вторник, 16 октомври 2018 г.

ВИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХТЕ ...134





Тази поредица се посвещава на функционерите на неокомунистическата престъпна мрежа, загинали при реализирането на налудничавата и престъпна политика, провеждана в годините на прехода от партии и структури , произлезли от бившата БКП.


Убийство премахна неудобен от дело срещу Цветанов .Прокуратурата губи нов потенциален свидетел за подслушванията в МВР. 

16.10.2014  

38-годишният Николай Найденов, се оказва вторият евентуален свидетел срещу бившия вътрешен министър и зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов, който прокуратурата губи в рамките на година. Делото бе образувано заради незаконните подслушвания на политици, магистрати и други известни личности с т.нар. Цецомобил, които са били извършвани, докато г-н Цветанов бе шеф на МВР. Първата жертва по това дело стана проф. Евгени Николов. Той бе единственият експерт, който обяви, че автомобилът ,,Крайслер", в който е имало специализирана техника, действително може да подслушва от разстояние и в него могат да се намерят доказателства за това. Проф. Николов разказа това пред разследващите, но не дочака началото на процеса, за да даде показания и пред съда, тъй като загина в катастрофа през миналата година.Убитият сега Найденов е работел във фирма ,,Информационно обслужване" и се е занимавал с възстановяване на изтритите файлове от подслушванията с Цецомобила. Макар че прокуратурата побърза да обяви, че застреляният нямал никаква връзка с Цветан Цветанов, много други източници потвърдиха заниманията на Найденов. А справка в Софийския градски съд показва, че той фигурира там като ползван експерт. Описан е по следния начин: ,,259 Николай Найденов Хранов, 0888 778 519; 02/ 5819 802, разчитане на компютърни продукти; криптиране; разшифроване на пароли и регистри; анализ и компилиране бази данни."   Съмнения, че убийството на Найденов засяга по някакъв начин интересите на МВР, предизвика и странната бързина, с която министерството анонимно лансира експресна версия за случилото се. Само няколко часа след екзекуцията най-тиражните вестници, най-посещаваните интернет медии и най-гледаните телевизии почти едновременно съобщиха, цитирайки неназован източник, че инцидентът бил заради ,,спор за паркиране". След като в досието на Найденов не бе открита никаква връзка с подземния свят или други негови съмнителни занимания на ръба на закона, битовият скандал остана като последна сламка, с която жестокото убийство да се омаловажи. А едновременно с това да се засенчат съмненията, че смъртта може да има връзка с делото срещу Цветанов. Най-солидното доказателство, че Найденов не е очистен заради битова свада, е начинът, по който е застрелян - с четири куршума и един контролен изстрел в главата. Знак, че убиецът е подсигурил изпълнението на поръчката.
Свидетели, които са се намирали в района, разказват, че преди да чуят изстрелите (почти всички твърдят, че били 6), на площадката е имало скандал. Дочул се гласът на Найденов: „Какво искате от мен?"
Буквално след това той бил застрелян. Макар да живеел в ,,Красна поляна", често бил в ,,Крива река", защото там имал собствен сервиз за отстраняване на софтуерни и хардуерни проблеми на компютри, таблети и телефони. Мъжът наел гараж в блок до Военномедицинската академия. Сервизът бил допълнително занимание към основната му работа. Той обаче все още не успявал да го разработи добре, тъй като започнал този бизнес едва през пролетта. В него нямал съдружници.
Сигналът за убийството е бил подаден около 20,40 часа в четвъртък. Възрастна жена разказва, че успяла да види само силуета на нападателя. Преди това чула разправия под прозореца си.
Найденов живеел със съпругата си Светлана и двете им дъщери. Жилището било наследствено още от дядото на убития, затова семейството решило да го запази, макар че се намирало в ,,опасна" близост до циганската махала „Факултето".
,,Сбогом, любов моя, намери покой и ме чакай. Аз ще дойда някой ден...", написа във Facebook съпругата му. Тя ще трябва да се грижи сама за двете момиченца на 10 и 12 години.  

петък, 12 октомври 2018 г.

ВЪЗМЕЗДИЕ ... 7


Паралелната държава в България представлява най – голямата терористична армия в Европа . Тя е съсипала живота на милиони нормални българи безвъзвратно , затрупвайки ги с лавини от престъпления . Функционерите на Паралелната държава трябва да получат справедливо възмездие за извършеното от тях . За целта е необходемо в България да бъдат изградени нови затвори с много по – голям капацитет от съществуващите . Но има нещо много по – важно – ЕС трябва да изгради единна правозащитна и правораздавателна система за страните – членки , така , че българските престъпници да могат да бъдат съдени и да излежават присъдите си във всяка една точка на Европа .





Окончателно: Доживотни присъди за Килърите

01.12.2017

ВКС е потвърдил доживотните присъди без право на замяна на групата за мокри поръчки "Килъртие".
Така лидерът на бандата Петър Стоянов-Сумиста, Георги Вълев и Васил Костов – Кеца ще търкат наровете до края на живота си. Най-тежкото наказание се налага заради организирането и изпълнението на две убийства-това на великотърновския адвокат Петър Лупов и шуменския бизнесмен Румен Рачев.
Съдебният процес се точи от 2010 година. Решението е прецедент за България, тъй като у нас няма друга брутална престъпна банда, която да е получила възможно най-тежките присъди. Тримата в момента излежават тежки присъди за други престъпления по същото дело. Сумиста търка наровете в Софийския затвор, Георги Вълев е в пандиза в Стара Загора, а Кеца в плевенския затвор. Припоняме ви, че се касае за банда, която е ползвала политически протекции повече от 10 години. "Килърите" парадираха с това и по време на процеса. Освен това са събрани множество доказателства за близостта на групата с един от най-опасните бандити в Европа - Сретен Йосич.
Според разследващите физическите извършители на екзекуциите , Владимир Филев и Георги Георгиев, са изчезналите скоро след това. Те бяха открити мъртви в столичния квартал „Железница” през 2011 г.
След уведомление на прокурор за предприемане на действия по привеждане на определените от съда окончателни наказания, Върховният касационен съд (ВКС) публикува на интернет страницата си присъдите по делото "Килърите", постановени на 1 декември т. г.
Публичното им оповестяване стана възможно една седмица по-късно, по силата на последните поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ) (бел. ред. чл. 416, aл. 2 и aл. 7 oт HΠК и чл. 64, aл. 1 и aл. 2 oт ЗСВ), според които е забранено публикуването на окончателните ефективни присъди на последна инстанция, преди прокурор да е уведомил, че наказанията са влезли в сила. Според законодателя и редица юристи промените ще изиграят ролята на предпазна мярка срещу бягство от правосъдието.


понеделник, 8 октомври 2018 г.

ВЪЗМЕЗДИЕ ... 6


Паралелната държава в България представлява най – голямата терористична армия в Европа . Тя е съсипала живота на милиони нормални българи безвъзвратно , затрупвайки ги с лавини от престъпления . Функционерите на Паралелната държава трябва да получат справедливо възмездие за извършеното от тях . За целта е необходемо в България да бъдат изградени нови затвори с много по – голям капацитет от съществуващите . Но има нещо много по – важно – ЕС трябва да изгради единна правозащитна и правораздавателна система за страните – членки , така , че българските престъпници да могат да бъдат съдени и да излежават присъдите си във всяка една точка на Европа .




НАГЛИТЕ

„Наглите“ са група българи, задържани през декември 2009 г. и обвинени в участие в организирана престъпна група за отвличания с цел получаване на откупи. Те са арестувани след постъпване на оперативни данни от заловен случайно при друго престъпление информатор, който предлага да съдейства срещу статус на защитен свидетел и на практика предава групата доброволно и по своя инициатива, бидейки и участник в нея. Полицията тогава кръщава операцията по задържането на общо около 25 души в София, Велико Търново и Монтана с кодовото название „Наглите“. Първата операция се провежда в нощта на 16 срещу 17 декември 2009 г., а пет дни по-късно следва и „Наглите 2“, с още задържани. При втората операция един командос от СОБТ е прострелян в китката. По-късно част от задържаните при тези акции са изправени пред съда.
През декември 2010 започва делото срещу деветима души. Те са обвинени за десет отвличания и един опит за отвличане. За единадесето отвличане също свързано с тях не бяха намерени достатъчно доказателства за да бъде повдигнато обвинение. Тъй като прокуратурата не повдига обвинения и за изнудване, предалите откупите не могат да искат възстановяване на парите им от съдените. При осъдителна присъда срещу обвиняемите обаче, изнудените биха могли да направят това като заведат граждански дела.
Групата става известна със серия показни отвличания на роднини на бизнесмени, за които се искат големи откупи от по няколкостотин хиляди лева. За забавяне или недостиг в плащанията, Наглите отрязват пръсти от ръцете на отвлечените. Професионалният начин на извършването на това кара разследващите да предполагат, че има замесен лекар в отвличанията.
Отвлечените са били държани в малка стая, някои от тях са били връзвани с белезници за пода. Не са виждали лицата на похитителите си, а само са чували гласовете им – инструктирани са да си слагат качулки на главите всеки път когато някой от похитителите е влизал в помещението, някои са били държани с тапи в ушите. На някои от похитените им е давано радио да слушат, или радиатор с който да се отопляват. На най-малко един от отвлечените са му дадени пари за такси когато е пуснат.
Повдигнати са общо 13 обвинения срещу Наглите: 11 за отвличане, 1 за опит за отвличане и едно обвинение за създаване на организирана престъпна група. Дванадесето отвличане, за което прокурата твърди, че е извършено от Наглите, не са представени достатъчно доказателства пред съда и обвинения не са повдигнати срещу Наглите за него.
Отвлечените предявяват и парични искове за неимуществени вреди. Подсъдимите по делото са девет. Това са Ивайло Евтимов, Прокопи Прокопиев, Даниел Димитров, Кирил Кирилов, Павел Петков, Любомир Димитров, Цветозар Славчев, Радослав Лебешковски и Митко Лебешковски.
Вечерта на 24 март 2012, по-малко от две седмици преди Софийският градски съд да прочете присъдите по делото, е убит единият от обвиняемите - Кирил Кирилов - Шкафа. По това време Кирилов е на свобода, тъй като е пуснат след като излежава присъда за други престъпления и прокуратурата след това не е поискала той да бъде задържан по делото „Наглите“.
Делото приключва на първа инстанция на 2 април 2012 г. Четирима от Наглите са признати за виновни:

Ивайло Евтимов–Йожи – осъден на 18 години затвор
Прокопи Прокопиев–Културиста – 18 години
Даниел Димитров–Релето – 18 години
Любомир Димитров–Гребеца – 15 години, намалени на 10 години на последна инстанция
Тези присъди са с по 50% по-дълги от обичайните поради голямата степен на обществена опасност на престъпленията. Така общите години на осъдените са 444, но според българското законодателство само най-дългата присъда се излежава. Осъдените трябва да платят и обезщетения в размер от 915 000 лева на жертвите си.

Четирима от Наглите са оправдани още на първа инстанция. Те са:

Павел Петков–Прасето
Цветозар Славчев–Цуро
Митко Лебешковски (условна присъда за незаконно притежание на оръжие)
Радослав Лебешковски (условна присъда за незаконно притежание на оръжие)

От още четирима приети от съда за участвали в престъпленията, двама са защитени свидетели:
Валентин Михайлов–Ихтиманския
Найден Недев
а двама са убити:
Кирил Кирилов–Шкафа – убит седмица преди да приключи делото
Иван Пайнавелов–Сапата – убит преди да започне делото
След приключването на делото на първа инстанция, все още остават неизвестни организаторите, които стоят зад отвличанията. Парите платени за откупите също не са открити.
През март 2013 г. Софийския апелативен съд потвърждава присъдите на осъдените, но ги оневинява за отвличанията на рецидивиста Васил Маникатов, бившия митничар Георги Георгиев-Пурата и на Борислав Атанасов.
През 2014 г. Върховния касационен съд намалява присъдата на Любомир Димитров–Гребеца от 15 на 10 г. заради дадените от него самопризнания по време на досъдебното производство, които по-късно отрекъл, но помогнали за осъждането на групата. Присъдите на останалите остават непроменени. (През 2015 Гребеца отива на съд и за две убийства – на Юлиян Лефтеров-Конгфуто и Иван Пайнавелов-Сапата.)