ВИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХТЕ ...204

Тази поредица се посвещава на функционерите на неокомунистическата престъпна мрежа, загинали при реализирането на налудничавата и престъпна политика, провеждана в годините на прехода от партии и структури , произлезли от бившата БКП.

Куршумът застига инспектора в отдел „Икономически режими“ на митницата в Пловдив Георги Дребчев на 13 юни 1999 г. пред бл.131 в жк „Тракия“. Той се прибирал малко преди полунощ от работа, когато в тъмното го издебнал килърът. Когато прозвучал изстрелът, Дребчев успял да извика „Убиха ме!“, разказват съседите. Когато пристигнали полиция и линейка, митничарят вече бил издъхнал. Разследването веднага се насочи към служебната му дейност. Основната версия става, че е засегнал нечии интереси. Дребчев обаче е бил инспектор само от 2 години, все още навлизал в работата и не ставало ясно как за това време е у спял да навреди някому. Преди да постъпи в митниците, той работел като личен шофьор на шефа на Пловдивската митница Димитър Толев.

Близо 15 години папките по случая събирали прах в полицията. През 2014 г. обаче криминалистите намерили свидетел, който заявил, че бившият кмет на Съединение Евгени Маринчешки е поръчал убийството на Дребчев заради спорове за пари помежду им. Според разкритията за главата на Дребчев били платени 60 000 лв., които убиецът получил в торба. Маринчешки обаче загива през февруари 2012 г. след тежка катастрофа на магистрала „Тракия“. Когато е станал разстрелът, той вече не е бил кмет, а се занимавал с бизнес в града.

Фамилията Дребчеви пък имала фурна и цех за обработка на кожи в Съединение. Георги не се занимавал пряко със семейния бизнес, но е много вероятно той или негови роднини да са дължали пари на кмета, както и като митничар да е участвал в преговори с Маринчешки за някакви корупционни сделки. Разследващите така и не потвърдили напълно мотива за поръчката, но стигнали до нейните изпълнители. Така били арестувани соченият за физически убиец Божидар Атанасов и помагачът му Иван Карабелов от Съединение, който му занесъл и предал торбата с парите за мократа поръчка. В началото Карабелов потвърждава, че кметът на Съединение е в основата на тежкото престъпление, но по-късно се отрича от думите си. Доживотна присъда за убийство на митничар, извършено преди 22 години, произнесе преди дни Пловдивският апелативен съд за обвинения като килър Божидар Атанасов. Съучастникът му Иван Карабелов ще търка наровете 15 години и половина.

Разстрелът на държавния служител Георги Дребчев през 1999 г. в пловдивския квартал „Тракия“ взриви тогава града под тепетата. Хората настояваха за бързо разкриване на убийците. Но минаха години, разследването зацикли и случаят започна да се забравя.

Престъплението беше разкрито, когато МВР реши да отвори т.нар. „студени досиета“ и да разрови нерешени в миналото дела. Открити бяха нови факти и доказателства. Оказа се, че в убийството са замесени и известни хора, между които и бившият кмет на град Съединение Евгени Маринчешки. Той обаче загина при катастрофа и не доживя до процеса. Близките на осъдените не вярват, че те стоят зад разстрела на митничаря и твърдят, че имат желязно алиби.

ВЪЗМЕЗДИЕ ... 28

Паралелната държава в България представлява най – голямата терористична армия в Европа . Тя е съсипала живота на милиони нормални българи безвъзвратно , затрупвайки ги с лавини от престъпления . Функционерите на Паралелната държава трябва да получат справедливо възмездие за извършеното от тях . За целта е необходемо в България да бъдат изградени нови затвори с много по – голям капацитет от съществуващите . Но има нещо много по – важно – ЕС трябва да изгради единна правозащитна и правораздавателна система за страните – членки , така , че българските престъпници да могат да бъдат съдени и да излежават присъдите си във всяка една точка на Европа .

МВР разполага с информация за българите Марио Васев (47 г.), Асен Иванов (51 г.), Борислав Атанасов (45 г.) и Атанас Биков (53 г.), задържани на 1 март за трафик на близо един тон кокаин в залива Салданя, близо до Кейптаун, ЮАР. Според главният секретар на ведомството Ивайло Иванов, четиримата са били в полезрението на службите от доста време, но... службите на ЮАР се оказали по-чевръсти и по-организиран. Според Професионалист № 1 се разследва и версията, че арестуваните в Кейптаун имат отношение към 325-те килограма кокаин, открити на 24 май 2020 г. в столичния Студентски град.

Очевидно Васев, Иванов, Атанасов и Биков не са случайни в занаята. По една или друга причина обаче българските служби не са успели да събрат достатъчно доказателства срещу тях, за да ги вкарат на топло. И неволно са съдействали за износ на престъпност, при това - далеч в Южното полукълбо. Тамошните служби обаче не си поплюват.

Засега четиримата нашенци и шестима граждани на Мианмар са обвинени за контрабанда на дрога на стойност 40 млн. долара. Очаква се делото им да тръгне по същество на 23 март, защото досега то бе на трупчета поради липса на заклети преводачи. Български преводач бе намерен сравнително бързо, но се оказа, че в ЮАР не е регистриран нито един човек, владеещ писмено и говоримо бирмански.

Друга спънка за бързия развой на делото стана неразборията около броя на българите. Първоначално полицията в Кейптаун съобщи, че нашенците са четирима. После ги намали до трима, защото единият от европейците бил със словашко гражданство. Накрая се оказа, че и това не е съвсем вярно, тъй като по данни на местните медии българинът Асен Иванов се представил и като Алекс Новак от Словакия.

Самоличностите на Иванов а.к.а Новак са били коментирани заради изясняване на проблема със собствеността на кораба Windward, с който е осъществен трафика на кокаин. Разследващите все пак са установили, че корабът е собственост на Иванов. А самият съд е боядисан в цветовете на националния ни флаг - сякаш в знак на гордост от важната роля на нашенците в наркооперацията.

По данни на полицията, тиражирани от медиите в ЮАР, четиримата са членове на български престъпен синдикат, свързан с международния трафик на дрога. Принадлежността им към мафията е била подсказана и от още три странични (уж) факта - защита им е поета от скъпо платени местни адвокати; на второто съдебно заседание българите се появили в дрехи, непосилно скъпи за обикновените моряци; защитата ще пледира за освобождаването на българите под парична гаранция. До заседанието на 23 март те останат в затвора в Малмсбъри.

Кои са фактите за престъпната им дейност, добре известни на българските служби, но които тепърва ще се установяват от южноафриканските им колеги?

Марио Васев беше основен заподозрян за разстрела на т. нар. хроникьор на мафията (и по-специално на СИК) Георги Стоев, екзекутиран 7 април 2008 г. до столичния хотел "Плиска". Той бе задържан през ноември с.г. (заедно със свой съучастник), но освен огласяване на принадлежността му към групировката СИК, нищо друго не се случи. Двамата бяха освободени без да им бъдат повдигнати обвинения, защото не били разпознати.

Всъщност, историята е малко по-различна. Първоначално адвокат Добрин Додев, който е имал среща с Георги Стоев, разпознал Васев по фоторобот на разследващите. На очната ставка по-късно обаче Додов не припознал в "живия" Васев познатото му лице от полицейския фоторобот.

Покрай разследването на отвличането, службите разкриват, че Атанасов и Торбов са лежали 2 години в германски затвор за източване на банкови сметки с фалшиви карти. Освен това разбират, че Торбов е бил обвиняем за трафик на кокаин от Южна Америка за България през 2003 година. А приятелчето му Боби Мекото участвал в далаверата като набирал "мулета" за трафика. Според оперативната информация печалбите от този бизнес двамата препирали през строителната си компания.

През 2008 г. Торбов, нигериецът Онума и "мулето" Гриша Григоров са оправдани от Софийския градски съд за контрабанда на дрога. В делото фигурира и името на сириеца Махмуд Хасан ел Саид, известен като българският гражданин Мартин Хасан Дойчев, разстрелян през септември 2005 г. като куче на "Петте кьошета" в София и поради тази причина... съден задочно за трафик на дрога.