На 16 ноември 2019 – по-малко от месец преди да навърши 88 години, почина Христо Христов – най-дълго управлявалият външната търговия на България. Години наред той е човекът, който дърпа конците във външната търговия на Народна Република България, един от приближените на бившия Първи Тодор Живков. Като министър е осъществил сделки за милиарди, каквито днес ни изглеждат немислими, приятел е бил с най-големите богаташи в Турция, Арабските страни и къде ли не. Не помни колко пъти се е виждал със Саддам Хюсеин – по-думите му 10-15 може би. Животът му е низ от срещи с най-известните хора тогава в политиката и е пълен с невероятни истории.
Умът му до последно остана все така бистър, помнейки с най-големи подробности имена и събития. Животът е бил благосклонен към него – дал му е възможност да види свят и да разговаря и преговаря с хората, променяли и създавали голямата политика през годините.
Христов е роден на 11 декември 1931 г. в габровското село Яворец. Между 1971 и 1977 г. е зам.-министър, а от 1977 до 1986 г. - министър на външната търговия. След това три години управлява цялата търговия, а в периода 1989-1990 г. е министър на външноикономическите връзки. 13 години е член на ЦК на БКП.
Във връзка с възникналата криза в края на 70-те години (НРБ има дългове към западни банки за 6 млрд. долара) по предложение на Христо Христов, в качеството му на министър на външната търговия, е приета т.нар. резервна валутна програма. Целта е била да се получат допълнителни валутни приходи главно от реекспорт както и от контролираната от ДС контрабанда. През 1978 – 1990 г. в качеството на министър на външната търговия, министър на търговията и министър в министерството на външноикономическите връзки и министър на външноикономическите връзки Христо Христов е председател на българо-иракската междуправителствена комисия и реализира крупни българо-иракски проекти по времето на иракския президент Саддам Хюсеин.
Христо Христов подписва договора с СССР за изграждане на АЕЦ „Белене” през 1987 г.
Като наш търговски представител в Лондон Христов създава връзките си с Максуел , който бе щедър към т. нар. Червени принцове , които впоследствие станаха строители на капитализма у нас . След 1991 г. вече бившият член на Централния комитет на Българската комунистическа партия се захваща частен бизнес, използвайки успешно връзките си от миналото със Запада .
Мнозина смятат, че Андрей Луканов е мозъкът на т.нар. червени куфарчета с пари, раздавани непосредствено преди 1989 г. и след това на тесен кръг от хора, посочени от ДС и от някои висши другари. Всъщност идеологът на раздаването и изнасянето зад граница на валутните ни резерви и на парите, натрупани от сделки с оръжие със страните от Третия свят, е Христо Христов. Кръстникът на „червените куфарчета” отнесе много тайни в гроба си
Няма коментари:
Публикуване на коментар