„Мултигруп” финансира и ДПС и „Атака”, но и зад трите формации стои тъмната ръка на ДС Красимира Шопова
Публично разстреляният преди години в центъра на София бос на „Мултигруп” Илия Павлов е тайният сватовник на Доган и Волен Сидеров. Сега следите са заметени някъде далече назад в зората на българската демокрация, когато гущерът късаше опашката си, а хората недоумяват как двете отричащи се и непримирими като идеологии партии днес управляват заедно и са в пълна хармония.
В онова време шефовете на уж отблъскващите се полюси ДПС и „Атака” работят под контрола на „Мултигруп” и личната режисура на Илия Павлов. Биг босът разполага с мощен мозъчен тръст от кукловоди, анализатори от службите, политически инженери и преди всичко много пари. Там някъде, в лабораториите на групировката припламва искрата между Доган и Волен и се заражда идеята за скачените съдове в политиката, които реализирайки крайното противопоставяне и отрицание, генерират положителна енергия за проектите си.
Още в първите години на прехода Ахмед Доган като лидер на младата етническа партия ДПС попада съвсем неслучайно под корпоративната опека на Илия Павлов и „Мултигруп”, която на моменти представлява държавата и се идентифицира с нея. Доган и политическият му ресурс са просто дадени от кукловода на прехода Андрей Луканов под аренда на най-мощната икономическа частна групировка, управлявана от бившия борец на ЦСК. Всъщност Карлович, според някои анализи на секретните служби, се води духовният баща на Сокола и Зъбчето, както наричат Доган и Павлов. И двамата са негов продукт, но единият в бизнеса, а другият в политиката. Но младите хищници търсят свобода от опеката на създателя си, за да реализират максимално интересите си. Между Павлов и Доган протича и една друга желязна връзка по линия на Държавна сигурност. По върховете на „Мултигруп” и ДПС всички знаят, че Павлов е шефът, а бившият докторант по философия е политическото му острие. Зависимостите са толкова силни, че създаденото от службите и БСП с мандата на ДПС правителство на Любен Беров е изцяло под контрола на бившия борец. А първият служебен премиер Рената Инджова директно обвинява кабинета „Беров”, че е на „Мултигруп”. Илия Павлов съвсем не крие топлите си чувства към философа политик и много често демонстративно участва на партийни изяви на ДПС.
За раждането на задкулисието в политиката и бизнеса твърде интересни са спомените на бившата дясна ръка на Доган в ДПС Осман Октай. Пред Faktor.bg той разказва как Сокола и Зъбчето се запознават:
„Още от 1990 -1991 г. ДПС силно си партнираше с „Подкрепа”. Докторът формално запозна Доган и Илия на една среща в ресторант „Спартак”, до едноименния басейн в столицата. Тренчев ни покани двамата с Доган. С нас беше и Радослав Ненов, един от лидерите на „Подкрепа”. По едно време пристига млад мъж със зализана коса, Тренчев го представи като Илия Павлов, бъдещият шеф на банката на синдиката. Тогава се обсъждаше идеята „Подкрепа” да създаде своя финансова институция, идеята беше ДПС също да се включи в изграждането на тази банка. Доган държеше почти един милион турци и мюсюлмани, които можеше да насочи веднага със спестяванията си към банката. От там започнаха честите общи срещи между Тренчев, Доган и Павлов. В последствие лидерът на ДПС се превърна в доста подвластен на мистър Мулти, а отношенията им бяха като между работодател и подчинен. Тази зависимост особено силно пролича при правителството на Беров и създаването на Г- 13, групата на едрия бизнес. Така реално започна преплитането между бизнес – синдикати – политика.
Радослав Ненов от „Подкрепа” стана вицепрезидент на „Мултигруп”, Емел Етем отиде на служба в синдиката, а в ДПС дойдоха като политици мултаци от калибъра на Стоян Денчев, днешния ректор на Библиотекарския институт”, спомня си Осман Октай.
В забъркването на цялата задкулисна амалгама се повявява и Волен Сидеров. Илия Павлов реално се оказва негов благодетел. След като го изхвърлят от шефското място във в. „Демокрация”, а СДС не иска повече да чуе името му, днешният националист става стипендиант на най-голямата икономическа групировка в държавата.
„Волен Сидеров изгря на една голяма пресконференция на „Мултигруп”, на която беше осъществена и конферентна връзка от САЩ. Тя се проведе в сградата на Интерпед в София. Волен беше водещ на тази пресконференция на „Мултигруп”, а Илия стоеше до него (виж автентична снимка от събитието и поредицата от кадри, запечатали обвързаностите в клана). От пребиваването на Сидеров в групировката са и контактите му с Доган, който не е тайна беше в много близки отношение с Илия Павлов”, потвърди пред Faktor.bg бившият министър на културата Вежди Рашидов. И до днес той не отрича топлите си приятелски контакти с боса на Мулти, но не забравя, че в определени моменти беше близък и до днешния повелител на държавата Доган, който сега е сред личните му врагове.
„Силите, които стоят зад Доган и Сидеров са структури на Държавна сигурност. От своя страна Илия ги подкрепяше и двамата, най-малкото ги финансираше, каква по-добра подкрепа от тази”, признава днес скулпторът.
Според него Сидеров е успял да развие политическия си проект по-късно, използвайки връзките си с Доган и сега си търгува златния глас, който има в този парламент.
„Волен чакаше именно идването на такъв момент като сегашния – да осребри позициите си. Но както няма съмнения за Доган, така не трябва да има и за него, че е платен продукт на службите.
Не може да се каже, че Сидеров е политически проект на Илия. „Атака” се роди по-късно в Банкя и зад нея стоят хора от сигурността”, посочва още настоящият депутат от ГЕРБ.
Волен Сидеров наистина се афишира като шеф на пресцентъра и пиар на „Мултигруп”. По-късно националистът прави опити да замаже следите от този спорен период.
Още по-директно свидетелство за обвръзката „Мултигруп” – Доган – Сидеров дава анализаторът и бивш депутат Осман Октай.
„През 2005 стартирахме проекта „Балканска демократична лига” като алтернатива на ДПС, но формацията беше медийно затъмнена, заради участието на ДПС в правителството на Симеон Сакскобурготски. Тогава бях поканен в митичния ресторант на кукловодите „Монтерей” от хора, определящи се като фактори в държавата. Те искаха да работим съвместно, тоест, да ни контролират, но аз им отказах. По-късно ген. Любен Гоцев пред свидетели ме провокира, че провеждаме интересни инициативи като алтернатива на ДПС. Той обаче ме предупреди, че избори се печелят с много пари и с много бой. И ме попита дали разполагаме с тези два ресурса. Една седмица след този знаков разговор ме покани на обяд Радослав Ненов, един от лидерите на „Подкрепа” и бивш вицепрезидент на „Мултигруп”. Тогава от него разбрах директно, че три запасни офицерски съюзи, които имат регистрирани партии, ще правят коалиция за участие в предстоящия вот, а формацията ще се казва „Атака”. Той разкри още, че Волен Сидеров е поканен за водач на тази патриотична коалицията. Ненов ми сподели, че като човек от Ямбол координирал изявите на кадрите от района в столицата. Освен това бил натоварен да организира финансовото обезпечаване на тази формация”, спомня си Октай.
Той е категоричен, че според Радослав Ненов „Мултигруп” бил един от основните движещи центрове в проекта.
„Радо сподели, че новата формация ще играе крайно националистическа роля, за да реанимира отслабените позиции на Доган и ДПС. Целта им не е да влезнат в парламента, ада консолидират мюсюлманите и турците в България в полза на Доган.
Така индиректно ми даде да разбера, че нашата алтернатива на ДПС няма шанс да успее, защото държавата е срещу нас и се грижи за Доган и Сидеров”, допълва част от пъзела Осман Октай.
Един от известните политици на Турция и бивш държавен секретар на южната ни съседка Ялчън Кочак продължава да твърди, че разполага в сейфа си с документи, че „Атака” е финансирана от ДПС. Именно заради тези уличаващи доказателства му е изфабрикувана от службите забрана, като опасен за националната сигуронст, 10 години да стъпва в България.
Реално „Атака” е планирана да бъде ползвана политически според случая – от стимулатор за ДПС, до краен противник и диалогичен партньор. Осем години по-късно обществото разполага с всички доказателства, че проектите с Ахмед Доган и с Волен Сидеров са изпълнили успешно мисията си. В това никой не може да се усъмни особенно след като миналия петък „патриотите” на Волен подкрепиха геройски крадливия бюджет на Орешарски.
В годините на прехода Доган успя да превърне религиозната и етническата общност в жив щит, зад който вождът разпределя на рахат порциите. Нещо повече, моделът „Доган” успешно се възроди за нов живот от контролирания от кукловоди безцелен български национализъм. Проста статистика показва, че през най-силния и революционен период за ДПС - 1991 г., партията печели 24 мандата. След появата на „Атака” – 2005 г. Сокола прави лъвски скок и вкарва 34 депутата. През 2009 , след 4 години скандали на „Атака” и антитурско говорене, в парламента вече заседават 37 представители на Доган. Фактите са красноречиви, а от скачените съдове – ДПС и „Атака”губи обществото, което се оказва заложник на един измамен и фалшив модел.
Бившият депутат от РЗС и заместник на Яне Янев – Емил Василев, е един от заклетите врагове на Доган и Сидеров. Той е категоричен, че най-после имаме национална кауза, която да обедини българи, български турци и мюсюлмани!
„Явно на всички нас, независимо от етноса и религията, ни е еднакво писнало от двете лъжливи и обслужващи само собствената си номенклатура етно-партии. ДПС и Атака са скачени съдове, ръководени от психопати и ДС-агенти, които освен да нагнетяват напрежение в обществото, нищо друго не могат да правят. Всички ние, които сме противници на този антинароден лумпенски тандем, сме обединени от факта, че въпреки етническите и религиозните си различия сме европейски граждани и искаме да живеем в спокойна и просперираща България. Да се махат – в Анадола ли, в Сибир ли – оставете ни на мира!”, настоява адвокатът. Той е създател и на фейсбук група, която се бори за забраната на ДПС и „Атака” и набира привърженици.
В сложните взаимоотношения между тайни служби – политика – бизнес правилата и водещите играчи в България често и неочаквано се променят. Доган и Илия Павлов успяват да се отскубнат от лапите на Луканов. По-късно разстрелът на Зъбчето освобождава Сокола от примката на Мулти и той се превръща във водеща фигура в държавата. От патерица на Царя и БСП в тройната коалиция, днес през благоволението на философа от Дръндар минава кариерата и светлото бъдеще на Сергей Станишев и Волен Сидеров, но и на всеки, който иска да се докосне до властта.
Тази извратена тайна игра няма да признае никой от участниците в нея, защото така се генерират много власт, пари и влияние, а те не се дават на всеки.