ЧЕНГЕТАТА
ОТ СДС . Агентурата дирижира прехода, резултатите днес са най-голямото
доказателство за това .
Майя
Любомирска
10.11.2015
„Най-големите
антикомунисти се оказаха ченгета” , тъжно констатира десетилетие след началото
на промените първият президент на България д-р Желю Желев. Прозрението е твърде
закъсняло, тъй като агентурата на уж разформированата Държавна сигурност вече е
„разставена” , ако използваме тяхната терминология, навсякъде по върховете: в
редовете на Съюза на демократичните сили, в управлението на държавата,
общините, кметствата, в Конституционния съд, в съветническите екипи на
държавния глава, във висшите училища и къде ли не още.
Любителите на
конспиративните теории разпалено обичат да говорят за това, че ДС е създала
СДС. Нещо повече, дори в първите години след учредяването на Съюза, когато
започнаха и вътрешно коалиционните проблеми, дори намираха връзка в
закодираното ДС в абревиатурата на СДС.
Но дори и да оставим
настрана хипотезите в стил Дан Браун и „Шестото клеймо”, не можем да подминем
фактите, които лъснаха при отварянето на досиетата на ченгетата от времето на
комунизма. И тогава стана болезнено ясно, че една от най-важните задачи на ДС е
била да имплантира свои хора в ново формираните или възстановени партии, като
по този начин дирижира прехода в страната. А най-сериозното доказателство за
това са резултатите от тежкия преход и днешното състояние на държавата, която
повече от четвърт век не само не може да си стъпи на краката, но и остана
най-бедната страна от всички държави, контролирани от Москва. И най-важното –
българинът бе отвратен от изродената демокрация.
А фактът, че първото
демократично правителство на Филип Димитров беше свалено от власт след по-малко
от година управление, по време на което не само започнаха първите реформи и
откъсването на страната ни от Кремълската опека, но и лъснаха зависимостите на
лидери от СДС с бившите служби, доказа, че ченгесарската мафия много се беше
уплашила да не бъде напълно разкрита, разбита и изхвърлена от трапезата на
властта. Да не забравяме, че кабинетът Филип Димитров беше свален с активно
мероприятие на ДС с дейното участие на министри от правителството и съветници
от президентския екип на Желю Желев, за жалост.
Интересно е например да
се проследи генезисът на кредитни милионери, преобладаваща част от които се
оказаха също бивши агенти на ДС. Не по-различно е положението и с
приватизатори, банкери и големи индустриалци, мощни хотелиер, собственици на
футболни отбори, изтъкнати ректори и академици. Да не пропуснем собствениците
на медиите и, разбира се, известни журналисти.
И ако икономическите
основи на прехода бяха подготвени още със знаменития Указ 56 и прехвърлянето на
капиталите във външнотърговски дружества и офшорни зони още през 80-те години
на миналия век, то имплантирането на ДС в политическата сфера започна с
началото на „гласността и перестройката” в Съветския съюз и наченките на
формиране на първите български десидентски организации, които впоследствие
създадоха и първата демократична политическа коалиция Съюз на демократичните
сили.
Брилянтен пример за това
е Петър Берон, който влиза в политиката, а в последствие и в ръководството на
СДС, чрез Независимото дружество „Екогласност” още преди 1989 г. Впрочем Берон
развива шеметна кариера след падането на Берлинската стена и вътрешнопартийния
преврат в БКП на 10 ноември 1989 г. Той влиза в политиката като един от
основателите на Независимо сдружение „Екогласност“, а от декември 1989 г. – т.
е . още от основаването на Съюз – е секретар на СДС до август 1990 г. Участва
активно в Националната кръгла маса през 1990 г. и бързо се превръща в един от
най-популярните политици. Избран е през 1990 г. за депутат в 7 Велико Народно
събрание. След като Желю Желев е избран от Народното събрание за президент
Берон става председател на СДС.
И тук идва
най-интересното: Петър Берон се гласи да става министър-председател, а
обществото все още не е наясно с ченгесарското му минало. На 22 ноември 1990
г., 7 дни преди Луканов да подаде оставка, в. „Дума” е публикувана информация
без автор, в която се посочва, че Председателят на Координационния съвет (КС)
на СДС Петър Берон е свързан с ДС като
агент
„БОНЧО” на Шесто управление
Колкото и да се гъне
около разкриването на досиета, Берон – Бончо не може да отрече фактите, а те са
толкова жалки, като се видят доносите за колегите му и особено тези за
участниците в „Екогласност”.
Дали ще приемем или не
хипотезата, че досието на Берон – Бончо е било подхвърлено от Държавна
сигурност, за да отклони вниманието от бъкащите от ченгета редици на
демократичните сили, не е важно, но не можем да отречем и факта, че по това
време – началото на 90-те години разсекретяването на досиетата не е в първите
точки от дневния ред на СДС. И не само защото по това време липсват
законодателни механизми за достъп до архивите на ДС, условие, кой знае защо и
от кого „пропуснато” по време на преговорите на Кръглата маса.
По-късно по предложение
на СДС седмото Велико Народно събрание прие решение за огласяване на досиетата
само на депутатите. Тогава се създаде комисията Тамбуев, който е изявен
журналист от в.”Труд” и „Работническо дело“ и депутат от БКП/БСП. Комисията
среща голяма съпротива до документите на МВР и почти нищо не успява да разкрие.
И няма как да бъде по друг начин, след като член на комисията „Тамбуев” е и
ген. Тодор Бояджиев, зам.-шеф на Първо главно управление на ДС до 1989 г. , а
след промените главен секретар на МВР по времето на министър Атанас Семерджиев
– точно когато ударно се прочистваха архивите.
ДС не стои със скръстени
ръце и след като Тамбуев е извадил 28 депутати от ВНС с досиета и ден преди да
огласи списъка в парламента, поредно активно мероприятие гръмва – на 22 април
1991 г. в. „Факс” започва да публикува „Списък на доносниците във ВНС”.
Списъкът е разделен на
няколко части: „Депутати във ВНС, подписали декларации за сътрудничество с
Шесто управление на Държавна сигурност или предшестващите го структури“ – с 22
имена;
Народни представители във
ВНС, поели определени ангажименти и били в по-тясно сътрудничество с Шесто
управление“ – с 8 имена; Щатни служители на Шесто управление, депутати във ВНС“
– три имена.”
След разразилия се
скандал и изтичането на списъците, в които основно се подчертават имената на
хора, преминали през концлагерите, които са били принуждавани да подпишат
декларации за сътрудничество, Гиньо Ганев, зам.-председател на ВНС, закрива
комисията „Тамбуев”
В същото време
ченгесарските атаки в СДС продължават. И как не, след като зам.-шефът на
предизборния щаб на СДС също се оказа ченге от ДС.
Става въпрос за Христо
Иванов, известен като агент Александър .
Още в края на лятото на
1991 г. Христо Иванов е принуден да признае пред целият НКС, че е бил агент на
ПГУ. Знае се последващата роля на споменатия Христо Иванов при свалянето на
правителството на сините, още повече, че той в последствие премина към
съветническия екип на президента Желев, в който е и бившият служител на Първо
главно управление на ДС Бригадир Аспарухов.
В първите редици на СДС
се наредиха и активисти от годините на неформалите като Христо Смоленов, но и
като московския възпитаник и преподавател в Школата на МВР Стоян Ганев. И
небезизвестният юрист, а по-късно и конституционен съдия Георги Марков.
Или пък опитващият да се
вклини като седесар Жорж Ганчев с псевдонима Жорж, сътрудник на Второ главно
управление на ДС.
Информацията за него
излезе след проверка на Комисията по досиетата, когато той отново се
кандидатира за депутат.
За първи път информация,
че Жорж Ганчев е бил агент на ДС излезе през 2007 г. Тогава той определи това
като „гавра” с него.
Справка на комисията
обаче показва, че Георги Ганчев Петрушев е бил сътрудник на Второ главно
управление на бившата Държавна сигурност с псевдоним Жорж. Пред Дарик Ганчев
обаче обясни защо всички го наричат Жорж: „Майка ми е франкофонка и ме нарича
така от тригодишен”.
Списъкът
не свършва дотук
Харалампи Анчев, юрист,
близък до СДС, служебен министър в провителството на Софиянски, агент Чавдар на
Шесто управление на ДС.
Проф. Богдан Богданов,
агент Николов, също шестак, Писателят Георги Данаилов, агент Андрей от Второ
главно управление на ДС, един от първите директори на Агенцията за българите в
чужбина след 10 ноември 1989 г.
Известният седесар
Станислав Даскалов – агент Явор и Гастона от Второ и от Първо главно.
Икономистът на СДС
Венцислав Димитров, който доведе Иван Костов на „Раковски”134 , се оказа с
псевдоним Попов – агент в СГУ-ДС, 2 отдел.
Никола Карадимов,
служебен син министър, отговарящ за преговорите ни с ЕС, дипломат, но лъсна
като агент Андрей от Четвърто управление на ДС. По-късно стана външно
политически съветник на Георги Първанов – Гоце.
Да не забравяме гланите
редактори на демократичната преса Атанас Свиленов, Енчо Мутафов, Васил
Станилов, приближени социолози като проф. Георги Фотев и историци като проф.
Георги Марков… И пр. И пр.
Архивите все още не са
отворени докрай. Сега излизат данните от военното разузнаване. Прокрадва се и
информация за митичния план „Възраждане“ на ДС. Според него супер секретни
сътрудници на тайните служби са прехвърлени на отчет в КГБ, а досиетата им в
България са прочистени. И сигурно ни предстои да научим още горчиви истини. За
тези, които се биеха в гърдите като първи антикомунисти и пламенно громяха
бившия режим от митинги и протести. По-интересно е дали сме си научили урока и
знаем ли как да продължим и как да се освободим от имплантите. И дали като
общество ще оставим поколенията след нас без да сме им разкрили жестоката
истина за дългата ръка на Държавна сигурност, която все още не е останала в
историята.
65
депутати, 50 министри, 152-ма прокурори, 184 съдии и 72-ма следователи в
списъка на КТБ .
11.02.2016
Данъчните светкавично
обявиха, че започват проверка на доходите на хората от списъка
С влогове в КТБ са 50
министри, заместник-министри и съпрузите им, 65 депутати, 184 съдии, 152-ма
прокурори, 72-ма следователи, 132-ма директори от ДАНС, НРС и други
изпълнителни органи, 150 кметове и заместник-кметове.
Списъците на хората с
депозити във фалиралата банка, изнесени от синдиците, показват обвързаностите
на всички власти с пирамидата КТБ, но най-силно представена е съдебната
власт.На практика фалиралият трезор на Цветан Василев е съхранявал парите на
почти всички хора, от които зависят важните решения.
Синдиците подадоха
няколко различни бази с данни. Освен за личните влогове на виповете има втори
списък - с фирмите на семействата на същите висши политически представители и
магистрати, държали пари в КТБ. В третата база с данни са близките на тези
персони, които са консултирали или работили на трудов договор за банката.
Изпълнителна, законодателна и съдебна власт са представени сред клиентите. Да
не забравяме и за директорите от ДАНС, службите, държавни комисии, агенции,
контролни органи и други институции с тежест.
В топ 30 на най-високите
влогове са 13 на министри, заместник-министри и техните жени, 4 на банкери,
двама депутати, един евродепутат, двама прокурори, 6 съдии, един областен
управител, един член на ръководство на партия.
И на всичкото отгоре
администрацията на финансовата институция е съхранявала информация за
роднинските отношения и постовете на виповете, както и актуализация, ако са
сменили позицията си.
Това стана ясно, след
като синдиците на банката оповестиха списъци с имената на хора от висши
държавни длъжности и на фирми с кредити и влогове в КТБ, както и консултантски,
договори за наем и други безвъзмездни договори на същия кръг с фалиралата
институция.
От предоставените файлове
излиза, че най-близо до бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев са
представителите на съдебната система. На практика те са мнозинство в базата с
данни, която банката е събирала.
Близо 2,4 милиона лв. в
няколко влога е имал Манол Курдаланов, мъж на Анна Баева-Курдаланова от
Софийския градски съд, която по-късно се премества във Върховния касационен
съд. През 2013 г. в декларацията си до Сметната палата тя е обявила 100 000 лв.
на мъжа си в дялове на дружество “Томбоу България”.
Как
Жени Живкова отхапа парче от морето да си направи имение . Частен плаж,
недостъпен за простосмъртните е заграден от имота на наследницата на Тато .
07.09.2016
Жени Живкова, внучка и
осиновена дъщеря на някогашния комунистически диктатор Тодор Живков, си е
направила луксозна къща с частно заливче край Лозенец, до което нямат достъп за
простосмъртни.
Къщата е част от комплекс
от три вили, другите две на приятелски семейства на Живкова. Имотът е с площ от
над 6 декара.
Всичко това разкри
вестник „Уикенд” в началото на август, но нито една медия не обърна внимание.
Телевизиите снимат с дронове имотите на подбрани кметове от провинцията, но не
и на фамилията Живкови, сякаш за нея е нещо естествено да притежава такива
неща.
Любопитно е, че вестник
„Уикенд” се свързва с Пеевски. В него няма нищо за имотите на Доган, но пък
излиза разкритите за имотите на Живкови.
Фотографите на „Уикенд”
са наели дрон и са снимали имотите от високо. По време на първите снимки от
вилата на Живкова някой е стрелял по дрона, но не е успял да го улучи. Затова
фотографите са довършили снимките на другия ден в 6 сутринта, когато
обитателите още спят.
„Огромен зид скрива от
хорските очи оазиса на червените велможи”, пише „Уикенд”. Оградата откъм сушата
е такава, че загражда трите къщи и 6-те декара крайбрежна земя така, че малкото
заливче пред имота остава затворено само за собствениците му. До плажчето се
стига по малка стълбичка в скалите, но до нея има достъп само ако се мине през
оградата на къщите, което е невъзможно. Тоест един малък плаж на Черноморието
се е превърнал в частен, макар да е публична държавна собственост. Така плюс
6-те декара крайбрежна земя, който са придобили Живкови и приятелите им, те
притежават и малък залив с плаж, без да са го купили, защото той не се продава.
Но просто може да се огради и обсеби без да е купен.
„В цялата околност това е
най-лъскаво поддържаното имение, с елегантна архитектура – пише „Уикенд” – Не е
ясно обаче как Жени Живкова и съпругът й Андрей Стефанов са се сдобили със
земята в този райски кът. Тези данни изобщо не са вписани в Имотния регистър.
Преди години, когато почина Иван Славков, стана ясно, че Батето притежава 3
декара в Лозенец. Едва ли обаче любимката на Живков е опряла до наследството на
Батето.”
Теренът е поделен между
нейното семейство, бизнесдамата Бисера Кусева и съпрузите Данчо и Савина
Маринови. Данчо Маринов е дългогодишният съдружник на Андрей Стефанов, съпругът
на Жени, пише „Уикенд”.
Строителството на къщите
започва през 2003 г. Вилата на Живкова е в средата. Жени и Андрей се ширят на
440,15 квадрата, като първият етаж е с площ от 348,95 кв.м., а вторият 91,20,
цитира данни от имотните регистри вестникът. Съседната къща на Маринови е 447,
79 квадрата. Най-малка е къщичката на Бисера Кусева, „едва” 392 кв. м. в южната
част на имота. Според Търговския регистър преди години съседката на Жени е била
партньорка в няколко фирми с Христо Кусев, с когото са развивали бизнес в недвижими
имоти и тяхното управление. След време Бисера Кусева е извадена от всички
съдружия с Христо Кусев. Той е лекар по образование и пътят му след раздялата с
Бисера продължава с Николай Китов. Двамата притежаваха заедно „Техномаркет”.
Имената им наскоро излязоха в разкритията за офшорните фирми от „Панама
пейпърс”. Стана ясно, че са притежавали офшорни фирми на Британските Вирджински
острови, в Малта и на Сейшелите.
Според проучването на
„Уикенд” имотът на Живкова през годините е ипотекиран няколко пъти. Парите са
отивали във фирма на съпруга на Живкова, а заемите са погасявани редовно.
През годините също така е
имало делби, за да се отдели като парцел притежаваното от Живкова. След всички
промени в регулационни планове и кадастри, имотът последно е станал 6277 кв. м.
Вестникът отбелязва, че в
къщата на Живкови в Лозенец летува цялата фамилия – „Там може да бъдат
забелязани Тодор Славков, яхнал някое АТВ полупиян, и през септември идва и
сина на Тато Владимир Живков.”
Според източници на
„Уикенд” „частният” плаж под хасиендата на Живкови е удобно пропуснат в
кадастралните карти, а също и в списъка на всички плажни ивици по Черноморието.
„Въпреки че Тато вече не
е на власт, няма никакво съмнение, че наследницата му има всички привилегии и
облаги на истинска червена принцеса”, пише вестникът.
Но всичко било законно…
През 2013 г. в областната управа в Бургас постъпва жалба за присвоения плаж от
Жени Живкова. Копие от нея е било изпратено и в дирекцията, която следи за
незаконното строителство, казват пред „Уикенд” бивши управници на Бургас.
Веднага са сезирани регионалното министерство и общината в Царево. Направена е
проверка, според която всичко било законно, имало достъп до плажа, имало
стълби… Само че за да идеш до тях трябва да почукаш на вратата на Живкови и да
те пуснат да им минеш през градината… Или да прескочиш дувара.
Надя
Дункин – показно убита, за да не проговори за зверствата в Слънчев ден .
26.10.2016
Мъченицата
на комунизма, минала през лагерите, за да я убият по времето на
"демокрация"
Светослав
Пинтев
Според Конституционния
съд за зверствата на комунизма трябва има давност, но за страданията на
жертвите няма. Днес ще си спомним за една изключителна жена - мъченица, която
минава през ада на социалистическите лагери в Ловеч и Скравена, а при
демокрацията е основният свидетел по делото срещу извергите, убивали там с
нечовешка жестокост.
Казва се Надя
Дункин-актриса, чиято основна роля в живота е да повдигне завесата, прикривала
инквизиция, пред която тази на Средновековието бледнее.
Успява,
но не и пред Темида
Пиесата на нейния живот
приключва по изключително нелеп и ужасяващ начин.
Надя оцелява в кошмара на
лагерите, за да намери смъртта си при мечтаната демокрация. Малко след
управлението на СДС, на министър-председателя Филип Димитров, за които тя
горещо вярвала, че
ще
въздадат справедливост за убийствата на хиляди хора
В това ни увериха,
разговаряли с нея по тези въпроси в началото на 90-те. Ала дори делото за
нейната смърт отиде завинаги в архива.
Убийците й са хора, които
не са по различни от тези, които са я пребивали до смърт в лагерите. Може би
дори са същите, техни наследници… Или поне са тясно свързани с делата на
палачите от Ловеч и Скравена, те са част са от онази невидима, но осезаема
паяжина на тайната власт, която замени член първи в Конституцията на НРБ,
касаещ ръководната роля на БКП, с икономическото могъщество на върхушката й.
Скрита и явна. Ще започнем от края на тази страшна история.
Надя Дункин (1917-1994
г.), известна някога актриса от Пловдивския театър, е убита жестоко в
апартамента си на столичната ул. ,,Опълченска", преди подновяването на
делото срещу палачите от лагерите. Тя е основен свидетел по него. Намерена е по
бельо, с множество прободни рани по тялото.
Да
върнем лентата няколко години назад
През март 1990 г. Надя
Дункин свидетелства пред прокуратурата по току-що заведеното дело за масовите
убийства в лагера край Ловеч. Там е категорична, а думите й звучат страшно,
дори днес:
„Побоищата се извършваха,
за да се насажда психически страх между задържаните мъже и жени, с цел морален
тормоз. Когато питахме надзирателките защо сме тук, те ни отвръщаха: Тук ще
умрете!”
През юни 1993 г. започва
шумно показен съдебен процес срещу бившия зам.-министър на вътрешните работи
прословутия сив кардинал на социалистическите зверства- генерал Мирчо Спасов,
срещу началника на лагера край Ловеч Петър Гогов, срещу офицера от ДС ,
отговарящ за него Николай Газдов и срещу някогашната надзирателка там Юлияна
Ръжгева. И тримата инквизирали до смърт много лагерници, както разказват
оцелелите.
По върховете на БСП по
онова време мнозина знаят, че единствената цел на делото е
един
комунистически клан да се разправи с друг .
Да го унищожи и унижи
пред обществото. Но не и да извади истината, както наивно вярвахме по онова
време. Само месеци след началото си делото е спряно заради смъртта на
обвиняемия Мирчо Спасов.
Темида известно време
умува кой точно съд да поднови съдебния процес срещу останалите подсъдими по
делото, но на 13 септември 1994 г. главната свидетелка е убита по особено
жесток начин. Което е „чудесен“ начин трагедията да се архивира. Като се даде
публичен знак, че
„който
не мълчи, ще умре“
Но не само. Ще бъде
подложен на жестока гавра и посмъртно. Мъртвата Надя Дункин изглежда е
подходяща и за тази роля. Заключенията на следствието за убийството й звучат
като последната подигравка на палачите й с нея .
Жестока
и садистична. Както винаги е било. Поне така ни изглеждат.
Разследващите стигнали до
извода, че е убита на сексуална основа, че харесвала по-млади мъже и някой от
тях я е убил…. На 81 години. Но кой е той - така и до днес правосъдната система
не раззкри.
„Колкото
и невероятно да звучи“, застраховат се следователите
„Набеденият от квартални
разговори за тази роля свидетелства, че тя никога не е имала някакви намеци към
него като към мъж, оплаквала се главно от ревматизма си. Това за следствието
няма никакво значение, разбира се. Ще пропуснем подробностите, защото са
гнусни.
В заключението,
препоръчващо прекратяване на предварително следствие, от 13 януари 1995 г.
следователят пише изумителни неща, които
не
се побират в главата на нормален човек:
Дори да отприщим фантазията
си и да ги приемем за верни, логично е да се работи и по версията за
възпрепятстване на правосъдието, на само за личния живот на жертвата. Ала
следователят пише: "Основавайки се на събраните по делото доказателства
относно личностните особености, човешки и морални качества и начина на живот на
жертвата, следствието счита, че коментарите и публикациите в пресата,
окачествяващи убийството на Надя Дункин като "политическо", са
безпочвени и тенденциозни. Колкото и да е изненадващо и житейски нелогично, от
разпитите на доста от свидетелите се събраха данни, че въпреки напредналата си
възраст (официално 77 години, а реално на 81 години), Надя Дункин е имала
слабост и е поддържала интимни контакти със значително по-млади от нея мъже.“
И
дума не става за доказателства около престъплението
Само внушения за „личните
особености“. Описание, което обяснява и това, което й се случва приживе, но не
съвсем.
Набеденият за най- близък
до нея Васко Романов, който й правел дребни ремонти, отрича пред следствието цялата
очевидно нагласена „истина“ , до която се домогват следователите. Отговорът му
говори, че е бил разпитван именно за „личните особености“. И казва следното:
,,Лично аз нямам впечатления Надя Дункин да е имала някакви интимни отношения и
контакти с мъже. Лично към мен не е проявявала никога някакви аспирации като
към мъж, отношенията ни бяха чисто приятелски. Тя беше болна жена, краката я
боляха, движеше се почти с такси, имаше емфизем, знам, че ходеше до Банкя, за
да диша чист въздух."
„Оплака ми се, че я
тероризирали по телефона, наричали я ,,кучка" и ,,проститутка",
заплашвали, че ще й затворят устата завинаги, твърди пък съседката Веселина
Георгиева. - Дори не разбрах дали мъже или жени са й се обаждали. Лично останах
с впечатление, че тези заплахи са на политическа основа, във връзка с делото за
лагерите.
Именно….
Всичко това е толкова
очевидно в стила на уж бившата ДС, че сякаш е комунистическо послание за
„омерта“.
Проклятие
за мълчание.
След смъртта й, няколко
студенти от ВИТИЗ й посвещават документален филм, наречен “Главният свидетел
трябва да мълчи”, който е излъчен в…. Хамбург. Тук надали много хора са го
виждали.
Лентата
разказва страшната й история
През 1961 г. без съд и
присъда, както е нормално тогава, е изпратена в лагерите Ловеч и Скравена,
където е изтезавана и пребивана до смърт. По-късно се разбира, че може би е
казала нещо срещу „народната власт“, затова е попаднала там. А може и да не е.
Надя Илкова - Дункин, е
родена през страшната за света 1917 г. , която белязва със зловещото си
болшевишко клеймо й нейния път. Като този на милиони жертви.
Баща й е стар пловдивски
комунист, политически затворник и убеден марскист. Казва се Васил Илков, човек
определено заслужил към болшевишката кауза. След 9 септември 1944 г. баща й ,
разбира се, е обявен за „активен борец против фашизма и капитализма., което се
оказва без никакво значение, когато дъщеря му трябва да бъде принесена в жертва
на
комунистическия
идол на ужаса .
Тя е красиво и стройно
момиче. Още преди 9-ти, на 18 години започва да играе в постановките на
Пловдивския драматичен театър. Събира овации с великолепната роля на Офелия в
„Хамлет“, чиято премиера е през март 1933 г. Името ѝ фигурира в архивите на
театъра до последния театрален сезон — 1938\1939 г. — точно преди Втората
световна война. При комунизма е изличено, така е и до днес. Никой не знае защо
повече от четвърт век демокрация не стига , за да напишат поне един ред за нея
там.
В архивите на театъра нея
просто я няма. Все едно никога не е била там, не е играла Офелия… Римляните са
наричали това деяние-заличаване от архивите .
Или Damnatio memoriae (на
латински: проклятие на паметта), особен вид посмъртно наказание, прилагано
обикновено към държавни престъпници, опитали да узурпират властта. Неговата
основна черта е унищожаването на всякакви материални, които свидетелстват за
съществуването на омразния политически враг. Премахват го и от историята.
Но какво толкова срещу
властта е направила Надя?
Особено при демокрацията.
Свидетелства, а не потъва в блатото на треперещите до края си от ужас жертви,
ето какво.
В първите десетилетия на
новата власт, след 1944 г. играе и в Русенския драматичен театър. Изведнъж
попада в месомелачката на комунизма ,
Без
видима причина.
Тази част от живота на
Надя е описан в книгата на журналиста Христо Христов Секретното дело за
лагерите”, изд. „Иван Вазов”, 1999 г. и „Сиела”, 2012 г. (второ издание). А
също в „Българският ГУЛАГ –Свидетели” на същия автор. Ето част от разказа й
там:
"През 1960 г. бях
арестувана и заведена, без да знам по каква причина, в лагера в Ловеч,
свидетелства приживе Надя Дункин. - Пътувахме заедно с една жена, която също
беше изпратена. При пристигането ни в самия лагер за добре дошли ни посрещна
един циганин, тъй наречения Шахо, с бич в ръката. Нанесе ми страхотен побой. Аз
само си закривах очите, за да не попадне ударът в тях и да не ослепея .
Припаднах. След това
другата жена беше бита по същия начин. След като се задоволи от нанесения
побой, циганинът каза: Тук ще стоите и тук ще чакате да се приберат другите!
Стояхме 5-6 часа. По едно време се зададе ,,сивата рота", така я наричахме
- ротата на смъртта - ранени, осакатени, в бинтове, с подути лица от зъбобол,
защото е липсвала медицинска помощ. Вечерта на проверката при мен се яви една
милиционерка, тъй наречената Юлка.
- Ти ли си артистката?,
попита ме
- ,,Да!" ,,Помниш ли
в Пловдив как се държеше високомерно, че играеше хубави роли, а аз бях едно
нищожество?" Аз се изненадах от тези въпроси и казах: ,,Не ви
познавам!" ,,А, така ли, не ме познаваш?!" И започна жесток бой, пак
20 бича. На другия ден трябваше да тръгнем на работа в село Българене. Там аз
припаднах, защото не можех да работя на силно слънце физическа работа. Бях в
безсъзнание. Вечерта те са ме завели, но не в лагера, а в самия двор,
хвърлена при кучетата -
като умряла жена
Посред нощ аз съм се
съживила по някакво чудо и отново попадам в лагера. Не можах да работя този
ден, оставиха ме почивка.
Най-страшното беше,
когато казваха: С камъните, бегом! Тези тежки камъни ние трябваше да ги държим
в ръцете и в кръг да тичаме. Тогава много хора припадаха, камъни се търкаляха.
Грозна картина..."
Ръжгева
е един от най-кошмарните й спомени.
Разказвала е как й е
слагала змии в устата , за да разбере дали е жива. Надзирателката била хубава,
миловидна, руса и синеока, но страшен садист, според мнозина свидетели.
Юлияна Ръжгева е родена
през 1939 г. в Белене. Само двайсетгодишна, е назначена за надзирателка в
лагера на остров Персин. През 1959 г., като старши надзирател е командирована
заедно с началниците си Петър Гогов и Николай Газдов в новосъздадения лагер в
Ловеч, а впоследствие е преместена с женското отделение в Скравена.
Въпреки крехката си
възраст и това, че на външност е красива, лагеристи, както жени, така и мъже,
свидетелстват, че тя е садистичен професионален убиец и безмилостен инквизитор.
Наричали я Юлка Хубавата,
както свидетелства самата Дункин. "Макар че отговаряше за жените, Юлия
Ръжгева също ме е пребивала. Викаше: "Мръсник! Враг! Жив няма да излезнеш
от тука!" Вечерно време участваше в боя и на мъжете, които не са изкарали
нормата. Освен това спеше с Газдов и Горанов. Тя беше професионален убиец и
изпитваше зверско садистично удоволствие. Убила е лично поне 40 души",
разказа починалият наскоро бивш лагерист Никола Дафинов пред "168
часа". Разследване на екип на изданието в родния й град установи преди
време, че бившата надзирателка се е обесила в банята си през 2005 г.
През април 1962 г Политбюро
решава лагерите да бъдат закрити и да замете зверствата под килима на
историята, нали е задухал априлски вятър..
Малкото останали живи от
Ловеч и Скравена са освободени .
Надя излиза в
„цивилизацията“, но няма какво да яде, защото кой ще й даде работа. А е и е
разведена още по време на лагеруването, има и син невъзвращенец, който един ден
ще стане професор по химия в Германия.
Патриарх Кирил е човекът,
който я назначава на дребна чиновническа служба в Св. Синод и я спасява.
Ето още малко от разказа
й в „Българският ГУЛАГ –Свидетели”. За работата вече знаете. Ломяхме и
товарехме камъни по 30, 40, 50 килограма - по-тежки от нас. Или товарехме
колички с пръст. Работехме на звена по 5 души. Когато не можем да изпълним
нормата - по 20 бича на всяка от нас. А когато сутрин, тръгвайки на работа,
виждахме пред лагера дървената тарга - това означаваше, че до вечерта някоя ще
бъде убита. За да се спасят, някои жени станаха биячи. За да не се морят
биячите, които бяха тук на заплата - Къна, Тотка от едно плевенско село, тя
биеше най-много, тя ми счупи пръста.
Спомням си за една млада
и хубава жена, мисля, беше от София, често разказваше за детенцето си. Беше
обаче оперена. И им казва веднъж на убийците: “Един ден и вие ще дойдете тук.
Вие не сте хора, вие сте зверове. Бийте ме, няма да работя. Не съм за каменната
кариера. Убийте ме, искам да умра”. Тя просто ги предизвикваше. И те почват
зверски да я бият. А ние трябва да гледаме за назидание. Те бият, а тя не
умира. И изведнъж чуваме: “Абе, запалете й косата”. И й запалиха косата. Това
вече не можехме да издържим, не можехме да гледаме. Тя умря в адски мъки. Само
накрая повтаряше: “Детето ми, детето ми, да знае един ден... Бузлуджа,
Бузлуджа...” Явно имаше предвид улицата, но не каза нито номер, нито някакво име,
та тези, които оцеляха, да разкажат на близките й...“
Или
просто жертвата е проклела роденото на връх Бузлуджа...