неделя, 18 ноември 2012 г.

ЗА МАЛКАТА ПОСТНА ПИЦА 16



61% от българите пестят от храна


03.09.2012

61% от домакинствата се стремят да съкратят разходите си при ежедневното пазаруване на храни и други домакински стоки, а на 38% от семействата на пълнолетните българи се налага да ограничават разходите си за здравни грижи като лекарства, зъболекарски услуги, прегледи при лекари и т.н. заради затрудненото си икономическо положение. Това сочат данните от последното национално представително проучване на „Галъп интернешънъл“, цитирано от в. „Класа“.

Най-много ограничения в този вид разходи правят българите над 55-годишна възраст – три четвърти от тях трябва да пестят от храна, за да се справят с баланса на средствата си.

В подобна ситуация са и жителите на селата и българите с основно и по-ниско образование – около 70% от тях пестят от всекидневни домакински разходи.

Изследването е проведено през първите дни на август, национално представително е и обхваща 1008 избиратели чрез пряко интервю по домовете.

Две трети от анкетираните признават, че техните домакинства са намалили разходите си за облекло, обувки и аксесоари. На 22% не се е наложило да правят такива ограничения.

Около половината от пълнолетните българи пък спестяват от разходи за транспорт и придвижване. Само на около 37% не им се е налагало да пестят от това.

Половината от домакинствата у нас заявяват и че пестят средства от подобрения и ремонти на дома си. Други близо 40% пък заявяват, че изобщо нямат такива разходи, т.е. не обновяват дома си материално.

Големите покупки за дома като електроуреди, техника, мебели и т.н. са ограничили малко под половината (47%) от българите, а почти същият процент (46%) казват, че изобщо не правят такъв вид покупки.

Малко под 50% от населението са ограничили пътуванията и развлеченията, а други около 40% изобщо нямат такова перо в семейния си бюджет.



Българите обедняват, но не отказват цигари, алкохол, телефон

10.10.2012


И при финансови затруднения българите са най-малко склонни да се лишат от цигарите, алкохола, лекарства и разходите за телефон, показва национално представително проучване на НЦИОМ, направено между 20 и 27 септември сред 1000 души, предаде БТА.

Ако имат парични проблеми, 74 на сто от хората ограничават потреблението на електроенергия, а 73 на сто се лишават от обичайното разнообразие в храната, която консумират. От цигари и тютюневи изделия през тази година са се лишавали 25 на сто при 20 процента през 2008 г.; от алкохол - 31 процента, при 24 на сто през 2008 г.; от лекарства - 39 на сто, при 34 на сто през 2008 г.; а от телефон - 42 процента - при 41 на сто през 2008 година.

Резултатите от проучването показват още, че икономическото състояние на домакинствата у нас се е влошило за последната година. Основните затруднения, които интервюираните изпитват в момента, са свързани с плащането на месечните им сметки и с ограничаването на храни и стоки от първа необходимост. През 2012 г. все повече хора са се отказали от почивка по време на отпуските си.

Най-голямото предизвикателство за последната година пред 60% от интервюираните е плащането на комунално-битовите разходи – електричество, отопление, вода и т.н. Затруднения да плащат тези сметки са имали предимно хората във възрастовите групи 40 - 49 години и над 59 години, нискообразованите, жителите на столицата, но и тези, живеещи в селата, етническите турци и ромите, хората с месечни доходи на домакинствата под 200 лв. и живеещите сами, съобщи "Фокус".

В сравнение с ноември 2011 г. делът на хората, които се затрудняват да плащат комунално-битовите си разходи, е нараснал с 5 процентни пункта.

Мисля, че правенето на консерви е традиция, макар че не всеки прави по различни причини - липса на условия или пари, мързел и снобщина за тези, които са по-богати.

Недостигът на финансови средства най-често кара българските домакинства силно да ограничат разходите си за луксозни стоки, услуги и развлечения. 87 на сто посочват, че при парични затруднения им се налага да се лишат от деликатесна храна, а 81 процента - от пътувания и почивки. Ако имат парични проблеми, 74 на сто ограничават потреблението на електроенергия, а 73 на сто се лишават от обичайното разнообразие в храната, която консумират.

Преди икономическата криза, в края на 2008 г., от деликатеси са се лишавали 82 на сто от българите, а от почивки - 66 на сто. За 80 на сто моментната или трайна липса на пари води до отказ от развлечения като гостувания, посещения на ресторанти, барове и т.н. Преди четири години този дял е бил по-нисък - със 16 на сто. От дрехи се лишават понякога 79 процента, а от обувки - 78 на сто от пълнолетните българи. Тези дялове са съответно с 12 и 14 пункта по-високи спрямо тези за 2008 година.

16 на сто от анкетираните твърдят, че през последната година са оставали без работа за период до 6 месеца. Този дял е с 4 процента по-висок в сравнение с есента на 2011 г. За същия период с 2 пункта са се увеличили и хората, които са останали без работа за повече от 6 месеца, като в момента техният дял е 15 на сто.

Същевременно 76 процента посочват, че в техните домакинства традиционно се приготвя зимнина. При хората със стандарт на живот около и над средния този дял е 74 на сто, а при крайно бедните - 77%. Това обаче не е в пряка зависимост от материалното състояние на хората, отчитат социолозите.

Сред жителите на столицата тези, които приготвят домашни консерви, са два пъти по-малко от средното за страната - 39 на сто. 6% посочват, че досега са приготвяли зимнина, но тази година няма да го направят. Сред тази категория най-често попадат хора на възраст между 50 и 59 години и жители на столицата.

16 на сто заявяват, че в техните домакинства няма традиция да се приготвя зимнина. Това са най-младите, високообразованите, жителите на столицата и хора с месечен доход на домакинството над 300 лв.



23% от домакинствата са под прага на бедността

22.10.2012


23% от домакинствата са под прага на бедността. Ето защо и потреблението намалява.

Издръжката на живота се е увеличила до 562 лв. на член от четиричленно домакинство. Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Основните фактори, които влияят, са високият скок на електроенергията, питейната вода, трайното поскъпване на горивата. Очакванията за слаби реколти се отразиха на цените на продуктите. Това обясни пред БНР експертът Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Храната е най-голямото перо от бюджета на семействата. Обичайният спад на цените на плодове и зеленчуци не се случи. Месото поскъпна. Млякото и млечните продукти - също.

Второто основно перо е отоплението и еленергията. В много случаи се налага да се спестява от други задължителни разходи.

Лихвата по депозити не успява да покрие инфлацията. Българите не спестяват, а изтеглят парите си за неотложни нужди. 23% от домакинствата са под прага на бедността.

В Института за социални и синдикални изследвания са стигнали до извода, че бедните стават все по-бедни, а богатите - все по-богати.

Изследването обхваща последните три месеца.



Разходите ни за ток и парно скочили драстично Ядем повече месо и по-малко плодове, сочи статистиката

16.11.2012

Драстично са се увеличили разходите ни за дома, като те достигат до 190 лв. на човек. Това показват данните на националния статистически институт. Тук се включват плащания за вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане. Делът им вече надхвърля 18% от всички плащания. Разходите за транспорт също растат много – с 15.9% до 114 лева.

Общият доход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2012 г. е бил 1120 лв. А общият разход за трите месеца е бил 1 033 лв. Разходът на лице от домакинство се увеличава спрямо същото тримесечие на 2011 г. с 12.6%. Най-много харчим за храна и за жилище – 52.6% от всички разходи.

Доходите се повишават с 14.5% спрямо същия период на 2011 г. Основен източник на доход на домакинствата продължава да бъде работната заплата. Доходите от заплата през третото тримесечие на 2012 г. средно на лице от домакинството са 595 лв., което е с 19.2% повече спрямо същото тримесечие на предходната година. Доходите от пенсии имат ръст от 1.3% средно, не делът им намалява.

Според статистиката ядем повече кисело мляко и месни продукти. За сметка на това обаче намалява потреблението на хляб и плодове.



Тотю Младенов: Нито лев повече за майчинство.Министърът обясни, че това е важно за самите майки.

17.11. 2012

Не може да има увеличение на майчинството, категоричен бе министъ-рът на социалната политика Тотю Младенов пред Дарик.

Тези помощи остават 240 лв, тъй като не са обвързани с минималната работна заплата, която от 290 лв ще стане 310 лв.

Младенов обясни, че майчинските помощи за първата и втората година струват на министерството 400 млн лева. „Това е осигурителна вноска от 3.5 процента, която се плаща за временна неработоспособност и майчинство и тя се прави на база на разчети, колкото са приходите, толкова са и разходите”, обясни министърът и допълни, че затова в държавното обществено осигуряване не важи този принцип за мини-мална работна заплата. Т.е. приходите за майчинство не са се увеличили и затова сумата не може да се вдигне с нито лев.

Като втора причина, Тотю Младенов изтъкна, че в България майчинството е най-дълго в Европа, заедно с Швеция. Това са 410 дни, от които 45 дни преди раждане и изплащане на 90 процента от работната заплата. „Много съм горд, че въпреки тежката икономическа криза успяхме да запазим това дълго майчинство, а по отношение на втората година имаме 400 млн лева от държавното обществено осигуряване и 500 милиона идват от държавното обществен бюджет за т.нар. детски, които са повече от бюджета на нашето министерство", каза още той.



Няма коментари:

Публикуване на коментар