петък, 4 декември 2020 г.

ЖИВИТЕ МЪРТВИ ...26

„ Не чакайте Страшния съд . Той заседава всеки ден . „ – Албер Камю
Стоян Ганев бе пример за политически ветропоказател: тръгна от сърцето на комунизма и завърши в бърлогата на капитала . На 57 години в Съединените щати почина някогашният външен министър Стоян Ганев. Той издъхна в болница в Кънектикът. Дни преди това обаче Ганев вече бе погребан за няколко часа от в. "24 часа". За да е първо в новините, изданието побърза миналата събота да пусне непроверено съобщение, че той е умрял, но после се поправи, че всъщност е жив. Историята няма нищо общо с класическия случай, при който някоя голяма медия, без да иска, пропуска от архива си предварително подготвени жалейки за известни личности, които се пазят за съответния случай. Вестникът пусна жалейка, в която твърдеше, че г-н Ганев е издъхнал след продължително боледуване от рак на белите дробове. По-нататък имаше и биографична справка, дори се посочваше, че "в последните му дни до него неотлъчно са били съпругата му - рускинята Марина, и дъщеря му Мария". След като “24 часа” излезе с погребалния текст, десетки медии също препечатаха без ни най-малка проверка на новината. В България има огромно количество интернет агенции, чиито редакции се състоят от едва един или двама служители. По тази причина те работят единствено на принципа „копирам-поставям”. Докато редакторите на "24 часа" водеха словесна война във Facebook с агенция "Блиц", упреквайки я, че е преписала най-нагло от тях информацията за кончината на Ганев, вестникът внезапно премахна първоначалната дописка и пусна нова - че всъщност той е жив. Това казал от Ню Йорк брат му Юлиян. "Той наистина е в болница в Кънектикът, получи тежък кръвоизлив в мозъка преди няколко дни и постъпи веднага за лечение. За него се грижат най-добрите възможни лекари", казал за "24 часа" братът, който живее във Флорида. Вестникът се извини на семейството и се оправда, че е научил "новината" за смъртта на дипломата от проф. Александър Чирков, който пък я узнал от Ник Маринов, българин от Ню Йорк. Така или иначе, ексдипломатът вече не е сред живите. Ако изключим неприятния момент, че пресата го погреба още приживе, всъщност животът на Стоян Ганев е пълен с низ от подобни противоречиви истории, една от които дори бе коментирана с изумление от световния печат. В историята той ще остане като пример как България е допускала по върховете й да се издигат нагаждачи, които са я използвали единствено за свое доволство и облага. Не единствен, разбира се, но твърде показателен. Кариерата му започва в Москва като надежден кадър на комунистическата система, за да завърши в сърцето на капитализма - САЩ. По същия начин от апологет на социализма г-н Ганев се превърна в негов отрицател и дори върл антикомунист. Роден на 23 юли 1955 година в Пазарджик, той завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а през 1985 година защитава дисертация в Московския държавен университет "М. В. Ломоносов". Там се взема с Марина – дъщеря на офицер от КГБ. Обратно в България г-н Ганев започва да гради кариера в комунистическата власт, като неговата дисертация, в която възхвалява външната политика на СССР, е отпечатана в сборник на АОНСУ – академията на БКП за обучение на кадри за партията и държавата, ръководена по това време от бъдещия кадър на БСП Нора Ананиева. В този труд младият Ганев твърди, че “съдържащите се в действащата съветска конституция норми относно външната политика на СССР представляват значителен интерес”. Но идват промените и Стоян Ганев бързо се преориентира към СДС. Става председател на партията „Обединен демократичен център”, която влиза в Съюза на демократичните сили. Веднага печели симпатиите на тълпата с красивото си лице и пламенните ораторски способности. “Вашата кауза – казва той на един от гръмките митинги на СДС по адрес на социалистите – е кауза пердута.” Г-н Ганев вече хули току-що срутилия се комунизъм и Съветския съюз, което го издига до външен министър в първото синьо правителство на Филип Димитров през 1991-1992 г. В това си качество оглавява делегацията на България на 47-ата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации. Тук съдбата го дарява с още един късмет – точно по това време ротационният принцип отрежда на държавите от Източна Европа да изберат председател на Общото събрание за сесията и те се спират на българския дипломат. Междувременно обаче Филип Димитров иска вот на доверие в парламента и доскорошният му партньор ДПС гласува “против”, което се смята от историците за първия успешен опит на Ахмед Доган да реди политиката на България. Правителството е катурнато, Стоян Ганев вече не е министър, но остава до края на 47-ата сесия в Ню Йорк. След края й той решава да не се връща в родината. Световните медии пишат, че това е първият случай в историята на ООН, когато председател на Общото събрание на организацията загърбва държавата, изпратила го там. След комунизма и антикомунизма в Америка г-н Ганев си намира нови кумири в лицето на преподобния южнокорейски тарикат Муун. Познат повече като човека, който ежегодно жени масово стотици двойки в Сеул, Муун (починал през миналата година) всъщност развива многобройни бизнес дейности, на една от които - Международния консултантски съвет (International Advisory Board), ръководен орган на муунисткото движение, става член и българският дипломат. В началото на новия век изненадващо г-н Ганев се появява отново в България и още със завръщането си става началник на кабинета на премиера Симеон Сакскобургготски. Бързо обаче е освободен от длъжността и се прибира обратно в САЩ. По-късно разказва, че от царя го била оттласнала непоследователната му политика.

Няма коментари:

Публикуване на коментар