сряда, 5 май 2021 г.

ЖИВИТЕ МЪРТВИ ...32

Ракът победи топследователката и душеприказчица на политици, бизнесмени и мутри През 2011 г. тя претърпява операция, но тя е неуспешна. “Имам метастази в цялото тяло”, каза тогава в едно от редките си интервюта жената, която знаеше всички тайни в държавата. Повечето от тях бяха погребани с нея. В последните години Крулева живееше извън България - в Загреб, където и издъхна.

Заради заболяването си, 71-годишната Крулева не можеше да практикува юридическата си професия. Повече от пет години тя е на инвалидна количка, тъй като имала три пирона в крака. “Видях, че внучката пада и се хвърлих да я спася. Така си счупих крайника и по цял ден стоя вкъщи. Трета година съм в инвалидна количка. Имах големи болки и по цяла нощ виех от болка. В Хърватия паднах и си разбих главата, а в болницата ми откриха рак”, казва тя.

Голямото разочарование на Крулева е бившият й зет Красимир. Когато той се жени за дъщеря й Ива в началото на 90-те години на миналия век, Ани Крулева е на върха на славата си. Като шеф на Националната следствена служба тя разследва аферата, известна като “Оня списък”. Тогава бяха осветлени стотина агенти на българското разузнаване в чужбина и стана дипломатически скандал. Крулева постоянно беше под светлините на прожекторите, а аферата завърши с

опита да бъде отровена в президентството

заедно с ген. Бриго Аспарухов.

“Дъщеря ми и Красимир живяха 15 години заедно, той не можеше да има деца. Тя имаше една връзка, когато работеше в Белград като дипломат”, казва бившата шефка на националното следствие.

Когато Красимир и Ива се оженили, той взел фамилията на именитата си тъща. По-късно се оженил повторно и новото му семейство сега носи също фамилията Крулеви. Синът му - също.

На 30 януари 2008 г. в Банско, в офиса на фирма “Декосстрой” Красимир Крулев застреля съдружника си Ангел Събев и се предаде на полицията. Делото все още е в съда. Освен съдружник, убитият Събев и съпругата му Диана били кумове на Красимир и новата му съпруга Димитрина.

Аутопсията показва 16 наранявания, от които 11 в гърдите, останалите - в мишниците и ръката на Събев. Пред близките си Крулев разкрива, че пердето му е паднало, когато съдружникът му му заявил, че

не е баща на сина си

“Не можех да го слушам. Съжалявам, че видях пистолета си, но не можах да постъпя другояче”, казал Красимир. В затвора той вдигнал кръвно над 200, 20 дни нищо не хапнал и не говорел. Научил го отново да яде Тото Мамината, който убил родния си баща.

Сложили ги в една килия като “колеги”-убийци, и Мамината постепенно го накарал отново да говори и да яде.
Когато обаче мислел за убийството, изпитвал огромна болка. Но не заради извършеното, а когато погледнел сина си и съпругата си в очите. “Болката има много страни, но тази е най-жестоката. Съпругата ми дори си мислела, че няма да искам да я видя повече след случилото се. Как бе - аз за тях живея!... Само като се сетя какво им причиних на най-скъпите си същества... но си нося кръста и ще понеса отговорността”, обяснява Крулев.

Според него обаче нищо не дължи нито на първата си съпруга, нито на нейната майка. Винаги има възмездие, категорични пък са близките на Ани Крулева.


Ани Крулева в едно от последните си интервюта: Аз разследвах самоубийството на дъщерята на Желев!

През 2009-а бившата директорка на Националната следствена служба Ани Крулева за пръв път проговори след 15-годишно мълчание пред народното издание. Една от най-ключовите фигури след 10 ноември 1989 г., участвала в събития, променили може би съдбоносно хода на демократичния преход, разказа пред “ШОУ” множество от тайните си, а останалите отнесе със себе си...

- Загатнахте, че първият демократично избран български президент - Желю Желев, е възприемал прекалено лековато и е участвал доста неадекватно в решаването на важни за България събития. Кое ви кара да правите подобни изводи?
- Бях шокирана още на срещата ни, когато ме повика за пръв път при себе си след назначаването ми за директор на Националното следствие. Там беше директорът на НРС ген. Бриго Аспарухов. Присъстваше и заместникът ми, Коста Богацевски, ресорен по така нареченото убийство на писателя Георги Марков. От доклада му произтичаше един уникален извод. Самоубилият се зам.-министър на вътрешните работи ген. Стоян Савов беше посочил в предсмъртното си писмо, че ние не сме извършили атентата срещу папата, но не бил споменал, че не сме убили и Георги Марков. Щом не го е споменал, значи ние сме го убили по случай рождения ден на Тодор Живков.

В тази връзка президентът Желев каза как му разкрили, че след 9 септември Тодор Живков лично разстрелвал хора зад мавзолея. Седях и не вярвах на ушите си. Виждах, че от многото ненужна информация, натрапена му от разни хора, Желев имаше доста объркана представа за това кой с какво се занимава, какво става в тази държава и т.н. Твърдението на Желев, че активното мероприятие “Оня списък” е замислено като сценарий за противопоставянето на СДС на ДПС, беше далеч от истината. Впрочем преди месец срещнах моя позната, която е в добри отношения с кръга “Монтерей”. Тя ми каза, че в действителност по начина, по който сме разследвали делото за “Оня списък”, съм спасила самия президент Желев от сценарий, който включвал и неговото отстраняване.

- Споменахте, че Желев не е бил наясно и с истината за “аферата” около отравянето на ген. Аспарухов...
- Спомням си, че ми се обади съветникът на президента по националната сигурност ген. Стоян Андреев и ме повика в президентството.

Заварих го разплакан и ми каза, че са отровили директора на НРС Бриго Аспарухов.
Бяхме повикани заедно с вътрешния министър Виктор Михайлов и започнахме негласна проверка. Отидохме в Правителствена болница и посетихме Бриго, който беше в много тежко състояние. Главата му изглеждаше ей такава, толкова се беше подул. Назначихме екип от наши водещи токсиколози. Поискахме и мнението на тогавашния токсиколог № 1 проф. Моно Монов.
За мое изумление, въпреки че делото му беше докладвано, Желю Желев се присъедини публично към версията, че имало някакво събиране в президентството. На него били употребили алкохол, било се запалило пердето. Взели да го гасят с пожарогасителя, като част от течността попаднала в чашите на някои от хората и това било причината за състоянието на Бриго Аспарухов и Валентин Стоянов. За мен това поведение на президента беше изумително...

Желю Желев ме свързва с изключително неприятни изживявания, защото разследвах нещастието, което се случи с дъщеря му Йорданка. То беше едно слънчево момиченце, което ми е отваряло вратата на резиденцията, когато Желев ме викаше по спешност. Винаги усмихнато, спокойно. В деня, в който стана нещастието, президентът беше в чужбина и по предложение на началника на НСО ген. Димитър Владимиров се реши да не му се съобщава. И именно той съобщи злокобната новина още на летището при завръщането му. Когато разследвахме смъртта по образуваното дело, забелязах, че на Йорданка Желева са били предписани от лекари в Правителствената болница най-силните лекарства. Те са за лечение на най-тежките психически заболявания, за каквито бях чувала многократно като прокурор по дела за задължително настаняване на предимно възрастни болни хора в психиатрии.

Тогава попитах директно лекуващия лекар д-р Григоров: "Защо сте й давали най-силните лекарства, като лудиомил, например, това за презастраховка ли е?". Той мълчеше. В един от разпитите по делото беше установено, че в този период, когато стана нещастието, вървяха всякакви изключително истерични акции и демонстрации срещу Желев, стигащи до изстъпления. Ден преди инцидента Йорданка е била на гости заедно с много приятели в дома на сина на Любомир Левчев – Владимир Левчев. На тази сбирка голяма част от присъстващите са се възмущавали от баща й, говорили са против него, и то доста остро. Мисля, че това дете е било изключително унизено и оскърбено, защото тези хора са били нейният приятелски кръг.

Смятам, че създалата се ситуация е била изключително депресираща и тежка за това крехко създание. По делото бяха разпитвани служители – мъже и жени от НСО, за да проверим твърденията, че и преди това е искала да посегне на живота си. По разкази на някои от разпитаните веднъж тръгнала нанякъде, а след нея охраната. Вървяла уж към някаква жп линия. Това не ми се стори много достоверно, не беше никак убедително.

След края на разследването, това, което най-много ме потискаше, е, че момичето явно е крехко, ранимо, лабилно емоционално, може дори да е имало и някакви леки психически проблеми, но един президент, с всичките си възможности, с които е разполагал, да не вземе адекватни мерки, да не го заведе при най-добрите психиатри у нас или в чужбина, за мен това е недопустимо! От специалисти знам за действието на лудиомила. При болен човек то потиска, тушира симптомите. Ако се даде на здрав човек обаче, действието му е обратно – погълналият го изпада в някакво еуфорично състояние, започва да халюцинира... Между другото, подобни мисли са ми минавали и при смъртта на Людмила Живкова, която тогава е била само с охраната от УБО, без нито един близък човек до себе си. Сама е била и дъщерята на президента Желев...

юли 2009 г.
Интервю на Славей КОСТАДИНОВ


ДОСИЕ

* Ани Крулева е момиче от Горна баня. Навремето, тоест в края на 50-те, когато е започнала да се “момее”, това е било “краят на света”. Нейни съседи и почти набори са прочулите се впоследствие “горнобански момчета” Георги Ганчев – Жорж Ганчев, и легендата на “Славия” Петър Величков. Но докато лидерът на БББ недолюбва особено комшийката си, младият и красив футболист се загаджва с Ани. За съжаление, Величков се алкохолизира и само на 25 години изхвърча от големия футбол. Връзката му с бъдещата шефка на Националната следствена служба също остава красив младежки спомен.

* Крулева не расте бързо в кариерата. Това я потиска. Мечтае за големи дела и шумни процеси, но системата я държи здраво в хватката си. Преди 10 ноември стига само до трети прокурор. В професионалното си поприще не винаги е била на страната на справедливостта, въпреки че е прилагала стриктно буквата на законите. Толкова стриктно, че чак жестоко! По времето на соца те наистина бяха драконовски. Но пак с уточнението – за кокошка нямаше прошка, но не и за милион. Номенклатурата беше недосегаема – с изключение на малцина нейни представители, които по лично нареждане на Тато или Москва е трябвало специално да бъдат ударени. По тази порочна и безчовечна схема Ани наказва някъде в началото на 70-те обикновена магазинерка на три години затвор, защото женицата била “присвоила”... лев и двадесет и три стотинки!

* В последните две петилетки, преди да се разболее, бившата шефка на националното следствие заработваше като адвокат. По данни на наши информатори деляла една кантора на столичната улица “Цар Асен” в непосредствена близост до Съдебната палата с адвокатката Пенка Тотева, една от най-добрите специалистки по трудовоправни дела.

Няма коментари:

Публикуване на коментар