ЖИВИТЕ МЪРТВИ ...22

Умря генерал Чергиланов – човекът, който създаде Илия Павлов! Първата жена на боса на Мулти пристигна от Америка специално за погребението.

07 Юли 2009



i>Ген. Чергиланов бе погребан на 17 юни в Софийските централни гробища. От най-близките на погребението бяха съпругата му Пенка и дъщеря му Антония – първата жена на Илия Павлов, която пристигна от Америка. Синът на ген. Чергеланов – Владко, бил в Германия, а внучката Венцислава – в Дубай. Бащата на Илия Павлов - Павел Найденов научил късно за смъртта му и поради тая причина не бил на погребението, въпреки че твърди, че никога не е бил в лоши отношения с бившите си сватове, както и с бившата си снаха Антония.

.......................
КОЙ Е ГЕН. ЧЕРГИЛАНОВ

Като шеф на военното контраразузнаване – т.нар. ВКР, ген. Петър Чергиланов беше, без преувеличение, властелин от времето на соца. Характеристиката му на суров човек със закоравелите принципи на истински военен, обаче го набърква в история, която му коства 10-годишно разследване и 10 месеца затвор на стари години. Т.нар. “генералско дело” срещу него и ген. Коцалиев, е едно от 10-те дела, които бяха изровени веднага с демократичните промени у нас след 89-а. Според много юристи, без никакво правно основание и само по политически причини.

Става дума за случай, свързан с разузнавача Димитър Димитров, опитал се според службите на нашето военно контраразузнаване да предаде на американците списък на 61 наши агенти, работещи под прикритие в чужбина. След като разкрива тези му намерения, ВКР спретва разработка, чиято цел е Димитров да предаде листа с имената на подставено лице. Което и става.

При наличието на уличаващи обстоятелства през 1985 година Димитров е осъден на смърт за опит за шпионаж. Присъдата е потвърдена от всички инстанции в НРБ и на базата на това - изпълнена. Скоро след настъпването на демократичните промени обаче през 1991-ва случаят се изравя от архивите и бившият шеф на ВКР Петър Чергиланов е подведен под отговорност за смъртта на Димитров. За делото е привикан на разпит, след като е разконспириран, единственият ни внедрен в Австралия агент Стийв Тодоров.

...............................................
Репортер на “ШОУ” се свърза с дъщерята и съпругата на ген. Чергиланов веднага след погребението му. А малко по-късно и с бившия му тъст – бащата на покойния Илия Павлов – Павел Найденов.

Антония Чергиланова – дъщерята на генерала: Изкара инсулт, но инфаркт го уби!
Тъкмо се прибрах в Америка и трябваше да летя обратно за погребението на татко

- Благодаря ви за съболезнованията. Една седмица преди татко да почине, бях тука – при него на вилата в “Драгалевци”. Беше хубава седмица – и двамата бяхме щастливи, че сме заедно... Едва се прибрах в Америка, и майка ми ми звъни, че е починал!... Той изкара инсулт преди време, но беше добре след това – даже работеше в градината, разхождаше се. Лошото е, че след това изкара инфаркт и всъщност, преди да умре, е имал сърдечна недостатъчност. Напоследък вече не му се ядеше много и не му се ходеше.

- А дъщеря ви Венци, от Илия Павлов, беше ли на погребението на дядо си?
- Не. Тя се дипломира сега – завършва магистърска степен и е в Дубай. Брат ми Владо пък е в Германия. Майка ми е възрастна – на 74 и никак не ми се иска да я оставям сама, но трябва още утре да се връщам обратно в Америка.

- Как живеете там, кажете нещо за личния си живот...
- Имам работа в Америка – това е най-важното. Работя за най-голямата американска авиокомпания. Вече 12 години. И добре, че работя в самолетна компания, че не беше проблем пътуването ми обратно сега. Имах съвместно съжителство с един мъж, но не живеем заедно вече. Той иска да има деца, а пък аз не съм готова за подобно обвързване. И в последно време – като остаряха родителите ми, и баща ми като се разболя, те ми бяха приоритет. Иначе всичко е нормално – нещата от живота!...

- Смятате ли, че баща ви умря разочарован от ставащото в България?
- Не одобряваше много неща, но той беше твърд човек – не показваше емоциите си, поглъщаше всичко навътре. Но сигурно е бил разочарован. След всичко, което преживя!...

...................................
Пенка Чергиланова – съпругата на генерала: Делото беше тормоз за него

- Г-жо Чергиланова, съжалявам, че ви безпокоя ден след погребението, но генералът беше много известен и влиятелен човек...
- Кремирахме го, не е такова погребение на тяло!... Последните три месеца се грижех само за него. Беше във Военна болница. Можеше да поживее още, но получи сърдечна недостатъчност.

- Според вас как преживя той т.нар. генералско дело?
- Беше един тормоз за него. Няколко години го викаха на “Развигор”. Първо беше свидетел, после стана обвиняем. 10 години беше подсъдим, а 9 месеца и половина лежа в затвора. Смяташе, че е несправедливо, но не изпитваше ненавист към никого – считаше, че е нормално всичко това, при смяната на политиката.

- Как се запознахте с генерала?
- Той беше вече на 30, когато се оженихме. А аз – на 20. Петър служеше в танковата бригада в Пловдив, а пък аз бях учителка в Яким Груево.

....................................
Бившият тъст Павел Найденов:

Викахме си “свато” и се имахме и след развода на децата!
И двамата “апостоли” – Петър и Павел, бяхме против развода на Илия и Антония
Два пъти оженихме децата, но накрая Дарина надделя

- Г-н Найденов, разбрах, че не сте бил на погребението на бившия ви сват ген. Чергиланов...
- Уважавахме се много, но късно научих. Обадих се на Антония и на Пенка днеска. Исках да видя и внучката Венци, но тя пък била в Дубай там във връзка с дипломирането си – някаква дисертация прави. Антония след няколко часа ще лети обратно към Америка – няма да можем да се видим.

- С Антония в добри отношения ли сте?
- И с двете си снахи съм в добри отношения, въпреки че Дарина знае, че направих всичко възможно да закрепя брака на Илия с Антония.

Заради детето не исках да се развеждат. Даже един път успях пак да ги събера. Илия и Антония се разведоха и втори път се ожениха. Но после Дарина надделя.

- А те двете виждат ли се, в добри отношения ли са?
- Да, виждат се покрай децата. Даже са били на Коледа заедно, доколкото знам. Ами, такъв е животът – какво да се прави!... Антония е много разбрана жена. Дарина пък е по-забавна така – артистка. По-шармантна е. Какво да ти кажа – мъчих се да запазя брака на Илия, но не успях.

Двамата със свата – шегувахме се, че сме като апостолите Петър и Павел, бяхме на едно мнение по този въпрос – не искахме развод. И след като се разделиха децата, пак продължихме да си се имаме със свата, въпреки че той беше суров човек – истински военен. Последният път ми беше на рождения ден по-миналата година.

- Живи ли са другите ви сватове – родителите на Дарина?
- Майка й почина, но баща й – Калчо, е жив. Дарина е от много бедно семейство, но добри хора.

- Възможно ли е да профука оставеното от Илия?
- Не. Колкото и да харчи, ще харчи натрупаното отгоре от дейността на 7-те хотела. Базисната сума остава. По закон тя е на нея и на децата. Чувам, че общува с висок ранг хора в Италия сега, покрай Теодора и се опитва да прави сама бизнес.

- Според мнозина обаче приятелството й с Теодора е лош атестат за Дарина...
- Е, Дарина има и една друга приятелка в Америка – много престижна дама. Надя. Тя е от Видин, но е омъжена за един много високопоставен човек от спецслужбите – пенсионер е вече, но много уважаван, не като у нас – да те захвърлят, като се пенсионираш. А синът й е военен – в корпуса за бързо реагиране служи. Надя, освен че е шармантна като жена, има голямо влияние пред американците. Мнението й тежи. Така че Дарина си има и други – много успели приятелки.

.........................................
ЛЮБОПИТНО ОКОЛО ДВЕТЕ ФАМИЛИИ
Слабаков и Чергиланов – братовчеди
Дарина – осиновена?
Илия Павлов не е бил човек на спецслужбите

Ген. Петър Чергиланов и актьорът Петър Слабаков били първи братовчеди. От две сестри деца, кръстени на дядо им Петър. Слабаков много уважавал червения генерал и се гордеел с него въпреки пристрастието си към синята идея. Дарина Павлова пък, според непроверени слухове, била осиновено дете. Когато потегля в бизнеса с фирмата “Мултиарт”, Илия Павлов още не бил женен за нея, но бил разведен с дъщерята на генерала. От ДС му правят разработка, но не се доказва нищо престъпно. По-късно във фирмата му отива на работа “шестака” Георги Петков. По сведения от старите спецслужби Илия Павлов никога не е бил техен служител, а само офицер от армията и взводен командир в ЦСКА. Обичал обаче да припомня, че е бивш зет на шефа на военното контраразузнаване.

ВИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХТЕ ...158

Тази поредица се посвещава на функционерите на неокомунистическата престъпна мрежа, загинали при реализирането на налудничавата и престъпна политика, провеждана в годините на прехода от партии и структури , произлезли от бившата БКП.

На 4 септември, сряда, 61-годишният прокурор от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Васил Миков е намерен мъртъв в апартамента си в кв. "Младост" в София. Версията на прокуратурата, разпространена още в първите часове - висшият прокурор се е самопрострелял със законно притежаваното си оръжие.

В часовете след смъртта му близките до властта медии започнаха със спекулациите - първата версия беше, че е страдал по несподелена любов, а после, че четял книги за психология, съответно имал тежък душевен проблем. Без коментар.

Какви точно се е случило тепърва трябва да установи разследването. Поне така повелява законът. Със смъртта на Васил Миков си отива един последните представители на откритата съпротива в държавното управление.

Дребничък на ръст, със светли очи и светла, прошарена коса. Винаги замислен и сякаш отвеян. Можеше да видите Миков да прекосява градинката пред Народния театър на път за работа. Или в някоя книжарница, докато чете книга. Така споделял, че правел често - 20 страници днес, 20 страници утре.

Боецът срещу Филчев
"Не мога сутрин да си пускам компютъра и да ме гледа Никола Филчев" - така преди няколко години прокурор Васил Миков изрази възмущението си от практиката във вътрешноведомствения сайт на държавното обвинение да се качва всяко интервю на бившия главен прокурор.

Той има защо да не харесва Филчев. Васил Миков беше един от малкото прокурори, които се опълчиха на мракобесния главен прокурор, управлявал държавното обвинение от 1999 до 2006 г. Другите бяха Николай Колев, убит през 2002, и Никола Джамбов, самоубил се в кабинета си през 2000 г.

Кариерата си Васил Миков започва в Добрич, където е роден. Той работи в Районната прокуратура в Генерал Тошево, после в Окръжната в Добрич, а през 1998 г., по времето на Иван Татарчев, става апелативен прокурор на Варна.

Самоубийство е да скочиш на главния прокурор
(из СРС-тата по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, обвинен и оправдан за подкуп. Разговор между бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров и бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов)

Петьо Петров: Те сега всички се оправдават с Филчев, братче!

Тенчо Попов: Не, то... то сега е лесно да се оправдават с Филчев.

Петьо Петров: А реално много малко хора му скочиха навремето, се осмелиха.

Тенчо: Кой му скочи? Никой!

Петров: Но те не бяха, тия двамата.

Тенчо: Тия двамата самоубийци от рода на Джамбов (Николай Джамбов, прокурор от ВКП, самоубил се след натиск от Никола Филчев през 2000 г.), на онзи Миков (Васил Миков, бивш апелативен прокурор на Варна, сега прокурор във ВКП) във Варна, който скочи.


След края на мандата на Татарчев се кандидатира се на два пъти за главен прокурор, но не получава гласовете на мнозинството - веднъж е втори след Бойко Рашков (чието назначение е ветирано от президента Петър Стоянов), а втория път губи срещу Никола Филчев.

С идването на власт на Никола Филчев започват проблемите му. Новият ръководител на държавното обвинение започва битка с тези, които са се опитали да се противопоставят на избора му. През 2013 г., 14 години по-късно, същото щеше да направи и Сотир Цацаров.

"Грешката ми беше, че твърде рано свалих маската", разказва Васил Миков и споменава за случай, когато е отказал да върне иззети вещи, за които имало данни, че са предмет на престъпление.

Срещу Васил Миков се изправя преторианската гвардия на тогавашния главен прокурор - военните прокурори. Срещу него започва проверка след проверка. От София пристига писмо, с което му се искат обяснения. Подписано е "полк. еди-кой си, военен прокурор". Васил Миков изготвя дълъг отговор, в който обяснява какво пише в закона и защо не могат да го проверяват по този начин, а отдолу се подписва "младши сержант от резерва, апелативен прокурор на Варна Васил Миков".

През 2010 г. съпругата на застреляния прокурор Николай Колев - Нанка, заяви в интервю за bTV, че Филчев е поръчал на съпруга ѝ убийство на колега - прокурора от Варна Васил Миков. Приживе пък Колев обяви, че му е било поръчано да подпали колата на журналиста от "Капитал" Момчил Милев, който тогава отразяваше работата на съдебната система.

През април 2000 г. пред кантората на съпругата на Васил Миков - Анета, която тогава е нотариус в Добрич, е хвърлена бутилка със запалителна течност (няколко часа преди Джамбов да се самоубие). Следва нова атака само месец по-късно - този път с взрив. През мандата на Филчев следват множество заплахи и натиск и дори принудителното му командироване в Кърджали.

В свое интервю пред "Дарик радио" Васил Миков обрисува в какво се е превърнала прокуратурата: "Филчев се плаши от това, че някой може със законодателни промени, така, да поотнеме част от остротата на този инструмент за задоволяване на егоистични амбиции, в който той превърна прокуратурата от няколко години. За нас не е тайна, а виждам, че и за много журналисти през последните години тази тайна вече е разбулена. Той създаде един репресивен апарат, който е сглобен с механизмите на страха. Целта е да се подчинява, аз го казвам съвсем отговорно - изпълнителната и законодателната власт, и прокуратурата да се обособи под негово ръководство, разбира се, като един отделен носител на властнически правомощия с характеристиките на отделна власт - така е фактически в България в момента. Считам, че прокуратурата се превърна в заплаха за демокрацията в страната.

В самата прокуратура той създаде едно умалено болно общество, като превърна прокурорите в послушни автомати и ограби човешкия им облик. Част от тях включи в репресивния си апарат и ги увлече в неща, от които, като се опомнят, ще се срамуват. Те приеха неговия цинизъм за жизнена философия."

През 2005 г., с избирането на Борис Велчев за главен прокурор, Васил Миков е командирован във Върховната касационна прокуратура, а през 2007 г. е назначен за постоянно там. През годините работи в различни отдели, като последно е в аналитичното звено.

Според него прокуратурата е непоправимо проядена. Път се дава на раболепните, готови да направят всичко, прокурори. Няма как една система да работи, ако обществото не вярва в нея.

Васил Миков беше демократ до мозъка на костите си. Говореше разпалено за руското влияние, като обилно се мотивираше с примери от историята. Според него демократичният преход не е станал, защото връзката с тоталитарния режим не е била прекъсната.

Историческите книги бяха любимите му. Използва картата на приятел, за да взима по десет наведнъж от университетската библиотека. Питал го е - да не ти направя проблем с тези книги, които взимам.

Не вярваше в модела на съдебна реформа, представен през 2015 г. Имаше друго виждане за това как трябва да бъдат решени проблемите, ако това въобще беше възможно - с малки стъпки в законите и някой главен прокурор, който да ги излъже и "да не сваля маската твърде рано."

През 2015 г. името му е коментирано сред обвинители от по-младото поколение като възможна опозиционна кандидатура за член на прокурорската колегия. До номинация така и не се стига.

След идването на Сотир Цацаров на власт бързо разпознава завръщането на подходите на Филчев. Нарочно не използва коридорите, в които могат да се засече с новия си началник.

За него прокуратурата се ръководи от "апаратчик до мозъка на костите си", а състоянието, в което са поставени някои отдели във Върховната касационна прокуратура, мотивира работещите там да "чиновничестват".

Той разказваше, че в такава среда се оцелява лесно, трябва да спазваш някои базови правила - в коридора се ходи само с папка, за да не си помисли някой, че се шляеш. На бюрото трябва да имаш отворени още една-две папки и винаги да държиш химикалка, защото, ако влезе някой, да не мисли, че бездействаш. Любимият ден в Съдебната палата бил денят на хлебарката - последният петък на месеца, когато пръскали срещу хлебарки. "Тогава можеш да си тръгнеш законно още по обед", шегуваше се той, като в същото време ясно даваше да се разбере, че зад думите му се крие разочарование за състоянието, в което е поставена институцията, на която той е посветил над 30 години от живота си.

Встрани от разочарованието от системата през последните няколко месеца Васил Миков е споделял, че отново, както по времето на Филчев, чувства институционален натиск. Натиск, който за разлика от този на Филчев е успял да го пречупи.