сряда, 4 август 2010 г.

СПОМЕН ЗА МОЯ БАЩА


Баща ми Никола Йорданов Николов беше последовател на „ Църквата на адвентистите от седмия ден „ или така наречените съботяни. Прищявката на съдбата го свързала с тези хора още в младежките му години. През 1951 както и всички негови връстници той постъпил в армията, но решил да не се отказва от религиозните си разбирания и в крайна сметка бил предаден на Военен съд.
Процесът бил срещу няколко младежи с едно и също обвинение. По време на процеса военният прокурор излязъл от равновесие и попитал баща ми:

- Добре де, момче, представи си , че утре е събота. Гръцките империалисти преминават границата на социалистическата ни родина. Достигат до София, убиват майка ти, изнасилват сестра ти. А ти ще стоиш и ще гледаш, понеже е събота. Така ли ще се получат нещата?

На което баща ми, който бил двадесет годишно момче, отговорил:
- Другарю прокурор, ако всички бяха като мене, никой никого нямаше да убива и никой никого нямаше да изнасилва.

Тази размяна на реплики очертава колосалния сблъсък между две ценностни системи тази на бившите комунисти, за които всичко е революции, лозунги, убийства , арести, изнасилвания и една друга ценностна система – на обикновените хора, които искат да изживеят достойно живота си.
След тази размяна на реплики баща ми поема пътя към затвора, а аз и брат ми години на ред носехме „ на челата си” клеймото – деца на осъждан.
Гаврата с него и семейството не престана и след промените. За обезщетяване на случаи, като неговия има приет закон, за който аз публикувах, перди време, материал във вестник „Гласове” със заглавие „Печалният сериал продължава”. Предвиденото обезщетение за съсипания му живот и този на семейството е толкова малко, че повече прилича на подигравка. На всичко отгоре, наследниците на тези, които осъдили баща ми, не можаха да превъзмогнат себе си и да му дадат полагащото се по калпавия закон, за който ви споменах.
В резултат на лавината от престъпления с които беше засипано семейството през последните двадесет години, баща ми умря в цигански катун при крайна мизерия, без да може да види България, като цивилизована европейска държава.
Бившите комунисти не му простиха това, че за разлика от тях, той беше честен, добър и достоен човек.

Следващата част от поредицата ще озаглавя „Спомен за мен”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар