АНТОЛОГИЯ НА НЕОКОМУНИЗМА 39

Контрабанда под партийно-държавна закрила или как се търгуваше с каптагон

 29.10.2009

В 18 ч. в четвъртък в книжарница "Хеликон” на бул. "Цар Освободител” 4 (фоайето на хотел "България”) ще се състои премиера на книгата "Империята на задграничните фирми” на разследващия журналист от в. "Дневник” Христо Христов.

В книгата е даден нов прочит на фактологията около създаването, развитието и източването на дружествата с българско участие зад граница в периода 1960-2007 г. Разследването е базирано на множество документални архиви, сред които на Министерския съвет, Министерството на външната търговия, БНБ, както и на следствено дело №4/1990 за икономическата катастрофа на управлението на БКП, в което детайлно са разследвани направленията "Задгранични фирми”, "Външна търговия” и "Скрит транзит”.

В книгата са систематизирани видовете задгранични фирми: на Държавна сигурност, чрез които се извършва държавната контрабанда при комунизма ("скрития транзит”); на Научно-техническото разузнаване; търговските фирми; фирмите (производствени предприятия), закупувани през 80-те години в страни от Западна Европа от България, които са били в състояние на фалит, с цел да се извършва технологичен трансфер.

Проследявайки документи на Главната прокуратура и българското контраразузнаване, авторът разкрива, че към 1991 г. задграничните фирми са дължали на държавния бюджет около 1 млрд. долара от техните печалби, които е следвало да бъдат преведени в страната, но това не е станало.

За първи път документално е изяснено, че в задграничните фирми българската държава е вложила най-малко 712 млн. долара в създаването и увеличаването на уставния капитал и покриването на загуби.

Според регистъра на задграничните фирми, съставен от Министерството на икономиката при управлението на НДСВ, задграничните фирми са 311. В документалното разследване на Христо Христов те са над 450.

Предлагаме откъс от главата "Контрабанда под партийно-държавна закрила”, посветена на тайните операции с каптагон.

В края на 70-те години управлението на БКП е спасено от втори фалит (1978) с отпуснат от СССР кредит, с който е компенсирана неплатежоспособността на НРБ, затънала в дългове за 6 млрд. долара към западни банки. Под натиска на съветския лидер Леонид Брежнев, който е недоволен от лошото финансово и икономическо състояние на своя най-верен сателит, Тодор Живков е принуден да оглави през 1979 специално създадената Валутна комисия към Политбюро. Нейната задача е да се ограничат до минимум валутните разходи на страната и да се потърсят пътища за увеличаване на приходите.

В тази връзка е приета т.нар. резервна валутна програма по предложение на тогавашния министър на външната търговия Христо Христов. С нея се реализират допълнителни валутни приходи главно от реекспорт и други специфични операции, сред които и контролираната от ДС контрабанда. Производството и износът на каптагон стават едно от новите допълнения в списъка на традиционните стоки за "скрит транзит“ като цигари, алкохол и ценни метали, което носи значителни приходи.

Исмет Шабан и Фатик Найденов

В началото каптагонът се внася официално от оригиналния му производител, западногерманската фирма "Дегуса“ - Хамбург. Човекът, който прави това, се казва Исмет Рашид Тюркмен-Шабан. (През 1988 Исмет Шабан е награден с орден "Кирил и Методий“ - първа степен. Става един от най-доверените хора на ДС по линия на контрабандните канали. Умира през 1998 и е наследен от сина си Фатик Исмет Шабан, сочен за една от основните фигури в трафика на амфетамини и автомобили. Фатик, известен още като Филип Димитров Найденов, прекръстил се в почит към бащата на близкия му приятел Илия Павлов ("Мултигруп“), е застрелян през 2003 в София.

След смъртта му бившият главен секретар на МВР Божидар Попов публично заявява, че Фатик е бил агент на няколко управления на ДС.) Той произхожда от кюрдско-сирийски клан и през 70-те години емигрира от Сирия в НРБ. Каптагонът е внесен официално в НРБ от фирмата - производител във ФРГ, чрез фирмата на Шабан "Тюркмен“ през 1981 г. От България той се реекспортира за Близкия изток на много по-висока цена.

След първите вноски Шабан обаче започва да играе ролята само на формален получател на стоката. Според показанията му пред заведеното след промените разследване той е знаел, че не може да търгува с каптагон без разрешение на МВТ и е поискал такова. (Случаят с производството и търговията с каптагон става обект на разследване на Прокуратурата на въоръжените сили по дело №02/1991. Резюмета от показанията на основните участници пред военната прокуратура са приложени по дело №4/1990, където първоначално е разследвано по направление "Скрит транзит“. В главата авторът използва резюметата от показанията на онези лица, които не са разпитани по самото дело №4, както е в случая с Исмет Шабан.) Той се среща с Божидар Йорданов, когото познава като служител на "Сокотрейд“, една от задграничните фирми на "Кинтекс“. След срещата Йорданов поема продажбата на каптагона, внесен от "Тюркмен“. Шабан получава 25 пфенинга процент, а Йорданов – пазарната разлика.

Служителят на "Кинтекс“, който е и кадрови офицер на едно от главните управления на ДС, обаче помага на Шабан да получи кредит от 5 млн. германски марки от Минералбанк. С тях трябва да се внесат 1 млн. опаковки каптагон от ФРГ. Сделката включва превод на 400 000 долара по резервната валутна програма, а по сметката на "Интерпред“, осигурило гаранцията за кредита - около 150 000 долара. Пратката пристига в София през август 1986. От същата година обаче лекарственият препарат каптагон влиза в забранителната листа на Световната здравна организация. Каптагонът е получен на аерогара София. Пратката е следвало да бъде освободена и да постъпи в складовете на "Интерпред“, но на летището се появява Божидар Йорданов, вече като ръководител на "Икомев“, друга задгранична фирма, и се разпорежда, че той поема контрола върху стоката.

Пак през 1981, когато Исмет Шабан започва официалния внос на каптагон, ДСО "Фармахим“ (ДСО "Фармахим“ включва фармацевтичните комбинати в София, Троян, Разград и гр. Станке Димитров – днешна Дупница.) и Химико-фармацевтичния комбинат (ХФК) – София, сключват договор за разработване на технология за производството на каптагон. Това производство в НРБ обаче нарушава патентните права на официалния производител. Осигурява се внос на комплексна линия за производство на лекарствения препарат. Това става със знанието и разрешението на Държавна сигурност, а продукцията се реализира чрез "Кинтекс“.

Генералният директор на оръжейната фирма Иван Дамянов обяснява, че търговските сделки с каптагон до 1985 са се осъществявали чрез Трета дирекция "Скрит транзит“ с директори Стамо Хаджийски и Божидар Йорданов. Дейността се извършва съвместно с "Фармахим“ по препоръка и под контрола на Второ главно управление на ДС. В схемата участва ливанецът Абдул Хамид Шамаа, получил българско гражданство, известен още като Виктор Мартин Радев.

Началникът на отделение "Крупна валутно-контрабандна дейност и "Кинтекс“ в едно от управленията в МВР Стефан Лилов, посочва, че до 1986 е съществувал договор с Шамаа, който е купил поточна линия. Единствено той е имал правото да продава каптагон и по този начин с част от печалбата е изплащал линията. Продажбата се осъществява чрез "Кинтекс“, а след това чрез фирмите "Олтрейд“ и "Икомев“. Божидар Йорданов, един от най-посветените в схемите, потвърждава това:

"За лекарския препарат каптагон разполагам с информация от постъпването си в "Кинтекс“. Това е лекарствен препарат, който има тонизиращ ефект. В началото се е внасял от Германия оригинален такъв, а впоследствие Шамаа е внесъл в страната машина за неговото производство. Знаех, че това производство се осъществява без лицензно право и е незаконно. В началото на 1986 разбрах, че препаратът е поставен под международен контрол.“

Архивните документи сочат, че производството на каптагон се реализира на три места – в Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) – Дървеница, в Илиянци и в ХФК "Станке Димитров“ (днес в Дупница).

(...)

Божидар Йорданов разказва за случай, при който лекарственият препарат се изнася от склада на "Фармахим“ и след това се продава на турски търговец на име Деличай. С него е поддържал личен контакт началникът на втора кантора от Трета дирекция "Скрит транзит“ в "Кинтекс“ Тодор Чорбанов. При закриването на дирекцията Чорбанов минава на работа в "Икомев“, а впоследствие е прехвърлен към "Тератон“. При получаването на стоката Деличай заплаща такса извън стойността на пратката. През 1987 "Икомев“ изнася 1 889 950 опаковки каптагон, а през 1988 – 1 344 414 опаковки, произведени от ХФК – София.

Макар и да получава монополно право да извършва “скрития транзит”, “Икомев” не е единствената фирма, която търгува със забранения наркотик. Една от външнотърговските централи, която се опитва и осъществява сделки с него, е “Трансимпекс”. Нейният генерален директор Янко Чибуков признава в рамките на дело №4 за икономическата катастрофа, че основните участници в операциите с препарата са служители от 19-а кантора "Реекспортни операции“ в организацията. Генералният представител на “Икомев” прибавя и имената на още две фирми:

„Известно ми е, че около началото на 1986 "Маимекс“ организираха производство на каптагон. Подобна дейност се опита да осъществи и генералният директор на "Туристпотреб“ Тачо Станчев.“ И за двата случая Божидар Йорданов сезира министър Христов.

Емилиян Гебрев и Божидар Божилов (Боби Бец)

“Ширио” е следващата фирма, замесена в износ на каптагон. През 1988 от нейно име са купени около 40 000 опаковки от "Фармахим“. Сделката се движи от Господин Николов, който е назначен в "Ширио“ още след създаването й през 1988, но според генералния представител на фирмата Емилиян Гебрев това става с ходатайство.

Николов, който е бивш служител на “Кинтекс”, е обвинен впоследствие от Гебрев, че работи не в интерес на "Ширио“, а на “Икомев” Така или иначе Господин Николов като служител в “Ширио” сключва сделка с турския търговец Метин Тургут за износ на каптагон. Осъществен е първоначален износ на 20 процента през митница Бургас (Малко Търново) от получените 149 кг. В свое писмено обяснение пред следствието генералният директор на "Ширио“ Емилиян Гебрев декларира, че не се е разпореждал или давал указания на Николов за доставка, продажба или транспортиране на каптагон. В качеството си на длъжностно лице само е дал съгласие, че фирмата може да извършва транзитиране на медикаменти, но само при стриктно спазване на международните изисквания за този вид дейност. Той не е бил информиран от Николов, че чрез "Ширио“ ще се транзитира каптагон.

Най-големият конкурент на "Икомев“ в контрабандата на забранения лекарствен препарат обаче се оказва един агент на Държавна сигурност. През 1987 "Икомев“ открива, че през бургаската митница се изнася пратка каптагон от лицето Борислав Божилов (1941). Ето какво казва за него бившият началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов:

“Борислав Божилов работи като международен шофьор в системата на СОМАТ. В началото на 80-те години създаде собствена транспортна фирма, с която по една-две дестинации успешно конкурираше държавния монополист СОМАТ главно чрез подкупи. Беше си купил диплома за висше образование от Финансово-стопанския институт в Свищов, движеше се спокойно сред елита на държавата и когато го арестувахме, беше с мерцедес, по-нов модел от тези на членовете на Политбюро. Възможностите му за далавери и корупция в голяма степен се дължаха на връзките му в Държавна сигурност.”

Божилов е известен с прякора Боби Бец, взет от името на германския транспортен бизнесмен Вили Бец, когото Божилов вози при едно от посещенията му в страната за преговори със СО МАТ.

Димитър Иванов разкрива: “Боби Бец беше нещатен сътрудник на транспортния отдел на Второ главно управление, имаше служебни карти на Държавна сигурност и на КАТ, които размахваше наляво-надясно.“ Описва го като човек, който кара “златист мерцедес 600 SEL с тъмни стъкла, облечен с костюм за 2000 долара, риза за 200, пуши “Ким” и ухае на “Дюпон” от двадесет метра“.

През 1983 Божилов е арестуван от служители на Шесто управление и съден за корупция.

За хората в ДС не е тайна, че Борислав Божилов се занимава и с каптагон. Димитър Иванов посочва:

“Всичко, което Боби Бец постигаше, беше подплатено с пари. Плащаше у нас, плащаше и по чуждите граници от Лондон до Техеран. Като тръгнеха неговите камиони да превозват товари, той вървеше отпред с мерцедеса си и даваше пари на ръка на митничарите. Возеше лекарства и козметика, между тях и каптагон. Изглежда, Боби беше излязъл от контрола на държавата и работеше повече за себе си, защото отговорни фактори бяха решили да го елиминират.”

До "елиминиране“ обаче не се стига, напротив, Божилов е вкаран активно в схемата на незаконния износ на каптагон. След като е уволнен от СО МАТ, той започва работа във ВТО "Трансимпекс“ от 1985 като стоковед, а длъжността му е специалист по търговия към фирмата "Шамаимпекс“ - Австрия, дъщерна на "Трансимпекс“. По собствените му думи за назначаването му в "Трансимпекс“ "ми беше оказано съдействие от ген. Кирил Величков – тогава началник на Четвърто управление на ДС“.

По думите на Божилов в края на 1985 "Трансимпекс“ е комисионер чрез Шамаа в продажбата на каптагон за около 50 000 опаковки – износ за арабски страни.

Шамаа го информира, че преди това има сделки с този лекарствен препарат чрез "Кинтекс“.

Пред следствието след 1989 г. Борислав Божилов обаче разкрива подробности, които отвеждат до хора от върховете на властта. След започването на разследването бившият министър Христо Христов споделя с Божилов следното:

"През 1986 или 1987 се е състояло съвещание на генералните директори на фирмите производителки с участие на търговските по повод на осъществяването в страната на производство на каптагон и подобни на него медикаменти фалшификати. Съвещанието е ръководено от Андрей Луканов. Христов ми каза после, че на това съвещание е било утвърдено становището за продължаване на производството.“

Генералният представител на "Икомев“ също говори за срещи на високо равнище, на които са поставяни въпросите около незаконната търговия със забранения каптагон:

"При Петър Младенов беше проведена среща по повод публикации в западната преса, които свързваха името на Тодор Живков с незаконен трафик на злато. Присъстваха Младенов, министър Христов, ген. Величков, министър Георги Танев и аз. Младенов повдигна въпроса, но аз му отговорих, че златото е законна дейност, но много по-опасен е въпросът, свързан с търговията с каптагон. Срещата беше през 1988. Ние вече бяхме спрели търговията с него. Младенов и ген. Величков подкрепиха това становище. Тогава Христов отговори, че наистина е ставала търговия.”

След октомври 1989 Боби Бец става директор и съдружник във фирмата "Комко“ - Австрия. Тя е със седалище във Виена. Нейният предмет на дейност е търговия с всякакъв вид стоки, а уставният й капитал е 500 000 австрийски шилинга. По реда на Указа за стопанска дейност №56 е разрешено на фирмата да открие представителство в София. Уставният фонд на филиала на "Комко“ в София е 125 000 щатски долара. Според прокурорска справка служители на фирмата протичат по дело 63/1990 на Главно следствено управление на МВР за операции с лекарствени препарати под международен контрол.

В аферата с каптагон се включва и още една фирма с идентично название - "Комко“, но със седалище в Хамбург. Тя е регистрирана през 1986 със съдружници - българинът Цветан Цанев и Хартмуд Барч, притежаващи по 45 процента и германката Рауцен Берг. Цанев посочва, че "за извършване на търговска дейност в България на фирмата по препоръка на генералния директор на ВТО "Трансимпекс“ Чибуков е назначен представител в България Борислав Божилов“.

(...)

След започването на следствието Божидар Божилов и Божидар Йорданов се подвизават във Виена. Там двамата се срещат, като Йорданов е придружен от генералния директор на "Тератон“ Младен Мутафчийски. Божилов им казва, че е уредил делото да бъде спряно, но след това то било възобновено. Той е предупреден да не говори пред следователите излишни неща. Боби Бец посочва в показанията си: "Йорданов поиска да се обадя на Красимир Саманджиев, който да разговаря с началника на Главното следствено управление ген. Леонид Кацамунски за спиране на разследването. Йорданов беше покровителстван в цялата си дейност от бившия зам.-министър на вътрешните работи ген. Саманджиев.“

През 1993 Прокуратурата на въоръжените сили прекратява секретното дело за незаконното производство и износ на забранения препарат. Никой не е изправен пред съда. Мотивът на прокуратурата е, че към онзи момент каптагонът се води психотропно, а не наркотично вещество и не се преследва от Наказателния кодекс.

 

 

                         

АНТОЛОГИЯ НА НЕОКОМУНИЗМА 38

 

 

Съден за контрабанда става шеф на парк „Българка“

 15.02.2014

Очевидно хората във властта разглеждат общественото недоволство от кадровите им решения просто като досадно шумолене. Няма друго обяснение за мълчанието, с което управниците подминават последния повод за протести – назначението на председателя на Движението за права и свободи в Севлиево Али Алиев за директор на природен парк „Българка .

Вярно е, че той е само временно изпълняващ длъжността, докато досегашната директорка Мая Радева е в болнични след автомобилна катастрофа. Но подробности от биографията му хвърлиха съмнение дали е „подходящият“ заместник. Той е абсолютно външен за структурата на парка. На всичкото отгоре се занимава и с дърводобивен и транспортен бизнес.

Според информационната система „Дакси“ Алиев все още е собственик на едноличната фирма „Бара Али Алиев“. С други думи частният му бизнес е свързан с един от основните проблеми на защитената територия – контрабандната сеч. Точно този „избор“ актуализира един афоризъм: че незнанието прилича на идеята да назначиш алкохолик за барман – той може и да се въздържа от злоупотреби, но винаги ще буди съмнения.

Да не говорим, че уж управляващата столетница с прекомерната си сговорчивост „газира“ дори регионалната си структура в Габрово. Тя излезе със специална декларация, в която се заявява, че назначението е в разрез със закона, тъй като Алиев все още не е прекратил участието си във фирмата си, а тя присъства в Списъка на длъжниците по чл.182, ал.3, т.2 от Данъчноосигурителния и процесуален кодекс.

Опозицията (ГЕРБ) припомни, че преди време бизнесменът е бил уволнен за злоупотреби от длъжността заместник-директор на Държавното горско стопанство в Севлиево. Природозащитници добавиха, че е освободен заради незаконна сеч. И че той дори е бил съден, защото негови машини са били използвани за превоз на незаконна дървесина.

Те предупредиха, че ако Агенцията по горите не се откаже от скандалното назначение, ще информират европейските институции. Беше припомнено, че Алиев е принадлежал и към структурите на Държавна сигурност от 1985-а нататък под псевдоним агент Виктор. Този факт е станал известен при проверката на кандидатите за общински съветници на изборите през 2011 година.

Всички тези хора намират, че има странно съвпадение на това назначение с времето, когато трябва да започне общественото обсъждане на плана за управление на парка, което е предвидено за 18 февруари. В границите му попада обходният път на Габрово като част от проекта за тунел под Шипка. Нека припомним, че наскоро тричленен състав на Върховния административен съд отхвърли жалбите на природозащитниците от WWF и на частни лица срещу оценката за въздействие върху околната среда, която одобрява инвестиционното предложение на Агенция „Пътна инфраструктура“ за трасето на обхода на Габрово и тунела под Шипка.

Проектът е разделен на пет части. Преди повече месец бе завършен първият, а в момента продължават строителните дейности по втория участък от обхода на Габрово. Останалите три участъка са изцяло ново строителство – последният е тунелът с дължина 3.2 километра. Екоактивистите се съмняват дали Алиев не е избран да прокара „вярната“ политика по отношение на плана…?!

Така или иначе острата негативна реакция по случая, която дойде от различни посоки, принуди Министерството на земеделието все пак да се измъкне с някакво обяснение за това назначение. То дойде под формата на прессъобщение , в което се казваше, че смяната била просто за няколко дни. И то било „необходимо за текущото и своевременно организиране и ръководство на дейността на парка поради непредвиденото излизане в отпуск по болест на директорката на парка“.

Това обаче не е всичко. Веднага след като Алиев влезе „във владение“ с помощта на полицейска охрана, протестиращи съобщиха, че в парк „Българка“ е започнала поголовна сеч. Дали това е просто говорене или факт, на този етап остава да разберат правоохранителните и правозащитните органи.

 

 

Депутатите получили над 4 млн. лв. за представителни разходи

18.04.2014

078 501 лв. - толкова пари са изплатени на четирите парламентарно представени партии и независими депутати, за представителни разходи от началото на работа на парламента до края март. Справката bTV получи по Закона за достъп до обществена информация.

На всеки три месеца депутатите трябва да отчитат пред ръководството на парламентарната група са какво са похарчили двете трети от парите си. Вече има и опция това да се случва на в личния им профил на сайта на Народното събрание. Независимите депутати трябва да правят това и на страницата на парламента в интернет.

Справката показва, че тези средства за близо десет месеца се разпределят по следния начин: ГЕРБ - над 1,6 млн. лв.; Коалиция за България - около 1,4 млн. лв.; ДПС - над 608 000 лв.; „Атака” - към 400 000 лв.; и независимите с над 17 000 лв.

Правилникът за работа на парламента регламентира, че представителните разходи отиват за сътрудници, експертизи и обезпечаване на работата на депутатите дори и в избирателните им райони.

В ГЕРБ депутатите декларират официално тези разходи. „Тези пари, тези две трети, както се тиражира в някои медии, не се дават на ръка на депутатите, от тези пари отиват за разходи в групата”, обясни зам.-председателят на ГЕРБ Красимир Велчев.

И при социалистите по-голямата част от сумата остава в групата. Депутати от Коалиция за България казват, че до момента не им е известно някой от колегите да се е отчел на страницата на парламента. Други твърдят, че броят на внесените законопроекти доказва усилена работа. „Опис за какво точно са изразходвани тези пари, при кого се отчитат тези пари, ми пред счетоводителите и ръководството на партията”, посочи народният представител от Коалиция за България Филип Попов.

„Ако един депутат не е внесъл един законопроект, то тези средства са му излишни”, категоричен е друг депутат от групата на социалистите – Георги Кадиев.

И в останалите групи твърдят, че парите се харчат правилно. „Това е една сложна сметка, парите отиват по предназначение”, каза лаконично Павел Шопов от „Атака”.

„Служебни разходи, има правила, по които се отчитат тези пари, има много хора, в чиято полза правим разходи”, обясни, без да уточни, депутатът от ДПС Янко Янков.

Независимият Светлин Танчев пък споделя, че харчи парите и за случаите, когато се среща на обяд или вечеря със симпатизанти. До отчета в интернет обаче не е стигнал. „Знам, че има такава възможност, но още не мога да се придържам към това нещо, защото нямам необходимото време”, оправда се той. Танчев споделя, че му е малко трудно без асистент, а и сам си е шофьор.

Справка на bTV в сайта на Народното събрание установи, че засега депутатите се отчитат основно пред ръководството на групата си. Опцията за отчет на страницата им в интернет не е задължителна.

 

18-метрови яхти с кристални фарове купувани с европари от ПРСР

24.04.2014

До този момент по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) няма спрени средства. Това заяви земеделският министър Димитър Греков на пресконференция в Министерския съвет за усвояването на средствата от ЕС за сектор „Земеделие".

Четири одита са правени до момента. Според него не са състоятелни твърденията, че това правителство ще загуби пари по земеделската програма. Греков обясни, че проверките на Европейската комисия са за периода 2010-2013.

„Искаме да измием онзи срам от лицето българско, който предишните управляващи са направили", заяви министърът на земеделието.

Мирослав Николов, шеф на Държавен фонд „Земеделие" (ДФЗ), подчерта, че над 400 000 са бенефициентите по ПРСР. Над 6000 отлежаващи проекта заварил във фонда. От тях 921 на общини, читалища и църкви.

Проблемните средства в момента са в размер на около 6 млн. лв., предупреди той. Администрацията не знаела какво да прави. Редица нередности е имало по проекти във фонда. За пример Мирослав Николов даде проект, при който изпълнителят дава 150 години гаранция за реновиран обект за колосалната сума от 800 000 лева.

Николов смята, че срещу ДФЗ е подета очерняща кампания от хора, които са пряко отговорни за ситуацията във фонда и с години са прикривали проблемите в него.

Що се отнася за проектите с луксозни возила стана ясно, че за 2011-2012 г. са одобрени 126 договора за 392 транспортни средства, като от тях 14 са супер луксозни джипове.

През 2013 г. постъпват проекти за 1753 автомобила, от тях 340 супер луксозни джипове, яхти, АТВ-та, самолети, джетове, хеликоптери, моторни шейни.

От фонда обясниха, че нито един от тези проекти от миналата година не са одобрени и Брюксел няма да даде пари за тя, като най-вероятно ще бъдат поети от бюджета.

В проектите от МЗХ „открили" 12 (дванадесет) 18-метрови яхти с еленова кожа и кристални фарове.

Сред „атрактивните" проекти за развитието на еко и селския туризъм днешното ръководство на МЗХ открива одобрен проект за изготвяне на сайт за 300 лева и закупуване на джипове. Друг одобрен проект е за 4 палатки и 4 АТВ-та.

Крадецът вика „дръжте крадеца", заяви заместник-министърът на земеделието Явор Гечев по повод обвиненията на опозицията, че кабинетът ще изгуби пари по ПРСР.

Борим се до последно за всяко едно евро, което идва от ЕС, закани се той. Ще сърбаме попарата на чужди грешки. 39 милиона евро са „сгрешени" и е изработен екшън план, за да се спасят. Най-вероятно на тези проекти ще бъдат наложени корекции.

Спазвайте закона и правилата и няма да има никакви проблеми. Така пък вицепремиерът за еврофондовете Зинаида Златанова се обърна през медиите към бенефициентите. Спазването на правилата си остава най-сигурният начин да не се сблъскваме с такива проблеми, увери тя.

Не правете пропаганда от европейските фондове, обърна се тя към политиците, изтъквайки, че утре съвпадат две знакови дати - годишнина от подписване на договора ни за членство в ЕС и началото на предизборната кампания за вота на 25 май.

Обвиненията на опозицията, по думите на Златанова, замитала проблемите. Тя дори е готова да се спре да се говори за еврофондовете до изборите на 25-и май, за да не се политизира темата и политиците да не стават „залог на нечии политически амбиции".

 

 Доган си направи подарък за пенсия- купи яхта за 30 милиона лева

25.04.2014

 Бившият лидер на ДПС Ахмед Доган е закупил свръхлуксозна нова яхта на стойност 30 милиона лева. Той е платил около 15,4 милиона евро, което е равностойно на горепосочената сума. Яхтата е марка „Ферети“. Подобни водни возила имат могъщите братя Динев, нефтения бос Валентин Златев, както и босовете на групировката ТИМ. Яхтата на Доган обаче ще е най-скъпата и луксозна сред останалите олигарси на прехода. Това е 4-тата яхта на почетния председател на ДПС, който нагло се беше заканил, че ще си купи и космически кораб, напук на българския народ.

Той сам се е шегувал, че по този начин си прави скромен подарък за пенсия. Луксозната му придобивка ще разполага с всички ектри. Ще има три спални, гостна, трапезария, голяма веранда на открито. Яхтата ще е оборудвана със сателитна връзка, две леки картечници и възможност за херметизиране. Тя може да издържа вълнение до 9 бала и напрактика, ако няма пробиви е непотопяема. За това са гарантирали производителите.

За баровският плавателен  съд ще се грижи специално подготвен екип, който ще струва на Доган по 15 хиляди лева на месец. Пенсионерският подарък ще бъде доставен в   Свети Влас до три месеца. Поръчката е направена преди три месеца, и яхтата е вече почти готова. Бившият политик е решил да държи придобивката  си в пристанището „Марина Диневи“. За неговото богатство се носят митове, като се смята, че той има под различна форма активи за над 500 милиона евро.

Той напусна официално политика преди година и три месеца, веднага след атентата срещу него. Както е известно т.нар. покушение бе дело на бургазлията Октай Енимехмедов.