неделя, 16 септември 2012 г.

ВИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХТЕ ...91


Тази поредица се посвещава на функционерите на неокомунистическата престъпна мрежа, загинали при реализирането на налудничавата и престъпна политика, провеждана в годините на прехода от партии и структури , произлезли от бившата БКП.




С пет куршума пред дома си е застрелян борецът Иван Кудев – приближен на Иво Карамански.

17.09.1995

Около 16 ч. на 17.09.1995 г., в гръб (с пет куршума) бе застрелян видният столичен борец Иван Кудев - бивш авер на Иво Карамански. Предполага се ,че извършителя е украинеца Владимир Шевчук. Направената ДНК експертиза на слюнка от дъвка намерена на местопрестъплението, доказва присъствието на килъра.

Иво Карамански вероятно е поръчал убийството на бившия си бодигард Иван Кудев, стана ясно миналата седмица, съобщиха източници от следствието. За смъртта на известния автоджамбазин е обвинен Владимир Шевчук - един от украинците, които бяха разпитвани по делото за покушението на Андрей Луканов. Според източниците Шевчук лично е участвал в разстрела на Иван Кудев през есента на 1995 г. на 4 етаж пред апартамента му в столичния квартал “Младост - 4”. Украинецът признал, че заедно с още един наемен убиец е получил поръчката лично от кръстника Иво Карамански. Видният гребец и Иван Кудев работиха няколко години заедно и по време на гангстерската война в периода 1993-1994 г. бяха сериозна конкуренция на борците. След излизането от затвора през май 1995 на Карамански двамата развалиха отношенията си и влязоха в остра конфронтация. Кудев и бодигардът на Кръстника Георги Янков, известен като Жоро Черния, се отделиха с групите си и започнаха да работят всеки за себе си. В същото време Карамански се опитваше да се намести в подземния свят и застраховането на автомобили, след като позициите му отслабнаха от престоя му от година и половина в затвора.

30-годишният бивш състезател по борба от ЦСКА бе застрелян от засада на площадката пред апартамента му на 4-тия етаж в блок 407 на столичния квартал “Младост”. Шест месеца по-късно делото за убийството му е спряно с баналния вече мотив, че извършителят остава неизвестен.

Съседи на Кудев от вход Г чуват изстрели между 4 и 4,30 часа на 17 септември 1995 г., но се спотайват от страх зад вратите си, се разбира след кръвопролитието. Ранобуден обитател на жилище от 4-тия етаж излиза да хвърли кофа за боклук към 6,30 часа и се препъва ужасен в трупа. Оперативно-следствената група гази в локви кръв по стълбището при започването на 7-часовия оглед.

5 куршума в гръб покосяват служителя на фирма “Витоша-7”. Пет гилзи и един патрон покрай мъртвеца намират криминалистите като доказателство, че стрелците не са били от опитните. В почерка на неизвестните престъпници полицаи разчитат опит за ритуално “борческо” убийство.

Двама причакали жертвата, скрити до сервизно помещение на 5-ия етаж. Те опитали да откъснат ухото на мургавия Кудев, прилагайки местния гангстерски обичай, заимстван от италианския мафиотски закон за омертата. Наетите да изпълнят смъртната присъда са най-вероятно невежи цигани, коментират близки на убития. Според тях само аматьори в изпълнението на “мокри” поръчки могат да прескочат като на разходка трупа, оставяйки дири по кръвта.

Фактът, че екзекуцията е извършена в присъствието на свидетел, също говори в полза на хипотезата, че тя не е дело на опитни килъри.

Часове преди смъртта си Кудев гуляе с голяма компания в дискотека “Алкатрас”. Призори той се прибира с такси у дома си, придружаван от хубава габровка. Изстрелите изтрещяват от горния етаж, когато кавалерът отваря вратата на асансьора и я задържа, за да излезе дамата. Кудев се строполява тежко, а девойката се спуска до първия етаж с асансьора и затаява уплашено дъх. Тя се връща обратно, след като усеща, че край нея са се изнизали вече убийците, но заварва ухажора си без дъх.

“Кудев ръководеше автокъщите на Карамански, но му измени и мина към “ВИС-2”. Оттогава не видя бял ден” – казва полицейски офицер.

“Иван беше първа дружка на Иво. Той въртеше бизнеса му с коли от Унгария, когато Иво влезе в затвора” – уточни представителна дама, определяща се за приятелка на покойния.

Като изменник на Карамански е определен Кудев от полицейски сержанти, които припомнят още в деня на убийството му как той оцеля при опит да бъде взривено неговото мицубиши на 12 май 1994 г.

1,2 кг пластичен взрив обезвреждат тогава сапьори по сигнал на бдителни граждани, разхождащи кучетата си сутрин. Немската овчарка Рекс едва не настъпва, лаейки, опасните жици и с нейна помощ е избегнат взривът.

Многолюдна траурна процесия изпраща на 19 септември Иван Кудев по последния път до гробищата в родното му село Сапарево. Мъже с тъмни очила и черни костюми обвиняват Кръстника за гибелта на своя “брат”, без да се смущават от репортерските микрофони.

“Ние бяхме седем души и започнахме работа с Карамански – спомниха си опечалените. – Събра ни Иван през 1992 г. Всеки от нас даде малко пари за начало, най-много даде Иван. Карамански не беше никакъв началник или Кръстник, както се дуе пред вестникарите, а най-обикновен наш съдружник. Бяха го изгонили “борците” и беше по-нисък от тревата в началото. Уж щяхме да делим всичко заедно, но той започна да лъже и нас... Когато Иво влезе в затвора, основахме фирма “Витоша-7”. Наричаха ни великолепната седморка... но сега сме вече 6”.

Конфликтът Карамански – Кудев се изостря, след като автоджамбазинът отива при съпругата на Кръстника, за да си търси парите, когато мъжът є е зад решетките. Следва жалба до полицията от Галя Лукановска, че е станала жертва на рекет. Разправията рязко влошава отношенията между двамата, превръщайки ги във врагове.

“Някога живеех в жк “Дружба” и оттам познавам Жоро Черния и Кудев – заявява Карамански в отговор на обвиненията. – И двамата тогава се навъртаха край мен, но никога не са били мои близки хора”.

Версията за съучастие на Иво Карамански в убийството на Кудев е отхвърлена категорично от следствието.

По време на разследването е проверявана най-дълго хипотезата за нарковръзка в поръчковата екзекуция. По оперативни данни автоджамбазинът се изкушил от търговия с кокаин, зарязвайки заради нея напоследък изпитания бизнес с крадени коли.

“Ако не беше се вторачил в големите пари от опиати, Иван щеше да е още жив” – изпуснал се негов приятел пред полицаи.

10 милиона стари лева награда обещават хората на Кудев на осведомени за разстрела му, които ще се осмелят да проговорят. Не се оправдават обаче техните очаквания, че алчен за парите ще им посочи верни следи.

В подземния свят убийците се знаят, но те отдавна са избягали през граница, заявява човек от оперативните служби. Според него колегите на Кудев от “великолепната седморка” нямали намерение да дирят възмездие.

“Има си Господ и той дава всекиму каквото заслужава... само дето за някои по-рано, а за други късно” – казва един от съдружниците на убития.

Първата дама на българската естрада Лили Иванова пя на стадиона в Казичене на 24 септември 1995 г. в памет на убития 7 дни по-рано Иван Кудев. Чочо Владовски, Кристина Димитрова и оркестър “Канари” също пяха, играха и свириха на възпоменателния събор за разстреляния “борчески бос”, известен в широките кръгове на сенчестия бизнес главно под прозвището Автоджамбазина.

Приятелите на Кудев Георги Янков–Черния, Васил Николов–Яшката, Борислав Ангелов–Боце и още неколцина други платиха щедро на Лили, за да озвучи с гласа си многолюдна траурна трапеза на открито.



Няма коментари:

Публикуване на коментар