четвъртък, 15 декември 2011 г.

СЕБЕОТРИЧАНЕ

Огледалата пред нас са слепи. По гърбовете ни, като ледени мравки, пълзят погледите на смразяващите отговори. Отправяме взор към Безкрая за да срещнем очите на сенките си. Но тях ги няма защото сме прозрачни .

...
Зъбите ми безуспешно се опитват да прокъсат мрежата на отчаянието. Самозвани водорасли се опитват да проникнат в устата ми. Мехурчета озлобление излизат от носа ми и бързат към повърхността на ефира за да потънат там като в тресавище. Глътките въздух, които търся, са заминали за някъде ...

...
Елементарно , Уотсън ! – пренебрежително отсича шотландското каре на каскета ми – мозъци, пременени с ужасна диагноза, разкъсват мачкания лак на изпепелените ни души и поглъщат всичко, без да дъвчат. Мотото на вцепеняващия сериал е – Совите не са това, което са ! Маникалната депресия, приватизирала живота, забива дълги стоманени пирони в дървения кръст на кърваво червената ни мъка. Адресът е „Голгота” №…

...
Измършавели влакове вият , като глутница освирепели вълци. Отсреща им отговарят изгарящи в пламака на отчаянието автомобили. Майчини сълзи мокрят тогата на глухонямата Темида. Полумракът пее фалшиво „ Don't Worry, Be Happy”. Устата се опитва да извика „ Земя, земя ...”, но погледът вижда, до категоричната черта на хоризонта, само мътните вълни на безвремието...

...
Налудничава доктрина е превзела театъра на абсурда и издига пародияга в ранг на изкуство. Мелпомена ридае, докато глутница от комплекси раздира онемялата и мантия. Лъжи, с опашки по – дълги от тези на Луцифер, Сатаната, Беллиал и Левиатан, се вихрят в шеметен валс. Безсилие парализира изнемогващи очи. Съдбата, скрита в мразовитата мъгла, чете „Манифест на сюрреализма“.

...
Зловещият смях на пожарникаря ни приковава, като пеперуди в колекция. Големият му червен нос свети, яркото червило на огромната му изкривена усмивка почти закрива, намазаното с много грим лице. Акордеонът в ръцете му разговаря несвързано със сноп разноцветни балони. И ние с ужас разбираме, че пожарникарят не е пожарникар, а просто клоун ...


С благодарност на
Владислав Прелезов

Няма коментари:

Публикуване на коментар