петък, 25 януари 2019 г.

ЖИВИТЕ МЪРТВИ ...16



Петър Тошев Младенов е политик от Българската комунистическа партия, държавен глава на Народна република България – последен председател на Държавния съвет и първи председател (президент) на Народната република.
Той е най-дългогодишният български външен министър, заемал този пост в продължение на 18 години. (1971 – 1989). Държавен глава на България след отстраняването на Тодор Живков (17 ноември 1989 – 6 юли 1990).
Роден е в село Урбабинци (днес Тошевци), Видинско през 1936 г.[Баща му Тошо Младенов е партизанин, заместник командир на партизански отряд „Георги Бенковски“, убит в сражение през 1944 г. Майка му Стойна Герговска е починала през 2006 г.
Член е на организацията „Димитровска социалистическа народна младеж“ (ДСНМ) от 1949 г., а на БКП от 1964 г. В гимназията във Видин е секретар на ученическия комитет на ДСНМ. Петър Младенов завършва военното Суворовско училище в Софияпрез 1954 г., след което е студент по философия в Софийския университет, завършва международни отношения в МГИМО(Москва) през 1963 г. В Москва като студент е секретар на Общомосковския комитет на ДКМС.
След завръщането си в България работи в ръководството на Димитровския комунистически младежки съюз във Видин (1963 – 1966, първи секретар на Окръжния комитет) и София (1966 – 1969, секретар на Централния комитет), ръководи окръжната организация на БКП във Видин (1969 – 1971, първи секретар на Окръжния комитет).
През 1971 г. става министър на външните работи и остава на тази длъжност в 4 поредни правителства до 1989 г. Ползващ се с личните предпочитания на диктатора Тодор Живков, към момента на избирането му на този пост Младенов е на 35 години и така става най-младият български външен министър до избора на Надежда Михайлова през 1997 година. Той е и най-дългогодишният (в продължение на 18 години) външен министър на България. Избиран е за кандидат-член, а по-късно за член на Политбюро на ЦК на БКП.
В началото на 1985 година е част от специална временна комисия от висши функционери, която координира т.нар. Възродителен процес.
На 24 октомври 1989 година Петър Младенов подава оставка след остър телефонен разговор с Тодор Живков, който се опитва да предотврати негова среща с американския посланик Сол Полански и обвинява Съединените щати в намеса във вътрешните работи на България. В придружаващото оставката му писмо до Политбюро Младенов отправя тежки нападки срещу Живков за неговите провали в стопанската и външнополитическата област.
Малко по-късно организира заедно със своя състудент и приятел Андрей Луканов, и с помощта на Добри Джуров и Станко Тодоров, вътрешнопартийния преврат, довел до отстраняването на Тодор Живков от партийното ръководство на пленум на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. Оглавява партията като неин генерален секретар до промените в Конституцията (с отпадането на клаузата за „ръководната роля на БКП“ и въвеждането на забрана за държавния глава да бъде член на ръководството на партия) през април 1990 г.
Заменя Тодор Живков също и като председател на Държавния съвет на 17 декември 1989 г. След промяна на Конституцията на 3 април 1990 г. Държавният съвет е разформирован и Младенов е избран за председател (президент) на Народната република.
По време на кампанията за ВНС през 1990 г. става известен видеозаписът на кинорежисьора Евгений Михайлов от протестния митинг на 14 декември 1989 г. с искането за отмяна на чл. 1 от Живковата конституция за ръководната роля на БКП, в който Младенов изрича „По-добре танковете да дойдат.“. След студентските вълнения от лятото на 1990 г. той се оттегля от поста (и от активния политически живот) на 6 юли 1990 г., като до смъртта си продължава да твърди, че записът е манипулиран.
Умира на 31 май 2000 г. в резултат на дългогодишно сърдечносъдово заболяване. По разпореждане на президента Петър Стоянов е погребан с държавни почести като бивш държавен глава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар