петък, 25 март 2011 г.

Българската мафия в нецензурирана грама от Wikileaks

В края на декември 2010 г. сайтът Wikileaks даде начало на скандала Cablegate: публикацията на 251 287 секретни американски дипломатически телеграми. До този момент в сайта са публикувани 5000 телеграми или около 2% от цялата база. Осем от публикуваните до момента телеграми са от американското посолство в София.

Общо в базата данни на Wikileaks има 978 дипломатически телеграми от посолството на САЩ в София. В още 66 грами от други посолства се среща етикетът Bulgaria.
На 1 декември 2010 г. Гардиън публикува в сайта си дипломатическа телеграма на американското посолство в София за организираната престъпност в България.
На 7 декември 2010 Монд публикува обзорен материал за влиянието на руската мафия в Европа, в който също се цитира грамата, подписана от посланик Джеймс Пардю.
От статията в Монд научаваме също, че има и друга телеграма датирана от 11 септември 2009 г., която също е посветена на българската организирана престъпност. В нея има раздел “Руска връзка”, където се коментира представителят на Майкъл Чорни в България – адвокатът Тодор Батков. Посолството подчертава неговите солидни политически връзки и факта, че през 2008 г. е награден от президента Георги Първанов с най-високото държавно отличие орден „Стара планина”.
Десет дни след публикацията в Монд, на 17 декември 2010 в сайта на Wikileaks беше публикуван цензурираният от Гардиън текст на дипломатическата телеграма от 7 юли 2005, подписана от посланик Джеймс Пардю.
Текстът на телеграмата от септември 2009 така и не видя бял свят и до този момент единствено журналистите от изданията акредитирани от Wikileaks са запознати с него.
Защо Гардиън и Монд скриха информацията за престъпността в България?
Както е известно, политиката на Wikileaks е да не публикува изцяло оригиналните текстове от тези телеграми, а да публикува цензурирани варианти подадени от екипите на партньорските медии след като се запознаят със съдържанието на документите. По този начин медии, които са известни със своя професионализъм и добра репутация гарантират, че в публикациите няма да се появят имена на информатори и трети лица, които да бъдат застрашени от разкриването на самоличността им.
Wikileaks са избрали този модел, за да не излагат на опасност живота на агенти на разузнаването и информатори, както се случи след публикуването на материали за военната операция на САЩ и съюзниците в Афганистан. Тогава дори принципни защитници на свободата на словото като “Репортери без граници” отправиха остри и основателни критики към Джулиан Асанж.
Прави впечатление, че в публикуваната грама от 7 юли 2005 г. разделът “Кой кой е в българската организирана престъпност” изобилства от цензурирани пасажи. Може само да гадаем за причините, поради които журналистите от Гардиън са скрили лица и фирми, за които посолството смята, че са част от организираната престъпност. Имената на тези лица и фирми, както и информациите за предполагаеми връзки с организираната престъпност не са нови за българската и световната публика.
В грамата се говори също за финансиране на предизборната кампания на политическа сила през 2001 г., но е заличено името на въпросната политическа сила. Заличени са и имена на градове, за които се твърди, че са контролирани от организираната престъпност. Не е ясно какво точно застрашава въпросните предполагаеми фигури от криминалния свят и свързаните с тях политици, ако имената им бъдат публикувани. Очевидно е, че те самите не са били информатори на Пардю, за да бъдат закриляни по този начин. Още по-трудно ни е да се ориентираме в причините за скриване на цяла грама, както в случая с публикацията в Монд.
Прикриването на тази информация не помага на усилията за повече прозрачност и гражданска нетърпимост към обвързаностите между подземния свят и властта. Има противоречие с основната идея на Wikileaks – да се дава публичност на документи, скриващи от обществото язвите на организираната престъпност, корупцията, мръсните сделки на властта и връзките на политически фигури с тях.
Би било жалко ако се окаже, че журналисти от реномирани световни медии се отнасят с предоставената безплатно от Wikileaks информация като със стока, чиято стойност зависи от подбора на момента, в който да бъде пласирана на пазара. Факт е, че неотдавна в София се появи специален пратеник на Монд. Петр Смолар се срещна с журналистите от в. Галерия, взе интервю от все още държания под домашен арест Алексей Петров и написа голяма статия за конфликта между премиера Бойко Борисов и Алексей Петров, с подробности около скандала с подслушването със специални разузнавателни средства (СРС).
Защо публикуваме този текст?
Биволъ се сдоби с нецензурирания текст на телеграмата на Джеймс Пардю от 07.07.2005. Той ни беше предоставен от списанието “Русский Репортер”, което подготвя публикация за влиянието на руската мафия в България с молба да проверим автентичността на имената и събитията и да предоставим коментари за съдбата на знаковите босове на организираната престъпност, цитирани в грамата.
Държим да уточним, че нямаме никакви договорни и финансови отношения с “Русский репортер”, неговите собственици и неговите източници на информация. Професионалните ни контакти се изчерпват с работата по този конкретен случай: обобщаване и предоставяне на фактологическа информация и на нашия редакционен анализ на грамата.
Автентичността на грамата беше потвърдена и от друг източник – норвежкия вестник Aftenposten, който има независим достъп до всички дипломатически телеграми изтекли в Wikileaks.
Много внимателно прегледахме целия текст и не открихме в него нито едно име на лице, което трябва да бъде скрито от съображения за неговата сигурност, защото е предоставяло информация за организираната престъпност на американското посолство.
Ние като журналисти не можем да се подпишем под твърденията за съпричастност на цитираните лица и фирми към престъпна дейност, както е направил посланик Пардю, разполагащ с източници и методи за събиране на информация, които вероятно далеч надхвърлят възможностите на журналистиката.
Но както читателите ще се убедят сами, в грамата става въпрос за пълното окупиране на държавата от организираната престъпност – ни повече, ни по-малко. Тя от своя страна има директна връзка с остатъците от ДС и съветските служби, връзка, която без да изпадаме в конспиративни теории дава доказателства за жизненост и до ден днешен.
Българите трябва да узнаят какво пише в грамата, тъй като предстои подписване на изключително спорни от икономическа и стратегическа гледна точка проекти с руските монополисти в енергетиката: Южен Поток и АЕЦ “Белене”.
Тези проекти бяха прокарани и защитавани от НДСВ (решението за АЕЦ “Белене” беше взето лично от Симеон Сакскобургготски още в началото на неговия мандат), от БСП и от Президента.
Посланик Пардю пише през 2005 г., че лица свързани с организираната престъпност и същевременно свързани с руските финансови и икономически интереси в енергетиката, са финансирали политически кампании на НДСВ, БСП и президента Първанов, за да запазят позициите си. Имената им са изписани черно на бяло в грамата.
Също така научаваме, че близки до премиера Борисов олигарси са считани от американските ни съюзници за близки до руската организирана престъпност и до руското разузнаване.
Вижда се, че финансовото влияние от тези среди не е изолирано явление, а се възпроизвежда в политическия цикъл. Има реална опасност то да бъде фактор и на предстоящите избори за президент и местна власт. Избирателите имат право да знаят как, от кого и с какви цели се трансформира и използва гласуваното от тях доверие.
Ето защо, оценявайки наличната информация от гледна точка на преобладаващия обществен интерес ние считаме, че е редно да бъде публикуван пълният, нецензуриран текст на телеграмата. За по-голям отзвук го предоставихме на сайта Balkanleaks.
Анализът на посланик Пардю
Както неведнъж беше казвано за информацията от секретните американски дипломатически телеграми: в тях няма нищо ново. За сметка на това добре известното старо е поднесено много подробно и систематизирано. Новото в случая е, че знаем как един от най-успешните американски дипломати анализира ситуацията с организираната престъпност в България.
Може би най-важният извод е, че в грамата е очертан подробно цикълът на възпроизводство на мафията, съвпадащ с политическия цикъл: мръсни пари – политически кампании – конструиране на политически институции след изборите – създаване на правила, удобни за пране на пари, легализиране на престъпния бизнес и неговото разрастване.
Цитирани са конкретни имена на хора и фирми, които и днес фактически притежават и управляват значителни активи в България. Разгледана е симбиозата на престъпността и властта чрез финансиране на предизборните кампании на конкретни политическите сили: НДСВ от Васил Божков и Емил Кюлев през 2001 г., Георги Първанов същата година от Емил Кюлев, НДСВ и БСП през 2005 г. от Васил Божков, Емил Кюлев и Сашо Дончев.
Отбелязана е тенденцията лица произлезли от средите на организираната престъпност да влизат директно в политиката на национално ниво или да контролират пряко местната власт. Тенденция, която както е известно се усилва през следващите години. Може би върхът на този цинизъм ще бъде вероятната кандидатура за президент на Алексей Петров, следствен за рекет и изнудване.
Подчертана е приемствеността между престъпните комунистически репресивни служби и фигури на българската организирана престъпност. В началото на прехода освен добилите известност борци, гребци и други спортисти от комунистическите школи, в организираните престъпни групи влязоха бивши остриета на репресивната система – барети, тюлени и други специални части, възпитавани и готвени не за борба с някакъв външен враг, а за да пазят помазниците на режима от гнева на българския народ. Споменатият Алексей Петров, който е бивша барета, както и неговият съдружник Златомир Иванов – Баретата са само два от примерите.
ТИМ – номер едно на организираната престъпност според Пардю
Под номер едно в “Кой кой е в организираната престъпност в България” Пардю поставя групировката ТИМ, която подобно на бившата Мултигруп се стреми да проникне във всички сектори на легалния и нелегалния бизнес. Днес думите на посланик Пардю, че “изгряващата звезда” на бизнес империята на ТИМ e най-сериозното притеснение за българската икономика са особено актуални.
При управлението на ГЕРБ, свързани с ТИМ фирми налагат необезпокоявано картелни цени на зърното, а оттам – на хляба и олиото, което по същество е пладнешки грабеж, засягащ всеки български гражданин, но кой знае защо този монопол не е преследван съгласно антимонополното законодателство. Парите от контролираните от ТИМ пенсионни фондове „Съгласие” и „Сила” се преливат към друг бизнес на групата, а контролните органи дискретно си затварят очите за тези незаконни трансфери.
На фона на всичко това скандалният проект на ТИМ “Алея първа”, споменат и в грамата, изглежда почти безобидно бизнес начинание, но фокусира общественото внимание върху отношението на ГЕРБ към варненската групировка. Факт е, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов упорито отказват да коментират всичко свързано с ТИМ, както е факт, че депутатът от ГЕРБ Емил Радев е бивш “тюлен” и колега на шефовете на ТИМ, служил заедно с тях в секретното поделение “Тихина”. Същият лобира за закриване на достъпа до Търговския регистър, което ще затрудни разследващите журналисти, търсещи информация за престъпните групировки и техния легален бизнес.
Наистина, през 2005 г. посланик Пардю няма как да знае, че ТИМ ще придобие най-голямата си мощ при управлението на ГЕРБ, дошло със заканата да скъса връзките на властта с организираната престъпност. В случая с ТИМ става точно обратното – връзките се заздравяват. И тези връзки не са от вчера. Документите от Търговския регистър показват, че премиерът Бойко Борисов е бил съсобственик с Румен Николов – Пашата от СИК и Иво Каменов от ТИМ във фирма, произвеждаща контрабандно цигари през 1995 г.
Безизходица в борбата с организираната престъпност
През ноември миналата година вестник “Ню Йорк таймс” отбеляза безизходицата във връзка с организираната престъпност след оправдателните присъди на братя Галеви и освобождаването от ареста на Баретата.
Към този момент още не беше известно, че “Октоподът” Алексей Петров също ще излезе пуснат на свобода, най-вече поради неспособността на прокуратурата да защити обвиненията в съда. Така най-гръмката акция, която властта изтъкваше като знакова за волята и да се бори с мафията започна да се превръща във фарс. Тази безизходица има няколко конкретни причини:
Безпомощна съдебна система
Усещането за безизходица се засилва и от впечатлението за безпомощност на прокуратурата. Като че ли нарочно обвинителите допускат груби грешки в обвинителните актове по знакови дела, бавят и провалят процесите, а връзките на прокурори с лица от подземния свят са обществена тайна. Конкретен пример е новината, че рано сутринта в дома на прокурор Първолета Никова, работила делото на оправданите братя Галеви е арестуван издирван от полицията гангстер? Висшият съдебен съвет обаче не смята това съжителство за укоримо и проблемно за престижа на съдебната власт. Случаят с лобиста Красьо “Черничкия” показа грозни обвързаности на магистрати с бизнеса и политиците, но не се стигна до разследване и обвинения за търговия с влияние. Въпреки несекващите призиви в докладите от Брюксел, същинската реформа в съдебната система изглежда все по-проблемна и невероятна.
Държавна сигурност на всеки километър
Друг деморализиращ момент е масивното присъствие на бивши кадри на ДС в службите за сигурност, оцеляващи при всяка власт поради липса на политическа воля за пълна лустрация.
При комунистическия режим именно кадрите на ДС изпълняваха държавната политика за организиране и покровителстване на престъпни дейности като производство и трафик на наркотици, пране на пари, финансиране на терористични организации и физическо елиминиране на дисиденти на режима.
С идването на власт на президента Първанов, оказал се сътрудник на комунистическата Държавна сигурност под тайното име “Гоце”, в днешните служби за сигурност бяха върнати много бивши служители на ДС.
Тази своеобразна реставрация продължи и след като Румен Петков стана министър на вътрешните работи. Той подаде оставка след като стана известно за среща с “оперативно интересните” братя Галеви, организирана с посредничеството на Алексей Петров. През 2008-2009 г. Алексей Петров стана специален съветник на шефа на ДАНС Петко Сертов, като според много анализатори той фактически е управлявал най-мощната тайна служба на държавата.
И в момента в структурите на МВР и ДАНС работят стотици бивши сътрудници на ДС, някои от които са на висши ръководни позиции. Въпреки показната реторика на правителството на ГЕРБ не са предприети реални лустрационни действия в силовите ведомства.
Нездравословните връзки на политиката с бизнеса
Да припомним, че сред съветниците на президента Първанов бяха и споменатият в грамата на посланик Пардю собственик на ДЗИ банк Емил Кюлев, бивш МВР служител, който бе застрелян през октомври 2005 година на бул. „България” в София, както и простреляният през 2007 г. Манол Велев – и двамата членове на небезизвестния клуб «Възраждане» заедно с Васил Божков – Черепа, Димитър Гущеров, Тошо Тошев, Радосвет Радев и убития Илия Павлов.
В най-актуалния скандал по повод изтекли телефонни разговори между българския премиер Борисов и шефа на митниците Танов, в които министър-председателят настоява да се прекрати започнатата проверка срещу собственика на бирената фабрика „Леденика” Михаил Михов, интимно наричан от премиера на България „Мишо Бирата”, внезапно се оказа, че адвокат на Мишо Бирата е не кой да е, а председателят на правния съвет на българския президент Сашо Пенов.
Заради друг близък до президента бизнесмен – Людмил Стойков, бивш представител на ВИС-2 в Перник, европейските фондове за България бяха замразени. Въпреки разкритията на ОЛАФ за престъпни злоупотреби със 7 милиона евро от фондовете на САПАРД, Людмил Стойков така и не беше осъден. Според ОЛАФ над Стойков е разперен политически чадър от най-високо място.
Икономическото влияние на лица посочени в грамата като свързани с организираната престъпност продължи да се разраства през годините с активното съдействие на държавата, която практически субсидираше техния бизнес.
Тодор Батков, адвокатът на Майкъл Чорни, получи със заменка стотици декари земя на морето и беше отличен от президента с орден „Стара Планина”.
Свързани с Васил Божков – Черепа и Гриша Ганчев лица и фирми също получиха ценни терени със скандални заменки.
Вместо да разтрогне договорите и да търси отговорност, новото правителство на ГЕРБ временно ограничи строителството на придобитите чрез заменки земи… до следващия удобен за олигарсите момент.
Може ли ЕС да спаси България от мафията?
Крилатата мисъл, че “в България мафията си има държава” придобива плът и кръв в написаното от Пардю, който с горчивина отбелязва фрустрацията на обществото от безпомощното положение, в което то се намира. Посланик Пардю смята все пак, че лостовете за влияние на ЕС са критично важни. За да се обърне тенденцията в битката с мафията, натискът от страна на ЕС за реформа на съдебната система и нейното ефективно прилагане не трябва да отслабва през следващите години – завършва той анализа си.
Шест години по-късно, три от тях като членове на Европейския съюз, много от фигурите на организираната престъпност, които Пардю е изборил през юли 2005 г., не са между живите. Някои от тях като братята Маргини бяха арестувани и обвинени, но след дълга и гротескна съдебна сага бяха оправдани. Петър Петров – Амигоса е единственият осъден на първа инстанция. Към момента нито един от знаковите босове не излежава ефективна присъда.
Уви, все по-ясно става, че изпадналите в безизходица граждани не могат да разчитат на активна външна намеса. Информацията от Wikileaks е потвърждение, че САЩ оценяват сериозността на положението, оказват логистична подкрепа и водят “агресивна политика” за отказване на визи на скандални фигури (последният случай е с бившия вътрешен министър Румен Петков). Останалото трябва да свърши Европа, тъй като българският проблем с мафията вече е проблем и на гражданите от всички европейски страни.
Въпросът е дали Джеймс Пардю, а и българските граждани, не надценяват възможностите на ЕС. Нещо повече: съдейки по реакцията на водещи европейски вестници, прикрили реалното състояние на нещата, четейки меките формулировки в докладите на Брюксел, възникват съмнения за волята и капацитета на Европа да промени ситуацията в България.
На думи има натиск за борба с организираната престъпност, но в същото време свързани с ДС и организираната престъпност политици са депутати в Европейския парламент, а водещи европейски компании правят бизнес с фирми ръководени от лица, които разузнавателните централи подозират в престъпен бизнес.
Неотдавна финансовият министър Симеон Дянков коментира, че икономическите проблеми в страната се дължат предимно на факта, че на важни бизнес позиции се се настанили “борци, комунисти и комсомолци”, с които се работело трудно. Според него те щели да бъдат изместени “по естествен път”.
Още по-естествено би било ЕС да обяви своеобразна лустрация за тези “борци, комунисти и комсомолци” като изготви публичен списък на фирмите и лицата, с които не е препоръчително да се осъществява съвместен бизнес. Като помощно пособие може да се ползва грамата на Пардю, която вероятно възпроизвежда списъка на Отдела за превенция на измамите на американското посолство в София.

Няма коментари:

Публикуване на коментар