ПАРОДИЯТА МВР 5

Мъртви босове донасяли на службите

02.03.2010

 

           

Престъпни босове, които вече са убити, са били сътрудници на МВР. Сред тях са Поли Пантев и Иво Карамански. Днес МВР и ДАНС официално обявиха каква информация се съдържа в архивите им относно Пантю Пантев – Поли Пантев, Николай и Красимир Маринови – братя Маргини, Ангел Христов и Пламен Галев, известни като Галевите, Константин Димитров – Косьо Самоковеца, Иво Карамански и Младен Михалев – Маджо. Никой от тях обаче не е бил служител на ДАНС.

Скандалът с престъпни босове, работили като агенти под прикритие, гръмна след публикация в “24 часа”, където се споменаваха конкретни имена – Иво Карамански, братя Галеви, Косьо Самоковеца и още едни братя, този път кръвни – Маргините.

Установено е, че в дирекция “Информация и архив” на МВР се съхраняват данни за Пантю Тотев Пантев, който е сътрудничил на Софийско градско управление на МВР, отдел “Криминален”, за периода 1986 - 1992 г. Иво Александров Карамански е сътрудничил на Софийско градско управление на МВР, отдел “Криминален”, за периода 1985 - 1992 г.

В дирекция “Човешки ресурси”- МВР се съхраняват данни за Карамански като състезател по кану-каяк. Той е служил като волнонаемен в отдел “Физкултура и спорт” през 1982 г. За Младен Михалев има данни като състезател по борба, който е служил като старшина в отдел “Физкултура и спорт” за периода 1986 - 1989 г. Красимир Маринов- Големия Маргин е представлявал интерес за МВР като състезател по борба и като такъв е служил като старшина в отдел “Физкултура и спорт” за периода 1985 - 1987 г.

Пламен Галев е започнал работа в системата през 1988 г. като милиционер в РУ-Станке Димитров към ОУ на МВР Кюстендил, служил в СОБТ в ЦСБОП до 1997 г. Ангел Христов - като милиционер служи в СОБТ от 1990 г., след това работи в РЗБОП при РДВР Кюстендил и в ЦСБОП до 1998 г.

За Малкия Маргин и за Косьо Самоковеца няма данни за съпричастност към структурите на МВР.

Проверка в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) установи, че известните в публичното пространство Ангел Христов, Пламен Галев, Младен Михалев, Николай Маринов, Красимир Маринов и Пантьо (Поли) Пантев не са били секретни сътрудници (доброволни сътрудници), служители на прикритие, нито нещатни служители на агенцията. Това се посочва в съобщение, публикувано на интернет страницата на ДАНС.

Сутринта премиерът Бойко Борисов обяви, че е дал срок на службите днес до 12 часа на обяд да изготвят справка и да разпространят публично кои от всички известни имена, които са спрягани за агенти на службите, наистина са били такива. “И Галеви са били офицери, милиционери, след това барети, но по мое време не са били агенти”, каза Бойко Борисов пред БНТ. Той отново настоя, че този въпрос трябва да бъде изяснен, за да няма спекулации и службите да бъдат оставени да работят на спокойствие. “Информацията ще се пусне, за да няма спекулации и да оставим службите да работят на спокойствие. Не може да се говори така ангро в публичното пространство. Когато има подобно съмнение, че има офицери или агенти, или хора, които по един или друг начин се появяват в медиите, това трябва да се изясни на момента”, заяви премиерът. Той отново повтори думите си от вчера – когато бил главен секретар на МВР, личностите, известни в публичното пространство с прякорите си, не са били агенти на службите.

Кой кой е?

Иво Карамански е роден през 1959 г. в София. Остава полусирак на 5 години, когато през 1964 г. при автомобилна катастрофа умира майка му. Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на "Левски-Спартак", като състезател по кану–каяк. През 1981 г. печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 г. е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.

На 13 декември 1980 г. е осъден от Сливенския военен съд на 10 месеца лишаване от свобода. Изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. Следващата му присъда е за вещно укривателство и е постановена от Районен съд "Васил Левски" София, на 16 ноември 1987 г. След намеса на Софийския градски съд от 6 април 1988 г. присъдата е в размер на 10 месеца поправителен труд при 20 на сто удръжка от трудовото възнаграждение. По време на второто дело Карамански е подсъдим и по дело за измама в сферата на личната собственост, осъществена от две или повече лица.

През 1986 г. срещу него има заведено дело за фалшифициране на банкноти. През 1990 г. в Прага е проведена полицейска акция, в която са заловени 22 българи, участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Лидерът им е Иво Карамански.

През 1992 г. Карамански е върнат в България заедно с още 22-ма души заради кражбите на коли в Чехословакия. Той е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче преценява, че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда. Напуска затвора на 17 май 1995 г., платил е общо 850 хил. лв. гаранции, след като лежи повече от година в затвора по обвинение за грабеж в казиното на Васил Урумов- Чико "Бедни и богати". На 22 септември 1995 г. влиза в ареста по обвинение в изнудване. Освободен срещу 100 хил. лв.

През 1996 г. регистрира профсъюз "Справедливост". С него той се обявява в защита на безработните, тютюнопроизводителите, рибовъдите и частните превозвачи. На 20 декември 1998 г. 33-годишният Стефан Въжарски застрелва Карамански по време на гуляй във вила в столичния кв. Бояна. Кръстника умира на място, а Въжарски е осъден на доживотен затвор.

Приживе Карамански притежава над 20 дружества групирани около основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес”, “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и др.

Красимир Маринов -Големия Маргин и Николай Маринов- Малкия Маргин са родени в Смолян. Красимир е роден на 6 май 1964 г., а Николай - 8 юни 1972 г. Баща им Андрей е работил като миньор, а майка им Соня - като санитарка. Семейството има четири деца - Красимир, Димитър, Николай и Мариана. В годините преди демократичните промени, двамата са състезатели по борба. Големия Маргин има няколко отличия в борба свободен стил от републикански първенства, Малкия Маргин се състезава, но без особени успехи. През февруари 1993 г. Красимир Маринов регистрира с Иво Карамански “Фортуна - Р” ООД. След основаването на СИК през 1995 г. е включен като акционер и във фирмата “Интергруп енд партнерс” ООД заедно с Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Дмитрий Минев-Руснака.

Големия Маргин нашумява в края на 1993 г. и началото на 1994 г. Той е обявен за издирване след побоя в спортния комплекс “Дескрим”. На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса е отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз “Защита” - Слави Бинев. Това нападение слага началото на гангстерската война в София, която завършва с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома участват двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, а също и Димитър Джамов. След инцидента тримата бягат в Гърция и се връщат едва когато хората от “Защита” променят показанията си и те са оневинени.

Големия Маргин бе замесен в скандал и побой между неговите гардове и тези на покойния вече Антон Милтенов-Клюна. Инцидентът стана на 7 ноември 2003 г. в дискотека “Ескейп” в столицата. Тогава в Първо РПУ бяха привикани Големия Маргин, Константин Димитров – Самоковеца и Димата Руснака. Два дни след побоя в “Ескейп” Големия Маргин отново е призован на разпит в полицията. Този път по повод взрива пред кафенето на модната агенция “Визаж” на Евгения Калканджиева. Мощната бомба нанася сериозни щети на заведението на ул. “Неофит Рилски” 43, където е и едноименната модна агенция. След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на “Бул Инс” на бул. “Джеймс Баучър” 87, когато загива Стоил Славов и тримата му гардове, се появяват подозрения, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново е разпитван, като свидетел.

Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и колите на Маргина винаги са проверявани. Така е и през септември 2004 г. при акция за откриване на наркотици и незаконни оръжия. След обиските Големия Маргин отново се озовава в полицията, но е освободен. Арестът на двамата братя Красимир и Николай Маринови от 2005 г. пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата, известна с кодовото име „Респект”.

Николай Маринов, или Малкия Маргин, е по-известен с факта, че е бил съдружник със Славчо Христов в една пловдивска рекламна агенция. Освен със Славчо Христов е имал съвместна фирма и със сочения за кокаинов трафикант Робърт Стефанов, застрелян през 1999 г. Справка във фирмените регистри показва, че Николай Маринов е съдружник в две фирми със Славчо Христов и още, че е бил съдружник с покойния Пантю Пантев, известен с името Поли Пантев – застрелян на остров Аруба.

На 23 март 2006 г. Софийската градска прокуратура внася в Софийския градски съд обвинителния акт срещу братята Красимир и Николай Маринови, Иво и Светлин Карагеоргиеви, Стефан Рангелов, Веселин Тошев и Бисер Илиев. Всичките са обвинени за подготовката на убийствата на финансиста на ТИМ Никола Дамянов - починал от инфаркт на 9.10.2007 г., на о.з. генерал Любен Гоцев – известен член на нашумелия в последните години приятелски кръг „Монтерей” и на Иван Тодоров-Доктора - убит на 22.02.2006 г.

След убийството на радиоводещия Боби Цанков Малкия Маргин изчезна мистериозно, тъй като от прокуратурата му подготвяха обвинение за поръчителство на убийството заедно с брат му. Николай Маринов не се появи на делото срещу братята за подготовката на три убийства.

Поли Пантев е роден в София през 1961 г. Той е човекът, измислил ВИС-2, след като лицензът на охранителната ВИС-1 беше отнет заради убийството на китаец в складовата база "Илиянци" в края на 1994 г. Така Пантев стана изпълнителен директор на ВИС-2. По-късно обаче той преминава в лагера на другата мощна силова групировка СИК.

Името на Пантев беше замесено в голям скандал през юли 1997 г. Тогава в столичния клуб "Президент", бивш "Тримата мускетари", при сбиване, приключило с престрелка, беше убит италианецът Микеле Раниере и прострелян българинът Васил Митов. Пантев беше арестуван за убийство и освободен няколко седмици по-късно. В края на 1998 г. Поли Пантев беше нарочен за една от основните фигури в контрабанден внос на захар от "Интергруп" през бургаското пристанище, който бил мистериозно спрян, преди да бъде разкрит.

Срещу Пантев имаше няколко опита за атентат. Успешен се оказа този на карибския остров Аруба на 9 март 2001 г. Първото покушение срещу него беше на бул. "Симеоновско шосе". Тогава Пантев успя да се спаси, защото боеприпасът се оказа учебен. На 15 ноември 2000 г. бомба с тротилов еквивалент между 10 и 12 килограма се взриви в стая 102 на елитния хотел "Амбасадор". Силният взрив уби на място руснака Александър Романов и арменеца Арташес Суренович Тер Овсепян. Романов обаче, без да иска активира бомбата, докато пренастройва механизма й върху масата на хотелската стая. От спецслужбите изказаха предположение, че адската машина разрушила "Амбасадор", e била предназначена именно за Поли Пантев.

Младен Михалев е роден на през 1964 година в Силистра. Бивш борец е от училището "Олимпийски надежди". Името му нашумя, когато през 1993 г. избухна гангстерската война между групата на Карамански и борците.

Кариерата на Маджо минава през петролни доставки за Сърбия по време на югоембаргото и силовото застраховане. Първоначално борческите структури около Маджо охранявали композициите с цистерни за Сърбия на "Мултигруп". По-късно и те започнали да нарушават югоембаргото.

Михалев е един от четиримата основатели на СИК в края на 1994 г., към които по-късно се присъединиха Красимир Маринов-Големия Маргин, Дмитрий Минев- Руснака. Впоследствие шестимата - Младен Михалев, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов, Румен Гоцев, Дмитрий Минев и Милчо Бонев, създадоха фирмата "Интерпетролиум енд партнерс", която се занимаваше с доставка на горива. През 1995 г. Младен Михалев изкупи Първа източна международна банка - ПИМБ, преименувана на "Интернешънъл асет мениджмънт".

През 1996 г. Михалев приватизира няколко хотела в Боровец. Впоследствие купи и построи още няколко хотела на Слънчев бряг. След като през 1997 г. застрахователна компания СИК не получи лиценз, нейните структури започнаха да си сътрудничат с "Булинс", а "Интергруп енд партнерс" се превърна в един от големите дистрибутори на горива.

В началото на 2000 г. взаимоотношенията в групировката се влошават и тя се разцепва - от едната страна застават Младен Михалев, Милчо Бонев и Стоил Славов, от другата са Дмитрий Минев-Руснака, Красимир Маринов-Големия Маргин и брат му Николай, Румен Николов-Пашата се явява нещо като балансьор между групите. След убийствата на Стоил Славов и Дмитрий Минев-Руснака Младен Михалев и Венцислав Стефанов остават единствените собственици на "Интергруп енд партнерс". Именно поради заплаха от страна на Маргините Михалев живее в чужбина, главно в Швейцария.

Бившите барети Пламен Галев (40г.) и Ангел Христов – Геле (39 г.), прочулите се в Дупница и околните села като братя Галеви, стават известни на широката общественост в зората на демокрацията. В далечната 1993 година двамата са все още действащи барети и служители на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ). Пламен Галев, тогава е командир на Трети отряд към СОБТ. Двамата с Геле участват в престрелка със сводници край на Хасково по време на акция срещу проституцията в района.

Галев и Христов влизат обаче в конфликт с тогавашното ръководство на поделението във Враня, тъй като вместо да докарат задържаните сводници в София ги оставят в ареста в Хасково. Тогава дори се твърди, че „братята” са защитили сводниците.

Двамата напускат отряда заедно със Златомир Иванов, известен като Златко Баретата, Николай Добрев – Бай Добри и сегашният спецагент в ДАНС Алексей Петров. Три години по-късно обаче Пламен Галев е реабилитиран и се връща в системата като офицер в Централната служба за борба с организираната престъпност – ЦСБОП. Христов също става командос, но работи за Регионалната служба – РЗБОП – Кюстендил. Двамата са уволнени през 1998 година, след като срещу тях започва проверка по сигнал за рекет.

Някъде от тези времена тръгва и прякорът им – братя Галеви. Въпреки, че не са кръвни братя, хората в Кюстендилско ги наричат така, защото са неразделни. След като излизат окончателно от системата на МВР, „братята” създават няколко фирми и започват да развиват своя бизнес. Отделно получават доходи от различни офшорни фирми и официално живеят под наем в огромна къща в дупнишкото село Ресилово.

Запознати с бизнесдейността им, твърдят, че имат съвместни проекти с бившия бос на ВИС-2 Христофорос Аманатидис – Таки в областта на строителството и инфраструктурата.

Последната им проява, преди ареста, бе пасивното им участие в отстраняването на вътрешния министър Румен Петков. Това стана след като той осветли името на тайния агент на ДАНС Алексей Петров, който се оказа, че му е уредил среща с братя Галеви в Дупница. Тогава Петков нарече Галеви „оперативно интересни лица”.

Обвиненията, които прокуратурата повдигна срещу тях, ако успеят да стигнат до съд и бъдат осъдени, може да получат до 20 години лишаване от свобода. От държавното обвинение са категорични, че са събрали достатъчно доказателства, че Галеви и техните съучастници Владимир Ангелов – Стъклето 42 г., Апостол Чакалов – Тоци -26 г.и Красимир Овков - 39 г. са рекетирали мнозина бизнесмени, обикновени хора и семейства, налагайки страх и истински терор в Дупница и околните села.

“Братята” имат и политически опит. Именно те са основатели на движение “Нашият град”, което подкрепи настоящият кмет Атанас Янев на местните избори преди две години. След като беше избран, градоначалникът им се отблагодари като ги включи в т.нар. Консултативния съвет към кмета. Още на първата година от създаването му – в края на 2008-ма Янев отчете, че точно тези дупнишки бизнесмени докарали на общината над 7.5 милиона лева за последната година от тази дейност. Тогава Пламен Галев заяви, че няма намерение да притиска “фирмите много”, за да си платят местните данъци и такси. С откровения се отчете и другият брат. “Започнахме да чистим града и ни обвиняваха, че черните джипове стоят до хората, които чистят. По едно време имаше и упреци от националните радиа по тая тема, което е смешно. Ние се опитваме да учим българина да работи и докато той не се научи, няма да стигнем доникъде”, заяви пред многолюдната тълпа Христов.

Разследване на бТВ от началото на годината показва, че през 2000 г. братя Галеви са декларирали едва по 1752 лева доход, или общо за двамата - 3500 лева за цялата 2000 година. Това обаче не пречи на благотворителната им дейност, за която дупничани твърдят, че е почнала от 1992 г. насам. Данъчните декларации на Пламен Галев и Ангел Христов от 2000 г. до 2007 г. показват постепенно увеличаване на доходите и на двамата до около 40 000 лева на година. Според документите приходите на двамата идват основно от отдаване под наем на недвижими имоти и участие в управлението на няколко фирми, сред които Пи Ей Джи Норд Адамс и Ей Пи Ви Трейдинг.

Константин Димитров- Самоковеца е роден на 21 ноември 1970 година. 16-годишен започва работа в охраната на хотел "Рила" в Боровец като междувременно и учи. След казармата веднага започва работа в същия хотел.

Завършва публична администрация в УНСС. През 1997-1998 г. е представител на застрахователната компания ВИС за Видин и Самоков. Шефът на "ВАИ инвест холдинг" Георги Илиев е негов кум. Бащата на Косьо Димитров дълги години е международен шофьор.

Според интервюта на Самоковеца пред столични ежедневници неговият бизнес включва търговия, консултантски услуги, внос, ресторантьорство, а също и земеделие - производство на картофи и пшеница. За 2001 г. отчита над 2 милиона лева чиста печалба само от българските си фирми. Има и фирми в Англия, всяка от които е с печалба от по около 200 000 лири годишно. Има "Мерцедес" за около 150 000 лева, хотел, няколко апартамента, къщи в Боровец и Бистрица. През 1997 г. извършва консултантски услуги на ВИС.

През 2000 г. консултира "Мобилтел" във връзка с отварянето на офисите им в страната. През май 2003 г. консултира български и кипърски фирми във връзка с търговията им с Турция.

Срещу Самоковеца е воден съдебен процес, по който първоначално е осъден на седем години затвор по обвинение в грабеж и нанасяне на средна телесна повреда. Случаят не се води на отчет в електронните прокурорски масиви и е заличен в информационния фонд на МВР. Архивното дело съдържа доказателства за криминалните прояви на Самоковеца в периода 1994-1996 г. и се съхранява в Окръжния съд в Кюстендил.

През ноември 1994 г. Константин Димитров е арестуван като ръководител на група от 19 души, която извършва отвличането, ограбването и пребиването на Любомир Илиев-Ломски в Кюстендил. Нападението е извършено на 3 ноември 1994 г. Зад тази поръчка е стоял кюстендилският бос Емил Кирилов-Крокодила, разстрелян няколко месеца по-късно. На 29 април 1996 г. Окръжният съд в Кюстендил признава Самоковеца и всички от групата му за виновни и ги осъжда общо на 114 години, от които седем получава Самоковеца.

Три години делото се движи по различни съдебни инстанции до постигането на оправдателна присъда. Тя е протестирана пред Софийския апелативен съд от окръжния прокурор Серафим Гонев. На 20 ноември 2000 г. прокурорът Стамен Петков от Софийската апелативна прокуратура оттегля протеста без никакви мотиви. Така освен Самоковеца са оправдани и останалите 18 съучастници, 11 от които също криминално проявени. По този повод на 9 юли 2003 г. тогавашният апелативен прокурор на София Иван Петров заявява, че през поверената му инстанция не е минавало никакво дело, по което Самоковеца да е обвиняем или подсъдим, но по-късно открива преписката по случая в собствената си администрация.

На 31 май 2003 г. самоделно взривно устройство избухва на булевард "Самоковско шосе" след Пасарел. Взривът е насочен срещу Самоковеца. Пострадали са три движещи се автомобила, в единия от които се движи охраната на Самоковеца. Някои от бодигардовете са с леки наранявания.

На 18 септември 2003 г. районният прокурор на Самоков Бисера Калпакчиева заявява, че МВР не е подавало данни на Районната прокуратура в Самоков срещу Константин Димитров и в Самоков няма образувани следствени дела и дознания срещу него. Материали са били подавани, били са образувани проверки, но е нямало достатъчно данни за образуване на предварително или наказателно производство срещу Самоковеца. По думите й срещу него са правени проверки за невярно попълнена данъчна декларация.

На 2 юли 2003 г. в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред директорът на Дирекция "Национална служба "Полиция" ген. Васил Василев съобщава, че преди повече от половин година ДНСП е предоставила на прокуратурата данни за участието на Косьо Димитров и Иван Тодоров - Доктора в контрабанда. На 3 юли главният прокурор Никола Филчев каза, че в прокуратурата не са постъпвали такива данни. На следващия ден главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов потвърждава, че МВР е предало информация на прокуратурата преди година за Иван Тодоров - Доктора и Косьо Димитров - Самоковеца.

На 4 юли 2003 г. пресслужбата на прокуратурата съобщава, че по сигнали на Бюрото за финансово разузнаване и проверки, възложени от прокуратурата на ДНСП през 2003 г., прокуратурата е образувала две следствени дела за изпиране на пари - срещу Цвета Манавска /което се разследва от Столичната следствена служба/ и срещу неизвестен извършител /което се разследва от Националната следствена служба/.

На 22 юли 2003 г. служители на Агенция "Митници" и СДВР разкриват контрабанден канал за китайски стоки, внасяни в България от Гърция. Само на 19 юли са задържани пет контейнера, регистрирани на различни юридически лица. На 25 юли 2003 г. Николай Методиев - Пилето е задържан за участие в контрабандния внос. Според източници от МВР каналът е под контрола на Самоковеца, а Николай Методиев е главен организатор на контрабандните канали на Косьо Димитров. На 28 юли 2003 г. министърът на вътрешните работи Георги Петканов заявява, че няма данни как Косьо Димитров е попаднал в контрабандни канали, но уточнява, че Димитров не е свързан със структурите на бившата Държавна сигурност.

На 7 ноември 2003 г. в дискотека "Ескейп" в София възниква скандал, който прераства в бой. Скандалът е между охраните на Красимир Маринов -Маргина, Константин Димитров - Самоковеца и Антон Милтенов-Клюна, които също са били в дискотеката. При последвалия бой са произведени изстрели, но пострадали няма. Задържани са около 50 души. По случая е образувано полицейско дознание за престъпление по чл. 325 от НК срещу неизвестен извършител. Сред разпитаните е и Косьо Димитров.

В Лондон Самоковеца има 3 фирми - "Борогруп Травел-Лондон" /регистрирана на 25 януари 2002 г./ с предмет на дейност "бизнес дейности"; "Борокар Лимитид" със съдружник Александър Проданов; в третата фирма "Gold standard supplies LTD", регистрирана на 7.2.2001 г., К.Димитров е съуправител с Ралица Узунова, дъщеря на собственика на "Интерсервиз Узунови" - Красимир Узунов.

Негови фирми в България са: "Косьо 99 - Константин Димитров", "Кедър", "Карго експрес", "Арес" "Българска енергийна компания" - според публикации в медиите е свързана с Константин Димитров, но той отрича това. Собственик на компанията е Радостина Димова. На 11 юни 2003 г. тя е определена за купувач на дружеството за ремонт на машини и части за електроцентрали "Атоменергоремонтстрой".

Самоковеца беше застрелян през декември 2003 г. в Амстердам.