вторник, 4 януари 2011 г.

НОВИТЕ СОБСТВЕНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ 76

Кризата удари Барбукови

“Ех, ще взема тази чанта Марк Джейкъбс, понеже е евтина – няма и 3000 лева”, заявява с ОТЕГЧЕНИЕ госпожа Весела Барбукова.
Тя се отправя с царствена походка към касата, след като е направила малък следобеден шопинг за 30-ина хиляди лева в бутика на олигарсите.
Някогашната секретарка или счетоводителка, превърнала се в светска дама с бизнес за милиони, не пропуска да отбележи: “Тази чанта не е като моята Люи Вюитон - лимитирана серия, която си взех от Виена. Тя е наистина скъпа”. Сцената, за която ви разказваме и която на днешния фон изглежда направо нереална, си е съвсем истинска и се разигра пред очите на човек от Супер 19’. Не бихме я разказали, ако не бе изиграна, за да ни впечатли.
Именно в сцени като тази е причината хората в нашата страна да не навиждат олигарсите. Те прекалиха с оливането си по бентлита, диаманти и безконечните фотоси с подобни безсмислени доказателства за ВИП-ство.
От цялата тази работа и олигархичната идилия за Барбукови е останала само Виена. Причината е, че ако се вярва на мълвата в техните кръгове, строителните предприемачи предвидливо са си купили недвижимост в австрийската столица. Така са осигурили бъдеще в анонимност в най-добрия град за живеене в света, за какъвто Виена бе призната в последната класация.
Много далеч от чистотата, подредеността и елегантните кафенета край Албертина е действителността по уличките около булевард България. Една от тях, казва се Славовица, Барбукови я бяха преградили за най-грандиозния си проект, помпозно титулован Резиденция Анастасия
Всъщност един блок в стил Мутробарок, който трябваше да задоволи нечии еснафски мечти насред калта около Мотопистата. Най-близкото доказателство за елитност до “Резиденцията” е грозноватият блок на парламента. Зданието, където са мандатните жилища на народни герои и трибуни като леля Гинче Караминова – славната депутатка от ГЕРБ.
Анастасия-та хич не върви, разказват комшиите-депутати. Те отдавна са изпуснали сметката от колко време обектът е в очевиден кризисен застой.
Безрадостна е картината и около друг звезден обект на Барбукови. Цяло земно кълбо се извисява, сякаш е короната на средновековна принцеса, върху блока в ръждивочервен цвят.
Макар и отдавна завършен, той си стои празен насред калта недалеч от бул. Тодор Каблешков и ъгъла с бул. България. Няма ги очакваните собственици от хайлайфа. Вечер сградата стърчи като плашило, тъмна и празна. Току просветне крушка, но не на повече от две – три места сред море от 50-ина апартамента, ако не и повече.
Участта на Барбукови не е повод за радост. Стагнацията в строителния бранш е повсеместна. Мърдат само онези, които имат общо с пътните проекти. Останалите са в състояние на нокаут. Още по-страшно е катастрофата да те повтори.Точно това се случва на цялата ни икономика. Предната криза от 1996-97 година аха да обърне легендарния още тогава милионер Барбуков. Общо дружество с легендата на строителството в Германия Иван Зографски. Ние го знаем като възстар беловлас старец, който държи Японския хотел. Той обаче беше хиена и на 90. Очевидно оценил потенциала на двете символни за сектора имена, обединени в една фирма, той прави джойнт-венчър с Барбуков.
Отношенията им след това са обект на много клюки и едва ли за тях може да има безпристрастна и правдива оценка. Остават фактите – историята със Зографски възражда мита Барбуков като феникс от пепелта Той прави рестарт на бизнеса и на живота си. И решава да мине на заден план като лансира новата си половинка Весела, с която работата в един офис ги е събрала в семейство.Попаднали във вихъра на танца, Барбукови се бяха превърнали в символ на олигархията и на онова, което хората най-много не харесват в нея: демонстрациите на фараонски къщи и коли за фолкзвезди, на безсмислено скъпи тоалети и аксесоари.
Димитър Димитров Барбуков е роден на 25 октомври 1954 г. в с. Пиргово - Русенска област. Датата му на раждане вероятно предопределя не само името му (25 октомври – Димитров ден), но и професионалната му реализация, защото съгласно християнската традиция 25 октомври е ден на строителя.Получава средно образование в строителния техникум в гр. Русе.Притежава висше инженерно образование.
В продължение на 13 години работи като технически ръководител на обекти в различни градове на България, сред които НДК гр. София, гр. Русе и др.
След промените в политическата ситуация в България през 1989 г. създава една от първите частни строителни фирми, която притежава и управлява до 1998 г.Към настоящият момент е собственик на множество фирми в областта на проектиране, строителство, хотелиерство, производство и търговия на строителни материали, и управление на недвижими имоти.
От 2000г. е Президент и Председател на борда на директорите на Инвестиционно строителна група "Аспекти".
Димитър Димитров Барбуков е семеен с четири деца, три дъщери – Ралица, Десислава и Анастасия и син – Добромир.
Собственик на частна театрална формация – Театър Барбуков.

Какво следва: нов старт във Виена или сървайвър в България – ще видим.
/препечатано със съкращения/

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другарката Ирена Кръстева .

Няма коментари:

Публикуване на коментар