Миризмата на корупция на кръга “Капитал”
Вече 20
години кръгът “Капитал”, създаден около едноименния седмичник, разнася из
България тежката миризма на корупция. Рожба на добре платена любов с властта,
този емблематичен за българския преход финансово-политически кръг е обслужвал
безскрупулно силните на деня и е получавал сериозни облаги.
В поредицата
“Миризмата на кръга “Капитал” в. “Репортер” ще се опита да представи развитието
на темата.
Младите
хищни лъвчета
Наричали ги
“младите хищни лъвчета”. Или поне така твърдят самите Те. А кои са Те? Иво
Прокопиев, Филип Харманджиев и компания. За миловидното сълзливо обръщение
признава самият Прокопиев в интервю за българското издание на списание
BusinessWeek през 2007 г. Авторите на обръщението пък би трябвало да са
колегите им от в. “Пари”, където Прокопиев, Харманджиев и останалите двама от
карето Бисер Боев и Петко Шишков заработват през вече далечната 1991 г.
Макар във в.
“Пари”, който Прокопиев спря да издава след като го придоби преди година, да не
си спомнят за подобно обръщение, историята си я бива. Защото години по-късно ще
стане ясно, че наричащите себе си “лъвчета” хора успяват да оглозгат доста от
държавната софра при това при не една власт.
Началото
Но да се
върнем в началото. В същото напоително и пасторално интервю Прокопиев изрича една
фраза, която е често цитирана за него: “Човек не може да стане Някой, ако е
Никой”. Но продължението, което е доста по-непопулярно, е още по-сигнално: “Има
нужда от някой по-голям да застане зад тебе.” Това Прокопиев явно е осъзнал още
в “репортерските си години”, както обича да нарича периода в “Пари”. По това
време той и Филип Харманджиев пишат по теми, свързани с българските брейди
облигации.
Според
публикация на “Вашингтон таймс” в работата си двамата успяват да изманипулират
данните по такъв начин, че да заблудят анализаторите от Ройтерс. Говори се, че
това е поръчано от силната фигура на деня по това време – собственика на
“Мултигруп” Илия Павлов, застрелян от неизвестен убиец пред офиса си в София
през 2003 г. Прокопиев и Харманджиев извършват подобни услуги и за друг богат
български бизнесмен, който също не е сред живите. Това е банкерът Емил Кюлев,
застрелян в колата си в София през 2005 г.
Ако има
нещо, което трябва безспорно да се признае на Прокопиев, това не е умението да
прави бизнес, а способността по хамелеонски да сменя цвета си и да е близък до
всяка власт. Така след падането на Виденовото правителство през 1997 г. и
идването на власт на коалицията, водена от СДС, “хищните лъвчета” стават сини и
съвсем се сливат със символа на демокрацията.
Заелото
позиции правителство на Иван Костов хич не гледа с добър поглед към
Прокопиевите покровители от “Мултигруп”. И – изненада! Станалият по това време
вече издател на седмичник – “Капитал”, Прокопиев услужливо предлага изданието
си за изпълнението на журналистически икономически екзекуции – “разследвания”,
“анализи” и други “независими” публикации. Срещу това печели правото да се
нареди сред богопомазаните да участват в приватизацията. По това време тя се
организира от вицепремиера и министър на икономиката, вече покойния Александър
Божков.
Човекът,
известен с прозвището “господин 10%” и прочут със своето забележително
изказване, че “няма заплата, по-голяма от подкуп”. Под зоркия поглед на Божков
и разработената от него концепция за работническо-мениджърска приватизация
(известна и като разбойническо-мениджърска приватизация) – РМД, стотици
държавни предприятия минават в частни ръце. Групата на “лъвчетата”, които вече
са се превърнали в хиени, също се домогва до апетитните държавни активи.
Автор на първата
“голяма сделка” за групата е Филип Харманджиев, който приватизира най-големия
винопроизводител в Югозападна България “Дамяница”. През лятото на 1997 г.
Министерството на земеделието включва държавната фирма “Дамяница” в списъка на
дружествата за раздържавяване. Веднага след това винарната минава под контрола
на Министерството на промишлеността с министър Александър Божков. За целите на
приватизацията в “Дамяница” e основано обичайното РМД – “Винарна Дамяница”.
То подписва
приватизационния договор с Министерството на икономиката през декември 1997 г.
Министерството намалява цената на фирмата наполовина – от 3 млн. USD на 1,5
млн. USD. На тази цена компанията е буквално подарена, тъй като договорено не
покрива дори наличните 2.4 млн. бутилки вино от новата реколта, складирани в
избата, всяка от които е на цена 1-2 USD за бутилка. Приватизационният договор
определя, че при подписването купувачът е задължен да плати още същия ден 10%
от приватизационната цена, т.е. 300 000 USD.
Харманджиев
плаща 5 пъти по-малко, а останалата част е платена по-късно със ЗУНК-ове,
придобити на минимална част от номинала им. Така цялата компания преминава в
частни ръце на смешно ниска цена и в криминални измерения на процедурата. Но
тази “сделка” не спира със скандалите дотук. Без да имал и ден стаж в
“Дамяница”, каквито са условията за участие в РМД, Филип Харманджиев
става акционер и изпълнителен директор в компанията. През февруари 1998 г. под
ръководството на Харманджиев във винзавода, без да е свикано общо събрание, е
приет нов акционер – “Англо-Бългериън Винтнърс”.
Директор на
новоприетото дружество е Петко Шишков, който по онова време е главен редактор
на вестник “Капитал”. Собственик на компанията пък е “Капитал консулт” със
съдружници Константин Ненов, Петко Шишков и Иво Прокопиев. Така е нарушена една
от клаузите на приватизационния договор, според която купувачът се задължава в
срок не по-малък от три години да не прехвърля акции от дружеството в размер,
който би намалил участието му в капитала, осигуряващо му мнозинство при
вземането на решения.
Покровителите
са силни
Новите
собственици обаче имат силен политически гръб, защото както казва Прокопиев,
“без някой голям си никой”. За окончателното превземане на “Дамяница” кръгът
“Капитал” използва класическата схема с увеличение на капитала. След две такива
през септември 1999 г. и декември 2000 г., записани изцяло от юридически лица,
различни от РМД, участието на работниците от избата се свежда до 7%. Някои
бивши работници се жалват в районната прокуратура. Но нито районната, нито
касационната прокуратура могат да развалят тази сделка, нито която и да е
друга. През 1997 г. НС приема поправка на чл. 27 от ГПК, според която прокурор
вече не може да предлага в съд разваляне на приватизационни сделки.
Глинени
опори
Далаверите
покрай приватизацията на “Дамяница” изглеждат като невинна детска приказка в
сравнение със следващия удар, подготвен от Николов и Прокопиев. Аферата
“Каолин” е най-яркият пример за механизма на привидно законния начин, по който
приятелски и братовчедски кръгове приватизират печеливши и перспективни
предприятия на безценица.
Предприятието
е създадено до най-голямото находище на ценната бяла глина в Европа. Неслучайно
дълго време то беше определяно като перлата в активите на Прокопиев, а цялата
му бизнес империя е наричана “с глинени крака” заради важността на “Каолин”.
Предприятието попада под контрола на политико-икономическия кръг “Капитал” през
1999 г. След една неуспешна приватизационна процедура, при която е отблъсната
офертата на белгийската компания “Сибелко” – световен лидер в бранша, е
стартиран нов процес по раздържавяване. Белгийците предлагат 20 млн. щатски
долара за 60% участие в съвместно дружество с държавата. Разговорите със
“Сибелко” се водят в кабинета на тогавашния шеф на икономическата комисия в
парламента Никола Николов. Те обаче приключват без резултат. Защото очевидно
фаворитът на държавата е бил друг.
Аферата
“Каолин”
На 28
септември 1999 г. разградският съд регистрира РМД “Каолин 98″. Скоро след
регистрацията, на 14 октомври, АП открива процедура за приватизация. 75% от
капитала на предприятието вече са оценени на 5.5 млн. лв. Предвиденото
ефективно плащане обаче е 50%. Останалото са компенсаторки – обичаен модел на
Прокопиев, използван по-късно и при БТК. Оценката на предприятието, забележете,
е дело на “Булброкърс” на Иво Прокопиев.
Условията за
участие в търга са публикувани на 7 декември, а крайният срок за подаване на
офертите е 17.30 ч. на 27 декември, показва публикация на в. “Стандарт”. В
България 7 от предвидените 20 дни не са работни, а в повечето страни на Запад
половината от тях са празници. Въпреки това чешката “Хорни Брижя” подава
документите си, но впоследствие отпада. Печели РМД-то. Както е и предвидено.
Във ведомостите сред работниците на “Каолин” пък внезапно се появяват имената
на Александър Прокопиев – брат на Иво, и на Даниела Шишкова – съпруга на Петко
Шишков. За покупката на предприятието, колкото и да е евтино, обаче трябват
пари.
На 26 май
2000 г. СД взема решение капиталът на дружеството да бъде увеличен от 567 205
лв. на 3.4 млн. лв. чрез емитиране на нови акции. Финансирането става
благодарение на средства, осигурени от “Алфа финанс”. Компания, създадена в
края на октомври 1999 г. в синхрон с регистрацията на РМД-то и
приватизационните процедури и в която съсобственици и до ден днешен са Иво
Прокопиев, Константин Ненов и Иван Ненков. В резултата от сделката РМД губи
контрола над “Каолин”. В началото на август АП одобрява фактическото изкупуване
на “Каолин” от “Алфа финанс”.
Миграция в
жълто
И тази
сделка попада в полезрението на прокуратурата. Още тогава се заговаря, че в
дъното й е Никола Николов. Самият той призна, че са го викали в прокуратурата
заради “Каолин”. Резултати обаче няма, а политико-икономическият кръг “Капитал”
придобива сериозен икономически ресурс за експанзия, както и за стабилизиране
на медийните си канали, които пък използва за влияние и “купуване” нови
политически контакти.
И лостове за
влияние, които не се променят със смяната на властта. През 2001 г. изборите
печели НДСВ, премиер вече е Симеон Сакскобургготски. СДС на тогавашния лидер
Иван Костов плаща тежка цена за загубата на изборите и за разцеплението в
партията. За него с немалък принос е и групата “агнешки главички” на Николов.
По-рано през управлението пък са отлюспени бившият главен секретар на СДС
Христо Бисеров и Йордан Цонев. Серията скандали на различните кръгове в СДС
приключва с катастрофа на изборите.
Но “хищните
сини лъвчета” са готови с отговора си – бързо стават жълти акули, готови да
дооглозгат останалото след приватизацията на Божков и Николов. При това бързо
намират подкрепа в новата власт на достатъчно високо ниво в правителството на
НДСВ.
