четвъртък, 8 юли 2010 г.

НОВИТЕ СОБСТВЕНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ 52

Петър Лашов – част II


„Аз съм учил в Симеоново до 8 клас, после в 21-ва гимназия в “Лозенец”. И в Симеоново, и 21-ва съм ги завършил с пълно отличие. Щях да кандидатствам в Школата на МВР, където работят майка ми и баща ми, но същата година я обявиха за нулева и не приемаха - 91-ва.” П.Лашов

Най-прочутият ресторантьор в България сънува черен пипер. Заради прокуратурата.

Лашов е обвиняем за вещно укривателство на 25 тона черен пипер. По дело, което тече от 2000 година. Всичко започва през юни 2000 г.с вноса на близо 25 тона (24,96 т) черен пипер от Виетнам. Вносител на лютивата подправка по документи е фирма "Родопа-Панагюрище" ООД, управлявана от Филип Филипов. И следствието по-късно установява безспорно, че всички документи за черния пипер са на името на това дружество – договор за покупко-продажба, сключен с виетнамската фирма "Токонтап Сайгон", фактури, товарителница, митнически документи, сертификат за произход, санитарни разрешителни и т.н.
Стоката пристига благополучно в София, закарана е на временен склад в Илиянци и тук се явява гражданката Галина Василевна Кабенкова, управител на "Ж.С.Груп" ООД и търговски пълномощник в България на "Таймекс-Комерс" ООД-Москва. Г-жа Кабенкова предявява претенции към пипера, твърди, че той всъщност е на "Ж.С.Груп", а "Родопа Панагюрище" била използвана само като фигура на вносител (каквото и да значи това), а всички разноски по покупката, превоза и вноса са платени от нея, като управител на "Ж.С.Груп" и представител на "Таймекс". На 26 юли 2000 г. управителят на "Родопа" Филип Филипов вика полиция, представя документите за собственост върху стоката, складът с пипера е запечатан и предаден на отговорно пазене.
На другия ден Филипов се обръща за съдействие към Софийската районна прокуратура, където му обясняват, че спорът за собственост на една стока е гражданско-правен и прокуратурата няма отношение към него. Филипов се връща при склада, заедно с петима полицаи от Второ РПУ, там дълго чакали Кабенкова, много пъти униформените й звънели по телефона да дойде и да докаже правата си върху пипера, но тя не се явила.Не друг, а полицаите допуснали Филипов до склада, след като той представил договор за покупко-продажба, сертификати, фактури за плащанията, документ за платено ДДС, митническа декларация и т.н. На тази сцена присъства и Петър Лашов, който вече е уговорен от Филипов да изкупи всичкия пипер. В присъствието на полицаите и с тяхно разрешение катинарът на склада е разбит, подписан е протокол, стоката е натоварена на камиони и откарана в складове на Лашов. Всичко това става ясно обаче не от обвинителния акт, там присъствието на полицията при отварянето на склада някак си се игнорира като факт. Тази случка обаче е ясно описана в докладната на ОР Ив. Петров до началника на Второ РПУ-СДВР от 28 юли 2000 година. Според полицая данни за престъпление няма, затова предлага преписката да се изпрати в Софийската районна прокуратура (СРП) за прекратяване.
Точно обратното става обаче. След цяла година умуване по сложния случай, през юни 2001 г. прокуратурата повдига обвинение срещу
Филипов – за самоуправство.
Нещо, дето е извършено не само пред очите на полицията, а с нейно разрешение и след надлежно протоколиране – това, според тогавашния наблюдаващ прокурор Св. Василев, означава самоуправство. Следват още 4 години много усърдно разследване. Още през 2002 г. водещият следовател предлага прекратяване на делото – поради липса на престъпление, но прокурор Василев не приема такова повърхностно отношение. Може би в търсене на по-задълбочен разследващ, преписката се изземва от един следовател и се предава на друг, после на трети. В кулоарите на следствието се говори, че по едно време делото е било иззето в отсъствие на водещата следователка от Втора териториална следствена служба, за да бъде преразпределено на друг. После пак по идея на прокурор Василев делото отива в НСлС с аргумента, че в престъплението (самоуправство!) имало международноправен елемент – виетнамската връзка. Междувременно преписката два пъти ходи до НС БОП – по проверка за контрабанда. И пак се връща в столичното следствие – тъкмо по времето, когато Светослав Василев бива назначен за негов заместник-директор. За първите 4 години от разследването прокурор Василев се произнася по преписката над 15 пъти. Според някои – доста необичайна активност. После делото сменя още двама наблюдаващи прокурори – Желев и Чалъмов, но все така усърдно митарства из следователските кабинети.

През лятото на 2005 г. Филипов се възползва от правото си да иска или да го пратят на съд или наказателното производство срещу него да бъде прекратено (чл.239а от стария НПК, чл.368 от новия).
Но малко след това новият наблюдаващ прокурор – Александър Налбантов, актуализира обвинението срещу Филипов – то вече не е за самоуправство, а за обсебване. Най-парадоксалното е, че още през 2002 г. по следственото дело се назначава съдебно-счетоводна експертиза със задача да каже чия собственост са спорните 24,96 тона черен пипер, внос от Виетнам, и от кого са платени те. След 9 страници анализ на документацията, експерт Светла Джорева заключава категорично: стоката принадлежи на "Родопа Панагюрище" ООД. Всички търговски документи, удостоверяващи собствеността върху пипера, са на името на тази фирма, пише тя на 17 април 2002 година.
И до ден днешен няма отговор как някой може да обсеби собствената си стока.

Но никой не оспорва, че Филипов е действал като управител на "Родопа", а парите от продажбата на пипера са отишли до стотинка в касата на дружеството. Интересно е обаче, че в нито един от непрестанно актуализираните обвинителни актове по това дело няма и дума за експертизата на г-жа Джорева и за нейните заключения. Нещо повече, тя не е и в списъка на вещите лица, призовавани по делото при множеството неуспешни опити да му се даде ход. Логичен е въпросът каква ли е съдбата на тази експертиза и дали не са верни слуховете за изчезнали документи при изземването на делото.
Но това далеч не е всичко. През 2005 г. едновременно с Филипов е обвинен и Петър Лашов – за вещно укривателство на въпросния черен пипер. Според прокуратурата през юли 2000 г. Лашов е бил наясно, че пиперът е придобит с престъпление, но въпреки това го е купил и така е укрил и спомогнал да бъде отчужден този предмет на престъпление.
Щом прокуратурата не вярва на документи, а на клетви и сълзи, така трябва да правят и бизнесмените.
Прокурор Налбантов нашироко описва в обвинителния си акт твърденията на Кабенкова – въпросният черен пипер всъщност бил компенсация, която виетнамската фирма дължала на "Таймекс-Комерс"- Москва затова, че нямала пари да й плати изцяло за внесено във Виетнам вино. Кабенкова пък предложила черния пипер на своя познат Благой Ангелов, който бил съдружник в "Родопа-Панагюрище". Ангелов пък поел ангажимент да купи пипера и като получател в договора била включена "Родопа". Но понеже парите за пипера не били платени в срок, в София бил подписан протокол на 5 юни 2000 г. между "Таймекс", "Ж.С.Груп" и "Родопа" – с представител Б. Ангелов. Според този протокол, ако "Родопа-Панагюрище" не плати до 1 месец, собственик на подправката става "Ж.С.Груп", а "Родопа" става само декларант на стоката при получаването й в България със задължението веднага да я прехвърли на другата фирма.
От една страна – Ангелов, макар и съдружник, няма никакви представителни права да подписва от името на фирмата, това може да прави само Филипов. От друга страна – защитата на Филипов представя документ – разписка от шефа на виетнамската фирма Нгуен Виетхунг, че е получил на ръка 34 000 долара – цената на пипера. Вярно е другото – същата експертка, която удостоверява, че по документи собственик на пипера е "Родопа-Панагюрище", сочи, че към делото не са приложени документи, които категорично да удостоверяват, че "Родопа" е платила пипера.
Така или иначе в края на 2005 г. делото най-после стига до съда.

Заради инвестициите си Лашов продал луксозното Бентли, което беше купил за 300 000 лева. Ако му трябват пари за инвестиции, излага на пазара и суперскъпи часовници от колекцията си. Вече е продал два от любимите си уреди за измерване на времето, всеки от които струват по около 40 000 евро.
Наскоро, след 13-годишен брак, 36-годишният Лашов се разведе със съпругата си, от която има три деца - Петър, Павел и Аделина. В момента разхожда в скъпите си автомобили млада красавица, за която твърди, че го обичала и изобщо не била с него заради парите му. Новата тръпка на Пепи явно е доста умна, щом е успяла да го убеди в безкористните си чувства към него.

/препечатано със съкращения/

P.S. Каква роля ще отреди съдбата за Лашов – такава каквато отреди за Митьо Очите и Марио Николов или такава каквато отреди за неговите съмишленици Димитър Димитров – Маймуняка и Георги Илиев ? Като че ли трета възможност , за такива като него няма.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Цветан Василев.

Няма коментари:

Публикуване на коментар