Телохранител на Таки разстрелва Стефан Бонев –Сако
Христо Ширев – Боксьора и групата му за наркоразпространение бяха арестувани при акция „Пролетно почистване”. Боксьора опитал да се наложи на пазара за дрога като имитира структурата на бившия си шеф Христофорос Аманатидис – Таки. Гангстерът планирал да ликвидира конкурента си Стефан Бонев – Сако. Христо Ширев организирал и нападението със секири срещу „Гранд де Лукс” и кооперация в кв. „Хаджи Димитър”.
Боксьора работел около година за висаджийския бос Таки, преди да избяга от България. Ширев явно решил, че е изучил занаята и в момента, в който Христо Вартенян – Ицо Исуса изчезна от пазара, се пробва да заеме отворената ниша. Събрал яки момчета, предимно от провинцията, и с обещания за бързо забогатяване ги привлякъл в групата си.
Христо Ширев си поставил амбициозната задача да изтласка от пазара за кокаин ромския бос Стефан Бонев – Сако, който в момента е под домашен арест. Сформирал бойна бригада, по образец на страховитата „Банда с чуковете” на Таки. Бабаитите първо трябвало да подчинят шанаджиите – свободните дилъри. Със заплахи и побой, наказателния отряд на Боксьора принудил голям брой дилъри да му плащат по 1000 лева на седмица. Ширев успял да пробие и в някои тузарски заведения в София, които са запазена територия на големите играчи.
Боксьора опитал да всее респект като потроши чалга дискотеката „Гранд де Лукс”, както и входа на блока в „Хаджи Димитър”, където живее негов конкурент. Вероятно и листовките с имената на наркодилъри, които бяха пръснати из центъра на София, също е дело на неговата банда. Сред имената в списъка фигурираше и това на Стефан Бонев – Сако. За съседите му в кооперацията в „Лозенец” , където се намира под домашен арест, не остана тайна с какво се занимава – всички намериха в пощенските си кутии екземпляри от шокиращите листовки. Разследващите предполагат, че Ширев организирал стрелба срещу ромския бос, считан за кокаиновия бос в столицата.
Дилетантските изпълнения на Ширев и компания обаче набързо бяха разкрити от полицията. Срещу гангстерите е събрано вече голямо количество доказателства, а желаещи да свидетелстват срещу тях прииждат постоянно при разследващите.
Тайсъна: Убиха Жоро Илиев заради мен
24.01. 2012
Легендарният боксьор Константин Семерджиев – Коко Тайсъна сензационно хвърли светлина върху убийството на Георги Илиев през август 2005 г.
Според спортиста знаковият бос се намирал в заведението “Буда бар” в Слънчев бряг заради него. На следващия ден след покушението Коко Тайсъна трябвало да се бие на същото място.
“Жоро го убиха заради мен" – разказва Константин Семерджиев пред “България днес”. "Бяхме на морето, защото на другия дeн щях да се бия на мястото, където го застреляха. Простреляха го след футболния мач”.
На следващата сутрин се обадил Красимир Инински (сегашният президент на федерацията по бокс, който по това време е шеф на Професионалната боксова лига) и съобщил на Тайсъна страшната новина.
Жоро и неговата компания били на футбол предната вечер. Оттам отишли в бара. Самият Коко не присъствал, защото имал мач на следващия ден. Когато групата на Жоро Илиев седнала, проехтял фаталният изстрел.
Коко Тайсъна е признателен на братята Илиеви. Те винаги са помагали на спортната му кариера. “Бях улично момче като малък – изповядва боксовият талант. – Не искам да говоря за тия неща, но отваряхме коли и вземахме касетофони. Всички правеха подобни неща”.
Тогава Коко среща Васко Илиев и го вика да работи при него. “Станах част от неговата групировка – продължава боксьорът. – Бях охрана, а Васко винаги е бил с мен. Помагал ми е за всичко. След това брат му Жоро ме пое. Той ми беше благодетел в спортната кариера. Двамата бяха страхотни хора”, казва Коко Тайсъна.
Алексей Петров към свидетел: Със семейството ти е свършено! Трактора “приватизирал” целия бизнес на Валентин Шотев.
27.01. 2012
Смразяващи кръвта заплахи отправял главата на Октопода Алексей Петров към бившия си бизнес партньор Валентин Шотев, стана ясно на поредното заседание на съда днес. Целта на лютите закани била Шотев да бъде изритан от общ апетитен имот в кв. “Кръстова вада”.
Двамата с Трактора се познавали още от 86-та година, тъй като работили в системата на МВР. След 90-та обаче решили да развиват общ бизнес. Така се сдобили с обща фирма и 28 декара парцел, където било построено частното училище “Петър Берон”. В школото учили деца на политици, бизнесмени и дори синът на Младен Михалев – Маджо. Шотев и Алексей построили и известния с висшите си посетители ресторант “Златният телец”.
Тормозът на Трактора започнал на 28 август 2000 г., когато бившият съветник в ДАНС повикал брата на Шотев и му казал: “С брат ти е свършено!”. Същия ден Октоподът причакал съпругата на Валентин в коридорите на училището и й казал: “Решил съм да приключа с вашето семейство. Тук няма да има училище”.
Заплахите продължили на 4 септември, когато свидетелят получил обаждане от Алексей, който му казал, че ще го пребие, ако не отиде на среща в басейна “Спартак”. Шотев обаче се уплашил, че нещо лошо ще му се случи, затова срещата се провела в ресторант “Златният телец”. “Още в началото Алексей беше много агресивен. Наведе се над масата и ме попита дали иска да ми разбие зъбите”, свидетелства пред съда Шотев. Само за половин час Трактора го заплашил, че никой не може да го спаси, че ще го размаже. Обяснението на Петров било, че иска да остане сам в бизнеса.
Така Шотев му предложил да поделят имота и да прекратят бизнес отношенията си. Октопода обаче отказал и му казал, че иска имота само за себе си, защото “така ще му е по-сладко”. Тормозът над семейството на Шотев продължил, след като той подал жалби в НСБОП и при главния прокурор. Армия от данъчни и икономическа полиция непрестанно проверявали бизнеса му, хора на Алексей дори не пускали децата да влизат в училището, а родителите били привикани на среща, на която им било обяснено, че повече няма да има има школо на това място, тъй като израелски инвеститори проявявали интерес към парцела.
Вместо да му осигурят охрана институциите също погнали Шотев, а Софийската районна прокуратура му образувала дело за оклеветяване на Петров. Още в начало на разследването пък в неофициален разговор наблюдаващият прокурор Чудомир Спасов обяснил на Шотев, че лично главният прокурор настоява да се води дело срещу него.
След 4 години ходене по съдилища три инстанции на съда оправдали свидетеля. По думите на пострадалия причината Трактора да съсипе бизнеса му и да му вземе всичко била “алчността”, тъй като си повярвал заради силните си контакти. Той дори му разказал, че чрез синята лидерка Надежда Михайлова е назначил главния секретар на МВР тогава.
Въпросите на защитата на подсъдимите обаче тотално обърка разказа на Шотев, тъй като той се оплете в обясненията си кой е водил счетоводството на фирмите му, какви печалби са си делили с Алексей Петров. Спомни си само, че имало един касов апарат и едно момиче, което работило с него. Накрая се оказа, по думите на свидетеля, че нито той, нито бизнес партньорът му са имали каквато и да е печалба, а целта на общото им чейнджбюро било “да ползват по-добър обменен курс”. След заплахите на Алексей към него той дори се обърнал към услугите на охранителна фирма “Ипон”, която по онова време беше собственост на сегашния премиер Бойко Борисов. Борисов дори му казал по адрес на Алексей Петров: “Другарю Шотев, вие сте главният виновник това малко прасе да се превърне в толкова голяма свиня”.
Преди него свидетелства бившата говорителка на ДАНС по времето, в което Петров бе съветник на шефа на службата – Зоя Димитрова, която в последствие бе главен редактор на вестник “Галерия”. От въпросите на прокуратурата към нея стана ясно, че в началото изданието стартирало със собствени средства, но в последствие “Лев корпорация” финансирала вестника със заем.
сряда, 1 февруари 2012 г.
Вържи журналиста – да ти е мирна Църквата
25.06.2011
By Евгени Веселинов
Дългогодишни университетски преподаватели по богословие, декани на богословски факултети и личности, които са се представяли за ревностни помощници на светата ни Църква, всъщност са били сътрудници на Държавна сигурност (ДС) в продължение на много години.
Главният отговорник на официалния уебсайт на Светия синод Сливенският митрополит Иоаникий се разграничава от публикация в сайта за агенти на ДС свързани с Църквата
Най-влиятелният човек в духовното пространство – агент на ДС – споделил мисли
Владиката Йосиф от Ню Йорк в Изповед за това, че е бил агент на ДС: „Разказват, че чрез св. Петър Господ разрешил на Карл Маркс в края на “марксическия разцвет” (1989 г.) да посети земята и да види плодовете на своя популярен девиз. След като пообиколил поддръжниците си, той коригирал оригиналното си завещание и на изпроводяк казал: “Пролетарии от всички страни, прощавайте!”
Сливен, 25 юни 2011г. Сливенският митрополит Иоаникий, в качеството си на духовен
наставник и ръководител на официалния сайт на Българската православна църква, в специално изявление от 24 юни обявява, че се разграничава от публикация с автор Десислава Панайотова, отговорен редактор на официалния сайт на Българската православна църква /БПЦ/, определен от Св. Синод.
„В битността ми на главен отговорник на официалния сайт на БПЦ категорично се разграничавам от публикацията под заглавие “Дългогодишни университетски преподаватели и общественици - доносници на Държавна сигурност“ /вижте целият текст на публикацията по-долу, както и автобиография на основните „участници“ и мнение за състоянието на БПЦ и религията за българите/.
Според митрополита сайтът на Св. Синод е официален орган, а не информационна медия и в него него се публикуват официалните решения на Светия Синод и на неговите местни поделения.
Владиката си гледа духовната работа, като силно мъмри журналистката и казва: „Заявявам, че г-жа Панайотова е публикувала тази информация, без мое разрешение, за което ще настоявам Св. Синод да й наложи строго наказание, се казва в изявлението, публикувано в
официалната страница на Сливенската митрополия и в сайта на Българската православна църква.“
По същия повод е публикувано и изявление на секретаря на Сливенската митрополия Вълкан Янев до Десислава Панайотова, в което той изразява становището си, че изнесените имена за съпричастност с ДС са на достойни за уважение православни християни, богослови и църковници, работещи всеотдайно за просперитета на Българската православна църква. Според Янев в онова зловещо време, когато отровните пипала на Държавна сигурност се били впили във всички структури на Българската православна църква, някои християни не са могли да издържат на натиска и макар и формално са се поставили в услуга на „този зловещ октопод“ . Той изказва убеждението си, че ако някой е
извършили грях спрямо някого, той овреме се възползвал от целебното действие на Светото тайнство на изповедта и само един Бог е в правото си да го съди.
За да не остане някакво съмнение за „лична“ заинтересованост в позицията му, Вълкан Янев публикува документ от Комисията по досиетата в отговор отпреди дни на писмо-запитване, което направил сам, че за него в архивите не съществуват данни за съпричастност към структурите на бившата ДС.
В публикацията на Десислава Панайотова, предизвикала реакцията на митрополит Иоаникий, в официалния сайт на БПЦ се съобщават имената на четирима дългогодишни университетски преподаватели по богословие, декани на богословски факултети и личности, които по думите на авторката са се представяли за ревностни помощници на Светата ни църква, докато са били сътрудници на Държавна сигурност в продължение на много години.
Предлагаме ви оригиналният журналистически текст, опровергаван от Владиката:
+++
Дългогодишни университетски преподаватели и общественици – доносници на Държавна сигурност
23 юни 2011, Г-жа д-р Десислава Панайотова
/Препечатваме без промени оригиналният текст на статията, предизвикала сътресения в Светия Синод/
От една седмица българската православна общественост е смутена и възмутена, след като научи, че Комисията по досиетата е оповестила в официалния си сайт Решение № 230 от 16. 06. 2011 г. – ВАК, от което става ясно, че дългогодишни университетски преподаватели по богословие, декани на богословски факултети и личности, които са се представяли за ревностни помощници на светата ни Църква, всъщност са били сътрудници на Държавна сигурност (ДС) в продължение на много години.
Редица читатели на Официалния сайт на Българската Патриаршия ни пишат с молба да се даде повече гласност по този въпрос. Затова в азбучен ред публикуваме части от горепосоченото решение и имена, които имат отношение към БПЦ:
= = =
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за достъп и разкриване на данни в наличните документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия извърши проверка на лица по чл. 3, ал. 1, т. 12 и т. 29 – ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, и техните заместници; други длъжности, които се заемат с акт на Министерския съвет или министър-председателя – Висша атестационна комисия. Проверени са 1242 лица. За 128 лица (Приложение 1) органът по чл. 21, ал. 2 (Министерски съвет и ВАК) не предостави всички необходими данни и за тях проверката продължава.
След като проучи и обсъди наличните материали, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
Р Е Ш И :
установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на следните лица:
Георги Петров Бакалов – регистриран на 09.06.1989 г. – агент Борис - член на научна комисия по исторически науки от 2000 г. до 2003 г.
Димитър Станков Киров – регистриран на 13.02.1980 г. – ДС, управление VI-III-III – агент Антон - зам.-председател на научна комисия по обществени науки от 1997 г.; Член на научна комисия по обществени науки от 2006 г. до 2009 г.
Иван Желев Димитров – регистриран на 08.01.1982 г. – агент; секретен сътрудник Ангелов – ДС, ПГУ-ХIV; управление VI-III-I – член на научна комисия по обществени науки от 2010 г. /ЕДНА ОТ НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИТЕ ЛИЧНОСТИ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ, И ЕДИН ОТ НАЙ-ЗАПОЗНАТИТЕ СЪС СЪСТОЯНИЕТО НА СЪВРЕМЕННИЯТ СВЕТИ СИНОД – ВИЖТЕ ПО-ДОЛУ АВТОБИОГРАФИЯ И НЕГОВИ ИЗКАЗВАНИЯ, КОИТО И/ИЛИ СЪДЪРЖАТ И ДОСТА ИСТИНА ЗА СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ НА ВЯРАТА НА БЪЛГАРИНА И НА ТЕЗИ КОИТО МУ Я ПОДНАСЯТ – КАКТО СЕ КАЗВА „ПИТАЙТЕ АГЕНТА – ТОЙ ЗНАЕ“. Иван Желев е личен приятел на един от нашите свещеници в Лос Анджелис/
Казимир Попконстантинов Константинов – регистриран на 05.03.1986 г.; регистриран в ПГУ на 25.10.1988 г. – агент; секретен сътрудник Методи, Методий – ОУ на МВР-Шумен-ДС по линия на управление VI; ДС, ПГУ – член на научна комисия по исторически науки от 2003 г. до 2006 г.
Йосиф (светско име Иван Босаков) е американско-канадско-австралийски митрополит. През 1983 г. Йосиф е управляващ Акронската епархия в САЩ, а през 1989 г., когато е на 47 г., е избран за митрополит на възстановената Американско-австралийска епархия. Епархията му включва 13 български енории с около 3000 организирани членове. Той е известен като рекордьор по възбудени дела в Америка, свързани с черковни имоти на двата континента като ищец или ответник. През юни 2008 г. Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф публикува в сайта Православие.БГ безпрецедентна изповед за отношенията си с тайните служби на комунистическия режим преди 1989 г. В обръщението си, озаглавено Прощавай, български народе! владиката иска прошка за всичко, което неволно е причинил на църквата и народа при контактите си с агентите на Държавна сигурност, които са оказвали натиск върху него още от постъпването му в Духовната семинария през 1956 г. Ето тук: Прощавай, български народе!
= = =
Изхождайки от изнесените държавни данни и имайки предвид разнообразните позиции, заемани през годините от посочените в решението лица, може да се направят следните изводи:
1) Трима от тях, освен преподаватели и членове на ВАК, са били и декани на богословски факултети (Д. Киров, И.Ж. Димитров, К. Попконстантинов);
2) Един от тях – Иван Желев Димитров дълги години заема отговорни постове както в Църквата, така и в държавата – началник на кабинета на Н. Св. Българския патриарх; главен редактор на „Църковен вестник“; председател на УС на Ефория „Зограф“; директор на Дирекция „Вероизповедания“ на МС и др. Така той е бил в течение на взимането на редица важни за Църквата решения и съответно е подавал необходимата информация на Държавна сигурност.
3) От 2007 г. двама от тях (Г. Бакалов и Иван Желев Димитров) – в качеството им съответно на председател на Обществения съвет към Министерство на Образованието /МОН – сега МОМН) и на поддръжник на съвета – се опитват да наложат на Св. Синод своята концепция за религиозно образование, която не съответства на вековните и най-новите религиозно-образователни традиции в България, тъй като не предвижда отчитане на религиозната принадлежност на децата и техните родители, нито дава възможност за профилирано религиозно образование по вероизповеден признак. През последните години професорите
Георги Бакалов и Иван Желев, въпреки богословското си образование, открито се противопоставиха на усилията на Св. Синод за въвеждане на предмет Религия-Православие в задължителната предучилищна и училищна подготовка на българските деца и ученици.
С тъга посрещаме изнесените данни и се молим за вразумлението и духовния напредък на всички нас – днешните членове на Българската православна църква. Та да можем и ние – всеки според силите си – с нещо да допринесем тя да пребъде „църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна” (Еф. 5:27).
+++ КОЙ КОЙ Е? +++
Проф. д-р Иван Желев Димитров е роден на 9 септември 1944 в Хасково, най-известният български богослов между политиците, и най-известният политик между богословите. По-известен с бащиното си име, а не с фамилното.
Иван Желев е завършил Софийската духовна семинария, Духовната академия „Св. Климент Охридски“ и класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавател е по Свещено Писание на Новия Завет в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Гърция и Германия. Бил е учител в Софийската духовна семинария, началник на кабинета на патриарх Максим, преподавател в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ и в Богословския факултет на СУ, зам.-ректор на СУ, зам.-декан и декан на Богословския факултет /2000-2003/. През 1997–1998 г. преподава като гост-професор по Нов Завет в Мюнхенския Максимилианов университет, Германия.
От 1973 г. е секретен сътрудник и агент на Държавна сигурност /ДС/ регистриран на 08.01.1982 г. – агент; секретен сътрудник Ангелов – ДС, ПГУ-ХIV; три управления VI-то-III-то-I-во
Дълги години е бил редактор и главен редактор на „Църковен вестник“ и редактор на списание „Духовна култура“. От 2002 г. е директор на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет и председател на УС на Ефория „Зограф“. Член на екипа за превод на Библията на български език, член на Богословската комисия при Св. Синод на Българска православна църква, на Дружеството на православните богослови-библеисти, на Световния съюз на новозаветните учени (SNTS, първият българин-член), учредител и председател на българското сдружение на библеистите „Библейски колегиум”, основател и председател на Фондация “2000 години Рождество Христово”, основател и председател на УС на Център за проучване на нови религиозни движения, член на ИК на Световната конфедерация на асоциациите на богословските институти (WOCATI = World Conference of Associations of Theological Institutions) и регионален представител за Европа. Бил е 25 години официален преводач на Българската патриаршия за гръцки език. Награждаван е с ордените на БПЦ “Св. Климент Охридски” І степен – златен (2003 г.) и “Св. Кирил и Методий” І степен – златен (2004 г.). Удостоен е с почетната титла doctor honoris causa на Атинския университет (24.11.2008 г.), както и архонт-велик преводач на Цариградската вселенска патриаршия /по-известен като “гръцки архонт” и голям противник на други те архонти/. Освободен от длъжност и пенсиониран през 2008г., за което каза по Дарик радио, че: Истината е, че преди година навърших 63 години и беше в реда на нещата моят работодател да ме изпрати на заслужен отдих. Дори това закъсня с година. Няма как да бъде окачествено като уволнение в онзи отрицателен смисъл на „отърваване” от някого. Аз съм професионален богослов и съм доказал православното си мислене и действие.”
Писмено и говоримо владее руски, гръцки, немски и английски език. Има двама сина.
На 25 януари 2007г. лидерът на Движение „Гергьовден“ Любен Дилов-син поиска тогавашният шеф на Дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет Иван Желев незабавно да освободи поста, който заема. Причината е, че той провокирал измисления скандал около титлата архонт, дадена на Слави Бинев. След оповестяването на службата в Рим Желев обяви, че архонтската титла се дава срещу пари, а един от най-уважаваните духовни лица на Ватикана кардинал Бърнард Лоу бил педофил. Иван Желев е гръцки архонт, а определя парите и живота на българските манастири, църкви и епархии, обясни Дилов-син.
СПОДЕЛЕНО ОТ ИВАН ЖЕЛЕВ
ЦЪРКВАТА Е В ОКАЯНО СЪСТОЯНИЕ
Преди да бъде освободен от длъжност: “Приходите на БПЦ са преди всичко от свещи (огромната част, вероятно над 50%, но не съм правил справка), от отчисления от платени религиозни услуги и от недвижимите имоти (наеми, ренти, евентуално печалби от дейности в тях). Но с тези приходи едва се изплащат заплатите на клира (които не са големи, около 1000 са свещениците и взимат по 260 лв. месечно; отделно е, което взимат на ръка, но то не може да се проконтролира, пък и това е в пъти различно в градове и села) и се заплащат други институционални разходи. Това е един парадокс: Църквата е собственик на църкви и манастири, а няма пари да ги поддържа. Но нима не е така и с паметниците на културата у нас, оставени на грижата на собствениците след реституцията!? БПЦ, по мое лично мнение, тя не стопанисва достатъчно добре недвижимите имоти, които притежава. Вярно е, че рентата за обработваемата земя е неоправдано ниска, вярно е, че всеки имот иска да се инвестира в него (особено едрата градска собственост), за да дава добри приходи, а средства за инвестиции няма! Ако видите какъв е годишният бюджет на Св. Синод, ще се почудите как тази голяма организация оцелява с тези малки средства. Има и друг аспект: в момента БПЦ има едва една четвърт от нужните й свещеници; ако си представим, че тя утре се сдобие с останалите ¾, просто ще трябва да обяви банкрут, защото няма да може да им изплати дори и за 1 месец заплатите!”
ОПАСНОСТ ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО
“Опасност има за православието и нашата църква се страхува от другите вероизповедания, защото православната църква няма самочувствие за богатството, което притежава и няма идея как да го умножава. Неспособността да работим на своето поле ни кара да завиждаме на съседа, който е произвел добри плодове в неговата градина. Вярно е, че още месец след промените Светият синод излезе с решение да се възстановят православните братства и неделните училища, но нищо не е направено.
Вината е 100% на свещениците, които обаче са контролирани от владиците си. Или пък въобще нямат връзка с владиците си, или пък те въобще не ги търсят.
Говорят се общи приказки, а няма конкретни дела. На колко места в България и по света хората са мотивирани да водят църковен живот?! После се сърдим, че идва протестант, завършил в Харвард примерно, модерен човек и привлича децата с тълкуванията си за вярата. Това са хора мобилни и способни да използват всяка възможност. Можем само да се учим от протестантите, а не го правим. Нека нашите свещеници да се учат от мюсюлманите, от йеховисти и мормони, които ходят от врата на врата.
А не да бездействат по Храмовете, или пък да си правят бизнес, или просто да пълнят собствените си джобове.
За хората трябва да признаем, особено в чужбина. Например сравнени със “съвременния враг” на света – мюсюлманството.
Когато ходжата извика, всички отиват на молитва, а когато нашата камбана бие, ПРАВОСЛАВНИЯТ българин даже не се прекръства. Дори се дразни, че в неделя го буди рано сутринта. За съжаление това е състоянието на православието. … Не се отличаваме с особена религиозност. Не се боим от Бога и не почитаме царя.
By Евгени Веселинов
Дългогодишни университетски преподаватели по богословие, декани на богословски факултети и личности, които са се представяли за ревностни помощници на светата ни Църква, всъщност са били сътрудници на Държавна сигурност (ДС) в продължение на много години.
Главният отговорник на официалния уебсайт на Светия синод Сливенският митрополит Иоаникий се разграничава от публикация в сайта за агенти на ДС свързани с Църквата
Най-влиятелният човек в духовното пространство – агент на ДС – споделил мисли
Владиката Йосиф от Ню Йорк в Изповед за това, че е бил агент на ДС: „Разказват, че чрез св. Петър Господ разрешил на Карл Маркс в края на “марксическия разцвет” (1989 г.) да посети земята и да види плодовете на своя популярен девиз. След като пообиколил поддръжниците си, той коригирал оригиналното си завещание и на изпроводяк казал: “Пролетарии от всички страни, прощавайте!”
Сливен, 25 юни 2011г. Сливенският митрополит Иоаникий, в качеството си на духовен
наставник и ръководител на официалния сайт на Българската православна църква, в специално изявление от 24 юни обявява, че се разграничава от публикация с автор Десислава Панайотова, отговорен редактор на официалния сайт на Българската православна църква /БПЦ/, определен от Св. Синод.
„В битността ми на главен отговорник на официалния сайт на БПЦ категорично се разграничавам от публикацията под заглавие “Дългогодишни университетски преподаватели и общественици - доносници на Държавна сигурност“ /вижте целият текст на публикацията по-долу, както и автобиография на основните „участници“ и мнение за състоянието на БПЦ и религията за българите/.
Според митрополита сайтът на Св. Синод е официален орган, а не информационна медия и в него него се публикуват официалните решения на Светия Синод и на неговите местни поделения.
Владиката си гледа духовната работа, като силно мъмри журналистката и казва: „Заявявам, че г-жа Панайотова е публикувала тази информация, без мое разрешение, за което ще настоявам Св. Синод да й наложи строго наказание, се казва в изявлението, публикувано в
официалната страница на Сливенската митрополия и в сайта на Българската православна църква.“
По същия повод е публикувано и изявление на секретаря на Сливенската митрополия Вълкан Янев до Десислава Панайотова, в което той изразява становището си, че изнесените имена за съпричастност с ДС са на достойни за уважение православни християни, богослови и църковници, работещи всеотдайно за просперитета на Българската православна църква. Според Янев в онова зловещо време, когато отровните пипала на Държавна сигурност се били впили във всички структури на Българската православна църква, някои християни не са могли да издържат на натиска и макар и формално са се поставили в услуга на „този зловещ октопод“ . Той изказва убеждението си, че ако някой е
извършили грях спрямо някого, той овреме се възползвал от целебното действие на Светото тайнство на изповедта и само един Бог е в правото си да го съди.
За да не остане някакво съмнение за „лична“ заинтересованост в позицията му, Вълкан Янев публикува документ от Комисията по досиетата в отговор отпреди дни на писмо-запитване, което направил сам, че за него в архивите не съществуват данни за съпричастност към структурите на бившата ДС.
В публикацията на Десислава Панайотова, предизвикала реакцията на митрополит Иоаникий, в официалния сайт на БПЦ се съобщават имената на четирима дългогодишни университетски преподаватели по богословие, декани на богословски факултети и личности, които по думите на авторката са се представяли за ревностни помощници на Светата ни църква, докато са били сътрудници на Държавна сигурност в продължение на много години.
Предлагаме ви оригиналният журналистически текст, опровергаван от Владиката:
+++
Дългогодишни университетски преподаватели и общественици – доносници на Държавна сигурност
23 юни 2011, Г-жа д-р Десислава Панайотова
/Препечатваме без промени оригиналният текст на статията, предизвикала сътресения в Светия Синод/
От една седмица българската православна общественост е смутена и възмутена, след като научи, че Комисията по досиетата е оповестила в официалния си сайт Решение № 230 от 16. 06. 2011 г. – ВАК, от което става ясно, че дългогодишни университетски преподаватели по богословие, декани на богословски факултети и личности, които са се представяли за ревностни помощници на светата ни Църква, всъщност са били сътрудници на Държавна сигурност (ДС) в продължение на много години.
Редица читатели на Официалния сайт на Българската Патриаршия ни пишат с молба да се даде повече гласност по този въпрос. Затова в азбучен ред публикуваме части от горепосоченото решение и имена, които имат отношение към БПЦ:
= = =
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за достъп и разкриване на данни в наличните документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия извърши проверка на лица по чл. 3, ал. 1, т. 12 и т. 29 – ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, и техните заместници; други длъжности, които се заемат с акт на Министерския съвет или министър-председателя – Висша атестационна комисия. Проверени са 1242 лица. За 128 лица (Приложение 1) органът по чл. 21, ал. 2 (Министерски съвет и ВАК) не предостави всички необходими данни и за тях проверката продължава.
След като проучи и обсъди наличните материали, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
Р Е Ш И :
установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на следните лица:
Георги Петров Бакалов – регистриран на 09.06.1989 г. – агент Борис - член на научна комисия по исторически науки от 2000 г. до 2003 г.
Димитър Станков Киров – регистриран на 13.02.1980 г. – ДС, управление VI-III-III – агент Антон - зам.-председател на научна комисия по обществени науки от 1997 г.; Член на научна комисия по обществени науки от 2006 г. до 2009 г.
Иван Желев Димитров – регистриран на 08.01.1982 г. – агент; секретен сътрудник Ангелов – ДС, ПГУ-ХIV; управление VI-III-I – член на научна комисия по обществени науки от 2010 г. /ЕДНА ОТ НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИТЕ ЛИЧНОСТИ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ, И ЕДИН ОТ НАЙ-ЗАПОЗНАТИТЕ СЪС СЪСТОЯНИЕТО НА СЪВРЕМЕННИЯТ СВЕТИ СИНОД – ВИЖТЕ ПО-ДОЛУ АВТОБИОГРАФИЯ И НЕГОВИ ИЗКАЗВАНИЯ, КОИТО И/ИЛИ СЪДЪРЖАТ И ДОСТА ИСТИНА ЗА СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ НА ВЯРАТА НА БЪЛГАРИНА И НА ТЕЗИ КОИТО МУ Я ПОДНАСЯТ – КАКТО СЕ КАЗВА „ПИТАЙТЕ АГЕНТА – ТОЙ ЗНАЕ“. Иван Желев е личен приятел на един от нашите свещеници в Лос Анджелис/
Казимир Попконстантинов Константинов – регистриран на 05.03.1986 г.; регистриран в ПГУ на 25.10.1988 г. – агент; секретен сътрудник Методи, Методий – ОУ на МВР-Шумен-ДС по линия на управление VI; ДС, ПГУ – член на научна комисия по исторически науки от 2003 г. до 2006 г.
Йосиф (светско име Иван Босаков) е американско-канадско-австралийски митрополит. През 1983 г. Йосиф е управляващ Акронската епархия в САЩ, а през 1989 г., когато е на 47 г., е избран за митрополит на възстановената Американско-австралийска епархия. Епархията му включва 13 български енории с около 3000 организирани членове. Той е известен като рекордьор по възбудени дела в Америка, свързани с черковни имоти на двата континента като ищец или ответник. През юни 2008 г. Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф публикува в сайта Православие.БГ безпрецедентна изповед за отношенията си с тайните служби на комунистическия режим преди 1989 г. В обръщението си, озаглавено Прощавай, български народе! владиката иска прошка за всичко, което неволно е причинил на църквата и народа при контактите си с агентите на Държавна сигурност, които са оказвали натиск върху него още от постъпването му в Духовната семинария през 1956 г. Ето тук: Прощавай, български народе!
= = =
Изхождайки от изнесените държавни данни и имайки предвид разнообразните позиции, заемани през годините от посочените в решението лица, може да се направят следните изводи:
1) Трима от тях, освен преподаватели и членове на ВАК, са били и декани на богословски факултети (Д. Киров, И.Ж. Димитров, К. Попконстантинов);
2) Един от тях – Иван Желев Димитров дълги години заема отговорни постове както в Църквата, така и в държавата – началник на кабинета на Н. Св. Българския патриарх; главен редактор на „Църковен вестник“; председател на УС на Ефория „Зограф“; директор на Дирекция „Вероизповедания“ на МС и др. Така той е бил в течение на взимането на редица важни за Църквата решения и съответно е подавал необходимата информация на Държавна сигурност.
3) От 2007 г. двама от тях (Г. Бакалов и Иван Желев Димитров) – в качеството им съответно на председател на Обществения съвет към Министерство на Образованието /МОН – сега МОМН) и на поддръжник на съвета – се опитват да наложат на Св. Синод своята концепция за религиозно образование, която не съответства на вековните и най-новите религиозно-образователни традиции в България, тъй като не предвижда отчитане на религиозната принадлежност на децата и техните родители, нито дава възможност за профилирано религиозно образование по вероизповеден признак. През последните години професорите
Георги Бакалов и Иван Желев, въпреки богословското си образование, открито се противопоставиха на усилията на Св. Синод за въвеждане на предмет Религия-Православие в задължителната предучилищна и училищна подготовка на българските деца и ученици.
С тъга посрещаме изнесените данни и се молим за вразумлението и духовния напредък на всички нас – днешните членове на Българската православна църква. Та да можем и ние – всеки според силите си – с нещо да допринесем тя да пребъде „църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна” (Еф. 5:27).
+++ КОЙ КОЙ Е? +++
Проф. д-р Иван Желев Димитров е роден на 9 септември 1944 в Хасково, най-известният български богослов между политиците, и най-известният политик между богословите. По-известен с бащиното си име, а не с фамилното.
Иван Желев е завършил Софийската духовна семинария, Духовната академия „Св. Климент Охридски“ и класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавател е по Свещено Писание на Новия Завет в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Гърция и Германия. Бил е учител в Софийската духовна семинария, началник на кабинета на патриарх Максим, преподавател в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ и в Богословския факултет на СУ, зам.-ректор на СУ, зам.-декан и декан на Богословския факултет /2000-2003/. През 1997–1998 г. преподава като гост-професор по Нов Завет в Мюнхенския Максимилианов университет, Германия.
От 1973 г. е секретен сътрудник и агент на Държавна сигурност /ДС/ регистриран на 08.01.1982 г. – агент; секретен сътрудник Ангелов – ДС, ПГУ-ХIV; три управления VI-то-III-то-I-во
Дълги години е бил редактор и главен редактор на „Църковен вестник“ и редактор на списание „Духовна култура“. От 2002 г. е директор на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет и председател на УС на Ефория „Зограф“. Член на екипа за превод на Библията на български език, член на Богословската комисия при Св. Синод на Българска православна църква, на Дружеството на православните богослови-библеисти, на Световния съюз на новозаветните учени (SNTS, първият българин-член), учредител и председател на българското сдружение на библеистите „Библейски колегиум”, основател и председател на Фондация “2000 години Рождество Христово”, основател и председател на УС на Център за проучване на нови религиозни движения, член на ИК на Световната конфедерация на асоциациите на богословските институти (WOCATI = World Conference of Associations of Theological Institutions) и регионален представител за Европа. Бил е 25 години официален преводач на Българската патриаршия за гръцки език. Награждаван е с ордените на БПЦ “Св. Климент Охридски” І степен – златен (2003 г.) и “Св. Кирил и Методий” І степен – златен (2004 г.). Удостоен е с почетната титла doctor honoris causa на Атинския университет (24.11.2008 г.), както и архонт-велик преводач на Цариградската вселенска патриаршия /по-известен като “гръцки архонт” и голям противник на други те архонти/. Освободен от длъжност и пенсиониран през 2008г., за което каза по Дарик радио, че: Истината е, че преди година навърших 63 години и беше в реда на нещата моят работодател да ме изпрати на заслужен отдих. Дори това закъсня с година. Няма как да бъде окачествено като уволнение в онзи отрицателен смисъл на „отърваване” от някого. Аз съм професионален богослов и съм доказал православното си мислене и действие.”
Писмено и говоримо владее руски, гръцки, немски и английски език. Има двама сина.
На 25 януари 2007г. лидерът на Движение „Гергьовден“ Любен Дилов-син поиска тогавашният шеф на Дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет Иван Желев незабавно да освободи поста, който заема. Причината е, че той провокирал измисления скандал около титлата архонт, дадена на Слави Бинев. След оповестяването на службата в Рим Желев обяви, че архонтската титла се дава срещу пари, а един от най-уважаваните духовни лица на Ватикана кардинал Бърнард Лоу бил педофил. Иван Желев е гръцки архонт, а определя парите и живота на българските манастири, църкви и епархии, обясни Дилов-син.
СПОДЕЛЕНО ОТ ИВАН ЖЕЛЕВ
ЦЪРКВАТА Е В ОКАЯНО СЪСТОЯНИЕ
Преди да бъде освободен от длъжност: “Приходите на БПЦ са преди всичко от свещи (огромната част, вероятно над 50%, но не съм правил справка), от отчисления от платени религиозни услуги и от недвижимите имоти (наеми, ренти, евентуално печалби от дейности в тях). Но с тези приходи едва се изплащат заплатите на клира (които не са големи, около 1000 са свещениците и взимат по 260 лв. месечно; отделно е, което взимат на ръка, но то не може да се проконтролира, пък и това е в пъти различно в градове и села) и се заплащат други институционални разходи. Това е един парадокс: Църквата е собственик на църкви и манастири, а няма пари да ги поддържа. Но нима не е така и с паметниците на културата у нас, оставени на грижата на собствениците след реституцията!? БПЦ, по мое лично мнение, тя не стопанисва достатъчно добре недвижимите имоти, които притежава. Вярно е, че рентата за обработваемата земя е неоправдано ниска, вярно е, че всеки имот иска да се инвестира в него (особено едрата градска собственост), за да дава добри приходи, а средства за инвестиции няма! Ако видите какъв е годишният бюджет на Св. Синод, ще се почудите как тази голяма организация оцелява с тези малки средства. Има и друг аспект: в момента БПЦ има едва една четвърт от нужните й свещеници; ако си представим, че тя утре се сдобие с останалите ¾, просто ще трябва да обяви банкрут, защото няма да може да им изплати дори и за 1 месец заплатите!”
ОПАСНОСТ ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО
“Опасност има за православието и нашата църква се страхува от другите вероизповедания, защото православната църква няма самочувствие за богатството, което притежава и няма идея как да го умножава. Неспособността да работим на своето поле ни кара да завиждаме на съседа, който е произвел добри плодове в неговата градина. Вярно е, че още месец след промените Светият синод излезе с решение да се възстановят православните братства и неделните училища, но нищо не е направено.
Вината е 100% на свещениците, които обаче са контролирани от владиците си. Или пък въобще нямат връзка с владиците си, или пък те въобще не ги търсят.
Говорят се общи приказки, а няма конкретни дела. На колко места в България и по света хората са мотивирани да водят църковен живот?! После се сърдим, че идва протестант, завършил в Харвард примерно, модерен човек и привлича децата с тълкуванията си за вярата. Това са хора мобилни и способни да използват всяка възможност. Можем само да се учим от протестантите, а не го правим. Нека нашите свещеници да се учат от мюсюлманите, от йеховисти и мормони, които ходят от врата на врата.
А не да бездействат по Храмовете, или пък да си правят бизнес, или просто да пълнят собствените си джобове.
За хората трябва да признаем, особено в чужбина. Например сравнени със “съвременния враг” на света – мюсюлманството.
Когато ходжата извика, всички отиват на молитва, а когато нашата камбана бие, ПРАВОСЛАВНИЯТ българин даже не се прекръства. Дори се дразни, че в неделя го буди рано сутринта. За съжаление това е състоянието на православието. … Не се отличаваме с особена религиозност. Не се боим от Бога и не почитаме царя.
Абонамент за:
Публикации (Atom)