вторник, 16 юни 2015 г.

ПРИКАЗКА ЗА КАБИНЕТА 17


  

 

Случаят "Владислав Горанов". Защо бившият зам.-финансов министър не трябва да поема ведомството във втория кабинет "Борисов".

05.11.2014
Контролираното изтичане на информация за евентуалните министри в бъдещ кабинет вече започна и едно от най-спорните имена е това на предложеният за финансов министър Владислав Горанов. Не за друго, а заради неяснотата кого ще представлява той.
Нека припомним как по-рано тази година политическата кариера на бившия заместник-министър от времето на Дянков и депутат от ГЕРБ при Орешарски, уж приключи. Това се случи в мрачния за Борисов период, когато предсрочните избори още бяха мираж, а някой злодей полагаше усилия да "отлюспва" депутати от парламентарната група на ГЕРБ. Точно тогава, при странни обстоятелства, за които витаят разни слухове (но понеже са непотвърдени, ще ги спестим) Горанов обяви, че напуска парламента и излиза от политиката, "поради невъзможността да се развива пълноценно". Тогава лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разказа пред журналисти, как Горанов му обяснил, че е на 30, неговите колеги станали милионери, а той седи "в тази зала за 2000 лева".
Първият въпрос, който възниква сега е, каква е мотивацията на Горанов да бъде финансов министър – дано не очаква да стане милионер.
Вторият въпрос е: ако не ГЕРБ, чиято група напусна през февруари, кого представлява Горанов сега – надяваме се, не други млади и успели милионери.
През юли, след описания епизод, младият кандидат-министър, който според сайта ПИК "е един от най-младите и модерни финансисти в държавата и се ползва с безупречна репутация сред колегите си", се озова изпълнителен директор на Общинска банка. Това беше точно когато се смяташе, че Пеевски опитва да приватизира банката (в резултат от напрежението с Цветан Василев и КТБ), използвайки претенциите на Христо Ковачки. Ковачки обжалваше решението на БНБ от 2012 г., с което свързаните с него фирми, които държат 26% от капитала бяха лишени от право на глас в общото събрание. Надеждата му е съдът да върне стария устав, който позволява решенията да се взимат с минимум 75% от гласовете и по този начин миноритарните акционери да имат блокираща квота. Самото дело беше стигнало до Върховния административен съд (ВАС), а спекулациите бяха, че чрез своите връзки Пеевски ще помогне крайното решение да е в полза на Ковачки. В крайна сметка обаче делото беше върнато на по-долна инстанция, а решението предстои да се вземе по-късно тази година.
Близките отношения между Горанов и Пеевски (депутати от ГЕРБ го наричат неофициално "офицер за връзка с Пеевски") събудиха съмнение, че първия влиза в банката, за да помогне на втория да рефинансира част от кредитите си в КТБ.
И преди отново да се опитаме да отговорим на въпроса кого ще представлява в правителството г-н Горанов, нека си припомним как започна политическата му кариера. Още в първите месеци на първия кабинет "Борисов", когато не бяха пресъхнали предизборните му обещания да изкорени корупцията и зловредния модел на ДПС във властта, с които той получи гласовете на над 1 млн. избиратели, стана един гаф. Току-що назначеният зам.-финансов министър от ГЕРБ беше засечен на маса с депуата от ДПС Делян Пеевски, а снимката обиколи медиите (без тези на семейството на Пеевски, разбира се).
Ситуацията беше още по-неловка, защото същата седмица финансовото министерство трябваше да отговори в кои банки държавните фирми си държат парите и от отговора щеше да се види зародиша на проблема КТБ – към онзи момента 35% от депозитите на държавните фирми вече бяха там. Дългият срок (10 дена), който поиска тогава Министерството на финансите, за да даде справката, както и срещата между Пеевски и Горанов, събуди подозрението, че се търси вариант процентът да бъде намален в официалната извадка. По онова време КТБ не беше токсичното име, което е днес, а връзката на Пеевски с нейния собственик Цветан Василев не беше особена тайна.
За правителство и парламентарно мнозинство, една от целите на което е да разгради модела #КОЙ, изборът на този финансов министър изглежда странен. Ако целта на този изтекъл списък с министри е била да се види реакцията спрямо имената и след това да се махат неподходящите, то Горанов трябва да е сред първите промени.
 

1,2 млн.лв. на година за заплати на съветниците на Борисов и четирите му вицета. Премиерът ще има политически кабинет от 11 съветника, експерти и технически сътрудници.

12.11.2014
Големият брой на вицепремиерите сериозно увеличава бройката на политическите кабинети. Това стана ясно от промяната на Устройствения правилник на Министерския съвет, която бе разгледана на правителственото заседание. Независимо, че Борисов реши да намали почти наполовина съветниците си, спрямо 20-те, които служебният министър-председател Георги Близнашки бе назначил, сумата, която ще се отделя за фонд "Работна заплата" на помощниците на премиера и четирите му вицета е внушителна, съобщава БГНЕС.Премиерът Бойко Борисов и неговите вицепремиери Румяна Бъчварова, Томислав Дончев, Меглена Кунева и Ивайло Калфин ще бъдат подпомагани от общо 42 души.
Борисов ще има политически кабинет от 11 съветника, експерти и технически сътрудници. Тримата вицепремиери – по коалиционната политика и държавната администрация Румяна Бъчварова, по европейските фондове Томислав Дончев и по европейска политика Меглена Кунева ще имат 9-членни кабинети. Ивайло Калфин ще има 4-членен кабинет в качеството му на вицепремиер. Калфин обаче ще има политически кабинет и като социален министър.
Само началниците на кабинетите на четиримата вицепремиери ще струват на бюджета около 10 000 лв. на месец. Около 12 000 лева за 20 работни дни ще излизат заплатите на съветниците на всяко от трите вицета Бъчварова, Дончев, Кунева, съветниците на вицепремиера Калфин ще излизат около 3000 лв. на месец. Най-ниски ще са заплатите на техническите сътрудници – около 800 лв. на месец.
Месечно за заплати на политическите кабинети на премиера и четиримата му заместници ще се плащат общо около 60 000 лв. или над 700 000 лв. на година.
Четири пъти в годината обаче към заплатата си членовете на политическите кабинети ще получават и бонуси, които варират между половин и цяла заплата. Така общата сума за заплати на 42-та членове на само пет от политическите кабинети на властта ще достигне около 1,2 млн. лева за година управление.
 
Поръчаха 12-годишно уиски и омари за полетите на властта
30.03.2015
Правителственият „Авиоотряд 28“ обяви обществена поръчка за кетъринг услуги за полетите на властта. Срещу прогнозната стойност от 40 хил. лв. за една година доставчикът на услугата ще трябва да осигури общо 119 артикула – напитки и храни, за общо пет летателни средства, с които летят високопоставените държавници.
Сред артикулите са уиски „Johnni Wolker” - black (спазен е правописът в офертата, бел. ред.), чиято единичина цена за 0.7 л. е около 46 лв. и водка „Smirnoff”, джин „Beefeater” и „Baileys“. За бирата на борда е указано само, че е достатъчно да има българска и вносна. Храната трябва да включва от банички със сирене до ордьоври от скариди, сьомга на скара, октопод, калмари, омар, както и традиционните колбаси и сирена (български и вносни).
Кетърнигът трябва да бъде за самолетите Airbus и Фалкон-2000 и за три хеликоптера – МИ-8ПС, МИ-8Т и Агуста А-109Е.
Едно от изискванията към изпълнителя е да предоставя пълен достъп до храните на служители от Националната служба за охрана, които ще извършват проверка на храните и напитките, както и ще следят за санитарните изисквания според Закона за храните и Българската агенция по безопасност на храните. От авиоотряда декларират, че ще предоставят посуда за многократна употреба, като държат, след изтичане на договора, да им бъде предадена в същите количество и вид, в които са получени.
 

По 422,20 лв. дневни на министър и съветници в командировка!

07.06.2015
Точно 6300,01 лева от министерство на отбраната са изразходвани за задграничната командировка на военния министър Николай Ненчев и двама негови съветници в Монголия и Република Корея.
Резултатите от тези посещения са подписан меморандум, срещи и "реални шансове да се подпише договор за взаимноизгодно сътрудничество". Това се казва в отговорите на въпросите по закона за достъп до информация.
Посещенията на Николай Ненчев съвпаднаха с момент, когато страната ни беше на финалната права в обсъждането на промените в пенсионната система, което засяга и военните. На дневен ред бе и темата за бъдещето на българските ВВС. Няколко месеца поред се говореше за опасността военната ни авиация да не може да изпълнява бойни дежурства и че ще остане само с два изтребителя МиГ 29. В седмицата, в която Николай Ненчев беше в чужбина, не се проведе заседание на парламентарната комисия по отбрана, на която да бъдат изслушани той и командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев - това се случи след завръщането му. По време на отсъствието му у нас се състоя заседание на Съвет по сигурност към Министерски съвет във връзка със случващото се тогава в Македония. До министрите на външните и вътрешните работи по време на брифинга беше началникът на отбраната. А министърът на отбраната на хиляди километри от родината заяви, че следи обстановката в съседната държава.
В делегацията за посещението на президента Росен Плевнелиев в Монголия и Република Корея, с министъра на отбраната Николай Ненчев са командировани и двама съветници: Николай Василев и Валерия Кардашевска. В информацията на МО обаче няма отговор на въпроса как са били избрани.
За командироване на всеки от тримата са били изразходвани по над 2 000 лв. Oт МО съобщават, че за седмица от 9 май до 16 май тази година и на тримата са осигурени за дневни по 240 щатски долара, което пресмятат на 422,20 лева.
Разходите за квартирни за министъра и за двамата му съветници не са еднакви. Така за Ненчев те са 975 щатски долара = 1753,55 лева, за съветниците са 929 щатски долара =1634,26 лева. От тук и общите разходи за Ненчев са по-големи. Те са 2177,97 лева, а за Василев и Кардашевска са по 2061,02 лева. Пари в графата за разходи за самолетен полет не са отбелязани, тъй като той е специален.
Колкото до това какви са конкретните резултати за МО от тези посещения, в отговорите си военното ведомство изброява подписан меморандум, проведени срещи и "реални шансове" за бъдещ договор. Особено внимание е отделено именно на подписания "Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на националната отбрана на Република Корея за сътрудничество в областта на отбраната, като основа за водене на преговори". От военното ведомство подчертават, че с него "се регламентира развитието на дългосрочно и взаимноизгодно сътрудничество между двете страни по широк кръг въпроси в сферата на отбранителната политика и въоръжените сили". Посочени са областите на сътрудничество и как ще се осъществява то. Като конкретни резултати за МО са изброени и срещи "с представители на Министерството на науката, информационните технологии и планиране на бъдещето, както и със старши вицепрезидента на отдела за специални транспортни средства на "КИА Моторс Корпорейшън". Подчертано е, че това е една от най-големите фирми за производство на военни транспортни средства в света. А от министерството казват, че е "заявен интерес към производството на бронирани автомобили, съвместно с български партньори". Очакват делегация на фирмата да посети България в най-близко бъдеще. Според тях "съществуват реални шансове да се подпише договор за взаимноизгодно сътрудничество".
Допълнителен нюанс от посещението дава и информацията в сайта на партията, чийто председател е Ненчев. Там под заглавието: "БЗНС има следа в антикомунистическата история на Южна Корея" се казва, че "След десетилетия, на корейска земя стъпи наследник на български земеделец, политически емигрант, воювал в един от най-знаковите конфликти на Студената война". "През тежките 1950 г.-1953 г. България е задушена в хватката на комунистическия режим, наложен от Съветския окупатор през 1944 г. Но има яростна съпротива и от българите. Един от достойните българи, сражавал се на страната на Демокрацията и Свободата в Корея е осъден от комунистите земеделец, емигрант. Атлантикът първо поколение е чичо на министър Николай Ненчев", казват на сайта си от БЗНС и посочват, че "днес след десетилетия на Корейска земя стъпи трети българин от този род". "Като носител на миротворческия атлантизъм в Южна Корея беше министърът на отбраната Николай Ненчев", се казва още в информацията. 


Министър Митов спестявал по 26 бона месечно при заплата от 3 500 лв. Откъде са парите?

 256 186 лв. е успял да спести за една година министърът на външните работи Даниел Митов. Това става ясно от имотната му декларация до Сметната палата. Парите са вложени в банки, а един от депозитите е в чужд трезор. Външният министър е посочил, че парите са от „заплата“, установи проверка на МИГNews.info.
Освен 256-те бона, той е посочил още, че разполага 1 268 долара „налични средства.
Даниел Митов бе назначен за служебен министър от президента Росен Плевнелиев на 8 август 2014 г. След сформирането на кабинета „Борисов 2″ той запази поста си по настояване на Реформаторския блок. Сметките показват, че за 10-те месеца във властта той е спестявал по 25 818 лв. Заплатата му като министър е 3 500 лв.
От декларацията на прочулия се депутат от БСП Георги Кадиев пък става ясно, че той е закупил акции за 12 000 лв. в холдинга „Трейс“ АД. От дивиденти от фирмите си народният представител е спечелил 233 789 лв.
От доходи от извънтрудова дейност вицепремиерката Меглена Кунева е спечелила 24 047 лв. Няма промяна в имотното състояние на премиера Бойко Борисов, показват още документите на Сметната палата.
Президентът Росен Плевнелиев е декларирал като банкови влогове 5 133 евро, равностойно на 10 040 лева, като произход на средствата е посочил заплатата си. Декларирал е и 2600 евро – 5085 лева на името на съпругата си Юлиана Плевнелиева, като произход на тези средства е посочил доход от инвестиция във взаимен фонд Райфайзен – Защитена инвестиция в евро. Плевнелиев е декларирал като депозит и 18583 лева – тук като произход на средствата е посочил увеличение на стойност на ценни книги. Декларирал е и 6003 лева дивиденти, показва още проверката ни на финалните декларации, подадени до 5 юни 2015 г..
В графите „Недвижимо имущество“; „Моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства“, Ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества, поименни акции в акционерни дружества, в това число придобити чрез участие в приватизационни сделки извън случаите на бонова /масова/ приватизация, Плевнелиев е посочил, че няма нищо за деклариране.
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова е декларирала като депозити 7100 евро с произход на средствата спестявания от заплата от предходни години. Декларирала е и 10 000 лева, тук като произход е посочила спестявания от заплата и продажба на имот. Тя е декларирала и 21716 лева в графата Годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност. В останалите графи е заявила, че няма нищо за деклариране.
Министърът на правосъдието Христо Иванов е декларирал апартамент и ателие в София, лек автомобил Опел „Астра“. Като налични парични средства Иванов е декларирал 5 500 лева, като произход на средствата, е посочил заплата. В графата банкови влогове и депозити, Иванов е декларирал 2900 лева, като произход на средствата е посочил заплатата си.  На името на Йорданка Стефанова Иванова, са декларирани като депозити 62000 евро, 1143 лева, 2725 лева, 75280 евро – тук като произход на средствата е посочена също заплата.
Военният министър Николай Ненчев има на депозит 15 000 лв. От извънтрудови взаимоотношения обаче той е спечелил 12 233 лв.
Министърът на земеделието Десислава Танева държи на депозит в българска банка 68 941 лв. На частно обаче тя е заработила 75 084 лв.
Образователният минисътр Тодор Танев и съпругата му Албена имат 2 апартамента и ателие в София и къща в село Дуранкулак. Семейството притежава 3 автомобила.
От „извънтрудови правоотношения“ министърът на културата Вежди Рашидов е спечелил 112 398 лв. По това перо, спортният министър Красен Кралев е декларирал 117 941 лв.  Кралев е милионер и собственик на електронни сайтове. След като влезе във властта, той прехвърли фирмите на възрастната си майка Султанка.
Енергийната министърка Теменужда Петкова държи на депозит 20 000 лв. Има две кредитни карти, на частно е изкарала 13 570, а съпругът й Иван -27 023 лв.
Общо 42 висши държавници не са подали в срок финансовите си декларации
Общо 42 висши държавници не са подали в законоустановените срокове декларации за финансите си, съобщи днес Сметната палата. Тя публикува годишните справки за имотите на депутати, министри, банкери, магистрати и други висши държавници, задължени всяка година да декларират промените във финансовото си състояние.
Все пак някои от неподалите в срок декларации, са внесли информация в Сметната палата впоследствие макар и след изтичането на законовите срокове, се вижда от регистъра. Това се е случило например с отстранения след фалита ная КТБ подуправител на БНБ Цветан Гунев, който декларира апартаменти, автомобил и мотопед, банкови влогове за около 180 000 лв.
Най-много некоректни има от средите на магистратите – 10 съдии и 8 прокурори, както и на местната власт – 10 кметове и зам.-кметове.
Общо 7060 са подадените документи. От тях промени в обстоятелствата са декларирали 4510 лица, 2184 са съобщили, че нямат изменения в имотите си, новозадължените са 189, а 177 души са подали документи във връзка с освобождаването им от длъжност.
Съгласно закона декларациите за доходи и имущество за предходната година са със срок на подаване до 30 април на текущата година. Лицата, попадащи в обхвата на закона, могат да правят промени в подадените от тях декларации до 31 май на текущата година.
Освен имоти, пари, дялове, акции и участия висшите държавници декларират и финансовото състояние на съпрузите си, както и на ненавършилите пълнолетие деца. За неподадени в срок декларации глобата е в размер от 1000 до 1500 лв. При повторно нарушение глобата е в размер от 2500 до 5000 лв.
В случаите на неподаване на декларация от лицата, попадащи в обхвата на закона, Сметната палата уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за предприемане на действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“. Резултатите от извършените последващи ревизии от Националната агенция за приходите се публикуват в раздел „Публичност на имуществото“ – „Резултати от НАП“, на интернет страницата на Сметната палата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар