Подсъдимите по аферата "ЦКБ" се отърваха от обвиненията си за измама на Чорни .Според юристи по този текст е било най-вероятно Павел Тренев и Димитър Димитров да бъдат осъдени.
26.07.2012
Цели осем години, след като Софийският градски съд (СГС) даде ход на делото за изчезналите $6 млн. на Майкъл Чорни в Централна кооперативна банка (ЦКБ) се оказа, че абсолютната давност на обвиненията на основните подсъдими Павел Тренев и Димитър Димитров-Шашмата е изтекла. По тази причина процесът срещу тях бе частично прекратен по искане на прокуратурата в четвъртък.
Председател на съдебния състав, който от 2004 г. насам така и не можа да разгледа казуса, е зам.-шефът на СГС Петя Крънчева, която на няколко пъти през последната година бе предлагана за наказания от Инспектората към ВСС заради забавени дела. Председателят на съда Владимира Янева обаче прецени, че е достатъчно само да й обърне внимание.
Юристи, запознати с делото ЦКБ, коментираха пред Mediapool, че обвиненията за измама на Тренев и Димитров са били подкрепени с най-сериозни доказателства и, ако процесът бе приключил преди изтичането на давността, двамата най-вероятно щяха да получат осъдителни присъди. При тази ситуация обаче те ще бъдат съдени само за присвояване заедно с петима служители на ЦКБ, привлечени към наказателна отговорност за същото.
Интересното е, че давността на обвиненията за измама на Чорни на Тренев и Шашмата е изтекла още през 2010 г., но въпреки това Крънчева е продължила около 2 години да гледа делото срещу тях. От пресцентъра на СГС уточниха, че двамата все пак продължават да бъдат подсъдими по делото, тъй като има и обвинения за присвояване, чиято давност все още не е изтекла.
Според обвинителния акт, използвайки ЦКБ, Тренев и Димитров са получили от април до май 1995 г. два превода от шест милиона долара от "Блонд инвестмънт корпорейшън", собственост на Майкъл Чорни и Джоузеф Карам. Майкъл Чорни превел парите на два транша от по 3 милиона долара на 28 април и на 3 май 1995 г. по сметка на Централна кооперативна банка в Сюис банк корпорейшън в Ню Йорк. Половината пари влезли в БЗПБ и фирми от кръга "Орион", установи разследването.
Павел Тренев бе задържан в София на 20 април 2001 г. след петгодишно издирване, включително и чрез Интерпол. Това стана по сигнал на фирма, която измамил, съобщиха тогава от СДВР. След задържането на Тренев му бе предявено обвинение по чл.203 от Наказателния кодекс за длъжностно присвояване в особено големи размери, а след това и за измама на Чорни. Предвиденото в закона наказание е затвор от 10 до 30 години. Димитър Димитров - Шашмата бе екстрадиран от Венеция през декември 2000-та година.
Другите обвиняеми по делото за "милионите на Чорни" са пет длъжностни лица от ЦКБ - дилърът Траян Кършутски, директорът "Валутна наличност" в ЦКБ Ирина Михайлова, заместник-главният счетоводител Мария Димова, главният счетоводител Теменужка Галова и изпълнителният директор Георги Георгиев.
Делото срещу Тренев и Димитров не е първият случай, в който заради бавната работа на съдия Крънчева обвиненията отпадат заради изтекла давност. През май 2011 г. Софийският апелативен съд прекрати производството срещу бившия депутат от ДПС и екскмет на Велинград Фидел Беев за данъчни престъпления, тъй като зам.-шефката на СГС забави мотивите си по оправдателната присъда на Беев на първа инстанция с 8 месеца.
Въпреки това Крънчева необяснимо продължава да се отървава от дисциплинарна отговорност за разлика от председателя на съдийския съюз и остър критик на МВР шефа Цветан Цветанов Мирослава Тодорова, която преди две седмици бе уволнена от ВСС заради три забавени дела. Членовете на съвета реагираха на вълната от недоволство в цялата съдебна система с декларативното обяснение, че при решенията си за санкциониране на даден съдия винаги са се ръководели от принципни съображения и не проявявали двоен аршин.
"Безоблачното" професионално битие на Крънчева (предложена за зам.-шеф на СГС лично от близката приятелка на министър Цветанов и шефка на съда Владимира Янева - бел. ред.) обаче е доказателство, че ВСС проявява избирателна строгост при дисциплинирането на съдиите.
Подсъдимите за убийството на ямболската адвокатка - напълно невинни
09.10.2012
Отговорите на множеството въпросителни по случая остават в полето на полицията и прокуратурата
Един от знаковите процеси, по който работи българското правосъдие, завърши с оправдателна присъда на първа инстанция и за тримата подсъдими 12 години след извършването на престъплението. Става въпрос за делото за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева.
Във вторник Софийският градски съд призна за невинни Орлин Аврамов, Пламен Калайджиев и бившата му съпруга Димитринка Атанасова, която бе съдена задочно, тъй като от години живее в Англия, а тамошните власти отказват да я екстрадират. Само ден по-рано прокуратурата поиска по 25 години затвор за тримата подсъдими.
Държавното обвинение обаче претърпя провал по поредното дело от категорията „шумни”. Така огромното количество въпросителни, съдържащи се в кориците на делото остават висящи.
Надежда Георгиева бе открита зверски убита на 26 февруари 2000 г. в дома си в столичния квартал "Стрелбище".
В хода на делото няколко свидетели под клетва заявиха директно, че бившият главен прокурор Никола Филчев е замесен в убийството й. Сред тях бе и вдовицата на разстреляния прокурор Николай Колев – Нанка Колева, която е обвинител от Върховната касационна прокуратура. Веднага след нейните показания по делото редица журналисти и наблюдатели на процесите в съдебната система си зададоха въпроса, защо колегите на Колева не започнат разследване по нейните твърдения.
Думите на Колева в съдебната зала бяха потвърдени и от свидетеля Пламен Симов.Трябва да се отбележи, че през ноември 2010 година вътрешният министър Цветанов обяви, че Филчев е разследван за поръчката на екзекуциите на Георгиева и на прокурора Колев. Последният бе в открит конфликт с Филчев. Изявлението на Цветанов бе в контекста на тогавашното му активно „изобличаване” на Алексей Петров, чийто топли отношения с Филчев са сочени многократно от различни свидетели по делото. Няколко дни по-късно Цветанов се поправи и уточни, че е изразил само хипотеза за убийствата.
Името на Алексей Петров също е споменавано по време на съдебните заседания. Отново Нанка Колева твърдеше, че Петров е организирал убийството с помощта на бившия шеф на баретите - Филко Славов. И тези твърдения обаче останаха висящи.
Преди по-малко от месец подсъдимият и вече оправдан Орлин Аврамов заяви пред Градския съд, че е знаел за близките отношения между убитата Георгиева и Филчев.
Липса на мотив и некачествено разследване
Решението за оправдателните присъди и била взето единодушно от 5-членния състав на съда, председателстван от Владимир Астарджиев. С уговорката, че осъзнава важността на процеса, магистратът обясни накратко мотивите за решението.
Съдията изтъкна, че този край на делото е логичен, тъй като 11 месеца след убийството по случая практически не е работени, а "следователите сякаш са се боели да разследват".
"Възможни са редица различни версии и редица различни извършители", продължи съдията, обяснявайки, че заради "професионалните в кавички действия на разследващите" така и не са били установени часът на смъртта, оръжието и мотивите, по които подсъдимите биха пристъпили към ликвидирането на Георгиева.
Съдията обяви, че потникът с кърваво петно, намерен в жилището на подсъдимия Аврамов, е изключен от доказателствените материали, тъй като е бил иззет "в грубо нарушение на изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс".
Двамата прокурори, които последно поддържаха обвинителната теза, Милко Момчев и Стефан Рачев отказаха да коментират решението на съда. Те дори не обвиха дали смятат да го атакуват на втора инстанция.
"Питайте прокурора, който е писал обвинителния акт. Само това ще ви кажа", каза единствено Момчев.
За 10 г. помилвали 87 убийци, 1/3 от тях пак престъпили закона
01.11.2012
87 убийци са били помилвани за периода от 2002 до 2012 г., като над 30% от тях са извършили отново престъпление. Това е установила временната комисия за проверка на указите през двата мандата на президента Георги Първанов и вицепрезидента Ангел Марин.
Комисията трябваше да провери случаите на помилване, даване на гражданство и опрощаване на несъбираеми държавни вземания и е констатирала законови пропуски и в трите области.
Тя беше създадена, след като в началото на годината се разбра, че през 2007 г., в началото на втория им мандат, Първанов не е издал указ, с който отново да възложи тези правомощия на вицепрезидента. Това породи съмнения дали указите на Марин са легитимни, но в крайна сметка те бяха обявени за такива.
Бойко Найденов: Спрени са 400 хиляди дела за кражби. Защо?
Има дефицит при делата, свързани с корупцията и отнемане на лично имущество от гражданите, смята и.д. главен прокурор
17.12.2012
Само 160 дела, свързани с корупция, има в цялата страна за 2012 година, съобщи Бойко Найденов, временно изпълняващ длъжността главен прокурор и директор на Националната следствена служба.Девет са делата срещу висши чиновници за корупция, като в тази категория влизат министри, зам. министри, кметове и областни управители, само две – срещу митничари и отново две – срещу данъчни служители.
“Има дефицит на този вид дела”, смята Найденов. Той каза още, че е установил липса на разследвания по една болезнена тема, каквато е корупцията, както и липсата на работа в една също особено болезнено тема – кражбите на имущество.
Според шефът на следствието, има спрени 400 000 дела срещу неизвестен извършител на кражби, най-вече от домове и вили. “Засегнати от това са 400 000 български семейства, които напразно чакат ние да направим нещо, за да бъдат обезвъзмездени”, каза Найденов.
Статистиката на малките кражби в страната наистина е ужасяваща. Едва ли броят на прекратените дела, посочен от Найденов е точен, защото стотици хора не информират полицията за посегателства над техен имот.
Според неофициални източници, всяко второ българско семейство е било ограбено, независимо дали става дума за семеен апартамент, къща в провинцията или вила. Това означава, че около 2 милиона такива престъпления срещу собствеността не се разследват или бързо се прекратяват, тъй като щетата, според полицията, е твърде малка.
Алексей Петров посреща Коледа под гаранция
21.12.2012
Вместо да посрещне Коледа и Нова година под ключ у дома си, подсъдимият по делото „Октопод” Алексей Петров ще празнува под гаранция от 10 000 лв., реши Софийският апелативен съд.
Преди седмица мярката му за неотклонение беше променена от постоянен в домашен арест. Тогава градските магистрати приеха, че за 7 месеца обвинението не е свършило нищо, за да докаже, че Алексей Петров е притискал свидетели. Освен това престоят в затвора влошавал здравословното му състояние.
Бившият служител на НСО Пламен Устинов, който е ключов свидетел по делото „Октопод”, твърдеше, че бившият съветник в ДАНС му е въздействал да промени показанията си. За това алармира и Донка Митева, която преди беше близка до Алексей Петров, но после свидетелства в негов ущърб.
Соченият за тартор на банда за рекет беше задържан в началото на май, след като съдът реши, че е въздействал върху двамата свидетели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар