БЪЛГАРСКАТА ТЕМИДА Е ГЛУХОНЯМА …19

МВР проверява версията на бизнесмен, че Гешев е поискал да присвои фирмата му .

17.12.2021

МВР проверява сигнал от бизнесмен, който твърди, че преди 8 години главният прокурор Иван Гешев е присвоил бизнеса му. Това потвърдиха от силовото ведомство пред "Свободна Европа". Случаят е разказан в разследване на сайта bird.bg, според което през 2013 г. собственикът на млекопреработвателното предприятие "Жоси" Георги Цолов Георгиев е поискал съдействие от Гешев, в замяна на което той е прехвърлил на неговия баща дял от фирмата си.

Историята започва, когато Георгиев уличил съдружника си Симеон Присадашки в сиво счетоводство, източване на фирмата и неплащане на ДДС. Заради личното си познанство с Иван Гешев, тогава редови прокурор в Софийската градска прокуратура, той се обърнал за съдействие към него за отстраняване на Присадашки и му предложил имотна облага – дял във фирмата си. Георгиев разказва за тези събития в предаването на Люба Кулезич “Честно казано”: “Иван Гешев, който беше на ниско ниво прокурор… той пое ангажимент и се запозна с почти всички детайли на нарушенията, които бях намерил, той възприе един ход, като ме свърза с негов близък адвокат, Велимир Атанасов”.

Пред BIRD той си спомня още, че Иван Гешев е поискал разрешение от прокурор Емилия Русинова, която тогава му е пряк началник в СГП, да започнат следствени действия срещу Присадашки. Русинова обаче била много близка с въпросния бизнесмен и отказала да съдейства за “опраскването” му, съобщил Гешев на Георгиев след срещата. Присадашки потвърждава думите за близост между него и прокурор Русинова. “Семейни познати сме”, признава той, но отрича да е получил подкрепа от

Русинова в търговския с спор за фирмата “Жоси”.

След като ударил на камък при Русинова, Гешев предложил друга схема за справяне с Присадашки. Той го насочил към бившия съдия и впоследствие адвокат Велимир Атанасов, който трябвало да оформи документално следното: изключване на Симеон Присадашки от фирмата и едновременно прехвърляне на дял от “Жоси” на близък на Гешев.

От документи, публикувани от BIRD и сдружение БОЕЦ, става ясно, че прехвърлянето на дялове се е състояло и като нов съдружник в “Жоси” се е появил Стоимен Тодоров Гешев – баща на Иван Гешев, а Присадашки е изключен. Те не са вписани окончателно в Търговския регистър, тъй като Присадашки обжалвал в съда.

Видно от документите, адв. Велимир Атанасов придружава Георги Цолов Георгиев при нотариус, пред когото е изготвен констативен протокол за общо събрание и изключване на Присадашки от “Жоси”. Твърди се, че той е допуснал финансови нарушения на стойност 300 000 лв. Адвокатът на Присадашки също присъства пред нотариуса и възразява, че събранието е незаконно.

Гешев – баща получава едва 2% от капитала, който според ГФО за 2013 г. се равнява на 605 хил. лв. "Жоси" стои добре на пазара по това време и е имала предложение от гръцка фирма да бъде изкупена за 6 милиона евро. След сделката обаче настъпва обрат и прокурор Гешев отказва да съдейства за отстраняването на Присадашки, а Георгиев е заплашен, че, ако не плати 30 000 лв., ще бъде репресиран. Въпреки че парите били платени, къщата на бизнесмена била запалена.

Басейнгейт: Шефката на Апелативен съд – София с басейн и къща за гости финансирани с евросредства .

11.11.2022

Председателят на Софийския апелативен съд Даниела Дончева, докато е апелативен съдия, а впоследствие и зам.-председател (2009-20016) в същия съд, се сдобива с къща за гости с открит басейн финансирана от ДФЗ с 236 219 лв. от европейските фондове. Къщата за гости е регистрирана на фирма собственост на майката и мъжа на съдийката.

В течение на мониторинговия период фирмата „Далия-08“, която е спечелила еврофинансирането, отчита нулеви разходи за персонал. До 2016 г., когато изтича мониторингът на проекта, фирмата е генерирала нетни приходи от продажби общо 98 000 лв., което означава, че бизнес планът не е изпълнен.

Къщата е получила категоризация за туристически обект малко след като избухна големия скандал с къщите за тъщи през април 2019 г. Заповедта на кмета на Долна баня за категоризацията е от 25.04.2019. Това е в самия разгар на скандала след оставката на зам.-министъра на икономиката Александър Манолев, собственик на такава къща с минерален басейн, разкрит от Биволъ в публикация от 12.04.2019. Самият кмет на Долна Баня също се е сдобил с къща за гости с европейско финансиране.

Всичко това сочи, че къщата е била предимно за лично ползване, а не за развиване на туризма по програмата за селските райони, каквото е предназначението на тези еврофондове. Чак след като избухва скандала с „къщите за тъщи“ собствениците са се опитали да замажат положението с регистрация и категоризация, както и разходи за персонал.

Въпреки всички данни, че къщата е менте, санкция от ДФЗ не е наложена. Има данни, че прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство за този проект след масовата проверка на къщите за гости преди няколко години.

Освен имотът за къщата, семейството придобива евтино и общински имот в близост. Двата имота са в гр. Долна Баня – курорт с минерални бани с топла минерална вода. Наша проверка показа, че Дончева не е декларирала увеличена площ на втория поземлен имот и сграда вписана в Кадастъра. В две имуществени декларации (2008 и 2016) тя успява да декларира неверниданни касаещи един и същ нотариален акт. През юли 2016 г. съдия Даниела Дончева е избрана за председател на Софийския апелативен съд, а от май 2022 г. е втори мандат начело на съда, като единствен кандидат за поста.

През 2005 г. Емилия Нанова – майка на апелативен съдия Дончева, купува къща с двор на в гр. Долна Баня за 21 000 лв. Продавачи са семейство. През 2007 г. Нанова продава 1/3 ид. ч. от къщата и парцела за 1 200 лв. на мъжа на съдийката Илия Карамучев. През 2008 г. Нанова и Карамучев продават за 3 460 лв. само поземления имот на фирмата им „ДАЛИЯ-08“ ООД. Впоследствие фирмата е одобрена от ДФЗ и получава 236 219 лв. еврофинансиране за къща за гости.

Проектът е оценен на общо 337 хиляди лв. В двора на къщата за гости има открит басейн. Не е ясно какъв е произходът на тази сума. Съпругът на съдийката Илия Карамучев има строителна фирма „Ил Строй“, но тя не е отчела никакви приходи за периода 2007 – 2012 г., а инвестицията на 337 000 лв. в къщата за гости е от 2011 г.

Какво се случи с варненката Невена Йорданова – банкерката, която задигна 1 млн. лв. за любимия?

02.01.2023

Бушон в мащабна схема, необикновена крадла или просто влюбена жена, готова да плати крупна сума за любовта си? Какво се случи с Невена Йорданова, банковата служителка, която задигна повече от 1 милион лева – невиждан по мащаба си удар в България?

Повече от три години след началото на сагата, отговор на този въпрос няма, всъщност няма дори заведено дело. Съдът няколко пъти налагаше и отменяше мярката за неотклонение на Невена – от арест, през домашен арест с проследяващо устройство, после паричната гаранция от 20 000 лв., която беше заменена на 1000 лв., след което и тя беше отменена.

Така от 22 май 2020 г. Невена е на свобода. Как живее тя сега, как се издържа, ходи ли на работа? Репортер на “24 часа” откри банкерката в дома ѝ, но тя не пожела да говори за себе си.

Невена продължава да живее с родителите си в жилищна кооперация в центъра на морската столица. Потърсени за коментар, варненските ѝ адвокати обещаха да говорят по темата след празниците.

Прокуратурата прекрати шумното разследване срещу Пламен Бобоков и Пламен Узунов.

06.02.2023

Прокуратурата прекрати разследването за търговия с влияние срещу секретаря на президента Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков.

Това съобщиха днес от държавното обвинение, като обявиха, че двамата са били привлечени като обвиняеми за престъпен сговор и престъпления по служба, но от събраните доказателства било установено, че деянията, за които са обвинени, не съставляват престъпления. Разследването срещу Узунов и Бобоков започна през юни 2020 г., когато тогавашната Специализирана прокуратура разпространи снимки от комуникация между Узунов, Бобоков и окръжния прокурор от Русе Николай Николов, който след това подаде оставка, пише lex.bg.

Тогава от прокуратурата обявиха, че от разкритата комуникация на Бобоков става ясно, че той си говори с хора с имунитет, с висши държавни служители, подсъдими и обвиняеми, които се укривали в чужбина. Сред контактите му бил и секретарят по правни въпроси и антикорупция на президента Румен Радев – Пламен Узунов.

Публикувана беше комуникация между двамата, според която Бобоков живо се интересувал от съдебното разрешение на казуса с либийския танкер BADR от края на 2018 г. Тогава корабът беше конфискуван в Бургас, а екипажът му свален, като „Морска администрация“ и Гранична полиция съдействали на частния съдебен изпълнител Тотко Колев, който възложил танкера на българска компания след проведена публична продан заради дълг от над 9 млн. долара. Последва заплаха от Либия, че ще бъдат задържани всички български кораби, които навлизат в либийски пристанища, но в крайна сметка скандалът беше потушен, а корабът – върнат на държавната либийска корабна компания.

Държавното обвинение разпространи тогава комуникация на Бобоков и с окръжния прокурор от Русе Николай Николов, който няколко пъти е кандидатствал неуспешно за окръжен прокурор на града, за последно преди 4 години.

„Станалото-станало. Ще го преживея пак. Разчиташ, излъгаха теб. Разбери истината, за теб е важно. Не оставяй нещата така. Длъжници са ти! Захапи и стискай! Отмъсти и за мен“, писал Николов на Бобоков след неуспешния избор, а бизнесменът му отговорил, че е взел мерки и съжалява за случилото се.

След това Бобоков призна, че е ходатайствал на Николов, защото са приятели, но това не е търговия с влияние и доказателство за това бил неуспехът на прокурора на конкурса.

„Обвинението към мен за търговия с влияние е абсурдно, това е висша форма на цинизъм, но това не ме изненадва. Търговията с влияние предполага наличието на такова влияние, аз нямам такова влияние. Аз мога да търгувам само с масла“, коментира след това Бобоков.

Последва и безпрецедентната акция на прокуратурата и полицията в президентството през юли 2020 г., при която Узунов беше задържан заедно с президентския съветник Илия Милушев. След това започнаха и протестите срещу тогавашното правителство на ГЕРБ и срещу главния прокурор Иван Гешев, а година по-късно обвинител №1 каза, че акцията в президентството е била „комуникационна грешка“, защото прокуратурата не е успяла да я обясни добре ситуацията. Арестите на Узунов, Бобоков и Милушев бяха признати за незаконни от съда.

Преди две години прокуратурата внесе в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу Пламен Бобоков, брат му Атанас, бившия зам.-министър на околната среда Красимир Живков и още трима души. Според прокуратурата става дума за схема за незаконно загробване на опасни отпадъци чрез фиктивни дружества, които са имали отношения с дъщерната фирма на компанията на Бобокови „Монбат“ – „Монбат Рисайклинг“

След закриването на спецсъда, материалите бяха прехвърлени в Софийския градски съд. Преди това други трима обвиняеми по това дело сключиха споразумения и получиха различни условни присъди. Миналата година съдът върна делото на прокуратурата заради много неясноти в обвинителния акт, а от държавното обвинение днес съобщиха, че това разследване продължава.

Партньор на Красьо Черния оглави Административен съд - София-град . Съдии твърдят, че новият председател на АССГ е оказвал натиск на магистрати по конкретни дела .

01.03.2023

Съдията от Върховния административен съд (ВАС) Добромир Андреев беше избран за председател на Административния съд - София град (АССГ). Във вторник следобед за него гласуваха деветима представители от съдийската колегия на ВСС.

Трима магистрати от съдебния съвет подкрепиха една от двете съпернички на Андреев. Милена Славейкова получи гласовете на председателката на ВКС Галина Захарова, както и на Атанаска Дишева и Олга Керелска. За председателския пост в АССГ се кандидатира и Красимира Милачкова, която не получи нито един глас.

Сред основните акценти в изслушването и на тримата кандидати бяха високата и неравномерна натовареност в АССГ, лошите битови условия и въведената опция в съда магистратите да дават пълномощни на свои колеги, които да участват и гласуват от тяхно име на провеждащите се общи събрания, съобщи lex.bg.

На Андреев му се е наложило обаче да отговаря и на допълнителни въпроси по две други теми. Едната е свързана с изказвания на негови колеги, че чрез друг съдия си е позволявал да оказва влияние върху магистрати за техните по правило независими решения по дела. А другата е свързана с контактите му през 2009 г със станалия известен като задкулисен кадровик на съдебната власт - Красимир Георгиев, познат като Красьо Черния.

Въпреки всички въпроси, които остават неизяснени дори след проверката на Инспектората към Висшия съдебен съвет (която е засекретена) Андреев беше избран от мнозинството в съдебната колегия на ВСС. Че това ще се случи прогнозира още миналата година специализираното правно издание "Съдебни репортажи". Публикацията тогава посочи именно Андреев като предварително избран кандидат, а неофициално в магистратските среди се твърди, че той се ползва с протекцията на шефа на ВАС Георги Чолаков. Чолаков беше един от подкрепилите по време на гласуването във вторник Андреев за поста.

АССГ е съществено важно съдилище, което е инстанция по почти всички ключови обществено-политически казуси. Само в последната година съдът е разглеждал делата за ГКПП-Капитан Андреево и за свързаната с Христо Ковачки "Брикел". В АССГ е и делото за конкурса за генерален директор на БНТ. Преди седмица пък негов състав разгледа и прецени като противоречащо на закона скандалното решение на ЦИК за вида на изборния протокол. "Магистрат със спорна биография"

Въпросите около интегритета на Андреев не възникват сега. Нещо повече, те са поставени на общото събрание миналата година при номинирането му в за председател на АССГ.

След представянето на кандидатурите за нов ръководител на АССГ на събранието думата взима съдия Антоанета Аргирова. Тя казва, че свидетелство за качествата на съдията е професионалният му път. И посочва по отношение на съдия Добромир Андреев: "Свидетелство за качества е и дадената препоръка от ВСС към този колега да хигиенизира личните си контакти заради обявени публично 33 разговора с Красимир Георгиев, останал печално известен като Красьо Черния и като неформалния кадровик на съдебната власт. Свидетелство за качества е, че този същият кандидат, докато е в бил в Административен съд - София-град, си е позволявал натиск за конкретния резултат по дела, нещо, което още двама колеги могат да потвърдят".

Думите ѝ потвърждава и съдия Татяна Жилова. "Потвърждавам думите на съдия Аргирова, че съдия Добри Андреев си позволява да указва, да се обажда и да ходатайства по дела и да изисква определен резултат. Това ли искаме?!? Помислете си добреНикой, никога не си е позволявал такова неща", сочи тя. "На мен специално няма да ми е приятно лицето на съда да бъде магистрат със спорна биография", казва тя.

По време на общото събрание се включва и съдия Боряна Петкова. Тя насочва вниманието на колегите си към скандала с Красьо Черния и заявява, че името на съдия Андреев тогава е обсъждано "по повод неговите странни връзки с едно лице, за което се обсъждаше много в обществото, че кадрува и оказва влияние при назначаването на съдии в съдебната система". 33 разговора с Красьо Черния

Скандалът с "Красьо Черния", както е прякорът на Красимир Георгиев, датира от 2009 г., когато тогавашният член на ВСС Иван Колев съобщава, че "тъмничък човек с ланци" от Плевен продава административни постове на магистрати срещу 200 хил. лв.

Публичното изнасяне на информацията проваля разследването на прокуратурата, а ВСС установява, че 32 магистрати присъстват в "тефтерчето на Красьо". Тогава дори двама членове на ВСС "от тефтерчето" напускат съвета поради морални съображения.

Сред имената в тефтерчето на Красьо е и тогавашният районен съдия във Варна (а от вторник и председател на АССГ) Добромир Андреев. По това време той участва в конкурс за председател на Районен съд-Варна. ВСС констатира, че между Георгиев и Андреев има 33 входящи и изходящи обаждания в период от един месец - 7 май до 6 юни 2009 г.

Съдия Андреев обаче не е наказан с мотив, че не печели конкурса за председател на РС - Варна. ВСС спира да се занимава с казуса, но препоръчва на Андреев да подобри "хигиената на контактите си".

Съдът отказа да изземе 6,8 млн. лв. от Вълчо Арабаджиев

04.04.2023

Пловдивският окръжен съд отказа да конфискува имущество за над 6,8 млн. лв. от сина на Ветко Арабаджиев - Вълчо, каквото искане беше внесено от КПКОПИ.

Наследникът на хотелиера беше привлечен като обвиняем за пране на пари, когато започна наказателното преследване срещу родителите му през лятото на 2018 г. Тогава бяха извършени претърсвания по хотелите и банковите сейфове на Арабаджиеви. В една от хотелските стаи са открити 984 728 лв., а в банкови касети на името на Арабаджиев-младши - над 5,6 млн. лв. Тези и други по-дребни суми са обект на искането за конфискация от страна на КПКОНПИ с мотива, че те са придобити незаконно в периода от 2015-а до 2018 г.

По време на разследването стана ясно, че милионите в банка са внесени по сметката на Вълчо от майка му, но не били негови. А открития близо милион в хотелски стаи също не могат да бъдат свързани с него, защото помещенията се ползвали от много хора.

Така остават 236 760 лв., които, за да бъдат отнети, трябва да се установи значително несъответствие между декларираните от Вълчо Арабаджиев доходи и разходите, които по данни на НСИ човек трябва да е направил за своята издръжка. Назначената по делото експертиза установява, че във въпросния период от 3 години синът на хотелиера е получил 345 652,90 лв. от трудови правоотношения, 640 000 лв. от заем, майка му също му превеждала пари за издръжка, има и постъпления от от продажба на дялове в търговски дружества. А сумата, необходима за разходите му за живот според националната статистика, е 20 056,17 лв.

"Във връзка с изложеното съдът приема, че не е налице значително несъответствие между имуществото на лицето и неговия нетен доход, доколкото от събраните по делото данни се установява, че в крайна сметка намереното имущество – сумата от 236 760 лв. е в по-малък размер от реализираните за периода доходи от законни източници на средства", е записано в съдебното решение, с което искът на КПКОНПИ е отхвърлен, пише "24 часа". Комисията ще трябва да плати и държавната такса по делото от 272 629 лв. Решението подлежи на обжалване пред Апелативния съд в Пловдив. "В един момент правдата тържествува", коментира лаконично пред изданието хотелиерът Ветко Арабаджиев.