четвъртък, 5 май 2011 г.

НОВИТЕ СОБСТВЕНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ 93

Христо Ковачки, част II

13.11. 2008

Как Христо Ковачки стана толкова богат?

Бизнесменът Христо Ковачки, който беше обвинен вчера за тежки данъчни престъпления и му бе поискана рекордна парична гаранция от 300 000 лв., е една от загадките на българския бизнес.Как един търговец от Самоков, започнал с базари в родния си град, стана най-големият частен инвеститор в енергетиката, собственик на ТЕЦ-ове, топлофикации в 5 града, предприятия, търговски обекти, застрахователна компания и банка?
Според полското списание „Впрост“, което прави класации на богаташите в Източна Европа, Ковачки в момента е най-богатият българин след Васил Божков.
Преди седмица партията на Ковачки „Лидер”, заедно с ВМРО и земеделците от ЗНС, основаха коалиция „Напред” с идеята да влезнат в следващия парламент и да управляват. Веднага след ареста на Ковачки тръгнаха слухове, че обвинението има за цел да се попречи на бизнесмена да влезе сериозно в политиката. Но бившият шеф на ЦСБОП Ваньо Танов съобщи пред медиите, че материали за Ковачки са внесени в прокуратурата преди 2 години. Съответно такова обвинение прокуратурата може да повдигне след продължително разследване, още по времето, когато партията и коалицията на Ковачки не са били замислени.
През 2001-2003 г. Ковачки е заявявал в медиите, че има сериозни амбиции да инвестира в енеретиката. Енергийните шефове по това време гледат на него подигравателно. Някакъв търговец, продавач на консерви за Русия, дребен далавераджия, случайно спечелил на търг през 2000 година два ВЕЦ-а от Агенцията за приватизация. Тогава медиите в България пишеха, че енергийният бизнес е прецизно разпределен между различни лобита и в него няма шанс да попадне случаен човек, ако не е член на някоя от енергийните „секти“ - на въглищарите, на ядрените босове, на газаджиите и т.н. Само две години по-късно заглавията на вестниците тръбяха: „Христо Ковачки стана най-големият частен инвеститор в българската енергетика“.
Hякои от другите енергийни играчи коментират: „Никой не може да се надцаква с мръсните пари на Ковачки. В един момент изчезва всякаква икономическа логика човек да наддава“.
Според самия Ковачки, произходът на парите му е само от банкови кредити. Говори се, че има заеми в размер на стотици милиони лева към Първа инвестиционна банка, които не изплаща редовно. Въпреки това банката (чиито акции се сринаха на борсата) му отпуска нови огромни кредити заради роднински, приятелски и бизнес-връзки с ръководството й.
След като сбъдна амбицията си да стане най-големия частен инвеститор в българската енергетика, Ковачки започна да изкупува големи компании в Сърбия. Публикации в сръбските медии го свързаха със сръбския трафикант на оръжие и наркотици Сретан Йосич. Българските вестници пък писаха, че двамата били в конфликт, който толкова се изострил, че Сретан Йосич поръчал да убият Ковачки. Вероятните бизнес отношения и интриги на Ковачки със Сретан Йосич се посочват от разследващи и като една от основните версии за покушението срещу директора на „Атоменергоремонт“ Борислав Георгиев, който беше разстрелян през април 2008 година.
Старателните опити на Ковачки да изчисти имиджа си на мутра не успяха и заради поредица от акции на негови хора и фирми срещу обикновени граждани, служители и клиенти.
Когато Бойко Борисов стана кмет на София през 2005 година, гръмко се похвали, че вече е намерил къде да депонира сметта – в мини „Чукурово” на Христо Ковачки. Двамата се разбрали, но жителите на село Габра (близо до мините) не бяха съгласни и излязоха на протест. В отговор отряд от здравеняци, за които се говори, че са изпратени от Ковачки, успяха да пребият достатъчно протестиращи, преди полицията да ги арестува. В свидетелските показания биячите писали, че случайно се разхождали в района и изобщо не познавали бизнесмена. Спонтанно решили да защитят правото му да депонира боклука на София в мините, но се стигнало до бой с гражданите.
Служители на Ковачки в различни дружества също си изпатиха. Те изплакаха пред медиите, че Ковачки ги принуждавал силово да си сменят пенсионния фонд и да се записват в неговото пенсионно-осигурително дружество „Топлина“. Няколко пенсионно-осигурителни компании подадоха жалби в Комисията за защита на конкуренцията срещу този силов подход за набиране на клиенти от страна на Ковачки.
Клиентите на топлофикациите, собственост на бизнесмена, също се включиха в хора на потърпевшите. Според абонат на „Топлофикация - Враца“, Ковачки си събирал дълговете за парно по следния начин: „Идват едни яки момчета, облечени в черно, звънят на вратата, гледат страшно и като им отвориш, казват заплашително: „Ние сме от „Топлофикация“. Разбрахме, че не си плащате парното.“

/препечатано със съкращения/

В следващата част от поредицата - Христо Ковачки, част III.

Няма коментари:

Публикуване на коментар