Кратко и ясно:
„Станислава, съпругата на бившия шеф на столичното парно Валентин Димитров - Топлото бе задържана във вторник по подозрение, че е рекетирала шефката на фирмата "Еурозак" Анна Чирица. Според прокуратурата Станислава я притискала да й даде 30 000 лв. Тя, семейният й приятел Йордан Йорданов, Тони Иванов и адвокатът Денислав Партенов бяха спипани, докато прибирали част от парите - 10 000 лв. Според бизнесдамата рекетът бил, за да се удължи договорът на фирмата й с "Топлофикация". Срещу Димитрова обаче бе повдигнато обвинение не за рекет, а за измама, тъй като е заблудила Чирица, че може да свърши нещо непосилно за нея. По делото има и запис на заповед, сключена между покойния вече съпруг на Чирица - Зоран, в полза на Димитров за 55 000 лв. Впоследствие той прехвърлил вземането си на Йорданов, който веднага след ареста си бе освободен заедно с Партенов и Иванов.”
Не са кратки и ясни, обаче, въпросите предизвикани от поредната доза неокомунистическа доза порнография и цинизъм, изсипани върху главите ни. Ето някои от тях.
- Каква доза безочие и наглост трябва да притежаваш, за да си обект на преследване от правораздавателните органи и да продължаваш да вършиш престъпления ?
- Хората в България, дават ли си ,вече сметка, какво представлява неокомунистическата престъпна мрежа и как тя функционира ?
- Как се подбират „кадрите” в тази мрежа и как се обучават за да се превърнат в машини за престъпления ?
- Какви са структурните връзки и как се обменя информацията между отделните звена от мрежата, които са се позиционирали буквално на всякъде - и в правораздавателната система, и в политическите партии, и в икономиката, и в здравеопазването и т.н. ?
- На какви сегменти се разпада неокомунистическата престъпна мрежа след 2005 г.?
- Кои от тези сегменти остават зад БСП, кои остават зад ГЕРБ, кои остават зад ДПС и т.н.?
- Как протича противоборството между отделни престъпни неокомунистически звена, за надмощие и „феодално” парцелиране на България?
- Как ние , нормалните хора в страната, най – после трябва да се противопоставим, за да сложим край на неокомунистическия кошмар в живота ни ?
Няма да мога тук да задам всички ,крещящи за отговор,въпроси.
Ще завърша с нещо кратко и ясно, както започнах този коментар :
„Софийски градски съд освободи от ареста Станислава Димитрова, съпруга на Валентин Димитров - Вальо Топлото, като не й наложи никаква мярка за неотклонение.”
сряда, 1 септември 2010 г.
четвъртък, 5 август 2010 г.
СПОМЕН ЗА МЕН
Ако трябваше да напиша тези редове преди повече от двадесет години, те биха изглеждали така:
„Роден съм в прогресивно работническо семейство. Моите родители, работейки на смени, в Химико – фармацевтичния завод – София, неуморно работят за изграждане на социалистическа България, под вещото ръководство на Българската Комунистическа Партия.”
Къде за добро, къде за лошо нещата у нас се промениха и ще е добре да променя стилистиката.
През 1977 завърших Строителния техникум – София. Две години по – късно започнах работа по разпределение в НИППИЕС „Енергопроект”, където попаднах в групата, която проектираше конструктивните проекти на АЕЦ „Козлодуй”. По това време в института работеше и самият другар Румен Овчаров, като проектант в научна дирекция.
Преминах през различни етапи на строителството, като работник в Софстрой, технически ръководител на строителни обекти и т.н. През 1988 завърших висшето си образование във ВИАС – София.
През 1993 заразен от ентусиазма на много хора се захванах с частен бизнес, без дори и да предполагам на какво „съзвездие” от криминално проявени психопати ще попадна в частния сектор.Между тях лица приближени до покойния Георги Илиев, лица приближени до братята Маргин, лица свързани със спортен клуб „Левски”, Алексей Петров и персони от обкръжението му, лица приближени до Васил Божков – Черепа и т.н. Списъкът е твърде дълъг. Списъкът с престъпления срещу мен и семейството ми също е впечатляващ. По тази тема преди време Волен Сидеров се опита да коментира нещо в публичното пространство, като беше напълно прав, че срещу мен е упражняван рекет. Не беше точен в това, че свързваше този рекет с имоти до Южния парк, каквито аз никога не съм притежавал. Имотите и обектите , мишена на мутраджийските престъпления бяха в „Зона Б-19”, ж.к. Люлин, община Възраждане – София, община Възраждане – Врна и т.н. Ще дам само един пример.
Бях започнал, с напълно редовни документи, строителството на жилищна сграда в ж.к. Люлин. По Коледните празници на 1997 г., когато всички хора празнуваха, 5 000 куб. м. изкоп за жилищна сграда, бяха засипани със самосвали идващи от различни краища на София. Опитах се да предодвратя това безчинство , но и от Община „Люлин” и от 9 – то РПУ на МВР ми казаха, че не знаят кой засипва изкопа и не могат да ми помогнат.
За работата на МВР по разкриването на престъпленията писах в материала „ Пародията МВР” публикуван в този блог през март 2010.Може би ще ви бъде любопитно да го прочетете.
Най – общо казано комунистическият и неокомунистическият геноцид срещу моята фамилия , започнал преди повече от 50 години продължава и днес. Олигофрените от неокомунистическата престъпна мрежа унищожават миналото, настоящето и бъдещето на семейството ми бавно, методично, жестоко, по комунистически непоколебимо. След дядо ми и баща ми дойде и моят ред.
Дълго мислих как да завърша този материал, който е последен от тази поредица. Но след препрочитането на трите материала, единственото което ми идва на ум е да кажа две изречения на изродите съсипващи България толкова години.
Уважаеми другари и другарки,
Аз ще направя всичко, което е по силите ми за да изчезнете завинаги от живота на нормалните хора и никога повече да не можете да се върнете. Вашите идиотщини все някога ще приключат.
„Роден съм в прогресивно работническо семейство. Моите родители, работейки на смени, в Химико – фармацевтичния завод – София, неуморно работят за изграждане на социалистическа България, под вещото ръководство на Българската Комунистическа Партия.”
Къде за добро, къде за лошо нещата у нас се промениха и ще е добре да променя стилистиката.
През 1977 завърших Строителния техникум – София. Две години по – късно започнах работа по разпределение в НИППИЕС „Енергопроект”, където попаднах в групата, която проектираше конструктивните проекти на АЕЦ „Козлодуй”. По това време в института работеше и самият другар Румен Овчаров, като проектант в научна дирекция.
Преминах през различни етапи на строителството, като работник в Софстрой, технически ръководител на строителни обекти и т.н. През 1988 завърших висшето си образование във ВИАС – София.
През 1993 заразен от ентусиазма на много хора се захванах с частен бизнес, без дори и да предполагам на какво „съзвездие” от криминално проявени психопати ще попадна в частния сектор.Между тях лица приближени до покойния Георги Илиев, лица приближени до братята Маргин, лица свързани със спортен клуб „Левски”, Алексей Петров и персони от обкръжението му, лица приближени до Васил Божков – Черепа и т.н. Списъкът е твърде дълъг. Списъкът с престъпления срещу мен и семейството ми също е впечатляващ. По тази тема преди време Волен Сидеров се опита да коментира нещо в публичното пространство, като беше напълно прав, че срещу мен е упражняван рекет. Не беше точен в това, че свързваше този рекет с имоти до Южния парк, каквито аз никога не съм притежавал. Имотите и обектите , мишена на мутраджийските престъпления бяха в „Зона Б-19”, ж.к. Люлин, община Възраждане – София, община Възраждане – Врна и т.н. Ще дам само един пример.
Бях започнал, с напълно редовни документи, строителството на жилищна сграда в ж.к. Люлин. По Коледните празници на 1997 г., когато всички хора празнуваха, 5 000 куб. м. изкоп за жилищна сграда, бяха засипани със самосвали идващи от различни краища на София. Опитах се да предодвратя това безчинство , но и от Община „Люлин” и от 9 – то РПУ на МВР ми казаха, че не знаят кой засипва изкопа и не могат да ми помогнат.
За работата на МВР по разкриването на престъпленията писах в материала „ Пародията МВР” публикуван в този блог през март 2010.Може би ще ви бъде любопитно да го прочетете.
Най – общо казано комунистическият и неокомунистическият геноцид срещу моята фамилия , започнал преди повече от 50 години продължава и днес. Олигофрените от неокомунистическата престъпна мрежа унищожават миналото, настоящето и бъдещето на семейството ми бавно, методично, жестоко, по комунистически непоколебимо. След дядо ми и баща ми дойде и моят ред.
Дълго мислих как да завърша този материал, който е последен от тази поредица. Но след препрочитането на трите материала, единственото което ми идва на ум е да кажа две изречения на изродите съсипващи България толкова години.
Уважаеми другари и другарки,
Аз ще направя всичко, което е по силите ми за да изчезнете завинаги от живота на нормалните хора и никога повече да не можете да се върнете. Вашите идиотщини все някога ще приключат.
Абонамент за:
Публикации (Atom)