неделя, 19 юни 2011 г.

Меглена Кунева-Пръмова и Габонската афера – пари, тропик, ДС, плаж, слънце…

През 1987 г. по решение на БКП се създава ТБ „Транспортна техника”, по-късно преименувана в „Балканбанк” и веднага се заема със сериозни бизнес-дела по социалистически. В лицето на шефа си Иван Миронов е подписана банкова гаранция за 18 млн. ДМ, с които България ще придобива на концесия тропическа дървесина от африканската държава Габон. Гаранцията е на името на ченгеджийската „Булгаргеомин”, която да закупи от немската фирма „МАС” оборудване и техника за сечене на дървета в джунглата.
Като собственик на концесията се сочи и някаква фирма „Габексфо” и след изкупуване на акциите към България щели да потекат реки от валута, да се превърнем в дърводобивен рай, защото точно тази дървесина, от точно този район на африканския континент държи изключително висока цена. Разбира се, немската Комерцбанк при такива референции и „бизнес-план” моменталически отпуска парите и те потичат, като река потичат, но към … частни субекти.
Оказва се, че всичко в привлекателната сделка е фиктивно и никога не е съществувало, просто призрак са и концесиите, и гарантите, и машините, и оборудването, само на хартия са изписани лъчезарните перспективи за тропическите гори. Миронов „финансира” добива на тропическа дървесина чрез офшорни компании, откъдето се разкешват парите и следите са внимателно заличени от другарите с тайни пагони.
Пощенски кутии са дружеството „Просперити холдинг”, уж с китайско участие, въщност руско-българска пералня и ирландското „Тахер груп”, оглавявано от международния комбинатор йорданецът Насър Тахер, който уж търгува с агнета, но всъщност е офицер от българската ДС, вербуван по линия на „международното сътрудничество” с арабския свят и братските партии. Както се изразяваше един от големите играчи в тези схеми, споменатият Гето – „тези от „Балканбанк” станаха гениални бандити от международен мащаб.
36 НС вече се разпадаше и правителството на Беров трябваше да подготви почвата за възшествието на Жан и компания. Отново се опря да „Габонската афера”, уж някой разследваше, уж прокуратурата щеше да се занимава с героите и`, а всъщност се използваше за рекет върху основните играчи в измамата.
И тогава започна спектакъла, достоен за Бекет и Йонеско. Правителството взима решение да изпрати нарочна комисия в Габон да търси парите, тропическата дървесина и следи от концесията, за която в България са загубени всякакви документи. Съставът на комисията е от „верни и проверени хора на партията”: шефът на правния отдел на Министерски съвет Андрей Делчев /сега същият юнак е шеф на някаква газова и петролна асоциация/, неговата старши съветничка Меглена Кунева-Пръмова /говореше се, че двамата имат и малко по-интимни отношения/, за целта тя бързо е произведена в главен съветник по … „проблемите на гората” и третият търсач на съкровища е Гиньо Ганев – шеф на Отечествения съюз, както се наричаше тогава Отечествения фронт.
Преди излитането по атрактивната дестинация групата иманяри се среща с основния играч в измамната сделка със симулативните плащания Иван Миронов, шефа на Мултигруп Илия Павлов и един престарял генерал от ДС Иван Донковски, на която им е обяснено „точ в точ”, че основната им задача е да заметат следите и евентуално, ако има някакви следи от далаверата в африканската държава да бъдат унищожени. Тримцата приемат щедро дарение за „присъщи разходи” и на другия ден излитат за Габон със специален самолет, разбира се, платен от държавата.
Българската делегация каца на летището в столица на Габон Либревил и се настанява в най-скъпия хотел – благодетелите са се погрижили юнаците да прекарат незабравими дни в сърцето на Африка. Мегленчето Пръмова и Андрей Делчев поемат с плажни чанти към безкрайните плажове на брега на Атлантическия океан, посещават екзотични резервати за диви животни, а вечер се отдават на бурни танци и цунки – гунки в душните атлантически вечери. Гиньо Ганев, облечен в бял панамен костюм посещава габонското министерство на природните ресурси, където е попарен, че подобни „тропически гори не съществуват и никога не са концесионирани”.
След очакваната новина той иска нарочна среща със самия президент на Габон Ел Хадж Чомак Бонгу /някъде се изписва като Елхар Чомак Бонгу/. Същият е едноличен владетел на малката, но богата държава и най-дълго управлявалия държавен глава в Африка – цели 42 години. С такъв човек срещите не са лесна работа и трябва да се чака дълго, много дълго за радост на родните пратеници и търсачи на милиони долари.
Компанията разполага със солидни „командировъчни” има и за хотели, и за екзотични пътувания и за веселби, даже и за глезотийки като яхтена екскурзия в океана с риболов. Купонът тече и се очаква благоволението на Бонгу. След десетдневно висене благоволява да приеме тримата български „високопоставени” преговарящи, които са отпочинали и влюбени в атракционите на Габон. На срещата са връчени купища подаръци на Бонгу от българската държава, произнесени са речи за „братство и приятелство” и „съветничката по проблемите на гората” Кунева, крипто Пръмова поставя изключително важния за родната икономика проблем за концесията на тропическа дървесина.
Надълго и нашироко „излага” принципно въпроса. Чомак Бонгу мига с черни очички и не разбира за какво става дума, но вика съответните експерти и нарежда „да се провери как стои въпроса”. След няколко дни е направена повторна среща „в същия формат”. Този път Бонгу обяснява, че „никога, по никакъв начин не може да има концесия за тропическа дървесина, защото лично той още през 60-те години е забранил да се секат тези гори, а българската концесия е чисто и просто огромна измама.
На 25 септември 1995 г. другаря Миронов бе задържан с обвинение по „Габонската афера”. Скоро прокурора Михаил Дойчев го пусна с зашеметителния аргумент, че шефовете на „Булгаргеомин” Илиев и Кавръков са го натопили. По късно прекратяват разследването, защото … липсвал свидетел. А той се оказва … Иван Миронов. През 2002 г. го доведоха с качулка и обвиниха за източването на 202 млн. лв. Внесоха дори обвинителен акт, където пак се загатва за „габонската сделка”.
Един от свидетелите трябваше да е другарката от плажовете на Габон, но тя е вече депутатка от царската на Величеството му партия. Нейни колеги от това време разказват, че не била безразлична към предстоящото дело на другаря Миронов. Разбира се, всичко завършва като приятно забавление под африканското слънце – Иван Миронов изчезна от БГ-то с американско гражданство, купи си имение в покрайнините на Ню Йорк, където пребивава щастлив и доволен от „прехода”, Меглена Кунева-Пръмова пък е „национална ценност” и щурмува президентския трон.
Голяма част от участниците в това политико-мафиотско приключение „габонска сделка” са живи и здрави, радват се на завидно благоразположение и политически комфорт, но все ми се струва, че кандидат-президентшата Кунева-Пръмова трябва да разкаже за: воаяжа до Габон и свършената работа, екзотичната компания, да ни осветли дали пък не са и платени едни пари за нищоправенето, дължи ли се несменяемостта и` в админисрацията на МС/Луканов, Попов, Беров, Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов/ и на потайностите от „добива на тропическа дървесина”, а накрая да си напъне паметта и да си припомни за ДС, за статуса на кандидат-агент…

/препечатано със съкращения/

Христо Марков
http://toross.blog.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар