вторник, 29 март 2022 г.

БЪЛГАРСКАТА ТЕМИДА Е ГЛУХОНЯМА …17

Оправдаха Иван Миронов за фалита на Балканбанк

13.10.2006

Иван Миронов беше обвинен за раздаване на необезпечени кредити, довели до фалита на банката, и за нанесени щети за 200 млн. лева, а прокурорът искаше 8 години затвор Софийският градски съд (СГС) днес оправда Иван Миронов, бивш директор на "Балканбанк", по обвинението за раздаване на необезпечени кредити, довели до фалита на банката, и за нанесени щети за 200 млн. лева. Съдия Пламен Дацов прочете присъдата, която дълга е 170 страници. Прокурорът Камелия Николова беше поискала по 8 години лишаване на свобода за Иван Миронов и за бившата изпълнителна директорка Надежда Апостолова. Обвинението твърдеше, че в периода ноември 1992 г. - октомври 1995 г. двамата са сключвали банкови договори за кредит в левове и във валута, както и споразумения с изключително висока степен на риск от невъзвръщаемост на кредитите. Разрешавали са няколко последователни кредита, без предишните да са били издължени. Сумата на кредитите на някои фирми кредитополучатели е надхвърляла два и повече пъти капитала на банката. Така през септември 1996 г. Балканбанк бе поставена от БНБ под особен надзор, а през януари 1997 година бе обявена в несъстоятелност. Както други банкери от 90-те години (Иван Китов, Атанас Тилев и др.) Миронов успя да напусне България през 1995 г., въпреки че задграничният му паспорт бе прибран. През 1998 г. Миронов попадна в публикувания официално от властите списък на кредитните милионери.В доклад на Върховната касационна прокуратура от лятото на 1999 г. се казва, че от фалиралите български банки са изтекли над 50 млрд. лв., а по други данни на следствието и прокуратурата са потънали около 64 млрд. лв. кредити. Миронов, който е с българско и американско гражданство, живееше в САЩ. След като повече от година бе издирван от Интерпол, той бе заловен на 12 декември 2002 г. в Скопие и бе екстрадиран у нас на 6 февруари 2003 г. Освен длъжностното престъпление обаче, прокуратурата на последното заседание поиска да бъде обследвано дали Иван Миронов не е виновен и за неизгодни сделки. Все още не е ясно дали е признат за виновен и по това обвинение, както и дали е оправдана и другата изпълнителна директорка на банката - Надежда Апостолова.

Спецсъдът оправда бандата на Крокодила по всички обвинения .

09.01.2018

Разширен състав на спецсъда оправда на първа инстанция легендарната банда на Емил Милев - Крокодила и самия него по всички обвинения – грабежи, отвличания и опит за убийство на полицай, съобщи БГНЕС. Милев е обвинен за ръководство на организирана престъпна група, а Лазарин Лазаров, Едуард Павлов и Мартин Димитров за участници в нея.

Бандата е действала от февруари 2004 г. до 24 ноември 2013 г. Част от групата е бил Димитър Митрев – Богровеца, който на 14 декември 2009 г. бе убит при престрелка с полицията.

Групата била въоръжена с пистолет ЧЗ, с пушки помпи и автомат „Калаш­ников”, лек автомобил Опел „Омега”, полицейски сини лампи, дрехи и ленти с надписи „Полиция”, с ръкавици, маски, радиостанции.

Около полунощ на 14 декември 2009 г. на магистрала „Тракия” в района на пътния възел до ихтиманското с. Вакарел Крокодила, Богровеца и Димитров се движели с кола със синя лампа и били облечени с дрехи с надписи „Полиция” и с маски на лицата. Те спрели джип, управляван от турски гражданин и се представили за полицаи. Вместо проверка обаче, мъжът бил заплашен с автомат „Калашников” и пистолет ЧЗ, сложили му белезници и го отвлекли. Със собствената си кола и с тази на чужденеца нападателите изминали 2 км от магистралата и спрели в гориста местност. Там Милев, Митрев и Димитров пребили чужденеца с ръце и крака по тялото и главата, заплашвали го с оръжие и му отнели 5000 евро. След това го завързали с въже за дърво, а автомобила му залели с бензин и запалили.

Докато се оттегляли, Крокодила, Богровеца и Димитров били пресрещнати от полицейски патрули, които по същото време правели спецоперация за противодействие на магистралните грабежи. За да успеят да избягат, Милев открил автоматичен огън по полицаите. В отговор и полицаите започнали да стрелят, при което Богровеца бил ранен смъртоносно.

Милев, Лазаров и Павлов отговарят пред Темида и за грабеж на 136 072 лв. от клон на Прокредитбанк в столичния жк „Люлин” на 12 март 2010 г. На Милев е повдигнато обвинение и за въоръжен грабеж на 5440 лв. от бензиностанция ОМВ на бул. „Ботевградско шосе” в София на 22 юли 2010 г. Милев и Димитров са дадени на съд и за въоръжен грабеж на 1370 лв. от бензиностанция в гр. Бухово на 21 август 2012 г. Милев бе задържан след 4 г. издирване и от 3 г. е в ареста. Другите са с по-леки мерки за неотклонение. Съдът постанови незабавното освобождаване на Крокодила. Прокуратурата ще протестира оправдателните присъди.

Мегаделото САПАРД приключи без осъдени, по давност .

01.03.2021

След 13 години движение по съдебните инстанции мегаделото за източване на милиони от европейската програма САПАРД приключи заради изтичане на абсолютна давност. То беше прекратено от Апелативния спецсъд по отношение на последния подсъдим - бизнесменът Марио Николов. Разследването е едно от първите, свързани със съмнения за злоупотреба с европейски средства. То започна в Софийския градски съд с обвиняеми, свързваните с БСП бизнесмени Марио Николов и Людмил Стойков и още няколко души.

Според прокуратурата те получили европейски субсидии с фалшиви документи, с които представяли за нови стари машини за месопреработка. Делото се раздели на две, а през годините различни съдебни състави четоха и тежки осъдителни, но и оправдателни присъди.

След 2014 година процесът започна отначало, защото беше преместен в Специализирания съд за организирани престъпни групи.

Оттогава досега - за някои от първоначалните подсъдимите то приключи заради изтекла абсолютна давност, а пък други бяха оправдани. Стигна и до Върховния касационен съд, които го върна Апелативният спецсъд, защото откри процесуални нарушения в оправдателните присъди на Марио Николов и още една от подсъдимите.

Междувременно и при тях изтече абсолютната давност за търсене на наказателна отговорност. Така сагата "САПАРД", която започна преди 13 години по доклад на ОЛАФ и предизвика сериозни политически турбуленции, приключва без осъдени.

МВР срещу прокуратурата: Казусът с ареста на Борисов отвъд политиката .

29.03.2022

На 17 март 2022 г. в Банкя се отвори нова глава в българските политически хроники. Ефектът от ареста на Бойко Борисов, неговия пиар Севделина Арнаудова и бившия финансов министър Владислав Горанов обаче има потенциал да се превърне в нещо повече от зрелище по телевизията.

Рано е да се каже кой е крив и кой е прав в тази ситуация. Но ако успеем да се абстрахираме от чисто политическата размяна за обвинения между управляващи и опозиция, отдолу ще се появи един друг продължаващ сблъсък - този между прокуратурата и МВР.

В цялата ситуация с арестите от 17 март може да се откроят три важни момента - за дейността на МВР, обхвата на прокуратурата и сътрудничеството между двете институции (или по-скоро липсата му), под чиято юрисдикция пада налагането на справедливост по Наказателния кодекс.

Юридическо-полицейска драма в три действия

По отношение на задържането на Бойко Борисов, Севделина Арнаудова и Владислав Горанов по Закона за МВР от Софийска градска прокуратура твърдят, че не са удължили ареста им заради пропуски в документацията.

А по въпроса за задвижване на досъдебно производство, държавното обвинение казва, че от МВР не са поискали повдигане на обвинения срещу задържаните членове на ГЕРБ.

От МВР обаче твърдят обратното. Вътрешният министър Бойко Рашков подчерта, че полицията е настояла както за арест от 72 часа, така и за подвеждане под наказателна отговорност на тримата задържани.

Продължи се с публичното показване на преписи между двете засегнати институции - МВР и прокуратурата, за да се стигне до временната развръзка на юридическо-полицейската драма - стартиране на проверка по сигнала срещу Бойко Борисов, Севделина Арнаудова и Владислав Горанов.

Какъв е протоколът на действие от сигнал до арест

От формална гледна точка светкавичният арест на Борисов, Арнаудова и Горанов е изненадващ по две причини. Първо, от прокуратурата не са уведомени за него предварително. И второ, действията на МВР се позовават на член от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който може да се приеме като спорен, приложен към случая. Какво позволява и какво не позволява НПК? Като за начало, по процедура полицията не извършва арести без знанието на прокуратурата. Затова може да си представите изненадата на магистратите в София, когато разбират от медиите, че МВР провежда акция в Банкя.

В Наказателно-процесуалния кодекс е заложено, че при престъпления от общ характер (корупция, рекет, убийство, кражба, изнасилване, блудство, педофилия и т.н.) завеждането на досъдебно и наказателно производство са от компетенцията на прокуратурата. Тоест, ако ви оберат на улицата, не може самоинициативно да съдите крадеца. Трябва да уведомите държавното обвинение и те да го осъдят вместо вас. По процедура след подаването на сигнал, назначеният наблюдаващ прокурор възлага разследване на полицията по Закона за МВР. Разпитват се свидетели, обвиняеми, събират се доказателства.

След това прокуратурата трябва да се сезира по Наказателно-процесуалния кодекс и общо взето да повтори разпитите и разглеждането на доказателства, преди да отведе делото до съда. Това е и причината за бавното правосъдие у нас. Едни и същи действия на властите се повтарят, а целта е прокурорът да се убеди, че подаденият сигнал има основание да се разглежда като престъпление.

Ако обвинението не се убеди, може да откаже внасяне на обвинителен акт в съда. И то без да дава обяснения, позовавайки се на "правото си на вътрешно убеждение". От така описания механизъм ясно се вижда, че при задържането на Борисов, Арнаудова и Горанов липсва един основен участник - прокуратурата. Сътрудничеството им с МВР не е просто препоръчително, то е задължително и описано в закон.

Тогава има ли правни проблеми в действията на полицията?

Всъщност няма, защото според Наказателно-процесуалния кодекс в неотложни случаи МВР може да действа без знанието на прокуратурата - да извърши временни арести, да разпита свидетели, да събира доказателства за съставяне на досъдебно производство. А от публикуваните документи на МВР се разбира, че акцията в Банкя е фиксирана като "неотложна". Тук отново позициите на полицията и държавното обвинения, които по правило трябва да са на една страна в разследването, се разминават. От Софийска градска прокуратура твърдят, че сигналът срещу задържаните в естеството си не е неотложен, а вътрешният министър Бойко Рашков обръща внимание, че информацията за изнудване е на 2 години, а от прокуратурата са отказали да стартират производство, с което предразполагат към укриване на материали по потенциално предстоящото дело.

Върховната власт на прокурорите

Сигналът, че бизнесменът Васил Божков е изнудван за подкуп от бившия финансов министър Владислав Горанов, председателя на Бюджетна комисия Менда Стоянова и непряко - от бившия премиер Бойко Борисов, е заведен в Софийска градска прокуратура през лятото на 2020 г. Придружен е и с разпечатки от SMS, които показват как Горанов и Божков уговарят промени в законодателството и работата на Държавната комисия по хазарта. В последствие стана ясно, че законодателните промени са ощетили хазната с над половин милиард лева.

От тогава до ареста на Борисов на 17 март прокуратурата не е предприела нищо по разследването на сигнала. Нито са потърсени свидетели от Държавната комисия по хазарта и от Бюджетна комисия, нито е извършена проверка. Едва на 28 март 2022 г. СГП започна да привиква обвиняемите на разпити и се съгласи да изслуша потенциално изнудваното лице Васил Божков. ака, на практика, в продължение на две години държавното обвинение се позовава на правото си на вътрешно убеждение и отказва разследване. А щом прокуратурата не иска да разследва, полицията и съдът няма какво да направят по закон.

Правосъдието у нас е така построено, че прокурорите са основният лост в задвижването му. Те внасят обвинителния акт, те посочват законовата норма, по която ще се разглежда процеса и те могат да се откажат от завеждане на дело, без никой да се усъмнява в мотивите им. Дори и съдът. Накратко, прокуратурата е в главната роля при върховенството на закона, а в България над нея няма никакъв контрол, защото според Конституцията съдебната власт трябва да е независима.

Трябва ли обаче прокуратурата да отговаря пред някого и да бъде обект на надзор?

Тезите се разполовяват в две основни посоки. Главният прокурор Иван Гешев се притеснява, че ако се наложи държавното обвинение да отчита действията си, ще загуби независимостта си и ще се превърне в един вид подчинен на органа, пред когото трябва да се обяснява. Но от друга страна, безконтролната прокуратура е предпоставка за пробиви в системата на правосъдието. На практика всяко дело може да бъде спряно от прокурора.

Без механизъм, който да проверява мотивите на магистратите за отхвърлено съдебно дело или разследване, пълната свобода на прокуратурата предполага своеволие по най-тежките престъпления в Наказателния кодекс. Като контрапункт на всичко това идва позицията на главния прокурор, който счита, че проверката над становищата на прокурорите ще представлява заплаха за автономността на прокуратурата.

В случая обаче никой не обсъжда пряка намеса в делата или размествания в йерархията, продиктувани от изпълнителната и законодателната власт (Министерски съвет и Народното събрание). Говори се само за оформянето на надзорен съвет, който да инспектира причините за отхвърлените и загубените дела на прокуратурата. Всеки от нас, който по един или друг начин си е имал работа със съда по престъпления от общ характер или е подавал сигнал за извършено нарушение, вероятно би искал да знае какво е станало със случая му. И ако се съмнява в позицията на държавното обвинение, би следвало да я отведе до проверка и да се убеди, че мотивите на магистратите не са предубедени.

Тогава може да говорим за върховенство на закона, което и Иван Гешев, и Софийска градска прокуратура яростно защитават. Но когато прокуратурата е издигната до ранг на незаобиколим фактор, тя не е длъжна да се отчита пред когато и да е било, а правосъдието от край до край зависи от нея. Мотото на бившия главен прокурор Иван Татарчев "Над мен е само Господ" продължава да е в сила за прокуратурата до ден-днешен. И дали от нежелание, дали от некомпетентност или просто от изгода вече десетилетия не се намира изход от Параграф 22 - как прокуратурата да остане независима и едновременно с това - контролирана, за се следи за нарушения и да не заема позицията на последна инстанция в правосъдието. Няма спор, че уреждането на работата на държавното обвинение е като игра с кубчето на Рубик, но това не означава, че всичко трябва да се остави на старото си положение. Защото по този начин към лицата, които по правило не отговарят с действията си пред закона, освен малолетните и невменяемите ще трябва да добавим и магистратите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар