вторник, 21 февруари 2017 г.

ЖИВИТЕ МЪРТВИ ...3



ОГНЯН ДОЙНОВ – ИЗГНАНИКЪТ, КОЙТО СЕ ПРЕВЪРНА В ОЛИГАРХ .

26.05.2016

Пътят на неизвестния Огнян Дойнов от гара Бов, до най-високите етажи на комунистическата йерархия, е повече от шеметен.

През 1964 г. завършва ВМЕИ и скоро след това е директор на кантора “Внос на кораби” в „Техноекспорт”. Шансът му го отвежда в Япония като зам. търговски представител, а през 1970 г. в Осака, на световното изложение ЕКСПО изгрява и звездата му.
Тодор Живков е един от официалните гости на японската страна и вижда невероятния им напредък в развитието на най-новите технологии.

Живков забелязва един напорист, интелигентен младеж, обсебен от японското чудо и го изтегля в София. Така Дойнов става съветник на Тодор Живков в Държавния съвет.

След три години е член на ЦК на БКП, след още три става секретар на ЦК и член на Политбюро, в продължение на 11 години.
От 1984 г. до 1986 г. е министър на машиностроенето, а след това е заместник министър-председател и председател на Стопанския съвет.

Израстването на Дойнов не е свързано с политическия актив на родителите му или негов такъв по комсомолска линия. Това е издигане на признат технократ.

Далече още преди 10 ноември 1989г., сред застарелите членове на висшето партийно ръководство, интелигентните и амбициозни кадри като Андрей Луканов и Огнян Дойнов, рязко се открояват.

Но те се различават в разбиранията си за насоките на развитието на България и стоят на два противоположни полюса.

И двамата се превръщат във водещи лидери на икономическото ни развитие, на индустриалното и търговско ориентиране и преразпределение, особено на капиталите. Те станаха идеолозите на входно-изходната икономика, и на трансформирането на властта от политическа в икономическа, прекроявайки по свой начин социализма.

Всеки от тях действаше от различна позиция и с различни средства.

Луканов, с подкрепата на Москва, стана премиер и лидер на имитиращата реформи комунистическа партия, като пое изкъсо контрола върху бизнеса, определяйки кой да е търговец и кой банкер.

Той събра в БИСА на ул. ”Раковски” 300 души подбрани партийни кадри и ги „назначи за милионери”, като им каза, с куфарите да отиват в държавните банки и по списък да получат милионите.

Такова признание направи по БТВ ”фараона” Иво Недялков, получил и той 17 милиона.

Така, Луканов създаде червените богаташи, които сега кротко развиват успешен бизнес и подкрепят дискретно „столетницата”.

Това са те – новият български ”елит” – рожбите на Лукановия „списък  300″.

Но Луканов знаеше и за “посветените фамилии от списък 108” на висшата партийна номенклатура, които започнаха да прехвърлят милиони от държавния бюджет и валутния резерв зад граница, много преди 10-ти ноември 1989 г.

Те пък станаха новите „олигарси” повечето от тях зад граница, един от които е и Огнян Дойнов.

Още от 1985 г. започна интензивното прехвърляне на пари, което надмина огромната сума от 10 млрд. долара.
Луканов също използва валутния резерв и изнесе зад граница повече от 2 млрд. Това го доказа ревизията на БНБ, но след малко шум в пресата, всичко заглъхна.

Дойнов имаше друг подход.

До 1988 г. той изграждаше крупни заводи като СО ДЗУ и други такива, купуваше от японците ”ноу-хау” или крадеше такова чрез УНТР и внедряваше ембаргови технологии.

Голяма е неговата заслуга да станем лидер в социалистическия лагер в областта на електрониката, изправарвайки дори Съветския съюз.

Със завода за тежко машиностроене в Радомир и подписания Договор за коопериране с япониците, Дойнов си навлече гнева на Москва.
Той също предприе рисковано навлизане на западните пазари чрез изкупуване на проблемни чуждестранни фирми. Наливаше пари за тяхното стабилизиране и превръщането им в ”неявни”, за да преодолява ембаргото.

Не винаги успяваше, доста пари потънаха и нерядко съзнателно.

Дойнов е ключовата фигура във всички прехвърляния и преобразувания на фирмите на УНТР, обикновено със санкцията на Живков или с участието на неговия верен племенник Огнян Бозаров.

Избягвайки в не малко случаи традиционното съветско коопериране, той си създаде доста врагове и най-вече Андрей Луканов. И в крайна сметка, това му костваше кариерата.

През 1988 г. Дойнов е свален от всички държавни постове, а на пленум на ЦК на БКП е изваден и от Политбюро. Обясненията за освобождаването му е, че е един от главните виновници за националната катастрофа и за натрупания голям външен дълг на България.

Голямото доверие, с което се е ползвал пред Живков и мнението, „че ориентира България към Запада”, предадено от Луканов в Москва, са всъщност истинската причина за отстраняването на Дойнов.

Скоро след това, самият Андрей Луканов ще завърти кормилото на страната ни също към Запад, но за това той ще плати с живота си, а България ще се мъчи дълги години криволичейки ту наляво, ту надясно.

За утешение, Огнян Дойнов е изпратен посланик в Норвегия и Исландия, но след кратък престой го връщат и му налагат забрана да напуска страната.

Принуден да избяга в чужбина, Дойнов отново показва икономическия си усет и опит на обигран бизнесмен, който знае как да прави пари.

Но истинският капитал на Дойнов не са парите, а контактите и връзките му.

През 1988 г. Огнян Дойнов се установява в Лондон и започва работа при милиардера Робърт Максуел. Първоначално, като съветник по африканските въпроси (Дойнов е бил председател на няколко междуправителствени комисии със страни от черния континент), а по-късно става консултант за Източна Европа.

Веднага след промените у нас, в Лондон се срещат Максуел и Илия Павлов.

През април 1990 вече са договорени инвестиции на “Максуел корпорейшън” в България за над 10 млн. долара. Той иска също втори канал на БНТ – националната телевизия, между 30-40% дял от в-к “Дума” и от други вестници.

Купува бизнесцентъра в Бистрица, който по-късно на безценица продава на Илия Павлов. Два месеца след посещението на магната у нас, във Вадуц – Лихтенщайн е регистриран “Мултинтернешънъл холдинг” на Илия Павлов.

През септември 1990 г като представител на същия холдинг във Виена е назначен братът на Дойнов – Емил.

След смъртта на Максуел, опитният бизнесмен Огнян Дойнов става консултант на не безизвестния Григорий Лучански – президент на скандалната руска фирма “Нордекс”, с централен офис във Виена.

В отговор на питане в Камарата на представителите на САЩ за “Нордекс”, директорът на ЦРУ Джон Дойч отговаря: “Тя е пример за организация свързана с криминална дейност, която от Русия се премества във Виена. Но за повече подробности мога да говоря на закрито заседание”.

Според немския журналист Юрген Рот, който описа структурата на “Нордекс” в книгата си “Руската мафия – най-опасният престъпен синдикат в света”, тя контролира 40 компании в Европа и света и над 200 в бившия Съветски съюз.

Фирмата е обвинявана от трафик на наркотици и оръжие до търговия с ядрени товари. С решение на немски съд, името на “Нордекс” е заличено от книгата на Юрген Рот, както и това на Лучански. От книгата на Рот се разбира, че във фирмената структура на „Нордекс” е било и името на Огнян Дойнов, но то също е заличено.

В книгата има цяла глава за мафиотските структури в България, като централно място е отделено на „Мултигруп” и „Кинтекс”.

През 1994 г. Огнян Дойнов влиза в съдружие с Атанас Тилев чрез фирма CIS TDS Ltd., регистрирана в Никозия. В нея съдружници са също “Нордекс” и „Aкуабланка” холдинг, регистриран на Вирджинските острови.

През септември 1996 г. името на “Нордекс” се появи като посредник при продажбата на акциите на “Мобилтел”.

Сто процента от акциите са били препродадени на “Глобус инвестмънт” – Лондон, с посредничеството на Огнян Дойнов.

В края на август 1996 г., тогавашният председател на КПД Любомир Коларов е разрешил продажбата и се смята, че Огнян Дойнов е посредничел при преоформянето на разрешението за “Мобилтел”.

Година по-късно акциите на “Мобилтел” са били прехвърлени на швейцарския фонд “Ийстърн маркет телеком” и фирма “Бул Сим” ЕООД на Владимир Грашнов.

Така става ясно, че собственик на GSM-а в същност е Михаил Чорни  с което се потвърждава, че  “Нордекс” и Чорни имат общи интереси в тази сделка.

Според някои икономически анализатори, на 18 февруари 2000 г., със смъртта на Дойнов, си отива и физическата връзка между „късния социализъм и новобългарския капитал”.

Бившият член на Политбюро на ЦК на БКП е енигматична личност, с която се свързва, както бързия технологичен напредък на България в средата на 80-те години, така и натрупването на външния дълг.

Дойнов е автор на схемата за създаването на десетки задгранични фирми и дружества и тяхното скрито приватизиране.

Името на Дойнов неизменно се споменава при разграбването на СО ДЗУ, при създаването на Мултигруп, също така за преоформяне собствеността на единствения GSM-оператор и настаняването на скандалния руснак Михаил Чорни в България.

Съветник на двама милиадери – Максуел и Лучански, участник или посредник в различни български и чуждестранни, явни и неявни фирми, Огнян Дойнов, като добър търговец, несъмнено на добра цена е успял да капитализира своя принос.

За банковите му сметки може да се съди от това, което е оставил на наследниците си. Но сигурно те не изчерпват всичките му задгранични авоари.
Английският министър на финансите Браун, купува от Дойнов апартамент в центъра на Лондон за 175 000 англ.лири – с 30 000 под реалната му цена. Браун трябва да дава обяснение в правителството за този голям отбив от цената. Това говори, че Дойнов не е бил от категорията на „нуждаещи се”.

Бавшият главен прокурор Иван Татарчев, два пъти е искал официално австрийските власти да екстрадират Огнян Дойнов, за да бъде съден в България, но и двата пъти му отказват.

След изтичане на мандата му, Татарчев заминава за Австрия. Има уговорка да се срещне с Дойнов, който е обещал да му предаде материали, компрометиращи Андрей Луканов. На срещата проведена в ресторант, Дойнов отказва да предаде материалите, след като Татарчев не му обещава прекратяване на разследването. Татарчев задава единствен въпрос: ”Откъде направи толкова много пари”? След като не получава отговор Татарчев си тръгва.

Типичен олигарх, макар и в сянка, Огнян Дойнов е създателят на много явни и прикрити олигарси, израсли под негово покровителство. Един от тях е и наследникът му – Росен.

Комплекс “Магнолия” в Бояна е изграден от фирмата “Тера груп”, която е собственост на Росен Дойнов.

Построен е върху земята на Димитър Ламбовски – бивш царски депутат от партията НДСВ, който има шокиращата бизнесбиография на типичен “сикаджия”. Фирмите му са свързани с тези на СИК и е от най-близкото обкръжение на бившата застрахователна компания. Ламбовски е новият представител на легализираните хора от силовите структури чрез политиката, което Симеон Сакскобургготски направи. След легализирането им, последва срастването с новите олигарси. С тази странна ”симбиоза” се роди по-голямата част от новия ”елит”.

Комплексът “Магнолия” е затворен, има охрана и камери.

В съседство се строят още две „блокчета”. Има парк от 5 дка. Бившият премиер и лидер на БСП Сергей Станишев е наел под наем срещу 600 евро луксозен апартамент в комплекса, който е в съседство със сараите на лидера на ДПС Ахмед Доган. Апартаментът на Станишев има собствена градина, в която той ще пуска свободно двете си кучета. Жилището има 2-3 спални, 2 бани, джакузи. Изцяло е луксозно обзаведен, в кухнята има дори и специален хладилник за вино.

Съседи на соцлидера са Стоян Марков – бившият висш партиен кадър и тъст на брата на зам.шефа на НДСВ Милен Велчев. Там е и Георг Цветански – фармацефтичен бос и олигарх – зетът на друго бивше партийно величие- Георги Атанасов. С тези нови олигарси ще се занимаем отделно.

Синът на Огнян Дойнов инвестира големи суми, освен в строителството и в гробарския бизнес и отново с Ламбовски.

Двамата са създатели на първото супер луксозно частно гробище в страната. Наречено “Бояна парк София”, то има 4500 места и не е за простосмъртни, защото погребение ”лукс” струва 7000 евро, а урната само 700. Но пък гробарите са със фракове и ръкавици. Вече над 40 известни бизнесмени са си откупили тази екстра за отвъдното. Малко бързат, но сигурно има причина да се замислят за спокойствието на „отвъдното”…

За милионерът Росен Дойнов не е проблем да си купи в красив блок голям и луксозен апартамент, в тузарското село Лозенец край Царево. Негов съсед е зам. министъра на транспорта Камен Кичев, който е известен с това, че държи т.н. ”Златна акция” на държавата в монополиста”Лукойл”.

“Откъде са парите на Дойнов? Как откъде? Отговаря си сам прокурорът Татарчев. Парите на Дойнов са нашите пари. Това са парите, които заграбиха комунистите от България!

Няма коментари:

Публикуване на коментар