понеделник, 11 март 2013 г.

ВИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХТЕ ...99



Тази поредица се посвещава на функционерите на неокомунистическата престъпна мрежа, загинали при реализирането на налудничавата и престъпна политика, провеждана в годините на прехода от партии и структури , произлезли от бившата БКП.




В къщата му в тополовградското село Мрамор е намерен убит с пистолет Желязко Колев - Императора, един от най-известните иманяри.

08.03.2000

Пазителите на реда се опитват да намерят основание да задържат колекцията на нумизмата от тополовградското село Мрамор, синовете на Желязко Колев не се отказват от наследството.Следователи и полицаи продължават да душат по дирите на Желязко Колев - Императора и след смъртта му, научи “Тунджа” от свои източници. Пазителите на реда се опитват да разкрият по какъв начин Желязко Колев се е сдобил с ценните монети, открити в дома му в село Мрамор след убийството му. Намирането на доказателства, че те са изровени от земята в страната, е единственият начин колекцията да се конфискува в полза на държавата, коментираха юристи. През март 2000 г. заради монетите е образувано дело по Закона за паметниците на културата. По всяка вероятност скоро то няма да бъде приключено, казаха нашите източници.

Императорът бе застрелян в тила на 8 март в 16 часа и 10 минути във вилата си в Мрамор. Ден след това убиецът Георги Малчев от Нова Загора бе задържан от полицаи в заведение “Жребчето” до язовир “Жребчево”. На 10 март той направи самопризнания и бе паркиран в тополовградския арест.

36-годишният убиец се придвижил до селото с “Лада Самара” с фалшив хасковски номер. Застрелял колекционера с фалшив газов пистолет “ИЖ”, преправен в огнестрелен 6,35 мм.

Малчев и Желязко Колев се познавали от 6-7 години. “Често съм го посещавал, заради страстта ми към нумизматиката. Винаги съм се пазил от него, заради слуховете, които се носеха в нашите среди”, каза убиецът пред съда. През декември 1999 г. той занесъл два съда унихоя на Императора. За двете кани Малчев определил цена от 50 000 дойче марки. Желязко Колев смъкнал до 30 000 лв., но казал, че ще плати, след като ги продаде. Минал януари, а Императорът не се обаждал. Малчев го открил в къщата му в Горна баня по телефона и се разбрали да се видят след месец-два. Н 6 март му се обадил отново. Колев казал, че има някакъв проблем и трябва да се срещнат. На 8 март новозагорецът отишъл до Мрамор. Императорът тъкмо посрещал някакви гости, които слезли от автомобил със сливенска регистрация. “Влизай бързо да те оправя с тях”, казал Колев. Малчев обаче предпочел да говорят насаме. Отишъл до Орешник, изпил там едно кафе в барчето, после пообиколил няколко пъти Мрамор и се върнал отново пред вилата към 14,30 часа.

“Как можеш да ме занимаваш с глупости, с фалшификати?”, креснал Колев още, щом го видял. Малчев поискал каните обратно, но домакинът заявил, че ги е изхвърлил. Новозагорецът се ядосал. Грабнал ледиката от дивана и затиснал Императора. Желязко Колев успял да се отърве от хватката. “Сега ще те изпиша”, заканил се той, след като се изправил. Това на неговия жаргон означавало, че ще го убие. Гостът знаел, че нумизматът има “Макаров” със заглушител, който държал в секашето срещу вратата на кухнята. В момента, в който Желязко Колев се обърнал с гръб и се запътил натам, извадил пистолет и го застрелял в главата. Взел от вилата антични обеци, гривна и малко пари и тръгнал надолу.

На излизане от Мрамор закъсал с колата по нагорнището. Селяни го бутали по улицата. Хасковският номер на возилото не ги впечатлил, но шофьорът бил доста притеснен и целият се тресял. Добрал се до близко барче, помолил за вода от чешмата. Изпил около 2 литра. Предлагал по 30 - 40 лева някой да го издърпа до Тополовград. След като никой не се явил, Малчев потърсил монтьор. В гаража на майстора, новозагорецът се обливал в пот, едва не се сринал на земята. Бил доста припрян и тръгнал още преди ремонтът да бъде завършен напълно. Запрашил към Устрем, като преди това заровил откраднатите ценности в края на Мрамор. След ареста Малчев сам показал на полицаите мястото, където скрил антиките. Според оценката, тяхната обща стойност била 3 535,08 лв.

Малчев бе осъден на 13 години затвор. Пред различните инстанции той сменя няколко пъти адвокатите си. Първоначално нае ямболлията Георги Карабаджаков, след това - бургазлията Христо Потеров. Пред Върховния съд се явил с Иван Татарчев и бившия шеф на Главен следствен отдел Христо Мишев. Столичните магистрати потвърдиха присъдата му.

Това обаче не решава проблема с колекцията на Желязко Колев. Като че ли и след смъртта си Императорът продължава да разиграва следователи и полицаи.

Приживе Желязко Колев разказваше, че купил първите си монети от арменско дюкянче в Бургас през 1938 г. Тогава бил едва 15-годишен. През 1949 г. е осъден на 6 години затвор за покупко-продажба на злато. След 2 години е помилван и освободен. Времето, прекарано в затвора, още повече засилва страстта му. Съвсем легално Колев разкрива частна строителна бригада и под нейното прикрие продължава да изкупува стари монети. Плаща добре. Купува и металотърсачи, карти на иманяри.

През 1983 г. той отново е привикан в “Шесто”. Колекционерът отива в София с личната си кола. На пъпа на столицата, пред вратите на самото управление, той прибира монетите, които службите издирвали, в един фишек и ги скрива в една от вътрешните гуми. След това влиза в сградата. Униформените веднага му хлопват белезниците. Извършват три обиска на автомобила, но не откриват монетите. В следващите години шестаци тарашат няколко пъти вилата му, но също не се добират до ценностите.

През 1986 г. в България е поставено т.нар. мегаиманярско дело. То е предадено в прокуратурата с мнение за съд на общо 32 души. Постепенно част от тях са осъдени, други оправдани. Остават 11 обвиняеми, а процесът срещу тях тръгва през 1996 г. Тогава Императорът подарява част от колекцията си на Националния исторически музей. На 21 януари 1997 г. Желязко Колев и Николай Станишев - Рижия са осъдени условно. Рижия се отървава с половин година за помагачество при изнасянето на старинни ценности. Колев получава 17 месеца, заради кражба на антични монети от с. Винарово на стойност 8000 лв.

И без подаръка, който направи на музея, присъдата му пак щеше да е условна, коментираха наши източници. Макар че спецслужбите са наясно, че Желязко се е разпореждал с всичко, що се е изкопавало в сектор “Рим”, не са успели да съберат преки улики за това срещу него. ” Шест години, осем месеца и двадесет и един дена съм лежал в затворите. Не можаха да ме откажат. Още десет живота да имам, пак ще ги посветя на монетите”, казваше бай Желязко.

След смъртта му униформените ровеха няколко дни във вилата, за да намерят колекцията му. Монетите, които били намерени, са от чисто злато. Възможно е да не са цялата му колекция, но не са фалшификати, казаха за “Тунджа” следователи. Стойността им пазителите на реда не пожелаха да разкрият.

За да получат колекцията, бившата съпруга на Императора и синовете му трябва да платят данък - наследство. Единият от наследниците на Желязко Колев вече не е между живите. Притеснил се много покрай делата на баща си и получил сърдечен удар, коментират хората в Мрамор. Братята и майка му обаче не се отказват от дела си, твърдят наши източници.

Приживе Желязко Колев имаше претенции и за прочутия медальон на Юлиан Апостат. Този екземпляр е единственият в света, твърдят специалисти. Юбилейният знак е от края на четвърти век, тежи 6,42 грама и е от чисто злато. Оценен е на 400 хил. долара. За него Императорът платил едва 27 хил. стари лв. на Елена Меракова от Тополовград. Държавата взела парите преди жената да разопакова пачката. Пред “Тунджа” Меракова разказа, че получила медальона от баща си. Преди да се преселят в Тополовград, родителите й са живеели в Дедеагач, Гърция. Вероятно някой му е платил с тази монета, предполага баба Елена. Впоследствие разбрала, че е много ценна, но така и не научила каква е реалната й стойност. През 1986 г. Меракова показала медальона на нумизматична изложба в Тополовград. Дошлите спецове от бранша я главозамаяли с предложенията си. Тогава се появил Желязко Колев. Влязъл като истински император в залата. Показал някаква карта, която му давала право да купува монети и броил 27 хиляди лева на Меракова. Седмица след това софийски следователи конфискували и парите, и медальона.

След убийството на бай Желязко Елена Меракова също предяви претенции към Юлиан Апостат. “Имам право да си я получа обратно, нищо не съм взела за нея”, казваше старицата.

Други твърдят, че медальонът е изровен от каваклиец, който орял нивата си до “Ханчето”. Според закона, монетите и античните украшения са движими паметници на културата. При намирането им трябва да се предават на държавата. Ако те са частно притежание, трябва да се регистрират. При евентуална продажба на друг колекционер, това трябва да се декларира пред институциите на културата. Износът им е забранен.

За да ги задържат като държавни ценности, следователите трябва да докажат, че монетите на Желязко Колев са намерени при разкопки на наша територия, казаха юристи.

“От пръстта съм ги изровил и там ще отидат”, казваше бай Желязко. Но същевременно твърдеше, че не е иманяр. Плащал на такива групи, купувал им дори апарати, но сам никога не се включвал в акциите им. В последното си интервю за “Тунджа” Желязко Колев разказа, че купил два златни солида на Василий II Българоубиец. Първият - от жена от Капитан Петко войвода, която намерила монетата, докато си миела ботушите в местната чешма. Вторият - от иманяри, ровили четири метра по-надолу от същото място. “Останах с впечатлението, че някъде наоколо има пукнато гърне и когато реката придойде, извлачва по нещичко. Тогава и аз се включих в търсенето със супертехника. В продължение на две седмици прекопахме дерето, но не открихме нищо… Но съм убеден, че трябва да продължа”, каза година преди да бъде убит Императорът.

Известно време преди да бъде разстрелян Желязко Колев купил рядка бронзова монета за 200 долара от национална нумизматична и иманярска сбирка във Велико Търново. На Запад за тази антика биха платили тройно повече, коментират специалисти. Три месеца преди това колекционерът броил 9000 марки в Монтана за рядък аурелиус на император Траян, макар че имал вече два такива. На 6 март 2000 г. Колев ходил пак до Монтана и се върнал от там с красива оброчна плочка от римско време, купена за 500 марки. “Ако ви кажа каква е стойността на колекцията ми, ще се хванете за главата”, казваше нумизматът.

Няма коментари:

Публикуване на коментар