вторник, 15 май 2012 г.

ПЕНСИОНЕРСКА ЕЛЕГИЯ

С мен ще живеете дълго!  ...и мъчително!

Годинките започнаха да ми тежат ! Ама, трябва да се живее. Оня ден гледам в супермаркета трътки от щастливи гъски на промоция и не можах да си купя. Пенсийката не стига ! Ядосах се и си викам, ще отида в пенсионното да ги питам няма ли най – после да ни увеличат малко пенсийките ?!
Влизам във фоайето и гледам в средата стои мъж, едър като бик и почти толкова умен. Викам си – това ще да е директорът. Приближавам се и питам :

- Ша ма прощавате господине, ама къде мога да попитам нещо за
пенсиите ?

А той заговори с глас на Буда :
- Аз не мога да ти кажа . Аз съм бизнесменът Иванов и идвам от село. Я оди питай, там чистачката !

Гледам в другия край чистачка с найлонови чували и метла. И казвам :
- Оня бизнесмен ме праща при вас да питам нещо за пенсиите.

А тя :
- Това не е бизнесмен от село, а премиерът Борисов под прикритие. За пенсиите ше отидеш да питаш на онова гише, оня с очилата.

Отивам на гишето и гледам един с очилца си играе с хората на „ Тука има, тука нема „ :
- Чистачката ме прати при вас, мога ли да питам нещо за пенсиите ?

- А – а – а , това не е чистачка – отговарят ми – това е президента Плевнелиев под прикритие.

- А вие какъв сте ?

- Аз съм финансовият министър Дянков под прикритие.

- А кога ще ни увеличите пенсиите ?

- За следващите избори , та да гласувате пак за нас.

Тръгвам си и ми се плаче. Викам си – дали на следващите избори и аз да не си поиграя на „ Тука има, тука нема „ ?


Няма коментари:

Публикуване на коментар