вторник, 29 септември 2020 г.
ЖИВИТЕ МЪРТВИ ...24
„ Не чакайте Страшния съд.Той заседава всеки ден. „ Албер Камю
08 Дек. 2014,
На 48 години почина братът на убития бизнесмен и бивш общински съветник от „Атака“ Юри Галев – Александър. В деня на погребението се стекоха близки приятели, роднини и жители в с. Бели Искър, за да изпратят Александър Галев в последния му път, съобщава "Вяра". До последно Сашо стопанисваше хижата на връх Мусала. Съпругата му Пенка Галева публикува тъжната новина във Фейсбук: „Почивай в мир, моя любов“. Отдолу много нейни приятели вече са изказали съболезнованията си на нея и сина им Слави.
След убийството на брат му Юри през 2010 г. Александър преживя изключително тежко загубата. За Александър Юри беше Бог, твърдят близки на семейството.
Хората, които добре го познаваха, споделят, че Александър е бил изключително добър мъж, с добро сърце и много услужлив. Той понесе много разочарования.
„Всичко до момента Сашо преживя много тежко, разболя се. Малцина приятели му подадоха ръка. Известно време беше на лечение в Турция заедно със съпругата си Пенка, която с личния си автомобил измина хиляди километри сама, за да търси помощ. Тя беше неотлъчно до него почти през целия му живот и по време на болестта му. Двамата бяха свързани по изключителен начин. Грижеше се постоянно за него. Много силна потребност имаха един от друг”, разказват хора от село Бели Искър.
След това Сашо беше хоспитализиран в болницата в Самоков, където се чувстваше по-добре, непрекъснато приятели му бяха на свиждане.
Много обичаше да си хапва тригуни, тулумби, боза. След като го изписаха, той се чувстваше по-добре, караше джипа си, продължи да живее на село при родителите си. Там непрекъснато играеше на карти с приятелите си.
Всеки, който го познаваше, знае какво сърце има и всички вярваха, че ще се излекува. „Да, духът му наистина до последно не се сломи. И всъщност точно това го крепеше най-много – че той много силно се бореше. Силно вярваше, че може да се пребори, макар че диагнозата беше една от най-лошите възможни – рак. Много усилия се положиха. И по чужбина ходи на лечение, къде ли не!… И тук – и по традиционен, и по алтернативен начин се лекуваше”, довериха близки на Александър.
„Тоя – дебелият, Сумиста, стои зад цялата работа! Преди три години искаше да завземе Боровец. Да му се плаща рекет! По всички еротик барове и заведения негови биячи минаваха и събираха пари. Всички барове му се отчитаха. Това всички го знаят! Когото искате питайте, ще го потвърди. Идваха и в ресторанта на брат ми и той ги изгони! Целият Боровец беше пропищял! Хората се жалваха на брат ми, защото полицията нищо не правеше“, разказа пред „Труд” Александър малко след покушението над брат си, който бе и президент на футболния тим „Рилски спортист“.
Юри, единствен опънал се на мутрите на ВИС в региона на Самоков, бе застигнат от куршуми на 20 юни 2010 г. на пътя между Боровец и родното му село Бели Искър.
Александър Галев е и един от свидетелите по делото срещу Килърите. Именно убийството на брат му става причина за разплитането на организираната група за поръчкови убийства. Самият той е и свидетел на рекет, извършван от Петър Стоянов – Пешо Сумиста.
По онова време Юри Галев и той са бегли познати. Пешо Сумиста на няколко пъти изпълнява дребни услуги като посредник за бизнес срещи на Галев. В един момент обаче нещата загрубяват и Петър Стоянов започва да предава “послания” и да иска рекет.
Това си спомня и Александър Тасев. Пред полицаи той разказва как по едно време хора на Пешо Сумиста на практика искат да завземат Боровец.
Негови биячи обикалят всички еротик барове и заведения със заплахи, че ако не платят, ще последват наказания. Юри Галев, който е известен с избухливия си характер, се опълчва и отказва да се подчини на новия ред.
Следват наказания, но той търси протекции в София и тогава е оставен на мира. Запознати твърдят, че с това той намира траен враг в лицето на Пешо Сумиста, който не забравя и в един момент си отмъщава.
Къщата в Бели Искър на практика се оказва единственото, което остава на семейството след смъртта на бизнесмена. Обзаведена е с тежки кожени мебели и украсена с гоблени с масивни позлатени рамки.
вторник, 22 септември 2020 г.
ВИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХТЕ ...160
Тази поредица се посвещава на функционерите на неокомунистическата престъпна
мрежа, загинали при реализирането на налудничавата и престъпна политика,
провеждана в годините на прехода от партии и структури , произлезли от бившата
БКП.
Дупнишкият фараон Георги Близнаков се хвърли от блок в Благоевград, загина на място .
23.09.2019
61-годишният собственик на скандалната дупнишка популярна каса, дупничанинът Георги Близнаков е мъжът хвърлил се от високите етажи на блок в ж. к Запад в Благоевград. Това съобщава Struma.com.
Това е поредният му опит за самоубийство, който този път завърши със смъртта му.
Близнаков имаше сериозни проблеми ръководената от него популярна каса. Той и жена му Ивона са подсъдими по три обвинения, повдигнати им от окръжната прокуратура в Пловдив.
Двамата станаха известни със своята кредитно-спестовна кооперация, с която извършваха различни банкови дейности, с които са се облагодетелствали с над 5 млн. лв. В продължение на пет години – от 15 януари 2010 до 20 януари 2015 г. в Дупница, са извършили неправомерни 10 парични сделки. Близнаков сключвал договор за заем между кооперацията и жена си.
Той предоставил финансовите средства, за които знаел, че са придобити от престъпна дейност, за строителството на жилищна сграда в Сапарева баня и на къща за гости – хотел в същия град. Третото обвинение срещу съпрузите е за укриване на данъци. Явно сериозните финансови проблеми са натежали на Близнаков, който според запознати, напоследък е правил и други опити, но безуспешно. Това обяснява и факта, че днес никой от живущите в блока не го разпозна.
ЖИВИТЕ МЪРТВИ ...23
„ Не чакайте Страшния съд.Той заседава всеки ден. „
Албер Камю
Почина бизнесменът Христо Сираков. Той си отиде на 64-годишна възраст след
прекаран тежък инсулт. Сираков държеше правата за организиране на конкурса
Miss Playmate. 22.09.2020
Известният като „Стоте манекенки“ бизнесмен издъхна след кратко боледуване. "С
голяма тъга ви съобщаваме, че след кратко боледуване, на 22 септември ни напусна
обичаният ни приятел Христо Сираков. С всеопростителна усмивка приключи един
живот, посветен на любовта и красотата, споменът за който ще ни топли до края на
дните ни. Христо ще остане завинаги в сърцата ни с бистрия си ум, добротата и
невероятната харизма, с която създаваше на всички около себе си един красив,
вълнуващ и вдъхновен живот!“. Софиянката Лиляна Иванова специално за “ШОУ”
разкри, че бизнесменът Христо Сираков, който е син на личния пилот на Тодор
Живков, е затрил баща й. Интересът на редакцията към Иванова бе провокиран от
публикувания във вестника разказ на дъщерята на писателя Дико Фучеджиев -
Милена. Нека припомним. Преди четвърт век 26-годишният Христо Сираков, син на
личния пилот на Тодор Живков, след безумно шофиране блъска ладата си в
електрически стълб. На място умира возещият се до него Ради Радев, син на
големия режисьор Въло Радев. Возещата се на задната седалка 19-годишна негова
годеница, която носи в утробата си бъдещото им дете, е натрошена, с размазани и
смачкани вътрешности. Бог дарява живота на майката и нероденото й още сираче.
Сатаната обаче я преследва с кошмара от трагедията - сигурно до гроб - и в САЩ,
където Милена бяга от ужасяващия спомен малко след 89-та. Самият виновник за
смъртта - Христо Сираков, изтърпява странна двугодишна присъда по време на
която, едва ли е видял затворническите решетки отвътре. В края на изповедта си
дъщерята на писателя и някогашен директор на Народния театър си припомня, че
няколко години след собствената й трагедия синът на Татовия пилот е помел човек
с колата си, но поредната му жертва май се била разминала със смъртта, казва
Милена. “ШОУ” обаче установи, че Фучеджиева не е наясно с фаталния край. На 13
март 1989 г. Христо Сираков помита на зебра, този път с “Форд Ескорт”
/собственост на японската фирма “Ничиволен” - б.р. /, 66-годишния Слави Стоянов.
Жертвата умира само след 20 минути в “Пирогов”. “Баща ми беше пенсионер, но
фактически продължаваше да поработва към МВР и беше толкова здрав физически, че
имаше само един пломбиран зъб. Това е бил единственият му здравословен проблем
през живота. Всички си мислехме, че ще живее сто години. Не му било писано. Ние
имахме една-единствена свидетелка, която е видяла всичко и е чула последния му
предсмъртен вик. Тя казва, че баща ми е ударен с такава скорост, че изхвърчал на
метър над колата и тялото му прелетяло 15 метра по-нататък. Христо Сираков е
роден в град София на 28-ми юни 1956 година. Майка му е лекар по дентална
медицина, а професионалните занимания на баща му са основно в авиацията, като
най-емблематична е работата му във френска авиокомпания. Христо е завършил
средното си образование във Френската гимназия в София. След това учи в лицей в
Париж. Той е бизнесмен с разностранни делови интереси. Има значим опит в
най-големите икономически сектори. Някои от най-общоизвестните му бизнес
занимания са внос на високотехнологични машини и апаратура от Япония,
представителство на „Алфа Ромео“ за България, както и на италианския
производител на оръжия “Барета”. Собственик е на завод за кожи с основна дейност
– износ за Италия. Развива значим бизнес с луксозно обзавеждане на хотели и
вили, както и с внос на висококачествени вина от Италия и др. Деловият и
житейски опит развиват забележителна комбинативност в уменията му и той успешно
реализира страстта си към яхтите не само като удоволствие, а и като печеливш
бизнес. Идеята му за производство на луксозна италианска яхта не е единственото
му капитализирано хоби. Но въпреки разностранните му интереси в личен и делови
аспект, Христо Сираков си остава най-верен ценител на бързоскоростните машини и
всяко лято обикаля с яхта Средиземно море. В зимния сезон обожава да кара ски и
шейни. Освен сериозния международен бизнес който ръководи, Христо Сираков намира
време да реализира успешни и зрелищни конкурси и шоу-събития реализирани в
концертен и вариететен стил из най-добрите заведения и зали в България.
неделя, 20 септември 2020 г.
ВИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХТЕ ...159
Във Варна е разстрелян варненският адвокат Митко Димитров с три куршума пред дома си на ул. "Д-р Пискюлиев" 54 .
20.09.2005
Варненският адвокат Митко Димитров бе разстрелян около 17.30 часа пред дома си на бул. "Стамболийски" в близост до Централния пазар във Варна.
Покушението е станало пред очите на много хора, съобщава БТА.
48-годишният Димитров е бивш Главен районен прокурор, а сега се занимава с наказателни дела.
Председателят на Варненската адвокатска колегия Йордан Митков коментира, че това е изключително нагло покушение.
Митко Димитров е нападнат от двама души на излизане от дома си.
Той бил прострелян с три куршума в главата и тялото и починал на място, въпреки бързо пристигналата помощ.
Като адвокат Димитров бил един от най-скъпоплатените защитници в града.
Известно е, че често защитавал лица, свързвани с престъпни групировки.
Бил е адвокат на един от обвиняемите по първата разбита печатница за фалшива валута във Варна.
По неофициална информация, цитирана от Дарик, негов клиент е и един от известните представители на "подземния свят" във Варна Радослав Калчев-Черния Роди.
Вътрешният министър Румен Петков не бе запознат с информацията за убийството, той научи новината за поредното показно убийство след края на заседанието на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, която не гласува днес на първо четене предложения от Петков Закон за МВР.
След стрелба на бургаско кръстовище загива криминално проявеният Калоян Стоянчов - Голямата Рижа .
20.09.2009
Животът на бившия полицай Петко Лисичков се променя в един миг на 20 септември 2009 г. Той е на мотора си, когато, минавайки през кръстовище в бургаския кв. "Меден рудник", се засича с аудито на бившия боксьор Калоян Стоянчов-Голямата Рижа. Калоян е заедно с приятеля си Тодор Андонов.
След засечката Калоян и Тодор спират колата и излизат. Тръгват с крясъци и псувни към Лисичков, който междувременно също е спрял мотоциклета. Лисичков очаква нападателите с палка в ръка, но Рижата я изтръгва от ръцете му и го удря с нея по гърба. Бившият полицай пада на земята, след което се изправя и вижда, че Тодор Андонов е извадил нож - тогава посяга към законно притежавания си пистолет "Глок". От разстояние 50-60 см Лисичков произвежда 4 изстрела срещу Стоянчов.
Голямата Рижа рухва, а аверът му хуква да бяга. След аутопсията става ясно, че смъртоностни са 2 от раните - в областта на гърдите и в шията на 24-годишния Калоян.
Лисичков е на косъм от линч - на място се изсипват дузина от верните хора на Рижата, вече натрупал славата на лидер на силова банда. Само пристигането на полицейски патрул минути по-рано спасява Лисичков и той е прибран в една от патрулките.
Върху автомобила на МВР със заплахи и викове "Ще те убием!", "Ще те разпорим!" се нахвърлят 33-годишният Атанас Парушев и 22-годишният Мануел Стоев.
Убийството на криминално проявения Калоян взриви социалните мрежи, а от Бургас тръгна подписка в защита на Лисичков, в която близо 40 хил. души настояваха за оневиняването му.
Първоначално прокуратурата повдига обвинение за убийство в състояние на афект. По време на разследването обаче тази квалификация се променя в убийство, извършено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Магистрати приемат, че Лисичков е натиснал спусъка, след като е бил ударен с палката във фазата на стълкновението между него, Тодор Андонов и Калоян Стоянчов.
Съдът отхвърля искането на адвокатите на Стоянчови полицаят да бъде обвинен в умишлено убийство.
Защитниците опитват да докажат, че един от куршумите е проникнал откъм гърба на Калоян, но съдебномедицинската експертиза не потвърждава тази версия. Друга експертиза установява наличието на наркотични вещества в кръвта на убития.
На първите заседания Лисичков се явява с охрана. Дава подробни показания едва в края на съдебното следствие. Твърдението му "Нямаше разправия, слязоха, за да ме бият, това беше атака" звучи категорично.
В последните си думи към съда казва: "Съжалявам, че отнех човешки живот, но това беше единственият начин, за да защитя собствения си".
Условната присъда за бившата барета идва година след убийството - през септември 2010 г. Следващата пролет апелативният съд изцяло я потвърждава. И двете страни в процеса обаче внасят жалби във ВКС.
петък, 18 септември 2020 г.
ГЕРБ ХРОНИКА 65
Човек на Бойко опрости €1 млн. на Гинка Върбакова за сметка на Пазарджик! Къде е прокуратурата?
26.04.2020
Вместо да си поиска обезщетението за фотоволтаичния парк край Априлци, кметът Тодор Попов й даде над 1,2 млн. лева за саниране
Кметът на Пазарджик Тодор Попов, познат като опасно близък до Бойко Борисов, опрости 1 милион евро на пишман купувачката на ЧЕЗ Гинка Върбакова за сметка на общинския бюджет, пише Alarma.bg.
Близостта между премиера и пещереца пролича от думите на Борисов, с които представи резултатите от последните местни избори:
„В Пазарджик с Тошко (Тодор Попов, б. ред.) се борихме, но той е тук сред нас. Защото те (Попов и новият кмет на Видин, издигнат от СДС – д-р Цветан Ценков – б.р.) са демократи”, щастлив бе министър-председателят.
Същият този „Тошко” от години подпомага задкулисно бизнеса на хитрата Гинка, която стана известна като кандидат-купувач на активите на чешката компания у нас, а днес се занимава със строителство. Дали получава някакви „идивиденти“, да каже прокуратурата.
Пазарджиклийката участва активно в санирането на блокове. Дружества, свързани с амбициозната бизнесдама, са спечелили пет от общо 14 позиции в обществена поръчка на община Пазарджик за оздравяване на сгради.
Цялата поръчка е за над 3 млн. лева, от които фирмите на Върбакова са взели обекти за над 1.2 млн. лв. с ДДС, или за 40% от сумата.
Най-известната – „Инерком“, която водеше преговорите за придобиване на ЧЕЗ, се е преборила да санира блок на ул. „Освобождение“ №8 с оферта за 247 584 лв. с ДДС. „Контур 7“, ще санира многофамилна жилищна сграда на ул. „Сан Стефано“ срещу 232 524 лв. с ДДС.
Дружеството е било на Върбакова до 2016 г., сега се води на името на Румен Трендафилов. „Ф Инвест“ ще санира сграда на ул. „Никола Вапцаров“ за 181 427 лева. Неин собственик е Екатерина Марчокова – Стоянова, свързана с Гинка Върбакова чрез „Инерком“, на което е бивш собственик и управител.
Фирма „Кантос БГ“ ще санира сграда на ул. „Ованес Соваджъян“ срещу 206 342 лв. Фирмата е собственост на Николай Ичев от Семчиново. Първоначалната й регистрация е в село Семчиново, до родното село на Славчо Върбаков – съпруг на бизнесдамата.
Бизнесдамата трупа строителен опит основно благодарение на община Пазарджик и кмета „Тошко“, като е изпълнител на няколко обекта, сочи справка в регистъра на Камарата на строителите.
През 2018 г. Гинка Върбакова и свързани с фамилията й дружества спечелиха обекти за над 3 млн. лева в подобна поръчка за саниране на жилищни блокове в Пазарджик.
Преди време Тодор Попов коментира опита на Върбакова да финализира сделката за ЧЕЗ с думите „Ще я финализираме, спокойно”, с което даде да се разбере, че е част от сделката или поне е съпричастен към нея.
Остава висящ и въпросът защо Попов не поиска фирмата на Върбакова да плати на Общината неустойка от нереализирания договор за фотоволтаиците в Априлци и съзнателно ли кметът прикрива бизнес дамата, ощетявайки града с 1 милион евро?
По думите на Мирослава Петрова, която е представител на НПО-то, Община Пазарджик не си търси дължимо обезщетение от 1 млн. евро за неизграден фотоволтаичен парк „Априлци“, обещан от фирма „Риал Стейтс“ ЕООД, собственост на майката на Гинка Върбакова.
Компанията на Върбакова – „Инерком“, отрече да има нещо общо със случая. Обезщетението е неустойка по договор, според който въпросната компания е получила общинска земя още през 2008 година и е трябвало в замяна да построи голям фотоволтаичен парк. Това, обаче, така и не се е случило в пълен размер, за което Гинка дължи обезщетение на общината.
Цветанов: Днес напуснах ГЕРБ, не е гордост да си член на партията вече .Това обяви той в страницата си във Facebook .
17.06.2020
Днес в 13ч. в първичната структура на ПП ГЕРБ София-град Изгрев подадох заявление за напускане на партията, съобщи Цветан Цветанов във Фейсбук профила си.
"Напускам партията, за чието създаване и укрепване съм работил дълго и усилено, убедено и безрезервно. Работата ми сред хората от тази партия през изминалите години изпълваше живота ми със смисъл и удовлетворение. От ГЕРБ тръгваше оптимизмът ми за бъдещето на страната, а хората, които срещах ежедневно, ми даваха безценното за всеки политик усещане за добре свършена работа и перспектива. Благодарен съм.
От известно време, обаче, членството в ГЕРБ не е повод за гордост - нито за мен, нито за немалко други членове на партията. Някои неблагоприятни тенденции в управлението на страната и на партията, доведоха до това, че в крайна сметка беше надскочен дори моят висок „праг на търпимост”, пише още той.
Cнимкитe нa cпящия Бoйкo Бoриcoв - хит в гръцкитe мeдии .
Журнaлиcти брoят пaчкитe c eврo и злaтo oт прeмиeрcкaтa cпaлня .
22.06.2020
Македонската информационна агенция МИА коментира, че реакциите в България не стихват след публикуваните в публичното пространство снимки от обитаваната от премиера резиденция, на една от която се вижда как той спи полугол. "Съпартийците на Борисов изразиха отвращение от постъпката, а онези на страната на Радев се питат, защо изобщо някой би снимал тайно българския премиер, докато спи", пише агенцията.
Медиите обръщат специално внимание на факта, че на шкафчето до главата на българския премиер има пистолет. Не са оставени без внимание и пачките с банкноти от 500 евро и няколко златни кюлчета от друга снимка, които изглежда, се намират в същата тази спалня.
Брюкселското издание Euractiv припомня, че преди седмица анонимен подател предостави на медиите запис, в който глас, подобен на този на Борисов, прави цинични коментари по отношение на друг политик, признава тормоз над компания и се подиграва с премиери на някои държави от ЕС. Изданието подчертава, че записът вероятно е направен през април 2018 г.
Борисов не оспори истинността на снимката, на която той спи в държавната резиденция, но твърди, че всичко останало е постановка, организирана от неговите политически противници.
В коментара си "Ройтерс" уточнява, че България, която е една от най-бедните страни на Европейския съюз, се надява да се присъедини към т.нар. чакалня на еврозоната през юли. Изданието цитира изказването на Борисов, че влизането в банковия съюз ще осигури строг надзор над паричните потоци и банките и ще постави категорично в евроатлантическата общност страната, известна като един от близките сателити на Съветския съюз.
Бившият кмет на Благоевград д-р Атанас Камбитов напуска ГЕРБ. Това обяви самият той във фейсбук страницата си.
11.09.2020
„ Днес прекратих членството си в ПП ГЕРБ. Решение, тежко и трудно, заради миналото и емоцията ГЕРБ, но решение осъзнато и аргументирано, заради настоящето.
Решение, необходимо, за да бъда честен със себе си и хората около мен “, написа Камбитов.
Той е подал заявление за напускане на партията във вторник по обяд и го е занесъл лично в офиса на областната организация.
Камбитов бе два мандата кмет на община Благоевград от 2011 до 2019 г. През октомври миналата година се кандидатира за трети път, но на балотажа загуби от независимия инж. Румен Томов.
Бившият кмет е членувал в ГЕРБ от 1 януари 2007 г. досега. Преди да поеме управлението на общината, от 2009 до 2011 г., бе депутат в 41-вото Народно събрание.
Нов скандал с ГЕРБ: Мента си купила академична титла с 1 млн. държавни пари .
18.09.2020
В центъра този път не е Бойко Борисов, а неговата шефка на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. Началото на наглата политическа игра с елементи на кражби започва през ноември 2017 г., когато Менда, политик от управляващата партия, е удостоена с титлата „Доктор хонорис кауза” от ректора на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев” (АМТИИ) в Пловдив Милчо Василев, разкри Narod.bg.
„Званието ѝ се присъжда за съпричастност и заслуги към устойчивото развитие на академията”, каза на официалната церемония ректорът, който е професор по акордеон. „След дълги години обещания, благодарение на съдействието на г-жа Стоянова, от държавния бюджет бяха отпуснати 1 100 000 лева за ремонт на сградата, известна като Жълтото училище, което е и паметник на културата”, припомни Милчо Василев.
Сградата на Музикалната академия в Пловдив, т.н. Жълто училище, отдавна се нуждаеше от спешен ремонт, особено на покрива. Но жалбата на музикантите в Града под тепетата за дълго остана нечута. Нито от Министерството на образованието и науката, нито от Министерството на културата, нито от община Пловдив.
Накрая тогавашният ректорът проф. Милчо Василев успя „да изпроси” по партийна линия (ГЕРБ) от председателката на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова 1,1 млн. за ремонта и зданието трябваше да бъде спасено.
Редом до портретите на оперната прима Красимира Стоянова и Теодоси Спасов в коридорите на пловдивската Музикална академия все още се мъдри и ликът на… депутатката от ГЕРБ Менда Стоянова, която доскоро казваше „бюжет” вместо „бюДжет”
Планира се някакъв ремонт. Но се оказа, че само е планиран. И досега не го направиха нито Милчо Василев, нито неговата вярна заместничка проф. Тони Шекерджиева. За сградата, която плаче за основен ремонт, нехаят и от министрите на просветата и културата – Красимир Вълчев и Боил Банов, макар да е тяхна грижа и задължение”, пише и известният преводач и литературен критик Огнян Стамболиев.
След превода на въпросния милион (къде ли потъна) се случи нещо твърде недостойно. Въпросната „дарителка” беше удостоена на тържествена церемония с високото академично звание „Доктор хонорис кауза” на Пловдивската музикална академия – за „заслуги и съпричастност към устойчивото развитие на Академията” (?!). Интересно защо все още не е предложила някои свои научни трудове и не е изнесла поне една лекция? Минаха цели три години!, ядосва се Стамболиев, установи репортер на Narod.bg.
Да, академичната общност и широката общественост бяха направо скандализирани и изумени от този акт! Започна голяма подписка за отменяне на абсурдното решение. Протестно писмо до ректора изпратиха и голяма група действащи преподаватели и възпитаници на Академията от страната и чужбина. Реагираха десетки медии – централни и пловдивски.
А въпросният ректор – между другото със специалност…акордеон!- не само че не се засрами, но реши да уволни заради… „уронване на престижа на институцията“ двама професори с безспорен принос към българската просвета, наука и култура– Юлиан Куюмджиев и Албена Димова, изразили своята лична принципна позиция против даването на тази титла на Менда Стоянова.
През 2018 година с „предупреждение за уволнение” беше наказан проф. Юлиан Куюмджиев. Тогава от МОН изпратиха до него писмо с твърдението, че министерството е „извършило проверка” по подаден от него сигнал за редица нередности в Пловдивската академия. Всъщност, проверка не е имало, но на 13 април 2018. проф. Куюмджиев е наказан. Просто ректорът се е саморазправил с него, защото бил дръзнал да се усъмни в „непогрешимостта” му !
По-късно министър Вълчев, все пак, назначил проверка и тя установила редица нарушения в АМТИИ, които изнесе на 11 май 2018 г. по време на парламентарен контрол. Но наказаният продължава да бъде унижаван. И едва в края на май 2018-а „великодушно” наказанието е отменено, но не защото е прав, а защото… нямал други нарушения.
Но историята не свършва дотук. В началото на 2019 година проф. Юлиан Куюмджиев отново е наказан с „предупреждение за уволнение” (за втори път в рамките на по-малко от година). Този път („случайно”) и на съпругата му – Полина Куюмджиева, също професор по музикална естетика в Академията, е наложено същото наказание. Впрочем, и тя не е гласувала Менда Стоянова да стане „Доктор хонорис кауза”, чисто „съвпадение”…
Скандалното е, че и двамата не са били изслушани преди налагането на наказанието, макар че по Кодекса на труда това е задължение на работодателя. Всъщност, по този начин ръководството се опитва да сплаши всички, несъгласни с политиката му. Тормоз заради лично мнение… Типично по герберски, нали?!
Тук ще вметна скоба и ще припомня, че преди около пет години ректорът на Пловдивския университет – проф. Запрян Козлуджов, удостои със същото звание… Христо Стоичков. Разликата в случая обаче е, че футболистът дари лични средства за ремонта на пловдивската Алма матер, докато за спешния ремонт на Музикалната академия депутатката Менда предостави не свои… а държавни пари. И тя като шефа си, който щедро и безконтролно „дава” и „раздава”, държавни ресурси, при това на определени фирми и хора.
Огнян Стамболиев припомня, че сред личностите, удостоени от вуза с това високо академично звание, са имената на един от големите композитори на ХХ век – Кшищов Пендерецки, музиковедът акад. Виктор Ванслов, цигуларят проф. Владимир Аврамов, композиторите Марин Големинов, Лазар Николов, Милчо Левиев, Димитър Тъпков, Трифон Силяновски, пианистът Юри Буков, оперната прима Красимира Стоянова, фолклористът проф. Николай Кауфман и основателят и патрона на Академията проф. Асен Диамандиев...
четвъртък, 10 септември 2020 г.
ДВА ПЛЕШАКА , ДВА ... ( ЧАСТ ПЕТА )
Румен Радев , 16 юли 2020
„България е будна, българите са по улиците и скандират „мутри – вън“! Младите хора върнаха нашата надежда, защото показаха ясно, че няма да търпят униженията на невежеството, на наглостта и корупцията. Именно те извадиха страната от апатията и осъзнават мисията на своето поколение – да приключат прехода като изгонят мафията от властта и от прокуратурата. Естественият изход на правителството е неговата оставка и никакви политически схеми и машинации няма да го спасят. Прегрупиранията в кабинета не могат да върнат доверието на гражданите, когато няма морал в управлението. Има народи без правителства, но няма правителство без народ и няма никакъв смисъл кабинетът да се хвали и да се инати сам пред огледалото. Страхът от разкриването на чудовищните злоупотреби на това управление, от възмездието, от пресичането на изборните манипулации е напълно разбираем, но е безвъзвратно закъснял, защото българите са вече на улицата и няма да се приберат по домовете си, преди да видят оставките на правителството и на главния прокурор. Протестът не е социален, не може да се нарече и политически, а е морален. Той е за морал в управлението, в политиката, за начина на управление на държавата. Няма правосъдие, което да може да работи без съдии и адвокати, а главният прокурор не се ползва с уважението на тези две гилдии. Той не се ползва и с уважението на честните и почтени прокурори. Главният прокурор имаше множество възможности, и то с железни улики, да разкрие огромните злоупотреби на властта и партниращата й олигархия, но вместо това избра да ги брани. Не познавам нито „Шиши“, нито Доган, нито Божков. Друг е давал – в случая министър-председателят Борисов, огромни обществени поръчки за милиарди тъкмо на „Шиши“. Друг е пушил пури, друг е раздавал банки, не моето служебно правителство. Така че, който е имал вземане даване с целия този кръг, сега ще трябва да си носи последствията. Протестът е единственият начин да си върнем държавата и достойнството. Не може безнаказано да ни заблуждават, лъжат, манипулират и да ни крадат. Ние трябва да живеем със самочувствието на европейци, а достойните европейски граждани не търпят подобен тип управление. “
Бойко Борисов , 16 юли 2020
„ Фигурантът излиза да ни дава оценка и то с обидни епитети. Майка е учителка и ме е учила да не отговарям на лошите деца с обидни епитети. Видя се мафията кого управлява и как иска да управлява държавата с SMS-и “.
Румен Радев , 16 юли 2020
„Късно е за промяна. Естественият изход е оставка. Никакви прегрупирания вътре в кабинета не могат да спасят тази оставка. Виждате, че хората са по улицата и те няма да се приберат по домовете си преди да видят тези две оставки - на правителството и на главния прокурор ”.
Румен Радев , 06 август 2020
„Пред нас е примерът на авторитарното управление през последното десетилетие, на резултатите от подмяната на идеите от пропагандата, на суровата действителност от пиара, на законността и обществения морал от лоялността към вожда и партията-държава, на законността от задкулисните договорки. Тази порочна система въведе страната в днешната дълбока криза“
Бойко Борисов , 10 август 2020
"И аз искам оставката на Радев. Даже на Христо Иванов не му я исках, беше ми заместник толкова години. Всеки може да иска оставката на някой. Един да иска на Лозан Панов, друг - на Радев, трети - на Борисов. Затова Конституцията е казала – провеждат се избори, на тях се явяват политически партии и те на базата на резултата си правят или самостоятелно, или коалиционно правителство. Ако не успеят, се дава път на втората, ако и тя не успее – на третата".
Бойко Борисов , 14 август 2020
„Президентът загърби основната си роля на обединител на нацията. В желанието си да е политически лидер, умишлено подклаждаше напрежение между институциите, стигна дотам да изправи български граждани срещу български граждани. Раздели обществото, размаха юмрук и подпали разрушителната сила на противопоставянето. Така се превърна и затвърди като фигурант и слуга на олигархията“.
Румен Радев , 22 август 2020
„Мафията се опитва да вкара България в глух коловоз. Опитва се да скрие корупцията, чекмеджетата, записите, беззаконията, рекета зад неграмотните брътвежи за нова конституция . Съветвам всички българи, експерти и политолози да не попадат в капана на Борисов. Всичко това е с цел да има дебат, да се печели време. Целта е личното спасение на министър-председателя за сметка на обществото. Не трябва да се пада в този капан. Ще има такива дебати, но след оставки“.
Румен Радев , 01 септември 2020
„Не може проваленото управление на Борисов да води каквито и да е конституционни дебати, да продължава да управлява. Цинично е това управление, което погази Конституцията, да има амбицията да дарява на гражданите нова. Мисля, че българите са единни в решимостта си да отстранят тази власт, която се превърна в символ на корупцията. Това управление приключи морално и е важно час по-скоро да приключи и формално. Категорично експертен кабинет в този парламент ще бъде измама. При такъв режимът на Бойко Борисов ще организира изборите и пак ще ги спечели.“
събота, 5 септември 2020 г.
ЖИВИТЕ МЪРТВИ ...22
Умря генерал Чергиланов – човекът, който създаде Илия Павлов! Първата жена на боса на Мулти пристигна от Америка специално за погребението.
07 Юли 2009
i>Ген. Чергиланов бе погребан на 17 юни в Софийските централни гробища. От най-близките на погребението бяха съпругата му Пенка и дъщеря му Антония – първата жена на Илия Павлов, която пристигна от Америка. Синът на ген. Чергеланов – Владко, бил в Германия, а внучката Венцислава – в Дубай. Бащата на Илия Павлов - Павел Найденов научил късно за смъртта му и поради тая причина не бил на погребението, въпреки че твърди, че никога не е бил в лоши отношения с бившите си сватове, както и с бившата си снаха Антония.
.......................
КОЙ Е ГЕН. ЧЕРГИЛАНОВ
Като шеф на военното контраразузнаване – т.нар. ВКР, ген. Петър Чергиланов беше, без преувеличение, властелин от времето на соца. Характеристиката му на суров човек със закоравелите принципи на истински военен, обаче го набърква в история, която му коства 10-годишно разследване и 10 месеца затвор на стари години. Т.нар. “генералско дело” срещу него и ген. Коцалиев, е едно от 10-те дела, които бяха изровени веднага с демократичните промени у нас след 89-а. Според много юристи, без никакво правно основание и само по политически причини.
Става дума за случай, свързан с разузнавача Димитър Димитров, опитал се според службите на нашето военно контраразузнаване да предаде на американците списък на 61 наши агенти, работещи под прикритие в чужбина. След като разкрива тези му намерения, ВКР спретва разработка, чиято цел е Димитров да предаде листа с имената на подставено лице. Което и става.
При наличието на уличаващи обстоятелства през 1985 година Димитров е осъден на смърт за опит за шпионаж. Присъдата е потвърдена от всички инстанции в НРБ и на базата на това - изпълнена. Скоро след настъпването на демократичните промени обаче през 1991-ва случаят се изравя от архивите и бившият шеф на ВКР Петър Чергиланов е подведен под отговорност за смъртта на Димитров. За делото е привикан на разпит, след като е разконспириран, единственият ни внедрен в Австралия агент Стийв Тодоров.
...............................................
Репортер на “ШОУ” се свърза с дъщерята и съпругата на ген. Чергиланов веднага след погребението му. А малко по-късно и с бившия му тъст – бащата на покойния Илия Павлов – Павел Найденов.
Антония Чергиланова – дъщерята на генерала: Изкара инсулт, но инфаркт го уби!
Тъкмо се прибрах в Америка и трябваше да летя обратно за погребението на татко
- Благодаря ви за съболезнованията. Една седмица преди татко да почине, бях тука – при него на вилата в “Драгалевци”. Беше хубава седмица – и двамата бяхме щастливи, че сме заедно... Едва се прибрах в Америка, и майка ми ми звъни, че е починал!... Той изкара инсулт преди време, но беше добре след това – даже работеше в градината, разхождаше се. Лошото е, че след това изкара инфаркт и всъщност, преди да умре, е имал сърдечна недостатъчност. Напоследък вече не му се ядеше много и не му се ходеше.
- А дъщеря ви Венци, от Илия Павлов, беше ли на погребението на дядо си?
- Не. Тя се дипломира сега – завършва магистърска степен и е в Дубай. Брат ми Владо пък е в Германия. Майка ми е възрастна – на 74 и никак не ми се иска да я оставям сама, но трябва още утре да се връщам обратно в Америка.
- Как живеете там, кажете нещо за личния си живот...
- Имам работа в Америка – това е най-важното. Работя за най-голямата американска авиокомпания. Вече 12 години. И добре, че работя в самолетна компания, че не беше проблем пътуването ми обратно сега. Имах съвместно съжителство с един мъж, но не живеем заедно вече. Той иска да има деца, а пък аз не съм готова за подобно обвързване. И в последно време – като остаряха родителите ми, и баща ми като се разболя, те ми бяха приоритет. Иначе всичко е нормално – нещата от живота!...
- Смятате ли, че баща ви умря разочарован от ставащото в България?
- Не одобряваше много неща, но той беше твърд човек – не показваше емоциите си, поглъщаше всичко навътре. Но сигурно е бил разочарован. След всичко, което преживя!...
...................................
Пенка Чергиланова – съпругата на генерала: Делото беше тормоз за него
- Г-жо Чергиланова, съжалявам, че ви безпокоя ден след погребението, но генералът беше много известен и влиятелен човек...
- Кремирахме го, не е такова погребение на тяло!... Последните три месеца се грижех само за него. Беше във Военна болница. Можеше да поживее още, но получи сърдечна недостатъчност.
- Според вас как преживя той т.нар. генералско дело?
- Беше един тормоз за него. Няколко години го викаха на “Развигор”. Първо беше свидетел, после стана обвиняем. 10 години беше подсъдим, а 9 месеца и половина лежа в затвора. Смяташе, че е несправедливо, но не изпитваше ненавист към никого – считаше, че е нормално всичко това, при смяната на политиката.
- Как се запознахте с генерала?
- Той беше вече на 30, когато се оженихме. А аз – на 20. Петър служеше в танковата бригада в Пловдив, а пък аз бях учителка в Яким Груево.
....................................
Бившият тъст Павел Найденов:
Викахме си “свато” и се имахме и след развода на децата!
И двамата “апостоли” – Петър и Павел, бяхме против развода на Илия и Антония
Два пъти оженихме децата, но накрая Дарина надделя
- Г-н Найденов, разбрах, че не сте бил на погребението на бившия ви сват ген. Чергиланов...
- Уважавахме се много, но късно научих. Обадих се на Антония и на Пенка днеска. Исках да видя и внучката Венци, но тя пък била в Дубай там във връзка с дипломирането си – някаква дисертация прави. Антония след няколко часа ще лети обратно към Америка – няма да можем да се видим.
- С Антония в добри отношения ли сте?
- И с двете си снахи съм в добри отношения, въпреки че Дарина знае, че направих всичко възможно да закрепя брака на Илия с Антония.
Заради детето не исках да се развеждат. Даже един път успях пак да ги събера. Илия и Антония се разведоха и втори път се ожениха. Но после Дарина надделя.
- А те двете виждат ли се, в добри отношения ли са?
- Да, виждат се покрай децата. Даже са били на Коледа заедно, доколкото знам. Ами, такъв е животът – какво да се прави!... Антония е много разбрана жена. Дарина пък е по-забавна така – артистка. По-шармантна е. Какво да ти кажа – мъчих се да запазя брака на Илия, но не успях.
Двамата със свата – шегувахме се, че сме като апостолите Петър и Павел, бяхме на едно мнение по този въпрос – не искахме развод. И след като се разделиха децата, пак продължихме да си се имаме със свата, въпреки че той беше суров човек – истински военен. Последният път ми беше на рождения ден по-миналата година.
- Живи ли са другите ви сватове – родителите на Дарина?
- Майка й почина, но баща й – Калчо, е жив. Дарина е от много бедно семейство, но добри хора.
- Възможно ли е да профука оставеното от Илия?
- Не. Колкото и да харчи, ще харчи натрупаното отгоре от дейността на 7-те хотела. Базисната сума остава. По закон тя е на нея и на децата. Чувам, че общува с висок ранг хора в Италия сега, покрай Теодора и се опитва да прави сама бизнес.
- Според мнозина обаче приятелството й с Теодора е лош атестат за Дарина...
- Е, Дарина има и една друга приятелка в Америка – много престижна дама. Надя. Тя е от Видин, но е омъжена за един много високопоставен човек от спецслужбите – пенсионер е вече, но много уважаван, не като у нас – да те захвърлят, като се пенсионираш. А синът й е военен – в корпуса за бързо реагиране служи. Надя, освен че е шармантна като жена, има голямо влияние пред американците. Мнението й тежи. Така че Дарина си има и други – много успели приятелки.
.........................................
ЛЮБОПИТНО ОКОЛО ДВЕТЕ ФАМИЛИИ
Слабаков и Чергиланов – братовчеди
Дарина – осиновена?
Илия Павлов не е бил човек на спецслужбите
Ген. Петър Чергиланов и актьорът Петър Слабаков били първи братовчеди. От две сестри деца, кръстени на дядо им Петър. Слабаков много уважавал червения генерал и се гордеел с него въпреки пристрастието си към синята идея. Дарина Павлова пък, според непроверени слухове, била осиновено дете. Когато потегля в бизнеса с фирмата “Мултиарт”, Илия Павлов още не бил женен за нея, но бил разведен с дъщерята на генерала. От ДС му правят разработка, но не се доказва нищо престъпно. По-късно във фирмата му отива на работа “шестака” Георги Петков. По сведения от старите спецслужби Илия Павлов никога не е бил техен служител, а само офицер от армията и взводен командир в ЦСКА. Обичал обаче да припомня, че е бивш зет на шефа на военното контраразузнаване.
петък, 4 септември 2020 г.
ВИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХТЕ ...158
Тази поредица се посвещава на функционерите на неокомунистическата престъпна мрежа, загинали при реализирането на налудничавата и престъпна политика, провеждана в годините на прехода от партии и структури , произлезли от бившата БКП.
На 4 септември, сряда, 61-годишният прокурор от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Васил Миков е намерен мъртъв в апартамента си в кв. "Младост" в София. Версията на прокуратурата, разпространена още в първите часове - висшият прокурор се е самопрострелял със законно притежаваното си оръжие.
В часовете след смъртта му близките до властта медии започнаха със спекулациите - първата версия беше, че е страдал по несподелена любов, а после, че четял книги за психология, съответно имал тежък душевен проблем. Без коментар.
Какви точно се е случило тепърва трябва да установи разследването. Поне така повелява законът. Със смъртта на Васил Миков си отива един последните представители на откритата съпротива в държавното управление.
Дребничък на ръст, със светли очи и светла, прошарена коса. Винаги замислен и сякаш отвеян. Можеше да видите Миков да прекосява градинката пред Народния театър на път за работа. Или в някоя книжарница, докато чете книга. Така споделял, че правел често - 20 страници днес, 20 страници утре.
Боецът срещу Филчев
"Не мога сутрин да си пускам компютъра и да ме гледа Никола Филчев" - така преди няколко години прокурор Васил Миков изрази възмущението си от практиката във вътрешноведомствения сайт на държавното обвинение да се качва всяко интервю на бившия главен прокурор.
Той има защо да не харесва Филчев. Васил Миков беше един от малкото прокурори, които се опълчиха на мракобесния главен прокурор, управлявал държавното обвинение от 1999 до 2006 г. Другите бяха Николай Колев, убит през 2002, и Никола Джамбов, самоубил се в кабинета си през 2000 г.
Кариерата си Васил Миков започва в Добрич, където е роден. Той работи в Районната прокуратура в Генерал Тошево, после в Окръжната в Добрич, а през 1998 г., по времето на Иван Татарчев, става апелативен прокурор на Варна.
Самоубийство е да скочиш на главния прокурор
(из СРС-тата по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, обвинен и оправдан за подкуп. Разговор между бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров и бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов)
Петьо Петров: Те сега всички се оправдават с Филчев, братче!
Тенчо Попов: Не, то... то сега е лесно да се оправдават с Филчев.
Петьо Петров: А реално много малко хора му скочиха навремето, се осмелиха.
Тенчо: Кой му скочи? Никой!
Петров: Но те не бяха, тия двамата.
Тенчо: Тия двамата самоубийци от рода на Джамбов (Николай Джамбов, прокурор от ВКП, самоубил се след натиск от Никола Филчев през 2000 г.), на онзи Миков (Васил Миков, бивш апелативен прокурор на Варна, сега прокурор във ВКП) във Варна, който скочи.
След края на мандата на Татарчев се кандидатира се на два пъти за главен прокурор, но не получава гласовете на мнозинството - веднъж е втори след Бойко Рашков (чието назначение е ветирано от президента Петър Стоянов), а втория път губи срещу Никола Филчев.
С идването на власт на Никола Филчев започват проблемите му. Новият ръководител на държавното обвинение започва битка с тези, които са се опитали да се противопоставят на избора му. През 2013 г., 14 години по-късно, същото щеше да направи и Сотир Цацаров.
"Грешката ми беше, че твърде рано свалих маската", разказва Васил Миков и споменава за случай, когато е отказал да върне иззети вещи, за които имало данни, че са предмет на престъпление.
Срещу Васил Миков се изправя преторианската гвардия на тогавашния главен прокурор - военните прокурори. Срещу него започва проверка след проверка. От София пристига писмо, с което му се искат обяснения. Подписано е "полк. еди-кой си, военен прокурор". Васил Миков изготвя дълъг отговор, в който обяснява какво пише в закона и защо не могат да го проверяват по този начин, а отдолу се подписва "младши сержант от резерва, апелативен прокурор на Варна Васил Миков".
През 2010 г. съпругата на застреляния прокурор Николай Колев - Нанка, заяви в интервю за bTV, че Филчев е поръчал на съпруга ѝ убийство на колега - прокурора от Варна Васил Миков. Приживе пък Колев обяви, че му е било поръчано да подпали колата на журналиста от "Капитал" Момчил Милев, който тогава отразяваше работата на съдебната система.
През април 2000 г. пред кантората на съпругата на Васил Миков - Анета, която тогава е нотариус в Добрич, е хвърлена бутилка със запалителна течност (няколко часа преди Джамбов да се самоубие). Следва нова атака само месец по-късно - този път с взрив. През мандата на Филчев следват множество заплахи и натиск и дори принудителното му командироване в Кърджали.
В свое интервю пред "Дарик радио" Васил Миков обрисува в какво се е превърнала прокуратурата: "Филчев се плаши от това, че някой може със законодателни промени, така, да поотнеме част от остротата на този инструмент за задоволяване на егоистични амбиции, в който той превърна прокуратурата от няколко години. За нас не е тайна, а виждам, че и за много журналисти през последните години тази тайна вече е разбулена. Той създаде един репресивен апарат, който е сглобен с механизмите на страха. Целта е да се подчинява, аз го казвам съвсем отговорно - изпълнителната и законодателната власт, и прокуратурата да се обособи под негово ръководство, разбира се, като един отделен носител на властнически правомощия с характеристиките на отделна власт - така е фактически в България в момента. Считам, че прокуратурата се превърна в заплаха за демокрацията в страната.
В самата прокуратура той създаде едно умалено болно общество, като превърна прокурорите в послушни автомати и ограби човешкия им облик. Част от тях включи в репресивния си апарат и ги увлече в неща, от които, като се опомнят, ще се срамуват. Те приеха неговия цинизъм за жизнена философия."
През 2005 г., с избирането на Борис Велчев за главен прокурор, Васил Миков е командирован във Върховната касационна прокуратура, а през 2007 г. е назначен за постоянно там. През годините работи в различни отдели, като последно е в аналитичното звено.
Според него прокуратурата е непоправимо проядена. Път се дава на раболепните, готови да направят всичко, прокурори. Няма как една система да работи, ако обществото не вярва в нея.
Васил Миков беше демократ до мозъка на костите си. Говореше разпалено за руското влияние, като обилно се мотивираше с примери от историята. Според него демократичният преход не е станал, защото връзката с тоталитарния режим не е била прекъсната.
Историческите книги бяха любимите му. Използва картата на приятел, за да взима по десет наведнъж от университетската библиотека. Питал го е - да не ти направя проблем с тези книги, които взимам.
Не вярваше в модела на съдебна реформа, представен през 2015 г. Имаше друго виждане за това как трябва да бъдат решени проблемите, ако това въобще беше възможно - с малки стъпки в законите и някой главен прокурор, който да ги излъже и "да не сваля маската твърде рано."
През 2015 г. името му е коментирано сред обвинители от по-младото поколение като възможна опозиционна кандидатура за член на прокурорската колегия. До номинация така и не се стига.
След идването на Сотир Цацаров на власт бързо разпознава завръщането на подходите на Филчев. Нарочно не използва коридорите, в които могат да се засече с новия си началник.
За него прокуратурата се ръководи от "апаратчик до мозъка на костите си", а състоянието, в което са поставени някои отдели във Върховната касационна прокуратура, мотивира работещите там да "чиновничестват".
Той разказваше, че в такава среда се оцелява лесно, трябва да спазваш някои базови правила - в коридора се ходи само с папка, за да не си помисли някой, че се шляеш. На бюрото трябва да имаш отворени още една-две папки и винаги да държиш химикалка, защото, ако влезе някой, да не мисли, че бездействаш. Любимият ден в Съдебната палата бил денят на хлебарката - последният петък на месеца, когато пръскали срещу хлебарки. "Тогава можеш да си тръгнеш законно още по обед", шегуваше се той, като в същото време ясно даваше да се разбере, че зад думите му се крие разочарование за състоянието, в което е поставена институцията, на която той е посветил над 30 години от живота си.
Встрани от разочарованието от системата през последните няколко месеца Васил Миков е споделял, че отново, както по времето на Филчев, чувства институционален натиск. Натиск, който за разлика от този на Филчев е успял да го пречупи.
На 4 септември, сряда, 61-годишният прокурор от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Васил Миков е намерен мъртъв в апартамента си в кв. "Младост" в София. Версията на прокуратурата, разпространена още в първите часове - висшият прокурор се е самопрострелял със законно притежаваното си оръжие.
В часовете след смъртта му близките до властта медии започнаха със спекулациите - първата версия беше, че е страдал по несподелена любов, а после, че четял книги за психология, съответно имал тежък душевен проблем. Без коментар.
Какви точно се е случило тепърва трябва да установи разследването. Поне така повелява законът. Със смъртта на Васил Миков си отива един последните представители на откритата съпротива в държавното управление.
Дребничък на ръст, със светли очи и светла, прошарена коса. Винаги замислен и сякаш отвеян. Можеше да видите Миков да прекосява градинката пред Народния театър на път за работа. Или в някоя книжарница, докато чете книга. Така споделял, че правел често - 20 страници днес, 20 страници утре.
Боецът срещу Филчев
"Не мога сутрин да си пускам компютъра и да ме гледа Никола Филчев" - така преди няколко години прокурор Васил Миков изрази възмущението си от практиката във вътрешноведомствения сайт на държавното обвинение да се качва всяко интервю на бившия главен прокурор.
Той има защо да не харесва Филчев. Васил Миков беше един от малкото прокурори, които се опълчиха на мракобесния главен прокурор, управлявал държавното обвинение от 1999 до 2006 г. Другите бяха Николай Колев, убит през 2002, и Никола Джамбов, самоубил се в кабинета си през 2000 г.
Кариерата си Васил Миков започва в Добрич, където е роден. Той работи в Районната прокуратура в Генерал Тошево, после в Окръжната в Добрич, а през 1998 г., по времето на Иван Татарчев, става апелативен прокурор на Варна.
Самоубийство е да скочиш на главния прокурор
(из СРС-тата по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, обвинен и оправдан за подкуп. Разговор между бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров и бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов)
Петьо Петров: Те сега всички се оправдават с Филчев, братче!
Тенчо Попов: Не, то... то сега е лесно да се оправдават с Филчев.
Петьо Петров: А реално много малко хора му скочиха навремето, се осмелиха.
Тенчо: Кой му скочи? Никой!
Петров: Но те не бяха, тия двамата.
Тенчо: Тия двамата самоубийци от рода на Джамбов (Николай Джамбов, прокурор от ВКП, самоубил се след натиск от Никола Филчев през 2000 г.), на онзи Миков (Васил Миков, бивш апелативен прокурор на Варна, сега прокурор във ВКП) във Варна, който скочи.
След края на мандата на Татарчев се кандидатира се на два пъти за главен прокурор, но не получава гласовете на мнозинството - веднъж е втори след Бойко Рашков (чието назначение е ветирано от президента Петър Стоянов), а втория път губи срещу Никола Филчев.
С идването на власт на Никола Филчев започват проблемите му. Новият ръководител на държавното обвинение започва битка с тези, които са се опитали да се противопоставят на избора му. През 2013 г., 14 години по-късно, същото щеше да направи и Сотир Цацаров.
"Грешката ми беше, че твърде рано свалих маската", разказва Васил Миков и споменава за случай, когато е отказал да върне иззети вещи, за които имало данни, че са предмет на престъпление.
Срещу Васил Миков се изправя преторианската гвардия на тогавашния главен прокурор - военните прокурори. Срещу него започва проверка след проверка. От София пристига писмо, с което му се искат обяснения. Подписано е "полк. еди-кой си, военен прокурор". Васил Миков изготвя дълъг отговор, в който обяснява какво пише в закона и защо не могат да го проверяват по този начин, а отдолу се подписва "младши сержант от резерва, апелативен прокурор на Варна Васил Миков".
През 2010 г. съпругата на застреляния прокурор Николай Колев - Нанка, заяви в интервю за bTV, че Филчев е поръчал на съпруга ѝ убийство на колега - прокурора от Варна Васил Миков. Приживе пък Колев обяви, че му е било поръчано да подпали колата на журналиста от "Капитал" Момчил Милев, който тогава отразяваше работата на съдебната система.
През април 2000 г. пред кантората на съпругата на Васил Миков - Анета, която тогава е нотариус в Добрич, е хвърлена бутилка със запалителна течност (няколко часа преди Джамбов да се самоубие). Следва нова атака само месец по-късно - този път с взрив. През мандата на Филчев следват множество заплахи и натиск и дори принудителното му командироване в Кърджали.
В свое интервю пред "Дарик радио" Васил Миков обрисува в какво се е превърнала прокуратурата: "Филчев се плаши от това, че някой може със законодателни промени, така, да поотнеме част от остротата на този инструмент за задоволяване на егоистични амбиции, в който той превърна прокуратурата от няколко години. За нас не е тайна, а виждам, че и за много журналисти през последните години тази тайна вече е разбулена. Той създаде един репресивен апарат, който е сглобен с механизмите на страха. Целта е да се подчинява, аз го казвам съвсем отговорно - изпълнителната и законодателната власт, и прокуратурата да се обособи под негово ръководство, разбира се, като един отделен носител на властнически правомощия с характеристиките на отделна власт - така е фактически в България в момента. Считам, че прокуратурата се превърна в заплаха за демокрацията в страната.
В самата прокуратура той създаде едно умалено болно общество, като превърна прокурорите в послушни автомати и ограби човешкия им облик. Част от тях включи в репресивния си апарат и ги увлече в неща, от които, като се опомнят, ще се срамуват. Те приеха неговия цинизъм за жизнена философия."
През 2005 г., с избирането на Борис Велчев за главен прокурор, Васил Миков е командирован във Върховната касационна прокуратура, а през 2007 г. е назначен за постоянно там. През годините работи в различни отдели, като последно е в аналитичното звено.
Според него прокуратурата е непоправимо проядена. Път се дава на раболепните, готови да направят всичко, прокурори. Няма как една система да работи, ако обществото не вярва в нея.
Васил Миков беше демократ до мозъка на костите си. Говореше разпалено за руското влияние, като обилно се мотивираше с примери от историята. Според него демократичният преход не е станал, защото връзката с тоталитарния режим не е била прекъсната.
Историческите книги бяха любимите му. Използва картата на приятел, за да взима по десет наведнъж от университетската библиотека. Питал го е - да не ти направя проблем с тези книги, които взимам.
Не вярваше в модела на съдебна реформа, представен през 2015 г. Имаше друго виждане за това как трябва да бъдат решени проблемите, ако това въобще беше възможно - с малки стъпки в законите и някой главен прокурор, който да ги излъже и "да не сваля маската твърде рано."
През 2015 г. името му е коментирано сред обвинители от по-младото поколение като възможна опозиционна кандидатура за член на прокурорската колегия. До номинация така и не се стига.
След идването на Сотир Цацаров на власт бързо разпознава завръщането на подходите на Филчев. Нарочно не използва коридорите, в които могат да се засече с новия си началник.
За него прокуратурата се ръководи от "апаратчик до мозъка на костите си", а състоянието, в което са поставени някои отдели във Върховната касационна прокуратура, мотивира работещите там да "чиновничестват".
Той разказваше, че в такава среда се оцелява лесно, трябва да спазваш някои базови правила - в коридора се ходи само с папка, за да не си помисли някой, че се шляеш. На бюрото трябва да имаш отворени още една-две папки и винаги да държиш химикалка, защото, ако влезе някой, да не мисли, че бездействаш. Любимият ден в Съдебната палата бил денят на хлебарката - последният петък на месеца, когато пръскали срещу хлебарки. "Тогава можеш да си тръгнеш законно още по обед", шегуваше се той, като в същото време ясно даваше да се разбере, че зад думите му се крие разочарование за състоянието, в което е поставена институцията, на която той е посветил над 30 години от живота си.
Встрани от разочарованието от системата през последните няколко месеца Васил Миков е споделял, че отново, както по времето на Филчев, чувства институционален натиск. Натиск, който за разлика от този на Филчев е успял да го пречупи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)