Кибици видели кой изсякъл хиляди кубици .
30.06.2017
В „Ракитово” пък над 2600 са незаконно изсечените дървета, а отделно има 19,5 дка гола сеч. Там уволнените са трима горски, а за уволнението на старши лесничея се чака разрешение от синдикатите. Единият от тях плаче, защото ясно се вижда, че са го насадили на пачи яйца... Налице е явен конфликт между директора на стопанството Славчо Василев и зам.-директора на РДГ Петър Байлов, който сам е бил директор на стопанството преди време. Инспектори съставят актове на горски, но и горски съставят актове на инспектори… Всеобщо е мнението на хора от системата, че бруталната сеч се е вихрела със знанието на „организирана горска група”.
В показанията си един от горските твърди, че всички са били в кюпа и в продължение на месеци са се чудели как да замажат проблема. Пред въпросният горски Ангел Кадинов изключва „от кюпа” Славчо Василев.
Първоначално пред нас инж. Василев и негови колеги твърдяха, че незаконната сеч е обхванала и немалка част от общинската гора, която те нямали задължение да пазят.
Това обаче не се оказа вярно „Няма засегнати площи от незаконните сечи, констатирани през октомври 2016 г. и март 2017 г.”, отговориха на наше заявление по ЗДОИ от община Ракитово и поясниха, че техните гори, възстанови през 2001-а, са над Дорково са в местността Въпите-Дъното и в местостта Качаков чарк над Ракитово, т.е., в други подотдели.
Проверяващите от РДГ, горски служители от съседните стопанства и специалисти от системата, които не са пряко ангажирани с въпросната проверка, също са категорични:
„Това не може да стане без съдействието на горските!”
Просто няма начин толкова много кубици да са потънали в частни дворчета, въпреки приказките на служителите на „Ракитово”, че е станало именно така. Защото, видиш ли, в Дорково и Костандово имало нелегални банцизи, пък като са нелегални, те са без камери, пък работата на банцизите не било тяхно задължение, а на РДГ-то… Но даже във всяка втора къща да има нелегални банцизи, толкова дървесина просто няма как да бъде усвоена. Иначе за камерите са прави. Всеки банциг има камери. Поне по две, но някои имат и по 10. И трябва да записва всичко, което влиза за обработка в цеха. И да пази минимум един месец записа. Материалът се вкарва и в електронен дневник, който е свързан със системата на горските. „Това няма как да стане. Как ще спреш камерата умишлено като тук постоянно има проверки. И то не само от октомври насам. Ако я спреш за един час, какво можеш да изработиш за толкова кратко време. Ако я спреш за повече, има опасност да ти дойдат на проверка”, коментират собственици на банцизи. Техни колеги пък признават, че камерите и електронните дневници са „пунта-мара”
Можеш да спреш видеозаписването и за повече време, а на спряла камера няма нужда да боравиш с електронния дневник. Като те проверят, ти слагат символична глоба, а не ти затварят цеха. Отделно има и неграмотни проверяващи, които попадат на прости пазачи, а не на собственика на банцига, и нито един от двамата не може да пусне компютъра, за да прегледа записите. „Ще пишем, че сме ги видели”, си казват на довиждане двете страни в такъв случай.
И без да даваме ухо на приказките, логично е, че незаконно добитата дървесина е рязана и от банцигари с камери. Преди всичко от тях. Толкова дървесина, сечена по спокоен начин, може да се легализира само като се омеши с голямо количество трупи в големи складове. Защото най-неудобното при нелегалните е недостатъчното пространство, с което разполагат. Важното е, че след банцига на незаконната дървесина вече не можеш да й хванеш спатиите. Можеш да я осветиш само в отсечката от сечището до банцига. Както казахме, тази отсечка представлява в същността си един единствен път, който минава и край горското, и край дървопреработващи работилници, на които също има камери, и след това слиза в самия център.
На място преброихме седем камери само в участъка от пътя, който е в началото на Дорково. От тях само една частично го хваща. Дали впоследствие другите камери са завъртени срамежливо настрани, не е ясно. Но цеховете не са длъжни камерите им да покриват периметъра на входа. Ако камионът, слизащ от гората по асфалтовия път, свърне наляво към двора на бившето АПК, там вече бъка от камери, защото цеховете буквално се прескачат. Ако свърне надясно, минава покрай къщата на горския шеф Нейко Овчаров, на която също има камера към пътя. Ако продължи надолу, минава покрай сградата на горското, на която няма камера, сочеща към пътя. Пропуск. Всъщност този път не е единствен, но е най-подходящият. Има и горски пътища, но те минават по хребетите и през нощта е рисковано да караш там, защото цялата планина светва и ще те забележат. По-удобно е да слезеш по единствения асфалтов път. И без друго цяло Дорково знае какво става с гората.
За стъпките на бракониер от висок клас в ракитовската гора, има и други данни
Споменахме в предишните статии, че още при проверката на терен в края на март от ЮЦДП и РДГ от сечището са задържани общо 4,73 куб. м бял борова средна строителна дървесина и 31 куб. м иглолистни дърва за огрев, които нарушителите не са могли да изнесат. Така например в подотдел 78 буква „к1”, който е частна гора, са намерени на място новоотсечени 28 бял борови дървета, нарязани на 56 парчета с дължина 4 линейни метра. Това разкрояване на четирите кубика бор е стандартната дължина, с която кубатурата в гората се сортиментира от фирмите-дървопреработватели, а не от каруцарите-бракониери.
Не, че в Дорково няма каруци на незаконни секачи, които спокойно могат да возят маса с 4 м дължина и да глътнат половин камион товар, но те също били използвани от големите поръчители, коментират местните. Защото след като каруцарите нарежат четириметровите трупи на късо, при продажба на домакинствата купувачите рискуват да си навлекат глоба от евентуална проверка. Тъй като ще е видно по диаметъра на късо нарязаните трупи, че това не са „дърва”. По-горе стана дума, че при същата проверка, освен написаните актове на служители на стопанството, есъставен и акт на физическо лице за съхраняване на близо 5 кубика материал. Неофициално разбрахме, че това е Красимир Иманов. Дървата са намерени в цеха му в Костандово. „Цех” е силно казано, защото той няма разрешително, дневник и производствена марка. Впоследствие е установено, че незаконните кубици при него всъщност са около 3. Това пък налива вода в мелницата на тезата, че дървата са усвоени от много нарушители. Иманов мълчи пред разпитващите и ще се размине най-много със символична присъда в съда. В Дорково с неговите 2000 души население уж нищо не се е видяло, но се говори по темата. Също и в Костандово.
Говори се за конкретни горски служители, които били корумпирани
Сред наказаните и не само. И за завидното благополучие, което демонстрират някои от тях (Петър Вандев се е сдобил неотдавна с „Ауди А8”, а миналата година Григоров направил ремонт на къщата си, която и без друго събира погледите на дорковци). За практиката да се продават дърва на гърба на „обхвата”. Понеже в гората няма обхват и горският няма как да пусне превозен билет, обичайно е горският и купувачът да слязат в Дорково и там да се оформи продажбата. Но след като веднъж дървата са излезли от гората, бележка може и да не се пусне. Или горският и нарушителите да стоят на една маса и той да им даде марката си и да ги пусне в участъка да маркират и секат. Или да му вземат марката и кочана на майтап, а той да се чуди как да си ги вземе обратно…
„Всички в горското знаеха какво става
Костандовските дърва бяха усвоени в Костандово, а дорковските - в Дорково и в Костандово. Тук всичко е малко и всичко се вижда, казва човек, пожелал анонимност. Никой не може да кара материал без горският да знае. Накрая се чудеха как да го оправят. Обявиха някои подотдели на търг, ама никой не ги искаше. Ние също виждахме какво става. Видели сме го, но нямаме нищо черно на бяло. Всеки мълчи, защото е зависим от горския, който няма да му даде дърва, ако си отваря човката. Вандев след 17 часа си пие кафето с горските бизнесмени. Никой не ги проверява как 4-метров първокласен материал се пуска като „занаят”. Или как се задържа в гората, за да потъмнее и да му падне цената. Или как хората на Коце берат материал, а после им се пускат документи, както е угодно. Боцев насила го накараха да приеме участъка без комисия, а комисията тримата й члена се подписаха със задна дата едва през март. Горските са в кюпа, а за да няма изненади от инспекторите на РДГ, бракониерите се подсигуряват с отцепки. Отцепките стоят на изходите на Дорково и Костандово и ако видят проверяващи, предупреждават. Ами инспекторите!? Защо не ни проверяваха преди да се разгласи проблема? В схемата са и легалните работилници, които усвоиха немалка част от тия дърва. Голяма част се караха с уазки на 2,50 м, за да ги обработват за палети. Защо разследващите не тръгнаха по превозните билети? По име и адрес, по име и адрес, щяха да намерят още дървесина”...
Дорковци спрягат и имена на конкретни фирми и цехове, облажили се от нелегалния дърводобив. И на нелегални. Малките фирми топят големите, а големите или запазват мълчание, или връщат топката в полето на горските, или обвиняват за хаоса РДГ. В ракитовската гора по принцип секат фирми, които са малки на книга, но иначе са „напред с материала”. Справка в системата на ИАГ за търговете за добив от сечища или продажба от склад показва, че основните играчи в последните години не са толкова много - сред тях са фирмите на синовете на кмета на Ракитово Костадин Холянов - „Хол-Лес” ЕООД, ЕТ „Цвета-Цветанка Холянова” и „Кос Хол-1”, „Палисандър” на Димитър Янушев, „Лес Бул” на Ангел Говедарски, „Балджиев” на Георги Балджиев, който се занимава повече с превоз и е председател на местната ловна дружинка… Говорихме и с мнозина от тях, те също изразиха становището си за станалото, но не искаха да бъдат цитирани.
Разследващите пък са получили конкретна информация, че доскорошен активен банциг в местността Метоха е преработил част от дървесината
Собственикът Николай Костадинов е дал показания в полицията, а доказателства за съпричастността му в такава преработка няма. Пред „Знаме” действащи дърводобивници твърдят, че цехът работел с благословията на РДГ-Пазарджик и оттам му правели чадър и не го закачали. Костадинов е бивш собственик на две бензиностанции във Велинград. В момента гледа животни, а ранчото му се намира на пътя, свързващ гората и Дорково. Той не е виждал превози на нелегални трупи нито по тъмна доба, нито посред бял ден. Смее се на приказките, че бил замесен в схемата.
„Ако в това имаше нещо вярно, щеше да си личи по сметките за ток .
Даже да нямах дневник, само по партидата с изразходваното количество може да се види какво е работено. Но сигурно съм работил на педали”, казва собственикът на „Мадейра и ко” ЕООД Костадинов. Той показва отразени проверки в дневника, последната която е от края на октомври миналата година. „Аз съм най-проверяваният човек, защото станах неудобен на фирмите, които добиваха дърва. Макар че се чудя с какво толкова съм им попречил. През февруари спрях банцига и го махнах, защото исках да се спрат всякакви спекулации с името ми. Имам билети, документи, годишен отчет, даден в Пазарджик. Но ще ги махам и тях. Нима ако имах престъпното намерение да крада гората, щях да го правя толкова очевадно. Който ме свързва с нещо подобно е или елементарен, или преднамерен”, казва Костадинов. Той показва кабелите на камерите му, изгризани от плъховете след като спрял работа (записите от тях не са дали улика на разследващите). И казва, че е искал да сложи безвъзмездно камери на няколко места по пътя, свързващ гората и Дорково, включително и на двора на АПК. Но спонсорското му предложение към местната власт и към горските останало да виси във въздуха. В Дорково говорят, че преди време неизвестни оставили през нощта незаконно добита дървесина пред ранчото на Костадинов край самия път. Той се бил обадил на Григоров и го бил предупредил да не му прави постановки, защото ще му отвърне със същото. И двамата не потвърждават това. Други пък говорят, че партийните повели в гората вече са толкова мощни, че организационният елемент често изпряга и горската система се връща в хаотичното положение от 90-те, когато дървената мафия царуваше в гората, а само в Ракитово имаше над сто нелегални чарка.
Бащата на Цеките - прост доносник на ДС с основно образование!
17.02.2021
Eдин от най-големите хазартни босове у нас – собственикът на Efbet Стефан Найденов, известен с прозвището си Цеката, се оказа важен агент на митичната Държавна сигурност. Той е донасял години наред за 6-и отдел на тайната комунистическа полиция, пише „Нюзбокс”.
Псевдонимът, който Найденов е ползвал, е Николов, показва официална справка на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия.
Комисията го е огласила цели два пъти като агент. И двете справки са с идентично съдържание. Първата е Решение 72 от 03.08.2009 г., а втората е Решение 2-528 от 29.о6.2015 г. И двете са извършени по чл. 26 ал.1, т. 1 и т.2 от закона за разкриване на принадлежност към ДС на основание на чл.3 ал.2 т.11 за „еднолични търговци, които организират хазартни игри; членове на управителни, контролни и надзорни органи и прокуристи на юридически лица, организиращи хазартни игри“ и „собственици, директори, заместник-директори, главни редактори, заместник главни редактори, членове на редакционни съвети, политически коментатори, водещи на предавания, водещи на рубрики – радиа и телевизии“.
Що се касае за Стефан Найденов, от справките става ясно, че „босът“ на Efbet, който управлява хазартната компания заедно със своите двама синове – Боян и Цветомир Найденови, е бил дълги години активен агент. Той е бил вербуван от служителя на ДС Кр. Кръстев още през 1980 г. и е снет от отчет чак десетилетие по-късно.
„Цеката“ е сътрудничил на СГУ на МВР-ДС-II-VI по линия на 6-то управление. Той е работил като секретен сътрудник с псевдоним „Николов“, като досието му е старателно унищожено в началото на Прехода по изричното нареждане на вицепрезидента ген. Атанас Семерджиев. Тогава десетки хиляди доноси и досиета са изгорени, заради което Семерджиев впоследствие бе и осъден. Все пак обаче е останало картончето на хазартния бос на агент.
Как обаче става вербовката за специален агент на един от най-големите днешни хазартни босове у нас?
Стефан Найденов – Цеката е роден в село Катунец, Ловешки окръг и до днес е само с основно образование – факт, с който се гордее. За първи път той влиза в полезрението на МВР, като лице което няма постоянна работа и е засичан да се занимава с валутни престъпления и незаконна търговия. По това време МВР научава и за друг страст на Цеката, а тя е да обира с небалансирани зарове за барбут и с белязани карти за покер, чужденци и българи. Така се стигнало до момента в който оперативният работник Кр. Кръстев предложил вербовъчна беседа на основата на зависимост, тъй като данните с които МВР вече разполагало за Цеката, били достатъчни за да се организира наказателно дело.
Любопитно е, че в своето предложение за вербовка Кръстев описва Стефан Найденов като „алчен, с добра памет, умее да води провокативни беседи и има среда от лица, представляващи оперативен интерес по линия на ДС”. Кръстев допълва в аргументите си пред ДС, че Найденов е „безскрупулен, отмъстителен и изключително недоверчив” – все качества, ценени от службите.
Вербовъчната беседа е проведена успешно на 23 август 1980 година и на агента е даден псевдоним „Николов“, който той си харесва. Уточнени са начините за връзка и явочните квартири, в които да се провеждат срещите. На Цеката са дадени задачи от оперативен работник да информира за лица от обкръжението си по списък, изготвен от кандидат – агента, като основен въпрос е, лоялни ли са аверите на Цеката към мероприятията на народната власт и какво е отношението им към БКП и първият държавен ръководител.
През следващите години агент „Николов“ проявява особено старание по изпълнение на дадените му задачи и е давал информация по исканата линия, дори и за свои семейни близки. За активната си агентурна дейност Стефан Найденов е бил награждаван многократно с парични средства.
Бизнесменът, убил дете с джипа си, се кандидатира за депутат .
08.03.2021
Панагюрският бизнесмен Цветан Пъков, чието име стана национално известно, след като помете с джипа си и уби на пътя малко момченце, е сред кандидатите за народни представители от Пазарджишки многомандатен район. Предприемачът е включен в листата на Българско национално обединение – БНО, която издига общо девет човека за Пазарджишко, съобщава Марица.
Водач на листата на БНО за Пазарджик е Страхил Димчев Симеонов. Справката за него показва, че е бил общински съветник в Ловеч, издигнат от ДПС.
Цветан Пъков не за пръв път участва като кандидат за народното доверие – издиган е за общински съветник назад в годините в родния си град Панагюрище. Тогава обаче името му не е изпъквало така, тъй като това е било преди злощастния инцидент, погубил бъдещия първокласник Петьо Гевечанов. Той бе блъснат смъртоносно от мощния джип на Пъков, докато карал колело на улицата. Впоследствие се оказа, че 44-годишният тогава панагюрски бизнесмен има доста пътни провинения в досието си, включително с пострадали хора. Той бе осъден на 4 години лишаване от свобода, но бе освободен предсрочно за добро поведение през 2018 година, а на следващата заведе дело срещу Дирекцията на затворите за 30 000 лева заради мизерия в килиите.
Стартът на предизборната кампания на Републиканци за България-Червен бряг опорочен с палеж .
08.03.2021
Стартът на предизборната кампания на Републиканци за България в Червен бряг е опорочен с палеж. Тази нощ в град Червен бряг е отворен гаражът на 10-я кандидат за народен представител от 15 МИР-Плевен и журналист Христо Гешов.
Автомобилът му е изпепелен, след като вчера официално бе открит партийният офис в града и бе даден старт на предизборната кампания.
По информация на разследващите органи става въпрос за умишлен палеж.
Повече информация по случая ще бъде дадена в 14:00 часа на официален брифинг в БТА-Плевен.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ — КРЕДИТЕН МИЛИОНЕР ОТ БАНКА “ПЕКОВ” ФАЛИРАЛА ПРЕЗ 2004г. ?
08.03.2021
Валери Симеонов докарва до фалит популярна банка “Пеков”, след като взима от собственика й Румен Пеков пари за съдружие в неговата телевизия СКАТ. Това твърди в интервю пред бургаски седмичник Дончо Градинаров, бивш синдикалист, работил заедно със Симеонов в зората на демокрацията.
Симеонов подмамил Пеков да му даде пари да направи кабеларката си, но не всичките вписал като дял от фирмата, както му обещал. По документи трезорът е налял в телевизията 572 021 лв. Едва 17 хил. са вписани като дялов капитал. Останалите са потънали неизвестно къде. Градинаров обаче си спомня, че синдикът, фалирал популярната банка, Христо Христов, му е казал, че Пеков е налял 30 млн. лв. в СКАТ.
Вицепремиерът Валери Симеонов се е занимавал с бизнес със скрап в началото на 90-е години, когато е синдикален лидер на КТ „Подкрепа“ в държавната фирма „Промет“.
Според разкази на свидетели в този период в Дебелт той прави опит да присвои 25 тона метални заготовки, представени като скрап. Твърдението е на Дончо Градинаров в интервю, дадено пред бургаския вестник „Солено морско“.
В началото на 90-те КТ „Подкрепа“ има фирма, която търгува със скрап. С приходите от дейността ѝ се покриват нуждите от средства на синдиката.
Представител на профсъюза тогава в „Промет“ е Валери Симеонов. Той движи всички дела на КТ „Подкрепа“. По това време тон скрап струва 80 долара, а годният метал за обработка – 250 долара. Градинаров заявява: „Бях начело на заводската структура на КНСБ.
Една вечер, в която бях дежурен диспечер, работници подадоха сигнал, че един от вагоните е натоварен не с бракувани метали, а с редовна продукция. Извиках полиция и извършихме проверка, сигналът се оказа правдоподобен“.
Целият вагон е натоварен с годни за работа метални заготовки, само отгоре е поставен скрап. Подготвен е да отпътува с композиция от заводската гара, но след проверката е откачен. Според свидетели от онова време, от касата липсват между 90 и 200 хил. лв. Твърди се, че валери Симеонов ги е раздал на заем. Когато става ясно, че работата с касата на профсъюза не е много чиста, колегите му правят ревизия.
Резултатите от нея са отразени в протокол от 17-и май 1991 г. „За изплатените средста няма решение на синдикалния съвет при дърбавна фирма „Промет“. Не е представено и копие от договора, не са явни и услувията по заема“, констатират членове на ревизионната комисия – председателят Николай Петров, както и Христо Хенов и Янчо Ралев.
През 2015 г. бившият депутат от „Атака“ Магдалена Ташева пише, че от схемите, в които е участвал Симеонов, му е излязъл и прякор Винкела.
Припомняме, че от 1985 г. до 1991 г. настоящият вицепремиер е енергетик в най-тежкото производство на металургичния комбинат край Дебелт – прокатната линия на Стан-300.
В този период прави няколко рационализации по електрическата част на железопътната линия Бургас-Дебелт и по оптимизацията на технологичния процес в Стан-300. Синдикален лидер е на КТ „Подкрепа“ в комбината и един от основателите на СДС – Бургас.
