентин Петров.

30-годишният Лукич, който се е представял за Методи Досев, има две присъди за трафик на наркотици и побой, съответно за 2 и 5 години лишаване от свобода. Очаква се да бъде поискано той да бъде екстрадиран в Сърбия. 26-годишният Момчилович имал паспорт на името на Игор Момировски. Той е обявен за национално издирване в родината си за престъпления, свързани с наркотици. От полицията установили още, че простреляната в крака жена е Мария Рогошич, а не нейната близначка Боряна, както твърдеше ранената сръбкиня. Според данни на властите в Белград тя не е криминално проявена.

При кървавия екшън в "Белите брези" пострада и 6-месечният й син Вук. От МВР съобщиха още, че в жилището на сърбите, приближени до Земунския клан, са били открити 14 джиесема, в които е имало номера на "интересни хора". Някои от SIM картите са били използвани само за разговори с един човек, но от полицията отказаха да съобщят името.

Доколкото има затваряне на очи при издаването на документи, това е било в III РПУ. Ако проверката на документите е била извършена правилно, двамата мъже е нямало да получат фалшиви документи. Назначена е проверка срещу длъжностни лица, като е възможно да бъдат наложени дисциплинарни и наказателни мерки, заяви Петров. Той обясни, че действително има лице Методи Досев с българско гражданство, но той живее в САЩ. Игор Момински също е с българско гражданство, но живее в Македония.



Бизнесменът Манол Велев е прострелян около 11 часа във входа на офиса си на ул. “Мизия” 3 в центъра на София.


11.07.2007


Малко преди 11 часа днес бе прострелян мъж в кооперация на централната столична улица "Мизия" 3. Простреляният е бизнесменът Манол Велев. По първоначална информация, мъжът е откаран в "Пирогов", където го оперират.

На мястото на инцидента се появи очевидец, който е разказал подробности за случилото се. Очевидецът се представи като Иван Василев – служител в частна фирма, предаде репортер на Агенция “Фокус”.

“Около 11 часа, след като чухме шум, с мои колеги излязохме и видяхме паднал човек на ул. “Мизия” 3. Човекът беше паднал на входа на площадката, долу под стълбите. Той беше паднал на страни. Видяхме, че човекът е прострелян в главата и доста адекватен, защото му взехме ключовете и заедно още няколко души го качихме в мерцедеса, който замина към “Пирогов”, разказа очевидецът. Той е бил впечатлен от това, че простреляният е посегнал да си вземе ключовете от колата, но хората, които са му помогнали, са го успокоили и са дали ключовете на шофьора му. Според очевидеца Велев не е можел да говори. “Шофьорът запали колата и замина. По време на инцидента бях в отсрещната кооперация, защото там работя. След като чух шума, никого не съм видял да влиза и излиза”, каза още очевидецът. По време на цялата ситуация е трябвало да се реагира много бързо, допълни той. И определи шума, заради който е излязъл, като сблъсък между две коли – шумът е бил еднократен.

“Установихме, че това наистина е Манол Велев. Аз лично не го познавах, за първи път го видях”, каза Иван Василев. Той твърди, че млада жена с дете също е била свидетел на инцидента и най-вероятно е видяла стрелеца. Тя е казала “аз видях човека, какво да правя”, разказа Василев. По думите му жената е била доста уплашена и си е тръгнала от мястото на инцидента. Човек, минаващ покрай мястото на инцидента, който се представи за роднина и близък на простреляния, но отказа да каже името си, заяви, че минути преди стрелбата е отивал към офиса на Велев. Близкият потвърди, че Велев е имал шофьор, но не е имал охрана. Според роднината секретарката на Велев е била в офиса на фирмата по време на инцидента и вероятно още е там.

По-рано пред журналисти Маргарита Манолова от пресцентъра на МВР съобщи, че Манол Велев е бил откаран в “Пирогов” с линейка.

Във връзка със стрелбата по Манол Велев полицията издирва среден на ръст мъж, който по описание на свидетели е бил облечен със зелена риза и е носил зелена шапка, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Пак по разкази на очевидци - стрелецът е носил чанта. Той е стрелял по Манол Велев на входа на кооперацията на ул. "Мизия" 3, след което е прибрал пистолета в чантата си и е побягнал в посока Военна академия.

Простреляният е Манол Велев, потвърдиха от пресцентъра на МВР за Агенция "Фокус". Оттам уточниха, че в 10.45 часа е получен сигнал за стрелбата в района на ул. “Мизия” и за тежко ранен мъж. Изпратени са дежурно-оперативна група и медицински екип на посочения адрес. Оказана е първа помощ на ранения, откаран е веднага в болница в тежко състояние. По данни, събрани до този момент, изстрелът е произведен от неизвестен до този момент извършител, който вероятно е причакал жертвата си на излизане от кооперацията, стрелял е и се е оттеглил с автомобил в неизвестна посока. И в момента продължава огледът на място.

Покрай мястото на стрелбата на столичната улица "Мизия" 3 мина бившият шеф на БОК Иван Славков, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Пред журналисти Славков коментира, че днешният ден е фатален и е бил близък приятел с Весела Лечева и съпруга й. "Надявам се да прескочи трапа", каза Славков. В момента Славков работи с Весела Лечева по проект за Музея на спортната слава. "Съжалявам страшно, ако наистина е станала беля", добави той.

Славков заяви, че не знае подробности за бизнеса на простреляния и не знае кои са били партньорите му. "Явно е за пари", коментира Славков. Той допълни, че не си спомня да е виждал простреляния с охрана.

Нямам коментар по факти, които не познавам, това каза главният прокурор Борис Велчев пред журналисти по повод днешната стрелба, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Главният прокурор напусна заседанието на ВСС веднага щом разбра, че в столицата днес е прострелян Манол Велев.





понеделник, 9 юли 2012 г.

АНТИ ДИЛОВ – ЧАСТ IХ


/ или как се опитвам да се надприказвам с Любен Дилов – младши във Фейсбук /





• Luben Dilov-junior

Рекламата срещу пиратството силно раздвижи духовете. Мой приятел (Теди М.) сваля ден и нощ филми с Джена Джеймисън, с надеждата да я завари пред хладилника си. Ако жените са прави, че мислим само с оная си работа ,то може би имаме двуядрени процесори? Device not ready – не означавало „девицата не е готова

Angel Yordanov

Как ли ще реагира жена му на твоя приятел, Мая Староградска, ако види Теди М. и Джена пред хладилника ?! Аз пък си залепих , на вратата на моя хладилник, снимки на Цецка Цачева, Искра Фидосова и Лиляна Попова. Е – е – га си кефа ! Жена ми за малко да ми откъсне процесорите. А като заговорихме за оная ни работа се сетих , че „Бойко Борисов е вън …“ означавало - device is out …



• Luben Dilov-junior

Ако в двора на училището видите, че момчетата дърпат момичетата не за косите, а за мустаците, вероятността това да е италианско училище е много голяма. Довечера е редно да оставим германците да бият италианците. Редно е германците поне на пет-шест години веднъж да бият на футбол. Иначе се изнервят и нападат Полша...

Angel Yordanov

Тази теория е погрешна ! Всички лягат на "тигрите" от Бистрица, всички се надупват на корта, когато играят срещу Б.Б. и въпреки това Борисов и компания непрекъснато нападат България и я окупират ! А за мустаците на Фидосова не ми се говори ...kapish ?





• Luben Dilov-junior



Англичанинът има жена и любовница. Обича жена си.

Французинът има жена и любовница. Обича любовницата си.

Италианецът има жена и любовница. Обича майка си.

Германецът има жена и любовница, обича труда.

Руснакът има жена и любовница. Обича да пие водка.

Българинът има жена и любовница…Обича да има.

Аз пък... обичам да обичам!

Angel Yordanov

Бойко Борисов няма жена, няма любовница. Обича мистериозна Дулсинея /информирани смятат, че тя е Цветан Цветанов/. В дебелите книги е писано - Обичай ближния, ближи обичания ! Нека тези двамата да се ближат някъде другъде - на самотен остров например!



• Luben Dilov-junior



Футболът е вечен, защото е зрелище, което позволява милиони бедни да могат свободно да попсуват 22-ма милионери.А тази сутрин над Бистрца се появи вече бял дим...Може би през нощта са избрали папа?



Angel Yordanov




Не - е - е, избрали са футболист на хилядолетието и това е център нападателят на Тигрите от Бистрица Бойко Борисов. Сиромаси от вси страни ...псувайте !



• Luben Dilov-junior



Отговорът защо женският футбол не е популярен както мъжкия е прост: трудно е да накараш 11 жени да се покажат еднакво облечени пред публика. Това е ясно, но аз не мога да си обясня откъде е този афинитет на управляващите към гората. Едни искаха да им се връщат горите, други настояват да дават гори. Дали не е сантимент към общото им партизанско минало?



Angel Yordanov

Ами като не искат да са еднакво облечени да играят голи ! Представяте ли си гол женски отбор с нападателна линия – Цецка Цачева, Искра фидосова, Лиляна Павлова? Тогава и аз ще искам да ми върнат горите за да се скрия в дън горите тилилейски…



• Luben Dilov-junior



Днес бъдещите студенти трябва да пишат за „страданието като съдба в поезията на Яворов”, а експерти в образователното министерство са установили, че децата на софийските студенти поголовно не вярват в Дядо Коледа. Те знаят отлично, че никакъв старец не бил оживял в Студентски град, след като се стъмни… Бих посъветвал кандидат-студентите да започнат съчинението си така:”Най-светлите мигове от живота ни се случват на тъмно…” Има нещо общо със секса, има и нещо общо с Яворов.

Angel Yordanov


Герберските комсомолци пък слушаха лекция " Безкрайната мъка в премиерството на Борисов". Премиерът им обеща да им направи деца, които да изплащат АЕЦ Белене / не , че Борисов има нещо общо със секса /. След този педагогически връх се оказа, че министърът на образованието щял да влезе в историята, защото премиерът смятал да го мумифицира като Рамзес 147 - ми. Борисов нямало да бъде мумифициран, защото смятал да управлява България вечно !


неделя, 8 юли 2012 г.

НОВИТЕ СОБСТВЕНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ 112


Любомир Павлов



Общинска банка дала 5 млн. лв. за фирма, свързана с Л. Павлов, докато той бил шеф на трезора


12.06.2011

Огромен скандал около новия ИЗДАТЕЛ на Труд и 24 часа д-р Любомир Павлов, докато е бил шеф на Надзорния съвет на Общинска банка!

Причината са 5 млн лв., отпуснати на телевизия 7 дни и прехвърлен на ТВ7, управлявана от съпругата му Диляна Грозданова.

Интересно е, че и за стария, и за новия кредитополучател се е подписал Румен Артарски. Още по-интересно е, че на 16 май – близо два месеца преди отпускането на кредита за повече от 5 милиона лева, Артарски става шеф на Седем дни. Акционери във фирмата са Краун медия и офшорката Ди енд Джи.

Втората офшорка, взела името на марка на Долче и Габана, от своя страна е както обезпечител по кредита за закупуването на Труд и 24 часа, така и кредитополучател по заем за закупуване на над 16% от акциите на Софарма, ако се вярва на писмото на Карл фон Хабсбург до ЕНП в Брюксел, публикувано и в бг медии. В Софарма по-голям акционер е съдружникът на Павлов в Труд и 24 часа и шеф на КРИБ Огнян Донев.

А първата от фирмите, собственици на телевизия Седем дни е офшорката Краун медия лимитед, чийто собственик е друга офшорка – Офшор глобал сървисис ЮК, която е с нулев оборот. Лице за контакт там е счетоводител, който фигурира като директор в стотици подобни фирми.

Българският й клон е регистриран само ден преди Артарски да стане директор на телевизията. Освен него, собственост там държи и адвокат Стоян Бързаков. Той пък е от кантората на известния юрист Андрей Делчев, чиято дясна ръка пък навремето е Меглена Кунева.

Не 20 март 2006 г. – осем месеца след отпускането на кредита за Седем дни, той е наследен от ТВ Седем ООД. Нейн представител отново е Румен Артарски, който подписва и като стар и като нов длъжник. Той е заместник-председател на Диляна Грозданова от април същата година. Освен бивша тв звезда, тя е и ... съпруга на Любомир Павлов.

Вероятната причина за заместването е, че Софийският градски съд е отказал на 4 октомври 2005 г.да регистрира Артарски като единствен собственик на Седем дни, а прокуратурата го проверява за “изготвяне и използване на документи с невярно съдържание за получаване на кредит от Общинска банка”.

Годината е лоша и за Любомир Павлов. Той я започва със задържане под стража. Това става, след като ДСБ сезира прокуратурата за нередности в Общинска банка. Общинският съветник Вили Лилков заявява тогава по bTV: "Тук става въпрос за една схема, която не е единствена. В Столична община от години наред се разиграват схеми за източване на публичен ресурс и Общинска банка е само един от каналите, чрез които се източват пари от Столична община."

Да не се впускаме в другата пикантна подробност, че поръчител на

скандалния заем е току-що приватизираното към онзи момент общинско дружество Средец АД, като имотите, с които е обезпечен заемът, биват прехвърлени малко по-късно на офшорката Ди ен Джи Асетс, която вече споменахме.

Изпълнителният директор на Общинска от началото юли 2005 г. (не се сети точна дата, а излизащият) и до днес Александър Личев, който е записан в Договора за заместване в дълг от 2006 г. като представляващ банката, коментира, че няма в момента точен спомен за обстоятелствата около казуса.

Той беше на път, но се сети, че чак до септември 2005 г. господин Павлов е бил в банката. По-точно, както проверихме, той е освободен едва на 12 септември 2005 г.

/препечатано със съкращения/

В следващата част от поредицата - Любомир Павлов – част II.






петък, 6 юли 2012 г.

ВИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХТЕ ...74



Тази поредица се посвещава на функционерите на неокомунистическата престъпна мрежа, загинали при реализирането на налудничавата и престъпна политика, провеждана в годините на прехода от партии и структури , произлезли от бившата БКП.



В местността "Бялата вода" във Витоша е намерен трупът на преподавателя по теория на познанието в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и заместник-министър на образованието доц. Ламбо Кючуков.


07.07.1995



Трупът е открит от случайно преминаващи туристи, но поради липса на документи не е бил разпознат веднага, съобщиха печатни и електронни медии. По първоначални данни смъртта на Кючуков е настъпила в ранния следобед между два и пет часа в местността "Бялата вода". Четири изстрела в тялото изпращат в небитието Кючуков, който е бил видян за последно жив около университета. Неизвестният стрелец е издебнал жертвата в гръб, прицелил се е от около един метър и е натиснал спусъка. Първият куршум е пронизал тила и е излязъл през окото. Преди Кючуков да падне, убиецът е гръмнал още три пъти – точно в дясното слепоочие.

Около разкритието на кого е намереният труп на Витоша отпаднаха тутакси версиите за политически мотиви за убийството, за връзки с борчески групировки, или за някакъв неуспешен бизнес, натрупал дългове. Часове след откриването на убития зам.-министър, в района на Централна гара около новотел "Европа" бе открит и друг труп, на мъж без документи, с обезобразено лице. Връзка между двете убийства не бе намерена, поради липсата на документи в жертвите и обезобразеното лице на втория труп. Единственото, което ги свърза бе, краткото времево разстояние между двете убийства и познатото правило, че екзекуторите често споделят съдбата на жертвите си.



Кючуков бе зам.-министър в три правителства, в медиите не бе разпростанено каквото и да било негово политическо пристрастие. Той бе лансиран във властта благодарение на проф. Николай Василев и фактът, че се бе задържал в три кабинета като зам.-министър говореше, че е професионалист, без особени амбиции за политическа кариера и лични изяви. За колегите си убитият бе необщителен, не е поддържал постоянни контакти извън служебните. Негови колеги от министерството разказаха, че именно Кючуков бил наясно с финансирането на Студенско дружество "Академика" и на фирма "Студентски общежития и столове", както и с провежданите ежегодни търгове за учебници от министерството. Далаверите около тези фирми, изтичането на финансови потоци от тях към политически партии, използването на въпросните фирми известно време за безакцизен внос /по време на нормативно уреденото от Иван Костов обстоятелство да не се облагат подобни фирми - бел. Л. М./ бяха насоките, към които започнаха да търсят следователи причините за убийството на Ламбо Кючуков. Тук бе и спряганата ревизия на образователното министерство за изтекли милиони левове и долари към частни фирми, в която бе замесено и името на Кючуков. Според ревизията Кючуков и шефът на финансовия отдел на Министерство на образованието отпускали пари на фирми, без документи и сериозни основания за държавно финансиране. Друга версия се роди от подозренията, че е имало скандал с отказан заем от 65 млн долара от Световната банка - подозрения, които сам Кючуков опроверга официално, завеждайки дело за клевета. Ревизорите упрекваха зам.-министъра, че не е направил необходимото министерството да си получи дължимите суми за разпространение на учебници от общините - дългът от които бе над 110 млн лева. Това забавяне заплашваше да затрудни отпечатването на новите учелници.

Всички тези подозрения и несъстоятелни обвинения сочеха, че са налице опити Кючуков да бъде отстранен от поста си, тъй като този пост бе привлекателен и даваше възможност за получаване на комисионни и лично облагодетелстване.

Само ден след като бе открито тялото на зам.-министъра с убийството му се зае соченият за криминалист №1 полковник Ботьо Ботев. Първото, което той свърши, бе да докладва на МВР-министър Любомир Начев, че около жертвата няма участие в далавери и политически мотив за разстрел.







четвъртък, 5 юли 2012 г.

Доган разтривал клитора на девствена туркиня, за да разбере дали ще бяга в Турция



03.07.2012


Агент Сава вади духа на Възродителния процес пред електората, но пропуска да признае, че сам е помагал за него.

Лидерът на ДПС Ахмед Доган е носил ценна информация на Държавна сигурност за съселяни, войници, с които е служил, и свои състуденти.

Общото между обектите на доносите му е, че са турци и мюсюлмани, които негодуват срещу комунистическия режим, смяната на имената и изселването.

Въпреки че днес Доган се припознава като гарант срещу нов възродителен процес, с който плаши електората си, досието му разкрива скандални факти за това как е помагал на политическата полиция за асимилация на турците и мюсюлманите в България.

Освен това агент Сава не е пожалил и любовниците си. Той подробно описва в ДС интимните си преживявания с тях и информацията, която е успял да изкопчи в услуга на Държавна сигурност.

През 1980 г. Ахмед Исмаилов Ахмедов, както е истинското име на Доган, вече живее и учи в София. Доказал се е като изключително лоялен към ДС, на която дава информация от 6 г. През януари получава поредната си задача от водещия офицер - да се сближи и проучи за протурски настроения 26-годишната Зухра Османова Абазова от Сливен, която работи в София. Това, което Ахмед и Зухра не знаят един за друг, е, че и двамата са вербувани за агенти на ДС. Псевдонимът на Ахмед е Сава, а на Зухра - Дора.

Ето какво е написал агент Сава в собственоръчен ръкописен донос до ДС за срещата си със Зухра. Документът е приложен в досието му.

“На 16 февруари 1982 г. прояви желание да ми гостува. Същата вечер пожела да спи с мен. Направи опит да ми събуди сексуалния апетит и накрая заяви, че е девствена, и заплака. Аз като културен и умен мъж казах, че я разбирам и именно затова се прекланям пред нравствената чистота. После тихомълком я съблякох, но предварително я предупредих, че няма да се стига до крайности. С този жест целях да покажа действителната си съпричастност към водовъртежа на емоциите в този миг. Започнахме “благородна” сексуална игра: гушкане, милувки, целувки... лирически отстъпления. До полов акт не съм стигал. “Френска любов” също не сме правили. Таванът на сексуалната ни игра беше клиторното възбуждане с ръка и притриване на члена ми по външните устни на влагалището. Умря си от кеф момичето, а моя милост се реши да отиде до Мека, но не посмя да влезе във вътрешността на “свещения град”. В процеса на сексуалната игра ми направиха впечатление три неща:

Първо, тя сама ми хвана ръката и я насочи към интимните си части. Второ, доста смело ми хвана члена и като че ли искаше да разбере дали съм рязан.

Трето, след като я доведох до трудноконтролируемо психическо състояние, тя няколко пъти ми прошепна: “Нали няма да ме дадеш в ръцете на някой лош човек.”

Доколкото се касае за това защо не съм я обезчестил, ще отговоря направо: “Не съм получил подобни указания (от офицера на Държавна сигурност).”

Това не е единствената сексуална случка между двамата. Четири дни по-късно цялото сексуално упражнение се повтаря. Тогава Доган вече има конкретна информация, която интересува Държавна сигурност:

“Зухра има вуйчо в Турция. Подхвърли ми: “Не би ли било добре да избягам в Турция”, като това се отнасяше за нея. Интересуваше се дали съм рязан. Обвини ме, че нямам хабер от конспирация (на което аз вътрешно се зарадвах). Отговорих , че се занимавам само с наука. Разочарована е, че не е приета в партията.”

Историята на Доган (Сава) и Зухра (Дора) започва през 1980 г. в предложение на офицер от ДС двамата да се сближат, за да доносничат един за друг. Преди сексуалната игра впечатленията на Доган от нея, описани в донос до ДС, са, че има пъргав ум. Сава си задава и въпросите как е дошла на работа в София, коя е причината да учи немски и турски и защо има интерес към литературата с разузнавателен характер. Той не подозира, че Зухра също е агент на ДС и оттам е интересът към необяснимите за Ахмед неща. Дора пише впечатленията си от него: “Квартирата му е в книги от пода до тавана. Поставени са в собственоръчно изработени рафтчета. Стаята е чиста, спретната и подредена до педантичност.”

Историята на Ахмед и Зухра е само дребен детайл от битието на Доган като агент на ДС. Досието му разкрива как комунистическата служба се е грижила за него като син, давали са му пари за обучение, наем, храна и облекло, насочвали са дори интимния му живот в желаната от тях посока.

Доган влиза в полезрението на службите през 1974 г., когато е войник. Тогава се води като агент Ангелов, докато е под ръководството на Военното контраразузнаване. Държавна сигурност подготвя отдалече асимилацията на турското население в България и изселването на несъгласните, пикът на което е през 1984 г. Оглеждат се за турци, които да са верни на партията и идеите на комунизма, за да им помагат в предстоящия възродителен процес.

Един от избраните е 19-годишният Ахмед, който служи в поделение на Строителни войски в село Мътница. Ето каква е характеристиката на Доган, преди офицерите от ДС да влязат в контакт с него. Информацията е събирана от различни източници: “Роден на 29 март 1954 г. в с. Пчеларово, живее в Дръндар. Произхожда от бедно селско семейство. Когато е бил малък, родителите му се развеждат и остава при майка си Демире Исмаилова. Тя е завършила 8-и клас. Работила е в ТКЗС като обща работничка, в полевъдството и в тухларната. Бащата на Ахмед - Исмаил Яия, напуска семейството си, когато Ахмед е дете.

Майка му се омъжва повторно за Асан Аптулов от с. Воклин. Ахмед е завършил СПТУ в Белослав. Има три сестри. В Комсомола е бил секретар на 8-и клас. Инициативен. Физически здрав, има правилно отношение към провежданите мероприятия. Живял е при дядо си Осман Исмаилов Османов, овчар в ТКЗС, член на БКП, починал през 1971 г. Същият бил с прогресивни разбирания и създал у агента любов към науката. Вуйчовците на Ангелов - Ибрям Османов Исмаилов, главен механик в ТКЗС, и Мехмет, шофьор, са членове на БКП. Те също са оказали положително влияние за правилното политическо изграждане на агента. Познанията му по марксизма и ленинизма са много добри. Още като млад войник се отличил с висока култура и има авторитет. Избран е в ДК на ДКМС в поделението и в същото време е комсомолски секретар. С желание и разбиране вниква в душите на войниците. Обичат го, защото е честен с тях.” Още преди официално да е вербуван за агент, младият Ахмед успява да натопи 4-ма турци от поделението, в което служат заедно.

В началото дава устни сведения на офицер от ВКР, които са отразени в докладите му. Информира за Тодор Борисов, Димитър Димитров и Мехмед Шабанов, които играят комар, както и за наркозависимия военнослужещ Любомир Мъжкаров. На 16 юли 1974 г. вече започва работа по същество - носи данни за това кои от турците в поделението не са съгласни с режима у нас:

“Исмет Османов, Ведат Чаушев и Стоян Стоянов много често разговарят за живота в Турция. Инициатор е първият. Има познати там. Говори, че заплащането там е по-голямо. Бях в тяхната компания и чух думите му: “Никога няма да остана да живея в България.” Стоянов набляга на живота в западните страни. Според него хората са “слепи и ограничени”. Всички се допитват до ефрейтор Курли, който взема типично турско отношение.”

След това идва и предложението на оперативния работник Стайко Стойков за официално вербуване на Ахмед. Там пише следното:

“В поделение 2570 в Мътница служат Халил Мустафов Халилов, Исмет Исмаилов Османов и редник Ведат Чаушев, които имат близки в Турция и ангажират вниманието на останалите за живота там. С цел контрол на поведението, връзките и вражеската им дейност е необходим агент в техните среди. Подходящ еАхмед Исмаилов Ахмедов. Той вече е съобщавал на ДС за отделни войници и националистически изказвания. Умее да разговаря, насочва разговора в желаната посока, добър член на ДКМС и има правилно отношение към органите на Държавна сигурност. Вербуването ще извърша на идейно-политическа основа.”

На 28 август го викат в стаята на началник-склада на поделението за среща с офицера от ДС. Още преди същината на разговора Ахмед казва, че Сали Мустафов и Ахмед Мехмедов са издевателствали над млади войници, а редник Курли коментирал Кипърските събития. Според него превратът бил предупреждение към всички страни, в които живеят турци, включително и към България. Ахмед изтъква, че е напълно съгласен да подпомага ДС. Подписва клетвена декларация без колебание. Сам избира псевдоним Ангелов. Ще използват агента за информация за лица с турски националистически настроения и с близки в капиталистически страни.

Декларацията на Доган:

“Долуподписаният Ахмед Исмаилов Ахмедов декларирам, че като честен гражданин и предан член на ДКМС напълно доброволно и съзнателно се задължавам да подпомагам органите на ДС в борбата им с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ.”

След това Ахмед започва да донася за ефрейтор Курли.

Присъства на сбирка с него и двама други войници от турски произход - Сабри Рамаданов и Хасан Ахмедов. Рамаданов открито започнал да говори против България, че тук живот за турците нямало.

Говори за избягали в Турция негови приятели. Сабри съжалявал, че като ученик не е избягал в Турция, но щял да го направи. Ангелов ги определя в доноса си пред ДС като “фанатизирани националисти”. Двамата казали, че турската религия (мюсюлманството) била от голямо значение за нацията, “Ангелов” обаче заел обратната позиция - че те като просветени хора не трябва да приемат религията като реална наука. Курли само слушал и бил нещо като арбитър. От доносите на Ангелов офицерът от ДС прави извода, че Курли е участвал или участва в организирана вражеска дейност и има познания по конспирация.

Заявление от агент Ангелов за Хюсеин Алиев Низамов: “Възхвалява живота в Турция, познава хора, които са избягали там, иска да ходи в Турция. Прави ми впечатление, че Хюсеин си поставя за цел да влияе на хората в антикомунистическо отношение, не одобрява забраната на турския език.”

Докато Доган е войник, му е поставена задача да се сближи с Мехмед Ферадов и да го изучи. Ахмед му пише писмо под давление на ДС и контактува с него. Ферадов пише стихове, а Ангелов умело влиза под кожата му със сложни философски мисли, за да изкопчи повече информация за настроенията му. Донася, че поетът говори за дъщерята на Тодор Живков, че пише стихове във възхвала на Турция и дори предава на ДС тетрадката с произведенията на Ферадов.

От службата веднага вземат отношение към обекта. И не само към него. По доноси на младия Доган са образувани 4 дела срещу етнически турци - Фанатика (Сабри Исмаилов Рамаданов), Хитрия (Хюсеин Алиев Низамов), Лидера (Мехмед Ферадов Мехмедов) и Черногледия (Ахмед Салиев Курли). ДС взема отношение към тях и ги неутрализира. Ахмед Исмаилов Ахмедов - агент Ангелов вече е спечелил доверието на службата.

След като се уволнява от казармата, започва работа в Кораборемонтния завод във Варна. Затова през 1976 г. е прехвърлен от ВКР на ДС в морската столица заедно с досието му. Мотивът е, че там се трудят 2000 войници, сред които много турци и агентът ще бъде много полезен за контролирането им.

От Ангелов, както се води във ВКР, псевдонимът му е сменен на Сергей. Продължава да дава сведения за турци и мюсюлмани.

Рапорт на полк. Сълов от контролна среща с агент Сергей, който работи по турска линия:

“Разказва биографията си, без да го карат. Баща му изчезнал мистериозно през 1957 г. През 67-а Сергей е ходил в МВР - Толбухин да се интересува за него. През 68-а получил писмо от Турция, в което неизвестният подател го съветва да учи, да вземе добра професия и така да преуспее в живота. Това го кара да си мисли, че баща му е жив и здрав и се намира в Турция.

Писмото е унищожил и дори не е казал на майка си. Страхувал се е да не озлоби втория си баща. Иска да учи философия в Софийския университет.”

Ченгетата изпитват Ахмед по комунистически книги. Той ги изумява. Само на 22 години е, а е запознат с всичко за Маркс и Ленин. Чувал е, че дядо му по бащина линия е бил ходжа. По това време Доган се оформя като един от най-ценните агенти на ДС по турска линия. От високо ниво в службата започват да чертаят пътя на живота му. Първата стъпка е да му помогнат в следването, което следят изкъсо.

Пращат го София за кандидатстудентски изпити на 12 юли 1976 г. “Сергей” идва в столицата, където го чака човек на ДС. От службата са му ангажирали хотел и го водят дотам. Дават му и 40 лева.

“Целта на живота му е да изучава Маркс и Ленин. През 1976 г. кандидатства в СУ, специалност “Философия”. На изпита по история на България (за наша и негова изненада) получава слаб 2, а по български език - 4,5, в резултат на което се записва за студент.

Агентът пропуска срока за записване. По-късно по наша инициатива и с помощта на другаря Начо Папазов Сергей беше приет в специалността “Българска филология” в Педагогическия институт в Шумен.”

Под влияние на Ахмед е оказано въздействие за преориентацията на турче с националистически наклонности, който по-късно е вербуван за сътрудник на ДС, пише в досието на Доган. Това е Саид Халачлийски, за когото Доган пише, че е добро момче, възпитано в идеологията на Маркс и Ленин, но понякога получава националистически пристъпи и проявява пристрастие към Турция. След дълги разговори Ахмед обръща вижданията му на 180 градуса и Саид става предан на комунистическата власт и дори е вербуват от ДС като агент Селчук.

ДС описва всички оценки от сесията му. Има 3 по история на БКП, което силно разстройва Доган и той иска да се яви отново. Преподавателят му писал 3, защото не е посещавал лекциите. ДС прави анализ на срещите му с преподавателите, които са силно впечатлени от него. Всеки месец му изплащат по 90 лева от бюджета на ДС. По-късно ДС предприема мерки да измести Сергей от Шумен в София, за да следва философия по негово настояване. Офицери от службата се срещат с ректора доц. Витанов, член на БКП и бивш съветски разузнавач. Той вече се е досетил за какво са при него. Съгласява се. Така Доган заминава за София през 1979 г.

Докладна записка от среща със Сергей, утвърдена от зам.-началника на ПГУ, провежда се в оперативна кола на 14 март 1979 г.: Сергей изявява желание да стане доктор по философия и да специализира в Ленинград. Той ще поеме по друг път само ако ДС му подскаже, че е необходимо. Неговият жизнен път започва от момента, когато се свързва с ДС. Той не знаел бащина ласка, закрила и помощ. Познал баща си в лицето на хората от ДС, които са му подали ръка, подпомогнали са го, грижили са се за него, всичко, което е постигнал, го дължи на ДС.” Ахмед е настанен в квартира в центъра на София.

Плаща я със стипендията от ДС, която му дават всеки месец с личния подпис на зам.-шефа на МВР Савов. Среща се с новия си водещ офицер Марин Маринов до будката за вестници на пл. “Славейков”.

Започва да пише сведения за хазяйката си Сета Самуелян, която с течение на времето силно се привързва към него. Тя има сестра, която живее в Париж. Години по-късно хазяйката отива в Париж при сестра си и оттам праща писмо на Ахмед с впечатленията си.

Той веднага го носи на ДС и е приложено в папката с досието му. А в писмото жената разказва как е търсила връзки в Сорбоната, за да може да уреди Ахмед да специализира там... Ахмед веднага се захваща с работа за ДС в София по същество, която успешно съвместява със следването по философия. “Свързах се на живот и смърт с маркс-ленинизма и философията им, с комунистическата власт...

Предан съм на органите на ДС и съм готов по всяко време да изпълня задачите,

които ми възложите” - пише той до шефовете си от репресивния апарат. А задачите му са да носи информация за състуденти турци, които негодуват срещу отношението на комунистите към тях. Лични впечатления на ръководещия го офицер са, че всеотдайно ще служи на ДС. Заявил пред него, че ако един ден почувства, че изменя на своята същност (марксистките и ленинските идеали), по-добре да сложи край на живота си.

Освен да разработва турци, ДС използва и блестящите анализаторски способности на младия философ. Периодично му поръчват да подготвя експозета и теми по въпросите на исляма. И досега има съмнения, че теоретичните разработки на Доган за ДС, когато е бил студент, са ползвани години по-късно на практика по време на възродителния процес. Ето какви са изводите, до които достига студентът по философия Ахмед Доган, описани от офицера му:

“Неговото мнение е, че турското население в България като малцинствена група са компактно население в някои райони, заслужават особено внимание от страна на партийните и държавни институции. Много ще трябва да се прави за промяна в съзнанието на тези хора, необходима е дълбока изследователска работа и провеждането на конкретни мероприятия.”

Лятната ваканция Ахмед се завръща в Дръндар при семейството си. За посещението си там отново получава задачи от ДС - да установи гостуващите от Турция лица студенти и да вземе становището им по въпроси от политически и международен характер, както и да следи за турчета с националистически настроения. Доган се завръща оттам с богати сведения и анализ на ситуацията. В София по негово настояване е сменен псевдонимът му от Сергей на Сава. От докладна записка от 11 септември 1979 г. става ясно, че по време на престоя си в Дръндар Доган още веднъж се е убедил, че в семейството на майка му не го чувстват като техен син, нито той ги чувства като свои родители. Затвърждава се мнението, че животът му и всичко свързано с него е неделима част от ДС и няма друга алтернатива.”

През 1980-а службата му отпуска допълнително пари за 2-годишен курс по английски. В друг случай споделя с офицера, че не си е плащал наема за два месеца. Веднага му отпускат допълнителни 120 лева плюс 80 за зимно палто и костюм. Започват да го готвят за специални задачи, които се планират години напред. Докато учи философия в СУ, Доган разработва и носи информация за Зухра Абазова (агент Дора), Мевзи Аптулов, Зинети Нуриева, Джеливан Базидов Закиров, Яшар Али Тахиров, Мирослав Кирилов Христов, както и за всички, с които контактува, включително и негови интимни приятелки, сред които и майката на първородния му син Таня Желязкова.

Той е с нея, когато от ДС решават да го изпитат за честност към службата. Пращат му писмо на турски без подател, за да видят дали ще го докладва. Ахмед не изневерява на хората от ДС. 30 минути по-късно се обажда и съобщава за мистериозното писание на висок стил, в което го молят за среща по въпросите за турците и мюсюлманите в България. Без да знае, че това е постановка на офицерите, той пише, че е възможно и Таня да е авторът му. ДС знаят всичко за разговорите му, защото предвидливо монтират микрофони в квартирата, за да са сигурни, че не работи и за други разузнавания. Офицерът Карамучев, на когото е сдаден от майор Маринов, анализира разговорите му и открива тревожни тенденции от следните записани реплики на Ахмед: “Аз се готвя да преобърна цялата философия.

Ще дойде време, различни световни университети ще се карат за мен, ще наемат един специален самолет да ме карат от Харвард към Оксфорд, Московския университет, и от време на време тук, в Института по философия.”

Според ДС това високо самочувствие на агента може да рефлектира отрицателно върху него.

До март 1984 г., когато започва смяната на имената на турците, Ахмед Доган е аспирант, отново с помощта на ДС. С настъпването на събитията, с които стартира Възродителният процес Сава получава задача от офицера да избягва да говори по темата.

Чертаят бъдещето му години напред

В досието на Ахмед Доган като агент на ДС периодично се правят предложения за бъдещото му развитие под крилото на службата. Ето някои от вариантите за него през 1979 година:

- Оперативен работник - нелегал.

- Специализант, да се изпрати на обучение в Ислямския институт за духовни кадри, да стане преподавател там и да носи информация, да изучава лица, да вербува под чужд флаг, да завърши института, през което време да подготви отиването си в Турция и там да продължи образованието си.

- Да се включи в обществено-политическия живот, като стане член на партия.

- Да завърши висшето си образование в България и като научен работник да бъде изпратен да специализира в западна страна, където да изучава лица и да ги вербува.

-Да се ожени за девойка, чието семейство попада в категорията имащи право да се изселват и по този начин директно да го изведем в Турция. Извеждането на Сергей в междинна страна сме в състояние да осъществим още през 1979 година. В основната страна Турция сътрудникът може да бъде изпратен през 1983 г.

24 Часа

вторник, 3 юли 2012 г.

ПРИКАЗКА ЗА КАБИНЕТА 11




02.07.2012



При ГЕРБ връзкарството бе издигнато в култ

Името на една млада и свръхамбициозна, но недоучила жена, нарушителка на една от 10-те Божи заповеди, се превърна в емблема на ГЕРБ. Управлението на Бойко Борисов ще се запомни с много странни факти и събития, но особено впечатляващо е именно нашествието на "калинките".



В България винаги е имало парашутисти и политкомисари, пращани на особено важни и особено сладки постове - министерски кресла, директорски бордове, в агенции и комисии и т.н. ГЕРБ обаче постави абсолютни рекорди в назначаването на тотално некомпетентни хора начело на дружества и структури, които управляват милиони. Властта така и не обели дума за въвеждането на конкурсни процедури и класирането на кандидатите на база ясни изисквания и стратегия за управление на дружествата. Така попадането в борд на фирма се оказва процедурно далеч по-лесно начинание от наемането и на най-младшия експерт в държавната администрация.



"Трудоустрояването" на знайни и незнайни роднини, приятели, бизнес партньори, партийни активисти без необходимата подготовка струва на държавата милиони в пропуснати дивиденти и възможности за развитие. Този "случаен" подбор обаче има и друга цена - на послушанието. През целия преход в областта на държавната икономика то е служило в името на една главна цел - корупция. Кой къде бе трудоустроен и прозират ли за това опасни интереси?

Постоянните скандали около едно или друго назначение не успяха да подготвят обществото за безпрецедентното решение начело на българската ядрена енергетика да бъде назначен човек без никакъв опит. Шеметната кариера на Валентин Николов, зам.-председател на ПГ на ГЕРБ, пораснал за кратко до зам.-министър, а после до шеф на АЕЦ, изуми цялата експертна общност в енергетиката. От Николов икономическият министър Делян Добрев очаква да подобри координацията и да ускори темпото по удължаване на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ, макар да не е ясно на какво стъпва този оптимизъм. Визитката на Николов на сайта на АЕЦ не дава много надежди. В нея се изтъква завършеното образование на Николов в областта на машиностроенето и солидният му опит в областта на мениджмънта. Къде е трупан този опит, визитката мълчи, но единствената фирма, в чиято управа фигурира Николов преди попадането си в АЕЦ, е фирма "Макрон". От 2007 г. до влизането на Николов в парламента фирмата успя да спечели 7 поръчки на Столична община за 4.2 млн. лв. за доставка на закуски на общински ясли и градини.

В мегаминистерството на икономиката, енергетиката и туризма за по-малко от година поработи Марий Косев, който бе заместник на Трайков до май 2011 г. Той влетя в ресора енергетика с не особено подходящ бекграунд - в СV-то му пише, че е бил изпълнителен директор на "БМ Лизинг" и кредитен експерт в Българо-американския инвестиционен фонд и Българо-американската кредитна банка и координатор на програма във фондация "Отворено общество". В края на миналата година Косев бе назначен за изпълнителен директор на "Набуко България" - проектната компания за българската част на газопровода.

А бившият депутат от СДС, ДСБ и РЗС (последователно) Димитър Абаджиев изненадващо бе командирован като представител на България в международната компания "Набуко газ пайплайн интернешънъл" - по предложение лично на премиера Бойко Борисов. Нищо, че Абаджиев е учил за юрист, работил е като районен съдия и съдия-изпълнител, а като председател на Регионалния съвет на СДС в Търговище се ориентира твърдо към политиката и около 10 години депутатства от името на различни партии.

В енергетиката масово се залага и на излъчването на доверени лица от политическия кабинет на министъра независимо от възрастта и опита им. Така в управата на АЕЦ "Козлодуй" в момента е родената през 1984 г. Марина Армутлиева, съветничка по времето на Трайков, а вече и началник на политическия кабинет на Делян Добрев в МИЕТ. Армутлиева, която е завършила екология в Нов български университет, е и в борда на "Мини Марица-изток". В бордове продължават да са и вече напуснали членове на политическия кабинет от времето на Трайчо Трайков. Бившата шефка на политическия кабинет на Трайчо Трайков Милена Ценова продължава да е в директорския борд на "Хидроенергийна компания Горна Арда". Шефката на "Връзки с обществеността" на Трайков - Димитрина Христева, която вече не е в министерството, продължава да се води в управата на "Булгартел". Сред интересните фигури в енергетиката е и Илко Желязков, шеф на дирекция "Сигурност и отбранително-мобилизационна подготовка" в държавния резерв от 2007 година насам. Въпреки постоянните скандали около резерва Желязков, който има диплома по "Психология", но дълги години е работил в МВР, в момента е сред представителите на държавата в "Българския енергиен холдинг". Желязков фигурира и в управата на ТЕЦ "Марица-изток 2", също собственост на БЕХ.



Интересите в транспорта, където предстои отдаване на концесия на големи компании като летище София, любимия порт на премиера в Балчик, и приватизация на БДЖ "Товарни превози", са огромни. Тук любопитни са както политическите попълнения в бордовете, така и предполагаемите експерти от частния бизнес, привлечени от държавата да управляват компетентно фирмите. Част от тези хора имат нужното за целта образование, но пък са свързани с неслучайни фигури. Липсата на критерии за подбор поражда съмнения за предварителни задкулисни договорки около предстоящите процедури за избор на частни фирми, които да поемат компаниите.

Сред най-любопитните попълнения в областта на транспорта са последните промени в ръководството на летище София. Процедурата за концесиониране на аеропорта бе задействана през февруари, когато транспортното министерство обяви обществена поръчка за избор на фирма, която да изготви правния анализ и проектодокументите за бъдещата концесия. Междувременно от юли 2011 г. летището е с нова управа, след като премиерът Бойко Борисов смени с аргумент "мудност" и неразпознаваемост в ЕК тогавашния транспортен министър Александър Цветков. Така в директорския борд на летището изненадващо се появи фигура, изплувала в информации за разработки на ДАНС за източване на държавния резерв - Валерий Томов. Той бе директор на ключова дирекция в държавния резерв - "Обществени поръчки, продажби и информационно осигуряване". Според информация на "Труд" юристът е бил проверяван в рамките на разработката "Другари" за източване на резерва през неизгодни сделки. С какво юристът на държавния резерв се е оказал ценен за летище София, надали някога ще научим. Още от сега е ясно обаче, че интересът към концесионирането на вече ремонтираното летище ще е голям. Държавата първоначално възнамеряваше да отдаде на концесия само изграждането на нов карго терминал, но после се отказа. За интересите и честите промени във ветровете говорят и множеството смени в директорския борд на летището. От идването на ГЕРБ на власт съветът на директорите е съществувал в 6 различни конфигурации .

Неслучайни имена има и в друга любима хранилка на властта през годините - държавното предприятие "Ръководство въздушно движение". Още м.г. разследване на mediapool установи, че за зам.-директор на предприятието е назначен Илия Манолев - съпруг на шефката на СГС Владимира Янева, близък познат на Цветан Цветанов, завършил НСА. В РВД, писа тогава информационната агенция, са назначени и Венета Флорова, съпруга на шефа на ГДБОП Станимир Флоров, Любомир Велчев, племенник на председателя на ГЕРБ в парламента Красимир Велчев, Йордан Кикарин, шофьор на ексминистъра Александър Цветков.



Любопитно попълнение в борда на РВД има и от края на 2011 г., когато към управителния съвет се присъединява и 36-годишният юрист Гео Георгиев. Гео Георгиев е бил в управата на футболен клуб "Локомотив"-Мездра, притежаван по това време от небезизвестната "Надин-Метал". Фирмата бе свързана с приватизацията на производствените активи и площадката пред фалиралия "Кремиковци". Гео и в момента участва с други интересни лица във фирма "Екокаучук" като член на надзорния съвет. В управителния съвет на фирмата е синът на транспортния бос Миролюб Столарски - Димитър, както и Весела Васева от управителния съвет на сдружение футболен клуб "Надин". В управата на РВД е и юристката и общинска съветничка Искра Ангелова, която прехвърли консултантския си бизнес на строителния бос Мирослав Петков, участвал в приватизацията на столичната общинска фирма БКС "Лозенец".

Партийни парашутисти преминаха и през по-малки фирми. В място за временен отдих на политически кадри на ГЕРБ се е превърнала и фирмата на просветното министерство "Ученически отдих и спорт", която стопанисва ученическите лагери. През 2010 и 2011 г. тук дефилира Евгения Алексиева, технически сътрудник на парламентарната група на ГЕРБ. От отдиха на учениците впоследствие Алексиева е пратена да отговаря за надзора на "ЧЕЗ Електро България". За кратко изпълнителен директор на лагерите пък бе завършилият международни отношения зам.-кмет на Подуяне Димитър Сичанов, сега кмет на Панчарево. По негово време в бизнеса с осигуряване на столово хранене на лагерите влезе фирма "Макрон" - бившата фирма на ексдепутата, сега шеф на АЕЦ Валентин Николов. В момента в директорския борд на лагерите е и неуспелият кандидат-депутат на ГЕРБ Венцислав Игнатов. Той поне разбира от спорт – таекуондист.

Кадровата политика на бившия регионален министър, сега президент, Росен Плевнелиев може спокойно да се определи като неуспешна на фона на последвалите рокади и скандали. Със скандал в началото на тази година Лиляна Павлова смени цялото ръководство на държавната фирма "Автомагистрали". В нея пристан намери общинският съветник Иван Илиев, завършил "Ръководител полети" и "Авиационна техника". В борда на "Автомагистрали" бе настанен и Валентин Николов, бивш съратник на Яне Янев и член на ръководството на РЗС. По времето на Плевнелиев агенция "Пътна инфраструктура" смени трима директори - инж. Димитър Иванов, Божидар Йонов и Сергей Михалев, преди да бъде оглавена от сегашния шеф Лазар Лазаров.

Неслучайни имена има и в териториалните поделения на държавни фирми из страната. Неуспелият кандидат за депутат от Русе Минчо Минчев, с опит в областта на автомобилите, бе назначен в борда на Пристанищен комплекс - Русе, а преди това е оглавявал областното пътно управление. 30-годишният неуспял кандидат-депутат от Варна Светослав Трайков, който следваше английска филология в Шуменския университет, вече е прокурист на общинската "Паркинги и гаражи" във Варна и член на общинския Дворец на културата и спорта. Неуспелият кандидат-депутат от листата на ГЕРБ в Кърджали Тодор Зангочев, който се е занимавал с дърводобив, вече е шеф на местната регионална дирекция на горите.

Безспорният лидер в мандата на ГЕРБ по куриозни назначения и сюжети като за кино обаче е секторът на земеделието. Зад купищата куриози се крият милиони левове финансови интереси и сериозен риск България да има проблеми и да губи пари по различните програми под крилото на обичащия да е виден отвсякъде министър Мирослав Найденов.

Именно секторът на земеделието роди нарицателното "калинки"

като обобщен образ на кадровата политика на ГЕРБ. Заслугата за това се пада на ноторно известната Калина Илиева. Сагата около дипломата за висше образование на Илиева доведе до разследване в Германия и приключи с условна присъда и признание на Илиева, че сама е фалшифицирала документа. Липсата на ценз не попречи на Калина да разпише документи за милиони и да минира работата на фонда с купища сигнали за нередности. "Един Бог знае какво е правила тя", възкликна драматично основният виновник за назначението - Мирослав Найденов.

Наследникът на Калина - дотогавашният й зам. Светослав Симеонов, също не се застоя във фонда. Макар кариерата на младия директор да вървеше без проблеми, той бе изпратен на "заточение" в Брюксел. Повод за "наказанието" станаха разпространените от "Синята коалиция" сигнали, че Мирослав Найденов го е заставял да одобрява проекти на конкретни фирми с нарушения. Самият Симеонов чистосърдечно си призна това, а по-късно изтъкна, че не е бил разбран правилно. Така или иначе ефектът бе постигнат - историята бе потулена, а за избора на Симеонов дори не бе проведен конкурс.

По същия тертип бе избран и първият аграрен аташе - Веселина Евдокимова, чиято кариера започна от протокола на социалното министерство по времето на Емилия Масларова. След идването на ГЕРБ Евдокимова стана шеф на пресцентъра на земеделското министерство, а оттам стегна куфарите за Париж с "цел по-добро и трайно промотиране на българските земеделски продукти на европейския пазар". Изборът на младата политоложка също е лично на министър Найденов, а явно връзката пресаташе - агроаташе съвсем не е толкова далечна, както ще си помислят някои. Цената на тези експерименти във фонд "Земеделие" вече се видя - програмата за развитие на селските райони бе първата, заплашена реално да загуби стотици милиони от еврофондовете за бавно усвояване. За да спаси парите, в последния момент миналата година кабинетът измисли поредната схема в бъдеще време за изгодно кредитиране на сектора.



Емблематично е и друго назначение в агроструктурите - на 33-годишния експредседател на Съвета на директорите на "Напоителни системи" Георги Харизанов, когото шегобиецът министър Найденов сравни с Бил Гейтс - и двамата нямали диплома за висше. За този пост просто не се изисквало, обясни той. Самият Харизанов твърдеше, че има тапия от датския колеж в София, но това не му помогна - в крайна сметка се оказа, че шефът на държавната фирма има влязла в сила присъда за изнудване. За миналото на младия кадър се разбра след трагедията със скъсаната стена на язовир "Иваново". От "Напоителни системи" изскочи и Бил Гейтс 2 - бившият шеф на структурата във Варна Ивайло Комитов. Той бе осъден на първа инстанция от районния съд в морската ни столица заради фалшива диплома. Комитов твърдеше, че е завършил "Публична администрация" в Стопанския факултет във Варненския свободен университет, но срещу факултетния му номер се оказа име на момиче.

От скандални назначения не бе подмината и агенцията за рибарство и аквакултури. В мандата на ГЕРБ дейността на агенцията се оказа неразривно свързана с ресора на Тотю Младенов - социалните грижи. Така за рибите доскоро отговаряше Пламен Захариев, бивш председател на Националния център за социална рехабилитация в София. Той смени на поста Явор Недев, който можеше да се похвали с по-голям опит в тази област, но и с автобиографията си на китарист на известната в началото на 90-те група "Конкурент". Духовете разбуни и изборът на зам.-шеф на агенцията - Николай Ангелов - бивш директор на Агенцията за социално подпомагане и дори зам.-министър в социалното министерство през 2005 г. Изморени от тези експерименти и слабото усвояване на 108 млн. евро за пристанищна инфраструктура и мидени ферми, управляващите решиха да играят с белязани карти и в края на краищата неотдавна за шеф на агенцията бе назначен зам.-шефът на фонд "Земеделие" Драгомир Господинов, който отговаряше и за Техническия инспекторат. Само времето ще покаже дали рокадата е сполучлива.

СЕГА