Тайната на партийния дом...
26.08.1990
На 26 август 1990 година към полунощ почти цялата сграда е обхваната от пламъци. Долните етажи бяха опожарени. По националното радио президентът Желю Желев отправи призив до всички политически сили за въздържане от насилие. По-късно служители на МВР отцепиха района и огнеборците потушиха пламъците. От пожара напълно унищожени останаха 40 помещения.
Изцяло бе унищожено и разграбено имущество. Жертви нямаше.
Главна прокуратура образува наказателно дело. Следствието през 1991 г. заключава, че става дума за "неангажирано поведение на отделни лица", а палежът и погромът са извършени "стихийно и неорганизирано от екзалтирани екстремисти".
Съдът връща делото 4 пъти. Обвиняеми са 38 души, сред тях е и президентът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев. На 23 август 1996 г. следствието за Партийния дом е спряно.
"Подкрепа" запалила Партийния дом
Имахме информация, че хора на "Подкрепа" са запалили Партийния дом и акцията е била организирана, съобщи на пресконференция по случай 20 г. от палежа Любен Левичаров, през 1990 г. оперативен работник от ДС в Софийско градско управление на МВР. По-късно той ръководеше Централната служба за борба с организираната престъпност-ЦСБОП.
Според Левичаров, който със свои колеги е разследвал пожара, преди атаката срещу Партийния дом в сградата са влезли хора на "Подкрепа" с гащеризони, които носели бидони със силно запалителна течност.
"Лакът, с който бяха намазани стените в Партийния дом, беше внесен от ГДР и издържаше на много високи температури на горене. Затова предполагахме тогава, че запалителната течност е внесена заради това", обясни Левичаров.
Той допълни, че през 1990 г. "Подкрепа" била най-екстремистката част на опозицията, а лидерът й д-р Тренчев ходел въоръжен и с охрана много преди мутрите.
Бившият директор на ЦСБОП разказа, че двама ливанци са заснели събитията изцяло, като се започне от сутринта на 26 август до ранни зори на 27-и.Те предали копие от филма на следствието, но по-късно то изчезнало."Много от лумпените бяха влезли да крадат компютри, техника и пишещи машини. По-късно опитаха да ги продават, но ги открихме", сподели Левичаров.
Според Михаил Иванов - съветник на тогавашния президент Желю Желев, пожарът е запален, за да могат да бъдат унищоженни следите от близо 50 годишното комунистическо управление, да бъде разтурен Градът на истината, който наистина изчезва още на следващия ден и за да бъде дискредитирана младата демократическа партия.
Другата гледна точка на тогавашните събития поддържа версията, че палежът е дело на вандали.Вече 20 години прокуратурата не успява да установи кои са извършителите и кои – подстрекателите на това деяние, унищожило държавно имущество за много пари. Двете страни и до днес си хвърлят тежки обвинения едни на други, а разследването е прекратено по давност. Факт е че в пламъците изчезва голяма част от ключовите архива на БКП - за финансирането на партията, за изнасянето на капитали за секретни решения на Политбюро
15 години делото по палежа не влиза в съдебната зала и накрая, за облекчение на всички знайни и незнайни участници, е прекратено по давност. На 18-ата година екип решава да осветли тази българска мъглявина като направи документален филм.Сценарист: Малина Петрова
Режисьор: Малина Петрова
Филмът се разпространява в интернет с разрешението на Малина Петрова.
С надписани клинични пътеки болниците точат 400 млн. лв. годишно
17.03.2010
От даваните близо 1 млрд. лева годишно за болнична помощ 400 млн. лева са били изразходвани неефективно, показаха резултатите от остойностяването на клиничните пътеки, извършени от работна група към Министерството на финансите. Данните, които бяха представени на болнични директори на среща в сряда, сочат, че около 30% от лечението в болниците в момента е ненужно.
В момента за 84 пътеки здравната каса дава 102 млн. лв. повече от реалните разходи на болниците за тях. В същото време други 214 клинични пътеки са недофинансирани с 291 млн. лв. Най-надценени са пътеките в областта на инвазивната кардиология и разликата между реалната стойност и тази, която плаща сега здравната каса, е завишена с 30 на сто.
Миналата седмица стана ясно, че започват масирани проверки в инвазивната кардиология, защото отчетените клинични пътеки за една година са се увеличили с почти 50%. Надписаните пътеки са причина и за процъфтяващия бизнес и увеличаването на лабораториите, извършващи такъв тип диагностика, отделенията по инвазивна кардиология, както и на специализираните кардиологични болници.
В същото време сред най-недофинансираните са педиатричните пътеки. В сферата на неонатологията например се дават само 880 лв. при необходими средно 4754 лв.
Това неправилно разпределение на разходите създава предпоставките и за свръххоспитализации при определени заболявания.
Диспропорция има и в размера на средствата, харчени за болнична и извънболнична помощ. В страните от ЕС около 30% от всички разходи са за болнична помощ, у нас те са близо 50% от средствата на здравната каса. В същото време европейските страни изразходват над 30% за извънболнична помощ, а у нас се дават малко над 20% от средствата на НЗОК.
Освободиха сина на Цветелин Кънчев
22.11.2010
Синът на ромския лидер Цветелин Кънчев е освободен от ареста с наложена мярка за неотклонение подписка. Това е решила прокуратурата в Пирдоп 24 часа след задържането на кембриджкия възпитаник за кражба на метални тръби.
Микеле Кънчев и двама негови приятели са стигнали до това хвостохранилище с микробус по тъмни доби в събота. Никой от охраната на обекта, собственост на акционерно дружество Елаците, не е чул нарязването на старите метални тръби.
Час и половина по-късно от тях е останало само това. Според полицията е отркаднат поне тон метал. Компанията е задържана на път за Златица, случайно от автопатрул. Микеле и още един от групата са освободени срещу подписка заради чистото им съдебно минало. Зад решетките е останал само третият от компанията.
Изпълнителнителният директор на Елаците Добри Цветков не пожела да застане пред камерата на bTV, но уточни, че тук се краде често. Синът на Дон Цеци обаче, им създава неприятности за първи път. А бащата и лидер на Евроропа се разграничи от постъпките на наследника си, с когото били скарани от месеци.
Шпионски скандал в армията
22.11.2010
Шпионски скандал в Българската армия. Таен щаб за видеонаблюдение е следил хотелските стаи във всички почивни бази на военните. Открит е и специално пригоден стенен часовник със скрита камера.
Изграждането на въпросната стая за видеонаблюдение на всички почивни бази на агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" е направена през 2008 година по препоръка на тогавашният началник на охраната на агенцията Николай Марков. Централният пулт със сървърите за запис е в стая номер 222 на хотел "Шипка" в столицата, която е офис на шефа на Сигурността на агенцията по това време Васил Стоилов.
От там са гледали всички камери в почивните бази - кой влиза и излиза и с кого. Притеснителното е, че двамата си осигурили специален външен достъп през интернет до видеонаблюдението. С прости думи могат да гледат и да записват от дома си. При обиска на стая прокуратурата е открила и стенен часовник с допълнително вградена от Николай Марков камера. Според военния министър Аню Ангелов в агенцията е събирана информация, за да може да се влияе по един или друг начин на едни или други решения.
До преди няколко месеца офисите на тогавашната социална агенция към военното министерство са били в хотел "Шипка", срещу Пирогов. Шпионското звено, оформено в кабинет 222, вече е запечатано и достъпът до него е строго ограничен.
27.12.2010
БИЗНЕСЪТ НА ДИПЛОМАТИТЕ-ШПИОНИ
Голяма част от дипломатите, чиито имена бяха оповестени като сътрудници на бившата Държавна сигурност, днес имат интересен и доходен бизнес, показва проверка на „168 часа“. Част от тях са действащи посланици и в момента.
Скандалът с дипломатите-ченгета избухна, след като Комисията по досиетата обяви, че от 462-ма проверени бивши посланици, генерални консули и заместник-шефове на дипломатически мисии на България 191 имат агентурно минало. Това показва, че 45% от дипломатите през последните 20 години са били свързани с Държавна сигурност. 33-ма от обявените имена продължават да представляват България в различни точки по света, включително в Лондон, Рим, Берлин, Ню Йорк, Хага, Лисабон, Атина, Женева, Стокхолм, Осло, Ватикана и, разбира се, Москва. Оказва се, че част от тях успешно съчетават служебните си ангажименти с частния си бизнес.
До ден днешен мисиите в арабските страни са запазено място основно за хора на бившите спецслужби, показва анализ на посочените имена. Преди смяната на режима тези дестинации бяха част от контрабандния трафик на оръжие и опиати, извършван под контрола на ДС. С част от печалбите бяха подпомагани различни терористични организации, обявени от властта за „прогресивни и приятелски“. Дипломати с досиета в ДС, работили точно в тези страни, по-късно притежават фирми, които са пряко намесени в множество международни скандали. Сред тях изпъква аферата „Петрол срещу храни“, свързана с режима на Саддам Хюсеин.
Част от дипломатите-шпиони напускат Външно министерство след чистките на сините.
АРМАГАН: Вицепрезидентът ген. Атанас Семерджиев, които разпорежда да се унищожат досиетата, получил позлатен автомат като подарък от Садам Хюсиен.Те не остават гладни, а отварят фирми с партньори от страните, в които са имали мандат. Днес бизнесът им покрива широк спектър дейности – от фитнес зали до ядрена енергетика, петрол и оръжие. Част от тези дипломати са вече пенсионери, но децата им наследяват бизнеса .
сряда, 5 януари 2011 г.
вторник, 4 януари 2011 г.
НОВИТЕ СОБСТВЕНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ 76
Кризата удари Барбукови
“Ех, ще взема тази чанта Марк Джейкъбс, понеже е евтина – няма и 3000 лева”, заявява с ОТЕГЧЕНИЕ госпожа Весела Барбукова.
Тя се отправя с царствена походка към касата, след като е направила малък следобеден шопинг за 30-ина хиляди лева в бутика на олигарсите.
Някогашната секретарка или счетоводителка, превърнала се в светска дама с бизнес за милиони, не пропуска да отбележи: “Тази чанта не е като моята Люи Вюитон - лимитирана серия, която си взех от Виена. Тя е наистина скъпа”. Сцената, за която ви разказваме и която на днешния фон изглежда направо нереална, си е съвсем истинска и се разигра пред очите на човек от Супер 19’. Не бихме я разказали, ако не бе изиграна, за да ни впечатли.
Именно в сцени като тази е причината хората в нашата страна да не навиждат олигарсите. Те прекалиха с оливането си по бентлита, диаманти и безконечните фотоси с подобни безсмислени доказателства за ВИП-ство.
От цялата тази работа и олигархичната идилия за Барбукови е останала само Виена. Причината е, че ако се вярва на мълвата в техните кръгове, строителните предприемачи предвидливо са си купили недвижимост в австрийската столица. Така са осигурили бъдеще в анонимност в най-добрия град за живеене в света, за какъвто Виена бе призната в последната класация.
Много далеч от чистотата, подредеността и елегантните кафенета край Албертина е действителността по уличките около булевард България. Една от тях, казва се Славовица, Барбукови я бяха преградили за най-грандиозния си проект, помпозно титулован Резиденция Анастасия
Всъщност един блок в стил Мутробарок, който трябваше да задоволи нечии еснафски мечти насред калта около Мотопистата. Най-близкото доказателство за елитност до “Резиденцията” е грозноватият блок на парламента. Зданието, където са мандатните жилища на народни герои и трибуни като леля Гинче Караминова – славната депутатка от ГЕРБ.
Анастасия-та хич не върви, разказват комшиите-депутати. Те отдавна са изпуснали сметката от колко време обектът е в очевиден кризисен застой.
Безрадостна е картината и около друг звезден обект на Барбукови. Цяло земно кълбо се извисява, сякаш е короната на средновековна принцеса, върху блока в ръждивочервен цвят.
Макар и отдавна завършен, той си стои празен насред калта недалеч от бул. Тодор Каблешков и ъгъла с бул. България. Няма ги очакваните собственици от хайлайфа. Вечер сградата стърчи като плашило, тъмна и празна. Току просветне крушка, но не на повече от две – три места сред море от 50-ина апартамента, ако не и повече.
Участта на Барбукови не е повод за радост. Стагнацията в строителния бранш е повсеместна. Мърдат само онези, които имат общо с пътните проекти. Останалите са в състояние на нокаут. Още по-страшно е катастрофата да те повтори.Точно това се случва на цялата ни икономика. Предната криза от 1996-97 година аха да обърне легендарния още тогава милионер Барбуков. Общо дружество с легендата на строителството в Германия Иван Зографски. Ние го знаем като възстар беловлас старец, който държи Японския хотел. Той обаче беше хиена и на 90. Очевидно оценил потенциала на двете символни за сектора имена, обединени в една фирма, той прави джойнт-венчър с Барбуков.
Отношенията им след това са обект на много клюки и едва ли за тях може да има безпристрастна и правдива оценка. Остават фактите – историята със Зографски възражда мита Барбуков като феникс от пепелта Той прави рестарт на бизнеса и на живота си. И решава да мине на заден план като лансира новата си половинка Весела, с която работата в един офис ги е събрала в семейство.Попаднали във вихъра на танца, Барбукови се бяха превърнали в символ на олигархията и на онова, което хората най-много не харесват в нея: демонстрациите на фараонски къщи и коли за фолкзвезди, на безсмислено скъпи тоалети и аксесоари.
Димитър Димитров Барбуков е роден на 25 октомври 1954 г. в с. Пиргово - Русенска област. Датата му на раждане вероятно предопределя не само името му (25 октомври – Димитров ден), но и професионалната му реализация, защото съгласно християнската традиция 25 октомври е ден на строителя.Получава средно образование в строителния техникум в гр. Русе.Притежава висше инженерно образование.
В продължение на 13 години работи като технически ръководител на обекти в различни градове на България, сред които НДК гр. София, гр. Русе и др.
След промените в политическата ситуация в България през 1989 г. създава една от първите частни строителни фирми, която притежава и управлява до 1998 г.Към настоящият момент е собственик на множество фирми в областта на проектиране, строителство, хотелиерство, производство и търговия на строителни материали, и управление на недвижими имоти.
От 2000г. е Президент и Председател на борда на директорите на Инвестиционно строителна група "Аспекти".
Димитър Димитров Барбуков е семеен с четири деца, три дъщери – Ралица, Десислава и Анастасия и син – Добромир.
Собственик на частна театрална формация – Театър Барбуков.
Какво следва: нов старт във Виена или сървайвър в България – ще видим.
/препечатано със съкращения/
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другарката Ирена Кръстева .
“Ех, ще взема тази чанта Марк Джейкъбс, понеже е евтина – няма и 3000 лева”, заявява с ОТЕГЧЕНИЕ госпожа Весела Барбукова.
Тя се отправя с царствена походка към касата, след като е направила малък следобеден шопинг за 30-ина хиляди лева в бутика на олигарсите.
Някогашната секретарка или счетоводителка, превърнала се в светска дама с бизнес за милиони, не пропуска да отбележи: “Тази чанта не е като моята Люи Вюитон - лимитирана серия, която си взех от Виена. Тя е наистина скъпа”. Сцената, за която ви разказваме и която на днешния фон изглежда направо нереална, си е съвсем истинска и се разигра пред очите на човек от Супер 19’. Не бихме я разказали, ако не бе изиграна, за да ни впечатли.
Именно в сцени като тази е причината хората в нашата страна да не навиждат олигарсите. Те прекалиха с оливането си по бентлита, диаманти и безконечните фотоси с подобни безсмислени доказателства за ВИП-ство.
От цялата тази работа и олигархичната идилия за Барбукови е останала само Виена. Причината е, че ако се вярва на мълвата в техните кръгове, строителните предприемачи предвидливо са си купили недвижимост в австрийската столица. Така са осигурили бъдеще в анонимност в най-добрия град за живеене в света, за какъвто Виена бе призната в последната класация.
Много далеч от чистотата, подредеността и елегантните кафенета край Албертина е действителността по уличките около булевард България. Една от тях, казва се Славовица, Барбукови я бяха преградили за най-грандиозния си проект, помпозно титулован Резиденция Анастасия
Всъщност един блок в стил Мутробарок, който трябваше да задоволи нечии еснафски мечти насред калта около Мотопистата. Най-близкото доказателство за елитност до “Резиденцията” е грозноватият блок на парламента. Зданието, където са мандатните жилища на народни герои и трибуни като леля Гинче Караминова – славната депутатка от ГЕРБ.
Анастасия-та хич не върви, разказват комшиите-депутати. Те отдавна са изпуснали сметката от колко време обектът е в очевиден кризисен застой.
Безрадостна е картината и около друг звезден обект на Барбукови. Цяло земно кълбо се извисява, сякаш е короната на средновековна принцеса, върху блока в ръждивочервен цвят.
Макар и отдавна завършен, той си стои празен насред калта недалеч от бул. Тодор Каблешков и ъгъла с бул. България. Няма ги очакваните собственици от хайлайфа. Вечер сградата стърчи като плашило, тъмна и празна. Току просветне крушка, но не на повече от две – три места сред море от 50-ина апартамента, ако не и повече.
Участта на Барбукови не е повод за радост. Стагнацията в строителния бранш е повсеместна. Мърдат само онези, които имат общо с пътните проекти. Останалите са в състояние на нокаут. Още по-страшно е катастрофата да те повтори.Точно това се случва на цялата ни икономика. Предната криза от 1996-97 година аха да обърне легендарния още тогава милионер Барбуков. Общо дружество с легендата на строителството в Германия Иван Зографски. Ние го знаем като възстар беловлас старец, който държи Японския хотел. Той обаче беше хиена и на 90. Очевидно оценил потенциала на двете символни за сектора имена, обединени в една фирма, той прави джойнт-венчър с Барбуков.
Отношенията им след това са обект на много клюки и едва ли за тях може да има безпристрастна и правдива оценка. Остават фактите – историята със Зографски възражда мита Барбуков като феникс от пепелта Той прави рестарт на бизнеса и на живота си. И решава да мине на заден план като лансира новата си половинка Весела, с която работата в един офис ги е събрала в семейство.Попаднали във вихъра на танца, Барбукови се бяха превърнали в символ на олигархията и на онова, което хората най-много не харесват в нея: демонстрациите на фараонски къщи и коли за фолкзвезди, на безсмислено скъпи тоалети и аксесоари.
Димитър Димитров Барбуков е роден на 25 октомври 1954 г. в с. Пиргово - Русенска област. Датата му на раждане вероятно предопределя не само името му (25 октомври – Димитров ден), но и професионалната му реализация, защото съгласно християнската традиция 25 октомври е ден на строителя.Получава средно образование в строителния техникум в гр. Русе.Притежава висше инженерно образование.
В продължение на 13 години работи като технически ръководител на обекти в различни градове на България, сред които НДК гр. София, гр. Русе и др.
След промените в политическата ситуация в България през 1989 г. създава една от първите частни строителни фирми, която притежава и управлява до 1998 г.Към настоящият момент е собственик на множество фирми в областта на проектиране, строителство, хотелиерство, производство и търговия на строителни материали, и управление на недвижими имоти.
От 2000г. е Президент и Председател на борда на директорите на Инвестиционно строителна група "Аспекти".
Димитър Димитров Барбуков е семеен с четири деца, три дъщери – Ралица, Десислава и Анастасия и син – Добромир.
Собственик на частна театрална формация – Театър Барбуков.
Какво следва: нов старт във Виена или сървайвър в България – ще видим.
/препечатано със съкращения/
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другарката Ирена Кръстева .
Абонамент за:
Публикации (Atom)