събота, 12 февруари 2011 г.

НОВИТЕ СОБСТВЕНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ 86

Николай Ибушев - Златната кокошка “Арсенал”

21.11.2008

“Арсенал" е златната кокошка на България. По-точно - беше преди 1989-а. Той снасяше за Народната република златните яйца, т.е. основното количество валута по второ направление. Дори по онова време предприятието не беше и "Арсенал", а се наричаше Машиностроителен комбинат "Фридрих Енгелс". Какви машини се строяха там - това не трябваше да знае никой, затова на работещите вътре им се плащаха по 30-40 лв. "секретни". Въпреки това цяла България и половин Турция знаеха в детайли що за "яйца" се мътят зад високите заводски стени... Флагманът на ВПК е произвеждал всичко: печки, каруци, „Булгаррено" и гаубици

В някакъв смисъл "Арсенал" е баща на Казанлък в този му вид на голям индустриален център. До началото на 20-те години на ХХ век градецът наброява 10-15 хиляди души. С преместването на държавната военна фабрика от София в Казанлък през 1924 г. за няколко десетилетия той става седемдесетхиляден град. 25 хиляди от жителите му работят в оръжейницата в най-силните й години. На практика няма казанлъшко семейство, което да не е яло хляб от "Арсенал". Но в началото на 90-те години идва сривът. Ембаргото за продажби, наложено от новия "Голям брат", стачките на "Подкрепа", смяната на няколко директори. През 1996 г. шеф става Крум Христов, който в буквалния смисъл показва среден пръст на синдикалистите. Въпреки арогантния си имидж, новият мениджър започва да стабилизира предприятието. Но очевидно е настъпил нечии интереси, защото на следващата година е убит при инсценирана автомобилна катастрофа. Тогава изпълнителен директор става инж. Николай Ибушев. Тулски възпитаник, в казанлъшката оръжейница е от 1974 г. , започвайки от най-ниското стъпало. Работил е като технолог, началник отдел, началник цех, заместник-директор и директор на инженеринговата фирма на "Арсенал", която строи оръжейни заводи в арабския свят. Бил е личен съветник на министъра на отбранителната индустрия на Сирия. Николай Ибушев започва кариерата си като фрезист в оръжейният гигант Арсенал-гр. Казанлък и извървява за 30 години пътя до изпълнителен директор и основен акционер. Той е доста емблематична но и противоречива личност за гражданите на Казанлък. Ибушев е запален леководолаз.
Ибушев е завършил Политехническия университет в Тула, Русия. В „Арсенал” е нон-стоп вече 36 години, с едно кратко прекъсване, когато е бил личен съветник на министъра на отбранителната индустрия на Сирия. Той е директорът, който е заемал най-дълго този пост в завода от основаването му още след Освобождението до сега. От 2004 г. Николай Ибушев е съпредседател на сдружението „Българска отбранителна индустрия” заедно с Петър Милков и Стефан Воденичаров. Сдружението "Българска отбранителна индустрия" е юридическо лице с нестопанска цел. Основано е през 2004 год. от 12 водещи в отрасъла предприятия и има за цел да служи като форум за обмяна на идеи между държавните органи и отбранителната индустрия за решаване на проблеми на отрасъла и за неговото устойчиво развитие. Сдружението си поставя за цел формирането на обща позиция на българската отбранителна индустрия по въпросите на държавната политика за модернизация, отбранително-индустриална политика, офсетна политика, политика за процедури и доставки за отбраната и сигурността, научни изследвания и технологично развитие.
От 2008 г. е общински съветник, ръководител на групата „Експерти за Казанлък”. Владее английски, руски, немски и арабски език.
Наскоро след като той оглавява оръжейния първенец на българския Военнопромишлен комплекс, започва приватизацията на завода от регистрираното Работническо-мениджърско дружество. През лятото на 1999 г. РМД "Арсенал 2000" купува 51% от акциите на оръжейницата за 2 милиона долара и срещу задължението да покрие стари дългове за 58 млн. лева. Само 10% от сумата е внесена веднага, 40% са разсрочени за 10 години, а останалите 50% са платени с компенсаторни записи. По-късно частното "Арсенал 2000" АД, представлявано от Станил Станилов, купува още 12,85% от акциите на оръжейницата за 983 110 лв., а държавата запазва само блокиращата квота от 34%.
Но какво става с вече приватизирания някогашен мастодонт? От началото на 2000 година в продължение на 7 месеца "Арсенал" няма подписан нито един сериозен договор за продажба на спецпродукция. Затова всички възлагат особено големи надежди на посещението на индийския министър на отбраната Харин Батхан. Преговорите започват на 20 юли. След официалната вечеря в ресторант "Палас" зам. изпълнителният директор на фирмата Станил Станилов е ранен тежко с две бренекета, изстреляни от рязана ловна пушка. Следствието не установява нищо конкретно, но запознати с арсеналските дела твърдят, че става въпрос за неуредени отношения с български контрагенти...
През последните няколко години "Арсенал" АД очевидно дръпва нагоре. В Казанлък това се усеща по факта, че всяка година оръжейницата назначава по 500-600 работници и на практика безработица в града почти няма. Заплатите на арсеналци са прилични, а най-показателното е, че се изплащат редовно. Защото хората помнят тежките времена, когато оцеляваха само с по 100 лв. аванси.
Днес в "Арсенал" АД работят 5600 души. Дружеството е най-голямото предприятие от ВПК и третото по брой на персонала в страната. Но на практика пътят му тръгва от ремонтната работилница в Русе, основана от руската армия през 1878 г. и минава през Софийския артилерийски арсенал, създаден през 1891-ва. Така че "Арсенал" претендира за 130-годишна история. През тези дълги години арсеналци са произвеждали какво ли не - като се почне от каруци и готварски печки, та се стигне до първите сглобявани тук в средата на 60-те години "български" автомобили - "Булгаррено".
По повод 130-годишнината на дружеството инж. Ибушев награди 51 отличници. Вярно, с по една кана за топли напитки. Но затова пък почерпката за празника си я биваше. Все пак като руски възпитаник изпълнителният директор Ибушев посъветва подчинените си да наблегнат на ексовете с водка. А за мезе разказа един руски виц: "Събрали се трима руски юнаци да се почерпят, но нямали мезе. Единият извадил една троха хляб, помирисал я и обърнал чашата. Вторият - също. Но третият юнак бил огромен - като помирисал трохата, тя изчезнала в носа му. Другите възнегодували: "Еее, ние да пием ли сме се събрали, или да преяждаме!.."
Такива голямокалибрени чудовища са се произвеждали в завода до неотдавна.

/препечатано със съкращения/

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря - Румен Гаитански – Bълка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар