АНТОЛОГИЯ НА НЕОКОМУНИЗМА 37

Би Ти Ви с разследване за имотите на Пеевски. Журналистката Мария Цънцарова показа имотите, ползвани от Пеевски, повечето от които се водят на офшорна фирма и на майка му.

14.02.2014

В последната си декларация Делян Пеевски отчита пред Сметната палата два апартамента и къща с двор. Купил ги в три последователни години след 2002 г. Всички имоти са в София. Дали обаче това имущество отговаря на стандарта на живот на "успелия млад мъж", както сам се нарича Делян Пеевски? На този въпрос се опитва да отговори журналистката Мария Цънцарова в разследване на Би Ти Ви за пътя на успеха на Пеевски.

От разследването разбираме, че хора от благоевградското село Ковачевица, община Гърмен, обявяват Пеевски за собственик на много къщи в района. За местните е сигурно, че депутатът от ДПС е собственик на тези къщи, но справката в Имотния регистър показва друго. Имотите се водят собственост на "Алфа Медиа Груп".

Фирмата купува през 2011 г. от Соня и Стоян Капсъзови семейната им къща за гости в Ковачевица. По-късно семейството научава, че Делян Пеевски се разпорежда с имота.

"Алфа Медиа Груп" е под шапката на друга фирма, тя е на трета, за да се стигне до четвърта и пета на Бахамските и Вирджинските острови, които са офшорни зони.

Управител на българската фирма "Алфа Медиа Груп" е Асен Радулов. От публикация във вестник "Монитор" става ясно, че той е представител на одиторския екип на "Нова българска медийна група" на Ирена Кръстева. Като такъв, Радулов е човекът, който е инспектирал ТВ7, преди телевизията да стане собственост на групата.

"Алфа Медиа Груп" е създадена през 2004 г. от Ани Димитрова Димитрова. Днес тя е директор на правителствената информационна служба на кабинета на Пламен Орешарски.

Справката показва още, че придобивките на "Алфа Медиа Груп" са платени в брой или с банков кредит. При сделките с кредитиране кредиторът е Корпоративна търговска банка.

Бившата почивна станция на Полиграфическия комбинат в парк "Витоша" става собственост на "Алфа Медиа Груп" през 2007 г. Твърди се, че имотът се използва от Делян Пеевски и хора от семейството му. Там няма жива охрана, а бариера, която е в пълно противоречие със закона. "Алфа Медиа Груп" е собственик само на сградата, но не и на земята. Въпреки това достъпът в тази част от парка е забранен.

Делян Пеевски е собственик и на имот и в Гърция на полуостров Халкидики, поне според впечатления на мъж от Сливен, който охранява къщата в град Палиури. И този имот по документи се води на фирмата "Алфа Медиа Груп".

Само в София фирмата притежава имоти за над 12 млн. лева.

Знае се, че Делян Пеевски не живее на местата, които е обявил в данъчната си декларация, а на други, много по-строго охранявани. Твърди се, че един от адресите му е тежко охранявана къща на улица "Иван Богданов" в столичния квартал "Симеоново". Там охраната не отговаря кого пази. Някои от съседите се притесняват да застанат пред камерата.

Друг адрес, за който се твърди, че е често посещаван от Делян Пеевски, е хотел "Берлин" в квартал "Бояна". Това е мястото, където екип на германската телевизия "Арте" влезе в конфликт с охранители и полиция, защото снимали.

Делян Пеевски не е изкривил фактите в имотната си декларация – строго охраняваната къща в квартал "Симеоново" не е негова, не са негови и апартаментите в хотела в "Бояна". Официално те са собственост на майката на депутата – Ирена Кръстева. Притежава ги с фирмата си "Балканска Медийна Компания".

Освен тези два имота, фирмата на Кръстева стопанисва още над 50 имота – в София, Пазарджик, Велинград и по Черноморието.

Още през 2009 г. в стандартната декларация за конфликт на интереси депутатът първи мандат Делян Пеевски обявява, че няма участие и интереси в търговски дружества. Доскоро Пеевски твърдеше, че няма нищо общо с медии, но в изказване преди броени дни спомена "моите медии" във връзка с признанието, че е опъвал "медиен чадър" по поръчка. По-късно той уточни, че имал предвид медиите на майка му Ирена Кръстева, които били на семейството.

Делян Пеевски е отказал да говори в ефир, обяснил, че няма никакви притеснения за имотите на семейството си и призовал който се съмнява, да сезира данъчните за проверка.

 

Скандал! 38 млн. лв. отиват за лимузини, яхти и вертолети, вместо за селските райони

30.03.2014

Земеделското министерство е окупирало всички проекти по програмите на ФЗ .

Близки до управляващите се опитват да открадната 38 млн. лв., купувайки луксозни лимузини, джипове, яхти, та дори и вертолети. Това обяви по Нова ТВ Ивайло Здравков, председател на Асоциацията за европроекти. 

Според него тези средства ще бъдат отпуснати от забуления в мъгла фонд „Земеделие” и вместо за развитие на селските райони ще бъдат похарчени за ненужен лукс. Здравков обясни, че са получили скандалната информацията от експерти от Фонд „Земеделие”, които я разкриват анонимно, защото се страхуват от репресии. Фирмите, които кандидатстват за подобни средства са еднолични търговци, които са предимно млади момичета между 18-30 г. и Близки до политически кръгове. Всеки трети проект е регистриран на едноличен търговец и парите отиват не по предназначение. С цялата порочна далавера вероятно са свързани шефът на фонда Мирослав Николов и заместничката му Виолета Александров, които живеят на семейни начала и имат обща фирма.

Фонд „Земеделие” и Министерството на земеделието са окупирали всички проекти. Явор Гечев зам. министър на земеделието и Даниела Бобева вицепремиер са дали резолюция да не се одобряват проекти за закупуване на коли и луксозни предмети. Но въпреки това се прави нещо друго, не се признават техните експертни мнения и някаква задкулисна сила натиска в другата посока. 200 хил. евро е субсидията за такива возила, някои кандидатстват не за един, а за 10 такива автомобила. С мерцедеси и с джипове ще разхождат туристи до Триград има такъв проект, а в същото време отпадат проекти за производства, за къщи за гости. Сега се разглеждат тези проекти и точки не им се отнемат, а ще бъдат одобрени, защото има политическа която натиска хв тази посока, заяви още Йвайло Здравков.

Според бившия земеделски министър Мехмед Дикме тази година с 600 млн. евро са по-малко парите по селските райони и това налага още по-прецизно да се реши, кой да ги получи и къде да бъдат вложени. Според него би било добре, ако тези средства отидат за развитието на селския туризъм и създаването на заетост в слабо развитите селски райони.

 

Ето как откраднаха 10 млн. лв. от убития Манджуков

03.04.2014

Схема на измамата в „Инвестбант” в документи

През 2009 г. три фирми са подмамени от висока лихва за депозит в долари в „Инвестбанк” (9%) и последователно през май-юни превеждат по банков път суми в долари, за да открият депозити там. Трите фирми са свързани с убития неотдавна в София бизнесмен Борислав Манджуков. В едната от тях - „Месокомбинат Варна“ - основен акционер е майка му. В другата - „Глобал инвест“ - е бил съсобственик.

Сумите, които слагат на депозит в „Инвестбанк“ трите фирми, са следните:

„Бо-Ян 1“ ЕООД - 2,3 млн. долара.

„Месокомбинат Варна“ - 2,2 млн. долара.

„Глобал инвест“ ООД - почти 1 млн. долара.

Парите са дошли официално от сметките на трите фирми в Централна кооперативна банка. По-късно по някои от сметките допълнително са внесени малки суми в брой. Така депозитите на „Месокомбинат Варна“ и „Бо-Ян 1“ станали около 2,5 млн. долара.

След около половин година една от фирмите - „Глобал инвест“ ООД - печели някакъв търг и иска да изтегли пари, за да плати по сделката. И изведнъж открива, че банката е блокирала парите й по депозита, не могат да ги изтеглят. Хора от фирмата отиват в „Инвестбанк“, правят скандал, искат си парите, заявяват, че са платили капаро по търга, ще викнат медии и т.н., и парите им са освободени. В депозита им остават 36 000 долара, които по-късно са източени от сметката им.

Тогава изведнъж хората и от другите две фирми откриват, че сметката на „Бо-Ян 1“ ЕООД е почти изцяло изпразнена, липсват около 2,4 млн. долара, в нея има останали само 146 000 долара.

В сметката на „Месокомбинат Варна“ от депозит над 2,5 млн. долара са останали само около 2 хил. долара.

Фирмите пишат нотариални покани до „Инвест банк“ да им възстанови парите. Това става в края на януари и началото на февруари 2010 г. Окрадените искат срещи, водят преговори с шефове от банката. Това не помага. Те пишат жалби до БНБ. „Инвестбанк“ не им връща парите по сметките.

При първите разговори в „Инвестбанк“ шефовете казват, че ще направят проверка дали самите титуляри на сметката не са си изтеглили парите.

Хората от трите фирми са смаяни. Никой от тях не е теглил, никъде не се е подписвал, не е превеждал от тези сметки. Тогава изниква една шокираща подробност. Титулярите имат депозити за милиони, но нямат т.нар. спесимен с подпис и досие.

Това е голямо нарушение на банковата практика. Да откриеш депозит за такива суми, а да няма спесимен с подпис на титуляра, е нарушение, за което в друга страна централната банка би вкарала квестори в банката, работеща по този начин. При проверка по-късно БНБ констатира това нарушение, но няма санкции.

Липсата на спесимен с подпис на титулярите по тези депозити обаче доказва, че те не са могли да си изтеглят парите от сметките. Няма как.

Проверката на БНБ доказва, че парите са изтеглени с други нарушения на вътрешните правила, от главния счетоводител на банката Петър Маринов.

На една от срещите при преговорите представителите на трите фирми са смаяни да чуят, че им предлагат гори край Силистра и други имоти вместо парите им. Те отказват. И при поредната среща от „Инвестбанк“ им казват „Съдете ни“. Който е запознат със съдебната практика знае, че това означава поне 6-7-годишна съдебна битка, в която трите фирми няма да разполагат с парите си, а в края на тази битка банката вече може да е чужда собственост или да е фалирала. Никой не знае. Затова от трите фирми настояват за парите си, като се обръщат към БНБ. Адвокати ги съветват също така да не пишат жалби да прокуратурата, защото там ще започне едно протакане, а през това време БНБ ще откаже да се намесва. След жалбите до БНБ представителите на фирмите получават предложение от „Инвестбанк“. Да подпишат договор за откриване на специална екскроу сметка, на която ще възстановят парите им в определен срок, но да оттеглят жалбите си до БНБ. Манджуков и хората му приемат. Приемат не на последно място, защото така получават документ, с който официално банката като страна признава, че от сметките им липсват общо над 5 млн. долара.

От този договор става ясно, че за изчезналите пари е отговорен главният счетоводител на банката Петър Маринов, който е извършвал операциите с тях.

С този договор „Инвестбанк“ печели време. В определения от договора срок парите не са възстановени по специалната сметка. Ощетените пускат отново жалби до БНБ. Започват пак преговори с банката. И тогава в „Инвестбанк“ им казват, че ще известят НАП и полицията за фирмите и парите им. Нещо като намек, че парите им са съмнителни, спечелени от нелегални доходи или престъпления. Представителите на трите фирми не се стряскат и настояват БНБ да накара „Инвестбанк“ да им върне парите. Има една любопитна подробност - братът на Иван Искров, шеф на БНБ, работи като охрана в „Инвестбанк“.

Само това едва ли е оправдание за бездействието на БНБ в този случай. Защото БНБ извършва проверка, констатира липсите на парите по тези сметки и разни нарушения, но не предприема нищо повече. Нужни са по-силни аргументи да не предприемеш действия срещу банка, която краде милиони от клиентите си, от това, че братът на Искров е под крилото на Петя Славова.

В преговори с „Инвестбанк“, жалби до БНБ минава почти цялата 2010 година. И през декември от фирмата „Бо-Ян 1“ откриват, че от сметката им изчезват и останалите 146 000 долара. Главният счетоводител Петър Маринов, който е извършил всички предишни източвания от сметките на фирмите, към този момент вече не работи в банката. Тоест тази практика не е свързана само с Петър Маринов, просто в тази банка така действат. И когато шефът на ощетената фирма Янко Янев възкликва пред тогавашната изпълнителна директорка на „Инвестбанк“ Диана Младенова как може да им отнемат и последните остатъци по сметката, тя отговаря:

„Е, вие до тези 140 000 долара ли опряхте?“

Манджуков по онова време се опитва да привлече вниманието на медиите. Непосилна задача, защото медиите се пазят от банките, не смеят да ги закачат дори когато има драстични нарушения. Специален закон заплашва с глоба медиите, които засягат авторитета на банка с невярна информация. Но покрай това медиите не смеят да пускат и вярна информация за далавери в някоя банка.

Въпреки това Манджуков се опитва, търси срещи в различни вестници. И казва: „В „Инвестбанк“ на това разчитаха, да се уплашим и да не вдигаме шум повече. Но ние няма какво да крием, искаме си парите“.

Петя Славова е добре представена в медиите. Била е на корицата поне на 10 женски и лайфстайл списания. Вестник „24 часа“ периодично пуска пиарски интервюта или цели страници с нея. Славова е близка с главната редакторка на „24 часа“ Венелина Гочева, която към онзи момент вече е шеф в борда на директорите на пресгрупата. Славова по-рядко се появява в телевизии, само в моменти, в които й е нужно.

През 2010-2011 г. все пак няколко вестника се осмеляват да пишат за скандалите в „Инвестбанк“. Публикации за изчезнали пари от сметки на клиенти в банката и как Петя Славова бие подчинените си има във в. „Галерия“, „Уикенд“, „Шоу“, „19 минути“, сайта „Блиц“ и др.

В края на 2010 година „Инвестбанк“ пише сигнал до прокуратурата,

в който обвинява за нарушения в банката бившия си изпълнителен директор Владимир Владимиров, напуснал цяла година по-рано.

Тази жалба служи като основание на БНБ да каже, че не се меси, докато не завърши прокурорската проверка. И практиката да крадат пари от сметки на клиенти (онези последни 146 хил. долара от сметката на „Бо-Ян 1“ ЕООД) продължава и година след като Владимиров вече не е директор.

Прокурорската проверка приключва с постановление на Софийската градска прокуратура, подписано от прокурор Събина Христова, че в „Инвестбанк“ има данни за извършени престъпления по 3 текста от Наказателния кодекс. Разпоредено е на районната прокуратура да ги разследва. Тъй като престъпленията са в особено големи размери обаче, вместо районната прокуратура се заема градската. И... постановлението на колежката им е отменено. Започва ново разследване, но не срещу „Инвестбанк“, а срещу трите окрадени фирми. Разследването ръководи Роман Василев.

Из показанията пред прокуратурата в края на 2010 г. на бившия директор на „Инвестбанк“ Владимир Владимиров:

„Ревизията констатира многобройни тегления от сметки на клиенти, извършени от главния счетоводител Петър Маринов без наличието на платежни нареждания, подписани от титулярите на сметките, и без наличието на документи, показващи основанието за плащане. Общо сумите бяха над 10 000 000 (десет милиона) лева. Неправомерните преводи, извършени от Петър Маринов и констатирани от вътрешния одит, са посочени в приложения №10 и №11. По-голямата част от парите след серия от комбинации бяха отишли по сметки на фирми на Петя Славова, която е собственик на банката и председател на надзорния й съвет. Тук искам да подчертая, че по това време Петър Маринов, освен че е главен счетоводител на клон „Централен“ на банката, е и счетоводител на няколко фирми на Петя Славова…“.