Кметът
на Видин източва най-бедната община – плащат 9,80 за пакетче масло. Градоначалникът живее охолно, кара лимузини за хиляди .
04.07.2014
Най-бедната
община в България Видин се оказа системно източвана с милиони от неизгодни
поръчки, които подписва кметът на града Геро Георов. Това разкрива разследване
на Нова ТВ.
Оказва
се, че община Видин асфалтира улиците само дни преди да започне плануван ремонт
на водопроводната мрежа. Така са изхарчили няколко милиона за полагане на нов
асфалт, който после бил изкъртен. Истинска далавера пък се вихри в детските
гради, издържани от общината. Там яйцето от 12 ст. става на 28 ст. когато се
продава на детските домове. Същата е историята с всички хранителни стоки.
Пакетче масло се доставя за 9,80 лв., 4 лв. се плаща за бутилка олио, 3,80 кг.
грозде през септември, когато е сезона на гроздето.
От
проверка става ясно, че печелят фирми за доставка на хранителни стоки с
условия, че ще им се плаща разсрочено, а се оказва, че вместо отложено плащане
те получават парите даже авансово.
В
същото време кметът Геров демонстрира луксозен начин на живот. Кара нов джип
БМВ, който твърди, че е купил от строителна фирма за 30 хил. лв. Реално такава
кола струва 10 пъти повече. Съпругата му се движи с мерцедес, а в авто парка на
градоначалника има и други маркови автомобили. Материалите от разследването са
предадени на прокуратурата.
Георги Първанов с най-голям депозит в КТБ- 80
милиона!?
18.07.2014
Бившият
президент Георги Първанов се оказа с най-голям влог в затворилата КТБ.
Експрезидентът Георги
Първанов къта в трезора зашеметяващите 80 милиона лева – разкрива
„Уикенд”, като се позовава на свой човек от високите етажи на запорираната
банка.
Парите в
КТБ естествено не се водят на негово име. Влогът е на името на митичния богаташ
от Перник Красимир Михайлов, известен със звучния си прякор Краси Свинаря. Той
стана известен като собственик на скандалната мина „Ораново” и от години е
приеман като личния олигарх на президента социалист.
Парите са
вложени в Корпоративна търговска банка (КТБ) още по времето, в
което Георги Първанов е държавен глава – в края на 2008 г. – твърди
източникът на изданието.
Тогава именно започват топлите връзки на президента със собственика на банката
Цветан Василев. Двамата имат специален телефон, по който редовно се чуват.
Георги
Първанов взема над 8 милиона годишно само от лихви
Защо в
политиката и бизнеса има толкова много деца на ДС и стари комунисти…
„За
милионите на Георги Първанов от години се носят легенди. Е, оказа се истина.
Как е натрупал тези пари, остава загадка, въпреки че е лесно човек да проследи
връзките му с олигарсите в периода 2002-2010 година. Част от тях отдавна са
изнесени извън България. 80 милиона обаче са вложени като депозит в КТБ. Тъй
като Гоце няма как да докаже произхода на тази сума, парите са на името на
Красимир Михайлов” – разкрива схемата източникът на „Уикенд”.
Нещо
повече, Цветан Василев се оказал изключително щедър към най-едрия си депозант.
Той предоставя нечуваните досега 10,5 процента годишна лихва по влога. Така
само от лихви Михайлов и Георги Първанов получават по 8,4 милиона годишно –
изчислява изданието, което е от медийната група на Делян Пеевски.
Главатарката на "Протестна мрежа" лапна 200
бона от "Америка за България". Ето колко прибраха други
"протестъри"
25.05.2014
Препечатваме любопитно разследване на Хаштаг-бг за
субсиидите и грантовете, усвоени от видни "протестъри" и НПО-та по
линия на щатски фондации. От данните си личи кой стои зад дейността на
"Протестна мрежа", кой я финансира и кой я мотивира.
Проверка на Хаштаг-BGпоказва,
че въпросителните относно целите и намеренията на някои от регистрираните за
наблюдение на вота в неделя граждански структури не се изчерпват само с
близките до партията на Бареков и ДПС неправителствени организации, които
регистрираха десетки хиляди наблюдатели.
Оказва се, че част от организациите, които най-шумно
претендират, че са „независими“ наблюдатели, макар че е публично известна
обвързаността им с политико-олигархичните среди около групировката „Капитал“ и
Реформаторския блок, са получили и доста тлъсти суми за наблюдение на изборите.
Оказва се, че организацията
„Институт за развитие на публичната среда“, която на практика се състои от
протестърката Антоанета Цонева, е получила близо 200 хиляди лева от фондация
„Америка за България“, за да следи за честността на изборите. Справка в сайта
на американската донорска организация показва, че Цонева е получила 194 000 лв.
за проект с продължителност от март 2013 до септември 2014 г. очевидно с
цел да бъде усвоена за наблюдение на предсрочните парламентарни избори през май
2013 г. и на евроизборите на 25 май 2014 г.
На фона на тази гигантска сума, с която би могло да се
организира наистина сериозна наблюдателска мрежа в цялата страна и в същото
време да се направи мащабна информационна кампания, дейността на „независимия“
наблюдател Цонева е повече от скромна. Няколко кръгли маси, електронен
наръчник, който всъщност е нищо повече от адаптиран превод от английски език на
материали на ОССЕ и приказки по медиите.
Прави впечатление, че „Институтът за развитие на
публичната среда“ е регистрирал едва стотина наблюдатели за изборния ден в
неделя. Подобна дейност, като извършваната от това НПО струва пряко сили
не повече от 30-40 хиляди лева и то и за двата вота – през миналата година и за
настоящите евроизбори. Възниква въпросът къде потъват останалите около 150-160
хиляди лева?
Нека да изчислим например какъв би трябвало да е
бюджетът за наблюдатели. Дори при най-щедро заплащане на наблюдателите –
по 50 лв. хонорар за работата в изборния ден, за 100 души това прави около 5000
лв. Ако към това прибавим и разходи за поне три обучения, дори при най-разгулно
харчене на средствата необходимата сума би нараснала максимум до 10 000 лв. С
други думи, със сумата от 200 хиляди лева, с каквато се е облажила Антоанета
Цонева, могат да се организират и обучат поне 1000 наблюдатели – по 500 в
изборите миналата година и 500 за евровота в неделя.
Всичко това би струвало малко над 100 хиляди лева. А с
останалите до 194 000 лв. могат да се пишат наръчници, да се издържа офис,
сътрудници и пр. Ясно е, че въпросната „независима“ организация няма
организационен капацитет, структури и достатъчно съмишленици, които може да
ангажира в наблюдението на изборите. Не е ясно обаче защо посочената крупна
сума, предназначена за „инициатива за свободни и честни избори“, не се използва
именно за изграждане на такъв капацитет.
Друга такава „независима“
наблюдателска организация, която получи 195 225 лв. от „Америка за
България“ за наблюдение на изборите през 2013 г., е небезизвестната
„Прозрачност без граници“, която също не разгърна организационен капацитет за
наблюдение, а усвои крупната сума за изготвяне на никому ненужна „пътна карта
към избори 2013 г.“, която щяла да послужи за изготвяне на промени в
законодателството. И всичко това отново за почти 200 хиляди лева. Както е
известно „Прозрачност без граници“, която се е регистрирала като наблюдател и в
настоящите избори, е свързана с един от апологетите на управлението на Иван
Костов и днешен публичен застъпник за ГЕРБ и Реформаторския блок – политологът
Огнян Минчев.
Хаштаг-BG припомня, че тази „независима“
организация през 2011 г. излъчи своя изпълнителен директор Диана Ковачева за
министър на правосъдието в правителството на Бойко Борисов на мястото на
избраната за вицепрезидент Маргарита Попова. За кандидатурата й тогава в
парламента гласуваха ГЕРБ и Синята коалиция. Друго НПО на Минчев – „Институт за
регионални и международни изследвания“, пък получава през февруари тази
година цели 62,300 лв. отново от „Америка за България“ за да…
планира дейността си. Какво е това планиране, няма как да стане ясно, но пък
публично известно е, че в тези организации цифром и словом работят двама-трима
души.
На фона на тези крупни суми, получавани от посочените
организации, звучат странно оплакванията на близкия до тях политолог Антоний
Гълъбов, който твърди, че въпреки „традициите и опита“, които имали тези
структури, те не са могли досега да организират голяма мрежа от изборни
наблюдатели.
Всъщност тази им неспособност свидетелства не за
друга, а за липсата на организационен капацитет и активисти. Защо се търпи това
обаче от донорите на това широкомащабно финансиране, което очевидно надхвърля в
пъти реално осъществяваната от тези организации дейност? Най-вероятно, защото
тези пари се дават и с други цели, а не само за благовидните дейности,
посочвани публично. Всичко това обаче поставя под много сериозно съмнение
претенцията на подобни на практика кухи, но захранвани с тлъсти суми, структури
за „независими граждански организации“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар