събота, 20 февруари 2016 г.

ПАРОДИЯТА МВР 3

Бопаджии покрили убийците на Мирослава
        
12.06.2015 
 

           
 Служители на ГДБОП, водени лично от бившия вече шеф на отдел „Антитерор” Валентин Цоновски, са нарушили дузина члена на Наказателно-процесуалния кодекс при ареста и смъртта на перничанина Стойчо Стоев-Чочо. Това сочи доклад на една от двете парламентарни комисии в 41-ото НС, които разследват т. нар. „самоубийство” на Стоев и с който „Телеграф” разполага.
 
 Така реално бопаджии са направили напълно невъзможно разкриването на цялата истина за убийството на 17-годишната Мирослава Николова.
 Припомняме, че тя бе отвлечена преди близо 4 години и впоследствие открита мъртва вследствие на задушаване, а в затвора за похищението и отнемането на живота й лежи само един човек, макар в целия град и до ден днешен да се говори, че той вероятно е най-малката брънка от цяла верига, удобно прикрита не от друг, а от тогавашни високопоставени служители на полицията.
 Мирослава е похитена в началото на ноември 2011 г., а по-късно трупът й е намерен в гора до родния є град Перник. За трагедията от полицията обявяват, че са заподозрени двама души. Марио Любенов-Заека, който е посочен от Стоев и впоследствие е осъден на 28 години затвор. И самият Стойчо Стоев, който се самоубива при изключително странни обстоятелства в присъствието на трима антимафиоти, сред тях и Цоновски.
 Със смъртта му се слага край на възможността истината за изчезването на девойката да излезе наяве, категорични са дори депутатите.
 Според твърденията на бопаджиите Стоев успява по необясним и до днес начин с белезници на ръцете да отключи касата, в която държи оръжията си в дома си, да вземе пистолета си „Глог” и да се гръмне в дясното слепоочие. Всичко това ­ пред очите на антимафиотите и без да остане барут по ръцете на самоубиеца. Самата случка се разиграва буквално броени часове след като познати и на Стойчо, и на Мирослава и сестра й Елеонора чуват „самоубиеца” да се кара с брата на известен местен подземен бос и да отправя предупреждение: „Ще кажа кой е виновен”. Дали е изпълнил заканата си, не е ясно и няма как да разкрие, защото по-малко от 48 часа по-късно умира.
 Внимателното проследяване на последните часове от живота на Стоев обаче показва толкова разминавания между официалната версия и фактите, че остава истинска енигма защо делото за смъртта му е приключено буквално за седмици, без дори да е разследван вариантът да е убит. Заради възникналите веднага съмнения обаче са сформирани не една, а цели две парламентарни комисии. Заключението на едната е дословно:
 „Отговорните власти не са спазили изискванията на законите на страната и това е станало причина да бъдат нарушени правата на български граждани, включително да загине ключов свидетел по делото за отвличането и убийството на Мирослава Николова. В нарушение на Закона за МВР, без да има компетенции да дава указания и да извършва действия по разследването, ГДБОП извършва свои самостоятелни оперативно-издирвателни действия, които не са част от плана на официалното разследване и не са съгласувани с него. Обстоятелствата хвърлят подозрение върху МВР, че не е заинтересовано да бъде разкрита истината за отвличането и смъртта на Мирослава”.
 Паралелната работа на ГДБОП всъщност стартира още в момента, в който е подаден сигналът за отвличането на Мирослава, като основната дейност на антимафиотите се оказва подаването на контролирана информация по случая до медиите. Активизацията им идва, след като Стойчо се появява на хоризонта и дава показания пред полиграф. Нито публично, нито пред депутатите, разследващи случая, МВР обяснява как точно се стига до разпита на Стоев. Близките на Чочо обаче твърдят, че той лично се е обадил по телефона на дясната ръка на Валентин Цоновски – Йордан Монов, за да каже, че иска да даде показания по случая. Отива в София и след теста с полиграф е задържан.
 Тук идва и първото нарушение на НПК, което надлежно е описано и от депутатите. Оказва се, че е задържан не с прокурорско постановление, а със заповед на шефа на сектор „Отвличания”. Така за държавното обвинение той е свидетел, но от МВР го водят „задържан по Закона за МВР”. Това реално означава, че Стоев се е водел „задържан свидетел” ­ статут, какъвто изобщо не фигурира в родното законодателство.
 От момента, в който е отишъл при антимафиотите, до смъртта си Стоев има досег само и единствено с униформени – съответно бопаджии и пернишки полицаи. Въпреки че се води от полицията задържан, не се е обаждал нито на близките си, нито на адвокат, каквито конституционни права има. Дори напротив – по делото са приложени подписани лично от него бланки, че се отказва и от двете си права. Близките му са категорични, че почеркът не е негов, но графологична експертиза така и не е направена. Единственото логично обяснение защо не е настоял да получи адвокат, ако парафът наистина не е негов, е, че Стойчо може през цялото време да е мислел, че е свидетел и да не е знаел, че се води задържан.
 На тази мисъл навежда и фактът, че при проверката си депутатите изобщо не получават документите за задържането на Стоев. Причината е, че МВР отказва да ги предаде. Според източници на „Телеграф” обаче документите за задържането на Чочо са изготвени чак след смъртта му – със задна дата, и именно затова подписите върху тях не са негови. Източниците на вестника са категорични, че това ще лъсне при проверка в електронната система на МВР, ако такава бъде направена.
 Именно затова от МВР решили изобщо да не предоставят документите на депутатите. Още по-любопитен е начинът, по който Стоев е придвижен от София до гората край Перник – там показва местността, но не и конкретното място на заравяне на Мирослава (според версията на полицаите, защото не помнел, макар Стойчо да е бил ловец и да е познавал района в най-малкия детайл), а след това до сградата на РПУ-то и до дома си. През цялото време Стойчо е конвоиран от бопаджии, водени лично от Цоновски, макар нито тогавашният шеф на „Антитерор”, нито придружаващите го разузнавачи от ГДБОП Симеон Димитров и Димитър Ранков да са били предвидени в плана на прокуратурата за конвой, задържане и обиск.
 Друго грубо нарушение на НПК, още повече че „конвоиращите” дори не са били с нужната екипировка, а Цоновски твърди, че е бил при акцията с личния си пистолет, а не със служебния в абсолютно нарушение на всички вътрешни правила в МВР. При проверката след смъртта на Стоев това ще бъде и единственото оръжие на антимафиота, което ще бъде проверено. Впрочем пак в нарушение на всички правила според източниците на „Телеграф” антимафиотите, конвоиращи Стоев, са спирали на бензиностанция и са купували кафета – в това число и за него. Мъглата става пълна при т.нар. обиск в апартамента на Чочо.
 Изключително удивителен е фактът, че при разследването на смъртта на Стоев поемните лица твърдят, че са видели всичко. Причината е, че външната врата е била едва открехната, а килерът, в който се разиграла стрелбата, се намира във вътрешна чупка на коридора, абсолютно недостъпна за който и да било, стоящ на входа. Разположението на апартамента е такова, че какво точно се случва в килера, може да бъде видяно единствено, ако лицето стои точно пред него, при това на отворена врата. При смъртта идва пълното разминаване между твърденията на антимафиотите, водени от Цоновски, и фактите.
 Според първите при влизането в жилището се наложило да бъде спряна задействала се аларма. Тя не е чута от никого навън, още повече че отвън има и двама журналисти. От три дни е нямало и ток – т.е. алармата е нямала захранване. Но въпреки това полицаите се заели със свалянето на датчика, уж за да я спрат. За целта отиват в една от стаите, вземат стол и го носят в средата на коридора, под датчика.
 След като приключват със задачата си, всички вкупом връщат стола, който е носен от Стоев, след което пак се запътват към външната врата. По пътя обаче задържаният обяснил, че иска „да пусне една вода” и макар че вече са подминали банята с тоалетната, е оставен да влезе в помещение, което за присъстващите не би трябвало да е ясно какво е. Помещението е килерът, където е и касата с оръжията, а според твърденията на ченгетата за 2 секунди Стоев ­ въпреки че се води, че е бил с белезници, отваря вратата на стаята, бърка в джоба си, вади двата ключа за сейфа, отваря с тях двете ключалки на касата, вади личния си пистолет „Глог” и се застрелва в дясното слепоочие.
 Въпреки всички тези действия антимафиотите твърдят, че дори са нямали възможност да реагират. А цялата случка в апартамента се разиграва за времето от 3 до 5 минути, свидетелстват присъствали. Тук е моментът да се уточни, че при този т. нар. оглед е било нарушено не само законодателството на страната, а всички възможни вътрешни правила на МВР. В този случай обаче антимафиотите явно не са се притеснявали за безопасността си, защото са отишли без бронежилетки, изобщо не са прегледали стаите, а в касата, от която е изваден глогът, е имало и зареден „Калашников”, с който Стоев е можел да избие всички присъстващи, ако е искал.
 Въпреки десетките въпросителни, които висят без отговор и до днес, делото за смъртта на Стойчо Стоев приключва буквално за месеци. Малкото действия, които са извършени по него, са „на педал” и вместо да обяснят случилото се в апартамента на ул. „Тунджа” 13, по-скоро повдигат нови въпроси. Така например Чочо е погребан от близките си по-малко от 24 часа след трагедията, без да е ясно дали е извършена пълна и качествена аутопсия на трупа му.
 Семейството на загиналия буквално е било помолено да си прибере тялото. Всички жалби, подавани от близките на Стоев за рестартиране на разследването са посрещани с отказ. Така няколко години след отвличането и убийството на Мирослава и загадъчната смърт на Стойчо остава загадка дали двете трагедии не са свързани със заплахата на Стоев към брата на местен подземен бос, че ще каже истината, и думите на Мирослава, които казва по телефона на сестра си Елеонора часове след похищението: „Не търсете полицията, те са замесени”.
 Стойчо Стоев е бил сътрудник на пернишкия БОП и като такъв е подавал информация за пернишкия ъндърграунд. Това става ясно от доклада на алтернативната депутатска комисия. „По време на проверката си получихме от 3 различни източника информация, че Стоев е сътрудник на териториалното звено на БОП при МВР. Изпълнявал е задачата да докладва за местен бос на организираната престъпност. Това прави съучастието му в отвличането и заравянето на убитата девойка трудно обяснимо”, пише в документа.
 От него става ясно също така, че Чочо безспорно е имал информация за отвличането. В доклада са цитирани думи на Стоев към майката на Мирослава – Емилия Шумкова: „Това отвличане не е за пари”. Антимафиотът Валентин Цоновски е бил чест гост на забегналия зад граница банкер Цветан Василев. Огледите между двамата били организирани от общия им познат и авер – издателя и агент Академик в ДС, Огнян Стефанов. Стефанов лично водел Цоновски при мажоритарния собственик на КТБ, докато Василев все още се подвизаваше в София, като антимафиотът и финансистът оставали след това „на четири очи”.
 Информацията за срещите само допълнително доказва битуващите съмнения, че Цоновски и дясната му ръка Йордан Монов са били нещо като мафиотска група в ГДБОП. Както стана ясно от списъците на посетителите при Василев в сградата на бул. „Цар Борис III”, самият Стефанов е ходил при него над 15 пъти.Прочети повече на: http://www.novini.bg/news/288226-%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар