неделя, 31 януари 2021 г.

ЖИВИТЕ МЪРТВИ ...29

Нанка Динчева Серкеджиева (Витка) е българска офицерка със звание генерал-майор, втората жена с генералско звание в българската история след Полина Недялкова и първата в системата на министерството на вътрешните работи.Родена е на 22 септември 1925 година. Член е на РМС от 1940 г. През 1943 година е изключена от пловдивската гимназията за нелегална дейност. По онова време е член на Районния комитет на РМС в Пловдив. От 12 август 1943 година е партизанка в партизански отряд „Антон Иванов“. След като отрядът е разбит, се присъединява към партизански отряд „Георги Димитров“. От май 1944 година е член на БКП. След 9 септември 1944 г. работи в Областния комитет на РМС. През 1945 г. се записва да учи в Пловдивския университет, като е отговорник на РМС в университета. На следващата година се отказва от ученето поради майчинство и тежко материално положение. През 1947 година започва работа като началник на бюро „Кадри“ в Окръжното управление на МВР, Пловдив, а на следващата година става началник служба в отделение „Кадри“ към Дирекцията на народната милиция. От 28 февруари 1950 г. е на работа в Централното управление на МВР като инспектор II степен. От 8 юли 1950 г. е на същата позиция в Шести отдел на Дирекция „Държавна сигурност“. От 1963 застава начело на трети отдел на Държавна сигурност (Картотека и архив) и остава на този пост до февруари 1990 година. Между 1956 и 1958 г. учи в партийна школа при Партийния комитет. Член е на Партийния комитет в МВР и на Бюрото на Комитета на българските жени. От 1975 година е генерал-майор, а от 1976 до 1990 година е кандидат-член на ЦК на БКП. Учи две години във вечерен партиен университет и изкарва курс в АОНСУ. През 1976 г. заминава да учи в Контраразузнавателната школа на КГБ. На 1 юни 1990 г. излиза в запас. Носителка е на множество награди и ордени сред които „Червено знаме“ и „Червена звезда“.На 15 януари 1990 г. граждани окупират и поставят под свой контрол Централата на ЩАЗИ в Източен Берлин, след като над сградата започват да се вият облаци дим от изгорени досиетата и така предотвратяват по-нататъшния процес на унищожаването на досиетата. В Държавна сигурност имат своите информационни канали и научават веднага за случващото се в „братската” ГДР. В българското МВР-ДС веднага предприемат мерки това не се случи и в България. На 18 януари 1990 г. началникът на Областното управление на МВР-ДС в Хасково полк. Красимир Саманджиев изпраща спешна секретна телеграма до министъра на вътрешните работи ген. Семерджиев, в която го призовава да се състави работна група в министерството, която да реши кои секретни материали и по какъв начин да бъдат унищожени, като акцентът е поставен върху заповедите и инструкциите, свързани с провеждането на „възродителния процес”. Още на следващия Колегиум на МВР-ДС се постига съгласие да се „подготви и утвърди заповед за създаване на организация за преоценка на действащите нормативни документи за работа на органите на МВР. В срок от няколко дни да се представи в ръководството на МВР списък на вътрешно-нормативните документи, които следва да се обезсилят и унищожат”. Документът обаче, който е подготвен не засяга само нормативните документи, но и цялото архивно наследство на ДС. Още на следващия ден – 25 януари 1990 г. Началникът на отдел 03 на ДС (архива) ген. Нанка Серкеджиева подготвя докладна записка за чистка в архива, която зам.-министър ген. Стоян Савов подписва и внася за утвърждаване от министър Семерджиев. Той я утвърждава същия ден. Строго секретната от особена важност докладна записка рег. №ІV-68 е изведена формално от МВР на 29 януари 1990 г. С нея се слага началото на мащабното прочистване на делата на агентурния апарат, а като мотив за това е посочена „усложнената политическа и оперативна обстановка”. Според заповедта от документите на съхранение в архива на ДС „личните и работни дела на секретните сътрудници – български граждани, да се унищожат. По предложение на оперативните поделения някои от тях се запазват. За унищожените дела да се изготвя формализиран картон-заместител без имената на секретния сътрудник, а само с псевдоним и регистрационен номер”. Заповедта указва „всички останали материали се унищожават в поделенията”, тоест по места.Формалното й извеждане от МВР е на 29 януари 1990 г. – в навечерието на ХІV извънреден конгрес на БКП. „Другарю Семерджиев, тревожа се за хората, с които работя и не мога да се отнеса безразлично, тревожа се за нашето имущество, което е събирано с години, и ден, и нощ мисля как да постъпим. Ние не можем безразлично да се отнесем към бъдещето на нашите служби. Това не ни позволява нито партийната съвест, нито като комунисти и служители. Ние няма да се предадем, защото тази власт сме я взели със скъпи жертви, с много кръв и в никой случай няма да се предадем.” Това са думите на ген. Нанка Серкеджиева по време на един от колегиумите на МВР през януари-февруари 1990 г., на които трескаво се обсъждат съкращенията в репресивния апарат на комунистическата партия, трансформирането на ДС в нови специални служби под контрола на БКП и въпросът с архивите на Държавна сигурност – „нашето имущество, събирано с години”, както се изразява Серкеджиева. През 1992 година Военната колегия при Върховния касационен съд подвежда под отговорност Нанка Серкеджиева за унищожаване на досиета заедно с генерал Атанас Семерджиев. През 2002 година е призната за виновна от Върховния касационен съд за злоупотреба с власт и служебно положение и е осъдена на 2 години затвор. Тя обжалва присъдата си и през август 2003 година ВКС връща делото за доразглеждане, като то не е внесено повече в прокуратурата. Нанка Серкеджиева умира на 4 декември 2012 година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар