четвъртък, 27 септември 2012 г.

СГРЕШЕНИЯТ ПРЕХОД



Есе за конкурс организиран от „Онлайн Парламент“ на тема „Моите идеи за България“, с любезното съдействие на Фондация „Фридрих Еберт“




България в началото ХХ век. България 23 години след началото на демократичните промени. Зле функционираща икономика, обезличени институции, безвъзвратно унищожени кътчета природа, агонизиращо здравеопазване, медии обслужващи олигархически интереси,гражданско общество изпаднало в колапс, поругано младо поколение, без примери за подражание, идеали, верни критерии за заобикалящия ни свят. Една ужасяваща „чалга“ действителност.

Някой би казал, че това е тенденциозно драматизирана картина на случващото се у нас. Но нека да видим, какво казват за нас нашите задгранични партньори.

„България има най-голям сив сектор в Европейския съюз, констатира изследване за събираемостта на данъците в Общността, направено от "Такс Рисърч". Според проучването върху едно от три евро у нас не се плащат данъци.

От общия продукт на българската икономика през 2009 г. не са били обложени 12.7 млрд. евро или 35.3 на сто. От това бюджетът е бил ощетен с 3.7 млрд. евро. С тези неполучени от държавата приходи е можело да се запълни дефицитът в публичните финанси за 2009 г. от 2.3 млрд. евро.“



„В българските безмитни магазини се перат пари, придобити чрез престъпления, твърди годишен доклад на Държавния департамент на САЩ.В документа (Country reports, INSCR 2007 vol.2, PDF) се отбелязва, че борбата срещу престъпните схеми у нас е била блокирана от противопоставяния в управляващата тройна коалиция.“



14.02.2012 „Страната ни се оказа сред 12 (от общо 27) членки на съюза с рискови дисбаланси в икономиката, срещу които трябва да вземат мерки, преди Европейската комисия да им е дала задължителни указания за това през май.

Брюксел е загрижен от ниската производителност на труда у нас отнесена към заплатите, високата задлъжнялост на частния сектор и тенденцията за високи дефиците по текущата сметка през изтеклите години, макар те да се свиха в последните години на кризата.

Доскоро комисията не наблюдаваше тези макроикономически показатели, ограничавайки се до предвидените от Маастрихтския договор нива на публичния дефицит и дълг.

Според новото европейско законодателство за управление на икономиката обаче обект на наблюдение и корекция са и показатели, свързани с конкурентоспобността на икономиката. ЕС признава, че разликите в нея между страните-членки са коренът на кризата в еврозоната.“



„Купуването на гласове на общинските избори, изборният туризъм, корупцията в правителствените структури и липсата на ефективна борба с това явление. Това са част от критичните оценки за България в годишния доклад на Държавният департамент на Съединените щати за човешките права. „



"Бързото отстъпление за Закона за горите изглежда е последният пример за тенденцията българското правителство да прави политика с прибързани решения. Впечатлението, че законът е зле замислен и прилаган, е разочароващо както за обикновените българи, така и за инвеститорите“ пише в. "Файненшъл Таймс".



Естествено възниква въпросът : Какво стои в основата на проваления български преход ? За едни вината носят слабите български политици. За други това са чуждестранни интереси , твърде отдалечени от националните . А отговорът, според мен, е съвсем очевиден – в годините на прехода ние допуснахме собствеността в България да попадне в неподходящи ръце , а казано на народен език – когато един имот попадне в калпави ръце ,той се затрива. Това се случи с България през последните 23 години. Там където собствеността се управлява с професионализъм, с морал, с визия за бъдещето е налице просперитет на цялото общество. За съжаление фактите показват, че в България това упорито не се случва.

Много е говорено и писано за това, как бе трансформирана собствеността след 10 ноември 1989 година. Ще си позволя да цитирам само един коментар, направен от Иво Недялков, известен още като създател на фалиралата "Ийст Уест Интернешънъл Груп” в предаване на БТВ.

„Над 150 души са избраниците на бившата комунистическа власт, получили кредити за милиони левове в първите години на прехода. През ноември 1989 година Андрей Луканов събира избраните на среща с приветствието: "Назначавам ви за милионери!". Срещата се тълкува като раздаване на куфарчета с пари, но ситуацията не била точно такава, обясни Недялков: "Просто огласи решение, според което държавата ще даде възможност на фирми да се кредитират от банките. Бяхме кадри, на които се разчиташе, че могат да свършат работа".

Във времето, в което всички имат по една панелка и един Москвич, Иво Недялков тегли кредит от 17 милиона лева. Той отрича да са му поставяни условия срещу парите.

„Парламентът трябва да приеме промяна в закона за разсекретяване на досиетата, за да може да се обявяват кредитните милионери, защото около 5000 от тях са били свързани с Държавна сигурност (ДС)“. Това заяви пред БТВ Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата.

Така фалшивата идея, създаденото в социалистическа България да остане в български ръце, изсипва в ръцете на една шепа морално и концептуално несъстоятелни олигарси всичко създадено в продължение на десетилетия от всички българи !?!?

Равносметката на тази икономическа и политическа порнография към 2012 е следната:

„ 61% от домакинствата се стремят да съкратят разходите си при ежедневното пазаруване на храни и други домакински стоки, а на 38% от семействата на пълнолетните българи се налага да ограничават разходите си за здравни грижи като лекарства, зъболекарски услуги, прегледи при лекари и т.н. заради затрудненото си икономическо положение. Това сочат данните от последното национално представително проучване на „Галъп интернешънъл“, цитирано от в. „Класа“.

Най-много ограничения в този вид разходи правят българите над 55-годишна възраст – три четвърти от тях трябва да пестят от храна, за да се справят с баланса на средствата си.

В подобна ситуация са и жителите на селата и българите с основно и по-ниско образование – около 70% от тях пестят от всекидневни домакински разходи.

Изследването е проведено през първите дни на август, национално представително е и обхваща 1008 избиратели чрез пряко интервю по домовете.

Две трети от анкетираните признават, че техните домакинства са намалили разходите си за облекло, обувки и аксесоари. На 22% не се е наложило да правят такива ограничения.

Около половината от пълнолетните българи пък спестяват от разходи за транспорт и придвижване. Само на около 37% не им се е налагало да пестят от това.

Половината от домакинствата у нас заявяват и че пестят средства от подобрения и ремонти на дома си. Други близо 40% пък заявяват, че изобщо нямат такива разходи, т.е. не обновяват дома си материално.

Големите покупки за дома като електроуреди, техника, мебели и т.н. са ограничили малко под половината (47%) от българите, а почти същият процент (46%) казват, че изобщо не правят такъв вид покупки.

Малко под 50% от населението са ограничили пътуванията и развлеченията, а други около 40% изобщо нямат такова перо в семейния си бюджет.“

Само през последните 3 години – през юни 2012 издръжката на живот е 547,12 лева на човек или 2188,48 лева за домакинство, а границата за бедност – 205,05 лева.

Съответно за този период издръжката на живот е нараснала с 66,42 лева месечно на човек. Границата за бедност (само на основата на 77 стоки и услуги) е подскочила с 14%!

Ситуацията сега с разпределението на населението по доходи:

• под границата на бедност остават около 26.6% от домакинствата в страната (с общ доход на 1 лице до 205 лв.). Въпреки задържането на размера на издръжката на бедните домакинства, се наблюдава разширяване на обхвата с около 3% спрямо предходното тримесечие на 2012;



• с общ доход на 1 лице от домакинството до 290 лв. са около 58.5% от домакинствата в страната;



• домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (547.12 лв.) са около 11.3%

А СЕГА НАКЪДЕ ? Какво трябва да направим за да се поправи случилото се и България , вървейки по пътя на просперитета, да се превърне в цивилизована, истински демократична държава със силно представена средна класа и развита пазарна икономика. Според мен отговорът е един :

ПЪЛНА РЕВИЗИЯ НА СОБСТВЕНОСТТА в промишлеността, селското стопанство, туризма, медиите и т.н. Законовата основа за първата стъпка в тази посока е Закона за отнемане на незаконно придобито имущество. Целта на този закон е да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за неоснователно забогатяване и да се възстанови чувството на справедливост у гражданите.

Органът създаден за прилагането на този закон е Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която е специализиран постоянно действащ държавен орган. До момента обаче, дейността на тази комисия не е много впечатляваща.

Втората крачка от този процес трябва да бъде, продажба на отнетото имущество при ясни и прозрачни тържни процедури, на инвеститори доказали в световен мащаб способността си да правят бизнес, да откриват работни места, да повишават жизнен стандарт и осигуряват просперитет.

В какви аспекти този подход би дал положителен ефект ?

На първо място това ще осигури сериозни постъпления в държавния бюджет, а това означава по – високи заплати, пенсии, стипендии, разходи за здравеопазване, образование, култура, спорт, капиталови разходи за придобиване на дълготрайни активи и ремонт на съществуващи такива.

На второ място това ще осигури оптимизиране управлението на собствеността, по – добре работещи производствени , търговски, туристически, спортни обекти, разкриване на нови работни места, създаване на реална конкурентна среда и реални пазарни механизми.

На трето място , това ще доведе до разбиване на монополите в отделни сфери, които спъват сериозно демократичния процес в страната. Така например при монополно положение в сферата на медиите се застрашават не само свободната конкуренция, защитена от Договора за функциониране на ЕС (чл.102 ДФЕС), но също така и на правото на свободно изразяване на българските граждани, гарантирано от член 11 на Хартата на основните права на ЕС и т.н.



Иска ми се да завърша с думите на един от най – запомнящите се президенти на САЩ Джон Фицджералд ,Кенеди (John Fitzgerald Kennedy)(1917-1963), който казва : „Ако свободното общество не може да помогне много на бедните, то не може да защити и малкото богати.“



1 коментар:

  1. ИЗКАЗВАМ МОЕТО ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ
    за материала на г-н Ангел ЙОРДАНОВ!

    ОтговорИзтриване