ЖИВИТЕ МЪРТВИ ...26

„ Не чакайте Страшния съд . Той заседава всеки ден . „ – Албер Камю

Стоян Ганев бе пример за политически ветропоказател: тръгна от сърцето на комунизма и завърши в бърлогата на капитала . На 57 години в Съединените щати почина някогашният външен министър Стоян Ганев. Той издъхна в болница в Кънектикът. Дни преди това обаче Ганев вече бе погребан за няколко часа от в. "24 часа". За да е първо в новините, изданието побърза миналата събота да пусне непроверено съобщение, че той е умрял, но после се поправи, че всъщност е жив. Историята няма нищо общо с класическия случай, при който някоя голяма медия, без да иска, пропуска от архива си предварително подготвени жалейки за известни личности, които се пазят за съответния случай. Вестникът пусна жалейка, в която твърдеше, че г-н Ганев е издъхнал след продължително боледуване от рак на белите дробове. По-нататък имаше и биографична справка, дори се посочваше, че "в последните му дни до него неотлъчно са били съпругата му - рускинята Марина, и дъщеря му Мария". След като “24 часа” излезе с погребалния текст, десетки медии също препечатаха без ни най-малка проверка на новината. В България има огромно количество интернет агенции, чиито редакции се състоят от едва един или двама служители. По тази причина те работят единствено на принципа „копирам-поставям”. Докато редакторите на "24 часа" водеха словесна война във Facebook с агенция "Блиц", упреквайки я, че е преписала най-нагло от тях информацията за кончината на Ганев, вестникът внезапно премахна първоначалната дописка и пусна нова - че всъщност той е жив. Това казал от Ню Йорк брат му Юлиян. "Той наистина е в болница в Кънектикът, получи тежък кръвоизлив в мозъка преди няколко дни и постъпи веднага за лечение. За него се грижат най-добрите възможни лекари", казал за "24 часа" братът, който живее във Флорида. Вестникът се извини на семейството и се оправда, че е научил "новината" за смъртта на дипломата от проф. Александър Чирков, който пък я узнал от Ник Маринов, българин от Ню Йорк. Така или иначе, ексдипломатът вече не е сред живите. Ако изключим неприятния момент, че пресата го погреба още приживе, всъщност животът на Стоян Ганев е пълен с низ от подобни противоречиви истории, една от които дори бе коментирана с изумление от световния печат. В историята той ще остане като пример как България е допускала по върховете й да се издигат нагаждачи, които са я използвали единствено за свое доволство и облага. Не единствен, разбира се, но твърде показателен. Кариерата му започва в Москва като надежден кадър на комунистическата система, за да завърши в сърцето на капитализма - САЩ. По същия начин от апологет на социализма г-н Ганев се превърна в негов отрицател и дори върл антикомунист. Роден на 23 юли 1955 година в Пазарджик, той завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а през 1985 година защитава дисертация в Московския държавен университет "М. В. Ломоносов". Там се взема с Марина – дъщеря на офицер от КГБ. Обратно в България г-н Ганев започва да гради кариера в комунистическата власт, като неговата дисертация, в която възхвалява външната политика на СССР, е отпечатана в сборник на АОНСУ – академията на БКП за обучение на кадри за партията и държавата, ръководена по това време от бъдещия кадър на БСП Нора Ананиева. В този труд младият Ганев твърди, че “съдържащите се в действащата съветска конституция норми относно външната политика на СССР представляват значителен интерес”. Но идват промените и Стоян Ганев бързо се преориентира към СДС. Става председател на партията „Обединен демократичен център”, която влиза в Съюза на демократичните сили. Веднага печели симпатиите на тълпата с красивото си лице и пламенните ораторски способности. “Вашата кауза – казва той на един от гръмките митинги на СДС по адрес на социалистите – е кауза пердута.” Г-н Ганев вече хули току-що срутилия се комунизъм и Съветския съюз, което го издига до външен министър в първото синьо правителство на Филип Димитров през 1991-1992 г. В това си качество оглавява делегацията на България на 47-ата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации. Тук съдбата го дарява с още един късмет – точно по това време ротационният принцип отрежда на държавите от Източна Европа да изберат председател на Общото събрание за сесията и те се спират на българския дипломат. Междувременно обаче Филип Димитров иска вот на доверие в парламента и доскорошният му партньор ДПС гласува “против”, което се смята от историците за първия успешен опит на Ахмед Доган да реди политиката на България. Правителството е катурнато, Стоян Ганев вече не е министър, но остава до края на 47-ата сесия в Ню Йорк. След края й той решава да не се връща в родината. Световните медии пишат, че това е първият случай в историята на ООН, когато председател на Общото събрание на организацията загърбва държавата, изпратила го там. След комунизма и антикомунизма в Америка г-н Ганев си намира нови кумири в лицето на преподобния южнокорейски тарикат Муун. Познат повече като човека, който ежегодно жени масово стотици двойки в Сеул, Муун (починал през миналата година) всъщност развива многобройни бизнес дейности, на една от които - Международния консултантски съвет (International Advisory Board), ръководен орган на муунисткото движение, става член и българският дипломат. В началото на новия век изненадващо г-н Ганев се появява отново в България и още със завръщането си става началник на кабинета на премиера Симеон Сакскобургготски. Бързо обаче е освободен от длъжността и се прибира обратно в САЩ. По-късно разказва, че от царя го била оттласнала непоследователната му политика.

ВЪЗМЕЗДИЕ ... 10

Жоро Милионера с окончателна присъда . Охранителят Георги Енев, който открадна близо 1 милион и половина лева от инкасо автомобил в Пловдив, влиза в затвора за 12 години . 29.01.2014 Охранителят Георги Енев, който открадна близо 1 милион и половина лева от инкасо автомобил в Пловдив, влиза в затвора за 12 години. Това реши окончателно последната съдебна инстанция. Въпреки че се призна за виновен, станалият известен като Жоро Милионера, така и не разкри къде е скрил парите. Енев беше признат за виновен за длъжностно присвояване. На 22 юни 2012-та, по време на работа, той изпратил колегата си да купи дюнери и кафе. През това време прехвърлил сумата в личната си кола и изчезнал. Енев се укриваше две седмици, но в крайна сметка се предаде на полицията. Заради признанията му делото протече по съкратена процедура, при която съдът е длъжен да намали наказанието му с една трета. Повече от седем години след един от най-интересните обири в България, „златната треска“ в Родопите все още не е секнала. Хора от селата в Чепеларско са убедени, че 1,5 млн.лв. от удара на Жоро Милионера са заровени именно в баирите в региона. А търсенето им просто не секва, разкриха родопчани, живеещи в района, цитирани от „Родопи voice". До ден-днешен Жоро Милионера, както стана известен пловдивчанинът, упорито мълчи за задигнатите пари. Твърденията на очевидци, че е видян за последно в Родопите пък още държи влага на местните. „Видяхме го след като въртяха снимките му по телевизията. Изглеждаше като човек, който препуска в планината, но не по туристически подбуди. Видимо бързаше, крачката и видът му бяха напрегнати“, коментираха тогава местни родопчани. „Най-вероятно е заровил парите някъде из Родопите и тогава се е предал“, добавят чепеларци. Всички твърдения обаче се оказват напълно достатъчни за „опознавателни" походи из района, които не секват и близо седем години по-късно. „Увеличиха се групите туристи. Все в района на Хвойна. Много родопчани също обикаляха през годините. Главната цел са гъби, но всеки се озърта за скрити места, на които евентуално могат да са парите“, споделиха за „Родопи voice" жители на чепеларски села, които обаче допълват, че едва ли някой ще намери парите, ако изобщо са били там. Но пък тръпката остава-за гъби, на разходка, но и с мисъл за… милиони.