събота, 1 октомври 2011 г.

ВАШ’ТА БАНКА …

Доцент Тодор ЯНКОВ, бащата на Агробизнесбанк, в изповед пред „Марица"

11. 05. 2010

"Съсипаха я бивши военни, следователи, съдии и адвокати; Ако я бях продал на Райфайзенбанк за 5 милиона марки, щеше да е жива и днес."
Агробизнесбанк ще остане в историята като една от най-злополучните банки на прехода, чрез която официално бяха източени 22 милиарда стари лева, а неофициално над 80. Името й се свързва основно с бившите пловдивски брокери Христо Александров и Христо Данов, които я получиха на тепсия през 1992 г., но скоро след това я доведоха до фалит. В началото на 1995 г. Агробизнесбанк бе обявена в несъстоятелност, а на 1 декември същата година БНБ я купи за 1 лев. Последвалото шумно мега дело, което се точи дълги години, вкара зад решетките, а после оправда някои от виновниците за нейното разграбване. Въпреки развоя на събитията едва ли някой от тях изживява болезнено краха на банката, с изключение на един човек. Година след като Агробизнесбанк пусна кепенци, неговото име скандално нашумя, но не заради банката. Той бе обвинен в други финансови злоупотреби, недоказани до ден днешен, заради които две години и половина от живота му минават в пловдивския следствен арест и болницата на Софийския затвор. За необосновано и продължително задържане под стража, както и за нанесени морални щети той осъди два пъти България в Страсбург през 2004 и 2008 г. Тясно свързани с тогавашните събития лица сигурно вече се досещат, че този човек е доц. Тодор Янков - бащата на Агробизнесбанк. За двайсет години от нейното основаване, кратък разцвет и най-вече след злополучния й фалит доц. Янков многократно е бил под медиен обстрел, но винаги лаконичен в изказванията си. Днес, въпреки разклатеното си здраве, след прекаран тежък инсулт, той се съгласи да разкаже за раждането и преврата в Агробизнесбанк, довел я до гибел, както и да разкрие неизвестни досега подробности единствено пред „Марица".
Лешек Балцерович дава идеята за банка
Създаването на Агробизнесбанк не беше самоцел, а средство за осъществяване на голяма моя мечта, започва изповедта си доц. Янков. Годината бе 1985. Една статия в тогавашния официоз на БКП „Работническо дело" силно ме впечатли и стана отправна точка на моя път. В нея се разказваше как двама американски икономисти създават сдружение, което изкупува губещи и фалиращи предприятия, предлагат нова организация и управление в тях, внедряват нови технологии, нов пазарен продукт и след това ги продават. Това ми допадна изключително много, защото моят темперамент е точно такъв, искам да правя нещо и да го виждам в бързата му реализация. Затова преподавателската си дейност във ВСИ, сега Аграрен университет, оцених като недостатъчна, в смисъл на неудовлетворение и реших да предприема нещо по-различно. След една година водих студенти на специализация в Полша. Там имах удоволствието да се срещна с една от легендарните фигури на прехода в Централна и Източна Европа Лешек Балцерович - родоначалник на т. нар. шокова терапия. Разказах му идеята си за създаването на такова сдружение в България, а той след кратък размисъл ми отговори, че това е чудесно, но заради социализма, в който живеем, реализацията на такава идея е невъзможна. Очертаваха се и два големи проблема - смяната на собствеността от държавна към частна и намирането на средства за възродяването на фалиращи предприятия. Необходима е сериозна финансова институция, която да набира и инвестира средства в подобна дейност, заключи Лешек Балцерович. Така че идеята за създаване на банка в определена степен беше и негова.
Указ 56 - първата бяла лястовица за частния бизнес
След връщането ми от Полша създаването на сдружение за саниране на губещи фабрики се превърна във фикс идея, която не излизаше от главата ми. Виждах живота си изцяло отдаден на нейната реализация. Вариантът бе да се насочат усилия към предприятия от преработващата промишленост, както и чисто промишлени. Тогава реално фалиращи предприятия нямаше, а дори и да бяха някои пред фалит, тогава медиите нямаше как да отразят ситуацията. Като икономист обаче виждах, че повечето от предприятията не печелят толкова, колкото се представяше. Приетият през януари 1989 г. Указ 56, който положи основите на капитализма у нас, ми подсказа, че мечтата ми може да стане реалност. Указ 56 се оказа не дотам съвършен, но все пак първата бяла лястовица, на чийто криле се усети полъх на новото. В този смисъл създаването на банката не беше самоцел, а средство за осъществяване на идеята.
Раждането на Агробизнесбанк
В края на 1989 г. събрах инициативен комитет за създаването на банката. Повечето членове не бяха финансови и банкови специалисти, а хора, вещи в областта на земеделието и преработвателната промишленост, мои колеги - преподаватели от ВСИ. Смятах, че в бъдеще специализирана банка в областта на земеделието ще има повече тежест, защото по онова време всички банки бяха типично търговски банки. Така на 15 декември 1990 г. беше учредена първата частна земеделска банка в България - Агробизнесбанк, а аз станах неин председател, с ранг на изпълнителен директор. По действащия тогава търговски закон за акционерните дружества трябваше да имаме капитал минимум 7 милиона лева, за да получим лиценз. Бяхме събрали сумата, но при подаване на документите в централната банка надзорът ни отказа лиценз под предлог, че капиталът трябва да е 10 милиона лева. Скоро се вдигна на 22 милиона и започна голямото ходене по мъките, спомня си създателят на Агробизнесбанк.
Ахмед Доган обещава пари, но само на думи
Въпреки бомбастичната сума доц. Янков не се отказва и започва да търси решение. Разбира, че ДПС има намерение да прави своя банка. Следват няколко срещи с Ахмед Доган. Доц. Янков предлага да му предостави готовата банка, ако подсигури капитал. Договорихме се, че аз няма да се бъркам в политиката на ДПС, а той няма да се бърка в политиката на банката. Обърнах се към него, защото по непотвърдени данни по време на изселническите процеси през 70-те и 80-те години на миналия век от България към Турция бяха изнесени над 3 милиарда лева. Желанието ми бе поне част от тези пари да се върнат у нас, макар че можеха в определен момент да се превърнат в икономическа бомба със закъснител. Изведнъж да влязат толкова пари в оборот, можеха да доведат до голямо инфлационно сътресение на пазара, разсъждава доц. Янков. Обещаното от Доган обаче остава на думи. В Агробизнесбанк не влиза и лев от Турция. Въпреки това лидерът на ДПС многократно е заявявал на публични места, че това е тяхната банка. Може би защото в първия й борд на директорите са участвали тогавашните депутати от ДПС и приближени до Сокола Шерифе Мустафа и Емил Бучков. Отделно е имало и дребни акционери, членове на Движението.
Непроучени акционери извършват преврат
Междувременно срокът, който ни беше даден за набиране на капитал от 22 милиона лева, изтичаше и бях изправен пред дилемата да ги намеря или да закрия банката. Стана ясно, че от ДПС няма да получим и лев, и започна трескаво търсене на пари. Бяхме принудени да събираме капитал от непроверени хора. Така влязоха непроучени богаташи, чиято цел е била да превземат банката, както се случи впоследствие. За съжаление повечето бяха бивши военни, следователи, военни съдии и прокурори, адвокати. Те лежаха в основата на безпътицата, която настана в банката. За това помогна и известният като гъскаря кредитен милионер Георги Йовчев от Раковски, който заради невърнат кредит в размер на 50 милиона лева предизвика изключителен конфликт между Търговска банка и Минералбанк. Хора като него си мислеха, че от гушене на патки лесно се става банкер. Но в България всичко е възможно. По време на годишното събрание подкупени хора извършиха преврат и се избра второ ръководство, като известно време банката се управляваше по двустепенна система. Започнаха дела за легитимност и скоро Върховният съд взе решение в моя полза, т.е. призна ме за легитимния председател.
Христо Александров влиза във владение
По същото размирно време Христо Александров влезе с голям капитал. Помогна му Ангел Петрелийски, директор на клона на Агробизнесбанк в Гоце Делчев. С негово съдействие Александров бе изкупил дяловете на тамошните акционери. Не си спомням сумата, но на практика той оглави контролния пакет от акции. Направих го свой заместник, но не се чувствах достатъчно силен, защото бях дребен акционер със 7 хиляди лева. Тъй като нямах достатъчно гласове, не можех да стопирам връхлитащата вакханалия. Започнаха да се отпускат кредити със съмнителна възвръщаемост, някои от които за военнопромишления комплекс. Вече съзнавах, че мечтата ми няма да види бял свят. Много съжалявах за пропусната златна възможност, но не предвидих навреме разрухата. През лятото на 1991 г. по време на международна банкова среща в Лондон името на Агробизнесбанк беше споменато като образец на модерна банка, която развива успешно не само банкова, но и инвестиционна и внедрителска дейност. Това предизвика интерес от чужди институции, между които и Райфайзенбанк, която тогава все още не бе стъпнала у нас. Немската банка поиска да закупи Агробизнесбанк за 5 милиона дойче марки. Отказах, за което съжалявам сега. Ако бях се съгласил, Агробизнесбанк и до ден днешен щеше да съществува и да се реализира главната ми цел - създаването на икономическо сдружение, което да е в помощ на бизнеса и губещите предприятия. Нещо, което е актуално даже и днес. Особено на фона на задаващите се фалити. През лятото на 1992 г. поисках общото събрание да ме освободи. Доволен съм, че за малкото време, за което управлявах създадената от мен институция, успях да раздам и дивиденти, както и да стагнирам разходите до такава степен, че за смях на всички служебният ми автомобил бе москвич вместо лъскава западна кола.
Нови рожби - „Първи частен земеделски инвестиционен фонд" и Финансова къща „Дилър"
След напускането на Агробизнесбанк Тодор Янков не губи връзка с нея и основава „Първи частен земеделски инвестиционен фонд", който е помощно звено на банката. Във фонда той е изпълнителен директор, а Христо Александров известно време оглавява борда на директорите. Скоро след това се появява финансова къща „Дилър", в която фондът е едноличен акционер. Съвместявах едновременно длъжностите изпълнителен директор на фонда и управител на финансовата къща, без да получавам възнаграждение от къщата, макар че там изразходвах повече време и нерви. Тогава дойде предложение от непозната за мен личност - Христо Павков. Той поискал от заместника ми по валутната дейност Добрин Добрев (по-късно обвиняем за източване на пари по делото „Биохим") да използва сметката на финансовата къща, по която да бъдат преведени суми за закупуване на бяла техника от външни производители, срещу заплащане на определена комисионна. Изрично настоях да се извърши консултация с валутния отдел на Хебросбанк дали това е законно, тъй като там бяха сметките на финансовата къща. Казаха ми, че в рамките на закона е да се направи подобен превод от страна на банката с платежно нареждане от „Дилър". При този отговор спокойно подписах платежното нареждане, а Добрев оформи всички документи. Първоначалната сума, преведена по наша сметка през Хебросбанк, бе за около 100 хиляди долара. Обвинението тръгна оттам, че финансова къща „Карат 3", в която тайно от мен е участвал и Добрин Добрев, бе извършила нарушения със свои вложители. Явно е имало и договорка между Павков и Добрев. По-късно по време на процеса стана ясно, че Павков е изчезнал от страната, и то преди да се извършат преводите. Беше изчезнала и касиерката на чейнчбюрото. Впоследствие бях обвинен в незаконен превод на валута, с което нарушавам 15-то постановление на Министерски съвет, а това не отговаряше на истината, тъй като същото бе валидно само за дейността на банките, а не на финансовите къщи.

Мария ПЕТРОВА,

Няма коментари:

Публикуване на коментар