КОНПИ загуби и на втора инстанция делото срещу бившия шеф на Фонда за лечение на деца Павел Александров.
01.09.2025
Апелативният съд във Велико Търново окончателно отхвърли иска на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) за конфискация на имущество за 147 090 лв. от Павел Александров и съпругата му.
Съдът прие, че няма доказателства за „значително разминаване“ между приходите и разходите на семейството, както твърдеше комисията. Решението потвърждава изцяло изводите на Окръжния съд в Ловеч, който вече бе отхвърлил иска през 2024 г. КОНПИ е осъдена да плати на семейството на Александров 8870 лв. за разноски пред апелативната инстанция, както и близо 3000 лв. държавна такса. Заедно с присъдените още през миналата година суми, разходите за данъкоплатците вече надхвърлят 20 000 лв.
Какво искаше КОНПИ да отнеме? ½ идеална част от поземлен имот в Ловешко със сграда; четири часовника, сред които Rolex за 6000 лв., подарен от децата на Александров; общо 32 014 лв. в брой, иззети при акция през 2016 г. История на случая
Искът бе внесен от КПКОНПИ още при председателството на Сотир Цацаров, в разгара на шумното разследване срещу Александров като директор на Фонда за лечение на деца. През 2016 г. той бе арестуван по обвинения за сключване на договор без обществена поръчка и участие в организирана престъпна група. Делото така и не стигна до съд – два пъти прокуратурата върна обвинителния акт, а досъдебното производство още не е приключило близо 10 години по-късно. Междувременно фондът бе закрит, а функциите му – прехвърлени към НЗОК, оставяйки вакуум, който по-късно бе запълнен от скандално компрометираната платформа HelpKarma.
Какво следва?
Решението на апелативния съд не е окончателно – КОНПИ може да обжалва пред Върховния касационен съд. Това би означавало още време, още разходи и още несигурност в казус, който отдавна изглежда изчерпан. Този случай не е просто за един човек и едно семейство. Той е показателен за болестта на институционалната безотговорност – дела се започват с политически и медиен ефект, но завършват с осъдителни решения за самата държава. А цената я плаща обществото.
НАП не може, а Прокуратурата не иска да се занимава с измами за милиони през краден касов апарат.
06.10.2025
Оказва се, че Националната агенция за приходите (НАП) не може, а прокуратурата не иска да се занимава с хората, които въртят схеми и издават бележки за милиони с крадения касов апарат на кебапчията Ивайло Костов. Това става ясно от отговорите на шефа на приходната агенция Румен Спецов на въпросите на Божидар Божанов, депутат от ПП-ДБ и съпредседател на "Да, България", по информация на Mediapool. Румен Спецов обяснява, че откраденият касов апарат е от стар модел, който няма дистанционна връзка с НАП. Устройството няма SIM карта и не може да бъде локализирано дистанционно, нито да бъде изключено. Оказва се, че НАП не може да направи нищо в подобен случай, докато прокуратурата е решила да прекрати разследването.
"Извършването на проверка на касовия апарат не е възможно, тъй като същият е бил откраднат и местонахождението му не е известно. Освен това администрацията не разполага със способи за физическа забрана за издаване на документи от работещо фискално устройство“, казва Спецов. Божидар Божанов коментира, че в крайна сметка нещата пак опират до прокуратурата, която е единственият орган, способен да установи физически кои са хората, които реално издават фалшиви фактури с бележки от краден касов апарат на държавни институции.
"Прокуратурата обаче прекратява досъдебното производство. Може би е установила някой, свързан с властта, и затова замита случая, оставяйки съответния човек или група хора „длъжници“ на все по-нелегитимната прокуратура.“, казва Божанов.
В удивителната история на Ивайло Костов от дребен продавач на скара по софийските пазари той изведнъж се превръща в крупен доставчик на стоки, услуги и забавления за милиони левове за общини и министерства по време на управлението на ГЕРБ (2011–2021).
През 2011 г. бусът на Ивайло е разбит пред дома му, а касовият му апарат изчезва. Данъчните са уведомени за кражбата на фискалното устройство, той получава входящ номер от НАП, а полицията започва разследване. Прокуратурата също се намесва и образува досъдебно производство. Мнима инкасаторка обирала домове на възрастни хора (видео)
Десет години след кражбата кебапчията Ивайло няма информация докъде е стигнало разследването, но пък му излиза данъчна ревизия, от която се разбира как почти цялата държава е купувала от неговия откраднат касов апарат. Устройството се е превърнало във фантом, който обикаля страната, трупа оборот за милиони и издава касови бележки за общински рап-концерти и новогодишни празненства.
Десетки общини, управлявани тогава от кметове на ГЕРБ, държавни институции, министерства, дори полицията, Народното събрание и Държавната финансова инспекция, се оказват клиенти на кебапчията Ивайло. Стига се до абсурдната ситуация, в която полицията уж търси касовия апарат, а Национална служба „Полиция“ си купува неща от него.
Накрая НАП търси от Ивайло Костов да плати данъци за близо 1 милион лева, след като на името на неговата фирма се води оборот от 3.8 милиона лева. В отговорите си до Божидар Божанов шефът на НАП Румен Спецов казва, че през крадения касов апарат са продавани основно облекло и обувки. „В повечето случаи предмет на доставка е „облекло и обувки“. Не са установени лицата, предоставили документите за осчетоводяване в съответните институции“, казва Спецов.
Данъчната ревизия и документите показват друга картина. Столичната община, която е била най-крупният купувач от крадения апарат по времето на Йорданка Фандъкова, не е проверена.
През фискалното устройство са продавани всякакви неща, включително рап концерти, новогодишни развлекателни програми и други подобни – на община Симитли, която и досега се управлява от същия кмет Апостол Апостолов, подкрепян от ГЕРБ. Румен Спецов казва в отговора си до Божанов, че в НАП има документи, че групата с крадения касов апарат е раздавала и фалшиви касови бележки на своите клиенти.
НАП потвърждава, че кебапчията Ивайло Костов е направил всичко, за да дерегистрира крадения касов апарат, включително е подал сигнал до прокуратурата, която не е успяла да направи нищо.
До юли тази година държавното обвинение водеше дело за съставяне на неистински документи и го прекрати заради изтекла абсолютна давност. Няма отговор на въпроса защо държавното обвинение не е разследвало данъчни престъпления, каквито са извършени с крадения касов апарат, като давността по тях още не е изтекла.
Съдът оправда полицаите, ескортирали дрогиран и пиян шофьор на "Порше".
10.11.2025
Софийският градски съд (СГС) оправда полицаите, обвинени, че не са оказали помощ при катастрофа и са ескортирали пияния причинител Димитър Любенов. Присъдата е четена в края на миналата седмица, пише "Сега". Тя не е окончателна и прокуратурата може да я атакува пред горната инстанция. Инцидентът е от края на 2022 г., когато Любенов удря с "Порше" движеща се пред него кола на околовръстното шосе на София. Загива френски гражданин, а други двама са ранени. Пробите показват алкохол и кокаин в кръвта на Любенов.
Прокуратурата привлича под наказателна отговорност и полицаите Любка Гечева и Георги Малински, на които малко преди това Любенов дава подкуп, за да го придружат като ескорт. Бившият вътрешен министър Иван Демерджиев потвърди, че патрул с двама полицаи се е движил зад автомобила на Любенов. По-късно МВР уволни двамата полицаи.
Според прокуратурата Малински е приел подкуп от 200 лева, за да не упражни контрол, след като на кръстовището на ул. "Александър Пушкин" и бул. "Никола Петков" е спрял за проверка водача Димитър Любенов, който управлявал поршето си след употреба на алкохол.
Катастрофата става след това. Полицаят е обвинен и че не е помогнал на пострадалите, като не е уведомил дежурната част на районното полицейско управление и бърза помощ за катастрофата.
Полицайката също е обвинена, че заради неизпълнение на служебните ѝ задължения са настъпили значителни вредни последици,. Делото за катастрофата още виси на първа инстанция. Според прокуратурата Любенов е карал със 195 км/ч при ограничение от 80, след употреба на кокаин и с 1,73 промила алкохол в кръвта.
Сериалът “Сарафов мачка“ продължава с 200 и през 2026.
17.02.2026
Става въпрос за делото „Агромах“ и едни липсващи милиони от тънкия асфалт по магистрала „Струма“. Но този път мачкането е по-перфидно и индиректно – през съда, чрез вкарване на калпав обвинителен акт. Тази прокурорска техника гарантира най-пълно и най-надеждно изпиране на замесените строители, които разбира се нямат нищо общо с ГЕРБ и ДПС.
Преди броени дни състав на САС, с докладчик Георги Ушев, прекрати делото и върна като негоден на СГП обвинителния акт срещу Жоро Стъкларя, сина му и още едно лице. Общото между тримата е, че са бушони предназначени на предпазят тези по-нагоре по веригата – функционери на АПИ и МРРБ, всички назначени по времето на кабинета Борисов 3. Както можете да си припомните от наши разследвания (линкове в коментари), това е едно от много малкото строително-герберски дела, които въобще стигнаха до съд.
За сравнение ще посочим, че делото за много по-мащабните кражби на сакове с кеш Хемусгейт бе смачкано от джуджетата Русинова, Сарафов и приятели. Като наблюдаващия прокурор Занев бе изритан с 200 точно преди да внесе обвинителния акт в съда – понеже имал „тенденциозно и предубедено отношение спрямо г-н Бойко Борисов“. Точно по това дело имаше и искане на имунитета на герберския МРРБ министър Нанков, който разбира се няма нищо общо нито с казусите „Струма“, нито с „Хемус“, нито с бащицата Борисов. Искане, което главният каскет #Гешев надлежно скри в кръглата папка.
Най-кратко казано, сега делото „Агромах“ е прекратено, понеже прокурор Грамов е сгафил при посочването на началната и крайна дати на функционирането на ОПГ-то. Дали той ще си коригира елементарните грешки, предстои да видим. Това дело обаче ще бъде запомнено и с друго – как бившият собственик на фирмата, Методи Бачев, публично оповести на селски събор неудобни детайли от интимния живот на Бойко Борисов. Скоро след това прокуратурата подпука фирмата, а самият Бачев получи „инфаркт“. Твърде подобно на #МишоБирата (и много други). И за капак на всичко, сега пък фирмата съди #ПРБ по ЗОДОВ. Така че и този масраф, и другия за тънкия асфалт, накрая ще го платим пак ние. А през това време джуджето-узурпатор Сарафов се прави на филмов критик. И пак няма виновни, и пак няма осъдени.
Историята около българския европрокурор Теодора Георгиева се превръща в един от най-показателните тестове за състоянието на българската прокуратура.
11.03.2026
Георгиева твърди нещо изключително тежко, че през 2020 г. е била заведена в офиса на Петьо Петров – Петьо Еврото – от висш прокурор. По думите ѝ това е била тогавашният заместник апелативен прокурор, а днес ръководител на Софийската градска прокуратура Емилия Русинова.
Според Георгиева целта на тези срещи е била проста – да бъде направен компрометиращ запис, който по-късно да бъде използван като средство за натиск. Именно такива записи бяха разпространени анонимно в медиите през 2025 г., като самата тя твърди, че са орязани и извадени от контекста, а присъствието на Русинова е премахнато от тях.
Европрокурорът е подала сигнал до служебния министър на правосъдието за възможни престъпления по служба от страна на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и други представители на прокуратурата.
По думите ѝ има връзка между Делян Пеевски, Сарафов, Русинова и Петьо Петров – Еврото, която трябва да бъде проверена от разследване. Случаят е още по-чувствителен, защото Георгиева работи по разследването за газохранилището „Чирен“, където по-рано съобщи, че са събрани данни за искани 20 млн. лева от подизпълнители по проекта.Днес тя е с охрана заради заплахи и с неясно професионално бъдеще.
Но най-тревожното не е съдбата на един прокурор. Тревожното е, че всичко това изглежда като част от по-голяма картина, в която прокуратурата се използва не за разследване на корупция по високите етажи на властта, а за контрол, натиск и защита на политико-икономически зависимости. Георгиева самата го формулира най-просто: това, което виждаме в съдебната система, е „симптом на тежко заболяване“. И името на това заболяване е корупция. Затова случаят не е просто скандал. Той е диагноза за държавата.
Докато прокуратурата произвежда страх и зависимости вместо справедливост, моделът на политическо влияние в правосъдието ще продължава да се възпроизвежда – независимо кои са конкретните имена на върха.
Случаят „Георгиева“ показва и нещо друго – системата започва да се пропуква отвътре. Защото когато магистрати започнат да говорят публично за натиск, това означава, че страхът вече не е абсолютен.
А истинската промяна ще започне едва когато този модел бъде разглобен – институционално и политически.
