ПРИКАЗКА ЗА КАБИНЕТА 14

Деница – от сервитьорка, през криминални обвинения, до зам.-министър на правосъдието


23.12. 2011



От днес българските граждани имат две нови зам.министърки на правосъдието – Велина Тодорова и Деница Вълкова-Петкова, назначени със заповед на премиера Бойко Борисов. Второто име е знаково за Бургас и региона, тъй като се свързва с редица криминални деяния – опит за убийство, отвличане, палеж, както и с произнасянето на поръчкова присъда срещу журналист, който наскоро бе реабилитиран от Европейския съд за правата на човека.

Биографията на новата зам.министърка Деница Вълкова-Петкова е достойна за написването на роман с множество сюжетни линии от ъндърграунда на Бургаския регион.

Бърза кариера по линия на свекърва

Първият й съпруг е адвокат Тодор Христов, който син на най-влиятелната жена в Бургас - председателката на Окръжния съд Дора Христова. Среща я в дискотека „Ла пиаца“, известна в годините на прехода като долнопробен вертеп. Там тя работи през нощта като сервитьорка. Тогава Деница е на 20 г. Сключват брак почти веднага – през 1992 г. Сватбата дава шеметен старт в живота на снахата на г-жа Дора Христова. Тя завършва право в Бургаския свободен университет през 1997 г. и се записва в историята на българското висше образование като първия дипломант на този университет, назначен в правосъдната система. Това става през 1998 г. Дотогава ВСС отказва да назначава кадри в следствието, прокуратурата и съда, произлезли от частния вуз БСУ, поставяйки под съмнение легитимността на раздаваните от него дипломи. Деница Христова е назначена като съдия в Районен съд-Карлово благодарение на контактите на свекърва си Дора Христова, които по това време са на всички нива в съдебната система. Самата бивша свекърва все още не е прекратила адвокатската си практика и днес може да потвърди това, както и последвалите събития от краткия семеен живот на сина й с Деница. Само след няколко месеца снахата е уредена в Районния съд в Поморие и набързо после в Районния съд в Бургас.

Опит за убийство на съпруга й

Със същата скорост – за по-малко от две години тя вече седи в кабинет в Окръжния съд на Бургас и е дясна ръка на новата окръжна шефка Събина Христова. Бързото изкачване по стълбата нагоре обаче я “замайва” и в този период – около 2001-2002 г. Христова иска развод и отвежда при родителите си в ж.к. „Славейков“ 3-годишният им син Виктор, тъй като, по думите на съпруга й, той вече бил неподходящ за нея. Започва тежко бракоразводно дело. Бащата непрекъснато получава отказ да види детето си. Докато се стига до опита за убийството му през юни 2003 г. Тогава той получава куршум, докато се прибира в семейното жилище на ул.“Кл.Охридски“ в центъра на града. Срещу него е стреляно от разстояние 5 метра, уцелен е в коремната област между бъбреците и белия дроб, в дясната ръка и в бедрото. Рикоширало парче олово се забива в кожената врата на съседния апартамент, в който живее директорът на бургаската опера - диригентът Иван Вульпе. Скандалът е огромен. В града на всеки втори от подземния свят е известно името както на поръчителя на стрелбата, така и на самия извършител. Името на посредника също е известно. В полицията са разпитани няколко влиятелни фигури – някои от които от съдебната система, но до разплитането на случая не се стига. Тогава

Тодор Христов посочва директно името на бандита и твърди, че е от близкото обкръжение на бившата сервитьорка и съпруга. Дава показания и за друго покушение преди опита за убийство, за което е мълчал – друга мутра от града е счупила ръката на майка му Дора с предупреждение, че ще я убият, ако не престане да води дела за попечителство на внука си.

Майката и синът Христови нямат шанс да бъдат чути, въпреки че уведомяват в подробности ВСС за случващото се в семейството им в периода 2002-2003 г. В този период разведената вече Деница Христова връща бащината си фамилия Вълкова и тръгва с охрана от цивилни ченгета, поставени пред дома й и пред детската градина. Има право, тъй като е магистрат. Срещу екссъпруга си съдия Вълкова подава над 10 жалби в прокуратурата - за телефонни и директни заплахи с убийство и че ще отвлече сина им. След стрелбата по него той пък предупреждава, че тя е единственият човек, който има нужда от смъртта му, тъй като е много богат – с хотел в Слънчев бряг върху наследствена земя, два апартамента и магазин в центъра на Бургас.

Уникална присъда срещу журналист

Междувременно името на съдия Вълкова гръмва в обществените среди като докладчик по знаковото дело срещу журналистката Катя Касабова, която разкрива чудовищна корупционна практика в просветния инспекторат и посочва редица големци от Бургас, чиито деца са записани без приемен изпит в елитни училища с фалшиви диагнози. Историята става известна на цяла България година преди това, когато съдия Яна Колева от Районния съд произнася смразяващо тежка присъда, която предизвиква цялата медийна гилдия в България да се обедини в защита на колежката. Делото се поема от адвокат Александър Кашъмов от Програма Достъп до информация и се следи директно от Европейската комисия. Деница Вълкова е съдията, който на втората и последна инстанция, вместо да отмени присъдата, я потвърждава и така попада в учебниците по право на Оксфордския университет, където този казус до ден днешен продължава да се изучава като пример за антиправосъдие, раздавано в демократична държава.

ЕСПЧ реабилитира Касабова в началото на 2011 г., но обезщетението, което тя получи като компенсация бе платено не от удържаните заплати на Деница Вълкова, а от джоба на обикновения български данъкоплатец.

Още едно криминално деяние, което се свързва с името на Деница Вълкова е палежът на новия луксозен джип на екссъпруга й Тодор Христов, който изгоря като факла през 2006 г. в охраняемия паркинг под Операта.С днешна дата Деница Вълкова е омъжена за бургаски лекар, от когото има две деца. Той е от основателите на ГЕРБ. В момента носи неговата фамилия Петкова.

АНТОЛОГИЯ НА НЕОКОМУНИЗМА 27

Прокопиев измамил инвеститори с 40 млн. лв.

Лъгал ги с фалшиви финансови резултати на “Каолин”.

21.05.2010

C поне 40 млн. лв. е завлякъл инвеститорите на Българската фондова борса олигархът Иво Прокопиев. Сред потърпевшите са всички имали неблагоразумието да си купят акции на контролираното от Прокопиев добивно предприятие "Каолин".

Според официалните регистри инвестиционни посредници, пенсионни фондове, банки и други, държат 32,15% от акциите на "Каолин", като само делът на фондовете за допълнителна пенсия надхвърля 10 на сто. Другите 67,85% от "Каолин" са собственост на самия Иво Прокопиев чрез неговия "Алфа финанс холдинг".

Стартът на голямото прецакване на инвеститорите е даден от Прокопиев в началото на 2007 г., разкриха брокери. За да бъдат заблудени, първо Прокопиев и групата финансисти около него раздуват изкуствено финансовите показатели на "Каолин".

Така например, непосредствено преди листването му на борсата "Каолин" се оказва с огромен ръст на печалбата за първото тримесечие на 2007 г., а после и за полугодието. Обявените цифри са повече от главозамайващи - над 130%. Така се постига и търсеният ефект - добивното предприятие е направено да изглежда изключително атрактивна инвестиция в очите на играчите на българския капиталов пазар.

Без да се губи никакво време, веднага след това "Каолин" е пуснат за търговия на борсата. И резултатът не закъснява - Иво Прокопиев успява да прибере от излъганите инвеститори близо 62 млн. лв. Или по 13,50 лева на акция.

Лъжливият имидж на "Каолин Прокопиев успява да поддържа още малко. След което цената на акциите на "Каолин" стремглаво започва да пада, за да стигне 3,48 лв. през 2009 г. и 3,21 лв. през първото тримесечие на тази година.

Според брокерите понижението на цената от момента на пускането на "Каолин" на борсата до сега е над 2,7 пъти. В проценти това прави намаление с около 64%. Като на моменти тази цифра е минавала 76 на сто. Това означава чиста загуба за купилите акции на "Каолин" от поне 40 млн. лв.

Страшното в случая е, че част от нея е за сметка на бъдещите пенсионери, чиито фондове за допълнително осигуряване също са акционери в добивното предприятие. В "Каолин" средства от парите за допълнителна пенсия на милиони българи са вложили общо пет фонда. Сред тях е и този на "Алианц България", контролирана от Димитър Желев. Отношение по този проблем би следвало да вземе Комисията за финансов надзор, която трябва стриктно да следи инвестициите на пенсионните фондове.

Над 106 млн. лв. дължи на банки групата на добивното предприятие "Каолин". Отделно от това "Каолин" и дъщерните му фирми са заборчнели към клиенти и доставчици с над 16 млн. лв., сочи справка в официалните регистри. Според данните в тях близо 70 на сто от всички дългове на групата (близо 70 млн. лв.) се падат на самия "Каолин". Нещо повече освен, че не помага на дъщерните си компании, "Каолин" ги загробва, като тегли от тях финансов ресурс и към края на първото тримесечие на 2010 г. им дължи над 11 млн. лв.

От близо 70-те милиона заеми на "Каолин" дългосрочните кредити към края на миналата година са за 38,678 млн. лв., показват официалните данни. Както е известно през 2008 г. дружеството усвои изцяло инвестиционен кредит от 20 млн. евро от "Сосиете Женерал Експресбанк".

Краткосрочните заеми пък са за близо 30 млн. лв. при около 12 млн. лв. през 2007 г. Освен това по лизингови договори на "Каолин" Иво Прокопиев дължи още 5,4 млн. лв., борчовете към доставчици надхвърлят 13 млн. лв.

За това, че състоянието на "Каолин" никак не е розово, нито пък е ясно как точно ще се оправи с кредиторите говори и фактът, че до юни Прокопиев трябва да е разплатил близо 20 млн. лв., от които над 16 млн. лв. са търговски задължения. До края на 2010 г. настъпва падежът на други 41 млн. лв., от които 30 млн. лв. са към банки. В следващите 5 г. пък кредитори ще си търсят още 42 млн. лв.

В резултат на всичко това коефициентът на задлъжнялост на групата "Каолин" се е влошил от 0,31 през 2007 г. на 1,29 в края на 2009 г. Финансовите пасиви (задължения) на дружеството са стигнали до 96,4 млн. лв., а финансовите активи са паднали на 27 млн. лв.

Заради всичко това Иво Прокопиев панически започна да пуска на борсата акции от едни свои фирми и да емитира облигации от името на други. В този списък попадат например интернет компания "Спектър нет" и заводът за производство на слънчеви панели "Соларпро".


Венета Марковска и Румен Еленски са купували общи имоти по Черноморието

03.11.2012

Избраната тази седмица за конституционен съдия Венета Марковска е купила имот по Северното Черноморие заедно с адвокат Румен Еленски. Това се е случило през 2002 г., съобщи "Капитал", като се позова на справка в имотния регистър.

През 2002 г., когато Марковска е заместник-председател на Върховния административен съд (ВАС), адвокат Еленски и бившият член на Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на ДПС Анита Михайлова придобиват срещу 3200 лв. 2.5 декара до шабленското село Езерец. В регистъра няма данни имотът да е отчужден до ден днешен, което означава, че тримата продължават да са съсобственици.

Еленски е защитавал лидера на ДПС Ахмед Доган, Веселин Пенгезов и председателя на Софийски градски съд Владимира Янева.

Марковска отначало отричаше адвокат Еленски да се е явявал по нейни дела и твърдеше, че го познава от Плевен. В хода на скандалното й избиране тя няколко пъти промени версията си.

При изслушването в парламента Венета Марковска първо каза, че познава Еленски, но той никога не се е явявал по нейни дела: "С адвокат Еленски сме работили заедно в плевенския съд, той беше прокурор там, когато аз бях съдия в плевенския съд. Оттам се познаваме. Но като проследите делата, по които адвокат Еленски се явява, просто ще констатирате, че той никога не се явява по дела на съдебните състави, в които аз участвам", заяви тогава Марковска.Проверка в системата на ВАС обаче я опровергава и показа поне шест казуса, по които Румен Еленски се явявал като адвокат пред съдебен състав, в който е участвала и Венета Марковска. През същото време двамата са "деляли" черно-морския имот.

Така например през 2005 г. адвокат Еленски представлява "Инса" (включва няколко компании в производството и търговията на петролни продукти) пред петчленен състав с председател Венета Марковска и печели делото. По дело от 2010 г. адвокат Еленски представлява фирма "Зари СС", която обжалва решение на Административен съд - Добрич, с което е отменена продажба на държавен имот в Балчик на частна фирма. Клиентът на Еленски печели делото пред състав, председателстван от Венета Марковска.

През 2006 г. адвокат Еленски представлява съпругата на сегашния председател на ВАС Георги Колев - Нели Русева, по дело, образувано по жалба от Нотариалната камара срещу заповедта на министъра на правосъдието по това време за преместването й от Сливница в София. Докладчик по делото е Венета Марковска, а адвокат Еленски печели делото.

От 2003 до 2007 г. Анита Михайлова и Венета Марковска са членове на ВСС, а през същата година Михайлова става член на Инспектората към ВСС като номинация на ДПС.

Тогава Михайлова заявява в парламента, че "номинацията й е резултат от това, че е оправдала доверието, което ДПС й е гласувало". Когато Марковска беше избрана за член на КС миналата седмица, депутатите от ДПС влязоха специално за да я подкрепят с гласовете си. Тогава тя получи подкрепата и на народни представители от БСП, ГЕРБ и независимите.

Инспекторатът към съдебния съвет беше една от институциите, които из-дадоха справка, че срещу Марковска не е имало проверки. Това беше използвано от Марковска и от председателя на правната комисия Искра Фидосова като аргумент за "безукорното поведение" на съдията. Фидосова я приложи към писмото до Eвропейската комисия, с което се опита да мотивира избора за КС. При опит за контакт с Венета Марковска днес отново на мобилния й телефон отговори мъж, който заяви, че тя не е добре и е в болница.

В сигнала, който депутатът от БСП Янаки Стоилов докладва при изс-лушването на кандидатите за КС, също се споменаваше за имоти, придобити от Марковска по Черноморието. Тогава Фидосова не допусна обсъждане по темата с мотива, че сигналът е анонимен, въпреки че той беше подписан. След това никой от депутатите при гласуването в парламента не зададе въпроси във връзка със сигнала.