ЖИВИТЕ МЪРТВИ ...25

„ Не чакайте Страшния съд . Той заседава всеки ден . „ – Албер Камю

Почина създателят на кръга "Монтерей" ген .Любен Гоцев . Той е роден на 3 март 1930 г. в София. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Според официалната биографична справка в периода от 1974 г. до 1982 г. е зам.-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност (външното разузнаване), тръгвайки от щатен сътрудник от 1961 г. в същото управление на ДС. След това преминава на работа в Министерството на външните работи, като е зам.външен министър от 1982 до 1989 г. в първото правителство на Андрей Луканов, а във второто - от септември до декември 1990 г., е министър на външните работи. От февруари до декември 1992 г. е посланик в Нидерландия, а след това се оттегля от политическия живот. Дългогодишен член на БКП, а след годините на прехода - на наследилата я БСП. Оглавяваше предизборния щаб на БСП на първите демократични избори за Седмото Велико народно събрание през юни 1990 г. Гоцев е сред основателите на Движението за единство и развитие (наричано "генералско движение") в БСП през 1997 г., което представляваше дълго време отделен властови център в партията и влияеше върху решенията на ръководството. Заедно с Виктор Вълков са основатели на т.нар. кръг "Монтерей" - приятелски кръг, съставен от някогашни служители на Държавна сигурност, МВР и разузнаването, сред които и бившият директор на Софийското градско управление на МВР Чавдар Чернев, причисляван и към свързвания с възхода на ГЕРБ кръг "Банкя". Приписва им се митично влияние като "кадровици на прехода", за което има не една косвена следа. След промените е считан за основателя на българската мафия. Според книгите на Георги Стоев той е създал групировките, а под негово ръководство е била групировката СИК включително и две от най-видните и фигури Младен Михалев – Маджо и Поли Пантев. В книгата „ ВG Кръстника 3 - Любен Гоцев — истинският Кръстник „ смъртоносно раненият по – късно пред хотел „Плиска“ в София, с три куршума в главата Георги Стоев , пише : „Когато мислех, че Маргина говореше несвързано, явно е имал предвид, че Младен и Гоцев имат силна любовна връзка. Ако ударехме Младен, а Гоцев останеше жив, щеше да мъсти за него. И отмъщението му щеше да бъде страшно. Беше възрастен и нямаше нищо друго за губене, освен любовта си. Димата беше сигурен в това. Потърси варианти да не се връща в България. Бе разбрал, че спасение от Гоцев няма. И не защото беше личност, а защото беше избран, докато е жив, да служи на двете най-могъщи държави… едновременно. А там горе… мястото на Господ се пазеше, който и да бе той и в който и момент да си отидеше. Тук винаги щеше да остава неговият Наместник. Без значение какво щеше да бъде името му. Сега просто се казваше… Любен Гоцев!“ Инж. Симо Симов , който е роден през 1943 г. в София завършва ВМИ, след това специализира в Колумбийския университет в Ню Йорк. Той си спомня : „ Любен Гоцев тогава беше млад човек, чиновник в ООН. Имаше един сладък хумор, много добре се отнасяше с хората, винаги беше облечен с вкус. И сега е такъв, доколкото знам. Увлекателен събеседник е. Него съм го запомнил с това, че сутрин си е правил кросове в Сентръл парк, някъде се е облекчавал и казваше: “Ако някой ме следи, да следи и тая работа!” Беше много симпатичен. „