четвъртък, 5 август 2010 г.

СПОМЕН ЗА МЕН

Ако трябваше да напиша тези редове преди повече от двадесет години, те биха изглеждали така:
„Роден съм в прогресивно работническо семейство. Моите родители, работейки на смени, в Химико – фармацевтичния завод – София, неуморно работят за изграждане на социалистическа България, под вещото ръководство на Българската Комунистическа Партия.”
Къде за добро, къде за лошо нещата у нас се промениха и ще е добре да променя стилистиката.
През 1977 завърших Строителния техникум – София. Две години по – късно започнах работа по разпределение в НИППИЕС „Енергопроект”, където попаднах в групата, която проектираше конструктивните проекти на АЕЦ „Козлодуй”. По това време в института работеше и самият другар Румен Овчаров, като проектант в научна дирекция.
Преминах през различни етапи на строителството, като работник в Софстрой, технически ръководител на строителни обекти и т.н. През 1988 завърших висшето си образование във ВИАС – София.
През 1993 заразен от ентусиазма на много хора се захванах с частен бизнес, без дори и да предполагам на какво „съзвездие” от криминално проявени психопати ще попадна в частния сектор.Между тях лица приближени до покойния Георги Илиев, лица приближени до братята Маргин, лица свързани със спортен клуб „Левски”, Алексей Петров и персони от обкръжението му, лица приближени до Васил Божков – Черепа и т.н. Списъкът е твърде дълъг. Списъкът с престъпления срещу мен и семейството ми също е впечатляващ. По тази тема преди време Волен Сидеров се опита да коментира нещо в публичното пространство, като беше напълно прав, че срещу мен е упражняван рекет. Не беше точен в това, че свързваше този рекет с имоти до Южния парк, каквито аз никога не съм притежавал. Имотите и обектите , мишена на мутраджийските престъпления бяха в „Зона Б-19”, ж.к. Люлин, община Възраждане – София, община Възраждане – Врна и т.н. Ще дам само един пример.
Бях започнал, с напълно редовни документи, строителството на жилищна сграда в ж.к. Люлин. По Коледните празници на 1997 г., когато всички хора празнуваха, 5 000 куб. м. изкоп за жилищна сграда, бяха засипани със самосвали идващи от различни краища на София. Опитах се да предодвратя това безчинство , но и от Община „Люлин” и от 9 – то РПУ на МВР ми казаха, че не знаят кой засипва изкопа и не могат да ми помогнат.
За работата на МВР по разкриването на престъпленията писах в материала „ Пародията МВР” публикуван в този блог през март 2010.Може би ще ви бъде любопитно да го прочетете.
Най – общо казано комунистическият и неокомунистическият геноцид срещу моята фамилия , започнал преди повече от 50 години продължава и днес. Олигофрените от неокомунистическата престъпна мрежа унищожават миналото, настоящето и бъдещето на семейството ми бавно, методично, жестоко, по комунистически непоколебимо. След дядо ми и баща ми дойде и моят ред.
Дълго мислих как да завърша този материал, който е последен от тази поредица. Но след препрочитането на трите материала, единственото което ми идва на ум е да кажа две изречения на изродите съсипващи България толкова години.
Уважаеми другари и другарки,
Аз ще направя всичко, което е по силите ми за да изчезнете завинаги от живота на нормалните хора и никога повече да не можете да се върнете. Вашите идиотщини все някога ще приключат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар