НОВИТЕ СОБСТВЕНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ 126

Спас Русев – от шофьора… до Олигарха

02.02.2014

Емблематична фигура е Спас Русев за българския преход, макар че не е излизал много-много в светлината на прожекторите. Не е оглавявал партия, не е заемал държавни постове след 1992 г.

Той е човекът, който успя да мине през всички сладки и печеливши дейности, така внезапно появили се в бившото ни соцотечество след 1990 г. Като се започне от Агенцията за чуждестранна помощ, мине се през приватизацията и търговете с предизвестен край и се стигне до пазаруването на апетитни недвижимости от опарили се у нас чужденци.

СПАС РУСЕВ – НАЧАЛОТО НА ВЪЗХОДА.

„Ех, да те пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две годинки.
(Алеко Константинов)

На 7 януари 1991 г. президентът Желев назначава изтъкнатия седесар Петко Симеонов за директор на Агенцията за чуждестранна помощ – АЧП. Веднага след издаването на Указа, започват масово ходатайствата. Леа Коен подкрепена от Берберян, налагат протежето си Спас Русев за заместник – директор на Агенцията въпреки, че е без висше образование.

От трибуната на 36 – то Народно събрание, депутатът Стефан Чанев хвърля бомбата като казва: „От създаването си, Агенцията се е превърнала в бърлога на грабители. Станала е нещо повече от солунската митница за всички келепирджии. Вместо състрадание, човещина и справедливост, там са създадени условия за похищение на милостинята, че дори и за продаването й в чужбина. Много фирми и лица нагло печелят от социалната окаяност на хората”.Сериозни обвинения срещу Агенцията са  отправени от високата трибуна.

През 1991 г. по повод кандидатурата на Спас Русев, Петко Симеонов казва: „Познавах лично Спас от предизборната кампания на СДС – инициативен, контактен, енергичен”. И той е назначен в ръководния екип на Агенцията като зам.директор.

След близо 20 години, на 20.06.2010 г. коментирайки статията “Милионерът Спас Русев примамва депутатите на Бойко с компроматна яхта”, Петко Симеонов казва друго:

„Спас Русев беше невзрачен шофьор от УБО и возеше др. Стоян Марков, най – младия член на Политбюро. След 10 ноември, Стоян Марков се покри в Лондон, а Спас премина в СДС не без помощта на др. Андрей Луканов. Събираше дарения и направи добро впечатление на Ръководството. Убедихме Желю да издигнем Спас Русев в Агенцията за чуждестранна помощ. Получи се и започнахме да получаваме дарения за стотици милиони, в стоки и продукти. Населението беше гладно, от чужбина идеха ТИРове с масло, изкуствено мляко и месни консерви. Отделно се получаваха крупни чекове. На Русев му се регистрира фирма и Стоян Марков започна да го консултира. Така с парите на народа и за народа Спас Русев забогатя, уреди някои дългове на княз Кирил Преславски и така се приближи до Симеон. После започна да контактува с юпитата, финансира кампанията на НДСВ и стана сив кардинал”. (без коментар)

„След 10 ноември 1989 г. България навлезе в най – мътния си политически период. Това беше и най – подходящото времето за правене на пари – незаконни, направо крадени. Около Агенцията се навъртаха разни хора, които искаха да са по – близо до извора – президентството”.

А народът, гладен и мизерстващ викаше: Само СДС!!!… Само СДС!!!….

През лятото на 1990 г. Спас Русев основава фирмата ”Артемис-6”, която взима активно участие в предизборната кампания на СДС.

Ето защо Петко Симеонов се съгласява, фирмата на Спас Русев да поеме обслужването на първия, а след това и всички следващи траншове от Европейските помощи за България.

Вижте една малка част от оборота на фирмата: м. юли 1991 г. в касата влизат 10 млн. лева, а само за първите 15 дни на август – 15 млн. (тогава 1 долар е 17 лева).

Милиони, милиони…, много милиони, също като Солунската митница.

За АЧП Едвин Сугарев споделя: „Получих документи от “кухнята” на Агенцията, обобщих ги в доклад и ги дадох на Желю (Президента). “При Петко Симеонов се краде и то се краде сериозно. Направи нещо, защото ще стане голям скандал – казвам на Желю”!

Започва разследване срещу АЧП и Спас Русев за незаконно източване на Агенцията, но то върви бавно и се влачи безкрайно.

В ревизионния акт на АЧП са посочени груби нарушения на ръководството през 1991-1992 г., въпреки това, делото се замотава докато накрая се потулва.

Във фирмата при Спас работи съпруга на секретарката на Петко Симеонов, а край Агенцията се въртят и не малко сини активисти, включително Мирослав Севлиевски.

В Агенцията Спас Русев работи близо две години – толкова, колкото искаше Алеко. Много прав е бил – две години са достатъчни.
За Спас вече се говори, че е един от най – богатите българи.

Когато започва усилено да се коментират големите кражби в АЧП и тръгва следствието, Спас и жена му тихо се измъкват от България.

До отиването им в Лондон, жена му е била секретарка на банкера Тилев, собственик на Банка Земеделски Кредит, която като много други, изкуствено фалира и завлече държавата, фирми и спестяванията на много хора.

Предприемчивата фамилия Русеви не може, да не се е възползвала от това, че банката охотно раздаваше необезпечени кредити.

В Лондон Русеви са приютени от приятеля им Иван Станчов – вече посланик на България в Обединеното Кралство.

Спас Русев решава, че трябва да се образова. Но той в България вече беше усвоил най – важното – как се правят бързо пари.

Кой е Спас Русев?

Спас Русев е роден на 4 юни 1954 г. в Перник. Като активен комсомолски кадър става шофьор в ЦК на ДКМС, после в УБО – ДС като личен шофьор на кандидат – члена на Политбюро Стоян Марков. След време, тази връзка ще се окаже една от най – печелившите в живота му.
След 10 ноември 1989 г. той е освободен от УБО и става служител в дирекция “Софийски музикални седмици”.

Завършва ВИФ, твърдят запознати с трудовата му биография отпреди промените. Започнал като възпитател в интернат в радомирското с. Гълъбник. Представете си скуката в интерната, дежурствата – дневни и нощни, обстановката в селото и радостите, когато в свободните си дни е отивал в окръжния град. Първата му мечта е да се измъкне от селото и да започне една от най-сладките по онова време трудови дейности – културно-масовик в младежкия дом на близкия Радомир.

Това е времето, когато у нас си пробива път непознатото до тогава събитие „дискотека”, а щатните комсомолци са негови първи възторжени организатори. Организатор, и то блестящ, според очевидци е именно Русев. Там той се запознава с комсомолските секретари на големите предприятия в региона.

Един от тях е небезизвестният Владимир Грашнов, тогава комсомолец номер едно на Комбинат за тежко машиностроене. Базата на сближаването е една и съща за всички от тези кръгове – стремеж към кариера, алкохол, момичета и драпане към столицата, където силните на деня раздават благинки като жителство, престижна работа и добри житейски условия на фона на общата панелно-дефицитна действителност. А Грашнов е син на комунистически министър и Спас използва това.

Бригадирското движение дава на Спас Русев втората възможност да избяга от скуката на провинцията и той я сграбчва. За по-възрастните хора бригадите от 70-те и 80-те години на миналия век са нещо славно, романтично и интересно. Ученици и студенти прекарват по 2 месеца средно на година в помощ на селското стопанство и промишлеността. Дават им символично заплащане, но пък ги хранят, обличат и разхождат безплатно, а и животът на лагер винаги носи привкус на секс и романтика. Освен това, по силата на факта, че е културно-масовик, вероятно Русев е бил и някакъв началник в бригадите. А за началниците работата е съвсем различна – представителни функции, банкети, повечко екстри, за някои и служебни автомобили. Това допада на перничанина и той намира начин да се промъкне в системата, вероятно с рамо, дадено от Гашнов, който е имал влияние в ЦК на Комсомола и Централния бригадирски щаб. Вярно, че Русев започва там като шофьор, но колко различно е да возиш  хора с пари и власт, каквито са най-големите шефове на комсомола по онова време.

Шофьорите са като ято…

През онези времена шофьорите на големците, както и барманите, бяха сред най-доверените хора на службите. Те чуваха много, виждаха интересни неща и просто донасяха. Спас Русев едва ли се е разминал с тази практика. И неговата кариера бързо доказва това – след известно време той става  шофьор, но вече не на комсомолски величия, а на Стоян Марков, един от хората по високите етажи на икономическата власт през 80-те години в дирижираната от Тодор Живков страна. На тази позиция той не е могъл да бъде назначен, ако не е одобрен или нает от прословутото УБО – Управление за безопасност и охрана, иначе казано интендантството на соцелита, което се грижи на номенклатурата от висш ранг да не и липсва нищо.

Вероятно това ниво – шофьор на министри или членове на ръководството на компартията, щеше да е таванът за разтропания Русев, ако не бе дошла демокрацията. И ако през социалистическо качествата на перничанина, плюс сътрудничеството със службите като шофьор на големци, все пак му гарантираше само  прилично материално положение, подобно на милиони други като него, то пазарната икономика му дава шансове, за които възпитателят от село Гълъбник вероятно дори не е сънувал.

С промяната на 10 ноември 1989 г. свършва шофьорският период в живота на напористия перничанин и започва изграждането на политическа и бизнес-кариера. Освободен като обслужващ Стенмарк, както е известен Стоян Марков, Русев става служител в „Софийски музикални седмици” като закупчик и снабдител. В онова време на немотия тази длъжност е направо златна. Да си снабдител тогава означава само едно – достъп до благини, за които други могат само да мечтаят. Така, че е било необходимо съвсем малко, за да стане закупчикът любимец на важните хора в дирекцията.

Следващата стъпка на Русев е в Агенцията за чуждестранна помощ, оглавявана тогава от новодемократът Петко Симеонов.

Умело се издига до протеже на бившата комунистка Леа Коен, известно време преди 10 ноември директор на Софийска Държавна Филхармония. И Леа Коен се превръща във върла седесарка, която врежда Спас Русев на работа в ”златната мина”- Агенцията за Чуждестранна Помощ и то като заместник директор.

Спас Русев няма висше образование, но компенсира с умело ласкателство и добри маниери.

„Много съм благодарен на Иван Станчов. Той ми каза, тук не е твоето място, ти трябва да дойдеш в Лондон”.

Посланикът Иван Станчов помага изключително много на заможния емигрант Спас Русев. Свързва го със Симеон и синовете му, които му отварят вратите към ценните връзки на висшето общество.

Ескандер Малеки е другият важен човек в кариерата на българина. Той е син на ковчежника на бившия ирански шах Мохамад Реза Пахлави, австрийски гражданин, но живее в Лондон и е крупен бизнесмен. Неговата “Глобал секюритис” е инвестиционна компания с 30 филиала пръснати в няколко континента и с централа в Истанбул.

Печелившият бизнес на тандема Малеки – Русев са телекомуникациите, а основната им фирма в България е “Телелинк” с главен акционер Русев. В регистъра “Телелинк” се води 99% собственост на “Скотамбър Лимитид” – Гибралтар.

Сближаването на “Телелинк” с БТК прераства бързо в съвместен бизнес. Регистрира се консорциум “Училища Онлайн”, който печели конкурса за обхващане на българските училища в мощна интернет мрежа.

Договорът е на стойност 31 млн. лева. Списъкът на поръчките за “Телелинк” бързо се разширява и вече обхваща съдебната система, БНБ, финансовата група, застрахователите и др.

Така започва възходът на Спас Русев – възход на един бъдещ”ОЛИГАРХ”.

Както повечето от „назначените” за милионери в края на ерата на соца у нас, и 36-годишният перничанин Спас Русев през 1990 г. има зад гърба си малко и съвсем не престижни дейности, но голям хъс и готовност да излиза извън рамките на закона, ако това му върши работа.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Красимир Узунов .